№ 6833
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100510599 по описа за 2024 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 6744 от 14.04.2024 г. по гр.д.№ 22805 по описа за 2023 г. на
СРС, Второ ГО, 74 състав се: ОСЪЖДА „О.Ф. Бг“ ЕООД, да заплати на М.
М. М., на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер на 14 305, 90 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
претърпени от М. М. М. в резултат на трудова злополука, настъпила на
16.03.2023 г. в обект "Sensata Technologies" - Ботевград, ведно със законната
лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения общ размер от 14 305, 90 лева до пълния предявен
общ размер от 20 015 лева, представляващ сбор от сумата от 20 000 лева -
частична претенция от 30 000 лева, за обезщетение за неимуществени вреди и
от сумата от 15 лева за обезщетение за имуществени вреди.
Постъпила е въззивна жалба от „О.Ф. Бг“ ЕООД, ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищеца по
1
чл.200, ал.1 КТ е уважена за сумата в общ размер от 14 305, 90 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди за
търпени болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука на
16.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2023 г. до
изплащане на сумата.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, изразяващи се в неправилно приложение на критериите
по чл.52 ЗЗД досежно определянето на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди. Решението не било съобразено с обстоятелството, че
към момента на злополуката ищцата е на 65 г., както и със заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което сочело, че „при жени
на тази възраст обикновено настъпват изразени промени в костния апарат и
почти няма такива без остеопоротични прояви“. СРС не бил съобразил, че в
случая липсва инвалидизиране; налице било благоприятно развитие и
зарастване на счупването на костта, както и възстановяване на
опороспособността на крака. По делото не било установено ищцата да е
изпитвала множество болки и значителен дискомфорт, както непосредствено с
инцидента, така и с напредването на времето. Болките и страданията на
ищцата били най-силни непосредствено след настъпването на злополуката,
съгласно СМЕ- в първите дни, оздравителния и възстановителен период бил
продължил до 27.06.2023 г. Към момента не изпитвала болки, такива не се
очаквали и за в бъдеще. Не били налице и усложнения след претърпяната
травма. Издаденият болничен лист за периода от 03.07.-27.07.2023 г.
установявал, че ищцата били страдала от световъртеж. Това заболяване било с
различен произход от травмите от костно-ставния апарат. Сочи, че ищцата не
била загубила възможността да участва в социалния живот, както и да
извършва физически и интелектуален труд. Това се потвърждавало от
събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля
М.М., както и тези на М.Г.. При срещите със свидетелите ищцата не била
споделила, че я боли, а „че се чувства добре на работа“. Излага се довод за
съпричиняване /чл.201, ал.2 КТ/ като се позовава на удостовереното в
декларацията до НОИ, където било посочено, че факторът причинил
увреждането е движение с понижено внимание по стълби при лоши
метеорологични условия, водещи до повишена влажност и опасност от
2
подхлъзване“. По делото било установено, че в деня на злополуката –
16.03.2023 г. времето било хлъзгаво и валяло. По делото били ангажирани
доказателства за проведени инструктажи от страна на работодателя. Сочи, че
ищцата не била положила грижа и не била спазила правилата за безопасност.
Липсата на внимание се потвърждавало и от отразеното в амб.лист, където
било посочено, че: „при слизане по стълби, на последното стъпало стъпила
накриво“. Сочи, че от свидетелските показания се установило, че ищцата е
работоспособна. В случая продължителността на лечение на ищцата не било
много по-голямо, отколкото за контузия от същия тип. Не били извършвани
допълнителни медицински манипулации; след 16.03.2023 г. нямало трайни
последици, дефекти. Ищцата била продължила трудовата си кариера, както
била и социализирана в обществено и социално положение. Ищцата не била
претърпяла имуществени вреди.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови
друго с което да отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения
иск, изцяло. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС – М. М.
М., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение в частта в която претенцията е
била уважена. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на
материалния и процесуален закон. Сочи, че по делото по категоричен начин се
доказало, че ищцата е търпяла болки и страдания, както и дискомфорт за
продължителен период от време. Това се било отразило негативно на начина й
на живот. Макар получената фрактура на крака вследствие на трудовата
злополука да била лекувана консервативно, без оперативна намеса,
увреждането било достатъчно сериозно, за да превърне ищцата в един
непълноценен човек за период от около три месеца, както и да влоши
значително качеството й на живот до степен да не може да се грижи сама за
себе си. Счита, че при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, СРС е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, както и
съдебната практика в сходни случаи. Решението било съобразено и с
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза
/СМЕ/. От заключението на вещото лице било установено, че вследствие на
злополуката, ищцата била получила контузия на дясната подбедрица и
3
счупване на пета метатарзална кост на дясното стъпало. Това било довело до
трайно ограничение на движенията на десен долен крайник за период над 30
дни. В резултат на приложената имобилизация била настъпила и хипотрофия
на мускулите на крака. След инцидента пострадалата била прегледана в
ЦСМП, гр.Ботевград, където й била поставена диагноза, а кракът й бил
обездвижен. Издаден бил болничен лист за срок от 30 дни. На 24.07.2023 г.
