Присъда по дело №237/2016 на Окръжен съд - Враца

ПРИСЪДА

 

гр. Враца, 19.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 19.03.2019 г. в състав:

 

                               Председател:И.М.

                                       Член:СНЕЖАНА НАУМОВА

                        Съдебни заседатели:С.Д.

                                            П.Г.

                                            А.Т.

 

при участието на секретар: ГАЛИНА ЕМИЛОВА  

и в присъствието на прокурор: К. НЕВЕНОВ  

като разгледа докладваното от ИВ. М.

НОХД № 237 по описа на ВрОС за 2016 г.,

въз основа на закона и доказателства     

 

П Р И С Ъ Д И:

 

     ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.И. — роден на *** год. в гр. Оряхово, живущ ***, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.07.2013 г., около 11.15 ч. в гр. Козлодуй, на улица „Хр.Ботев“ в централната част на града, в съучастие като съизвършител със С.А.С.,  Г.И.А. и Б.И. *** е направил опит умишлено да умъртви Ц.С.Ц. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени предмети, с ръце и крака, в резултат на които са му причинени множество счупвания на горни и долни крайници, както и черепно мозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и същото е останало недовършено, поради независещи от волята му причини - своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б“а“ и „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58, б."а", вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ОСЕМ ГОДИНИ  лишаване от свобода, при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. "а" и "б" ЗИНЗС.

     ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.1 НК предварителното задържане на подсъдимия И., считано от 05.12.2013 г. до 25.06.2014 г.

 

     ПРИЗНАВА подсъдимите Г.И.А. - роден на *** ***., български гражданин, с основно образование, женен, земеделски производител, осъждан, с ЕГН **********, С.А.С. - роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** и Б.И.И. - роден на *** г. в гр. Оряхово, живущ ***, български гражданин, с основно образование, женен, земеделски производител, осъждан, с ЕГН **********,  ЗА ВИНОВНИ в това, че на 08.07.2013 г., около 11.15 ч. в гр. Козлодуй, на улица „Хр.Ботев“ в централната част на града, в съучастие като  съизвършители помежду си и с подсъдимия И.Г.И. ***, са направили опит умишлено да умъртвят Ц.С.Ц. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени предмети, с ръце и крака, в резултат на които са му причинени множество счупвания на горни и долни крайници, както и черепно мозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини - своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1, вр. с чл.58, б. "а", вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК ги ОСЪЖДА на по ШЕСТ ГОДИНИ  лишаване от свобода, при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б."а" ЗИНЗС.

     ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.1 НК предварителното задържане на подсъдимия Г.А. за срок от 2 часа на 08.07.2013 г.

     ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.1 НК предварителното задържане на подсъдимия С.С. считано от 10.07.2013 г. до 04.10.2013 г., както и задържането му по мярка за неотклонение "домашен арест", считано от 05.10.2013 г. до 05.11.2013 г., като два дни домашен арест, се зачитат за един ден задържане под стража.

 

     ПРИЗНАВА подсъдимия М.Т.В. - роден на *** ***., български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН в това, на 08.07.2013 г., около 11.15 ч. в гр. Козлодуй, на улица „Хр.Ботев“ в централната част на града, в съучастие като  съизвършител с подсъдимите И.Г.И., С.А.С.,  Г.И.А. и Б.И. ***, да е направил опит умишлено да умъртви Ц.С.Ц. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени предмети, с ръце и крака, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА  по обвинението по чл. 115 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1 НК.

    

     ОСЪЖДА  подсъдимите И.Г.И., С.А.С.,  Г.И.А. и Б.И. *** солидарно да заплатят на Ц.С.Ц. *** сумата от 132 000 /сто тридесет и две хиляди/ лева, от които 32 000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и 100 000 лева - неимуществени такива,причинени му от посоченото по-горе деяние, ведно със законната лихва, начиная от 08.07.2013 г. до окончателното изплащане, като иска за неимуществените вреди до пълния размер от 300 000 лв. ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и по отношение на подс.М.Т.В..

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА приложени по делото с приемателен протокол от 17.06.2016 г., да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила, поради незначителната си стойност.

ОСЪЖДА  подсъдимите И.Г.И., С.А.С.,  Г.И.А. и Б.И. *** заплатят направените по делото разноски в размер по 965.56 лв. всеки един, а подсъдимия С. и сумата от 475.00 лв., от които по 475.69 лв., а за подсъдимия  С. сумата от 950.69 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Враца и по 489.87 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр. Враца, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на по 1320.00 лв. всеки един.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок от днес, пред САС.

 

 

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                ЧЛЕН:

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                          2.

 

 

                                           3.

 

 

 

М О Т И В И

 

към присъда № 7/19.03.2019 г., постановена по НОХД № 237/2016 г. на Врачанския окръжен съд

 

Окръжна прокуратура Враца обвинява И.Г.И. ***, ЕГН ********** в това, че на 08.07.2013 г., около 11.15 ч. в гр. Козлодуй, на улица „Хр.Ботев“ в централната част на града, в съучастие като съизвършител със С.А.С.,  Г.И.А., М.Т.В. и Б.И. *** е направил опит умишлено да умъртви Ц.С.Ц. ***, чрез нанасяне на множество удари с дървени предмети, с ръце и крака, в резултат на които са му причинени множество счупвания на горни и долни крайници, както и черепно мозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и същото е останало недовършено, поради независещи от волята му причини - своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ и по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр.чл. 115, вр.чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. „б“, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 НК.

Окръжна прокуратура Враца обвинява Г.И.А. с ЕГН **********, С.А.С. с ЕГН **********, Б.И.И. с ЕГН ********** и М.Т.В. с ЕГН **********,*** в това, че на 08.07.2013 г., около 11.15 ч. в гр. Козлодуй, на улица „Хр.Ботев“ в централната част на града, в съучастие като  съизвършители помежду си и с подсъдимия И.Г.И., са направили опит умишлено да умъртвят Ц.С.Ц. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени предмети, с ръце и крака, в резултат на които са му причинени множество счупвания на горни и долни крайници, както и черепно мозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини - своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ, като по този начин, всеки от тях е осъществил състава на престъпление по чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 НК.

В проведеното на 23.01.2018 г. открито разпоредително заседание пострадалия заяви, че желае да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител, като предяви граждански иск солидарно против петимата подсъдими, за сумата от 332 000 лв., от които 300 000 лв. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, и сумата от 32 000 лв., обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди - направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 08.07.2013 г., до окончателното изплащане на тази сума. С нарочно определение от същата дата предявеният иск беше приет от съдът за съвместно разглеждане с наказателното производство, а Ц.С.Ц. беше конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Същият се представляваше в процеса от адвокат М.Г..

Разпитани на проведеното предварително производство, а и в с.з. всеки от подсъдимите заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият В. отказва да дава обяснения, а останалите подсъдими заявяват, че знаят за нанесения побой над пострадалия, но всеки от тях отрича да има отношение към инцидента. Подсъдимият Б.И. отрича да е напускал фермата си този ден. Подсъдимият С. твърди, че по време на инцидента е бил в близост заедно с жена си, но отрича да се е приближавал към пострадалия. Подсъдимия И.И. признава, че този ден е виждал Ц. и дори е желаел среща с него, но е бил изпреварен от негови съграждани, които нанесли побоя над пострадалия и когато той стигнал до мястото, всичко вече било приключило. Отрича да е нанасял удари върху Ц.. Подсъдимият Г.А. отрича въпросния ден да е виждал пострадалия и да му е нанасял удари.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че поддържа повдигнатото по отношение на всеки от подсъдимите обвинение и счита, че то е доказано по несъмнен начин. Поиска подсъдимите да бъдат признати за виновни, като изрази становище, че наказанието на всеки от тях следва да бъде определено при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като за подсъдимия И.И. поиска налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на 17 години, а по отношение на всeки от другите четирима - наказание "лишаване от свобода" в размер на 15 години за всеки от тях, като и по отношение на петимата заяви изтърпяване при първоначален "строг" режим. По отношение предаявения граждански иск, заяви желание за уважаването му в пълен размер.

Повереника на гражданския ищец и частен обвинител - адв.М.Г. заяви желание за уважаване в пълен размер на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. По отношение наказателната отговорност на подсъдимия, заяви желание за определяне на наказанието им при превес на отекчаващите отговорността им обстоятелства. Такова беше становището и на пострадалия Ц..

Защитниците на всеки от подсъдимите оспорват фактическата обстановка по делото, като изрази становище за дефицит на доказателства за вината на техните доверители. Защитниците на подсъдимите Г.А. и Б.И. поддържат, че липсват доказателства доверителите им да са присъствали на инцидента. Защитата на подсъдимия С. твърди липса на мотив у неговия доверител за участие в побоя, а защитата на подсъдимия В. се позовава на здравословното му състояние и невъзможността му да се придвижва бързо на големи разстояния. Защитата на подсъдимия И.И. заявява, че извършители на деянието са лица различни от нейният доверител. Твърди заинтересованост на свидетелите, които потвърждават версията на пострадалия. Твърди и липса на умисъл за убийство от страна на извършителите.

С оглед заявената позиция, всеки от защитниците желае оправдаване на клиента си. Такова е становището и на петимата подсъдими.

По делото бяха разпитани свидетелите Ц.Ц., М.Б., И.С., П.К., Ц. И. Ц., Г.М., Х.Ц., М.К., Д.Д., Ц.Н., Р.Б., М.И., Г.Г., В.А., В.М., Н.Н., Г.И., П.Г., М.К., М.Б., К.Й., В.С., Н.Д., М.Т., Д.Б., Ц.К., В.К., М.П., М. Н., А.Ц., Г.Р., С.Ц., Р.Б., А.Д., А.Н., Г.Ц., Ц. Ст. Ц., Б.К., Л.К., Х.А., М.М., П.Р., М.К. и Д. О..

На основание чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, съдът прочете показанията на свидетелите Н.М., К.Б., К.А. и К.П., а на основание чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 4 от НПК, съдът прочете показанията на свидетелите Г.И. и О.Г..

С оглед констатирани противоречия в показанията дадени на ДСП и в с.з. от част от свидетелите, както и за твърдения от тяхна страна, че не си спомнят определени факти и обстоятелства, но и с оглед липсата на съгласие от страна на подсъдимите за прочитане на тези показания, на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, съдът прочете показанията на свидетелите Ц.Ц., Ц. И. Ц., Г.М., Х.Ц., М.К., Д.Д., Ц.Н., М.Б., К.Й., Ц.К., В.К., М.П., А.Ц., Ц. Ст. Ц., Б.К. и Л.К.. След прочитане на тези показания, свидетелите потвърдиха същите, като заявиха, че разминаванията се дължат на изтеклия продължителен период от време.    

На основание чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 2 НПК съдът прочете показанията на свидетелите Р.Б., Н.Д., С.Ц., а на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК съдът прочете показанията на свидетеля В.С..

По тяхно искане и след като им бяха разяснени правата по чл. 119 и чл.121 НПК, лицата Б.Т. и В.А. бяха заличени от списъка за призоваване. По искане на прокурора, лицата Н.К., Г.Й., Н.П. и М.Л. също бяха заличени като свидетели.

Приети бяха заключенията на експертите д-р Р.А., д-р Ф.Т., д-р Д.Д., М.Й., И.Т., доц. д-р П.Л., д-р Г.С. и д-р П.Д..

Съдът като взе предвид обясненията на подсъдимите, доводите и съображенията на техните защитници, показанията на разпитаните свидетели, изготвените и депозирани в с.з. експертизи, както и всички други събрани и приобщени към делото по реда на чл. 281, чл. 282, чл. 283 и чл. 284 НПК писменни и веществени  доказателства и след като ги разгледа по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Г.И.А., И.Г.И., Б.И.И., С.А.С. и М.Т. ***. Първият е баща на втория подсъдим и брат на третия такъв. Поддържат приятелски отношения и с последните двама. Всички с изключение на В. се занимават с отглеждане на животни.

Пострадалия е от с. ***, но поддържа бизнес отношения с граждани от гр.Козлодуй и околностите. Познава се с всички подсъдими и дори заявява приятелски отношения с тях до преди инцидента. Чрез фирмата на бившата си съпруга, св. Г.Ц. извършва охранителна дейност, като има сключени договори за охрана на площи, засяти със земеделски култури. Именно и във връзка с тази му дейност, през 2013 година отношенията между първите трима подсъдими и пострадалия се влошили, тъй като животните на посочените подсъдими, навлизали в площите, охранявани от пострадалия и работниците от фирмата. Заради нанасяните щети на земеделските стопани, между двете страни често имало инциденти, в следствие на които, всяка от страните подавала жалби в РУ на МВР Козлодуй.

По това време, подсъдимият И.И. изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора Враца и при посещенията си при него, баща му - подсъдимия Г.А. му се опраквал от действията на Ц. и "служителите" му. Това обстоятелство ядосало подсъдимия И. и той потърсил среща с пострадалия.

Видно от представената по делото справка за съдимост на този подсъдим, на 05.07.2013 год., той бил освободен от Затвора Враца по изтърпяване, след което такава среща била проведена в домът на подсъдимия А.. На нея присъствали както подсъдимите, така и пострадалия, като било постигнато споразумение между страните. Проведената среща се установява както от показанията на пострадалия, така и от обясненията на подсъдимите А. и И.. Според последните обаче, такава среща била проведена след инцидента с Ц..

Рано сутринта на 08.07.2013 год. служители на фирма "Марс МС", сред които и свидетелите М.Б. и К.Й. извършвали обход на земеделски площи, за които посочената фирма имала договор за охрана. Движели се със служебен автомобил "Мицубиши", червен на цвят и с отличетелни знаци. Минавайки покрай масив засаден с царевица и находящ се в непосредствена близост до фермата на подсъдимия Г.А., забелязали, че сред насажденията има навлезли стадо крави. Решили да ги разгонят, но нализайки навътре, забелязали скрити зад находящи се там дървета хора, въоръжени с дървени и метални предмети. Сред групата, разпознали подсъдимите И.И., Б.И. и Св.С.. Решили, че тези хора им готвят засада и преустановили движението си към тях. Чакащите ги в засада също ги забелязал и тръгнали към свидетелите. Охранителите се оттеглили в обратна посока, като по телефона се обадили на своя отговорник - св. Д.Д. и го уведомили за случая. Той ги посъветвал да изчакат идването на подкрепление и от своя страна се обадил на пострадалия като го уведомил за случая. Ц. му казал, че този ден ще идва в гр. Козлодуй и двамата се разбрали да се видят около 11 часа в града, след което да отидат да подадат жалба в полицията. След разговора, Д. и негови колеги отишли до автомабила на свидетелите М.Б. и К.Й. за да ги подкрепят. По това време, животните били изкарани от нивата, а подсъдимите и техните придружители се били прибрали във фермата на А.. Д. се обадил в полицията в гр.Козлодуй и поискал съдействие, но пристигналите на място полицаи, след като констатирали, че няма последствия за страните, посъветвали охранителите да подадат официална жалба и си заминали. Свидетелите продължили с обхода на земеделските блокове.

Междувременно, във фермата на подсъдимия А. продължавали да се събират хора, като около 08.30 часа, подсъдимия С. се обадил по телефона на св. Ц.Ц. и го извикал да дойде, тъй като организират нападение. Свидетелят знаел за отношенията между подсъдимите и пострадалия и тъй като предположил, че побоя ще бъде над пострадалия, отказал предложението. Свидетелят Л.К. пък бил взет от негов познат и бил закаран във фермата на А., където заварил подсъдимите А., И., С., В., заедно с техни роднини, като всички били въоръжени с дървени предмети. Дали и на него дървен кол и той го прибрал в автомобила.

По едно време, роднина на подсъдимия И. му се обадил по телефона, като го информирал, че пострадалия се намира в заведението "Зеления капан" в гр. Козлодуй. И. съобщил това на другите подсъдими и всички заедно с трети лица се качили в няколко автомобила и тръгнали.

В същото време, в заведението "Зеления капан" имало организирано провеждане на детски рожден ден и имало много възрастни и деца. На една от масите заедно с Ц. седели свидетелите К.П. и В.С.. В съседство били и свидетелите Н.М., Х.Ц., М.К., Р.Б., Н.Д., М.П., М.М. и Б.К.. В съседно заведение работела свидетелката М.Б..

Като пристигнали на мястото, подсъдимите и техните спътници слезли и се насочили към пострадалия с викове "сега ще те убием" и "ти на мъж ли ще се правиш". Пръв вървял подсъдимия И.Г., а след него Г.И. и М.Т.. Подсъдимите С. и И. останали с основната група отвън. Пръв нанесъл удар подсъдимия И.Г., а след това и останалите. Ц. се опитвал да се предпази бутайки срещу тях столове от масата. Удар от страна на подсъдимия В., бил нанесен и на св. К.П..

Присъстващите останали изумени от действията на нападателите.

Междувременно пострадалия Ц. успял да се отскубне от нападателите и побягнал към центъра на града. Заради нанесените му удари обаче след около 50 м. бил застигнат от нападателите си, които го спънали и повалили на земята, обградили го и започнали да му нанасят множество силни удари с дървените колове, с ръце и крака по цялото тяло, включително в областта на главата, крещейки го че ще го убият. В нанасянето на ударите активно участвали подсъдимите И.Г., Г.А., С.С. и Б.И.. Последният дори опитал да среже врата на Ц. с носен от него голям нож, но успял само да го пореже по брадата. Подсъдимия М.В. останал в заведението, тъй като заради теглото си не бил много подвижен. Побоят продължил няколко минути, като заради нанесените му увреждания, Ц. не бил в състояние да се отбранява. В един момент нападателите преустановили действията си по отношение на пострадалия и напуснали мястото, като по пътя си изхвърлили дървените предмети.

Междувременно, свидетелите Ц.И.Ц., Г. М. и П.Р. полицейски служители в участък Хайредин към РУ на МВР Козлодуй, пътували с полицейски автомобил връщайки се от оперативка. Движели се по ул."С. *** и на първото кръстовище спрели на светофар. Прозорците на автомобила били отворени и сведетелите чули възрастна жена да ги вика. Когато се приближила, жената им казала да се намесят, тъй като група роми биели човек, който бил паднал на земята. Свидетелите веднага се насочили по ул. "Х. Ботев", където на около 40 метра от кръстовището, забелязали на земята паднал пострадалия. Забелязали, че от мястото на инцидента тръгнал лек автомобил Мерцедес, модел 124, тъмносив на цвят, седан с регистрационен номер Вр ***, който преди бил собственост на св.Р. и за който се знаело, че се ползва от подсъдимия С.С.. Спирайки до пострадалия, сидетелите забелязали на около 30-40 метра, групата нападатели, която се оттегляла на бегом, хвърляйки носените от тях дървени тояги, част от които в последствие били намерени и приложени като веществени доказателства по делото. Свидетелите веднага се обадили на колегите си и на бърза помощ. Пристигнали и колеги на пострадалия - свидетелите Д.Д., М.Б. и К.Й., които преди това го били търсили на уговореното място. Пристигнал и свидетеля И.С., заедно със свои колеги от полицията. Пострадалия бил натоварен на линейка и откаран в болницата в гр.Козлодуй.

От проведени разговори с пострадалия и присъстващите свидетели, полицайте установили, че съпричастни към извършеното са подсъдимите И.И., Г.А., С.С. и Б.И., като незабавно било организирано тяхното издирване. Свидетелите И.С. и М.К., заедно с полицейския служител Д.Д. посетили фермата, стопанисвана от подсъдимия Б.И., тъй като информацията, която получили сочела, че подсъдимите са се насочили натам. Малко след това, там наистина пристигнали няколко автомобила, като в първия такъв - марка Мерцедес пътували подсъдимите И.И. и С.С.. Във всеки от автомобилите пътували по няколко човека. Полицая Д. разговарял с двамата подсъдими. От ОДЧ разпоредили, тези подсъдими да бъдат приведени в районното управление за да бъдат разпитани за инцидента. Вместо в РУ, полецаите съпровидили подсъдимите до фермата обитавана от подсъдимия Г.А., където С. и И. И. успели да избягат и да се укрият за известно време. Вторият подсъдим бил обявен и за ОДИ.

В хода на разследването били иззети записи от камерите на заведението "Зеления капан", където започнал инцидента и същите били прегледани от полицейски служители, сред които и свидетелите И.С., П.К. и М.К.. Установено било, че групата нападнала пострадалия била предвождана от подсъдимите И.И. и Г.А., а там бил и подсъдимия М.В.. Последният бил разпитан и заявил, че нападението е било организирано от първите двама подсъдими. Споделил също, че и той е имал намерение да участва в побоя над Ц., но не е успял за се придвижи до мястото на нападението.

Междувременно, пострадалия бил прегледан от специалисти в болницата в гр.Козлодуй  и тъй като здравословното му състояние било много тежко и се налагало извършване на няколко операции, включително и такава на главата, било решено същият да бъде приведен в болница "Света Ана" в гр. София, където били извършени необходимите интервенции. Лечението продължило около две седмици, след което продължило при домашни условия. В последствие, операции били извършени и в Германия.

От представената СМЕ и заключението на вещото лице д-р Р.А., находящо се на стр. 212, том І, от ДСП е видно, че в следствие нанесения му побой, пострадалия Ц. е получил изкълчване на лява раменна става със счупване на тръбеста кост на ляв горен крайник, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник, с оздравителен период не по-малко от три месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; Открито двуглезенно счупване на ляв долен крайник, което увреждане му е причинило трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, с оздравителен период около пет месеца, при липса на усложнения в нормален оздравителен процес; Разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; разкъсно-контузна рана на брадата; оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око; счупвания на лицеви кости, както и множество охлузвания, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота, с оздравителен период около четири седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети - удари с твърди тъпи предмети, и добре отговарят да бъдат получени по начини и по време, посочени в досъдебното производство, т.е. при нанасяне на побой. Уврежданията не могат да бъдат получени в своята съвкупност при падане/падания от собствен ръст, както и при едноактно падане от високо.

От представената допълнителна СМЕ и заключението на вещото лице д-р Р.А., находящо се на стр. 50, том V, от ДСП е видно, че медико-биологичната квалификация на уврежданията на Ц. трябва да бъде променена съобразено с първоначалната. Според експерта се касае за открито многофрагментно счупване на лява слепоочна кост, което увреждане отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак нараняване, което прониква в черепната кухина; Излив на биологични течности (кръв, ликвор) в черепната кухина - над и под твърдата мозъчна обвивка; навлизане на въздух в черепната кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период около месец и половина - два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е необходимо активно проследяване в срок от шест месеца за късна отпадна неврологични симптоматика; Изкълчване на лява раменна става със счупване на лява мишнична кост; счупване на лява лакътна кост; счупване на четвърта и пета кости на песницата на лява ръка, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период около пет месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; Открито двуглезенно счупване на ляв долен крайник, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник с оздравителен период около пет месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; Счупване на вътрешния глезен (тибиален, голямопищялен) на долен десен крайник, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник с оздравителен период около три месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; Разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; разкъсно-контузна рана на брадата; оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи с кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка; счупвания на лицеви кости - лява ябълчна кост и част от костите изграждащи лява очница, както и множество охлузвания, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около четири седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

        Експерта отново е категоричен, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети - удари с твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени при нанасяне на побой. Уврежданията не могат да бъдат получени в своята съвкупност при падане/падания от собствен ръст, както и при едноактно падане от високо.

От представената допълнителна тройна СМЕ и заключението на вещите лица д-р Р.А., д-р Ф.Т. и д-р Д.Д., находящо се на стр. 166, том V, от ДСП е видно, че медико-биологичната квалификация на уврежданията на Ц. трябва да бъде променена съобразено с първоначалната, като според експертите се касае за тежка открита черепно-мозъчна травма (ОЧМТ), изразяваща се в открито многофрагментно счупване на лява слепоочна кост с излив на биологични течности (кръв, ликвор) в черепната кухина - над и под твърдата мозъчна обвивка; навлизане на въздух в черепната кухина, които увреждания са му причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Основание за така определената медико-биологична квалификация дава обстоятелството, че без оказаната своевременна, високо квалифицирана медицинска помощ - оперативната интервенция за отстраняване на острите кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка неминуемо би настъпил смъртен изход; Изкълчване на лява раменна става със счупване на лява мишнична кост; счупване на лява лакътна кост; счупване на четвърта и пета кости на песницата на лява ръка, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период около пет месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; Открито двуглезенно счупване на ляв долен крайник, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник с оздравителен период около пет месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; Счупване на вътрешния глезен (тибиален, голямо пищялен) на долен десен крайник, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник с оздравителен период около три месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; Разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; разкъсно-контузна рана на брадата; оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи с кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка; счупвания на лицеви кости - лява ябълчна кост и част от костите изграждащи лява очница, както множество охлузвания, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около четири седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

        Според тези експерти, по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети - удари с твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени по начин и по време посочени в досъдебното производство, т.е. при нанасяне на побой. Уврежданията не могат да бъдат получени в своята съвкупност при падане/падания от собствен ръст, както и при едноактно падане от високо.

Уврежданията от твърди тъпи предмети са най-честите в практиката и са тези, които нямат режещи ръбове и остри върхове. Това са предмети с различни форми и плоскости на действие. Част от тях са създадени като оръжие (боксове, гумени палки и т.н.), а други се използват за нанасяне на удар, без да имат такова предназначение (камъни, дървета, метални парчета и др.) Уврежданията, които може да нанесе невъоръжен човек или животно също имат признаци на наранявания от твърди тъпи предмети. Такива белези имат и уврежданията от падане или блъскане в разнообразни обекти. По механизъм на образуване на уврежданията се разбира процеса на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, който довежда до възникване на уврежданията. Различават се следните четири основни механизма на действие на твърди тъпи предмети - удар, притискане, разтягане и триене. Уврежданията, които се предизвикват от твърди предмети са охлузване, кръвонасядане, рани от твърди тъпи предмети, счупвания от твърди тъпи предмети и увреждания на мозъка и вътрешните органи от твърди тъпи предмети. Така, както са описани уврежданията в медицинската документация - нехарактерни за даден вид повърхност, то може само най-общо да се каже, че същите са причинени от удари с твърди тъпи предмети, т.е. възможно е да се определи груповата принадлежност на предмета (твърд тъп предмет), но не може с достатъчна категоричност да се определи видовата и индивидуалната принадлежност на средствата, с които са причинени уврежданията. Увреждането в областта на главата обаче - ОЧМТ, отговаря да бъде получено от удар/и с твърд тъп продълговат или цилиндричен предмет.

При извършения клиничен преглед на пострадалия, експертите не са установили разстройство на реч или сетивен орган, както и такова изменение, което в значителна степен да променя външния вид. Налице е само лека асиметрия в областта на лицето и главата, които представляват козметичен дефект, но не могат да бъдат квалифицирани по признака обезобразяване на лицето.

От представената повторна тройна СМЕ с № 142/2015г. и заключението на вещите лица д-р П.И.Л., д-р П.Д.Д. и д-р Г.И.С., находящо се на стр. 24-33, том VІ, от ДСП е видно, че въз основата на причинените увреждания може да се направи извод за минималния брой от удари, които са ги причинили - при условно допускане, че всяко отделно нараняване е причинено от един-единствен удар. Касае се най-малко за единадесет удара, но е възможно уврежданията да бъдат причинени и от повече удари. Наред, с това експертите са констатирали и други охлузвания и кръвонасядания, които не са обсъждали. Ударите са повече от единадесет, поради възможно суперпониране. Категорични са, че получените увреждания са от удари, нанесени от близко разстояние, а не от хвърлени предмети.

Заявяват, че при проведените прегледи и образни изследвания на Ц.Ц. са били установени външни увреждания и счупвания на кости, както следва: фрактура на лявата зигоматична дъга и орбита; разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно; масивен хематом на двата леви клепача; разкъсноконтузна рана на брадичката; фрактура аперта ет полифрагментоза осис темпорално синистри (отворено многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост); бималеоларна открита фрактура на ляв глезен (счупване на външен и вътрешен глезен на левия крак); фрактура малеоли медиалис декстра (счупване на десния вътрешен глезен); фрактура улне синистри (счупване на лявата лакътна кост); фрактура епикондили латералис хумери синистра (счупване на външния епикондил на лявата раменна кост); фрактура метакарпи 2-4-5 манус синистри (счупване на втора, четвърта и пета дланна кост на лявата ръка); раздробена фрактура на лява фибула (малкопищялна кост), които са причинени от най-малко единадесет удара, плюс неуточнен брой множество охлузвания и подкожни хематоми по цялото тяло, предимно по гръдния кош.

Ударите са нанесени със значителна сила, за което свидетелстват счупванията по костите на крайниците и на черепа. Травмите са нанасяни по цялото тяло, включително и по жизнено важна част - главата. По време на нанасяне на ударите, както и в целия последващ период на лечение и възстановяване Ц.Ц. е изпитвал значителни болки, страдания и неудобства.

Според тези експерти, не може да се определи механизма на всяко едно от уврежданията, както и предметите, с които са причинени, тъй като няма подробно описание на вида на външните наранявания - размери, форма и т.н.  Възможно е някои от тях да са причинени от удари с ръце и крака (ритане, настъпване, но не е възможно всички описани увреждания да са причинени от такива удари, тъй като тежестта им предполага значителна сила (енергия) на удара. Всички увреждания обаче са резултат на тъпи механични травми.

Причинените увреждания на Ц.Ц. са довели до счупването на външния и вътрешен глезен на левия крак и раздробената фрактура на лявата малкопищялна кост - всяко от тях самостоятелно до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок от 3-6 месеца при нормален оздравителен процес; счупване на десния вътрешен глезен - до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за 3-4 месеца при нормален оздравителен процес; счупването на лявата лакътна кост и външния епикондил на лявата раменна кост - всяко само по себе си до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от най-малко четири месеца; счупването на втора, четвърта и пета дланна кост на лявата ръка - до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от около месец и половина; фрактура на лявата ябълчна кост и орбитата (без разместване), кръвонасядането по двата леви клепача и разкъсноконтузната рана на брадичката са довели до разстройство на здравето - временно и неопасно за живота.

При контролния преглед на пациента и на контролните рентгенови снимки, експертите са установили и псевдоартроза (лъжлива става) на лявата малкопищялна кост, ограничаване на движенията в лакътната става, хипотрофия на мускулатурата на ляв горен крайник, които са дефинитивни и представляват постоянно общо разстройство на здравето - неопасно за живота.

Черепномозъчната травма, изразяваща се в разкъсноконтузната рана вляво теменнослепоочно, многофрагментното счупване на лявата слепоочна кост, кръвоизливът между слепоочната кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност (хидром) представлява проникващо нараняване в черепната кухина, което увреждане е довело и до реална опасност за живота, която е възникнала в момента на причиняване на увреждането и е била постоянно налична до извършване на операцията (отстраняване на фрагментите и евакуация на хематома) и известно време след това, като смъртта е била неизбежна без навременната и специализирана медицинска помощ. Последователността на причиняване на уврежданията не може да се определи, доколкото те са  причинени в кратък период от време и от множество наслагащи се удари с различни предмети. Уврежданията отговарят да са причинени по време и начин, каквито са данните по делото от удари с дървени предмети (колове), тръби, палки. Всички тези предмети са твърди тъпи. По характера на счупванията не може да се правят окончателни заключения относно индивидуалните особености на действалия предмет, с който са причинени. От данните в медицинските документи няма сведения за разстройства на речта на пострадалия или на функциите на сетивен орган. При преглед не се установяват явни промени във формата на лицето, главата и крайниците, които да нарушават видимо нормалната анатомична структура.

От представената допълнителна тройна СМЕ с № 142/2015а и заключението на вещите лица д-р П.И.Л., д-р П.Д.Д. и д-р Г.И.С., находящо се на стр.167 - 170, том VІІ от ДП е видно, че при контролния преглед на Ц., извършен след медицинските интервенции и приложените медицински документи, проследяващи хронологията на заболяванията му, пострадалия не съобщава за нови оплаквания. Няма данни за усложнения към този момент. Налице е дискомфорт, последствие от множествените фрактури.

На контролните рентгенови снимки са установени псевдоартроза /лъжлива става/ на лявата малкопищялна кост, ограничаване на движенията в лакътната става, хипотрофия на мускулатурата на ляв горен крайник, които са дефинитивни и представляват постоянно общо разстройство на здравето - неопасно за живота.

        Черепномозъчната травма, изразяваща се в разкъсноконтузната рана вляво теменнослепоочно, многофрагментното счупване на лявата слепоочна кост, кръвоизливът между слепоочната кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/ представлява проникващо нараняване в черепната кухина. Това увреждане е довело и до реална опасност за живота, която е възникнала в момента на причиняване на увреждането и е била постоянно налична до извършване на операцията /отстраняване на фрагментите и евакуация на хематома/ и известно време след това, като смъртта е била неизбежна без навременната и специализирана медицинска помощ.

        На мястото на фрактурата липсват костни фрагменти и макар това да не води до непосредствена опасност за живота е лесно ранима област, тъй като мозъчното вещество е защитено само от меките черепни покривки; в бъдеще ще бъде затворено в плака, което представлява постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Така описаните увреждания са последващи усложнения, вследствие на нанесените травми и няма как да бъдат възстановени напълно.

От представената Експертиза № 18/ИДИ-146/13.07.2018 г.  и заключението на вещото лице М.Й.,*** на 17.07.2018 г. е видно, че прегледът на оптичният носител – обект на експертизата е извършен с професионален видеоредактор и специализиран криминалистически софтуерен продукт за видеоанализ АmpedFIVE.

Установено е, че оптичният носител CD-R „PRINCO“ – ВД-02544.1 съдържа 1 /един/ видеофайл, записан в .AVI формат, с наименование „[Camera-2]_2013-07-08_11h15m00s.960ms“ и обща продължителност от 3 мин. и 04 сек.

Същият е заснет от стационарна камера, с резолюция 320х240 пиксела, в светлата част на денонощието. Изображението е черно-бяло. Не се наблюдават вкопирани в кадър данни за дата и часово време.

Видеофайлът е цифров презапис. Не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

В кадър се наблюдават 7 /седем/ лица от видим мъжки пол, преминаващи от дясно на ляво в кадъра, в пространство между шатра и чадър с разположени под тях маси и пейки.

Лицата носят в ръце обекти, наподобяващи дървени колове.

До края на видеозаписа не се наблюдава обратно преминаване на лицата.

Наблюдава се и движение на лица от мъжки и женски пол, намиращи се в обхвата на видеоохранителната система.

От лицата и техните действия са извлечени снимкови кадри, обработени и  допълнително, подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения, предоставени в изследователската част на експертизата, подредени в хронологичен ред. Предвид ниската резолюция на видео-охранителната система и недостатъчния брой отчетни идентификационни признаци на лицата, не е възможно изготвяне на лицево-идентификационно изследване.

От представената СМЕ - протокол № 30/16 август 2013 г. и заключението на вещото лице И.Т., находящо се на стр. 121, том ІІ от ДП е видно, че при имунохематологично изследване с № ********** на името на Ц.С.Ц. ЕГН ********** е установена кръвната му група - А /бета/.

Петната по предоставените за изследване обекти - две дървени дръжки и марля, зацапана с вещество с червено кафяв цвят са от човешка кръв. В нея е установено наличие на А аглутиноген, какъвто се съдържа в кръвта на лица от кръвна група А /бета/ и АВ /0/.

Възможно е кръвта от изследваните обекти да произхожда от Ц.С.Ц. ЕГН ********** ***.

Съдът възприема изцяло заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни. Същите не бяха оспорени от страните по делото и бяха приети от тях без възражения.

Горната фактическа обстановка се установи както от събраните по делото писменни доказателства приложени към досъдебното производство, така също и от писменните доказателства събрани в хода на съдебното следствие, от показанията на разпитаните свидетели, а от части и от обясненията на подсъдимите дадени в съдебната фаза от процеса, които в различна степен допринесоха за изясняването й.

Настоящата инстанция констатира, че доказателственият анализ във връзка с голяма част от описаната фактология по делото е изключително улеснен от обстоятелството, че събраните доказателствени материали са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Така обстоятелствата, свързани с датата, мястото и времето на извършените две нападения над пострадалия, нанесения му побой, вследствие на който той е получил увреждания, подробно описани в приетите по делото СМЕ, са напълно и еднопосочно установени от събраните в тази насока писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на изготвените по делото експертизи. Това освобождава съдебния състав от необходимостта за подробното обсъждане на съдържанието им с цел мотивиране защо ги възприема.

По настоящото дело основният доказателствен проблем касае установяването на авторството на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр.чл. 115, вр.чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. „б“, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 НК по отношение на подсъдимия И.Г.И. и по чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 НК по отношение на подсъдимите Г.И.А., С.А.С., Б.И.И. и М.Т.В. и в частност участвал ли е всеки от тях в съучастие като съизвършител в осъществяване на изпълнителното деяние.

По отношение на този елемент от предмета на доказване са налице три групи доказателствени източници за всеки от подсъдимите.

Първата от тях включва показанията на свидетелите Б.И., К.П., В.С., М.Т., К.Б., Н.М., Л.К., И.С., М.К., П.К., Д. О., К.А., М.Б., Д.Д., Р.Б., Ц. Ст. Ц., Ц.Н., А.Ц. и К.Й., които установяват влошените отношения между подсъдимите и пострадалия преди инцидента, както и участието на подсъдимите в нападението над пострадалия.

Към втората група са включени показанията на свидетелите Ц.К., В.К., Х.А., Х.Ц., М.М., М.П., М. К., М.Б. и Г.Г., които са видели нападението над пострадалия, но не разпознават участниците в него.

Тратата група обхваща обясненията на подсъдимите И., А., И., С. и В., както и показанията на свидетелите Н.Д., М.К., Г.Р., Г.Г., Г.И., М.И., О.Г., М. Н., А.Д., които отричат участието на подсъдимите в нападението над Ц. и опитват да потвърдят защитната им версия.

Настоящата инстанция кредитира изцяло първите две групи доказателствени източници, а по отношение на определени факти и третата група, въз основа на следната оценка и анализ на доказателствената съвкупност по делото:

Както по време на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, всеки от  подсъдимите неотклонно е поддържал, че не е участвал в нападението над Ц..

В обясненията си подсъдимия И.И. заявява, че баща му и пострадалият дълги години са били добри приятели, но отношенията между тях се влошили когато Ц. започнал да охранява земеделски площи в землището на гр.Козлодуй. По това време, един от работниците на пострадалия, който бил роднина на подсъдимите бил уволнен, след което отишъл при подсъдимия А. и му разказал, как пострадалия бил отровил животни на подсъдимите. Твърди, че по това време е бил в затвора и от баща се бил научил, че хора на Ц. нанасяли побои над работници на подсъдимите. Докато бил в затвора, И. се опитал да се свържа с пострадалия, като искал да го спре и да не тормази баща му, но не успял. След като на 05.07.2013 г. излязъл от затвора разбрал, че млади хора от с.*** и с.***, които пострадалия тормозел имат желание да се съберат, за да се разправят с него.

Заявява, че на 08.07.2013 г. преди обяд бил в центъра на ромската махала и пиел кафе. Имало много хора. Роднината му го уведомил къде се намира пострадалия и той тръгнал  към "Зеленият капан". В колата бил сам и имал намерение да разговаря с Ц.. В последствие разбрал, че зет му казал на другите хора: "И. тръгна към центъра и сигурно ще бие К." и тъй като преди това пред други хора подсъдимия бил казвал, че ще се разправя с Ц. и ще го бие, другите решили да го последват. Когато спрял колата пред заложна къща в близост до заведението "Зеления капан", пострадалия бил на една от крайните маси там. След около 10 секунди дошли и други хора, с няколко коли, но никой от подсъдимите не бил сред тези хора. Докато се движел чул, че някой от масата на Ц. казал: "И. идва". В този момент пострадалия станал и побягнал, а 7-8 човека тръгнали след него. Ц. бягал в посока РПУ и училище СОУ "К. и Методий", но момчетата го настигнали, съболили го на земята и му нанесли 10-15 удара с тоягите, които носели. Подсъдимият също отишъл на мястото, но пострадалия "вече беше в кръв" и изпитвал сериозни болки. Казал му, че не е недосегаем и вижда какво може да му се случи. В този момент дошла линейката и го натоварила. Нямало полиция, а момчетата, които му нанесли ударите с тоягите, си заминали преди това. Заявява, че след инцидента, Ц. се е срещал с баща му и е искал 100 000 лв., като обезщетение. Категорично отрича както своето, така и участието на другите подсъдими в побоя.

 От своя страна подсъдимия Г.А. заявява, че след като пострадалият е започнал да охранява земеделски имоти в гр.Козлодуй, имало над 40 жалби до полицията във връзка с проявен по отношение на него рекет и изнудване. Имало отравяне на животни и във връзка с това се влошили отношенията им. По отношение на случая, заявява че не знае нищо и не е присъствал на нападението над Ц.. Заявява, че въпросния ден е бил на една от нивите си и след като там дошли от полицията и го уведомили за инцидента, двамата с жена си отишли на мястото, но всичко вече било приключило. След случая обаче, пострадалия започнал да го изнудва за пари. Твърди, че не си спомня да е имало среща между тях два дни преди инцидента. Отрича да  е имало събиране между него, другите подсъдими и трети лица, във ферма му в денят на инцидента.

Подсъдимият Б.И. твърди, че не е присъствал на инцидента, тъй като е бил с мярка за неотклонение "домашен арест" по друго дело и не е нарушавал тази мярка. След инцидента разбрал от полицаите, които идвали да контролират мярката му, че пострадалият е бил бит. Твърди, че този ден не е ходил във фермата на брат си, а със свой съсед са варили ракия. Друг човек пък му помагал да редят бали със сено.

От своя страна, подсъдимият С.С. признава, че през 2013 г. е притежавал л.а. "Мерцедес 300 Д", който преди това е бил собственост на полицай. Твърди, че в деня на инцидента бил с жена си "на профил" в болница, тъй като страда от диабет. Около 11.00 часа бил за третият профил за деня, след което отишли в едно заведение за бързо хранене, което се намира зад "Зеленият капан". Колата му била паркирана на тротоара. Докато разговарял със своя позната, видял М. "Ж.", че "нещо говореше на високо". Видял, че някакви хора бягат, при което жена му се уплашила и двамата си тръгнали. Отрича влошени отношения с пострадалия. Признава, че е минал с автомобила си покрай мястото, където Ц. е бил бит, но отрича участие в нападението над него. Отрича този ден да е бил във фермата на А.. Отрича инциденти с Ц. във връзка с негови животни и охранявана от пострадалия земя. Смята, че и тогава и сега, са в добри отношения с Ц.. Отрича да е видял някой от другите подсъдими на мястото.

Подсъдимият М.Т. отказва да дава обяснения.

В подкрепа на обясненията на подсъдимите са показанията на свидетелите Н.Д., М.К., Г.Р., Г.Г., Г.И., М.И., О.Г., М. Н., А.Д..

В точно противоположния смисъл по отношения на основния въпрос - предмет на установяване в процеса, са показанията на свидетелите Б.И., К.П., В.С., М.Т., К.Б., Н.М., Л.К., И.С., М.К., П.К., Д. О., К.А., М.Б., Д.Д., Р.Б., Ц. Ст. Ц., Ц.Н., А.Ц. и К.Й..

При наличие на противоречие в доказателствените източници (особено при гласни такива, с две еднакво консолидирани противоположни версии) за съда съществува задължение да потърси обективни източници, които да подкрепят някоя от тях. При това правилата на формалната логика налагат преценката за тяхната достоверност да се основава на обективни критерии, залегнали и в дългогодишната съдебна практика, а именно естеството (качествената характеристика) на информационния носител, неговото съответствие с другите събрани по делото доказателства и вътрешната му убедителност, изводима от неговата логичност и последователност.

 

 

 

 

По отношение участието на подсъдимите И.И., Г.А., Б.И. и С.С.:

 

Извършената от съдебен състав и основана на посочените критерии преценка на достоверността на противостоящите си групи свидетелски показания води до доказателствен извод за достоверност на изнесената от свидетелите Б.И., К.П., В.С., М.Т., К.Б., Н.М., Л.К., И.С., М.К., П.К., Д. О., К.А., М.Б., Д.Д., Р.Б., Ц. Ст. Ц. версия на събитията, случили се на инкриминираната дата, респективно за недостоверност на данните, съдържащи се в по-голямата част от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите М.К., Г.Р., Г.Г., Г.И., М.И., О.Г., М. Н., А.Д. относно главния факт на процеса – участието на подсъдимите в опита за убийство на пострадалия.

Показанията на свидетелите К.А. /прочетени по реда на чл. 281 ал.1 т.4 НПК/, Л.К., М.Б., К.Й. и Д.Д. по несъмнен и категоричен начин установяват, че преди нападението над Ц., подсъдимите заедно с техни съмишленици се били събрали във фермата на подсъдимия Г.А., където са се били снабдили с дървени тояги и колове и са били устроили засада за служителите на охранителната фирма. Установяват и факта, че след като подсъдимия И. получил информация за нахождението на пострадалия, цялата група заминала с автомобили към мястото на инцидента.

Показанията на горепосочените свидетели възпроизвеждат техните възприятия за случилото се, като наред с това, свидетелите А. и К. са и преки участници в събирането.

От друга страна, в показанията си свидетелят И.С. установява, че при проведена беседа с подсъдимия В., той подробно разказал на него и колегите му конкретни факти за горните събития, потвърждавайки показанията на посочените по-горе свидетели.

В показанията си свидетелите очевидци Ц. Ст.Ц., В.С., Н.М./прочетени по реда на чл. 281 ал.1 т.4 НПК/, К.П., Р.Б., Л.К. и К.А. установяват факти от първото нападение над Ц. - за нанесените му удари и за участието на подсъдимите Г., А., С. и В. в това нападение. Установяват, че нападателите са носели дървени тояги, което обстоятелство се съобщава и в показанията на свидетелите К.А., Л.К.М.Б., К.Й. и Д.Д..

Техните показания се подкрепят и от тези на незаинтересованите свидетели И.С., М.К., Д. О. и П.К. по отношение на които липсват каквито и да било обективни основания да се счита, че са тенденциозни и необективни. Тези свидетели установяват, че след инцидента са наблюдавали иззет запис от охранителна камера на заведението "Зеления капан"  и на този запис са разпознали посочените подсъдими, като сочат, че в последствие се е получила информация, че участие в нападението е имал и подсъдимия И..  

Изложението на разказа на посочените по-горе свидетели, за интересуващите делото събития е хармонично и еднакво подробно във всички свои части, показва логичност и безпротиворечивост, като липсва неувереност и лабилност, базирано е единствено на това, което всеки от тях лично е запаметил без наличие на предположения, на мнения и оценки на факти, за които нямат собствени и стабилни възприятия и категоричен спомен. Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че именно показанията на тази група свидетели следва да бъдат кредитирани.

Наред с това, факти за нападението се съдържат и в показанията на свидетелите Х.Ц., С.Ц., Б.К., Х.А., Н.Д. и М.П., които макар и косвено, подкрепят горните показания.

В този смисъл съдът намира, че следва да се даде вяра и на обясненията на подсъдимите Г. и С. касателно факта, че същите са били на мястото на инцидента, при първоначалното нападение над Ц., както и на факта, че след това нападение, последният се е опитал да избяга от преследващите го, но те го настигнали и му нанесли побой. В останалата част обаче, а именно твърдението за неучастие в нанасянето на удари от страна на тези подсъдими, съдът не кредитира обясненията им, тъй като същите противоречат на  посочените по-горе свидетелски показания.

По отношение факта на преследването на пострадалия, събарянето му на земята и нанасянето на удари по главата и тялото му от страна на подсъдимите И.И., Г.А., Б.И. и С.С., съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ц. Ст. Ц., К.П./прочетени по реда на чл. 281 ал.1 т.4 НПК/, Н.М., К.А., К.Б./прочетени по реда на чл. 281 ал.1 т.4 НПК/, В. С., Л.К., Х.А., Р.Б., М.Б., Х.Ц., Ц.К., В.К. и М.Т.. Твърденията в разказа на тези свидетели са базирани единствено на това, което всеки от тях лично е запаметил без наличие на предположения, на мнения и оценки на факти, за които нямат собствени и стабилни възприятия и категоричен спомен. Същите са логични и не съдържат противоречия.

По отношение на участието на подсъдимия И. в нанасянето на ударите по главата и тялото на пострадалия, съдът се доверява на показанията на свидетелите очевидци Ц. Ст.Ц., К.П., Н.М., К.А., В.С., К.Б. и Р.Б..

Всеки от тези свидетели, независимо от другите, лично е възприел нанесените от този подсъдим удари по главата и тялото на пострадалия.

 В подкрепа на техните показания са и тези на свидетелите М.Б., К.Й. и Д.Д., пред които пострадалия непосредствено след инцидента съобщил имената на нападателите си. Подкрепят се и от показанията на свидетелите М.К., П.К. и И.С., според които още в първият сигнал за инцидента до полицията изрично е било посочено името на подсъдимия И. като пряк участник в нанесения побой.

Именно и поради горното, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия И., относно твърденията му за неучастие в нападението над пострадалия Ц..

По отношение на участието на подсъдимия Г. А. в нанасянето на ударите по главата и тялото на пострадалия, съдът се доверява на показанията на свидетелите очевидци Ц. Ст.Ц., К.П., К.А., К.Б. и Р.Б.. Всеки от тези свидетели, независимо от другите, лично е възприел нанесените от този подсъдим удари по главата и тялото на пострадалия.

В подкрепа на техните показания са и тези на свидетелите М.Б., К.Й. и Д.Д., пред които пострадалия непосредствено след инцидента съобщил имената на нападателите си.

Именно и поради горното, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия А., относно твърденията му за неучастие в нападението над пострадалия Ц..

По отношение на участието на подсъдимия Б.И. в нанасянето на ударите по главата и тялото на пострадалия, съдът се доверява на показанията на свидетелите очевидци Ц. Ст.Ц., К.П. и К.Б.. Всеки от тези свидетели, независимо от другите, лично е възприел нанесените от този подсъдим удари по главата и тялото на пострадалия, като Ц. заявява и факта, че този подсъдим е опитал да пререже гърлото му с нож, но не успял само го порязал под брадата. В подкрепа на последното обстоятелство за такова увреждане са и изготвените и приети без възражения от страните СМЕ.

В подкрепа на горните показания са и тези на свидетелите М.Б., К.Й. и Д.Д., пред които пострадалия непосредствено след инцидента съобщил имената на нападателите си.

Именно и поради горното, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия И., относно твърденията му за неучастие в нападението над пострадалия Ц..

По отношение на участието на подсъдимия С. в нанасянето на ударите по главата и тялото на пострадалия, съдът се доверява на показанията на свидетелите очевидци К.П., Н.М. и К.А.. Всеки от тези свидетели, независимо от другите, лично е възприел нанесените от този подсъдим удари по главата и тялото на пострадалия.

В подкрепа на техните показания са и показанията на свидетелите М.К., П.К. и И.С., според които още в първият сигнал за инцидента до полицията изрично е било посочено името на подсъдимия С. като пряк участник в нанесения побой.

Именно и поради горното, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия С., относно твърденията му за неучастие в нападението над пострадалия Ц..

Анализът на гласните доказателства от третата група - обясненията на подсъдимите И., А., И. и С., както и показанията на свидетелите М.К., Г.Р., Г.Г., Г.И., М.И., О.Г., М. Н., А.Д. води до извод за тяхната недостоверност относно посоченото обстоятелство, а именно, че всеки от тези подсъдими е участвал пряко в нападението и опита за убийство на пострадалия. Видно е, че обясненията на подсъдимите за това обстоятелство не се подкрепят от посочената по-горе доказателствена съвкупност по делото.

От друга страна, част от посочената група свидетели са заинтересовани такива и опитват да създадат алиби на подсъдимите и да потвърдят защитната им позиция.

Така например свидетелката М.К. живее на семейни начала с подсъдимия С. и потвърждава твърденията му, че в деня на инцидента той е бил на изследвания, след което отишли да се хранят в заведение близо до "Зеления капан". Твърди, че С. се е намесил в спор между подсъдимия В. и друго лице, след което двамата си тръгнали с автомобила на подсъдимия. За последното обстоятелство свидетелства и Г.Р.. Присъствието на подсъдимия на мястото на инцидента, установява и свидетелката Г.Г.. Твърдения както на този подсъдим, така и на тези свидетели за неучастието му в нападението, се опровергават от показанията на свидетелите очевидци на това нападение над пострадалия - К.П., Н.М. и К.А., както и от показанията на свидетелите М.К., П.К. и И.С., които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото и според които още в първият сигнал за инцидента до полицията изрично е било посочено името на подсъдимия С. като пряк участник в нанесения побой. Освен това, свидетелите К. и С. установяват, че непосредствено след инцидента, при посещението във фермата на подсъдимия И. са видели пристигането на нападателите с няколко автомобила, като в първия от тях, управляван от подсъдимия С. и бил и подсъдимия И.. Опровергават се и от показанията на свидетеля Р., който установява, че автомобила на подсъдимия С. е потеглил от мястото на инцидента, непосрадствено преди пристигането на този свидетел и колегите му. Опровергават се и от показанията на св.М.Б. и К.Й., според които двамата са се разминали с автомобила управляван от С. непосредствено след инцидента, като в автомобила е бил и подсъдимия И.И..

Именно и поради горното, съдът не дава вяра на показанията на свидетелката К. и на обясненията на подсъдимия С..

Съдът не дава вяра и на показанията дадени от свидетелите Г.И. и О.Г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 4 НПК, както и тези на свидетелката М.И.. От една страна и тримата свидетели са заинтересовани от изхода на делото, тъй като първият е син на подсъдимия Б.И., втората живее на семейни начала със свидетеля, а третата е съпрута на подсъдимия И.. И тримата твърдят, че този ден подсъдимия И. е варил ракия в собствената си ферма и не я е напускал, по никакъв повод. В тази връзка са и показанията на свидетелите М. Н. и А.Д.. И двамата твърдят на на процесната дата, този подсъдим не е напускал домът си. Твърдят, че И. постоянно е бил с тях, въпреки, че единият е подреждал бали сено на тавана на сайвана, а другият е варил ракия от страни на къщата. И двамата обаче признават, че са приятели на подсъдимия. Показанията на тези свидетели освен, че си противоречат относно нахождението на И., то противоречат и на показанията на независимите свидетели К.П. и К.Б., както и тези на пострадалия Ц. които установяват, че подсъдимитят е бил на мястото на инцидента и е нанасял удари по главата и тялото на Ц., като дори опитал и да пререже гърлото му. В подкрепа на последното са и показанията на свидетелите М.Б., К.Й. и Д.Д. пред които пострадалия непосредствено след инцидента съобщил имената на нападателите си. Освен това, в показанията на тези свидетели се съдържат и данни за присъствието на подсъдимия във фермата на брат му - подсъдимия Г.А., сутринта преди нападението. Данни за участието на този подсъдим в нападението над пострадалия се съдържат и в показанията на свидетелите И.С., М.К., и П.К..

Именно и поради горното, съдът не дава вяра на показанията на заинтересованите свидетели Г.И., О.Г., М.И., М. Н. и А.Д., както и на обясненията на И., а се доверява на показанията на свидетелите К.П., К.Б., Ц. Ст.Ц., М.Б., К.Й., Д.Д., И.С., М.К., и П.К..

По отношение на оттеглянето на групата нападатели от мястото на инцидента и получените увреждания от пострадалия, съдът се доверява на показанията на свидетелите П.Р., Г. М. и Ц.Ц., както и на приетите по делото СМЕ, а по отношение на оздравителния период и направените на пострадилия интервенции и на показанията на свидетелите А.Н., Г.Ц. и Ц. Ст. Ц.. Тези доказателства са непротиворечиви и взеимно допълващи се.

 

По отношение участието на подсъдимия М.В.:

 

Извършената от съдебен състав и основана на посочените критерии преценка на достоверността на противостоящите си групи свидетелски показания води до доказателствен извод за достоверност на изнесената от свидетелите Б.И., К.П., В.С., М.Т., К.Б., Н.М., Л.К., И.С., М.К., П.К., Д. О., К.А., М.Б., Д.Д., Р.Б., Ц. Ст. Ц. версия на събитията, случили се на инкриминираната дата.

Показанията на свидетелите К.А., Л.К.М.Б., К.Й. и Д.Д. по несъмнен и категоричен начин установяват, че преди нападението над Ц., подсъдимия В. заедно с другите подсъдими и с техни съмишленици са се били събрали във фермата на подсъдимия Г.А., където са се били снабдили с дървени тояги и колове и са устроили засада за служителите на охранителната фирма. Установяват и факта, че след като подсъдимия И. е получил информация за нахождението на пострадалия, В. заедно с цялата група е заминал с автомобил към мястото на инцидента.

Показанията на горепосочените свидетели възпроизвеждат техните възприятия за случилото се.

От друга страна, в показанията си свидетелят И.С. установява, че при проведена беседа с подсъдимия В., той подробно е разказал на него и колегите му конкретни факти за горните събития, потвърждавайки показанията на посочените по-горе свидетели.

В показанията си свидетелите очевидци Ц. Ст.Ц., В.С., Н.М., К.П., Р.Б., установяват факти от първото нападение над Ц. - за нанесените му удари и за участието на подсъдимия В. в това нападение, като уточняват, че неговата агресия е била насочена към свидетеля К.П.. Установяват, че В. носел дървена тояга, което обстоятелство се съобщава и в показанията на свидетелите К.А., Л.К.М.Б., К.Й. и Д.Д..

Техните показания се подкрепят и от тези на незаинтересованите свидетели И.С., М.К., Д. О. и П.К. по отношение на които липсват каквито и да било обективни основания да се счита, че са тенденциозни и необективни. Тези свидетели установяват, че след инцидента са наблюдавали иззет запис от охранителна камера на заведението "Зеления капан"  и на този запис са разпознали подсъдимите, сред които бил и В..

Изложението на разказа на посочените по-горе свидетели, за интересуващите делото събития е хармонично и еднакво подробно във всички свои части, показва логичност и безпротиворечивост, като липсва неувереност и лабилност, базирано е единствено на това, което всеки от тях лично е запаметил без наличие на предположения, на мнения и оценки на факти, за които нямат собствени и стабилни възприятия и категоричен спомен. Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че именно показанията на тази група свидетели следва да бъдат кредитирани.

Наред с това, факти за нападението се съдържат и в показанията на свидетелите Х.Ц., С.Ц., Б.К., Х.А., Н.Д. и М.П., които макар и косвено, подкрепят горните показания.

Свидетелите В.С., Ц. Ст.Ц. са категорични, че след като пострадалия и нападалите му напуснали заведението, там останал само подсъдимия В., които имал проблем с придвижването. Освен това, никой от разпитаните сведетили не заяви, че е видял този подсъдим да е на мястото на второто нападение над пострадалия, както и да му е нанасял каквито и да било удари.

В подкрепа на последното са и показанията на свидетелите М.Б., К.Й. и Д.Д. пред които пострадалия непосредствено след инцидента съобщил имената на нападателите си, но името на подсъдимия В. не било сред тях.

В показанията си свидетелите П.Р., Г. М. и Ц.Ц. заявяват, че групата, която е напускала мястото на побоя, се е движела хомогенно, което съотнесено към фигурата и начина на придвижване на В. изключва възможността за негово участие.

От представените по делото доказателства – свидетелства за съдимост е видно, че всички подсъдими са осъждани.

Въз основа на посоченото по-горе, съдът прие за безспорно установено, че ударите по главата и тялото, с които е направен опит да бъде убит пострадалия, са нанесени от подсъдимите И.И., Г.А., Б.И. и С.С., както и че подсъдимия В. не е участвал в това второ нападение. Всеки от останалите е участвал пряко в упражненото насилие по отношение на пострадалия, като през цялото време всеки от тях е съзнавал ставащото и е целял реализираният резултат.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От обективна и субективна страна подсъдимите И.И., Г.А., Б.И. и Св. С. са извършили престъпление против личността като на 08.07.2013 г., около 11.15 ч. в гр. Козлодуй, на улица „Хр.Ботев“, в централната част на града, в съучастие като съизвършители са направили опит умишлено да умъртвят Ц.С.Ц. *** чрез нанасяне на множество удари с дървени предмети, с ръце и крака, в резултат на които са му причинени множество счупвания на горни и долни крайници, както и черепно мозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота, като деянието е е останало недовършено, поради независещи от волята на подсъдимите причини - своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ.

Подсъдимия И.И. е действал и при условията на опасен рецидив, като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б“а“ и „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а всеки от подсъдимите Г.А., Б.И. и Св. С. е осъществил състава на престъпление чл. 115 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1 НК.

От обективна страна деянието е извършено с факта, на взето предварително обмислено от И.И., Г.А., Б.И. и Св.С. решение да се "разправят" с пострадалия. Събрали се с други свои съмишленици, както и с подсъдимия М.В. и след като са получили сведение за мястото, на което се е намирал пострадалия, са се придвижили до там с няколко автомобила, сред които и този на подсъдимия С.. В заведението "Зеления капан" в центъра на гр.Козлодуй, подсъдимите И.И., Г.А., Св.С. и М.В. нападнали пострадалия и седящия на неговата маса свидетел К.П., като И. нанесъл удар с дървен предмет по главата на Ц., а В. нанесъл удар на свидетеля П.. Ц. побягнал в посока полицейското управление, но след около 50 метра бил застигнат от нападателите си, съборен на земята и му били нанесени множество удари с ръце, крака и дървени предмети от страна на подсъдимите И.И., Г.А., Св.С. и Б.И.. По това време подсъдимия В. останал в заведението "Зеления капан", тъй като трудно се придвижвал.

През цялото време пострадалия бил в съзнание, съпротивлявал се, питал защо вършат това, молел се да не го вършат. От заключението на изготвените по делото СМЕ е видно, че вследствие нанесения му побой, на Ц. са били причинени  фрактура на лявата зигоматична дъга и орбита; разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно; масивен хематом на двата леви клепача; разкъсноконтузна рана на брадичката; фрактура аперта ет полифрагментоза осис темпорално синистри (отворено многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост); бималеоларна открита фрактура на ляв глезен (счупване на външен и вътрешен глезен на левия крак); фрактура малеоли медиалис декстра (счупване на десния вътрешен глезен); фрактура улне синистри (счупване на лявата лакътна кост); фрактура епикондили латералис хумери синистра (счупване на външния епикондил на лявата раменна кост); фрактура метакарпи 2-4-5 манус синистри (счупване на втора, четвърта и пета дланна кост на лявата ръка); раздробена фрактура на лява фибула (малкопищялна кост), които са били причинени от най-малко единадесет удара, плюс неуточнен брой множество охлузвания и подкожни хематоми по цялото тяло, предимно по гръдния кош.

Ударите са били нанесени със значителна сила, за което свидетелстват счупванията по костите на крайниците и на черепа.  Травмите са нанасяни по цялото тяло, включително и по жизнено важна част - главата.  По време на нанасяне на ударите, както и в целия последващ период на лечение и възстановяване Ц.Ц. е изпитвал значителни болки, страдания и неудобства.

Според експертите изготвили СМЕ, не може да се определи механизма на всяко едно от уврежданията, както и предметите, с които са причинени, тъй като няма подробно описание на вида на външните наранявания - размери, форма и т.н.  Възможно е някои от тях да са причинени от удари с ръце и крака (ритане, настъпване), но не е възможно всички описани увреждания да са причинени от такива удари, тъй като тежестта им предполага значителна сила (енергия) на удара.  Всички увреждания обаче са резултат на тъпи механични травми.

За допълнително сломяване на съпротивата на пострадалия, подсъдимия Б.И. опитал да пререже гърлото му, но опитът му не успял.

По намерените и иззети две дървени дръжки и марля, зацапана с вещество с червено кафяв цвят е установена човешка кръв, а от представената СМЕ - протокол № 30/16 август 2013 г. и заключението на вещото лице И.Т. е установено, че е възможно кръвта от изследваните обекти да произхожда от Ц.С.Ц..

Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла, съдът изходи от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление - способа и оръдието на престъплението вида и характера на нараняването, нанасянето му в жизнено важна част от тялото на човека.

В конкретния случай, от обективните данни по делото, свързани с действието на дървени предмети - тояги и колове, средства годни да причинят смърт, от насоката на удара и мястото, където са нанесени - по тялото, но и в жизнено важна част от човешкото тяло - шията и главата, от медико-биологичната характеристика на причинените увреждания, пряко свързани с настъпването на смърт, ако на пострадалия не е била оказана своевременна оперативна и реанимационна медицинска помощ се обективира прекия умисъл за опита за убийство. В този аспект всеки от подсъдимите е съзнавал, че действайки с дървени предмети и нанасяйки с тях удари със значителна сила, в уязвима част от тялото на пострадалия, ще последва неговата смърт, т.е. действали са при ясното съзнание за общественоопасните последици от деянието и са направили всичко възможно за постигане на негативния резултат.

Цялото им поведение сочи, че те са целели не само да причинят увреждане на пострадалия, но и да го лишат от живот. Пострадалия е бил съборен на земята, заобиколен от нападателите си, всеки от които му е нанасял удари с дървени предмети, с ръце и крака по цялото тяло, но и в областта на главата, а подсъдимия И. дори опитал да пререже гърлото на Ц., като по този начин са го е лишили от възможност да се съпротивлява. Изоставили са жертвата сама, като са се опитали да заличат следите от побоя, изхвърляики дървените предмети, докъто са напускали мястото на инцидента, преди отново да се качат на автомобилите си и да се придвижат към фермата на подсъдимия И..

По този начин липсата на конкретна възможност и нежеланието на подсъдимите да ограничат последиците до един по-леко наказуем съставомерен резултат налага извода, че всеки от тях е съзнавал, че вследствие причинените увреждания, смъртния резултат е неизбежен и въпреки това са предприели осъществяване на деянието. Ако те не са желаели смъртта на пострадалия, то и не биха му причинили такива жестоки увреждания в жизнено важна област.  

В настоящият случай не се касае само до допускане на крайния резултат като възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпването на последиците. Допускането означава също, че макар и възможен допълнителният резултат не е непременно неизбежен.  В случая обаче подсъдимите напълно са съзнавали, че от деянието им ще настъпи с положителност умъртвяването на жертвата и затова съдът прие, че опита за убийство е извършено при пряк умисъл.

Със събарянето на пострадалия на земята, нанасянетно на силни удари с твърди тъпи предмети, с цел допълнително сломяване на съпротивата му и с нож върху шията на пострадалия от страна на подсъдимия И., четиримата не само са се съгласявали с настъпването на смъртен резултат, но и са целели постигането именно на този резултат т.е. действали са с пряк умисъл.

В конкретният случай подсъдимите са причинили множество счупвания на горни и долни крайници, както и черепно мозъчна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини - своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ.

Причинявайки такива увреждания, в следствие действия върху жизнено важни центрове на тялото, в резултат на което би настъпила смърт, без своевременно оказана оперативна и реанимационна медицинска помощ, навежда на извода за умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда, защото в случая в съзнанието на всеки от извършителите са се съдържали представи, че с деянието си, те причиняват телесни увреждания, несъвместими с живота.

В тази връзка съдът не споделя становището на защитниците, че случая следва да се разглежда като умишлено причинено телесно увреждане по чл. 129 от НК. Подсъдимите в случая са целели не само накърняване на телесната неприкосновеност на жертвата, но и лишаването му от живот, тъй като са действали с дървени тояги, а подсъдимия И. и с нож, които предварително всеки от тях е взел със себе си, с тази цел. Ударите са били насочени по цялото тяло, но и в жизнено важна част на тялото – в главата и шията и същите са нанесени с такава сила, че целеният резултат да бъде постигнат. Освен множеството счупвания на горни и долни крайници, на пострадалия е била причинена и черепно мозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота. Деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на подсъдимите причини - своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ.

В подкрепа на това са заключенията на приетите СМЕ, от които е видно, че приложените по делото като доказателства дървени тояги са напълно годни да причинят смърт и в даденият случай е имало напълно реална опастност за живота на пострадалия, който е бил спасен единствено и само благодарение на навременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ. Експертите са категорични, че с интензитета на силата на ударите, същите са щели да бъдат фатални, без своевременно оказаната оперативна и реанимационна медицинска помощ. В този смисъл е и Решение № 687/27.11.92 год. по Наказателно дело № 702/92 год. на II НО на ВС.

Ако подсъдимите са искали само да нанесат побой над пострадалия, то те биха се задоволили с действия с по-малка интензивност, като биха ограничили същите само в област от тялото му, в която не се намират жизнено важни органи. Наред с това, не биха използвали дървени колове и нож.

Жестоките наранявания на пострадалия се установяват от изготвените СМЕ, но и от приложените медицински документи.

От горните мотиви може да се направи единственият и категоричен извод, че целта на подсъдимите е била смъртта на пострадалия. Травмите и усложнението им не могат да се разграничават, поради което и не може да се приеме, че по отношение настъпилия престъпен резултат подсъдимите са действали по непредпазливост.

В подкрепа на горните изводи на съда е и обстоятелството, че виновните лица още с пристигането си в заведението "Зеления капан", а и след това, докато гонели пострадалия, отправяли заплахи не само за разправа с него, но и за убийството му. Наред с това, както вече беше посочено, подсъдмите предварително се били събрали, с цел саморазправа с Ц., предварително са снабдили и с оръжието на престъплението и са нападнали човек, който не ги е очаквал и с който два дни преди това са били "изчистили" взаймоотношенията си. От своя страна пострадалият не е предизвикал с нищо атаката от страна на подсъдимите.

По отношение на подсъдимия М.В. съдът прие, че от субективна страна у него е съществувал пряк умисъл за убийството на Ц.. Той е участвал както във въоръжаването с дървени предмети, така и при първоначалното нападение над Ц.. Имал е желание да продължи нападението и след това. От обективна страна обаче, деятелността му се е ограничила единствено и само с нанасяне на удар на свидетеля Кр.П., а след като Ц. е избятал от заведението, този подсъдим не го е последвал и не е участвал в причивянето на установените увреждания. Именно и поради това, съдът прие, че този подсъдим с действията си не е допринесъл за осъществянана на опита за убийство на пострадалия и го оправда по повдигнатото му обвинение на чл. 115, вр.чл.18 ал. 1 НК.

Съдът, имайки предвид събраните по делото доказателства прие, че опита за убийство на Ц. е извършен от подсъдимите И., А., И. и С. в съучастие като извършители, а от подсъдимия И. и при условията на опасен рецидив и затова приема, че в случая И. следва да носи отговорност за опит убийство по реда на чл.116, ал.1, т.12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а всеки от подсъдимите Г.А., Б.И. и Св. С. следва да носи отговорност за опит за убийство по реда на чл. 115 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1 НК.

Видно от представената справка за съдимост, подсъдимия И. е осъждан многократно, но от значение за квалификацията на деянието са осъжданията му по НОХД № 140/2011 г., НОХД № 324/2010 г. и НОХД № 79/13 г. и трите на РС Козлодуй, по  НОХД № 1178/2010 г. на РС Враца и НОХД № 303/2011 г. на ВрОС, /влязло в законна сила на 09.11.2011 год./ и за които му е било определеното общо наказание от 1 година 1 месец лишаване от свобода, което е било изтърпяно на 05.07.2013 г., но и осъждането му по НОХД № 41/2011 г. на РС Козлодуй, с което за деяние извършено на 17/18.11.2011 год. му е било наложено наказание от 7 месеца лишаване от свобода при пълвоначален строг режим.

Именно и поради горното, съдът приема, че този подсъдим е извършил деянието при условията на опасен рецидив, като по отношение на него са налице както хипотезата на чл. 29, ал. 1, 6. "а" НК — след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, така и хипотезата на чл. 29, ал. 1, 6. "б" НК — след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наложеното наказание не е отложено по чл. 66 НК.

Деянието са осъществили в съучастие като извършители, като всеки от тях е съзнавал освен всички обективни елементи на престъплението, но и това, че действа задружно с другите съучастници за осъществяване на едно и също престъпление. Всеки от тях е взел участие в изпълнителното деяние, съзнавайки участието си в престъплението, приемали са го и са съзнавали, че с действията си по осъществяване на това насилие ще настъпи смъртта на Ц..

Имайки в предвид всичко посочено по-горе, съдът призна подсъдимия И.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а всеки от подсъдимите А., С. и И. за виновни в извършване на престъпление по чл. 115 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1 НК. Призна подсъдимия М.В. за невинен по повдигнатото му обвинение чл. 115 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1 НК и го оправда.

Безспорно, по делото се съдържат данни за участие и на трети лица в нападението над Ц., но в случая право на прокуратурата е да прецени по отношение на кого да повдигне обвининие и за какво деяние. Задължение на съдът пък е да прецени дали обвинението е доказано по несъмнен начин.

В случая, в опита за умъртвяване на пострадалия са участвали и четиримата подсъдими И., А., И. и С. и този опит е довършен, тъй като е довършено изпълнителното деяние - причинени са телесни повреди, които по своя характер са годни да причинят смърт, но не са настъпили съставомерните последици - създадената опасност за живота не е реализирана, поради своевременна медицинска намеса.

Хипотезата на доброволен отказ от опит, в случая не намира доказателствена опора.

Както се посочи по-горе, действително, подсъдимите са нанесли мнажество удари с ръце крака и дървени предмети, а подсъдимия И. е действал и с нож по тялото на пострадалия, след което са преустановили действията си по собствена воля.

Това обстоятелство обаче би имало значение, само ако предходните действия на подсъдимите И., А., С. и И. не са причинили такива по характер телесни увреждания, годни да причинят настъпването на смъртта.

За да е налице доброволен отказ от опит, не е достатъчно единствено действията на дееца по умъртвяването на жертвата да са преустановени самостоятелно и по собствена воля.

Необходимо е от една страна да са налице подбуди и желание да се избегне противоправният резултат, които да са мотивирали деецът да преустанови довършването на изпълнителното деяние, но и обективно да е възможно да се заличат последиците от настъпването на същия.

В случая с причиняването на множеството счупвания на горни и долни крайници на пострадалия, както и със засягане на жизнено важни органи - причинена черепно мозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно, многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота и изоставяйки жертвата ва безпомощно състояние, опитът е бил довършен и отказ от него е бил невъзможен.

Разпитани на проведеното досъдебно произвадство, а и в съдебната фаза от процеса, подсъдимите Г.А., И., С. и В. не признават вината си и отричат участиете си в деянието. Вината на първите четирима обаче и доказана по несъмнен начин.  

В случая следва да се отбележи, че подсъдимите са действали в съучастие под формата на съизвършителство. Независимо, че по делото не беше установено, кой от четиримата подсъдими е нанесъл ударите, причинили тежката открита черепно-мозъчна травма (ОЧМТ), изразяваща се в открито многофрагментно счупване на лява слепоочна кост с излив на биологични течности (кръв, ликвор) в черепната кухина - над и под твърдата мозъчна обвивка и навлизане на въздух в черепната кухина от значение е, че всеки един от нанесените удари е могъл да стори това, /видно от устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание/. Отделно от това, всеки един от четиримата подсъдими е бил наясно със състоянието на пострадалия, с отрицателните факторите от заобикалящата ги среда, както и с действията на останалите, поради което нанасяйки удар на пострадалия и причинявайки му съзнателно телесна повреда е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването и на по-тежкия резултат, съответно и на смъртта, каквато е била и целта им.

Според експертите изготвили СМЕ, ударите са били нанесени със значителна сила, за което свидетелстват счупванията по костите на крайниците и на черепа.  Травмите са нанасяни по цялото тяло, включително и по жизнено важна част - главата.  По време на нанасяне на ударите, както и в целия последващ период на лечение и възстановяване Ц.Ц. е изпитвал значителни болки, страдания и неудобства.

В обобщение следва да се посочи, че с поведението си четиримата подсъдими в съучастие като съизвършители, съзнателно са направили опит да умъртвят пострадалия Ц.Ц..

За извършеното от подсъдимия И. престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от петнадесет до двадесет години, "доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна", а за извършеното от подсъдимите А., И. и С. наказание "лишаване от свобода" от десет до двадесет години.

Безспорно е, че извършеното от подсъдимите деяние е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но същото не може да се квалифицира като изключително тежко по смисъла на чл. 38а, ал. 2 НК, поради което и съдът приема, че подсъдимия И. може да бъде поправен и превъзпитан чрез налагането на по-лекото по вид наказание, а именно "лишаване от свобода" и че  целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати чрез налагане на такова.

При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия И. и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства - считал е че по този начин ще защити родителите си от "действията" на пострадалия и колегите му, сравнително младата му възраст, тежкото и емоционално състояние по време на деянието и обусловило затруднението за най-адаптивна реакция.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие предишните осъждания на този подсъдим, лошите характеристични данни, тежестта на причинените на пострадалия телесни увреждания и последвалите усложнения в здравословното му състояние.

При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия А. и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства - считал е че по този начин ще защити семейството си от "действията" на пострадалия и колегите му, напредналата му възраст, здравословното му състоятие, тежкото и емоционално състояние по време на деянието и обусловило затруднение за най-адаптивна реакция.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие предишните осъждания на този подсъдим, лошите характеристични данни, тежестта на причинените на пострадалия телесни увреждания и последвалите усложнения в здравословното му състояние.

При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия И. и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства - считал е че по този начин ще защити семейството на брат си от "действията" на пострадалия и колегите му, напредналата му възраст, здравословното му състоятие, тежкото и емоционално състояние по време на деянието и обусловило затруднение за най-адаптивна реакция.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие предишните осъждания на този подсъдим, лошите характеристични данни, тежестта на причинените на пострадалия телесни увреждания и последвалите усложнения в здравословното му състояние.

При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия С. и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства - считал е че по този начин ще помогне на приятелите си срещу "действията" на пострадалия и колегите му, напредналата му възраст, здравословното му състоятие, тежкото и емоционално състояние по време на деянието и обусловило затруднение за най-адаптивна реакция.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие предишните осъждания на този подсъдим, лошите характеристични данни, тежестта на причинените на пострадалия телесни увреждания и последвалите усложнения в здравословното му състояние.

Имайки предви посоченото по-горе, но и като съобрази константната съдебна практика, настоящият състав на ВрОС приема, че наказанието на всеки от подсъдимите И., А., И. и С. следва да се определи при условията на чл. 58, б. "а" от НК. И това е така, тъй като при опит, съдът е длъжен винаги да обсъди наличието на предпоставките на чл. 58, б. "а" от НК и да прецени дали същите са налице по отношение на деянието, за което се определя наказание.

В настоящия случай по отношение на извършеното от подсъдимите И., А., И. и С., се наложи преценката, че разпоредбата на чл. 58 от НК е приложима норма и представлява правно основание за определяне на размера на наказанието под минимума, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Обстоятелството, че в случая се касае до довършен опит, не е пречка да се приложи разпоредбата на чл. 58 от НК, която в еднаква степен важи за довършения и недовършен опит.

Преценката за приложението на чл. 58 от НК е обвързана с определени условия, едното от които в случая е изпълнино. Безспорно по делото е установено, че подсъдимите по своя воля са преустановили действията си по отношение на пострадалия и още преди преминаването покрай мастото на инцидента на първия полицейски автомобил със свидетелите Ц.Ц., Г. М. и П.Р., са напуснали мястото на инцидента. Данни за това се съдържат както в показанията на тези свидетели, така и в показанията на пострадалия, но и на свидетелите Д.Д., Б. и Й..

Действително, в настоящия случай степента на осъществяване на намерението на всеки от посочените подсъдими не е незначителна. От нанесения от подсъдимите И., А., И. и С. побой, на пострадалия Ц. са били причинени множество средни телесни повреди, включително и черепно мозъчна травма, представляваща проникващо нараняване в черепната кухина, довело до реална опасност за живота.

От друга страна, следва да се отчете и фактът, че тежестта на причинените на пострадалия увреждания са резултат и от последващи усложнения в здравословното му състояние, за което свидетелстват и разпитаните по делото експерти, изготвили допълнителната тройна СМЕ.

В този смисъл, степента на осъществяване на намерението на всеки от четиримата подсъдими по мнението на този съд не е пречка за приложението на разпоредбата на чл. 58 от НК. Процесуално допустимо е същата да се приложи и при довършен опит.

Нападението е станало в светлата част от деня, на публично място и в присъствие на много свидетели, а след побоя пострадалият, макар и в тежко състояние е останал в съзнание и е имал възможност да реагира, като е разговарял със свидетелите Д., Й. и Б., пред които е споделил и имената на нападателите си. Последните пък след осъществяване на намисленото сами се оттеглили от мястото на инцидента.

Липсата на последващи действия от страна на подсъдимите, насочени към умъртвяване на Ц. обаче не означава, че се касае до отказ от опит /налице е само отказ да се повтори изпълнителното деяние/, тъй като тежестта на причинените наранявания сами по себе си са били достатъчни да причинят смъртта на лицето.

Разпоредбата на чл. 58 от НК не е императивна норма и не предполага задължителното й прилагане във всички случаи на опит към умишлено престъпление.

В конкретния случай приложението й по отношение на извършеното от подсъдимите И., А., И. и С., се налага поради възможността целите на наказанието по чл. 36 от НК да се постигнат и с налагане на наказание под минимума, определен за престъплението по чл. 116 НК по отношение на И. и по чл. 115 от НК за останалите трима подсъдими.

При наложен извод за приложение на чл. 58, б. "а" от НК досежно извършеното от подсъдимите, при определянето на размера на наказанието и решаване на въпроса в каква степен следва да се определи под минимума и в какъв размер, следва да се вземе предвид оценката на съотношението на касаещите вината обстоятелства.

Отношенията между подсъдимите и пострадалия, изиграли роля на решаващ мотив за извършване на деянието, не са обусловили състояние на афект при подсъдимите, при което те да са осъществили изпълнителното деяние.

По същото време тези отношения са изиграли ролята на мощен фактор, който е довел до възникването на владееща съзнанието емоция, която е затруднила всеки от подсъдимите да направи рационален избор на най-адаптивна реакция в рамките на създалата се ситуация.

Цялостната оценка на релевантните за извършване на деянието факти, изведени от отношенията между страните, според настоящия съд не дава основание тези обстоятелства да се преценяват като изключително смекчаващо обстоятелство в насока приложение на чл. 55 от НК.

С оглед изложеното обаче, наказанието спрямо всеки от  подсъдимите следва да се реализира в рамките на разпоредбата на чл. 58, б. "а" от НК, което е основанието за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Именно и поради това, настоящия състав на ВрОС счита, че определяне на наказанието за всеки от четиримата подсъдими, следва да се извърши при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което е и разпоредбата на чл. 58 от НК. Съобразно стадия, в който е останало престъплението, опит, съдът счита, че размерът на същото за всеки от подсъдимите следва да бъде  определен под законовия минимум, както следва:

- за подсъдимия И. - на осем години  лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. "а" и "б" ЗИНЗС.

- за подсъдимия А. - на шест години  лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. "а" ЗИНЗС.

- за подсъдимия И. - на шест години  лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. "а" ЗИНЗС.

- за подсъдимия С. - на шест години  лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. "а" ЗИНЗС.

Съдът прие, че именно по този начин, ще бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, а именно да се поправи и превъзпита всеки от подсъдимите и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът приспадна времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан по мярка за неотклонение "Задържане под стража", както следва:

- на подсъдимия И.И., считано от 05.12.2013 г. до 25.06.2014 г.;

- на подсъдимия Г.А. за срок от 2 часа на 08.07.2013 г.;

- на подсъдимия С.С. считано от 10.07.2013 г. до 04.10.2013 г., както и задържането му по мярка за неотклонение "домашен арест", считано от 05.10.2013 г. до 05.11.2013 г., като два дни домашен арест, се зачитат за един ден задържане под стража;

Предявеният от пострадалият граждански иск неимуществени вреди е  процесуално допустим и частично основателен. Същият е с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД. Безспорно е установено, че подсъдимите И., А., И. и С. са извършили престъпление против личността, в следствие на което на пострадалия Ц. са били причинени външни увреждания и счупвания на кости, както следва: фрактура на лявата зигоматична дъга и орбита; разкъсноконтузна рана вляво теменнослепоочно; масивен хематом на двата леви клепача; разкъсноконтузна рана на брадичката; фрактура аперта ет полифрагментоза осис темпорално синистри (отворено многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост); бималеоларна открита фрактура на ляв глезен (счупване на външен и вътрешен глезен на левия крак); фрактура малеоли медиалис декстра (счупване на десния вътрешен глезен); фрактура улне синистри (счупване на лявата лакътна кост); фрактура епикондили латералис хумери синистра (счупване на външния епикондил на лявата раменна кост); фрактура метакарпи 2-4-5 манус синистри (счупване на втора, четвърта и пета дланна кост на лявата ръка); раздробена фрактура на лява фибула (малкопищялна кост), които са му били причинени от най-малко единадесет удара, плюс неуточнен брой множество охлузвания и подкожни хематоми по цялото тяло, предимно по гръдния кош.

Ударите са били нанесени със значителна сила, за което свидетелстват счупванията по костите на крайниците и на черепа.  Травмите са нанасяни по цялото тяло, включително и по жизнено важна част - главата.  По време на нанасяне на ударите, както и в целия последващ период на лечение и възстановяване Ц.Ц. е изпитвал значителни болки, страдания и неудобства.

Черепномозъчната травма, изразяваща се в разкъсноконтузната рана вляво теменнослепоочно, многофрагментното счупване на лявата слепоочна кост, кръвоизливът между слепоочната кост и твърдата мозъчна обвивка в същата област с натрупване на течност /хидром/ представлява проникващо нараняване в черепната кухина. Това увреждане е довело и до реална опасност за живота, която е възникнала в момента на причиняване на увреждането и е била постоянно налична до извършване на операцията /отстраняване на фрагментите и евакуация на хематома/ и известно време след това, като смъртта е била неизбежна без навременната и специализирана медицинска помощ.

На мястото на фрактурата липсват костни фрагменти и макар това да не води до непосредствена опасност за живота е лесно ранима област, тъй като мозъчното вещество е защитено само от меките черепни покривки; в бъдеще ще бъде затворено в плака, което представлява постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Така описаните увреждания са последващи усложнения, вследствие на нанесените травми и няма как да бъдат възстановени напълно.

Наред с това, по делото се събраха доказателства - писмени и гласни такива от разпита на свидетелите Ц.Ц., А.Н. и Г.Ц., че след нараняванията, пострадалият е бил дълго време на лечение, като на същия са направени няколко операции и са му нанесени неимуществени вреди, които следва да бъдат овъзмездени по справедливост и от четиримата подсъдими солидарно. Имайки впредвид константната практика на съдилищата в подобни случай, обстоятелството че се касае за умишлено деяние и отчитайки болките и страданията понесени от Ц., съдът присъди подсъдимите И., А., И. и С. да му заплатят солидарно сумата от сто хиляди лева заедно с дължимата лихва от датата на извършване на деянието 08.07.2013 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до 300 000 лв.,  както и по отношение на подсъдимия М.Т.В., иска следва да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

По отношение на придявеният граждански иск за имуществени вреди за сумата от 32 000 лв., съдът намира същият за основателен и доказан по размер, включително и с представени по делото писмени доказателства за извършени разходи за операции и лечение в чужбина, поради което и осъди подсъдимите И., А., И. и С. да заплатят солидарно на Ц. сумата от тридесет и две хиляди лева, заедно с дължимата лихва от датата на извършване на деянието 08.07.2013 г. до окончателното й изплащане, като по отношение на подсъдимия М.Т.В., иска следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.

Приложените по делото с приемателен протокол от 17.06.2016 г., веществени доказателства след влизане на присъдата в законна сила следва да бъдат унищожени поради незначителната си стойност.

Подсъдимите И.Г.И., С.А.С.,  Г.И.А. и Б.И. *** следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски, както и на държавна такса върху уважения граждански иск.

При изложените по-горе съображения съдът се произнесе с присъдата си.

   

 

                                                                                           

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                                                

                                             ЧЛЕН: