РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2147
гр. Пловдив, 26
ноември 2020 год.
Административен съд – Пловдив, ХIХ к.с., в открито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Б.К. и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Дичева КАНД № 2222
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК
във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на И.И.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. К., със съдебен адрес:***, офис 8, против Решение № 8
от 10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 432зз-63 от 16.02.2020 г., издадена от инспектор Т.П.,
полицейски орган при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив.
Иска се от съда да отмени съдебния акт на
ПРС, тъй като мотивите за потвърждаване на оспорената заповед са бланкетни и
същият не е обсъдил възраженията в подадената жалба. Иска се от настоящата
инстанция да обяви оспореният акт за
нищожен, алтернативно, незаконосъобразен
като необоснован.
На първо място се
твърди, че оспорената заповед е нищожна поради липса на компетентност и
несъответствие с целта на закона, като се излагат подробни доводи в тази
насока. На следващо място се твърди, че липсват фактически и правни основания
за издаването й, поради което моли съда да бъде отменена поради липса на
мотиви. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа по изложените в нея съображения.
Ответникът – полицейски орган при Първо РУ на ОДМВР Пловдив,
инспектор Т.А.П., редовно призован, се явява лично и заема становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Пловдив, ХІХ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
С обжалваното
решение ПРС е отхвърлил жалбата на И.И.Г. срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 432зз-63 от 16.02.2020 г., издадена от Т.П., полицейски инспектор при I РУ - Пловдив, с която Г. е задържан за срок от 24
часа на основание чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР за извършена проява по чл.21 т.9 от ЗООРПСМ, за това,
че на отиване към спортен обект във връзка със спортно мероприятие, е носил в
собственото си МПС оръжие или предмети, които могат да се използват като
оръжие.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72 ал.1 от ЗМВР и в установената от закона форма, има съдържанието
посочено в чл.74 ал.2 от ЗМВР и в съответствие с целите на закона.
Решението е правилно.
Не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила.
Още с разпореждането за насрочване на делото на касатора изрично е указано, че
следва да установи твърдените в жалбата факти, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици. Т. е., доказателствената тежест е указана правилно, а
освен това касаторът е представляван от адвокат с пълна юридическа
правоспособност, чиито служебни задължения изискват да осъществи адекватна
защита на своя клиент.
Противно на твърдението на касатора, при
постановяване на обжалваното решение районният съд е приложил правилно
материалния закон.
В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че оспореният акт е нищожен, поради липса на компетентност и
това е така, тъй като, съгласно чл.57 ал.1 от ЗМВР, полицейски органи са
органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция
"Борба с организираната престъпност", Главна дирекция
"Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", Главна
дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция
"Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция
"Международно оперативно сътрудничество" и звената "Общинска
полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6 ал.1 т.1 –
3, 7 и 8. В глава пета, раздел първи от ЗМВР, са посочени правомощията на
полицейските органи, като в чл.62 от са посочени целите на тези правомощия, а
именно: за осъществяване на обща и индивидуална превенция на правонарушенията,
за предотвратяване на замислени и подготвени престъпления, както и за пресичане
на престъпления, като чл.72 дава възможност на полицейските органи да задържат
лица, при конкретно посочени случаи, изброени в точки от 1 до 7.
Не се формира спор, че ответникът П. е
полицейски инспектор, т.е. полицейски орган, и като такъв, има правомощието да
задържа лица и издава заповеди за принудителни административни мерки.
Или иначе казано, правилен и законосъобразен
е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, които произтичат пряко от закона.
Съгласно чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице и в други случаи, определени със закон, какъвто в конкретния казус е чл.22, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ. Затова в случая е било достатъчно намирането на „оръжие или предмети, които могат да се използват като оръжие“ на път за спортно мероприятие.
Видно от представените материали по делото,
независимо, че АУАН № 1/16.02.2020 г. е подписан от Г. със забележка:
„Възразявам срещу съставения акт“, липсват депозирани възражения в тази насока,
а НП от същата дата, е връчен на лицето
на 17.02.2020 г., като няма данни същото да е обжалвано. И в двата акта е
посочено, че в автомобила има предмети, които могат да се използват като оръжие
– един брой дървена бухалка, един брой брадва, метално острие, парче многожилен
кабел с черна гума.
В този смисъл обоснован
е изводът на районния съд, че правилно е определено и правното основание на
задържането.
Правилен е и
изводът на ПРС в насока съответствие на заповедта с изискванията за писмена
форма на административния акт, който съдържа всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.72 ал.2 от ЗМВР.
Правилно като неоснователно е преценено и възражението,
че в заповедта липсват фактическите и правни основания за издаването й. Като
фактическо основание е посочено, че: „…
като на отиване към спортния обект във връзка със спортно мероприятие е носил в
собственото си МПС оръжие или предмети, които може да се използват като
оръжие“. Като правно основание е посочено: „… на основание чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР, наличие на данни за извършена
проява по чл.21 т.9 от ЗООРПСМ – АУАН № 1/2020“.
Предвид изложеното
съдът намира жалбата за неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена,
а решението на ПРС, като правилно и законосъобразно – потвърдено.
При този изход на
спора и предвид липсата на претенции от страна на ответника за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Административен съд Пловдив, ХIХ касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 8 от 10.06.2020 г.,
постановено по адм. дело № 5 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: