РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Русе, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105902 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда чл.415 от ГПК и осъдителни искове
по чл.79 ЗЗД.
Ищецът „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу С. П. П. било образувано ч.гр.дело № 2386/2022 г. по описа на РС-
Русе. Издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На
19.09.2022 г. на заявителя било връчено съобщение с дадени указания за предявяване
на установителен иск срещу длъжника за вземането си по заповедта за изпълнение. В
законоустановения срок ищецът депозира искова молба за установяване съществуващо
и изискуемо вземане срещу ответника в размер на 3051.03 лв., дължимо по договор за
кредит № М0000002526/29.09.2020 г., от които: 989.37 лв., представляващи 13 бр.
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.01.2021 г. до 20.01.2022
г.; 1907.93 лв., представляващи 13 бр. незаплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва, дължими за периода 20.01.2021 г. - 20.01.2022 г. и 153.73 лв.
лихва за забава за периода на просрочието от 21.01.2021 г. до 27.01.2022 г.
Наред с установителния иск, при условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване, предявява и осъдителни искове за сумите: 3 835.95 лева,
представляваща изискуема и неплатена главница по договор за кредит №
М0000002526/29.09.2020 г. и 1027.51 лева, представлнваща 9 бр. вноски по договорната
1
възнаградителна лихва, падежирали към настоящия момент, но към момента на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК не били падежирали - месечни вноски с
падежи съответно на: 20.02.2022 г; 20.03.2022 г.; 20.04.2022 г; 20.05.2022 г.; 20.06.2022
г.; 20.07.2022 г.; 20.08.2022 г.; 20.09.2022 г. и 20.10.2022 г.
Твърди, че на 29.09.2020 г. С. П. П. кандидатствал за целеви потребителски
кредит при „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД и бил сключен Индивидуален
договор за потребителски кредит под № М0000002526/29.09.2020 г., въз основа на
който на потребителя бил отпуснат паричен кредит в размер на 5000 лв., която сума
била преведена по банковата му сметка с IBAN: BG50STSA93001526916867 при
„Юробанк“ АД. Съгласно чл.11.4 от договора за кредит общият размер на
задължението, което потребителят се задължил да върне за срока на договора, бил в
размер на 9312.10 лв., при лихвен процент на кредита 40 % и ГПР на кредита 48.25% ,
от която обща сума на връщане подлежат по пера: 5000 лв. - размера на предоставения
кредит и 4312.10 лева - договорена възнаградителна лихва.
Срокът, за който бил предоставен кредита, бил 42 месеца – до 20.03.2024 г.
Съгласно чл. 19.2 от договора, при просрочие на погасителна вноска, потребителят
дължи законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК кредитът бил в просрочие, като
не били заплатени вноските по главницата и по договорната лихва по погасителния
план от № 4 до № 16 вкл., а по вноска № 6 главницата се дължала в пълен размер, а
договорната лихва се дължала в незаплатен остатьк от 160.45 лева. Неизплатеното
задължение на ответника към ищеца към момента на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК по договор Nº M0000002526/29.09.2020 г., за което ищецът предявява
настоящия установителен иск, възлизало на сумата в общ размер 3051.03 лв.
Към датата на подаване на настоящата искова молба падежирали и незаплатени
били и вноските по главницата и по договорната лихва от № 17 до № 25 вкл. с падежи:
20.02.2022 г.; 20.04.2022 г; 20.05.2022 г.; 20.06.2022 г.; 10.07.2022 г.; 10.08.2022 г. и
10.09.2022 г. вкл. Така след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по погасителния
план били падежирали посочените по-горе месечни всноски по главницата и по
договорната лихва, които също не били заплатени от ответника, като дължими били и
следните суми: 978.59 лв., представляваща 9 бр. незаплатени вноски по главницага по
кредита за периода от 20.02.2022 г. до 20.10.2022 г.; 1027.51 лева, представляваща 9
броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода
20.02.2022 г. до 20.10.2022 г.
Поради допуснатото просрочие по кредита и на основание чл.19.3, т.1 от
договора, към исковата молба ищецът прилага Уведомление до длъжника, с което
прави изрично изявление за предсрочна изискуемост на оставащата главница по
кредита в размер на 2 857.36 лв., представляваща вноски по погасителния план от № 26
2
до № 42 вкл. с падежи от 20.11.2022 г. до 20.03.2024 г. вкл.
С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ" АД по договор за кредит № М0000002526/29.09.2020 г. сума в общ
размер 3051.03 лв., от която: 989.37 лв., представляваща 13 броя незаплатени вноски по
главницата за периода 20.01.2021 г. - 20.01.2022 г.; 1907.93 лв., представляваща 13
броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода
20.01.2021 г. - 20.01.2022 г.; 153.73 лв. лихва за забава за периода 21.01.2021 г. -
27.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3 835.95
лева - дължима главница по договор за кредит № М0000002526/29.09.2020 г., от която:
- 978.59 лв., представляваща 9 броя незаплатени вноски по главницата за периода
20.02.2022 г. - 20.10.2022 г.; 2 857.36 лв. предсрочно изискуема главница. Претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца и сумата 1027.51 лева, представляваща 9
броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода
20.02.2022 г. - 20.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата по кредита,
дължима от предявяване на осъдителния иск до окончателното погасяване на
задължението. Моли да му се присъдят и разноските за двете производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В
съдебно заседание се явява лично и признава, че дължи претендираните от ищеца суми,
като заявява намерение да ги заплаща като започне работа.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2386/2022 г. по описа на РС-Русе, в полза на
ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу С. П. за сумите: 2897.30 лв. - главница по предоставен кредит, ведно със
законната лихва от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане, 153.73 лв. лихва за
забава от 21.01.2021 г. – 27.01.2022 г., съставляващи вземания по Договор за кредит №
М0000002526/29.09.2020 г., както и 465.15 лв. разноски.
Към заповедното производство е приложен цитираният договор, съгласно който
на ответника е отпуснат кредит от 5000 лв., който се усвоява еднократно в пълен
размер чрез превод на сумата по посочената банкова сметка на потребителя. С
платежно нареждане от 29.09.2020 г. сумата от 5000 лв. е преведена по сметката на
ответника. Уговорени са и следните параметри на кредита: срок на погасяване - 42
месеца, годишен лихвен процент – 40 %, дневен лихвен процент – 0.11 %, ГПР – 48.25
%, месечна погасителна вноска – 222.90 лв. и обща дължима сума – 9312.10 лв.
Приложен е и погасителен план към договора, посочващ размер ана главницата и
3
възнаградителната лихва, включени в погасителната вноска, както и крайният срок на
погасяване – 20.03.2024 г.
Съгласно чл.19 от контракта, при просрочие на дължима погасителна вноска
потребителят дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период
на просрочието. При допусната забава в плащането на която и да е вноска по кредита,
кредиторът има право да обяви вземането си за възстановяване на дължимата главница
и изискуеми лихви за изцяло предсрочно изискуеми, без да прекратява действието на
договора.
Към исковата молба по настоящото дело е приложено Уведомление, връчено на
ответника с разпореждането по чл.131 ГПК, с което същият е уведомен за дължимите
по процесния договор за кредит суми, предмет и на настоящото исково производство,
както и за обявената предсрочна изискуемост на цялата оставаща главница от 2 857.36
лв. по вноски от № 26 до № 42 вкл.
В съдебно заседание ответникът признава всички претендирани суми по
настоящото дело.
Предвид изложената фактическа обстановка и направеното признание, съдът
намира, че обективно съединените установителни и осъдителни искове следва да бъдат
уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
деловодни разноски в настоящото дело и по приложеното заповедно производство.
Мотивиран така и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. П. П., с ЕГН **********,
от гр.Р, ул.“Г.К.“ 2, вх.2, ет.7, ап.20, че дължи на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с
ЕИК *********, /правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК
*********/, по договор за кредит № М0000002526/29.09.2020 г., сумата 3051.03 лв., от
която: 989.37 лв., представляваща 13 броя незаплатени вноски по главницата за
периода 20.01.2021 г. - 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. до
окончателното й заплащане, 1907.93 лв., представляваща 13 броя незаплатени вноски
по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.01.2021 г. - 20.01.2022 г.
и 153.73 лв. лихва за забава за периода 21.01.2021 г. - 27.01.2022 г., предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2386/2022 г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С. П. П., с ЕГН **********, от гр.Р, ул.“Г.К.“ 2, вх.2, ет.7, ап.20, да
заплати на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, сумата 3 835.95 лева -
главница по договор за кредит № М0000002526/29.09.2020 г., от която: 978.59 лв.,
представляваща 9 броя незаплатени вноски по главницата за периода 20.02.2022 г. -
20.10.2022 г. и 2 857.36 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва
4
от 21.11.2022 г. до окончателното й изплащане, 1027.51 лева, представляващи 9 броя
незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2022 г. -
20.10.2022 г., 465.15 лв. разноски по ч.гр.д.№ 2386/2022 г. по описа на РС-Русе, както и
1628.74 лв. деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5