Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 25.09.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №5139 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .
В.В.В. ЕГН **********
от гр.София иска да се осъди П.на Р.Б.да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ
сумата от 50 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / от
незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда №180 от
02.12.2011 г по в.н.о.х.д.№0152/11 г на САС , НО , 5 състав ; ведно със
законната лихва от 19.05.2012 г /датата на влизане в сила на оправдателната
присъда/ до окончателното заплащане на сумата .
Ищецът твърди , че Софийска
военно-окръжна прокуратура е образувала срещу него през 2007 г ДП №III-04/07 г за разгласяване на класифицирана информация ,
престъпление по чл.357 ал.2 във вр.ал.1 НК във вр.чл.26 НК . По обвинението е
оправдан с влязла в сила присъда №180 от 02.12.2011 г по в.н.о.х.д.№0152/11 г
на САС , НО , 5 състав ; потвърдена от ВКС с решение №87 от 19.05.2012 г по
н.д.№86/12 г на ВКС , III НО . По време
на наказателното преследване ищецът изпитал страх и притеснения , а срещу него
били постановени осъдителни присъди от Софийски военен съд /5 години лишаване
от свобода, ефективно/ и от СГС /3 години лишаване от свобода , ефективно/ .
Ищецът бил уволнен от работа , ограничил социалните си контакти и се затворил в
себе си ; изцяло се променил . Делото било широко разгласено в медиите с
внушения , че работи за наркобосове , а колегите му /същевременно и негови
приятели/ отказали да контактуват с него . Ищецът имал проблеми с намирането на
работа и се страхувал за себе си и за семейството си .
Ответникът оспорва иска и по основание ,
но оглед характера на производството – основно по размер . Не са доказани
неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между
обвинението и твърдените болки и страдания . Независимо , че обвинението е било
за тежко престъпление , липсват данни за мярка за процесуална принуда .
Уволнението не е по искане на П.; както и същата не е разпространявала
информация за обвинението пред медиите .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че ищецът -
към момента на повдигане на обвинението му - е заемал длъжността „разузнавач“ в
ГДБОП „Незаконно производство на наркотични вещества, контрол върху прекурсорите и незаконно култивиране на наркообразуващи
култури“ .
С постановление №П-81/07 г от 28.03.2007
г на прокурор от Софийска военно-окръжна прокуратура е образувано досъдебно
производство срещу ищеца .
Издадено е постановление от 26.03.2008 г
по ДП №III-04/07 г за привличане като обвиняем на ищеца за разгласяване
на класифицирана информация , престъпление по чл.357 ал.2 във вр.ал.1 НК във
вр.чл.26 НК . Определена е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
2000 лева .
Издаден е обвинителен акт и на 07.05.2008
г е образувано н.о.х.д.№057/08 г на Софийски военен съд . Ищецът е призован за
три о.с.з , като едното от тях е отложено по молба на ищеца .
С присъда №057 от 20.11.2008 г по н.о.х.д.№057/08
г на Софийски военен съд ищецът е осъден на 5 години лишаване от свобода при
първоначален общ режим . Оправдан е по квалифицирания състав на подкуп по
чл.304а НК във вр.чл.26 НК .
С решение №018 от 19.02.2009 г по
н.д.№0153/08 г на Военно-апелативен съд присъдата на Софийски военен съд е
отменена и делото е върнато на П.на РБ .
Образувано е на 09.04.2009 г
н.о.х.д.№С-81/09 г на СГС, като обвинението е поддържано само по състави по
чл.357 НК . Проведени са 6 съдебни заседания като едно от тях е отложено по
искане на ищеца . С присъда №2 от 21.01.2010 г по н.о.х.д.№С-81/09 г СГС , НО ,
21 състав е осъдил ищеца на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ
режим .
Образувано е на 30.09.2011 г
в.н.о.х.д.№0152/11 г на САС . Проведени са две о.с.з . С присъда №180 от
02.12.2011 г по в.н.о.х.д.№0152/11 г на
САС ищецът е оправдан по обвиненията .
С решение №87 от 19.05.2012 г по к.н.д.№86/12
г ВКС е оставил в сила оправдателната присъда на САС . Прието е , че въпреки
разговорите на ищеца с лицето Р.не е осъществен състав на чл.357 НК .
Ищецът представя извлечение от публикации
на в-к „Труд“ от 29.03.2008 г, от 30.03.2008 г , 12.01.2009 г /съответно/ „Съд за ченге от ГДБОП“ работело за наркобос ,
първа страница „К.-2 давал по 2000 долара заплата в ГДБОП“ , „Антимафиот пак на
съд , докладвал на мафията“ ; както и от в-к „24 часа“ от 21.11.2008 г – „5 г
затвор за полицай, снасял тайни на наркобос“.
Според разпитания от съда свидетел С.Г./
приятел на ищеца и също бивш служител на ГДБОП / , през 2007 г срещу ищеца
започнало наказателно дело за разгласяване на класифицирана информация , която
била разгласена широко в медиите и В. бил уволнен . Ищецът имал проблеми при
намиране на работа. Започнал работа във финансовата сфера – събиране на
вземания , но бил принуден да скъса с досегашната си среда , защото бившите му
колеги се дистанцирали от него . В. много се променил от произнесените срещу
него ефективни присъди , затворил се в себе си , не искал да излиза и да общува
; страхувал се да не отиде в затвора и какво ще се случи със семейството му.
Ищецът му споделил , че иска да кандидатства за служител по сигурността на
информацията , но не може , защото е с отнет достъп до класифицирана информация
.
Според разпитания от съда свидетел Ю.Н./
колега и приятел на ищеца , бивш
служител „Гранична полиция“ /, след започване на делата ищецът се променил
коренно – от весел човек обичащ компаниите и с чувство за хумор станал затворен
и подтиснат , не искал да излиза . Бившите му колеги не контактували с него и
не можел да си намери работа . Притеснен бил за себе си и за семейството си ако
влезе в затвора .
При така събраните доказателства съдът
приема от правна страна следното :
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ за
сумата от 50 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от незаконно обвинение по наказателно производство , по което с
влязла в сила присъда ищецът е оправдан . Претендираното право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и
страдания/ ; причинени от незаконно обвинение
на ищеца в извършване на престъпление , за
което последният е оправдан с влязла в сила присъда .
Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк
причинител на вредите.
Доколкото по делото е представено
наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили
претендираните вреди ; както и за размера на обезщетенията . Ответникът
оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и
незаконното обвинение .
Безспорно болки и страдания на В. от
водене на наказателно дело срещу него са настъпили и те са били следствие от
наказателното производство. В този смисъл показанията на св.Г.и Н.принципно
трябва – в по-голямата си част - да се кредитират . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д.
№ 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№
109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото
обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
-
тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
-
вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното
състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
- прояви на съпричиняване на вредите от
увредения /само ако е заявено такова възражение от ответника в срока за отговор
/.
Съдът трябва
да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната
задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността , както и социалното му общуване.
Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване - решение №3 от
29.01.2014
г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV
ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и
наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на
повдигнатото обвинение – за тежки престъпления ;
- вид и продължителност
на проведеното наказателно преследване – общо около 5 години в досъдебна
и съдебна фаза . Провеждани са много съдебни заседания в няколко съдебни
инстанции ; като две от заседанията са отложени по искане на ищеца . Делото се
е оказало с фактическа сложност , поради необходимост от изслушване на много
свидетели , а също и на експертизи . Надхвърлена е разумната продължителност
на наказателното производство , която в случая би следвало да е максимум
3-4 години ;
- наложена
мярка за неотклонение – парична гаранция от 2000 лева . Заплащането на
същата не е представлявало проблем за ищеца ;
- разгласяване
в медиите – разгласено в медиите ; ищецът е представен в негативен контекст като
служител на ГДБОП и „ченге“ предоставящо информация на „мафията“ ;
- влошаване на
здравословното състояние – не се твърди пряко ;
- наложено наказание
– ищецът е осъждан ефективно на лишаване от свобода с присъди на Софийски военен съд и на СГС ,
оправдан от САС и ВКС ;
- интензитет и
продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот . Не
се доказва да са били по-интензивни от нормалното в такива случаи. Не могат да
се кредитират свидетелските показания в частта им , в която се твърдят
„изключително тежки“ и дълбоки изживявания на ищеца ;
- затруднения
в работата – има непълни данни , че ищецът
е бил уволнен за същото деяние , за което му е повдигнато обвинението . Не е
установено за точно за какъв период е било уволнението , на какво основание и дали ищецът е бил възстановен в
МВР , което се твърди в исковата молба без доказателства . Не се доказва по
безспорен начин ищецът да не е можел да намери никаква работа , а и фактически
той е намерил такава при приятели-бивши колеги .
От изложеното
следва , че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е доказано
в пълния си размер . Обезщетение от 50 000 лева е завишено при
наличните обстоятелства и доказателства . Подобно обезщетение не може
да се присъди при наказателно преследване за около 5 години , макар и за тежки
престъпления , но при липса на задържане под стража или други особено тежки
последствия /напр.опит за самоубийство или развитие на психическо заболяване/ .
В процесният
случай личността на ищеца не е засегната в толкова висока степен и не са
настъпили толкова тежки болки и страдания . Имало е оповестяване в пресата , но
няма данни , то да е по причина на ответника , още повече че става въпрос за
класифицирана информация и за секретни дела .
Въпреки че
ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения , с оглед принципа на справедливост
по чл.52 ЗЗД , трябва да се отчете нарушаване на морално-етични норми от
ищеца . По наказателното дело е установено , че той наистина е поддържал
подозрителни и доста свойски контакти с лице от криминалния контингент , което
е имало присъда в чужбина за разпространение на наркотици . Не установено
поддържането на тези контакти да е било в интерес на работата и с оглед
разкриване и предотвратяване на престъпления. Предвид спецификата на длъжността
на ищеца , не може да се очаква работодателят му да насърчава и толерира
подобно поведение .
С оглед на
изложеното , съдът счита , че искът на ищеца за неимуществени вреди е
основателен за размера от 10 000 лева и е неоснователен за разликата над 10 000
лева до предявения размер от 50 000 лева.
С оглед изхода
на делото в тежест на ответника са деловодни разноски на ищеца от 10 лева
държавна такса , съобразно чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ .
В тежест на
ответника е да заплати на ищеца сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение ,
съобразно уважената респ.отхвърлена част от исковете /чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ/ .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на В.В.В.
ЕГН ********** от гр.София на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 ЗОДОВ
сумата от 10 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / от
незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда №180 от
02.12.2011 г по в.н.о.х.д.№0152/11 г на САС , НО , 5 състав ; ведно със
законната лихва от 19.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над
10 000 лева до предявения размер от 50 000 лева ; ведно със законната
лихва от 19.05.2012 до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на В.В.В.
ЕГН ********** от гр.София от 410
лева деловодни разноски /държавна такса и част от адвокатско възнаграждение /.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :