ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260268
гр.Добрич, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на втори ноември през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ………………………….. в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА В.ч.гр.дело №818 по описа за
2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ
във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№1735/30.09.2020г. на С. Д.
В. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Ц., срещу разпореждане №520/21.09.2020 по
ч.гр.д.№256/2020г. на ТРС, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на
заповед за изпълнение срещу РПК „Напредък“гр.Тервел и „Зърнени храни“ЕООД
гр.Тервел за задължаването им да изпълнят влезлите в сила решения на ТРС и ДОС,
за освобождаване на имот на ищеца.
Иска отмяната на разпореждането и
уважаване на искането, за което счита да са налице предпоставките на закона,
тъй като са налице съдебни решения за правото му на собственост върху
222/1000ид.части от имот с пл.№603, парцел ІІ, кв.39 по плана на гр.Тервел,
които РПК „Напредък“гр.Тервел не
изпълнявала.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обжалваният съдебен акт е съобщен
на молителя на 24.09.2020г., частната
жалба е подадена на 30.09.2020г., т.е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от лице с
право и интерес да го обжалва, поради което е допустима. Разгледана по същество
се явява неоснователна по следните съображения.
Производството по ч.гр.д.№256/2020г.
на ТРС е образувано по заявление на С. Д. В. с ЕГН ********** ***, за издаване
на заповед за изпълнение срещу РПК „Напредък“гр.Тервел и „Зърнени храни“ЕООД
гр.Тервел за предаване владението на недвижим имот-222/1000ид.части от имот с
пл.№603, парцел ІІ, кв.39 по ЗРП на гр.Тервел.
Заявлението е във формата на
свободен текст, а не по образец съгласно чл.425, ал.1 от ГПК. В нарушение на разпоредбата
на чл. 411 ал. 2 във вр. с чл.127 ал1 т.5 от ГПК не е посочено ясно в какво се
състои искането - дали заявителя желае да му бъде издадена Заповед за
изпълнение или Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, В него са
изложени обстоятелство относно приключил в полза на заявителя съдебен спор по гр.д.№48/2003г.на ТРС за
собственост върху 222/1000ид.части от имот с пл.№603, парцел ІІ, кв.39 по ЗРП
на гр.Тервел, липсата на доброволно изпълнение на съдебното решение от страна
на ответника, последващи разпоредителни действия от ответника в полза на трето
лице. Към заявлението са приложени съдебно решение от 09.09.2003г. по
гр.д.№48/2003г. на ТРС, влязло в сила на 11.04.2006г., с което се осъжда РПК
„Напредък“гр.Тервел да предаде на С. Д. В. с ЕГН ********** *** владението върху 222/1000ид.части от имот с
пл.№603, парцел ІІ, кв.39 по ЗРП на гр.Тервел; решение от 05.04.2005г. по
същото дело на ТРС, обезилено с решение по в.гр.д.№403/2005г.на ДОС в частта на
възражението на ответника РПК „Напредък“гр.Тервел срещу С. Д. В. за сумата от
18 000лева, с която се е увеличила стойността на имот-парцел ІІ-603 кв.39
по РП на гр.Тервел вследствие извършено от кооперацията подобрение-изграждане
на обект „закусвалня“; констативен нотариален акт от 08.06.2011г. за право на
собственост по писмени доказателства на РПК
„Напредък“гр.Тервел върху сграда със ЗП 134кв.м., попадаща в имот с
идентификатор 72271.501.601; нотариален акт от 12.12.2012г. за продажбата на
същата сграда от РПК „Напредък“гр.Тервел на „Зърнени храни“ЕООД гр.Тервел; две
заповеди на областния управител и договор от 10.02.2000г. във връзка и за
продажбата на държавна земя -222/1000ид.части от имот с пл.№603, парцел ІІ, кв.39
по ЗРП на гр.Тервел на С.В.; изпълнителен лист от 23.08.2019г., издаден по
гр.д.№48/2003г. на ТРС в полза на С.В. *** за предаване владението върху 222/1000ид.части
от имот с пл.№603, парцел ІІ, кв.39 по ЗРП на гр.Тервел.
На първо място следва да се
отбележи , че заповедното производство е строго формално . Както заявителят ,
така и съдът са обвързани в действията си от строги процесуални правила и
образци утвърдени от Министъра на правосъдието съгласно чл.425 от ГПК. Попълването на заявлението по утвърдени образец е
своеобразна гаранция относно вида на искането на заявителя за защита с
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповед за незабавно
изпълнение по чл. 418 от ГПК. Заповедното производство е регламентирано в
два варианта- общ, при който издаването на изпълнителен лист ,р.п. започването
на принудително изпълнение е възможно след влизане в сила на заповедта за
изпълнение/чл.416 ГПК/, и втори, при който вземането се основава на документ по
чл.417 ГПК, а заповедта за изпълнение влиза в сила веднага/арг. от чл.419 ал.3 ГПК/ и едновременно с нея се издава изпълнителен лист /чл.418, ал.2 ГПК/. В
първата хипотеза, тази по чл.410, ал.1 ГПК съдът издава заповедта за изпълнение
като проверява само дали претендираното вземане е сред предвидените в закона, а
не дали съществува и дали е основателно. В тази хипотеза той постановява
издаване на заповед за изпълнение само въз основа твърденията на заявителя, без
да са подкрепени с доказателства, докато във втория вариант-законът придава
формална доказателствена сила на изброените в чл.417 ГПК документи и въз основа
на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо и ликвидно.
На следващо място, с оглед на
препращането на чл.410, ал.2 от ГПК към
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба. Редовността на заявлението е
абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. При
отсъствие обаче на изрична законова разпоредба, която в заповедното
производство да препраща към процесуалното правило на чл. 129 ГПК, нередовността
на заявлението не е основание за оставянето му без движение и даване указания
на заявителя за отстраняването и в определен законов срок, изключая хипотезата
на чл.426, ал.2 от ГПК, а за постановяване отказ да бъде издадена исканата
заповед за изпълнение, на осн. чл. 411, ал.2, т. 1 от ГПК./така ТР№4 от
18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. на ОСГТК/.
В случая действително е налице хипотезата
на чл.426, ал.2 от ГПК- не е спазена предвидената в ГПК форма за депозиране на
заявлението, тъй като заявителят не е използвал образец за сезиране на съда, а съдът е отказал
да издадена исканата заповед без да му е оказал използването на такъв,
съобразно задължението си по чл.425, ал.2 от ГПК. Изложените в свободна форма
обстоятелства и формулираното искане обаче правят безпредметно изпълнението на
това процесуално правомощие на съда, тъй като пречката да се издаде заповед за
изпълнение е липсата на имуществен
интерес, който може да бъде защитен по реда на заповедното производство и в двата му варианта/по чл.410
от ГПК и по чл.418 от ГПК/, т.е. дори и сезирането да е в изискуемата форма и заявителя
да е посочил ясно в какво се състои искането му, резултата по делото би бил
същия-отхвърляне на заявлението. От изложените обстоятелства и приложените
доказателства явства, че заявителят С.В. разполага със съдебен акт-изпълнителен
лист, издаден въз основа на подлежащо на изпълнение съдебно решение, който
удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, а именно С.В., разполага с
право на принудително изпълнение за реализиране на своята претенция срещу
длъжника РПК „Напредък“гр.Тервел за предаване владението на имот- 222/1000ид.части
от имот с пл.№603, парцел ІІ, кв.39 по ЗРП на гр.Тервел. Основанието, за което
е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу двамата длъжници е именно за
изпълнение на съдебно признатото му право, за което се е снабдил с изпълнителен
лист. По своята
същност изпълнителният лист съдържа заповед за изпълнение, която е длъжен да
изпълни съдебният изпълнител, т.е. когато се иска изпълнение на съдебно
признато право следва да се подаде молба ведно с изпълнителния лист до съдебния
изпълнител. Изпълнителният
лист, издаден въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт е средството, с
което се започва процедурата по принудително изпълнение на задължението, а не
заповедно производство, даващо възможност за снабдяване с изпълнително
основание/изпълнителен лист/ за пристъпване към принудително изпълнение. В този
смисъл, след като в рамките на общия исков процес е постигната защита на правото
на заявителя, лишено от правен интерес се явява искането за защита на същото
право по реда на заповедното производство .
При така установеното и настоящата инстанция
приема, че заявеното искане за издаване на заповед за изпълнение подлежи на
отхвърляне, респ. атакуваното разпореждане като правилно следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложените съображения Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
№520/21.09.2020 по ч.гр.д.№256/2020г. на Тервелски районен съд.
Определението не
подлежи на касационно обжалване/ ТР№4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. на ОСГТК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.