О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260174
гр. Пловдив, 07. 12. 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря
Мариана Апостолова и прокурора Красимир Папаризов, след като разгледа
докладваното от чл.съдията Рангелова частно наказателно дело № 545 по описа на
ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава 21-ва НПК във връзка с чл. 306,
ал.1,т.1 НПК.
Образувано е по частна жалба на
адв. Г.Г. – защитник на осъдения М.С.Д. – срещу определението от 23.10.20 г. по
н.о.х.д. № 638/19 г. на ОС-Хасково, с което на основание чл. 53, ал. 2, б.“б“ НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на паричната сума от 350
евро, иззета в банкноти от по 50 евро при негов личен обиск.
С жалбата се възразява срещу
заключението на първата инстанция, дало основание за постановеното отнемане, че
сумата представлявала облага, придобита от инкриминираната по н.о.х.д. №
638/19г. на ХОС престъпна дейност. Обръща се внимание, че другата парична сума,
за която става дума по делото – 1000 евро е била върната на лицето, у което е
намерена – св. П.Т.. Формулираната претенция е за отмяна на определението и за
постановяване на ново, с което сумата да се върне на осъдения Д..
Осъденият Д. и неговият защитник не
участваха във въззивните прения. С нарочна молба за разглеждане на делото в
тяхно отсъствие, депозирана преди въззивното заседание, адв. Г. обяви, че
поддържа искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и препрати към
развитата в жалбата аргументация. Представителят
на АП-Пловдив изрази мнение, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени данните
по делото и обсъди доводите и съображенията на страните в аспекта на развитите
в атакуваното определение съображения, прие, че жалбата не е основателна.
Според описаната в обвинителния акт по н.о.х.д. № 638/19г. на ХОС фактология,
която осъденият Д. (тогава подсъдим) е признал във връзка със сключване на
споразумение за решаване на делото по реда на глава 29-та НПК, спорната сума от 350 евро му е била предадена
от неговия съучастник (подбудител и помагач) св. Т.. В предходното изложение обвинителят
е разказал как двамата съучастници се били разбрали да организират продажба на
половин кг. марихуана на св. Д.П.. Уговорката е била реализирана на 28.03.2019
г., когато тримата се срещнали в гр. Л.. Там св. Т. предал сумата от 350 евро (7
банкноти от по 50 евро) на обв. Д., а той я приел като част от продажната цена
на приготвения наркотик; сетне предал наркотика (501.30 марихуана със
съдържание на ТХК от 8.2 процента) на поръчителя – св. П., който също се
намирал на паркинга. Така възприетите фактически положения не оставят съмнение,
че сумата е представлявала разплащане по осъществената нарко-сделка, престирана
на жалбоподателя в качеството му на продавач. Следователно трябва да се
квалифицира като пряка облага, придобита от престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, предмет на постановеното по реда на глава 29-та НПК определение за одобряване
на споразумение по горепосоченото дело. Тази сума е налична по делото – получените
от осъдения Д. седем банкноти от по 50 евро са иззети при законосъобразно
изпълнен негов обиск, респ. са приобщени като веществени доказателства.
Твърдението в жалбата за липса на доказателства за предаване на сумата в
ръцете на Д. очевидно противоречи на обстоятелствената част на обвинителния
акт, която той е признал и така е създал една от предпоставките за одобряване
на споразумението. Така че не е допустимо. По реда на настоящото производство
не могат, разбира се, да бъдат пререшавани въпросите по приключила
диференцирана процедура.
Що се отнася до становището, че иззетите от св. Т. 1000 евро му били
върнати (с определението за одобряване на споразумението), то не може бездруго
да доведе до търсения от жалбоподателя „реципрочен“ подход. По реда на
настоящото производство ПАС не е компетентен да коментира нито една част от
определението за одобряване на споразумение, така че не може да стигне до извод
за незаконосъобразно процедиране със сумата от 1000 евро. Отделно от това
следва да се посочи, че аргументи, свързани с нарушаване принципа за
равнопоставеност на съучастници, могат да бъдат навеждани единствено при решаване
на материалноправни въпроси по съдебно усмотрение. Предметът на производството
по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК не попада в споменатата категория – съдът е длъжен да приложи съответната хипотеза
по чл. 53 НК при явяване на материалноправните предпоставки за това.
Казано в обобщение: първоинстанционният съд е спазил точно изискванията
на чл. 53, ал. 2, б. “б“ НК, като е постановил отнемане на спорната сума от 350
евро. Така че определението му е законосъобразно и подлежи на потвърждаване, а
жалбата – на отхвърляне.
По изложените съображения ПАС
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 23.10.2020 г. по н.о.х.д. № 638/19 г. по описа на ОС – Хасково
в частта, с която са отнети в полза на държавата, на осн. чл. 53, ал.2, б.“б“ НК, иззети по делото банкноти на обща стойност 350 евро.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: