Решение по дело №1728/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 171
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20205300601728
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Пловдив , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия А. Цанкова

Екатерина С. Роглекова
Секретар:Златка М. Чобанова
Прокурор:Борис Каменов Мендев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия А. Цанкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601728 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 139 от 23.06.2020 г. по НОХД № 8137/2018г., Районен съд-
Пловдив, 4 н.с. е признал подсъдимия П. Р. Р. за виновен в извършване на
престъпления по чл.325, ал.3 от НК и по чл.144, ал.3 от НК, като му е
наложил наказания, съответно-шест месеца лишаване от свобода и осем
месеца лишаване от свобода, групирани с определяне на общо наказание в
размер на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години, към което е
присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца. Последното е наложено на подсъдимия за престъплението по
чл.325, ал.3 от НК. Съдът се е произнесъл по направените разноски и
веществените доказателства по делото. Уважил е и частично предявения
граждански иск за причинените в резултат от престъплението по чл.144, ал.3
от НК неимуществени вреди.
Срещу присъдата са депозирани протест от РП-Пловдив и частна жалба
от повереника на гражданския ищец и частен обвинител -адв.Е., в които се
навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради явна
несправедливост на наложените наказания. В този смисъл се иска
увеличаване размера на определените от първия съд санкции, както и
уважаване в пълен размер на предявения граждански иск за престъплението
1
по чл.144, ал.3 от НК.
Срещу присъдата е депозирана и жалба от защитника на подсъдимия -
адв.К., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт,
поради неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на
обжалваната присъда в частта относно престъплението по чл.144, ал.3 от НК
като се оправдае подсъдимият по това обвинение и се отхвърли изцяло
гражданският иск. Относно престъплението „хулиганство“ се претендира
преквалифициране на престъплението в по-леко наказуемо-такова по чл.325,
ал.1 от НК, като се освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При пренията прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение в подкрепа на
подадения протест, като изложи конкретни съображения против претенциите
на подсъдимия и неговия защитник за частично оправдаване, изменение на
обвинението в по-леко такова, приложене на чл.78а от НК, както и
отхвърляне на предявения граждански иск.
Повереникът на частния обвинител подробно аргументира претенцията
за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание за
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, както и относно уважаване на
гражданския иск в пълния, предявен размер. Частният обвинител се
присъедини към изложеното от своя процесуален представител.
Защитата на подсъдимия изложи подробни съображения в подкрепа на
исканията за частична оправдателна присъда, респ. за преквалифициране на
едното от вменените във вина престъпления и приложение разпоредбата на
чл.78а от НК, както и за отхвърляне на предявения граждански иск.
Подсъдимият се присъедини към изложените от защитника му доводи, без да
предложи собствени съображения в подкрепа на направените искания.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на
страните, прие, че и всички искания на защитата се явяват неоснователни.
Неоснователно е и искането на частното обвинение.
Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия
ред. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени
в НПК, доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е
приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Р. Р. е роден на ***г. в гр. Пловдив. Живее в гр.
Пловдив. Той е българин, български гражданин е, женен е, работещ, със
средно образование, не е осъждан, има ЕГН: **********.
Поде. Р. бил правоспособен водач на МПС, като в уверение на това
2
обстоятелство притежавал СУМПС № ***, валидно до ***г., издадено от ОД
на МВР- Пловдив. Подсъдимият притежавал МПС „Пежо 407“, с peг. № ***.
Притежавал и газов револвер „EKOL Viper 2,5“, кал. 9мм., cep. №
E2VP-1430557, за което бил уведомил компетентните власти, за което му
било издадено и удостоверение за уведомление № ****г. на 01- во РУ при ОД
на МВР- Пловдив.
Частният обвинител и граждански ищец Й., към дата 03.02.2018г.
ползвал лек автомобил „БМВ 320“, син на цвят.
На 03.02.2018г. подс. Р. заедно със своята съпруга-свид. Р.а и
малолетното им дете се разходили до с. Гълъбово, обл. Пловдив, като за
целта ползвали семейния си автомобил „Пежо“ с peг. № ****. Около 17.00ч.-
17.30ч. на същата дата, те решили да се прибират към гр. Пловдив, като подс.
Р. се придвижвал по околовръстния път на гр. Пловдив и възнамерявал да
влезе в града през кръговото кръстовище на бул.„Кукленско шосе“. Пътят, по
който се движел подс. Р. бил с предимство, като във всяка посока на
движение била обособена по една пътна лента. По същото време на
03.02.2018г. пострадалият Й. пътувал от с. Белащица към гр. Пловдив, след
като се срещнал за кратко със своята приятелка- свид. Б.. За да излезе на
околовръстния път на гр. Пловдив, Й. решил да премине през кратък път,
който се включвал от с. Белащица директно на околовръстния път в района на
бензиностанция „ОМВ“ ( по-дългият път преминавал през с. Браниполе и се
включвал към самото кръгово кръстовище на бул. „Кукленско шосе“).
Достигайки до околовръстния път на гр. Пловдив, свид. Й. намалил скоростта
(тъй като се предвижвал по път без предимство), но без да спре на поставения
знак „СТОП“, огледал се и преценил, че може да се включи на околовръстния
път, без да създава опасност за движението. Й. видял в далечината фаровете
на автомобила, управляван от поде. Р., но преценил, че е далеч и има
възможност да навлезе по пътя с предимство. Преценката на Й., обаче се
оказала неправилна, като изведнъж управляваният от поде. Р. автомобил, се
оказал в непосредствена близост до задната част на автомобила на Й.. Това
наложило подс. Р. да задейства спирачната система на собствения си
автомобил, с цел да избегне сблъсък. Вследствие на упражненото спирачно
усилие, удар между двете МПС не настъпил, но поради възникналата
ситуация, малолетното дете на подсъдимия започнало да плаче. Свид. Р.а
взела детето в ръцете си и се опитала да го успокои. След като подс. Р. се
уверил, че съпругата и детето му са невредими, той решил да последва
управлявания от Й. автомобил и да му потърси сметка за създадената от него
опасна пътна ситуация. За тази цел, подс. Р. ускорил движението на своя
автомобил и бързо настигнал Й., като започнал да му подава светлинни и
звукови сигнали. Й., виждайки намиращия се зад него лек автомобил „Пежо“,
ускорил до около 80км/ч. с цел да се отдалечи и да избегне евентуален
конфликт. По това време, пострадалият Й. вече предполагал, че подс. Р. го
преследва именно с цел да му потърси сметка за „засичането“ на пътя. Това
3
обаче не отказало подс.Р., който също ускорил, изпреварил пострадалия,
задействал аварийните светлини на автомобила си и се опитал да пресече
траекторията на движение на автомобила на Й., след което рязко натиснал
спирачките. Свид. Й. успял да избегне удар между двете МПС, като на свой
ред изпреварил подс. Р. и навлязъл в кръговото кръстовище на бул.
„Кукленско шосе“. Й. решил да излезе от четвъртия изход на кръговото
кръстовище, в посока към гр. София, с цел отново да избегне конфликт.
Пострадалият считал, че смяната на посоката на движение ще откаже подс. Р.
от скоростното преследване. Последният обаче, бил непоколебим и последвал
Й., като отново го настигнал, изпреварил го, завил рязко надясно и набил
спирачки с цел да пресрещне траекторията на движение на двете МПС. За да
избегне удар, свид. Й. се принудил да намали скоростта и да отбие в банкета
на околовръстния път. Подсъдимият спрял лекия си автомобил на няколко
метра пред този на пострадалия, незабавно излязъл през шофьорската врата и
се затичал към Й.. Когато слязъл от колата, подс. Р. взел със себе си и
притежавания надлежно регистриран газов револвер „EKOL Viper 2,5“, кал.
9мм., cep. № E2VP- 1430557, който бил зареден. Тичайки към автомобила на
Й., подс. Р. крещял: “...боклук, ще те утрепя...майка ти ще еба...трябва да ви
няма такива боклуци... “ Й. се опитал да излезе от автомобила си и да
разговаря с подс. Р., но последният затиснал шофьорската врата на
автомобила на Й.. След това подс.Р. отворил сам вратата на автомобила,
надвесил се над Й., за да му попречи да излезе и започнал да го души и дърпа,
след което произвел два изстрела в посока тялото на свид. Й. с газовото си
оръжие. Първият изстрел бил непосредствено в областта на корема, от което
пострадалият получил обгаряния на кожата, а вторият бил в посока левия
крак на свидетеля, но изстрелът не причинил обгаряния. През това време, Й.
се опитвал да се извини на подс. Р., но той не чувал, дори напротив-
допълнително се ожесточавал. Заплашил свид. Й., че ще го убие, както и че
първият изстрел е схалосни, но с втория ще го „довърши”. Подс. Р. изрекъл и
думите: ,Ще ти навра пистолета отзад и ще те напълня с патрони“. По същото
време, неустановено по делото лице спряло с автомобила си до пострадалия и
подсъдимия, за да провери случващото се и да потуши напрежението.
Виждайки това, подс. Р. прибрал газовия пистолет и започнал да се връща
към автомобила си. Предупредил и свид. Й. „да не се прави на мъж“. Така
развилата се ситуация ( от спирането на автомобилите на пострадалия и
подсъдимия, до самия край на пререканието), станала достояние и на свид. Р..
Последният притежавал база на околовръстния път, като по време на
процесните събития, тъкмо заключвал вратата на обекта след края на
работния си ден. Свид. Р. ясно възприел гореописаните действия на подс. Р.,
но преценил да не се намесва, особено след като видял, че подс. Р. разполага с
оръжие и е гневен. В тази връзка, свид. Р. се притеснил за собствения си
живот и здраве и не желаел да пострада. След като подс. Р. се качил в
автомобила си и потеглил, свид. Р. решил да провери в какво състояние е
свид.Й.. Последният бил уплашен от случилото се, изглеждал видимо
4
притеснен, зачервен и замаян. Свид. Р. попитал Й. как се чувства, а
последният с уплах в гласа си отговорил, че все пак е добре. След това,
пострадалият направил опит да последва подс. Р.. Тръгнал след него, като
същевременно провел разговор със свид. Х. и му продиктувал
регистрационния номер на управлявания от подсъдимия лек автомобил, като
му разказал накратко какво се е случило. Свид. Й. изпитвал болки и преценил
за ненужно да следва допълнително автомобила на подс. Р.. Й. отишъл с
автомобила си при свид. Х., от неговия телефон подал сигнал на спешен тел.
„112“ и двамата се насочили към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където на
пострадалия му била оказана медицинска помощ. Свид. Х. се обадил на
родителите на пострадалия и ги информирал за случилото се. За процесните
събития била уведомена и приятелката на Й.-свид. В.Б.. След извършения
преглед в УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив, свид. Й. посетил I РУ при ОД
на МВР- Пловдив, където подал сигнал за случилото се.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка,
районният съд мотивирано и законосъобразно е ползвал събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства /съдебномедицинско
удостоверете № 132/ 2018г., издадено от д-р С.Я. -л. 24 от ДП, лист за
преглед на пациент в КДБ/ СО № 009900 от 03.02.2018г. -л. 25 от ДП,
протокол за оглед на веществени доказателства -л. 58- л. 59 от ДП, справка за
нарушител/ водач, касаеща подс. Р.-л. 65- л. 66 от ДП, два броя протоколи за
доброволно предаване от 03.02.2018г. -л. 66 и л. 68 от ДП, удостоверение за
уведомление № ****г. -л. 71 от ДП, фактура и фискален бон за закупуване на
газов револвер марка “EKOL VIPER 2.5”-л. 72 от ДП, протокол за изземване
на проби от 03.02.2018г.-л. 73 от ДП, медицинска документация от извършен
преглед на В.Й. в спешно отделение към УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив -
л. 76- 81 от ДП, медицинска документация, касаеща подс. Р.-л. 82-л. 88 от ДП
и др./, както и депозираните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, а именно частично показанията на свидетелката Р.а и
подсъдимия Р., както и изцяло показанията на свидетелите Е.Р., В.Й., В.Б.,
Х.Х.. В случаите, в които се е наложило прочитане показанията на свидетели
от досъдебното производство, съдът е кредитирал именно изложеното в
първата процесуална фаза на процеса, предвид близостта на тези разпити до
инкриминираните събития, а и с оглед заявеното от съответните свидетели, че
прочетените им факти отговарят на истината.
За да приеме за установена изложената в мотивите фактическа
обстановка, районният съд е ползвал вещи лица със специални знания в
отделни области на науката, позовавайки се на изготвените експертизи, както
следва:
Видно от назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на пострадалия Й., на същия е било
причинено охлузване по предната повърхност на шията, охлузване на корема
5
с термично изгаряне в центъра му, както и охлузване на лявото бедро.
Посочено е, че охлузването по предната повърхност на шията е получено по
механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, или по
неговото тангенциално въздействие и е възможно да е получено при стискане
на шията с ръка. Охлузването на лявото бедро и охлузването на корема са
получени по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или по неговото тангенциално въздействие. Отразено е, че
термичното изгаряне на корема е получено от въздействието на висока
температура и е възможно да възникне под въздействието на експлозивните
газове при възпроизвеждане на изстрел от близко разстояние с газов
пистолет.
Според заключението на съдебно-балистичната експертиза изследваният
газов револвер „EKOL Viper 2,5“, кал. 9мм., cep. № E2VP- 1430557 е
технически изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни газови и
шумови револверни патрони, кал. 9мм. Не е установено наличие на доработки
върху частите и механизмите на пистолета. Изследваните 4 броя патрони за
посочения газов пистолет са стандартни, шумови, револверни, кал. 9мм.
Същите са изправни и годни да възпроизведат изстрел. Изследвани са и два
броя гилзи, част от стандартни, револверни, шумови патрони, кал. 9мм.
От назначената и изготвена в рамките на досъдебното производство
химическа експертиза се установява, че в цевта на газов револвер „EKOL
Viper 2,5“, кал. 9мм., сер. № E2VP- 1430557 има наличие на черен нагар и
остатъци от барутни частици и бездимен барут, въз основа на което вещото
лице е приело, че с оръжието е възпроизвеждан изстрел след последното му
почистване. По лицевата страна на суитшърта, предаден за изследване от
пострадалия Й. има наличие на остатъци от барутни частици и бездимен
барут, който е сходен с барута от цевта на горепосочения газов револвер. По
обтривките от дрехите на подс. Р. и по панталон и тениска, носени също от
свид. Й. на инкриминираната дата /освен въпросния суитшърт/, не са открити
остатъци от барут и барутни частици.
Видно от комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, на свид. Й., изследваното лице не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение към ЦПЗ-гр. Пловдив и не страда от психично
заболяване. Към 03.02.2018г. действията на подс. Р. са предизвикали у Й.
нормално психологично изживяване на страх, при което са били съхранени
възможността му да реагира съответно на личността си. В действията на Й. не
се наблюдава състояние на уплаха, при което поведението да е
дезорганизирано, изразено с бурна двигателна активност или пълна липса на
активност- „блокиране“. Изтъква се, че емоционалните реакции на Й. са били
повлияни от изпитаното интензивно неудоволствено изживяване-страх.
В хода на съдебната фаза от наказателния процес е назначена и изготвена
6
комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза,
според която при събитията от 03.02.2018г. на пострадалия Й. са му
причинени охлузване по предната повърхност на шията, охлузване по корема,
от лявата страна и изгаряне от експлозивни газове, както и охлузване по
лявото бедро. Охлузванията са получени от удар или притискане с/ или върху
твърд, тъп предмет, както и от тенгенциалното действие на такъв предмет.
Термичното изгаряне по кожата на корема е получено от действието на
висока температура, каквато би могла да се формира под въздействието на
експлозивните газове от възпроизвеждането на изстрел от близко разстояние.
Отразено е, че пострадалият Й. не страда от психично заболяване и възприема
правилно заобикалящата го среда. Способен е да изпитва пълен набор от
емоции, включително и страх. Посочено е, че в светлината на процесната
ситуация, Й. е изпитал страх и стрес. Тези преживявания не са довели до
помрачение на съзнанието или до психотично разстройство, което да
ограничи способността му да реагира адекватно.
Първоинстанционният съд е назначил и комплексна психиатрична и
психологична експертиза на подс. Р., според която при процесните събития
последният не е бил в състояние, покриващо критериите на физиологичен или
патологичен афект. Могъл е да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Посочено е, че подс. Р. е бил със съхранени
способности да възприема заобикалящата го среда, случващите се събития,
собственото си поведение и изказ. Според експертите по време на процесните
събития в поведението на подсъдимия не се установява психологична
тревожност за неговото дете извън рамките на нормалното.
С основание районният съд е ползвал становищата на вещите лица при
формиране на правните си изводи, тъй като експертните заключения са
изготвени от лица със специални знания и опит в съответните научни
области. Заключенията са подробни, мотивирани и убедително защитени при
изслушване на вещите лица в съдебно заседание, като спрямо изводите на
експертните изследвания възражения от страните не са навеждани в процеса.
Изключително подробен анализ съдът е направил на депозираните от
всеки един от свидетелите показания, както и на дадените от подс.Р.
обяснения, съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници и
изготвените експертни заключения. Изложените в тази връзка мотиви
относно обективността и достоверността на заявеното от свидетелите и от
подсъдимия са подробни, изчерпателни и правилни, поради което напълно се
споделят от настоящата съдебна инстанция. Въззивната инстанция прие, че
районният съд е извършил коректен доказателствен анализ, който съответства
на правилата на обективната логика и е споделим. Изведените фактически
констатации се базират на необходимите и достатъчни доказателствени
източници, които са преценени добросъвестно и в съответствие с
действителното им съдържание. Информацията от гласните доказателствени
7
средства е проверявана за достоверност при съпоставки със съдържанието на
писмените и веществените доказателства и с експертните изводи. Не се
наблюдава и игнориране на доказателствени източници или позоваване на
такива, които не се намират по делото.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните
досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили
законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по
делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване
правата и на обвиняемото тогава лице, а и на пострадалото от деянието лице.
Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като съдържа
факти, обосноваващи обвинителната теза за вменените във вина на
подсъдимия престъпления от обективна и субективна страна, а и правото на
възражения за годността на процесуалния документ е преклудирано с влизане
в сила на определението на съда по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване
принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК, като този състав не
открива процесуални нарушения от категорията на абсолютните, такива,
които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към
атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават
възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и
протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на
закона.
От изразеното по съществото на делото становище от защитника на
подсъдимия могат да се изведат оплаквания за неправилно интерпретиране на
информацията, изводима от събрания доказателствен материал, но такова
нарушение не се установи да е допуснато.
Възразява се от страна на защитника на подсъдимия срещу решението
на районния съд да даде пълен кредит на доверие на заявеното от пострадалия
В.Й., като се изразяват резерви относно обективността и достоверността на
изложените от този свидетел факти. Твърди се, че показанията на този
свидетел са изолирани и неподкрепени от останалата доказателствена
съвкупност. Тези оплаквания не могат да се споделят и с основание
първостепенният съд се е доверил изцяло на показанията на пострадалия Й.,
подробно обсъдени в мотивите към атакуваната присъда и съпоставени с
останалата част от материалите по делото.
От факта, че свидетелят Й. се явява пострадал от деянията, предмет на
предявеното на подсъдимия обвинение, не следва автоматично извод, че
воден от своето процесуално качество по делото /на частен обвинител и
граждански ищец/, Й. е депозирал неверни показания. Качеството му на
8
пострадал наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка
достоверността на заявеното от този свидетел и да го съпостави с останалите
доказателствени източници. При липса на съмнение в обективността му обаче
и при съзвучие на изложените от него факти с извличащите се от останалия
доказателствен материал, показанията на Й. следва да се кредитират, така,
както правилно е сторил районният съд. Нещо повече, изложената
хронологично фактология от този свидетел относно всички събития е логична
и безпротиворечива, съответства, както с показанията на свид. Р., който също
е възприел значителна част от инкриминираните събития, а така също и с
изложеното от свидетелите Б. и Х.. Кореспондира напълно и с експертните
заключения по делото, от които е изводимо становището относно наличието
на причинно-следствена връзка между констатираното засягане телесния
интегритет на пострадалия и направения от подсъдимия изстрел от упор с
притежаваното от него газово оръжие. Така от становищата на вещите лица се
установява, че с въпросното оръжие е стреляно, като откритите по лицевата
страна на суитшърта, носен от пострадалия Й. на инкриминираната дата,
остатъци от барутни частици и бездимен барут са сходни с барута от цевта на
горепосочения газов револвер.
Категорично не може да се сподели твърдението на защитата, че
изложеното от пострадалия Й. не се потвърждава от показанията на свид.Р..
Напротив, последният излага в подробности случилото се на
инкриминираната дата след спирането на двата автомобила, като заявените от
него факти съответстват изцяло с показанията на свид.Й.. Така свид. Р.
подробно описва, както поведението на пострадалия и подсъдимия след
спирането на автомобилите, а така също и състоянието, в което се е намирал
всеки един от тях, както и разменените между тях реплики, вкл. и
отправените заканителни думи от страна на Р.. Липсата на категоричен
спомен относно някои детайли от инкриминираните събития е наложило
прочитане на част от показанията на свид.Р. от досъдебното производство,
които са били потвърдени от свидетеля при проведения му в съдебното
следствие разпит и с основание са били възприети от ПРС. Доколкото
изложеното от свид.Р. е в съответствие със заявеното от Й., кореспондира и с
експертните изводи, а за заинтересуваност или предубеденост на този
свидетел липсват каквито и да било данни, то коректно първостепенния съд е
кредитирал и неговите показания.
Съответен на заявеното от свид.Й. и свид.Р. е и разказът на пострадалия
за инкриминираните събития, който е изложил пред своите близки-
свидетелите Б. и Х.. Последните, макар да не са очевидци на процесните
събития, са възприели състоянието на пострадалия, непосредствено след това,
възпроизвеждат и разказаното им от Й., което пък съответства на изложеното
от него по надлежния процесуален ред. Ето защо в първата им част
показанията на тези свидетели представляват първично доказателствено
средство /относно състоянието на пострадалия/, а относно разказаното им от
9
Й., изложеното от тези свидетели има производен характер, поради което
може да бъде използвано единствено за проверка достоверността на
първичното доказателство-показанията на пострадалия. Така от въз основа
показанията на свидетелите Б. и Х. може да се заключи, че във всеки един
момент след инкриминираните събития пострадалият Й. излага
последователна и непротиворечива версия по основните моменти от предмета
на доказване, поради което не могат да бъдат възприети направените от
страна на защитата критични съждения относно неговите показания. Тази
последователност, логичност и категоричност у свидетеля Й. и синхрона на
показанията му с останалите доказателства – показанията на свидетеля Р. и
тези на обсъдените по-горе косвени свидетели /Б. и Х./, а и съответствието с
експертните изводи, мотивира и този съд да се довери изцяло на показанията
на пострадалия.
На обясненията на подсъдимия Р., представляващи основно
доказателствено средство, но и средство на защита, районният съд е отдал
нужното внимание, чрез анализ на съдържащото се в тях през призмата на
процесуалното качеството на подсъдимия и оценявайки съответствието,
респективно, противоречието на заявените факти с извличащите се от
останалите доказателства. Подробно са обсъдени и показанията на свид.Р.а-
съпруга на подсъдимия, като коректно същите са възприети единствено в
частта, в която същата посочва, че на дата 03.02.2018г. са пътували към гр.
Пловдив по околовръстното шосе заедно с малолетното си дете, пътят им е
бил неправомерно пресечен от Й. и това наложило подс. Р. да намали
скоростта, за да избегне настъпването на ПТП. В тези им части са възприети
и обясненията на подсъдимия, като правилно е прието, че относно въпросните
обстоятелства, изложеното от свид.Р.а и подс.Р. кореспондират с другите,
събрани по делото доказателства. Според настоящата съдебна инстанция
следва да бъде възприета и онази част от изложеното от Р.а и Р., в която
потвърждават факта на проведената „среща“ между подсъдимия и
пострадалия. Правилен и законосъобразен е и изводът на първостепенния съд
извод за недостоверност на останалата част от обясненията на подсъдимия и
показанията на свид.Р.а, а именно относно обстоятелствата, при които Р. е
„преследвал“ с автомобила си и настигнал пострадалия, както и относно
събитията, случили се след спирането на двата автомобила. Относно тези
обстоятелства, коректно ПРС е приел, че изложеното от свид.Р.а и подс.Р.
противоречи на показанията на пострадалия Й., които по изложените вече
мотиви се кредитират изцяло и поради това правилно са ползвани при
10
постановяване на присъдата като достоверни във всичките им части.
Наистина относно въпросното „преследване“, което подсъдимият Р. е
осъществил с автомобила си, са налични единствено показанията на свид.Й.,
но доколкото същите са последователни, логични и безпротиворечиви, а в
останалата им част /относно събитията, случили се след спирането на
автомобилите/ са в пълен синхрон със заявеното от сви.Р., то правилно
изложеното от пострадалия е възприето изцяло. От друга страна, досежно
коментираното обстоятелство, както и относно стореното от подсъдимия при
спирането на автомобилите, са налични множество вътрешни противоречия и
несъответствия в показанията на свид.Р.а и обясненията на подс.Р.,
констатирани и подробно обсъдени от ПРС, поради което правилно
изложеното от тях е прието за недостоверно. Уместно е да се посочи и че
цялостното агресивно и целенасочено поведение на подсъдимия Р. след
спирането на автомобилите, навежда на извод, че тази „среща“ в никакъв
случай не е била случайна, каквито твърдения се навеждат от свид.Р.а и
пос.Р..
На базата на правилно установени релевантни за предмета на доказване
факти, районният съд е приложил правилно материалния закон, стигайки до
законосъобразния извод, че по категоричен и несъмнен начин е установено по
делото, че подс. П.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията по чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл. 144, ал.3,
вр. ал. 1 от НК. Изложени са правилни и споделими разсъждения за
съставомерните елементи на процесните престъпления, които в пълнота се
споделят от настоящия съдебен състав.
Относно престъплението по чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК от
доказателствения материал по несъмнен начин се установява, че подс. Р. е
осъществил хулигански действия-поведение, насочено към грубо погазване
на общоприетите и установени норми за поведение, именно при управление
на МПС. Правилно ПРС е приел, че със своите действия, деецът е
демонстрирал своето незачитане на обществените отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на гражданите в процеса на
обществения живот, като стореното от подсъдимия при управление на МПС е
създало смут не само у постр. Й., но и у неограничен кръг трети лица,
ползващи пътната отсечка на Околовръстен път-гр. Пловдив по същото
време. Арогантността на дееца се е изразила не само чрез подчертано
опасните маневри, които е предприел с цел да спре принудително автомобила
на пострадалия, но и чрез факта, че по този начин е поставил в опасност
11
всеки, преминаващ в близост лек автомобил и пътуващите в него.
Аргументирано първостепенният съд е отхвърлил възражението на
защитата, че деянието по смисъла на чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК е
несъставомерно, понеже не попадало в хипотезата на т.нар. „автомобилни
гонки“ или „дрифт“. Поведението, демонстрирано от подс. Р., докато
управлява МПС, насочено точно към преследване автомобила на пострадалия
и неколкократното и целенасочено пресичане траекторията му на движение,
докато не бъде принуден да спре, сочи именно на водещото желание на
подсъдимия да се постави над обществените норми за правомерно поведение
и недвусмислено показва пренебрежителното му отношение в конкретния
случай към обществения ред.
Правилно е отхвърлено и възражението на защитата, че в обвинителния
акт е следвало да бъдат посочени точните норми на ЗДвП, които са нарушени
с деянието по смисъла на чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Коментираната
разпоредба не е нито бланкетна, нито препращаща, поради което не е
необходимо диспозитива на повдигнатото обвинение да се „запълва“ с други
текстове от законови или подзаконови нормативни актове. Нещо повече, за
съставомерността на престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, чийто
непосредствен обект на посегателство са именно обществените отношения,
свързани с морала, нравствеността и установените обществени порядки, е
достатъчно инкриминираните „хулигански действия“ да са извършени „при
управление на МПС“. Не е необходимо да са нарушени някакви конкретни
правилата за движение, доколкото това обстоятелство не е възведено като
съставомерен елемент на престъплението.
От субективна страна деянието по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК е
осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на своите
действия при управление на МПС и че посредством тях той демонстрира явно
неуважение към обществените порядки. Поведението на подс. Р.,
осъществено при управлението на автомобила, до спирането на превозното
средство и това на пострадалия, е било недвусмислено насочено към това да
спре принудително управлявания от постр. Й. лек автомобил, явно целейки
след това да се саморазправи с него. В това именно се корени и
противоправността на стореното, както правилно е приел ПРС, а именно-
принудително да се спре друг участник в движението от цивилен субект
(какъвто е бил подс. Р.) и то чрез изпреварване, рязко спиране и пресичане
траектория на движение. Подс. Р., който е съзнавал, че със своето МПС
осъществява подчертано опасни и неприемливи от обществена гледна точка
маневри, въпреки това е следвал противоправната си цел, докато не я е
постигнал.
Правилни и отново споделими са разсъжденията на ПРС и относно
12
обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК. Ето защо, като е постановил осъдителна присъда, признавайки
подсъдимия за виновен и по повдигнатото му обвинение за това
престъпление, районният съд, произнасяйки се по същество в съответствие с
обвързващите предписания на ТР 53/1989г. на ОСНК, не е нарушил
материалния закон. Решаващият съдебен състав е направил изискуемото по
закон разграничение на характера на отправените заплахи, а именно, че сами
по себе си словесно изразените закани за убийство, придружени и с
описаните активни действия от страна на подсъдимия, изпълняват обективния
критерий за престъпната съставомерност на деянието. Това е така, понеже
описаните закани по съществото си биха могли да възбудят основателен страх
за осъществяването им. Аргумент в обратната насока не внася и
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, доколкото въпросът за
годността на заканите да възбудят „основателен страх” за тяхното
осъществяване в смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, е чисто юридически,
е не експертен. Предмет на наказателноправна оценка е не дали пострадалият
се е уплашил, а какви са характеристиките на заканата с убийство в
конкретния случай, а именно дали същите са били обективно годни да
възбудят основателен страх от осъществяването им. Ето защо, изводите
относно наличието на този елемент от обективната страна на коментираното
престъпление правилно районният съд е направил въз основа на съвкупната
оценка на всички обстоятелства от значение за изясняване на това
обстоятелство, отчетени и от настоящия въззивен състав. Правилно и
задълбочено първостепенният съд е преценил всички доказателства по
делото, стигайки до извода, че отправените към пострадалия закани,
включително с носенето на газовото оръжие от страна на подсъдимия и
възпроизведените изстрели към тялото на пострадалия /единият, от които от
упор/, не само са били от естество да възбудят основателен страх у Й. от
осъществяването им, но са и възбудили такъв страх у него и тези факти са
стигнали до съзнанието на подсъдимия. Коректно ПРС е акцентирал върху
обстоятелството, че към момента, в който подс. Р. е извадил оръжието за пръв
път и е стрелял, пострадалият Й. не е бил наясно, че револверът е газов
(зареден с газови и шумови патрони) и че възпроизведеният изстрел не би му
причинил смърт. Ожесточеността на заканите, ведно с факта, че изричайки ги,
подсъдимият е стискал пострадалия в областта на шията и е употребил газово
оръжие, са обективно годни да създадат у свид. Й. усещането, че подс. Р. би
могъл да реализира заканите си и така породилият се конфликт да приключи
летално.
От субективна страна, деянието по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК е
извършено при форма на вина пряк умисъл-деецът е съзнавал
общественоопасния характер на стореното, предвиждал е и и искал
настъпването на общественоопасните последици от своето поведение. Това е
така, понеже подсъдимият Р. е имал ясната представа, че със заканите си за
убийство, отправени към свид. Й., ще предизвика състояние на страх у
13
последния относно реалното им осъществяване.
В последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени
критериите за индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 НК и
правилото по чл. 35, ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание и в
последна сметка е открита най-подходящата санкция. Коректно са съобразени
като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични
данни на подсъдимия, липсата на предишни осъждания в контекста на
неговата около 45-годишна възраст към инкриминирания момент, трудовия
статус на лицето и семейното му положение. Макар и да не го е експонирала
изрично, първата инстанция имплицитно е имала предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство и събитията, предшествали инкриминираното
поведение на подсъдимия, който при движение на път с предимство е бил
„засечен“ от автомобила на пострадалия. Облекчаващо отговорността
обстоятелство относно престъплението „хулиганство“, осъществено при
управлението на МПС е и фактът, че за период от около дванадесет години,
подс. Р. не е бил санкциониран за нарушения по смисъла на ЗДвП, което го
характеризира като водач на МПС, принципно спазващ установените норми
за движение по пътищата.
Правилно първостепенният съд е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство само за престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, фактът,
че заканата за убийство е обективирана освен чрез вербална, но и чрез
физическа агресия, което обуславя по-високата обществена опасност на
стореното.
Сумарното смекчаващо-отегчаващо действие на индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства закономерно е довело първия съд
до споделимото заключение, че не са налице предпоставките за извод по
смисъла на чл. 55 НК. Отчетените смекчаващи обстоятелства не са нито
многобройни, нито е налице изключително такова и в контекста на
отегчаващите обстоятелства, да очертават случай, който се различава
драстично от типичната тежест, морална укоримост и наказателноправни
характеристики на престъпления от разглеждания вид. Правилна е преценката
на първостепенния съд, че при така установените индивидуализиращи
отговорността на дееца обстоятелства, не може да се приеме, че и най-леките,
предвидени в закона наказания за процесните престъпления, биха се оказали
несъразмерно тежки с оглед на стореното.
Ето защо справедливо са оразмерени при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства наказанията лишаване от свобода за срок,
съответно от шест месеца /за престъплението „хулиганство“/ и осем месеца
/за престъплението по чл.144, ал.3 от НК/, поради което не се налагат
корекции на определените от ПРС санкции нито в полза, нито в ущърб на
подсъдимия. Императивно законът предвижда кумулативно налагане и на
14
санкция по чл.37, ал.1, т.7 от НК /лишаване от право да управлява МПС/ за
престъплението по чл.325, ал.3 от НК, която е наложена от ПРС в размер на 6
месеца. Въззивната инстанция счита, че и размерът на кумулативното
наказание лишаване от право на управление на МПС е справедливо
оразмерен. При определяне на този размер значението на смекчаващото
обстоятелство, предходното дългогодишно поведение на подсъдимия като
водач на МПС, се очертава като голямо, при положение, че характеризира Р.
като много дисциплиниран шофьор, принципно спазващ правилата за
движение по пътищата /същият не е санкциониран през един продължителен
период от около 12 години/. Респ. води до извода, че е ненужно да бъде
отстранен като участник в движението за период, по-дълъг от шест месеца,
пък и размерът на кумулативното наказание е съответен на размера на
основното наказание лишаване от свобода от 6 месеца /в съответствие с
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК/.
Подсъдимият Р. е извършил две отделни деяния, преди за което и да е от
тях да е имало влязла в сила присъда, поради което първостепенният съд е
приложил разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и е определил едно общо най-
тежко наказание измежду наложените две отделни наказания, а именно осем
месеца лишаване от свобода, към което на основание чл.23 ал.3 от НК е
присъединил и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Приложението на чл.23, ал.3 от НК е обусловено от факта, че
кумулативното наказание е част от по-леката санкция, което налага изричното
й присъединяване към общото най-тежко наказание. Така според съдебната
практика, разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК следва да се прилага, когато най-
тежкото наказание не съдържа глоба или конфискация или ги съдържа, но
размерът им е по-малък от този по другите отделни наказания. С други думи,
в случаите, когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или
конфискация, или, когато тези допълнителни наказания са наложени към по-
лекото по размер основно наказание /какъвто е настоящият случай/, тогава
съдът следва да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото
наказание /Решение № 79/1986 год. ВК на ВС/.
Констатираните от ПРС особености и конкретни характеристики на
извършените деяния, в контекста на индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, е мотивирало съда да
счете, че определените от съда наказания ще допринесат в достатъчна степен
за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. В този смисъл не е
приложена разпоредбата на чл.24 от НК.
15
Споделими и поради това ненуждаещи се от нарочен коментар са и
разсъжденията за приложение института на „условното осъждане“ и за
определяне на минималния изпитателен срок от три години. Последният
правилно е съобразен с изключително добрата личностна характеристика на
подсъдимия, неговия семеен и социален статус. Уместно е да се отбележи, че
чистото съдебно минало и липсата на данни за други противообществени
прояви на подсъдимия, които обстоятелства в контекста на около 45-
годишната му възраст към момента на извършване на престъплението /около
47 год. понастоящем/ го характеризират като личност, принципно спазваща
установения в страната ни правов ред. В този ред на мисли, коректно
първостепенният съд е преценил, че не се налага определянето на по-
продължителен срок, в който да се постави на изпитание волята на
подсъдимия да се придържа към законовите повели.
Що се отнася до размера на дължимото от деликвента Р. обезщетение за
пострадалия Й., същото се определя от съда по справедливост според чл.52 от
ЗЗД.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията или
други неоценими блага, каквито са човешкото здраве, спокойствие и пр.
Основанието на исковете на всеки един от гражданските ищци е доказано,
както бе отбелязано по-горе, но размерите на всеки от исковете надхвърлят
границите, очертани от релативния критерий на чл.52 от ЗЗД - по
справедливост. Този критерий не е абстрактен и държи сметка за характера на
деянието, последиците от него, вида и степента на вината, степента на
засягане на съответното нематериално благо и пр. Легалният термин "по
справедливост" до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо
при тяхното овъзмездяване е от значение и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.
Според доказателствата по делото, подсъдимият Р. е отправил по адрес
на пострадалия закани с убийство, като същите са били осъществени, както
вербално, така и чрез физическа агресия, вкл. и прострелването му с газово
оръжие, и то от упор. Тези закани, не само че са били от естество да възбудят
основателен страх за осъществяването им, но са и били възприети с
преживяване на нормално психологично изживяване на страх. Нещо повече,
към момента на осъществяването им тези закани са били осъществени по
един доста убедителен начин, вкл. и чрез използване на пистолет, за който до
момента на прострелването му от упор пострадалият не е имал знание, че е
газов. От друга страна, обаче не се установява по делото въпросните закани
да са се отразили върху качеството на живот на пострадалия, респ. да са
оставили по-траен резултат върху физическото и психическото му състояние,
16
извън изживяното към момента на инкриминираните събития. Предвид
гореизложеното, адекватното остойностяване на неимуществените вреди
/негативни изживявания на пострадалия, изразили се в нормално
психологично изживяване на страх/, причинени на гражданския ищец от
страна на деликвента Р. възлиза на 3000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увредата до окончателното изплащане, както правилно е
приел и първостепенният съд.
Над така определения размер от 3000 лева, претендираното
обезщетение от 5000 лева се отдалечава осезаемо от критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и придобива наказателна функция, поради
което въззивният съд намира, че правилно ПРС е отхвърлил гражданския иск
в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лева като
неоснователен и недоказан.
Правилни и подлежащи на потвърждаване са съдебните изводи и по
въпроса относно приложението на чл.59 от НК, разпореждането с
веществените доказателства и относно разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в
настоящия състав не откри основания за нейно изменяне или отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл.338, вр. с чл. 334, т.6 от НПК
съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 139 от 23.06.2020 г. по НОХД №
8137/2018г. на Районен съд-Пловдив, 4 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17