пострадалата била прегледана от ортопед-травматолог поради оплаквания от
болка, оток и ограничени движения в дясното стъпало, което било
констатирано при прегледа, както било констатирано и нарушение на
походката на пострадалата. Предписана била и медикаментозна терапия. В
заключението си по СМЕ вещото лице д-р Г. бил посочил, че в следствие на
злополуката ищцата имала затруднение в придвижването поради практически
значимо нарушена опорна и двигателна функция на десния крак, което било
довело и до затруднения в обслужването. Придвижването с помощни средства
тип „патерици“ и нарушеният стоеж било обусловили период на непълна
възможност от самообслужване. Едва около 2-3 месеца след травмата било
настъпило известно подобрение. Чак тогава ищцата била в състояние да се
грижи сама за себе си. От представените по делото медицински документи се
било установило, че възстановяването при ищцата било станало в по-дълъг
период от обичайния и продължил чак до 27.06.2023 г., т.е. период повече от 3
месеца. Въпросното възстановяване според вещото лице се наричало
„функционално възстановяване“. Следвало и възстановяване поради
получената мускулна хипотрофия. Затова обикновено било необходимо още
един месец от махането на гипса. За това възстановяване бил извършен
преглед на ищцата през м.07.2023 г., както и от вещото лице за целите на
експертизата, при които били констатирани наличие на болки, оток и
ограничени движения на травмирания крайник. Това означавало, че т.нар.
„клинично оздравяване“ все още не е приключило. Дори при изслушването си
в о.с.з. вещото лице било посочило, че при подобно счупване „не е реално
напълно да се възстанови един човек след подобно счупване, на 100 % кракът
да е същият“, т.е. пълно възстановяване не било възможно. Сочи, че
неимуществените вреди били установени от показанията на свидетелите –Т.К.,
която била снаха на ищцата, както и от тези на М.М. М., който бил син на
ищцата. Двамата свидетели се били грижили за ищцата след претърпения
инцидент. Показанията на свидетелите не били противоречиви и
4
съответствали на останалите събрани по делото, доказателства, вкл. и СМЕ.
От същите се установявало, че през целия период ищцата е търпяла болки и
дискомфорт. Болките били особено силни в първите дни след травмата, както
и при раздвижването. От заключението на СМЕ се установило, че болките в
крака при натоварване и промяна на времето персистират и към момента,
което според вещото лице д-р Г. било обичайно за такъв род травми. Това било
посочено в отговора на 9-ти въпрос от заключението. Налице били всички
кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска по чл.200 КТ. По
отношение на довода за съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ намира същият за
неоснователен. Сочи, че по делото нямало доказателства за проявена от
ищцата груба небрежност при изпълнение на трудовите й задължения.
Същевременно се сочи, че по делото не било установено в какво се състои
„инструктажа“, както и в какво се състояло неизпълнението от страна на
ищцата. По делото била представена само служебна бележка, че ищцата е
преминала инструктаж. Липсвали правила за придвижване на хигиенистите
при изпълнение на трудовите им задължения. За да се приемело нарушение на
правилата за безопасност на труда следвало, съгласно практиката на ВКС, да е
налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпването на
увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/,
съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/. В случая такава
груба небрежност не била доказана. Нито един от разпитаните свидетели не
бил очевидец на злополуката. Не били представени и доказателства относно
конкретните правила, които ищцата е била нарушила. Соченото от въззивника
„понижено внимание“ било посочено в протокола, съставен от самия
работодател. Този протокол бил оспорен от ищцата своевременно поради
което било негодно доказателство. Освен това соченото „понижено внимание
по стълби“ съгласно съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК те
представлявало „груба небрежност“. Затова нямало основание да бъде
намалено дължимото от работодателя обезщетение. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивникът е получил препис от решението на СРС, на 23. 04.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 07.05.2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен
интерес от обжалване.
5
Въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенцията на ищеца по чл.200, ал.1 КТ е
отхвърлена, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
налице кумулативно дадените предпоставки на чл.200 КТ. Изложил е
следните мотиви:
Между страните не било спорно, а и от представения трудов договор №
218/14.09.2020 г. се установявало, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността "чистач/хигиенист" в
ответното дружество. От представените по делото декларация за трудова
злополука с № 296/30.03.2023 г. и разпореждане № 32987 от 30.03.2023 г. на
ТП-София град - НОИ се установявало, че на 16.03.2023 г. по време на
почистване на помещения на територията на работодателя - сграда на
"Сенсата Технолоджис", ищцата при слизане по стълби се била спънала,
паднала, вследствие на което получила счупване на метатарзална кост на
десен крак. С посоченото разпореждане на ТП-София град - НОИ злополуката
била приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО.
От неоспореното от страните и прието заключение на съдебно-
медицинската експертиза, което съдът е приел за обективно, пълно и
компетентно изготвено, се установявало, че при настъпилата трудова
злополука ищцата е получила контузия на дясна подбедрица и ходило,
счупване в основата на метатарзална /предходилна/ кост на дясно
стъпало. Съгласно заключението фрактурата в областта на десен долен
крайник била изисквала и по отношение на нея било предприето
консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация и провеждане на
6
терапия с обезболяващи и антикоагуланти, като общият възстановителен
процес при такъв тип травми продължавал около 2-2, 5 месеца от датата на
инцидента. Посочено било, че в случая са налице данни за по-продължително
възстановяване. Съгласно заключението към втори - трети месец след
увреждането ищцата придобила възможност да се обслужва сама, като преди
това за придвижването си използвала патерици. При изслушването му вещото
лице посочвало, че възстановителният период продължил до 27.06.2023 г., до
който момент бил издаден и последният болничен лист свързан с процесните
увреждания, като след проведения на 24.07.2023 г. преглед не бил издаван
болничен лист. Вещото лице допълвало, че при проведения от него преглед на
ищцата за целите на експертизата били констатирани ограничени движения в
травмираната област, но кракът бил функционално възстановен, като била
налице намалена дорзална флексия, извиване на крака назад и съпътстваща
болка, т.е. функцията на крака била възстановена, но не бил приключил
клинично-възстановителния процес, като продължаващите оплаквания за
болка щели да бъдат налице през продължителен период от време при
натоварване и при промяна във времето, което било характерно за такъв вид
травми. Вещото лице посочвало, че като фактор следва да се отчете и
възрастта на пострадалата, доколкото при жените настъпвали промени в
костния апарат, водещи до по-трудно възстановяване. По отношение на
отразения в болничния лист за периода от 03.07.2023 г. до 27.07.2023 г.
