№ 11014
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110159972 по описа за 2022 година
„Би Ви Ей Л....“ООД е предявил против „И.“ЕООД иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3062.93 лева, представляваща сбор от дължими възнаграждения за
оказани транспортни услуги, за които има издадени фактури:фактура
№1171/03.08.2020 на стойност 951.70 лева с ДДС и фактура №1277/23.09.2020
на стойност 2111.23 лева с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й плащане.
Ищецът поддържа, че на 03.08.2020 е сключил с ответника договор за
транспортна услуга, по силата на който ищецът е организирал извършването
на международен автомобилен превоз на товари, с товарен пункт във В. и
разтоварен пункт в Б..Договорено е плащането да бъде извършено в срок до
17.09.2020г.Международният транспорт е осъществен, като стоката е
доставена в срок до склада на получателя М . М, гр.С..С оглед изпълнение на
възложената транспортна услуга е издадена фактура №1171 от 03.08.2021 на
стойност 951.70 лева с ДДС.Поддържа, че на 23.09.2020 е сключил с
ответника втори договор, по силата на който е организирал извършването на
международен автомобилен превоз на товари с товарен пункт във В./Ш. и
разтоварен пункт в Б..С оглед изпълнение на възложената транспортна услуга
е издадена фактура №1277 от 23.09.2020 на стойност 2111.23 лева с ДДС, с
падеж на плащане 23.10.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „И.“ЕООД не е представил отговор
на исковата молба.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
1
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена фактура №********** от 03.08.2020, издадена
от „Би Ви Ей Л....“ООД с получател „И.“ЕООД за сумата от 951.70 лева-
спедиция от В. до склад М . М.
По делото е представена фактура №********** от 23.09.2020, издадена
от „Би Ви Ей Л....“ООД с получател „И.“ЕООД за сумата от 2111.23 лева-
спедиция на палета уиски от Ш. до склад на М. М, О. С..
По делото е представена и справка за издадени фактури към фирма
„И.“ЕООД за периода от 01.01.2018 до 31.12.2021.
По делото е представен кредитен превод от 07.08.2020 от „Би Ви Ей
Л....“ООД в полза на Албатранс ООД за сумата от 2 149.53 евро.
Съгласно заключението на ССЕ фактури №**********/03.08.2020 и
№**********/23.09.2020 са осчетоводени от „Би Ви Ей Л....“ООД.Съгласно
заключението на ССЕ процесните фактури №**********/03.08.2020 и
№**********/23.09.2020 са осчетоводени от „И.“ЕООД.Съгласно
заключението на ССЕ няма извършено плащане от ответника по издадените
фактури.Съгласно заключението на ССЕ процесните фактури са включени в
дневниците за покупка на ответника и за тях ответникът е ползвал правото на
данъчен кредит. Съгласно заключението на ССЕ „И.“ЕООД е заплатил на
ищеца транспортни услуги за 4340.66 кг товар в повече от реализираните,
което не е отразено счетоводно от „Би Ви Ей Л....“ООД.Ищецът не е издал
кредитно известие за извършване на плащане от негова страна на стойността
на нереализирания товар или за прихващане на тази разлика със задължението
на ответника по процесните фактури.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Страните не оспорват, че са в облигационни отношения. Съдът намира,
че от представената фактура №1171/03.08.2020 се установява договор между
ищеца и ответника за извършване на транспортна услуга-спедиция от В. до
склад на М . М за сумата от 951.70 лева със срок за плащане-
17.09.2020.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че процесната
фактура е осчетоводена, включена е в дневниците за покупка и ответникът е
ползвал данъчен кредит за нея. С оглед на което съдът приема, че с
осчетоводяване на фактурата е налице съгласие от страна на ответника за
сключване на договора.Отделно от това осчетоводяването на фактурата и
ползването на данъчен кредит за нея представлява извънсъдебно признание,
че транспортната услуга е осъществена от ищеца.Съгласно решение
№252/03.01.2013 по т.д.№ №1067/2011, на ВКС II ТО включването на
фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че
същият е ползвал данъчен кредит по нея представлява недвусмислено
признание, както за съществуването на правоотношението по договора , така и
за доставката на стоката.
Това се отнася и за другата фактура.От фактура №1277/23.09.2020 се
установява, че страните са в облигационни отношения по силата на договор за
2
транспорт-спедиция на 3 палета от Ш. до склад на М . М за сумата от 2111.23
лева. Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че процесната
фактура е осчетоводена, включена е в дневниците за покупка и ответникът е
ползвал данъчен кредит за нея. С оглед на което съдът приема, че с
осчетоводяване на фактурата е налице съгласие за сключване на
договора.Отделно от това осчетоводяването на фактурата и ползването на
данъчен кредит за нея представлява извънсъдебно признание, че
транспортната услуга е осъществена от ищеца.
С оглед на което и като взе предвид, че транспортните услуги по двата
договори са извършени, съдът намира, че е дължима цената по договорите.
Изпълнението на услугата обуславя дължимостта на възнаграждението по
договорите.
Освен това ответникът в становището си от 02.04.2024 признава, че
ищецът е извършил транспортните услуги в цялост и „И.“ЕООД дължи
заплащане по фактури 1171 и 1277, издадени от ищеца.От заключението на
ССЕ се установява, че процесните фактури не са заплатени от ответника.
Ирелевантно по делото е дали ответникът е заплатил в повече суми по
извършен друг транспорт по друг договор,доколкото ответникът не е
направил възражение за прихващане с тези суми.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 1021.26 лева, от които 61.26 лева – държавна такса, 160 лева –
депозит за ССЕ и 800 лева – адвокатско възнаграждение.Минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба
№1 възлиза на 606.29 лева.Но съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1 при защита
по делото с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 250 лева. В случая по делото са проведени 6
заседания. С оглед на което минималният размер на адвокатското
възнаграждение надвишава сумата от 800 лева.С оглед на което възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Предвид
изложеното в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от
1021.26 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Би Ви Ей Л....“ООД,
ЕИК20....4,, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Т.“№35, ап.11, със
съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.“, ул. „Л.“№1, ет-3, офис 9, чрез адв. Й., против
„И.“ЕООД, ЕИ....44, със седалище и адрес на управление:гр.С., жк. „Хл..а“, ул.
„Р. проход“№1, вх.А, ет.3, ап.10, чрез управителя А. С. С., иск с правно
3
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че „И.“ЕООД
дължи на Би Ви Ей Л....“ООД сумата от 3062.93 лева, представляваща сбор от
дължими възнаграждения за оказани транспортни услуги, за които има
издадени фактури:фактура №1171/03.08.2020 на стойност 951.70 лева с ДДС и
фактура №1277/23.09.2020 на стойност 2111.23 лева с ДДС, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „И.“ЕООД, ЕИ....44, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
жк. „Хл..а“, ул. „Р. проход“№1, вх.А, ет.3, ап.10, да заплати на „Би Ви Ей
Л....“ООД, ЕИК20....4,, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Т.“№35,
ап.11, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.“, ул. „Л.“№1, ет-3, офис 9, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1021.26 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4