Определение по дело №16218/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 547
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100516218
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...............

гр. София, 09.01.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                     ИВА НЕШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Попколева частно гражданско дело № 16218 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 54432/01.10.2019 г. на длъжника „Р.Р.“ АД срещу приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, обективирани в постановление от 19.09.2019 г. по изп. дело № 20198380404492 по описа на ЧСИ М.Б., с която се иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 60,00 лв.

Взискателят Г.Я.С.е депозирал възражение в законоустановения срок, в което поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като е преждевременно предявена, а при условията на евентуалност - неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за допустимост на жалбата, а относно основателността й не е взел отношение, тъй като жалбоподателят е уведомен, че има право да подаде възражение до съдебния изпълнител относно приетия адвокатско хонорар, преди да се възползва от правото си на жалба по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.  

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното постановление и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

С постановление от 19.09.2019 г., ЧСИ М.Б. е приел разноски по изпълнителното дело в общ размер на 3114,00 лв., от които 3000 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по изп.дело.

Така приетите разноски са посочени в поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника на 24.09.2019 г., като в срока по чл.436, ал.1 ГПК последният е възразил срещу размера на така определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело с жалба, по която е образувано настоящото производство, която жалба има характер на възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

 При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на депозираната жалба срещу разноските, съдът намира, че не е компетентен да се произнесе на този етап по следните съображения:

С разпоредбата на чл.435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. В конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство са обективирани в постановление от 19.09.2019 г. и в поканата за доброволно изпълнение от същата дата, като в срока по чл.463 ГПК – на 03.04.2019 г. длъжникът е депозирал жалба, в която са развити доводи за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение и е направено искане за намаляване на същия до размер от 60,00 лв.

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК.В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част- чл.78, ал.5 ГПК. Искането по чл.78, ал.5 ГПК следва да се направи пред съдебния изпълнител и едва след постановяване на нарочен акт по искането за редуциране на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, длъжникът ще има възможност да обжалва акта на ЧСИ за определяне на разноските. Съответно нормата на чл.435, ал.2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е районът на действие на съдебния изпълнител.

За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, обаче следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В настоящия случай съдебният изпълнител не се е произнесъл по направеното от длъжника възражение в изпълнителното производство за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Ето защо, следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането на длъжника за намаляване поради прекомерност на разноските, е частния съдебен изпълнител и едва след постановяване на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба срещу този акт, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията му. С оглед горното, настоящото производство следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, а жалбата на длъжника, имаща характер на възражение по чл.78, ал.5 ГПК - за намаляване размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, следва да се изпрати за произнасяне по компетентност на ЧСИ М.Б..

Настоящото определение като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 16218/2019 г. по описа на СГС, ГО, IV-Г състав, образувано по жалба с вх. № 54432/01.10.2019 г. на длъжника „Р.Р.“ АД срещу приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, обективирани в постановление от 19.09.2019 г. по изп. дело № 20198380404492 по описа на ЧСИ М.Б..

ИЗПРАЩА жалба с вх. № 54432/01.10.2019 г. на длъжника „Р.Р.“ АД срещу приетите с постановление от 19.09.2019 г. разноски за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20198380404492, в която се съдържа искане по чл.78, ал.5 ГПК, за произнасяне по компетентност на ЧСИ М.Б..

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

                                                                     

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                            

 

 

                                                                                              2.