световъртеж от централен произход вещото лице сочело, че симптоматиката
не е свързана с проблеми на костно-ставния апарат, респективно с травмите,
получени при трудовата злополука.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в заключението на
вещото лице било посочено, че в този период от време ищцата несъмнено се
била нуждаела от контролни прегледи и изследвания, редовно проследяване
на състоянието й и закупуване на обезболяващи, общоукрепващи и
антикоагулантни медикаменти, както и от закупуване на помощни средства за
придвижване.
От представените по делото болнични листи се установявало, че в
периода от 16.03.2023 г. до 27.06.2023 г. ищцата се била намирала в отпуск
поради временна неработоспособност свързана с претърпения инцидент.
По делото били събрани и гласни доказателства чрез разпита на
7
свидетелите: Т.К. - снаха на пострадалата Ми., М.М. М. - син на пострадалата,
М.И. М. и М.Б.Г. - колеги на ищцата. Свидетелката К. посочвала, че след
инцидента ищцата била с гипсова имобилазация за около 42-43 дни и била на
легло близо три месеца, като през този период свидетелката се била грижела
за нея. Сочела, че след третия месец пострадалата започнала да се обслужва
сама - да се къпе, храни без чужда помощ, както и да се разхожда. Свидетелят
М. М. М. в своя разказ за случилото се отбелязвал, че майка му била
неподвижна и на легло за около месец и половина, като не можела да ходи до
тоалетна, правила всичко на легло, като към настоящия момент се оплаквала
от болки в крака и походката й била променена. Свидетелите М.И. М. и М.Б.Г.
давали показания, че са виждали пострадалата да се разхожда сама, без
помощни средства веднъж в края на месец май и веднъж в края на месец юни
на различни места в града (на центъра, след това в района на магазин в
махалата, в която ищцата живее). Към днешна дата и двамата посочват, че
Михйлова ходи на работа и не са забелязали да има проблеми с крака. Съдът е
констатирал, че са налице две групи свидетелски показания във връзка с
продължителността на възстановяването на пострадалата. Счел е, че не следва
да бъдат ценени показанията на свидетелката К. в частта относно периода, в
който ищцата е била обездвижена - за период от три месеца, доколкото същите
противоречали на останалите гласни доказателства - с посоченото от сина на
пострадалата, че последната е била на легло около месец и половина, а и с
обстоятелствата, изложени от работниците М. и Г., че са я видели след
приблизително същия период (месец и половина) да се разхожда без патерици.
При това положение се налагал извод, че по делото се установило, че ищцата е
била обездвижена за периода, през който е била с имобилизиран крак, след
което започнала да се обслужва сама и постепенно се възвърнала към
нормалния си начин на живот, като процесът бил протекъл за около 3 месеца
до функционалното възстановяване на крака. Този извод се обуславял и от
заключението на вещото лице и допълненото от него при изслушването му,
съгласно което функционалното възстановяване на крака от травмата било
настъпило до към 27.06.2023 г. В останалата част съдът е счел показанията на
свидетелите за добросъвестно дадени, последователни и непротиворечащи на
останалите събрани по делото доказателства, поради което следвало да бъдат
ценени.
При така установените факти се налагал правнорелевантният извод за
8
наличието на две от предпоставките, обосноваващи ангажирането на
отговорността на ответното дружество, в качеството му на работодател, при
настъпване на процесния професионален риск. Към датата на злополуката -
16.03.2023 г., страните се били намирали в трудово правоотношение, като
именно по време и във връзка с осъществяване на трудовите си функции,
произтичащи от заеманата длъжност "чистач/хигиенист", ищцата била
претърпяла внезапно увреждане на здравето, причинило установените
увреждания. Злополуката била установена и приета за трудова с влязъл в сила
индивидуален административен акт - разпореждане на длъжностно лице към
НОИ. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО имало характер на индивидуален
административен акт и подлежал на обжалване от заинтересованите лица,
сред които били и страните по делото (пострадало лице и осигурител).
Доколкото нямало данни и не се твърдяло разпореждането по чл. 60, ал. 1
КСО да е било обжалвано; същото било влязло в сила и гражданският съд бил
длъжен да приеме (поради забраната да ревизира законосъобразността му
съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК), че е настъпило увреждане по описания в
разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука.
Размерът на обезщетението е определен на основание чл.52 ЗЗД като
според съда справедливия такъв възлизал на 16 000 лв. , а за разликата до
пълния предявен размер от 20 000 лв.- същото било неоснователно. За да
стори това, СРС е счел, че в разглеждания случай следва да бъдат взети
предвид характера на уврежданията - контузия на дясна подбедрица и ходило,
счупване в основата на пета метатарзална /предходилна/ кост на дясно
стъпало, продължителността на възстановителния период - около 3 месеца,
период по-дълъг от нормалния за такъв тип травматично увреждане, за което
обаче отражение имало и възрастта на пострадалата, придружен с физически
болки и страдания, техния интензитет - много силни болки - особено в
първите 40 дни, доколкото пострадалата била с гипсова имобилизация на
крака, а след възстановяването - наличието на болезненост в травмираната
област и промяна на походката. Следвало да се вземе предвид и
необходимостта по време на възстановителния период ищцата да ползва
помощта на свои близки при ежедневната дейност с оглед необходимостта от
покой по време на възстановителния процес. От друга страна съдът е счел, че
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че увреждането, което е
получилa ищцата, не налагало наместване или оперативна интервенция; по
9
делото липсвали доказателства за допълнително влошаване или усложняване
в състоянието на здравето й, като остатъчните последици били свързани с
леко намалена дорзална флексия на крака, като функцията на крака била
възстановена в посочения период.
Възражението на ответника за допусната от ищцата груба
небрежност е прието за недоказано и неоснователно Не било налице
основание за намаляване на обезщетението по реда на чл. 201, ал. 2 КТ с оглед
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Съгласно посочената разпоредба при трудовата
злополука обезщетението можело да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право представлявала неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията
за извършването. Грубата небрежност не се отличавала по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също представлявала неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука
имало съпричиняване, когато работникът извършвал работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила
и на правилата за безопасност. Това съпричиняване, обаче, не можело да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя можело да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност
имало своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства били критериите за намаляване на обезщетението /в този
смисъл било прието в решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. 4417/2015 г., IV
ГО, ВКС/. Ето защо СРС е приел за несъстоятелни наведените в тази връзка
доводи на ответника, че при настъпване на инцидента ищцата сама се е
поставила в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си,
което обстоятелство не се и установявало по делото, а от друга страна
10
извършваните от ищцата действия не се изключвали от задълженията й по
процесния договор с оглед неговото съдържание. При това положение
доколкото не се установило при съвкупната преценка на доказателствата по
делото такова поведение на пострадалата, което да представлява груба
небрежност, то направеното в този смисъл възражение на ответника било
неоснователно.
Относно имуществените вреди СРС е приел, че тази претенция се
явява основателна; същата се изразявала се в направен от нея разход в размер
на 15 лева за преглед при лекарска консултативна комисия. От неоспорената и
приета по делото фактура с отбелязване за заплащане в брой и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което ищцата се била
нуждаела от прегледи и изследвания, се налагал извод, че претендирният
разход е направен във връзка с причинените травми от процесната злополука.
Ето защо и с оглед липсата на наведени от ответната страна конкретни
възражения относно дължимостта на сумата, предявеният иск се явявал
основателен и следвало да бъде уважен.
По отношение на искането на ответника по чл. 200, ал. 3 ГПК за
намаляване на обезщетението с размера на получената от ищеца
обезщетение или пенсия по общественото осигуряване съдът намира
следното СРС е изложил следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължал
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Следователно при доказаност на
елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът след като бил
определел размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова
злополука и това за имуществени вреди, следвало да приспадне платеното на
ищеца от общественото осигуряване, установено със съответните писмени
доказателства. В този смисъл били и указанията в Решение № 77 от
13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2017 г., IV ГО, Решение № 208 от
12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2018 г., IV ГО, Решение № 149 от
13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г., III ГО, Решение №
227/25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г. на IV ГО, съгласно които
дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определяло от сбора
11
на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи)
и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установявали по вид и
размер и се кумулирали, неимуществените вреди се определяли по
справедливост и от получената обща сума се намалявало полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ.
В разглеждания случай между страните не се спорело, а и от
представените по делото болнични листи се установявало, че в периода от
16.03.2023 г. до 27.06.2023 г. ищцата се била намирала в отпуск поради
временна неработоспособност свързан с причинената й от злополуката
травма. От неоспорената и приета справка за изплатени обезщетения се
установявало, че за посочения период на ищцата било изплатено обезщетение
по общественото осигуряване поради временна неработоспособност в общ
размер на 1709, 10 лева. Следователно посочената сума следвало да бъде
приспадната от сбора на установените по делото имуществени вреди и
определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди,
възлизащ на сумата в общ размер на 16 015 лева. При това положение
дължимото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди възлизало на сумата в общ размер на 14 305, 90 лева, до който размер
предявеният общ размер на иска за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди следвало да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното плащане, а за
разликата до пълния предявен общ размер от 16 015 лева - отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Следователно, за да бъде основателен настоящия иск е необходимо да са
налице четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова
злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка
12
между злополуката и настъпилите вреди и вреди.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна, безвиновна
отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов
орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на
вредите.
Относно характера на злополуката, претърпяна от ищцата не се спори,
че същата е трудова. Това обстоятелство не само е безспорно, но и се
установява от представените по делото доказателства, а именно разпореждане
№ 32987 от 30.03.2023 г. на ТП-София град - НОИ.
Трайно установена е съдебната практика на ВКС, че съда, разглеждащ
иска по чл.200, ал.1 КТ е обвързан от влязлото в сила разпореждане по чл.55,
ал.1 КСО и не може да пререшава въпросите за наличие на трудова
злополука, както и за причинната връзка между злополуката и
настъпилите увреждания. Затова и чл.17, ал.2 ГПК не намира приложение:
“Когато страната, на която актът се противопоставя, е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му, то
инцидентното произнасяне на гражданския съд по законосъобразността му е
недопустимо“ - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 683 ОТ 12.11.2020 Г. ПО ГР. Д. №
1357/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. Този административен акт е влязъл в
законна сила като необжалван по съответния административен ред-чл. 117 от
КСО, което автоматично води до преклудиране на всички възможни
възражения от страна както на работника така и на работодателя в посока дали
злополуката има такъв характер, кога, къде и как и при какви обстоятелства е
настъпила, настъпило ли е увреждане за пострадалото лице, виж в този
смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 113 ОТ 13.02.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2064/2018 Г., Г.
К., ІV Г. О. НА ВКС.
Относно претенцията за неимуществени вреди:
От показанията на свидетелката К., снаха на ищцата, се установява, че в
първоначалния момент /когато ищцата е била закарана в Спешна помощ/
същата е плачела от болка, кракът й бил подут. Както сочи свидетелката
нещата са протекли в следната хронология: „рентген, ортопед, гипс, болки“.
Поставен е гипс, който е премахват след около 42-43 дни. За болките ищцата е
приемала болкоуспокояващи, а тъй като кракът бил отекъл и след свалянето на
гипса, били правени компреси. След свалянето на гипса ищцата е ползвала за
13
придвижване помощни средства – патерици. Ищцата през този период също
се оплаквала от болки. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля
М.М. М., син на ищцата. Свидетелят сочи, че майка му е била неподвижна
около месец и половина и през този период не е можела да се грижи за себе си,
вкл. да отиде до тоалетна. Сама започнала да се обслужва след месец и
половина. Майка му започнала да се възстановява напълно след четвъртия
месец. И двамата свидетели сочат, че походката на ищцата била променена
след инцидента.
Показанията на свидетелите М.И. М. и М.Б.Г., служители при
ответника-работодател са в обратния смисъл- свидетелят М.И. М. сочи: „Сега
М. идва на работа. Не съм забелязал да има проблем. Вчера беше на работа
втора смяна“. Свидетелят М.Б.Г. сочи: „Колежката се върна на работа. Не
виждам да има травми. Не ми е споделяла, че я боли. Думите й са, че се
чувства добре на работа.“.
И двамата свидетели, разпитани на страната на ответника са поели М.
М. след инцидента и са я закарали в Спешна помощ, гр.Ботевград. Свидетелят
М.Б.Г. за състоянието на пострадалата при приемането й в Спешна помощ
дори сочи: „Бях с М. в спешното. Държеше се доста адекватно. Не е пищяла,
не е припадала, държеше се жената. Не е имало „ох, боли ме“.
И двамата свидетели, разпитани на страната на ответника сочат, че
заедно са видели М. през май, след злополуката, както и през юни. И в дввата
случая М. била сама. Първият път, когато я видели, това било в центъра на
града, който се намирал на около 2 км. от махалата, в която М. живее. А втория
път била до супера, който се намирал в махалата и на 500 метра от мястото,
където М. живее. Поговорили общи приказки, тя им казала, че е на пазар.
По сведенията дадени от снахата – свидетелката К., от началото на
август ищцата се е върнала на работа. Обстоятелството, че ищцата
продължава да работи се установява и от показанията на свидетеля М.И. М.,
служител при ответника-работодател.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз
основа на представените по делото /пред СРС/ медицински документи, както
и след извършен преглед на ищцата, се установява, че вследствие на
претърпяната злополука, ищцата е получила контузия на дясна подбедрица и
ходило, както и счупване на основата на пета метатарзална
14
/предноходилна/кост на дясно стъпало. Получената травма сама по себе си
причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак
трайно /за не повече от 30 дни след травмата/ затруднено движение на десния
долен крайник по смисъла на чл.129, ал.2 НК, л.95 от делото пред СРС. По
повод на травмата е предприето консервативно лечение като кракът е
имобилизиран с гипс и е предписано обезболяващо и антикоагулантно
лечение, както и режим. Пострадалата съобщава за проведено лечение с
лечебна физкултура и физиотерапия /документи не са представени/. Вещото
лице сочи, че средностатистически след подобна травма, без разместване на
фрагменти имобилизацията се налага за месец и половина, като при
благоприятно протичане на възстановителния процес функционалното
възстановяване настъпва около 2-2,5 месеца след инцидента. В случая,
съобразно данните от медицинските документи възстановителния процес е
протекъл по-продължително време от средностатистическото- повече от 3
месеца като вещото лице достига до този извод въз основа на
продължителността на издадените болнични листове за временна
нетрудоспособност. Вследствие на травмата е било налице затруднение в
придвижването поради практически значимо нарушена опорна и двигателна
функция на десен крак. Именно от това са били породени затрудненията в
самообслужването. Постепенно и въз основа на проведеното лечение
пострадалата се е адаптирала към тези трудности. Придвижването с помощни
средства - патерица и нарушен стоеж са обуславяли във възстановителния
период непълна възможност за самообслужване. В хода на възстановяването
постепенно до втори-трети месец след травмата ищцата е придобила
възможност за подобряване на движенията и самообслужването. Постепенно
към този период от време ищцата е придобила и възможност, да се грижи сама
за хигиената си и да извършва други ежедневно необходими дейности.
Вещото лице констатира, че вследствие на проведеното лечение към
настоящия момент са налице данни за функционално възстановяване на
основната функция на крайника – опорна и ходилна, като песистира само леко
ограничено движение на дясно ходило в глезенна става при дорзифлексия и
нарушен моноподален стоеж. Вещото лице сочи, че следва да се отчете и
възрастта на пострадалата. Известно било, че при жени на тази възраст
/ищцата е на 65 години към датата на злополуката/ обикновено настъпват
изразени промени в костния апарат и почти няма такива без остеопоротични
15
прояви. Това води до по-лесно получаване на счупване и по-трудно-
възстановяване и изисква много повече усилия в рехабилитацията. Анамнезно
се съобщава от пострадалата и болезненост при натоварване на крака и
промяна на времето. Вещото лице сочи, че това състояние и продължаващите
оплаквания следва да се приемат като продължаващо възстановяване след
получената при инцидента травма /исковата молба е предявена на 26.04.2023
г., т.е. един месец и 10 дни след злополуката, а заключението на СМЕ е
депозирано на 29.01.2024 г./. Въз основа на съдържанието на амб.лист от
27.07.2023 г. вещото лице достига до извода, че към този момент ищцата все
още е имала съществени ограничения на движенията, съчетани с травматичен
оток в засегнатия крайник. В момента на актуален преглед пострадалата е с
леко нарушени опорни и двигателни функции на десен долен крайник, като
остатъчно нарушение не е пречка да упражнява трудова дейност. При
изслушването си вещото лице е посочил, че при прегледа е констатирал оток и
ограничени движения. Не е реално напълно да се възстанови един човек след
подобно счупване, „на 100 % кракът да е същият“ , но функционално това е
годен крак. Вещото лице сочи, че функцията на крака е възстановено, но не е
приключил клинично-възстановителния процес. Вещото лице е категорично,
че след месец и половина имобилизация се получава хипотрофия на
мускулите. Основната симптоматика при хипотрофията е свързана с
намаляване на силата и обема на движенията на крайника. След това
пациентът се нуждае от продължаващо раздвижване, терапия и
рехабилитация. За да се възстановят тези обездвижени мускули е необходимо
около месец след сваляне на имобилизацията. Болката е съпътстваща
локалните процеси, които възникват в зоната на счупването. Тази болка ще
бъде налице през много продължителен период от време при натоварване или
при промяна на времето. Възможно е при по-продължително натоварване на
ходилото симптомите да се засилват и поради изпитван дискомфорт и
болезненост в травмираната зона да се налага редуване на трудовата дейност с
почивки. При прегледа ищцата се е явила с придружител, но същата не се
нуждае от пряко подпомогане, а според вещото лице се касае до психична
зависимост; психични изживявания. Не е констатирано наличие на черепно-
мозъчна травма, поради което вещото лице не намира причинна връзка с
констатирания световъртеж от централен произход /болничен лист за периода
от 03.07.-27.07.2023 г./. вещото лице сочи, че световъртежа не може да е
16
свързан с проблеми в костно-ставния апарат. Вещото лице е катерогрично:
„Този болничен лист няма нищо общо с травми, получени при този инцидент,
за който се води делото“, л.101 от делото пред СРС.
Относно размера на обезщетението:
По въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди са налице задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД,
съдържащи се в ППВС № 4/68 г., така и формираната при действащия ГПК в
съответствие с тях задължителна практика на касационната инстанация,
обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решения:
№ 1 от 26.03.2012 г., по т.д. № 299/2011 г. на ІІ т.о., № 202 от 16.01.2013 г., по
т.д. № 705/2011 г. на ІІ т.о.; № 25 от 17.03.2010 г., по т.д. № 211/2009 г. на ІІ
т.о., № 749/2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о. и мн.др., според които
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл не е
абстрактно, а обусловено от конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, поради което всякога е свързано с преценката на същите при
съобразяване на общественото разбиране за справедливост на даден етап на
развитие на самото общество. Поради това, за да удовлетвори въведения от
законодателя критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението
за възмездяване претърпените от непозволено увреждане морални вреди
трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен,
както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
и установената в тази насока съдебна практика.
Безспорно в разглеждания случай следва да бъдат взети предвид
характера на уврежданията - контузия на дясна подбедрица и ходило, счупване
в основата на пета метатарзална /предходилна/ кост на дясно стъпало.
Болките са били по-интензиввни в първите дни докато ищцата е била
имобилизирана с гипс на крака. След възстановяването също са били налице
болки в травмираната област на крака.
При така дадените противоречиви показания, правилно СРС е приложил
правилото на чл.172 ГПК като е кредитирал показанията на свидетелите,
разпитани на страната на ищцата в частта им в която съвпадат с останалите
събрани по делото доказателства- писмени и гласни, както и заключението на
17
съдебно-медицинската експертиза. Правилно е прието за установено по
делото при тази съвкупна преценка на доказателства, че ищцата е била
обездвижена за периода, през който е била с имобилизиран крак /около месец
и половина/, след което е започнала да се обслужва сама и постепенно се
възвърнала към нормалния си начин на живот /още месец и половина/, като
процесът е протекъл за около 3 месеца до функционалното възстановяване на
крака.
Установява се, че периодът за възстановяване е по-дълъг от нормалния
за такъв тип травматично увреждане, за което отражение има и възрастта на
пострадалата /65 години по време на злополуката/.
По време на възстановителния период ищцата е ползвала помощта на
свои близки при ежедневната дейност с оглед необходимостта от покой по
време на възстановителния процес /около месец и половина, както сочи синът
й в показанията си/.
Въззивната инстанция намира за правилно, че СРС е зачел
обстоятелството, че увреждането, което е получилa ищцата, не налага
наместване или оперативна интервенция.
Остатъчните последици са свързани с леко намалена дорзална флексия
на крака, като функцията на крака е била възстановена в посочения 3-месечен
период. Както сочи вещото лице при изслушването си: „функционално това е
годен крак“, л.100 от делото пред СРС.
Установява се, че ищцата е започнала работа още м.08.2023 г., т.е. 5
месеца след злополуката и към момента на разпит на свидетелите – 06.12.2023
г. продължава да полага труд при същия работодател.
Действително, ищцата ще продължава да търпи дискомфорт при
промяна на времето и по-продължителна работа, но вещото лице е
категорично, че „остатъчното нарушение не е пречка да упражнява трудова
дейност“.
При прилагане на критериите по чл.52 ЗЗД към горевъзприетото в
мотивите, въззивната инстанция намира, че определения от СРС, размер на
обезщетението е прекомерен и не съответства на продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия. Справедлив размер на обезщетението според настоящата
18
инстанция е такъв от 12 000 лв., а не приетия от СРС – 16 000 лв.
Относно съпричиняването:
Съгласно чл. 201. Ал.(2) КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
„Груба небрежност“ е степен на небрежност, при която увреденият не е
положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает
със съответната дейност, при подобни условия, както и че небрежността ще е
груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. При трудовата
злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е
извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в
нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за
безопасност. В решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. ІІІ г.о. на ВКС
на въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в
нарушение на установени правила за безопасност на труда, е предвиждал
възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е
надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден
отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от
пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само
това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за
настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение (груба
небрежност), като преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.
В тежест на работодателя, когато е въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, е да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата
19
си, което следва да се осъществи от работодателя при условията на пълно и
главно доказване, че не само работникът е допуснал нарушение на правилата
за безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Процесната трудова злополука се е състояла като пострадалата се е
спънала на последното стъпало при придвижване от един обект на
работодателя към друг: „стълби по маршрут на движение между ГТП и
основно производство на завода“, както е посочено в декларация на
работодателя. Установява се, че мястото, където е станала злополуката е на
открито, а времето е било дъждовно и метеорологичните условия са
способствали за подхлъзване. Доколкото, обаче, липсват данни влажността на
стълбите да е по причина неизпълнение на задължение от страна на
пострадалата, то не можем да приемем, че същата е допуснала „груба
непбержност“. Липсват и данни, както и конкретизация ищцата да е нарушила
правила за безопасност. Действително, в декларацията за трудова злополука е
посочено „пониженото внимание“, но това е волеизявление на самият
работодател, т.е. за изгоден за него факт.
При прилагане на последиците от разпределението на доказателствената
тежест, настоящата инстанция приема за правилен извода на СРС, че
съпричиняването е недоказано от страна на ответника.
Относно имуществените вреди:
Противно на соченото от въззивника наличието на такива се установяват
от събраните по делото доказателства- представена е фактура от 29.03.2023 г.
за ОХ/ЛКК, л.13 от делото пред СРС. Същата е „данъчна“ и е на стойност от
15 лв. колкото и се претендира от страна на ищцата.
Видно от заключението на СМЕ, отговор на въпрос № 4, същите са в
причинна връзка с получената травма- безусловно за този период от време
ищцата се е нуждаела от контролни прегледи и изследвания.
При приложение на разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ и
присъобразяване с платеното в полза на ищцата обезщетение за временна
нетрудоспособност, от приетата за дължима сума в общ размер на 12 015 лв.
20
следва да бъде извадено платеното обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер на 1709, 10 лв. или претенциите на ищцата се
явяват основателни за сумата в общ размер на 10 305,90 лв. За тази сума
искът по чл.200 КТ е основателен, както и решението на СРС-правилно.
За разликата над 10 305,90 лв. до присъдената от СРС сума в размер
на 14 305,90 лв. решението е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено и вместо това постановено-друго, с което искът по чл.200 КТ за
тази разлика следва да бъде отхвърлен.
Относно законната лихва:
С обжалваното решение е присъдена законна лихва от датата на
увреждането –16.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и повелява
нормата на чл.200 КТ.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ, така например:решение №
1247 от 09.11.2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г., ІІІ г.о.; т.ІІ от Постановление № 4
от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС; решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. №
5074/2014 г., ІV г.о.;определение № 371 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 279/2015 г.,
ІV г.о.; решение № 135 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 4075/2013 г., ІVг.о.;
решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г., ІІІ г.о; определение №
764 от 09.06.2014 г. по гр. д. № 2016/2014 г., ІІІ г.о.; определение № 143 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 6034/2015 г., ІV г.о и други.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на делото решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени както следва:
В полза на ищеца разноски се следват, но такива не са сторени поради
което не се присъждат.
В полза на ответника разноски се следват за отхвърлената част на
претенциите или такива в размер на 969,07 лв. – адв.възнаграждение
съобразно изхода на спора при база от 2 000 лв., което е съответно на
фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални
действия, както и припадащата се част от платения депозит за вещо лице, а
именно сумата в размер на 154, 64 лв. или общо дължими разноски в размер
на 1123,70 лв. СРС е присъдил такива в размер на 656,05лв. или следва да
21
бъдат доприсъдени разноски в размер на 467,66 лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на адв. Б.К. се следва
адв.възнаграждение което съдът определя в размер на 1030,93лв.,
съответсващо на положената защита в полза на доверителката му и съобразно
изхода на спора като съдът тук също взема за база сумата от 2 000 лв. СРС е
присъдил адв.възнаграждение в размер на 1 429,52 лв., което е прекомерно с
оглед горепосочените критерии. Ето защо адв.възнаграждение ще бъде
сведено до сумата в размер на 1030,93 лв. като над тази сума обжалваното
решение ще бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса в
размер на 412, 24 лв. СРС е присъдил такава в размер на 572,24 лв. или за
разликата над 412, 24 лв. обжалваното решение ще бъде отменено.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и частта за депозит
за вещо лице, платена от бюджета на съда или такава в размер на 154,64 лв.
За разликата над тази сума обжалваното решение ще бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
Въззивникът претендира разноски и такива са сторени за държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 286,12 лв. и за процесуално
представителство – адв.възнаграждение в размер на 1200 лв. или в общ размер
на 1486,12 лв. Разноски се следват за частта, в която въззивната жалба беше
приета за основателна, а първоинстанционното решение за неправилно.
Поради което се присъждат разноски в размер на 766,04 лв.
При този изход на спора на въззиваемата разноски се следват за
частта, в която въззивната жалба беше приета за неоснователна, а
обжалваното решение – за правилно. Същата, обаче, не е сторила разноски
поради което не й се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на адв. Б.К. се следва
адв.възнаграждение което съдът определя в размер на 618,56 лв.,
съответсващо на положената защита в полза на доверителката му и съобразно
изхода на спора като съдът тук взема за база сумата от 1200 лв. /равно на
адв.възнаграждение на насрещната страна/.
Водим от горното, Софийският градски съд
22
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6744 от 14.04.2024 г. по гр.д.№ 22805 по описа за 2023
г. на СРС, Второ ГО, 74 състав в частта в която се: ОСЪЖДА „О.Ф. Бг“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Дружба“ 2, бул. ****, съдебен адрес: гр.София, ул. ****- адв.З.О., да
заплати на М. М. М., ЕГН **********, гр.Ботевград, ул.****, съдебен адрес:
гр.София, ж.к.“****, на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер над
10 305,90 лв. до сумата от 14 305, 90 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от М. М. М., ЕГН
********** в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.03.2023 г. в
обект "Sensata Technologies" - Ботевград, ведно със законната лихва от
16.03.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските
присъдени на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на адв. Б.К. за сумата
над 1030,93лв., както и разноските на основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на
ответника за сумите над 412,24 лв. държавна такса и за вещо лице за
сумата над 154,64 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. М. М., ЕГН **********, гр.Ботевград,
ул.****, съдебен адрес: гр.София, ж.к.“****, срещу „О.Ф. Бг“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дружба“ 2, бул.
****, съдебен адрес: гр.София, ул. ****- адв.З.О., иск с правно основание
чл.200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ
размер над 10 305,90 лв. до сумата от 14 305, 90 лева - обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от М. М. М. в резултат на
трудова злополука, настъпила на 16.03.2023 г. в обект "Sensata Technologies" -
Ботевград, предявен като частичен за сумата от 20 000 лв. от 30 000 лв., за
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 15 лв. за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане,
като неоснователен.
23
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6744 от 14.04.2024 г. по гр.д.№ 22805 по
описа за 2023 г. на СРС, Второ ГО, 74 състав в частта в която се: ОСЪЖДА
„О.Ф. Бг“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Дружба“ 2, бул. ****, съдебен адрес: гр.София, ул. ****- адв.З.О., да
заплати на М. М. М., ЕГН **********, гр.Ботевград, ул.****, съдебен адрес:
гр.София, ж.к.“****, на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер на
10 305,90 лв., представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от М. М. М. ЕГН **********, гр.Ботевград, ул.****,
съдебен адрес: гр.София, ж.к.“****, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 16.03.2023 г. в обект "Sensata Technologies" - Ботевград, ведно
със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, както и в
частта за разноските за следните суми: на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в
полза на адв. Б.К. за сумата от 1030,93лв., както и разноските на основание
чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника за сумите от 412,24 лв. - държавна
такса и за вещо лице за сумата над 154,64 лв.
ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН **********, гр.Ботевград, ул.****, съдебен
адрес: гр.София, ж.к.“****, да заплати на „О.Ф. Бг“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дружба“ 2, бул. ****,
съдебен адрес: гр.София, ул. ****- адв.З.О., сумата в размер на 467,66 лв.-
доприсъдени разноски за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН **********, гр.Ботевград, ул.****, съдебен
адрес: гр.София, ж.к.“****, да заплати на „О.Ф. Бг“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дружба“ 2, бул. ****,
съдебен адрес: гр.София, ул. ****- адв.З.О., сумата в размер на 766,04 лв.-
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „О.Ф. Бг“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Дружба“ 2, бул. ****, съдебен адрес: гр.София, ул.
****- адв.З.О., да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв. Б.К.
сумата в размер на 618, 56 лв.- адв.възнаграждение пред пред въззивната
24
инстанция за процесуално представителство на М. М. М. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 и 2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25