МОТИВИ
ЯРП е
предявила обвинение против Е.И. *** за престъпление по чл.206,ал.1, от НК.
В
с.з. участващия по делото прокурор подържа обвинението,така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно установено
от събраните по делото доказателства.Пледира
на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода ,което
с оглед процесуалния ред на разглеждане на делото да се редуцира с една трета , което да изтърпи при строг режим.
Подс.И. редовно призован ,явява се и по реда на чл.371,т.2 от НПК изцяло
признава фактите изложени в обвинителния акт.Служебния му защитник пледира
,че по отношение на И. са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и моли съда при определяне на наказанието да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства
изложени от прокурора в обвинителния акт.
На 15.04.2016г. свид.М.Д.
*** отишла при свой познат – обв.Е.И. *** и оставила
при него на съхранение, велосипед марка „КТМ“/планински бегач/ с 27 скорости на
стойност 420 лв. и мини АТВ марка и модел „Ямаха Раптор 80“ на стойност 375лв.Вещите били собственост на свид.О..Уговорката между двамата била до един месец тя да
си вземе вещите.Подс.И. обаче се нуждаел от парични средства и затова на неустановен
ден през м. май 2016г. той продал велосипеда на непознато лице , а АТВ-то
продал на свид.С.Д.С. *** за сумата от 300 лв.
През месец май 2016г. свид.О.
потърсила подс.И. по телефона и му казала ,че иска да
си прибере вещите.Подс.И. и казал ,че ще и ги върне,
но не го направил, тъй като вече ги бил
продал.В продължение на 2-3 месеца свид.О. търсила подс.И. *** и установила ,че велосипеда и АТВ-то не били
там.Впоследствие разбрала ,че АТВ- то се
намирало у свид.С..След намесата на органите на полицията, свид.С.
предал с протокол за доброволно предаване мини АТВ марка и модел „Ямапа Раптор 80“.Велосипедът не
бил открит.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост към момонта на извършване на деянието
спрямо подс.И. има постановени и влезли в сила пет самостоятелни съдебни акта, с които е
осъден за престъпления от общ характер,включително и на лишаване от свобода.
Съдебното следствие се проведе по
правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че направените самопризнания от подсъдимия
по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства-показанията на разпитаните по делото
свидетели,заключението по стоково-оценъчната
и автотехническата експертиза ,
както и от всички приобщени по делото писмени доказателства-протокол за доброволно
предаване , разписка ,справка за съдимост. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С деянието си подс. И. е осъществил както от обективна ,така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 206,ал.1 от НК, тъй като на неустановен ден
през м. май 2016г. в с.Болярско , обл.Ямбол,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които пазел- велосипед марка
„КТМ/ планински бегач/ с 27. Скорости на стойност 420 лв., мини АТВ марка и
модел“Ямаха Раптор 80“ на
стойност 375лв., всички на обща стойност 795лв., собственост на М.Д. ***.
От обективна страна подсъдимияИванов
е осъществил всички признаци от състава на престъплението обсебване, визирани в
чл.206, ал.1 от НК.Безспорно установено по делото е ,че подсъдимия е владеел
инкриминираните движими вещи на основание устна уговорка със собственика й за
временно съхранение. Изпълнителното деяние на престъплението се е изразило, чрез фактическото им
присвояване,чрез продажба,вследствие на
което е засегната възможността на собственика на вещите да се разпорежда с тях.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Деецът е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението и ,че се разпорежда с вещите като със свои и е целял именно
това. Действал е и с намерението противозаконно да ги присвои, разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване.
Относно
наложеното на подсъдимия наказание.
Съдебното следствие се проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета, а
когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по
благоприятен за дееца.
При определяне размера на наказанието съдът се съобрази и с разпоредбите на чл. 36 от НК – относно
целите и на чл. 54 и следващите от НК – за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието бе отчетена
високата степен на обществена опасност на деянието – обсебването е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, невъзстановяване в цялост на инкриминираните вещи и съдебната обремененост на подс.И..
Като смекчаващо вината обстоятелство се
отчете невисоката стойност на отнетите
вещи.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.55
от НК по отношение на подс.И. в каквато насока е
искането на сл. защитник,т.к. счита ,че
не са налице нито многобройни , нито
изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства за да се приеме ,че и най-лекото предвидено в
закона наказание би било несъразмерно тежко, още повече ,че с процесуалното си
поведение на ДП подс.И. по никакъв начин не е допринесъл за установяване
на фактическата обстановка.
С оглед на гореизложеното съдът счете
,че налагането на наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК на
подсъдимия е неоправдано и не съответства на извършеното от него, поради
което му наложи наказание от една година
лишаване от свобода .
Съобразявайки се с разпоредбата на
чл.58а,ал.1 от НК съдът намали размера
на наказанието с една трета,а именно от
една година на осем месеца лишаване от свобода .
С оглед предходните осъждания на подс.И. са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане.Затова и на основание чл.57,ал.1,т.2 от ЗИН, съдът
определи наложеното наказание да изтърпи
при строг режим .
Тъй като
подсъдимия беше признат за виновен по предявените му обвинения, на основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в
размер на 191 лв. по сметката на ОДП-Ямбол и сумата от 40 лв. в полза на държавния бюджет
по сметката на ЯРС.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: