РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. Пловдив, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501265 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Г. Б. Б., ЕГН **********; против
решение № 988/07,03,2023 г., постановено по гр. д. № 10909/2022 Г. на РС
Пловдив, В ЧАСТТА с която е прието за установено в отношенията между
страните, че жалбоподателят дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********; главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01,05,2020 г. до 30,04,2021 г. за обект на потребление, находящ се
в гр. ***, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 322,73 лв. до пълния установен
размер от 1469,79 лв.
От въззивния съд се иска да отмени решението в посочената част
като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и
необоснованост, и вместо това да отхвърли исковете за посочената разлика.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на жалбата,
иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По
отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на
служебно дължимата проверка относно правилното приложение на
материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания,
съдът приема следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от
ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против Г. Б. Б.,
ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1469,79 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01,05,2020 г. до
30,04,2021 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ***, ведно със
законната лихва върху посочената сума, както и обезщетение за забавеното
плащане за периода от 02,07,2020 г. до 13,10,2021 г. в размер на 109,85 лв., за
които суми е издадена Заповед № 8692/18,10,2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 16147/2021 г. на РС
Пловдив.
Ответникът оспорва исковете, твърди че през процесния период не е
ползвал топлинна енергия нито за отопление, нито за битова гореща вода.
С постановеното по делото първоинстанционно решение РС е приел
исковете за основателни.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16147/2021 г. на РС Пловдив, за
вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу
ответника за изпълнение на парично задължение. Срещу същата длъжникът е
предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е
образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл.
2
415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените
установителни искове.
Предмет на спора пред настоящата инстанция е дължимостта на част
от главницата, представляваща задължение за начислена топлинна енергия за
битова гореща вода.
Между страните е безспорно, че ответникът е собственик на
жилище, находящо се в гр. ***, за което са начислени процесните
задължения. Не се спори, че имотът е бил топлоснабден и поради това
ответникът има качеството потребител на услугите, предоставяни от ищеца.
От заключението на извършената пред РС съдебно-техническа
експертиза се установява, че за процесния период за обекта на ответника е
разпределена топлинна енергия както следва: 2,1158 MWh за отопление,
1,012440 MWh за сградна инсталация и 11,1186 MWh – за битова гореща
вода. Пред настоящата инстанция не се спори, (установява се и при
приложение на определените за процесния период цени на топлоенергията),
че спорните пред настоящата инстанция вземания (разликата над сумата от
322,73 лв. до пълния установен размер от 1469,79 лв. от главницата) са
начислени като задължения за доставена топлоенергия за битова гореща вода.
Не се спори, установява се и от заключението на СТЕ, че енергията за БГВ е
разпределена не въз основа на отчетеното в имота на ответника потребление,
а служебно, на базата на едно лице по 140 л./денонощие, поради неосигурен
достъп за отчет на устройството.
Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана
топлинна енергия. При неосигурен достъп до помещенията, отоплителните
средства за отчитане дялово разпределение в имота и отчитащите уреди, е
предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на
реално потребление. Задължението за осигуряване на достъп е нормативно
установено, като съгласно чл. 70 от Наредба № 16-334/ 06,04,2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите
на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ (фирмата,
извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед
3
на контролните приспособления към тях). Един път годишно се осигурява
достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. На клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота, се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, съгласно
чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334/ 06,04,2007 г. в редакцията й към процесния
период. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16-334/ 06,04,2007 г. за
топлоснабдяването(отм.) изрично предвижда, че когато не е осигурен достъп
за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма
за разход на потребление за гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие. От своя страна редът за отчитане на показанията на уредите на
клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. Това е изрично посочено в разпоредбата
на чл. 70, ал. 3 от Наредба № 16-334/06,04,2007 г. за топлоснабдяването
(отм.). В съответствие с това в чл. 42, ал. 1, изр. 2 от Общите условия на
топлопреносното предприятие е предвидено, че неосигуряването на достъп
се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на
продавача и от един свидетел от сградата в режим на етажна
собственост.
Следователно, за да е налице валидно удостоверяване, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол,
подписан от посочените лица, които да удостоверят това обстоятелство. В
случая за процесния период подобни протоколи липсват. Следователно
ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че са били налице основания за дължимост на спорните
вземания на база служебно начисляване по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334/06,04,2007 г. за топлоснабдяването.
При това положение за обжалваните суми, представляващи стойност
на топлоенергия за битова гореща вода, исковете следва да се приемат за
неоснователни. Като е достигнал до различни изводи, РС е постановил
незаконосъобразно решение, което в обжалваната част следва да бъде
отменено и вместо това – исковете следва да се отхвърлят.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 988/07,03,2023 г., постановено по гр. д. №
10909/2022 Г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА с която е прието за установено в
отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********; главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01,05,2020 г. до 30,04,2021 г. за обект на потребление, находящ се
в гр. ***, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 322,73 лв. до пълния установен
размер от 1469,79 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“
ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против Г. Б. Б., ЕГН **********; иск да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца главница, за която е
издадена Заповед № 8692/18,10,2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 16147/2021 г. на РС Пловдив,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01,05,2020 г. до 30,04,2021 г., за обект на потребление, находящ се
в гр. ***, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 322,73 лв. до пълния претендиран
размер от 1469,79 лв.
В останалата част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5