№ 2602
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110134513 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.В. В., чрез адв. И.Ю.,
срещу „************” ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 2565,62 лева (след допуснато от съда изменение
на иска в проведеното на 23.02.2022 г. открито съдебно заседание), представляваща
дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2020 г. до 16.03.2021 г.,
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7607,04 лева,
представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово
правоотношение, което било прекратено със Заповед № 940/16.03.2021 г. на основание чл.
327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 17.03.2021 г. Освен обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което било начислено, но
неизплатено, работодателят дължал и трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.12.2020 г. до 16.03.2021 г., включително. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************”
1
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
П.П.. Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и по размер.
Твърди, че приложените към исковата молба фишове не били подписани от представител на
ответното дружество, поради което ги оспорва изцяло. Моли съда да постанови решение, с
което да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата С.В. В., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „************” ООД, редовно призован, се
представлява от адв. П.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба.
В хода на устните състезания моли съда да постанови решение въз основа на събраните по
делото доказателства и направените възражения. Не претендира присъждане на разноски по
делото.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Страните не спорят, че през процесния период между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „монтьор на
електронна техника“, както и че същото било прекратено със Заповед № 940/16.03.2021 г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 17.03.2021 г. Тъй като тези обстоятелства не са спорни по делото,
съдът ги е отделил като ненуждаещи се от доказване.
Видно от представената по делото Заповед № 940/16.03.2021 г. на управителя на
ответното дружество, на С.В. следвало да се заплати обезщетение за придобиване право на
пенсия на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7607,04 лева, представляващо брутното й
трудово възнаграждение за 6 месеца. Дължимостта на сумата е посочена изрично и в
приложения към исковата молба фиш за работна заплата на ищцата за месец март 2021 г.
От представени 4 броя фишове за работна заплата на С.В. се установява, че нетното й
трудово възнаграждение за процесния период било в следните размери: за месец декември
2020 г. – в размер на 749,02 лева; за месец януари 2021 г. – в размер на 749,82 лева; за месец
февруари 2021 г. – в размер на 749,82 лева; и за месец март 2021 г. (за 11 работни дни) – в
размер на 316,96 лева, или общо 2565,62 лева. В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил представените фишове за работна заплата, тъй като не били подписани от
работодателя или негов упълномощен представител. Настоящият съдебен състав намира, че
посочените във фишовете размери на дължимото на служителя трудово възнаграждение се
потвърждават от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, чиято
автентичност не е оспорена от ответника в предвидените от процесуалния закон срокове. От
същата е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен
2
отработен месец преди уволнението било в размер на 7607,04 лева : 6 месеца = 1267,84 лева.
Същият размер е посочен и във фишовете за работна заплата. След приспадане на
дължимите удръжки и редовния аванс се получава претендираното от ищцата нетно трудово
възнаграждение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 242 КТ трудовото правоотношение има възмезден характер, тъй като за
предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила работодателят дължи на
работника заплащане на уговореното възнаграждение. По делото безспорно беше
установено, че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение. От ответника няма направени възражения относно реалното престиране на
работна сила от страна на С.В. през исковия период, а и по делото няма данни същата да не
е изпълнявала трудовите си задължения. Следователно, след като работната сила на ищцата
е била на разположение на работодателя и той я е използвал или е могъл да я използва за
изпълнение на работата, за която е било учредено трудовото правоотношение, то за същия е
възникнало задължението да заплати на работника в срок уговореното трудово
възнаграждение. Съгласно представените по делото фишове дължимите нетни трудови
възнаграждения на ищцата за процесния период – от 01.12.2020 г. до 16.03.2021 г.,
включително, възлизат общо на 2565,62 лева. По делото няма данни, а и твърдения за пълно
или частично погасяване на задълженията от страна на работодателя. С оглед изложеното
предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно задължителната съдебна практика предпоставките за придобиване правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са две – прекратяване на трудовото правоотношение, без
значение на какво основание, и към момента на прекратяването работникът или служителят
да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а критерий за придобиване
право на увеличения размер на обезщетението (обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца) е придобиването на последните 10 години трудов стаж
при един и същ работодател. Това плащане не обезщетява претърпяна от работника или
служителя вреда през времето на трудовия му стаж при работодателя, а представлява
възмездяване на лоялността на работника или служителя към работодателя, проявявана през
дълъг период от време. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ по своята правна
същност е гратификация, същото не зависи от основанието за прекратяване на трудовия
договор (вж. Решение № 417 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г., ІV Г.О., ВКС, Решение №
720 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г., ІV Г.О., ВКС).
В настоящия случай работодателят е признал изрично осъществяването на всички
3
елементи от фактическия състав, пораждащ вземане на ищцата за обезщетение по чл. 222,
ал. 3 КТ и то в увеличен размер. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните е посочено, че това обезщетение в размер на 7607,04 лева се дължи на С.В.
и следва да й бъде изплатено. Същото е било начислено от работодателя като дължимо,
видно и от фиша за работна заплата за месец март 2021 г. По делото няма данни, а и
твърдения това задължение да е било изплатено от ответника. С оглед изложеното
предявеният иск по чл. 222, ал. 3 КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на
направените в настоящото производство разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК.
В последния е посочено адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Видно от приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие, процесуалното представителство е извършено от адв. Ю. безплатно, поради
което не е било договорено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. Това му право е установено със закон. В този случай е налице
изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи
от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Ответникът не е
оспорил наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
При определяне размера на дължимото на процесуалния представител на ищцата
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За процесуалното представителство в настоящото производство дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на 835,18 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответникът „************” ООД следва да бъде осъден да заплати
на адв. И.В. Ю. дължимото за настоящото производство по насрещния иск адвокатско
възнаграждение в размер на 835,18 лева.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд
дължимата държавна такса за образуване на производството в размер на 406,91 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „************” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
М.В.З, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „*********“, ул.
„************“ № 15, ет. 2, да заплати на С.В. В., ЕГН **********, с адрес с. *******,
общ. Столична, ул. „*********“ № 8, както следва: по иска с правно основание чл. 128, т.
2 КТ сумата 2565,62 (две хиляди петстотин шестдесет и пет лева и 62 ст.) лева,
представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2020 г. до
16.03.2021 г., включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 7607,04 (седем хиляди шестстотин и седем лева
и 04 ст.) лева, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.06.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „************”
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.В.З, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „*********“, ул. „************“ № 15, ет. 2, да заплати на
адв. И.В. Ю., член на Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес гр. София, ул.
„*********“ № 9, вх. Б, ет. 4, кантора 12, дължимото за настоящото производство
адвокатско възнаграждение в размер на 835,18 (осемстотин тридесет и пет лева и 18 ст.)
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ************” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.В.З, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„*********“, ул. „************“ № 15, ет. 2, да заплати по сметка на Софийски районен
съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на
406,91 (четиристотин и шест лева и 91 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5