Р Е Ш
Е Н И Е
№ 609 / 03.10.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена С.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 541 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр.
чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.7, представлявано от изпълнителния директор
А.В.Г.; против Н.С.Д. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че в срок предявява иск за установяване на вземането си
против ответника, възлизащо на 638,28 лв. главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 361,38 лева
договорна лихва за периода от 13.06.2016 г. до 24.10.2016 г.; 146,44 лева лихва
за забава за периода от 14.06.2016 г. до 11.10.2018 г. и 199,93 лева такси за
периода от 13.06.2016 г. до 24.10.2016 г. На 30.05.2016 г. ответникът сключил
със „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем с номер 75425, въз основа на който и
на ОУ към него помежду им възникнала облигационна връзка. Основното задължение
на дружеството било, да предостави паричната сума в размер на 700 лв., а
длъжникът се задължил да я върне с уговорените лихви, такси и неустойки. Той се
задължил да заплати на кредитора 21 седмични погасителни вноски, включващи
главница и добавка, съставляваща печалба на дружеството, съгласно ОУ и посочени
в погасителния план на договора. Длъжникът преустановил обслужването на заема,
като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 13.06.2016 г., в който
случай се дължало и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
до датата на подаване на заявлението в съда. На 24.10.2016 г. настъпил падежът
на цялото задължение, с което станал изискуем целият неизплатен остатък от
заема. На 13.03.2017 г. между „Сити Кеш“ ООД и ищеца се сключил договор за
покупко-продажба на вземания към рамков договор от 06.03.2017 г. По силата на
договора и на основание чл.99 ал.2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора, в
т.ч. претендираните в настоящото производство, станал ищецът. В изпълнение на
задължението си по чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Сити Кеш“ ООД упълномощило ищеца, да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което му било изпратено
писмено уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост.
Ново уведомяване на ответника се правело в настоящото производство с приложено
към исковата молба уведомление. Поради неизпълнение от страна на ответника на
договорните му задължения, ищецът, като цесионер по договора за кредит,
предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл.410 от ГПК.
Образувано било ч.гр.дело № 2558/2018 г. на ХРС, по което била издадена заповед
за изпълнение, против която длъжникът подал възражение. Това обосновавало
правия интерес на ищеца, да предяви иска си. Предвид изложеното, ищецът иска,
съдът да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на
ответника, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, той му дължи
гореописаните суми, като му присъди деловодни разноски за настоящото и за
заповедното производства.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой представител, а в
допълнително писмено становище поддържа иска си и иска уважаването му изцяло,
като основателен и доказан, като се постанови неприсъствено решение по спора.
Настоява, че индивидуалното договаряне на клаузите на процесния договор се
установявало от представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, изготвен и предоставен на ответника преди
и във връзка със сключването на процесния договор. Съдебната практика приемала,
че индивидуално уговорени клаузи в договор за кредит са и тези, макар и
едностранно изготвени от кредитора, но с които кредитополучателят е имал
възможност да се запознае предварително, след което да вземе информирано и
мотивирано решение за приемането им. Процесният случай попадал в такава
хипотеза, т.к. с формуляра ответникът бил уведомен за всички основни параметри
на кредита, запознал се е с тях и е сключил договора, въпреки че е могъл и да
не стори това, ако не е съгласен с условията.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, а в открито съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор
за паричен заем № 75425 към искане № SF0077249/30.05.2016 г., сключен между
„Сити Кеш” ООД, като заемодател, и ответницата, като заемател. По силата му, на
ответницата е отпуснат заем в размер на 700 лв., с размер на погасителната
вноска от 36,22 лв., платима в понеделник, седмично, с ГПР 49,322 %, брой
вноски 21, с ГЛП 40,80%, дата на първото плащане 06.06.2016 г., с обезпечение –
запис на заповед, поръчител/ банкова гаранция, дата на последното плащане
24.10.2016 г., с обща сума за плащане 760,68 лв. С подписването на договора,
ответницата е заявила, че удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната
сума в размер на 700 лв., според параметрите на договора, като се е задължила
да я заплати на заемодателя в сроковете и при условията, описани по- горе, в
приложения погасителен план и в ОУ към договора за заем. С подписването на
договора, страните са декларирали, че го сключват на основание отправено на
30.05.2016 г. искане за заем на заемателя до заемодателя с № SF0077249, чиито
параметри и условия са описани в предоставените на заемателя от заемодателя
Стандартен европейски формуляр и ОУ, с които той се е запознал подробно и се е
съгласил. Заемателят има право при погасяване на главницата, да получи при
поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение
от сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания. Страните са се споразумели, договорът да бъде обезпечен с поне две от
следните обезпечения - запис на заповед, поръчител или банкова гаранция. В
случай на забава на погасителна вноска, заемателят дължи за нея и обезщетение
за забава за всеки просрочен ден от датата на просрочието до пълното
погасяване. Договорът е подписан от представител на заемодателя и от
ответницата. Те са подписали и погасителен план към договора за заем, в който
са посочени всички 21 броя седмични погасителни вноски, всяка от по 36,22 лв. и
последна 21-ва от 36,28 лв., както и неустойка по чл.8 от договора,
разпределена на 21 броя седмични погасителни вноски, всяка от по 16,38 лв.,
както и общ размер на вноска с неустойка, разпределена на 21 броя седмични
погасителни вноски, всяка от по 52,60 лв. и последна 21-ва от 52,66 лв. По
делото се представиха и Общи условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016
г., подписани от представител на заемодателя и от ответницата. Предвидено е в чл.5
ал.3 от ОУ, че кредиторът има право да прехвърля, правата си по договора на
трето лице. Според чл.14 ал.1 от ОУ, при разваляне на договора, както и в
случай на обявяването му от заемодателя за предсрочно изискуем – заемателят
дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасеното
остатъчно задължение по договора за заем, в т.ч. непогасените главница,
договорена лихва и неустойка по чл.9 ал.2 от ОУ, в случай че има начислена
такава. Представиха се още молба за заем № SF0077249/30.05.2016 г. от
ответницата до заемодателя, както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити с дата 30.05.2016 г.,
подписан от ответницата. Във формуляра е посочена следната информация: общ
размер на кредита 700 лв., срок от 21 седмици/месеца, с общ размер на
плащанията 760,68 лв., платими на 21 вноски всяка от 36,22 лв., платими всеки
понеделник, като сумата от 60,68 лв. представлява лихва, без посочен ГЛП, с ГПР
от 49,28%, в случай на забава за връщане на главницата или лихва, заемателят
дължи за нея и обезщетение за забава за всеки просрочен ден от датата на
просрочието до пълното погасяване.
Между ищцовото дружество, като купувач, и „Сити Кеш” ООД, като продавач, на
06.03.2017 г. е сключен рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/. По
силата му, продавачът е прехвърлил и продал на купувача вземанията, посочени в
съответния приемо – предавателен протокол и в конкретно споразумение за
цедиране. Договорът е със срок до 31.12.2017 г. Продавачът се е съгласил, да
упълномощи изрично купувача – да изпраща от негово име писмените уведомления до
длъжниците за прехвърлените вземания по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, като за
целта го снабди с нотариално заверено пълномощно. Купувачът се е задължил, да
изпраща тези уведомления до длъжниците. По делото се представи и Конкретно
споразумение за цедиране на вземания към рамковия договор, подписано на 13.03.2017
г., касаещо всички вземания на продавача по кредити с физически лица, които са
просрочени по приложен приемо – предавателен протокол. С нотариално заверено
пълномощно с рег. № 2258/2017 от 14.03.2017 г. на нотариус с рег. № 362,
продавачът е упълномощил ищеца, като купувач, да уведоми по законоустановения
ред длъжниците за сключеното цитирано споразумение, неразделна част от рамковия
договор. Ищецът представя писмено потвърждение на сключена цесия чл. 99 ал.3 от ЗЗД от продавача по цесията, както и приложение № 1 към процесните споразумение
към рамковия договор. На стр.10 от приложението фигурира ответницата в
настоящото производство по процесния договор за заем със задължение в общ
размер от 1 252,67 лв., от което главница от 638,28 лв., лихва от 361,38
лв., неустойка от 199,93 лв. и законна лихва от 53,08 лв., с наличен запис на
заповед. Представи се по делото уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от „Сити Кеш” ООД чрез пълномощника му – ищеца до ответницата. Същото
е без номер и дата, както и без данни действително да е било изпратено и
получено от ответницата.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено и което съдът ще коментира в
съответните му относими части по-долу в настоящите си мотиви.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 20052/ 29.10.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2558/2018
г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 1133 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 30.10.2018 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът
в настоящото производство сумите, както следва: 638,28 лева главница, дължима
по договор за паричен заем с номер 75425 от 30.05.2016 г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и длъжника, и договор за цесия от 13.03.2017 г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и заявителя; сумата в размер на 361,38 лева договорна лихва за периода
от 13.06.2016 г. до 24.10.2016 г.; сумата в размер на 146,44 лева лихва за
забава за периода от 14.06.2016 г. до 11.10.2018 г. и сумата 199,93 лева такси
за периода от 13.06.2016 г. до 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 26,92 лева за държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок ответницата е
подала възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по
заповедта, т.к. изплатила половината от задължението и продължавала да плаща.
На 30.01.2019 г. заявителят е получил указания да предяви иск за установяване
на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба, изпратена
по куриер на 28.02.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установиха облигационните
правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права – договор за паричен
заем и договор за цесия. Разпоредбата на чл. 26 ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава в случая е предвидена в клаузата на чл.5 ал.3 от ОУ към
договора за паричен заем, според която кредиторът има право да прехвърля
правата си по договора на трето лице. На преценка подлежи преди всичко
обстоятелството, дали в случая е била съобразена разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, че цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена
от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява към датата
на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, но е налице към приключването на
устните състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия
продавачът е упълномощил купувача – ищец да уведоми длъжниците за извършената
цесия, по силата на предоставено му нотариално заверено пълномощно. Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/
2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да има
действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало
до знанието му. Както се посочи, такова обстоятелство не е налице, нито към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на
предявяване на настоящия иск. По делото се представи уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от „Сити Кеш” ООД чрез пълномощника му – ищеца,
адресирано до ответницата. Същото е без номер и дата, както и без данни
действително да е било изпратено и получено от ответницата. Следва да се приеме
обаче, че ответницата е надлежно уведомена за цесията с настоящата исковата
молба и приложенията й, получени лично от нея /л.33/. Няма пречка, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за
надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия е породила
действие спрямо ответницата и ищецът, като цесионер, е материално правно
легитимиран да търси от нея плащане на задълженията, произтичащи от процесния
договор за заем.
Сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Същевременно, към него е приложима и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§
13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът
има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност
на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по
дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.
Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в
договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две
предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне
категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите
на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително
равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.
Преди всичко, по делото не се установи, ответникът да е получил преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита. Представените по
делото молба за заем от 30.05.2016 г. от ответницата до заемодателя, както и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити с дата 30.05.2016 г., подписан от ответницата, представляват
предварително изготвени от заемодателя бланки. И в двете са посочени размера на
кредита от 700 лв., срок от 21 седмици. В представеното предложение за
сключване на договора не се съдържа информация за ГЛП, ГПР и такси, които ще се
прилагат. Във формуляра се сочи още размер на плащанията 760,68 лв., платими на
21 вноски всяка от 36,22 лв., платими всеки понеделник, като сумата от 60,68
лв. представлява лихва, без посочен ГЛП, с ГПР от 49,28% /различаващ се от този
по договора от 49,332%/, в случай на забава за връщане на главницата или лихва,
заемателят дължи за нея и обезщетение за забава за всеки просрочен ден от
датата на просрочението до пълното погасяване. В този смисъл клаузите на
процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР, такси и неустойки са неравноправни,
по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР, такси и неустойки по
договора/ ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени с ответника, за да
е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив
предоставената му за попълване бланка – предложение за сключване на договора е
типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора, като не е
предвидена възможност за ответника, да влияе на съдържанието на клаузите; при
което се налага извод, че сключеният договор е с клаузи, подготвени
предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за
съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. При позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно
решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза,
като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата
от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже,
че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица
изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В
случая обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв
избор. В изложения смисъл е и задължителната съдебна практика по решение № 98/
25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените
съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР, такси и неустойки
- съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени
/чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния договор за
паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор –
чл.146 ал.5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на ГЛП, ГПР, такси и неустойки да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или договорът за потребителски кредит да се сключи
и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден, включването на клаузи за договаряне на ГЛП и ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на
това в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността му
като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била
съобразена в случая. Нормата установява изискване, договорът за потребителски
кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това
императивно законово изискване не е било удовлетворено от клаузите на договора.
Това е така, доколкото макар в приложения към договора погасителен план да са
описани по падежи и размери всички 21 броя седмични погасителни
вноски, в същия не се съдържа разбивка, която да показва размер на дължимите
главница, лихва и допълнителни разходи. Това обстоятелство се констатира и от
назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза. Ето защо и на основание
чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и 11 от ЗПК, процесният договор за потребителски
кредит е недействителен.
Независимо от горното, клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР -
съдът намира за нищожни и на основание чл.21 от ЗПК. Както се посочи, съгласно
чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,322
% /макар преддоговорно ответницата да е била уведомена, че същият ще е в
размер от 49,28%/, а ГЛП е в размер на 40,08 %. В случая не се установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива
високи размери, довели до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск,
поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
такива високи проценти. Установената съдебна практика по сходни казуси приема,
че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
(решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/ 2005 г., II г. о., и
др). В случая това съотношение не е налице. Уговарянето на ГЛП и ГПР в
процесните високи размери не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят,
нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от
сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити
(над 15 години), когато независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е
увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността
на даденото обезпечение. В настоящия случай обаче такива обстоятелства не са
налице, а и видно от приложение № 1 към процесното споразумение към рамковия
договор за цесия, ответницата е издала в полза на заемателя като обезпечение и
запис на заповед. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и
в частност заобикалят ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19
от ЗПК. Същевременно, за ГПР не са посочени компонентите, които го формират,
както и дали същият включва в себе си и неустойката от 343,98 лв. Това
обстоятелство се констатира и от назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза.
Претендираните такси в размер на 199,93 лв., от заключението на вещото лице
се установява, че всъщност представляват начислена на 01.11.2016 г. такса от
20% за предсрочна изискуемост на вземането. Възможността за начисляването й е
предвидена в чл.14 ал.1 от ОУ, според която разпоредба, при разваляне на
договора, както и в случай на обявяването му от заемодателя за предсрочно
изискуем – заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20
% от непогасеното остатъчно задължение по договора за заем, в т.ч. непогасените
главница, договорена лихва и неустойка по чл.9 ал.2 от ОУ, в случай че има
начислена такава. Така претендираните такси представляват всъщност неустойка за
забавеното изпълнение на договорните задължения. Ето защо, тази клауза изцяло
противоречи на разпоредбата на чл. 33 ал. 2 от ЗПК и на добрите нрави по смисъла
на чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и
причините за тях- решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г.,
IV г. о., ГК. С предвиждане и
начисляване на тази еднократна неустойка по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21
ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Независимо
от изложеното, неустойката по чл.14 ал.1 от ОУ е начислена на 01.11.2016 г. за предсрочна изискуемост на
вземането, каквото събитие обаче не се установява за настъпило в процесния
случай. Съгласно разясненията дадени в т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването ѝ. Предвид липсата на доказателства за надлежно
обявена и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, не може да
се приеме и че в полза на кредитора е настъпило правото да претендира неустойка
за настъпване на такава, уредено в чл. 14 от ОУ по договора за кредит. Същевременно,
както се посочи, неустойката е начислена на 01.11.2016 г., т.е. след
настъпването на крайния срок на договора на 24.10.2016 г., когато както сам
ищецът твърди е настъпил падежът на цялото задължение, с което станал изискуем
целият неизплатен остатък от заема. В този смисъл, ищецът сам признава, че не
са били налице условията по чл.14 ал.1 от ОУ за начисляването на търсената от
него неустойка под формата на такси. Изложеното е още едно основание за извод
на неоснователност на иска в тази му част.
Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия
/чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът като цесионер може да се легитимира като
носител на материалното право единствено за неизплатената главница по
цедираното му вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото само
съществуващи вземания могат да се прехвърлят и сред тях не са тези по приетите
за нищожни клаузи. Ответницата е извършила на 13.09.2016 г. еднократно плащане
по договор в размер на 105 лв., което обстоятелство се установява от заключението
на назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза. С това плащане
и съобразно гореизложеното, следва да се приеме, че тя е погасила част от
дължимата главница по договора за заем от 700 лв., при което неизплатена остава
главница в размер на 595 лв. /700-105 лв./. До този размер искът за главница
следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК 29.10.2018 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 638,28 лева, като неоснователен и
недоказан, следва да се отхвърли. Предвид гореизложените съображения за
приложението на чл.23 от ЗПК, като изцяло неоснователни и недоказани следва да
се отхвърлят акцесорните искове за сумите както следва: 361,38 лева договорна
лихва за периода от 13.06.2016 г. до 24.10.2016 г.; 146,44 лева лихва за забава
за периода от 14.06.2016 г. до 11.10.2018 г. и 199,93 лева такси за периода от
13.06.2016 г. до 24.10.2016 г.
Предвид уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски,
в т.ч. и за заповедното производство, в размер на общо 288,18 лева.
Предвид изложените множество съображения, не е налице изискването на чл.239
ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото от ищеца неприсъствено
решение, предвид на което и на основание ал.3 от същия, съдът постановява
настоящото си решение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Д. с
ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.7, представлявано от
изпълнителния директор А.В.Г.; сумата от 595
лева, представляваща неизплатен остатък от дължимата главница по договор за
паричен заем № 75425 към искане № SF0077249/ 30.05.2016 г., сключен между „Сити
Кеш” ООД, като заемодател, и ответницата, като заемател; вземането по който
договор е цедирано от това дружество на ищцовото, по силата на сключени помежду
им на 06.03.2017 г. рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/, конкретно
споразумение от 13.03.2017 г. за цедиране на вземания към рамковия договор и
приложение № 1 към споразумението; ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния предявен размер
от 638,28 лева, както
и акцесорните искове за сумите от 361,38 лева договорна лихва за периода от
13.06.2016 г. до 24.10.2016 г.; 146,44 лева лихва за забава за периода от
14.06.2016 г. до 11.10.2018 г. и 199,93 лева такси за периода от 13.06.2016 г.
до 24.10.2016 г.; ОТХВЪРЛЯ;
за които всички суми е била издадена заповед
№ 1133 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.10.2018 г. по
ч.гр.дело № 2558/2018 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* сумата от 288,18 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.