ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260587
гр. Хасково, 10.12.2020г.
Районен съд –
Хасково, гражданско отделение, 7-и състав, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 2884 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД на Д.Б.Б., ЕГН ********** против Н.Ж.К., ЕГН ********** с искане
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
30 000 лева, представляващи главница по договор за заем от 27.08.2018г.,
ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. За вземането е била издадена заповед № 825 от 10.09.2020г.,
постановена по ч.гр.д. № 1897 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
Претендират се направените разноски.
Съдът,
при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба намира следното:
Правото
на иск е публично преобразуващо субективно право, което предпоставя възможност
на едно лице да поиска от съда да разреши конкретен правен спор със сила на
присъдено нещо. Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е
обусловено от наличието на задължителни материални предпоставки и липсата на
отрицателни процесуални предпоставки така наречените процесуални пречки.
Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск са: 1)
подведомственост на спора; 2) надлежна процесуална легитимация; 3) наличието на
процесуална правоспособност; 4) наличието на процесуална дееспособност; 5) родово
подсъдност на спора; 6) местна подсъдност; 7) правен интерес; 8) редовна искова
молба, а процесуалните пречки – 1) наличието на сила на присъдено нещо; 2)
липсата на арбитражно споразумение за решаване на арбитритуем спор; 3)
ненадлежно учредена предствителна власт и 4) наличието на висящ процес между
страните относно същия правен спор. За част от предпоставките за съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск съдът следи служебно (абсолютни), а
за друга – само при позоваване от страната (относителни).
Родовата
подсъдност е абсолютна предпоставка за допустимостта на иска пред сезирания
съд. Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ГПК предвижда, че възражение за родова
неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във
втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
Съгласно
нормата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с
изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове
за начет. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на искове за парични
вземания е търсената сума. В случая с оглед цената на установителния иск в
размер на 30 000 лева, настоящият съдебен състав намира, че делото не му е
родово подсъдно, поради което същото следва да бъде прекратено и изпратено на Окръжен
съд – Хасково, на който делото е подсъдно.
В допълнение на изложението следва да се
посочи, че настоящият съдебен състав намира предявеният иск за недопустим и на
друго основание. Производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК намира приложение само спрямо вземания за парични суми,
когато искът е подсъден на районен съд, тоест за вземания в размер над
25 000 лева. В хипотезата на издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева, установителният
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК би бил недопустим, предвид обусловеността му от
заповедното производство. В този смисъл е и постановеното решение № 81 от
20.07.2015г., по т.д. № 1823 по описа за 2014г. на ВКС, I т.о. Доколкото обаче допълнителните специални
предпоставки за допустимост на исковете по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
(предявяването в едномесечен срок от съобщението, идентичност на основанието и издаването
на допустима заповед за изпълнение) са предмет на проверка от компетентния да
разгледа образуваното производство съд, какъвто Районен съд – Хасково не е, настоящото
производство следва да бъде прекратено единствено на основание чл. 118, ал. 2
вр. чл. 119, ал. 1 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 2884 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково.
ИЗПРАЩА делото на
основание чл. 118, ал. 2 ГПК по родова подсъдност на Окръжен съд - Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Хасково с
частна жалба.
Препис от определението да се връчи на
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./