Решение по дело №1205/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на "С. рид" ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. И., срещу Решение № 278/01.03.2024 година, постановено по НАХД № 98/2024г. по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено НП № 03-23002588/19.04.2023год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „С. Рид “ ООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер [рег. номер]. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, като е намален размерът на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” на 1500 лева.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание касатора редовно призован, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на сочените в нея обстоятелства. Твърди, че не е доказано по безспорен начин съществуването на трудово правоотношение между М. и наказаното дружество. Моли за отмяна на атакуването решение, както и на измененото с него НП. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли съда да потвърди решението на ВРС. Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

След запознаване с материалите по делото настоящият състав намира, че въззивния съд не е установил правилно фактическата обстановка по поставеният за разглеждане пред него спор, като същевременно е допуснал съществени поцесуални нарушения, които не биха могли да бъдат изправени от настоящата инстанция.

За да постанови решението си съставът при ВРС е приел от фактическа страна, че „С. Рид" ООД, в качеството му на работодател, е допуснал лицето Кр. М. да престира труд в полза на дружеството изпълнявайки трудови функции като "общ работник" в полза на дружеството, при определено работно място - строителен обект -автосервиз [улица] гр.Варна, с определено работно време декларирано от лицето от 13:00 часа до 15:30 часа, почивка, 5 дневна работна седмица и уговорено трудово възнаграждение в размер на 780 лева месечно също декларирано от лицето, преди да е сключил в писмена форма трудов договор между страните по възникналото трудовото правоотношение.

В мотивите си решаващият съд се е позовал на попълнената от М. декларация, като е приел, че „последният работи в „Стела рид“ ООД от 6 месеца като общ работник и няма сключени граждански договори. Заявява, че възнаграждението от 20 лева му е изплатено от „Стела рид“ ООД.“ Не става ясно обаче, какво приема въззивния съд за установено от декларацията, тъй като в същата е посочено, че М. има сключен трудов договор, а процесното НП е именно защото такъв няма.

На следващо място настоящият състав, като касационна инстанция намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Още с въззивната жалба, процесуалният представител на наказаното дружество е оспорил съдържанието и автентичността на декларацията приложена към административнонаказателната преписка, като изрично е посочил, че твърди, че същата не е попълнена и подписана от М.. В първото съдебно заседание адв. И. е заявил, че поддържам жалбата на посочените в нея основания и няма искания по доказателствата. Въззивният съд обаче не е изяснил въпроса с оспорването извършено с въззивната жалба. Следвало е да се установи, дали оспорването се поддържа и при положителен отговор, чрез използването на допустимите процесуални способи да се установи истинността на документа. Вместо това решаващият съд, просто се е задоволил да посочи, че кредитира декларацията.

В съдебно заседание са били разпитани само двама свидетели – актосъставителя и св. К., който не е присъствал на проверката, а е свидетелствал за факти, които са опосредени от разкази на други лица, които не са разпитани в хода на съдебното следствие.

Не са били разпитани самият работник М., лицето Ц. А., което е твърдяло още пред АНО, че М. е бил нает от него. Не е установена автентичността на представения граждански договор. Кой го е съставил, кой го е подписал? Защо въпреки, че е наименован граждански договор, най отдолу е подписан от „Работник“. Всички тези въпроси биха могли да се изяснят с разпита на М. и А..

При това положение настоящият състав на касационната инстанция намира, че е изправен пред невъзможност да провери реално решението на въззивния съд и да постанови решение по същество.

Горното налага делото да бъде върнато на ВРС за разглеждането му от друг състав на съда.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 278/01.03.2024 година, постановено по НАХД № 98/2024г. по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено НП № 03-23002588/19.04.2023год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Стела Рид “ ООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер [рег. номер]. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, като е намален размерът на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” на 1500 лева.

ВРЪЩА НАХД№98/2024 г. на ВРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно .