Р Е Ш Е Н И Е
№
99
гр.
Велико Търново, 29.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на седемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 683/2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 25,ал. 3
от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ).
Същото е образувано
по жалба на „Еко Маркет Експорт“ ЕООД, гр. Велико Търново против Разпореждане
за спиране на част или на цялата дейност № 620/20.10.2020 г. на главен
инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Велико
Търново, с което на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и чл. 138, §2, буква „и“ от
Регламент (EС) 2017/625 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 март 2017 г.
относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се
гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите,
правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях,
здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на Регламенти
(ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) №
1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския
парламент и на Съвета, Регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и Директиви
98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета и за
отмяна на Регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент
и на Съвета, Директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО,
96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета („Регламента
за контрол“) е спряна извършваната от жалбоподателя вътреобщностната търговия с
месни продукти, съдържащи в състава си свинско месо от склад за търговия на
едро с храни, намиращ в гр. Велико Търново, ул. ***с ветеринарен одобрителен
номер BG 0403067, който склад се сочи като стопанисван от друго
дружество – „Еко Маркет България“.
Жалбоподателят
оспорва разпореждането като нищожно и незаконосъобразно. Счита, че същото е
издадено от некомпетентен орган, тъй като от представената длъжностна характеристика
на издалия разпореждането не се установява да има това право, а липсва и делегация
на правомощие със заповед на директора на БАБХ за прилагане на мерките по чл.
138, §2, буква „и“ от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския Парламент и на
Съвета от 15 март 2017 г. На второ място, разпореждането се оспорва като незаконосъобразно,
тъй като с жалбата се поддържа, че дружеството извършва търговия на едро с
месни продукти, като доставя същите от най-големите производители на
територията на Република България, като продуктите отговарят на всички
изискания за ветеринарно сертифициране според националното законодателство, а ветеринарното
сертифициране на търгуваните продукти е задължение на производителите им. На
трето място, оспорва разпореждането и като формално незаконосъобразно, тъй като
счита, че е неясно и немотивирано, не конкретизира кога и как е извършена
изобщо търговия, нито определя срок на спиране на дейност. Тези оплаквания се
поддържат от процесуалния представител на дружеството *** М. К. в хода на делото
и приложените писмени бележки и се иска отмяна на разпореждането и присъждане на
направените разноски.
Ответникът - главен
инспектор при ОДБХ – Велико Търново, лично и чрез *** Д.С. от ВТАК, оспорва
като неоснователна жалбата. В представеното по делото становище се поддържа, че
процесният акт е издаден заради нарушаване от страна на жалбоподателя на
разпоредбите на чл. 13, букви „б“ и „в“ от решението на Комисията, като
грешната правна квалификация на нарушението в самото разпореждане (което сочи
чл. 12) е без значение. Тези норми – на чл. 13, според ответника, касаят изпращането
на свинско месо, продукти от него и каквито и да са други продукти, състоящи се
от или съдържащи свинско месо от областите, посочени в четирите приложения към
решението, в които попадали и всички 28 области в България. Всъщност област
Велико Търново била посочена в Решение за изпълнение ЕС 2020/1402 на Комисията
от 5.10.2020 година, приложение 3, като изпращането на посочените продукти
можело да се разреши само след кумулативно наличие на три предпоставки -
преработване в съответствие с чл.4, §1 от Директива 2002/99/ЕО, да са преминали
ветеринарно сертифициране в съответствие с чл.5 от тази директива и да са
придружени от здравен сертификат за вътрешносъюзна търговия, предвиден в
приложение към Регламент /ЕО/ 599/2004, част II.
Жалбоподателят нарушавал изискванията за такава търговия (със свинско месо и
производни, съдържащи такава суровина). В представената от ответника писмена
защита на процесуалният му представител отново се поддържа, че основанието за
издаването е плод на чисто техническа грешка, като нормите на чл. 13, букви „б“
и „в“ от Решение за изпълнение на Комисията гласят, че изпращането на
съответните продукти от областите, посочени в приложенията към решението може
да се разреши само при три налични предпоставки. Жалбоподателят нарушавал изискванията
за вътреобщностна търговия с прясно свинско месо, заготовки от него и прочие,
като е дистрибутирал такива храни в страни – членки, без тези храни да са
преминали ветеринарно сертифициране и без здравен сертификат за вътреобщностна
търговия, придружаващ съответната пратка. Претендират се разноските по делото.
Съдът, след като
прецени приложените към административната преписка и събрани в хода на
съдебното дирене доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
становищата на страните, приема за установено следното:
По делото е безспорно,
че жалбоподателят „Еко Маркет Експорт“ ЕООД, гр. Велико Търново извършва търговска
дейност от чужд обект – стопанисван от трето лице и представляващ склад за
търговия на едро с храни, за който е издадено удостоверение за вписване в
списъка на наемателите – търговци на храни № 8483/05.11.2015. (на л. 82 от
делото, в което складът фигурира със старата фирма на дружеството –
складодържател като наемател – „Тил Трейд“ ООД, сега с ново име „Еко Маркет
България“).
На 19.10.2020 г. трима
главни инспектори към ОДБХ – Велико Търново (първият от които е и издателят на
разпореждането) извършили проверка на въпросния склад, стопанисван от „Тил
Трейд“ ООД. При проверката е констатирано, (л. 25 от делото), че дружеството междувременно
е променило името си на „Еко Маркет България“ ЕООД, но не е уведомило ОДБХ за това,
нито е променило Удостоверението си. След като е установено новото име на
дружеството, стопанисващо склада е пристъпено към същинската проверка, която е
извършена в присъствието на Управителя на дружеството „Тил Трейд“ ООД с ново
име „Еко Маркет България“ ЕООД, като дружество, стопанисващо склада, който
несъмнено е и управител на дружеството – жалбоподателя – „Еко Маркет Експорт“
ЕООД. В представения Констативен протокол за проверката от тази дата (л. 12 и
27) е вписано, че целта на проверката на дружеството – складодържател е
спазването на Решение за изпълнение 2014/709/ЕС от 9.10.2014 година относно
мерките за контрол във връзка с АИС за придвижване и контрол на месни продукти,
съдържащи свинско месо в рамките на общността. Посочено е, че обектът извършва
вътреобщностна търговия чрез дружеството – жалбоподател по настоящето дело, което
закупува стоки от „Еко маркет България“ ЕООД (установеното на място ново име на
Тил Трейд) и ги дистрибутира до търговски обекти в Германия, Франция, Белгия, Нидерландия
и Кипър. Въпреки че проверката се сочи с адресат складодържателя, в
констативния протокол на последния е посочено и че търговецът „Еко маркет
България“ ЕООД търгува с храни от животински, неживотински произход, напитки и
промишлени стоки. Пратките се придружават от стокова разписка, фактура,
товарителница (CMR) и потвърдително
писмо от мястото на получаване. За храните от животински произход (месни
продукти), описани в стоковите разписки, съдържащи свинско месо, се издава и
търговски документ, но тези храни не се придружават от сертификат в системата TRACES.
В констативния
протокол от 19.10.2020 г. е коментирано и съществуването на издадено на 29.08.2019
г. Предписание № 301 за спазване на изискванията на посоченото решение за
изпълнение.
От съдържанието на
Предписание 301/29.08.2019 г. се установява, че същото има за адресат отново
дружеството складодържател – „Тил Трейд“ ООД, което както се каза, считано от
14.11.2019 г. има ново име – „Еко Маркет България“ ЕООД, дружество различно от
жалбоподотеля. Това е дружеството, стопанисващо склада, но търговията в него,
която се спира с процесното разпореждане се твърди да се осъществява от друго
дружество – „Еко Маркет експорт“ ЕООД, което е и жалбоподателят по настоящето
дело. Тоест адресат на Предписание № 301 не е жалбоподателят по настоящето
дело, а друго дружество на собственика и управителя на жалбоподателя. До
съставянето на самото това предписание обаче, се е стигнало след проверка на двама
главни инспектори при ОБДХ – Велико Търново на 29.08.2019 г. във връзка с
нотификация на колбас, произведен от Месокомбинат Ловеч, дистрибутиран от трето
дружество - „Еко маркет 2012“ ЕООД, която да установи спазват ли се правилата
на Решение за изпълнение 20014/709/ЕС на ЕК относно мерките за контрола на
здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете. Проверката от август
2019 г. е констатирала е, че в обекта не се спазват изискванията за
проследяемост на храните на всички етапи на производството, дистрибуцията и
прочие и неспазването на Решение за изпълнение 2014/709/ЕС
на Комисията от 9.10.2014 г. относно мерките за контрол на здравето на
животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки и в частност
на мерките за придвижване в рамките на общността след издаване на сертификати TRACES. В резултат на това, на „Тил Трейд“ ООД (с ново име и понастоящем
„Еко Маркет България“ ЕООД) е издадено Предписание № 301 от 29.08.2019 г., в
което е констатирано неспазването на посоченото решение на Комисията (като не е
посочено кой текст на решението е нарушен), тъй като не е наличен сертификат в
системата TRACES. С него е предписано на дружеството „Тил Трейд“ ООД да спазва
цитираното решение като е определен постоянен срок за това. Съдът не намира връзка
между процесното разпореждане и тези предходни протоколи и предписания (към
които всъщност то и не препраща), но обсъжда същите тук доколкото са
представени от ответника като част от преписката по издаване на процесния акт.
Допълнителни мотиви за тяхната неотносимост ще бъдат изложени по съществото на
спора от правна гледна точка.
Разпореждането за спиране
на част от дейността на „Еко Маркет Експорт“ ЕООД е връчено на управител при съставянето
му на 20.10.2020 г., като недоволен от него той го е оспорил пред АСВТ с жалба
от 02.11.2020 г., въз основа на която е образувано това дело.
В хода на същото
като доказателства са събрани всички материали от преписката и представените от
страните допълнително книжа в подкрепа на твърденията им, ведно с акт за назначаване
и длъжностна характеристика на издателя на процесното разпореждане за спиране
на част от дейността.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:
Жалбата е допустима,
като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на
оспореното разпореждане. От самото разпореждане е видно, че то е връчено на
управителя на дружеството на 20.10.2020 г. , като от щемпела, положен при
подаването на жалбата до съда чрез ответника се установява, че тя е подадена на
02.11.2020 г., т.е. в преклузивния 14-дневен рок от адресата на разпореждането,
спрямо който са разпредени неблагоприятни последици.
По същество жалбата
е основателна, тъй като оспореното разпореждане за спиране на дейността на
жалбоподателя е валидно, но незаконосъобразно.
Съдът счита, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган по следните мотиви:
Според разпоредбата
на член 3, §3 от Регламент за контрола на ЕП и на Съвета от 15.02.2017 г. „Компетентни
органи“ за целите на този акт на общностното право са а) централните органи на
държавата членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и
другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата,
посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази
отговорност; в) когато е целесъобразно – съответните органи на трета държава.
Всъщност, първата част от тази дефинитивна норма определя като компетентни
органи по официалния контрол във връзка с чл. 1, §2 от него централните органи
съобразно законодателството на съответната държава – членка, които са отговорни
за организацията на такъв контрол. Втората хипотеза касае посочването на всеки
друг орган, който е натоварен чрез правилата на съответната държава членка със
същата отговорност, като тази на органите по горния параграф. Съответно според
разпоредбата на чл. 3, § 5 от Регламента „орган с делегирани правомощия“
означава отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали
някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с
другите официални дейности. В конкретния казус трябва да се държи сметка и за правилото
на чл. 31, §3 от Регламента за контрола, доколкото процесното разпореждане е
основано на разпоредбата на чл. 138, § 2, буква „и“ от този Регламент. Т.е. при
упражняването на правомощията по чл. 138, § 2 от Регламента, делегацията на
правомощия на органи по чл. 3, § 5 не може да обхваща случаите на констатиране
на несъответствия по прилагането на правото на Съюза или на държава членка по
отношение на хипотезите, изброени в чл.1, §2 от него.
По отношение на
компетентността на органа, издаващ властническо разпореждане като процесното,
националният закон съдържа две последователни разпоредби, нуждаещи се от логическо
и систематическо тълкуване. Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ (което
правно основание е посочено в процесното разпореждане) „Ръководителите на
съответните ведомства по чл. 7,
в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените
нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл.
138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625.“. В случая „съответното
ведомство“ по смисъла на чл.7 от закона и предвид предмета на разпореждането би
следвало да е ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните –
чл. 7, ал.1, т.4 от ЗУАВ. Това би означавало, че компетентен да издаде
разпореждането с оглед прилагането на чл. 1, § 2, буква „а“ от Регламента е изпълнителният
директор на БАБХ. Същевременно, обаче според разпоредбата на чл.4, §1 от
Регламента „За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1,
параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или
компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или
извършване на официален контрол и други официални дейности, а според §2 за една
и съща област дадена държава членка може да предоставя отговорността за
организиране или извършване на официален контрол или други официални дейности
на повече от един компетентен орган на национално, регионално или местно
равнище. Т.е. общностното право дава възможност на държавите членки да
определят повече от един компетентен орган на централно и/или местно ниво,
който да организира, респ. да извършва контрола и прилага правомощията по чл.1,
§2 от Регламента. Вериотно за това и в
нормата на чл. чл.25, ал.1, т.2 от ЗУАВ е предвидено „Мерките по чл.
24, ал. 1 се прилагат със: разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо
официален контрол – по чл.
138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от
Регламент (EС) 2017/625;“.
В случая е налице
посочено правно основание на акта чл. 138, ал.2, буква „и“ от Регламента за
контрол, като с оглед овластяващата норма на чл.4, §1 от Общностния акт следва
да се приеме, че е възможно различни компетентни органи, които държавата –
членка е определила в своето законодателство, да прилагат мерките по чл.138, §2
от него, след като не е налице забраната по чл.31 §3. Това овластяване е
законово и не сме в хипотезата на делегация на правомощия. Функционалната и
териториална компетентност на издателя на процесното пред съда разпореждане
следва от обстоятелството, че този орган – видно от представената длъжностна
характеристика, осъществява контрол върху добива, преработката, съхранението,
транспортирането и търговията със суровини, храни и адитиви на територията на
ОБДХ – Велико Търново, като едно от описаните задължения е издаването на
разпореждания за спиране на част или цялата дейност на обектите, регистрирани
по ЗВД. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението за липса на компетентност на издателя на
разпореждането.
Съдът обаче намира,
че разпореждането е формално незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т. 2 от АПК.
Както правилно
самият ответник поддържа, разпореждането е властнически акт, чрез който се
прилага административна принуда – спиране на извършването на определена дейност
на засегнатото лице заради извършено нарушение и/или заради предотвратяването
на такова нарушение, тъй като в процесният случай не е налице хипотезата на чл.
25, ал.4 от ЗУАВ.
Предвид тази
характеристика на разпореждането, съобразими са изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Съдът, въпреки становището на ответника намира, че изискването,
установено в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК не е спазено за процесното
разпореждане, макар и последното да представлява утвърден със заповед № РД 11-1696
от 24.7.2020 година на изпълнителния директор на БАБХ типизиран и клиширан
образец.
След като процесната
мярка представлява ПАМ по чл.138, §2, буква „и“ от Регламента за контрол, то
следва в обстоятелствената й част да се посочат фактическите обстоятелства,
които представляват неспазването на конкретни разпоредби, което неспазване
всъщност представлява несъответствието, което нормата на чл.138, §2, буква „и“
във връзка с §1 от Регламента за контрола има предвид. Съдът, с оглед обширното
уточнение, направено от ответника в хода на съдебното производство, приема, че
термина „търговия“, използван в мотивите на оспореното разпореждане означава
вътреобщностна търговия с месни продукти. Въпреки това, в оспореното
разпореждане не е уточнено изрично кои именно сделки представляват тази
вътреобщностна търговия, кои са съответните контрагенти на дружеството -
жалбоподател по тези сделки, какъв е точният им предмет. Нещо повече,
разпореждането не препраща към констативен протокол от проверката от 19.10.2020
г. и само защото липсват каквито и да е други доказателства или твърдения за
друга инспекция, съдът приема, че това е единственият документ, касаещ самата
проверка, констатирала нарушението. Това обаче не внася по-голяма яснота за
констатациите в тази насока, тъй като този констативен протокол е за проверка
на складодържателя и сочи като проверяван субект „Тил Трейд“ ООД, с ново име „Еко
Маркет България“, което е дружество различно от процесното. „Еко Маркет
Експорт“ ЕООД и „Еко Маркет България“ ЕООД са собственост и управлявани от едно
и също лице, но са различни правни субекти. Едното дружество – „Еко Маркет
България“ ЕООД е складодържател, а другото е търговско предприятие, чрез което
храните съхранявани в склада на складодържателя се изнасят за ЕС и страната
„Еко Маркет Експорт“ ЕООД, като само първото е вписано в регистрите на
ответника като стопанисващ склад. Същевременно, складодържателят явно извършва
дейност и чрез други търговски оператори (като цитирания в доклада от
проверката преди Предписание № 301 дистрибутор „Еко маркет 2012“ ЕООД). В
констативния протокол от 19.10.2020 г. се твърди, че обектът на „Тил Трейд“
ООД, с ново име „Еко Маркет България“ ЕООД извършва дейност чрез дружеството жалбоподател,
което обаче означава, че проверката е за дейността на „Тил Трейд“ ООД, с ново
име „Еко Маркет България“ ЕООД, извършвана чрез жалбоподателя, а не на
собствената дейност на последния. Освен това, и проверката от 19.10.2020 г., и
Предписание № 301/29.08.2019 г. са били адресирани до складодържателя „Еко
Маркет България“ ЕООД (като проверката преди предписанието е касаела колбас,
дистрибутиран от склада чрез съвсем различно дружество - „Еко маркет 2012“ ЕООД).
С процесното разпореждане обаче е спряна дейността на търговското предприятие
„Еко Маркет Експорт“ ЕООД. Следователно, липсват както каквито и да е
констатации за дейността, която жалбоподателят извършва на собствено основание,
лично, така и доказателства за това и за това твърдението за т. нар. „търговия“
е абсолютно бланкетно.
Всъщност липсата на
конкретно посочени обстоятелства, наличието на които следва да обуслови прилагането
на точно разписана от закона (Регламента)/ последица, е израз на формална
незаконосъобразност на административния акт, тъй като става въпрос за непълен и
неясен предмет, който при спор за законосъобразността на този административен
акт се трансформира в предмет на доказване. В случая процесното разпореждане не
препраща изобщо към друг документ или друг акт, който да съдържа релевантни
обстоятелства, които да очертават в пълнота и да изясняват предмета на спора. Представянето
на доказателства към констативния протокол от 19.10.2020 (стокова разписка и
фактура от 02.10.2020 година, потвържедение на ВОД и ЧМР от 15.10.2019 година,
намиращи се на стр. 29 и сл. ) не води до изясняване на предмета на
административния акт, тъй като в разпореждането, на първо място не е направено
позоваване на този протокол, на второ място не е уточнено кои са продуктите или
заготовките от свинско месо, които са предмет на сделката, за която се отнася и
с които следва да се свърже съдържанието на конкретната стокова разписка и на
трето място, защото както вече се каза поначало констативния протокол от
19.10.2020 г. не касае проверка на жалбоподателя, а на дружеството „Тил Трейд“
ООД с ново име „Еко Маркет България“ ЕООД, за което е посочено, че извършва
търговия чрез жалбоподателя, без това представителство да е доказано само по
себе си.
От друга страна,
посочено е, че при тази търговия съответните сделки не са преминали сертифициране в съответствие с изискванията
на Директива 2002/99/ЕО, като това е квалифицирано като нарушаване на чл.12,
точки „б“ и „в“ от Решение за изпълнение на Комисията от 9 октомври 2014 година
относно мерките за контрола на здравето на животните във връзка с африканската
чума по свинете в някои държави членки и за отмяна на решение за изпълнение
2014/178/ЕС, многократно изменяно с други решения на Комисията. Тази разпоредба
обаче, видно от съдържанието й, не третира ветеринарно или друго сертифициране
във връзка с вътреобщностна или друга търговия с месни продукти от свинско
месо.
Практически не е
спорно, че грешно са посочени и нарушените разпоредби. В контекста на
изискването за формална законосъобразност на разпореждането като
административен акт, съдът намира за несподелимо изразеното от ответника
разбиране, че неправилното посочване на точната разпоредба на решението, която
според ответника е нарушена, в случая не представлява формална
незаконосъобразност, а е израз на фактическа грешка при посочването на правната
квалификация. Правната квалификация на нарушението и посочването на нарушената
правна норма в случая не представлява посочване на материално-правното
основание, въз основа на което се проявяват разпоредените чрез акта правни
последици, а е част от обстоятелствата, които следва да бъдат налични, за да
могат да бъда разпоредени тези последици. Всъщност, тезата на ответника се
опровергава и предвид съдържанието на жалбата, подадена до съда, видно от която
е, че жалбоподателят възразява срещу обстоятелствената част на разпореждането,
част от която представлява констатирано нарушаване на точно на разпоредбата на
чл.12 от Решението, при която е ясно, че същият към момента на връчването на
административния акт не е бил наясно въз основа на какви обстоятелства е
издаден този акт.
Дори и обаче в остър
разрез с процесуалния закон съдът да допусне допълването и изясняването на
точния предмет на административния акт едва в съдебната фаза, то това отново не
води до законосъобразност на оспореното разпореждане.
На първо място, е
уместно да се посочи, че според разпоредбата на чл.138, §2, буква „и“ от Регламента
за контрол „При установено несъответствие компетентните органи предприемат:
разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част
от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо — на интернет
сайтовете, които той поддържа или използва;“. Нормата има предвид липсата на
съответствие, което се изисква според хипотезиса на чл.1,§2 от Регламента за
контрола, според който предмет на контрола е съответствието с правила на
общностно или национално равнище в областите, които са изчерпателно посочени в
посочената точка, като едната от тези области касае въпросите, свързани с
храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи
на производството, преработката и разпространението им. Следователно, посоченото
разпореждане следва да е функция от контрол за спазване от страна на съответен
оператор на обвързващо го правило (национално или общностно), което да урежда
въпрос по безопасността на храните на някой от етапите, посочени в разпоредбата
на чл.1, §2, буква „а“ от Регламента. Иначе казано, предвид параметрите на
разпореждането, които сочат на прилагане на ПАМ, издаването му следва да е
функция на неспазване на задължение на адресата му, което задължение следва да
го обвързва императивно, независимо дали то е акт на Общностно право или на
националното право и дали този акт има нормативен или друг характер.
В случая обаче е
посочено в акта, че несъответствието според разпоредбата на чл.138, §2, буква
„и“ от Регламента за контрола, представлява неспазване от страна на адресата на
акта на член 12 (или 13 според коригираното изявление на ответника), точки „б“
и „в“ от Решението.
Според разпоредбата
на чл. 288, предложение четвърто от ДФЕС „Решението е задължително в своята
цялост. Когато решението посочва адресати, то е задължително само за тях.“.
Решението за изпълнение, каквото е посоченото в разпореждането, не е
законодателен акт (арг. от чл.291 от ДФЕС), като и в редакцията му, относима
към датата на издаването на акта /Решение за изпълнение /ЕС/2020/1402 на
Комисията от 5.10.2020 година, нотифицирано под номер С/2020/6914/, и в
първоначалната му редакция, и, най – сетне, в редакцията, която може да се
приложи към фактите, установени от доказателствата, описани в констативния
протокол /изменена с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/875 на Комисията от
27 май 2019 година, нотифицирано под номер С(2019)4045/, обвързва
единствено страните – членки по аргумент от разпоредбите на чл.22 от
първоначалното Решение, разпоредбата на чл.2 от решение, нотифицирано под номер
С/2020/6914/ и чл. 2 от решение, нотифицирано под номер С(2019)4045.
Действително, от
практиката на СЕС следва, че и решенията могат да имат директен ефект. Този
директен ефект обаче се поражда при условията, при които се поражда при
прилагането на директивите като законодателни актове на вторичното право на
Съюза. Директният ефект на решенията за изпълнение може да се допусне само
когато съответното решение не е възпроизведено в националната правна система
или е възпроизведено неправилно, разпоредбите му са повелителни и са
достатъчно ясни и точни и те предоставят права на частни субекти, на които
последните могат да се позовават в отношенията си с институциите. Тези условия
не са налице, тъй като Решението на Комисията не разписва права за частноправни
субекти, като от друга страна ответника не сочи в разпореждането, че този акт
на Комисията не е възпроизведено в акт на вътрешното право.
С оглед на горното
не може да бъде прието, че предпоставките на чл.138, §2, буква „и“ от
Регламента за контрол са налице, тъй като не е установено изискващото се
несъответствие между поведението на жалбоподателя и обвързващо го правило на
Съюза или правило (акт) на правната система на Република България.
Извън горното, ако
съдът, отново в разрез с процесуалния закон, приеме условно, че посочената
търговия в разпореждането обхваща сделките, които се установяват от
доказателствата, приложени към констативния протокол от 19.10.2020 година, то
отново е налице противоречие с материалния закон. Към фактите, които отразяват
тези доказателства, е приложимо изменението на решението на Комисията,
извършено с Решение за изпълнение (ЕС)
2019/875 на Комисията от 27 май 2019 година за изменение на
приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за
контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в
някои държави членки, променящо Част I и Част II на приложението към Решението на Комисията, чрез която промяна се
включват конкретни области и общини на Република България в това приложение.
Тъй като посоченият в разпореждането член 13 (според ответника на фазата
на съдебното оспорване) от Решението на Комисията касае дерогационни правила,
изключващи приложението на чл. 11 от това Решение, то релевантни са Части II, III и IV от Приложението към Решението – чл. 11, точка 1. Както съдът отбеляза,
дори при и хипотетичното приемане на претенцията за нарушаването на забраната
по чл. 13 от Решението, следва вътреобщностните доставки на жалбоподателя да
касаят пратки на прясно свинско месо, заготовки от свинско месо и продукти от
свинско месо, състоящи се или съдържащи такова месо от посочените в
релевантната част II от Приложението, изменена с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/875 на
Комисията области и общини на територията на България или области на друга упомената
страна членка. От посочените доказателства (стокови разписки, фактури, транспортни
документи) не се установява дали пратките са с произход от стопанство, което е
на територията на изрично и изчерпателно посочените в приложението области и
общини. Посоченото отново означава, че фактическият състав на чл.138, §2, буква
„и“ във връзка с §1 от Регламента за контрола не е изпълнен и ответникът няма
основание да прилага предвидената там мярка.
Най-сетне, извън вече аргументираното по-горе и независимо от него,
следва да се посочи, че Регламентът за контрола не овластява компетентния орган
на държавата – членка да прилага мярката по чл.138, §2, буква „и“ от Регламента
за контрола безсрочно. Нормата сочи, че при предприемането на контролни
действия във връзка с §1 компетентните органи вземат мерки, които са подходящи
за спазване а правилата, посочени в чл.1, §2, една от които е разпореждане
прекратяването за целесъобразен период от време на всички или на част от
дейностите на съответния оператор. Така от самото изискване на разпоредбата
следва, че тази мярка е временна и следва да е ограничена със срок.
Целесъобразността на продължителността на този срок действително е в рамките на
дискреционната власт на прилагащия мярката орган, но поставянето на срок за действието
на разпореденото е императивно условие, което следва да бъде съобразено от
съответния компетентен орган. Липсата на какъвто и да е определен от ответника
срок на действие на разпореждането противоречи на изискването на разпоредбата
от Регламента за контрола, на който това разпореждане се основава.
По изложените мотиви
оспореното разпореждане да бъде отменено.
С оглед на изхода от правния спор, своевременно направеното от жалбоподателя
искане за разноски и на основание чл. чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди БАБХ гр. София (юридическото лице,
в чиято структура се намира органът – ответник) да плати на жалбоподателя
сторените разноски за настоящето производство, които включват платена държавна
такса от 50 лева и платен хонорар за един адвокат 500 лева.
Предвид изложеното и
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Еко Маркет Експорт“ ЕООД, гр.
Велико Търново Разпореждане за спиране на част или на цялата дейност № 620/20.10.2020
година на главен инспектор към ОДБХ – Велико Търново.
ОСЪЖДА БАБХ,
гр. София да плати на „Еко Маркет Експорт“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, Западна промишлена зона, склад Екомаркет, с ЕИК
********* разноски за настоящето производство в размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението ДА СЕ СЪОБЩИ на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: