ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
гр. Монтана, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал.2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
С Определение на РС Монтана, постановено в разпоредително заседание
на 28.06.2022 г. по НОХД № 476/22 г., е прекратено съдебното производство
и делото е върнато на прокуратурата на основание чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК
поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, свързани с проведеното срещу него
задочно досъдебно производство.
В срок срещу горното Определение е постъпил Протест от РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА МОНТАНА с оплакване за незаконосъобразност. Твърди се,
че съдът сам е указал в разпореждането си за насрочване на делото, че същото
може да се изгледа и в отсъствие на обвияемия, а впоследствие е настоял за
неговото лично участие по делото; че съдът не е положил необходимите
усилия да издири и осигури лицето за съдебно заседание; че е допустимо
провеждане на задочно производство, когато обвиненото лице само се е
отказало от личната си защита в производството или е избягало от
правосъдието, както и че подсъдимият е бил разпитван в качеството на
свидетел по досъдебното производство и като бивш адвокат е бил запознат с
бъдещите юридически последствия спрямо него по повод жалбата, за която е
бил разпитван. Иска се отмяна на Определението и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и логическо единство и обсъди доводите в протеста във
връзка с изискванията на закона, намира следното:
Протестът е допустим: направен е от оправомощен орган и в съответствие
1
с изискуемото от закона съдържание.
Разгледан по същество, Частният Протест е неоснователен.
След смяна на подсъдността от ВКС по реда на чл. 43 от НПК, пред РС
Монтана е образувано НОХД № 476/22 г. по внесен обвинителен акт срещу
лицето Е. В. от гр. *за престъпление по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК. С Разпореждзане от 01.06.2022 г. съдът е насрочил открито
разпоредително заседание и е постановил изпращането на информацията до
страните по реда на чл. 247в от НПК, като е разпоредил да се уведоми
подсъдимия за възможността делото да се гледа в негово осъствие, ако са
налице условията на закона за това. С горното е изпълнил задълженията си
по закон. Освен това е изискал информация относно: евентуалното
присъствие на лицето в затвор или следствен арест, данни за адресната му
регистрация и е получил информация, че от м. 12.2019 г. е регистрирано
излизане на лицето извън пределите на страната, без да е налице
регистрирано обратно връщане. С горното съдът не е допуснал нарушение,
нито противоречие във възгледите си по наказателното производство – така,
както се твърди в частния протест. При положение, че законът не е спазен в
досъдебното производство в частта относно надлежното уведомяване на
лицето, че срещу него е повдигнато обвинение за престъпление по НК, дори и
съдът да бе издирил подсъдимия, то този процесуален пропуск от
досъдебната фаза не би могъл да бъде саниран. Съдът е прекратил съдебното
производство, тъй като е приел, че не са били налице условията на чл. 269, ал.
3, т. 2 от НПК за задочно провеждане на досъдебното производство.
Мотивирал се е с това, че то е проведено в отсъствие на обвиняемия, че срещу
него не е повдигано и предявявано обвинение, че за тези процесуални
действия е присъствал само служебен защитник и че обвиняемия не е разбрал,
че срещу него се води наказателно производство, което води съществено
накърняване на правото му на защита. Изводите почиват изцяло на
материалите по досъдебното производство, обосновани са и законосъобразни.
Вярно е, че НПК допуска задочно производство, но при строго
ограничителни условия и текстовете в тази насока не могат да бъдат
тълкувани разширително както предлага прокуратурата в частния протест.
Разпоредбите на чл. 269 от НПК дават възможост за провеждане на
наказателно производство в отсъствието на обвиняем или подсъдим, но само
тогава, когато е налице несъмнен отказ на това лице да се яви по делото и да
се защитава сам или чрез защитник или е налице бягство от правосъдието.
Решаващият съд правилно е приел, че в случая тези условия не са били
налице. Проследявайки материалите по досъдебното производство се
установява, че в рамките на полицейска проверка пред РПУ В. са снети
„сведения“ от лицето Е. В., но същите са без процесуална стойност и не водят
до извода, че срещу В. непременно ще се образува наказателно производство
за измама, за да се предположи намерението му да се отклони. Резултата от
тази преписка е единствено съставения протокол по чл. 65 от ЗМВР срещу В.
– т.е. касае се до предупреждение да не се извършва престъпление, а не че е
извършено такова. На регистрирания си адрес в гр. *лицето веднъж е било
редовно призовано, намиран е и на оставения телефонен номер. Макар да има
2
данни, да е пребивавал в чужбина, на 16.03.2018 г. В. е бил разпитан в
страната в качеството на свидетел. Впоследствие не е откриван, обявен е бил
за общодържавно издирване, но като свидетел – за установяване на адрес.
Резултат от това издирване няма и към настоящия момент. Привлечен е в
качеството на обвиняем и са му предявени материалите по досъдебното
производство чрез назначения му служебен защитник, без присъствието на
лицето. Това означава, че В. в нито един момент не е имал качеството на
обвиняем, за да възникне за него задължението да уведомява надлежния
орган в случаите, когато се отклони от постоянното си местоживеене или
местопребиваване. Фактът, че В. е бивш адвокат, че вече е осъждан за
престъпления по чл. 209 от НК не води автоматично до извода на прокурора,
че той е проявил недължимо процесуално поведение, напускайки адреса си,
поради което не е бил намерен. Без В. да знае, че по въпросното дело е
издирван за привличане в качеството на обвиняем, не би и могло да се
приеме, че сам се е отказал от правото си да участва в производството или че
цели да избегне правосъдието. Текстът на чл. 206 от НПК дава възможност за
задочно производство при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, но поставя
две условия: когато това няма да попречи на разкриването на обективната
истина и да е налице обвиняем. А обвиняем има, когато едно лице е
придобило това качество по реда на НПК. В случая това второ условие не е
налице.
Като е констатирал служебно този пропуск, провряваният съд правилно е
прекратил съдебното производство на основание чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК.
По изложените съображения, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд Монтана от
разпоредително заседание на 28.06.2022 г. по НОХД № 476/22 г., с което е
прекратено съдебното производство на основание чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК и
делото е върнато на прокуратурата поради отстраними съществени
процесуални нарушения, накърняващи процесуалните права на подсъдимия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3