Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1058 15.07.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на първи юли две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря И.Л.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1227 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.П.П., ЕГН **********,***
и Методий 152, чрез адвокат М.С. от БАК срещу решение № 260325 от 06.04.2021г.,
постановено по НАХД № 705/2021 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен
фиш серия К № 3360345/03.02.2020г. на
ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400 лв.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че са били налице всички предпоставки
АНО да анулира фиша. Собственикът представил писмена декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП, като заявява, че не носи отговорност за това, на кого е бил
предоставян автомобила, след наемането му от нарушителя. Твърди, че неправилно
АНО извършил справка, след като му била представена декларацията по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, а следвало единствено да анулира фиша. Сочи, че липсата на данни
за влизане в страната на грузинския гражданин може да се дължи на различни
фактори, включително на нерегламентирано преминаване на границата. Не се сочат
нови доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба не възразява
да бъде даден ход на делото и изразява становище по същество. Поддържа жалбата
и искането на отмяна на съдебния акт и отмяна на електронния фиш.
Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя
доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас потвърдил електронен фиш серия К № 3360345/03.02.2020г. на
ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на К.П. е наложена „глоба” в размер на 400 лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел, че нарушението
е доказано. Според съда използването на заснемащото автоматизирано техническо
средство станало при спазване на изискванията за техническата изправност на
измервателния уред. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и
изложил мотиви, въз основа на които приема, че същите са неоснователни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
По
делото е безспорно установено, че на 03.02.2020г. в 11,37 часа, на ПП-Е773 до бензиностанция
Ромпетрол от кв.Ветрен към КПП-1, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 за движение в населено място до 90 км/ч. МПС Фолксваген Крафтер – товарен,
рег. № СВ2205РК се движел със скорост 127 км/ч. Нарушението било установено с
АТС № 00209D32D4F9. За
извършеното нарушение била ангажирана отговорността на К.П. като законен
представител – управител на дружеството-собственик. След като получил
обжалвания ЕФ, жалбоподателят
декларирал, че на въпросния ден и място автомобилът се управлявал от грузински
гражданин Века Векуа и приложил неговото СУМПС. АНО извършил справка за
пътуване на лице – чужд гражданин, от която било видно, че посоченото
лице е излязло от страната на 01.02.2020г. и отново влязло в страната на
04.02.2020г.
С писмо до
жалбоподателя директорът на ОДМВР Бургас отговорил, че при тези данни отказва
да анулира издадения ЕФ, тъй като нарушението било извършено на 03.02.2020г.,
на която дата посоченото лице не е било в страната. След получаване на отговора
жалбоподателят депозирал до ОДМВР-Бургас жалба, в която заявил, че сключил
договор за наем с дружество, чийто управител бил Века Бекуа, като в деня на
нарушението заснетият автомобил бил управляван от брата на посоченото лице.
Приложил договорът за наем. В последващ отговор
АНО посочил, че се касае за повторно искане за анулиране на електронни фишове.
С оглед обстоятелството, че било налице произнасяне, а от своя страна
повторното искане се основавало на идентични аргументи, органът оставил жалбата
без разглеждане.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Възприетата от
районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Правните изводи на районния съд са формирани в
съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Според чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният
фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
Анализът на
посочените разпоредби води до извод, че за собственика на заснетото моторно
превозно средство, чрез неговия законен представител съществува еднократно
възможност да поиска анулиране на фиша като представи данни за лицето (дружеството), на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Жалбоподателят твърди, че представеният
договор за наем е бил наличен към датата на нарушението, но не го е представил
пред наказващият орган при първото искане за анулиране на фиша. Действително,
възможно е, в случаите на отдаване под наем на МПС на ЮЛ, собственикът да не
знае във всеки момент кой фактически управлява автомобила, но това не е и
нужно, тъй катo, в случай на нарушение, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
дава възможност на собственика да посочи данните на наемателя. В случая, вместо
това, законният представител на дружеството собственик декларирал данни на
физическо лице, а след като се установило, че е невъзможно същото да е управлявало
автомобила, поради отсъствието му от страната, правилно АНО отказал анулиране
на ЕФ. Правилен е също отказът за повторно разглеждане на искането за анулиране
на ЕФ, с посочени данни на ТД и твърдения за управление от друго физическо
лице. Касационният състав намира, че посочването на данни на различни лица, с
твърдения за управление на МПС, заснето в нарушение, означава да се допусне злоупотреба
с права какъвто не е смисълът вложен в разпоредбите на ЗДвП.
Правилно районният
съд е кредитирал справката за пътуване на лице – чужд гражданин, представляваща
официален документ, която сочи, че лицето Века Бекуа не е пребивавало на
територията на Република България на датата на извършване на нарушението,
поради което не може да се приеме, че същият е управлявал процесното МПС.
Неоснователни са
всички останали възражения на касатора, тъй като касаят твърдения за
нерегламентирано влизане и/или излизане в Република България по незаконни
начини, които не са предмет на настоящото съдебно производство.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260325 от 06.04.2021г., постановено по НАХД № 705/2021
по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.