РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Трявна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20214240100228 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
В исковата молба на С. П. Ч. против Г. М. Н. се твърди, че на 17.04.2021 г. ищецът, в
качеството си на главен съдия, назначен от Зоналния съвет на БФС – Велико Търново,
ръководил футболната среща от Първенство по футбол – деца – подзона Велико
Търново, между отборите на ОФК „Трявна“ – Трявна и ФК „Спартак 1919“ – Плевен.
Срещата започнала в 10.30 часа на стадион „Ангел Кънчев 2“ в гр. Трявна. Асистент
съдии били Х. М. и В. Б., а делагат на БФС – Д. З.. В 30-тата минута от редовното
време на срещата, т.е. около 11.00 часа, след отбелязване на гол, ответникът, който е
член на Управителния съвет на мъжкия отбор на ОФК „Трявна“, навлязъл в игралното
поле и ударил три пъти ищеца в лицето в рамките на няколко секунди, след което го
напуснал игралното поле, като продължил да сипе обиди и закани по адрес на ищеца.
Тези негови действия били наблюдавани от футболистите на двата отбора, от
треньори, публика и останалите длъжностни лица на срещата. Един от футболистите
на отбора домакин бил и синът на ответника. Следствие нанесените от ответника
удари, ищецът получил силни болки, поради което посетил Спешното отделение на
болницата в града. След преглед, още в първия работен ден /19.04.2021 г./ посетил
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово за освидетелстване на получените травми от
съдебен лекар. Според издаденото медицинско удостоверение, ищецът получил
контузия на лицето отдясно, с болезнен оток в областта на дясната скула и пред
дясното ухо, болезненост отдясно на носа, главоболие, гадене, еднократно повръщане,
1
замаяност и общо неразположение. Твърди се в исковата молба, че следствие
причинените увреждания ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания. Лечението и възстановяването му, както и
оздравителния процес, били съпътствани с претърпени болки от нанесените
увреждания. След нанесения му побой ищецът се притеснявал да ръководи футболни
срещи, като това бил основният му доход. Преди всеки мач изпитвал страх, като по
време на футболните срещи се притеснявал, че всяко негово решение ще доведе до
саморазправа спрямо него. До случая от инцидента ищецът се развивал по най-добрия
за него начин във футболното съдийство, като за 2 години навлязъл в ранглистата на
асистент съдии от „В“ АФГ и Елитна юношеска група. След случилото се занижил
преставянето си във футболните срещи и започнал да получава лоши оценки от
делегатите по срещите. В резултат от претърпените увреждания и изживения шок от
нанесените му удари ищецът изпадал често в стресови моменти, които продължили и
след периода на възстановяването му. В исковата молба се сочи, че по случая е била
образувана прокурорска преписка, като срещу извършителя на описаното деяние били
предприети мерки по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на
спортни мероприятия.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3000,00 лв. като обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и морални болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в която предявеният
иск се оспорва, като неоснователен и недоказан. Оспорват се и всички изложени в
исковата молба факти, като се твърди, че не отговарят на истината. Твърди се, че
издадените медицински документи на ищеца относно случая са неверни. Претендира се
отхвърлянето на иска, както и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. Д. Н.,
поддържа предявения иск.
В открито съдебно заседание ответникът, лично и чрез адв. Н. М. и адв. Г. Н. като
процесуални представители, поддържат направените в писмения отговор оспорвания
на предявения иск.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на 17.04.2021 г. в гр. Трявна е проведена футболна среща от Първенство
по футбол за деца, между отборите на ОФК „Трявна“ – Трявна и ФК „Спартак 1919“ –
Плевен. Срещата е осъществена на стадион „Ангел Кънчев 2“ в гр. Трявна, с начален
2
час 10.30. В качеството на главен неин съдия е бил ищецът С.Ч.. Като баща на едно от
децата участващи в състава на отбора ОФК „Трявна“ – Трявна, както и като член на
Управителния съвет на същия отбор, на срещата е присъствал и ответникът Г.Н.,
застанал сред публиката. Около половин час след началото на срещата и малко преди
края на първото полувреме, след отбелязване на гол от гостуващия отбор ФК „Спартак
1919“ – Плевен, ответникът Г.Н. навлязъл в игралното поле, отправяйки словесно
претенции към главния съдия – ищецът С.Ч.. В един момент му нанесъл няколко удара
с юмрук в областта на лицето, след което напуснала терена. Футболната среща била
прекъсната за няколко минути, но след като ищецът заявил изрично, че не желае
преустановяването й, играта била продължена и завършена. На следващия ден ищецът
участвал в друга футболна среща, в качеството му на съдия – асистент.
От представените по делото писмени доказателства по делото се установява, че:
На 17.04.2021 г. ищецът посетил ЦСМП – филиал Трявна, за което е съставено
медицинско направление/искане изх.№772/17.04.2021 г. В него е посочено, че при
битов инцидент – удар в ляво слепоочие пострадалият чувства болка в областта,
замаяност, гадене; без рана и хематом; не е губил съзнание.
На 19.04.2021 г. ищецът посетил съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“АД д-р
Я. Г. К., който издал съдебномедицинско удостоверение №33/2021 г. В него е
записано, че: „Прегледаният съобщава, че на 17.04.2021 г. около 12.00 часа, на
игрището на стадион „Ангел Кънчев“ в гр. Трявна, по време на футболен мач, на който
бил съдия, нахлул на терена човек от публиката го ударил три пъти с юмрук в лицето.
Пострадалият има ясен спомен за случилото се. Почувствал се замаян и загубил
координация, но не е падал. Появило се главоболие, гадене, общо неразположение.
Вечерта повърнал еднократно. Прегледан е във ФСМП – Трявна. Лицето му се подуло
отдясно“. Според съдебно медицинското удостоверение, при прегледа са установени
следните увреждания: контузия на лицето отдясно, с болезнен оток в областта на
дясната скула и пред дясното ухо; болезненост отляво на носа. Оплаквания от
главоболие, гадене, еднократно повръщане, замаяност, общо неразположение. Тези
увреждания могат да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия.
Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Насочва
се за консултация с невролог.
На 17.04.2021 г., относно случилото се на футболната среща, е подадена жалба от
ищеца до Районна прокуратура – Габрово, по която е образувана пр. преписка вх.
№1574/2021 г., като по отношение на нея е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство – поради това, че извършеното деяние не съставлява
престъпление от общ характер.
По искане на ищцовата страна по делото са разпитани като свидетели Х. Х. М., В. И
.Б., Д. З. З. и П. С. Ч..
3
Свидетелите Х. М., Д. З. и В. Б. са присъствали като длъжностни лица на проведената
на 17.04.2021 г. футболна среща между отборите на ОФК „Трявна“ – Трявна и ФК
„Спартак 1919“ – Плевен – свидетелите М. и Б. като асистент съдии, а свидетелят З.
като делегат, определен от Българския футболен съюз. И тримата свидетели
безпротиворечиво установяват, че срещата между двата отбора е протекла нормално до
около 30-тата минута, като малко преди края на първото полувреме /с
продължителност 35 минути/, на терена възникнала ситуация. Гостуващият отбор
отбелязал гол, след което ответникът влязъл на терена с претенции към главния съдия
за неправилно отсъждане – че е имало фал преди да влезе топката във вратата и по тази
причина не е отбелязан гол. След това посегнал и ударил ищеца в областта на лицето.
Според св. М. и св. Б. ударите са били три, а според св. З. – два или три. Ударите били
неочаквани, но ищецът не паднал на земята. Заявил на ответника да напусне терена.
Според св. М. и св. Б., след ударите ответникът продължил да отправя заплахи към
ищеца /“ще те намеря“, „ще те одера“ – според св. М./. След намесата и на тримата
свидетели, ответникът доброволно напуснал футболния терен. Въпреки възможността
да бъде преустановена срещата поради здравословното състояние на ищеца от
нанесените му удари, самият той заявил, че ще продължи да ръководи срещата. По тази
причина мачът продължил. Още на полувремето св. М. забелязал как ищецът е
пребледнял, а пред св. З. ищецът съобщил, че не се чувства много добре. След края на
срещата по лицето му имало лек оток. Вечерта св. М. се чул по телефона с ищеца,
който заявил, че му се гади. В понеделник на следващата седмица св. М.
транспортирал ищеца до болницата в гр. Габрово. По думите му, след случилото се на
17.04.2021 г. ищецът продължава да е съдия на футболни срещи, но се чувства по-плах
и несигурен, както е няма същия хъс и желание за ръководенето им. Св. П. Ч., който е
баща на ищеца, установява че вечерта след футболната среща, заварил сина си в дома
им, легнал, като майка му слагала лед на главата. С. му заявил, че не се чувства добре,
усеща замаяност и не може да стане. След инцидента по лицето му имало синини,
охлузвания и отоци, които изчезнали след около седмица или 10 дни. Следствие на
случилото си, ищецът се страхувал и не желаел много да участва като съдия на
футболни срещи.
По искане на ответната страна като свидетели по делото са разпитани Т. Д. Н., П. Н.
Н., К. Н. Ч., Т. И. Т. и Ц. Н. Н..
Свидетелите Т. и П. Н. са съпрузи и родители на едно от децата, участвали във
футболната среща на 17.04.2021 г. като играч на ОФК „Трявна“ – Трявна. Родители на
други такива деца са и свидетелите К.Ч. и Ц.Н.. В показанията си всички те сочат, че
до конфликта между ищеца и ответника се стигнало след възникнала ситуация на
футболния терен, при която няколко деца от отбора на ОФК „Трявна“ – Трявна
паднали на земята при сблъсък с деца от противниковия отбор и не станали веднага.
4
Това притеснило присъстващите на срещата родители, при което те започнали да
подвикват на ищеца като главен съдия да им обърне внимание и/или да повика
медицинско лице на терена, което да ги прегледа. Вместо при това положение да
отсвири фал, той признал вкараната футболна топка във вратата на ОФК „Трявна“ –
Трявна за гол в полза на отбора на ФК „Спартак 1919“ – Плевен, като отправил въпрос
към играещите в отбора на ФК „Спартак 1919“ – Плевен да посочат името на вкаралото
гола дете. Тогава много от родителите започнали да подвикват на съдията да не пита за
гола, а да обърне внимание на децата на терена, както и други реплики – в това число
такива реплики имало и от страна на ответника, който заедно с други родители влязъл
на терена. С реплики отвърнал и ищецът, като според свидетелите Т. Н., П. Н. и К.Ч.
той отвърнал на ответника с думите “Боклук такъв“. В показанията си тези трима
свидетели сочат, че не са видели ответникът да удря ищеца, а че помежду им е станало
съприкосновение и протягане на ръце от страна и на двамата. Свидетелят Т.Т. е
медицинското лице, издало медицинско направление/искане изх.№772/17.04.2021 г.
при посещението на ищеца във ЦСМП - филиал Трявна. Същият сочи, че в момента на
прегледа лицето не е имало видими белези, а само посочена в документа болезненост.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р С.Р. и прието като доказателства по делото, се установява че: При
станалия на 17.04.2021 г. инцидент, на С.Ч. са причинени следните травматични
увреждания: Слаб до умерен оток по дясната половината на лицето, предимно пред
дясната ушна мида /зона на челюстната става/ и дясната скула, като пострадалият е
имал умерена болка при стискане на зъбите отдясно, но е движел свободно долната
челюст, установена е болка при натиск в травмираната дясна лицева половина;
палпаторна болезненост /болезненост при натиск/ на лявата буза до носа отляво, без
видимо външно увреждане; замаяност и загуба на координация, главоболие, гадене и
общо неразположение, еднократно повръщане /последното по данни от прегледа на
19.04.2021 г./. Според вещото лице, увреждането на меките тъкани на лицето с такъв
характер е причинило болка и страдания за срок до 1 седмица, а субективните
функционални нарушения като замаяност, загуба на координация, главоболие, гадене и
общо неразположение, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, за срок от около 3-4 дни. Описаните травми могат да се причинят при два
удара с твърди тъпи предмети с ограничена площ, вкл. с юмруци, като ударите е най-
вероятно да са нанесени с двете ръце едновременно, отляво и отдясно на лицето на
пострадалия. Травмите на меките тъкани на лицето са свързани с локална болезненост
за период до 1 седмица, а субективните функционални нарушения като замаяност и
главоболие отзвучават за около 2-3 дни. Лечението на такъв род увреждания е
симптоматично – студени компреси на травмираните области на лицето и
болкоуспокояващи медикаменти. Трудоспособността досежно физически и умствен
труд може да бъде ограничена за период от 3-4 дни. Интензитетът на търпените
5
физически болки и страдания е сравнително нисък.
Според обясненията на вещото лице в о.с.з. на 21.12.2021 г. при приемане на
заключението му, травматичните увреждания са установени в двете половини на
лицето, поради което вероятно става въпрос за нанасяне на удари и с двете ръце, без да
може да се посочи какъв е бил броят на ударите. В ляво е констатирана само
субективна болезненост, а в дясно травматични увреждания. Тези травматични
увреждания са довели до оток, не и до хематом.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да е налице фактическият състав на деликтната отговорност,
следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента,
причинени вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите
вреди, както и вина у причинителя. Съгласно презумпцията на чл. 45 ал.2 от ЗЗД,
вината на дееца се счита за налична до доказване на противното.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
безспорно доказано и установено по делото, че на 17.04.2021 г., по време на първото
полувреме на футболна среща от Първенство по футбол за деца между отборите на
ОФК „Трявна“ – Трявна и ФК „Спартак 1919“ – Плевен, ищецът като главен съдия на
срещата отчел отбелязване на гол в полза на гостуващия отбор ФК „Спартак 1919“ –
Плевен. Тогава ответникът, който е родител на дете от отбора на ОФК „Трявна“ –
Трявна, навлязъл на терена, заявявайки устно претенции към главния съдия – че е
следвало да отсъди нарушение и играта да бъде спряна заради паднали деца при
сблъсък на терена, вместо да остави играта да продължи и да бъде отбелязан гола. След
това ответникът нанесъл два или три удара в лицето на ищеца, като отправил обидни и
заплашителни реплики към него. След намеса на асистент съдиите на срещата и
присъстващия делегат от Българския футболен съюз, ответникът напуснал игралното
поле. На ищеца бил извършен преглед от медицинското лице, присъстващо на срещата,
което не установило травми, които да препятстват продължаването й. Поради това и
заявеното от ищеца съгласие, футболната среща била продължена и завършена в
установеното време.
Фактът на нанасянето на удари от ответника по лицето на ищеца се установява пряко
от показанията на разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели Х. Х. М., В. И
.Б. и Д. З. З.. Този факт се доказва косвено и от разпитаните по инициатива на
ответника свидетели Т. Д. Н., П. Н. Н. и К. Н. Ч., които установяват наличието на
съприкосновение между двамата, без да посочват кой е негов инициатор и в какво се
изразява то. Доколкото житейски единствено логично е зрител да има претенции към
футболен съдия, а не обратното, може да се направи безспорно извод, че соченото от
6
тези свидетели „съприкосновение“ е провокирано от ответника и неговите претенции
към ищеца за отсъжданията му като главен футболен съдия на срещата. Удари в
областта на лицето са също форма на „съприкосновение“, поради което и въз основа на
всички разпитани свидетелите съдът приема за категорично и безспорно доказан този
факт по делото. С нанасянето им ищецът е осъществил виновно противоправно
поведение.
Противоправно поведение е всяко действие или бездействие, а не само това, за което е
постановен влязъл в сила съдебен или административен акт, както се твърди от
ответната страна.
Дали отсъжданията на ищеца като главен футболен съдия са били правилни или не,
както и дали е следвало да прекъсне футболната среща и да предприеме някакви
действия по отношение на паднали на терена деца от отбора на ОФК „Трявна“ –
Трявна е без правно значение за характеризиране на деянието на подсъдимия като
противоправно. Също такова е обстоятелството дали ищецът е отвърнал на словесните
нападки на ответника с обидни думи като „боклук“ или други, каквито сочат някои от
разпитаните свидетели. Данните по делото категорично установяват, че причина за
възникване на конфликтната ситуация между страните е единствено ответникът, който
е бил зрител на футболната среща и по време на провеждането й е влязъл на терена,
предявил е устни претенции към отсъжданията на ищеца като главен съдия и след това
го е ударил безпричинно, без ищецът да е отвърнал на агресивното му поведение. Ето
защо не може да се приеме, че в случая има действия или бездействия на ищеца, от
които да зависи характеризирането на деянието на ответника като противоправно.
Следствие от противоправното деяние на ответника ищецът е получил следните
увреждания, установени със заключение на съдебно-медицинска експертиза, а именно:
Слаб до умерен оток по дясната половината на лицето, предимно пред дясната ушна
мида /зона на челюстната става/ и дясната скула, като пострадалият е имал умерена
болка при стискане на зъбите отдясно, но е движел свободно долната челюст,
установена е болка при натиск в травмираната дясна лицева половина; палпаторна
болезненост /болезненост при натиск/ на лявата буза до носа отляво, без видимо
външно увреждане; замаяност и загуба на координация, главоболие, гадене и общо
неразположение, еднократно повръщане.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, че представените
по делото медицински документи /медицинско направление/искане изх.
№772/17.04.2021 г. и съдебномедицинско удостоверение №33/2021 г./, послужили за
изготвяне на съдебно-медицинската експертиза по делото са с невярно съдържание.
Двата документа са издадени от различни лица – първото от св. Т.Т. в деня на
инцидента, а второто от съдебния лекар д-р Я. К. – два дни по-късно. По-късно
издаденият медицински документ посочва идентични увреждания като издадения по-
7
рано и отразява няколко нови, които са обективни и установени от лекаря. Няма
основания, поради които да се счита, че тези констатации не отговарят на
действителното положение. Част от установените от медицинските лица увреждания се
сочат и в показанията на свидетеля П. Ч. – баща на ищеца, с когото той живее. Същият
посочва, че синът му е имал синини и отоци по лицето следствие нанесените му удари.
На основание всичко това съдът цени представените медицински документи като
доказателства по делото, като счита изготвената въз основа и на тях съдебно-
медицинска експертиза за изцяло обоснована и правилна.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема за установено и доказано, че е налице
осъществен от ответника фактическия състав на чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Съобразно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на конкретния размер, съдът съобрази следното: вида
и характера на причинените увреждания – травми на меките тъкани на лицето, довели
до болки и страдания, както и субективни функционални нарушения, довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота; естеството на претърпените
болки и страдания – локална болезненост на меките тъкани и главоболие, замаяност,
гадене, загуба на координация и общо неразположение за субективните функционални
нарушения; интензитетът на претърпените увреждания – сравнително нисък; вида на
проведеното лечение – студени компреси на травмираните области на лицето и
болкоуспокояващи медикаменти; продължителността на възстановителния процес –
около седмица за травмите на меките тъкани и за около 3-4 дни за субективните
функционални нарушения; възможността да се осъществява трудова дейност –
ограничена трудоспособност за физически и умствен труд за период 3-4 дни. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете и факта,
че противоправното поведение на ответника е извършено на публична проява –
футболна среща, и свидетели на случилото се са немалък брой хора – публика и
участващи като играчи деца, което е накърнило честта и достойнството на ищеца в
голяма степен.
Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства съдът счита, че справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД в случая е обезщетение в размер на 1500,00 лв., като паричен
еквивалент за причинените на ищеца увреждания. До размера на тази сума
предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
На основание чл.84 ал.3 ЗЗД сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 17.04.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
В останалата част до претендирания размер от 3000,00 лв. предявеният иск следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, както и на основание чл.78
8
ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати направени по делото разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 435,00 лв.
С оглед изхода на делото, направеното от ответника искане и представения от него
списък по чл.80 ГПК, както и на основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът следва да му
заплати направени разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
225,00 лв.
След прихващане на двете насрещни задължения за разноски до размера на по-
малкото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 210,00 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат Д. Н.. Съобразно
цената на иска и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е 440,00 лв. Към тази сума
следва да бъде прибавена сумата от 200,00 лв., тъй като съгласно чл.7 ал.9 от същата
наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100,00 лв. В случая по делото са проведени
общо четири открити съдебни заседания, поради което за две от тях се дължи
допълнително по 100,00 лв. Следователно, минималният размер на адвокатското
възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат възлиза общо на 640,00 лв.
Заплатено от ищеца е възнаграждение в размер на 500,00 лв., която сума е под
посочения по-горе минимален такъв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Н., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. „********“ №**, да заплати на С.
П. Ч., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. „********“ №*** вх.* ет.* ап.** /със съдебен
адрес: гр. Г., ул. „*******“ №*, чрез адв. Д. Н./, сумата от 1500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева и 00 ст./ - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено на 17.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 17.04.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата част до претендирания размер от 3000,00
лв. /три хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. М. Н., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. „********“ №**, да заплати на С.
П. Ч., с ЕГН **********, от гр. Т., ул. „********“ №*** вх.* ет.* ап.** /със съдебен
9
адрес: гр. Г., ул. „********“ №*, чрез адв. Д. Н./, сумата от 210,00 лв. /двеста и десет
лева и 00 ст./ - разноски по делото по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
10