Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 11141 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Д.Г.З. ***“ АД, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба Д.Г.З. твърди, че на 08,01,2017г., около 14,20ч., в гр.София, на ул. „Пернишко шосе“, на около 200м след бензиностанция „Лукойл“, посока с.Владая – с.Драгичево, А.В.Д. при управление на л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № *******,  допуснал нарушение на ЗДвП, като управлявал л.а. със скорост несъобразена с характера и интензивността на движението и състоянието на пътя – хлъзгав асфалт реализирал ПТП, като се блъснал със спрелия в дясна пътна лента л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, в резултат на което л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******* отскача напред и удря намиращия се непосредствено пред него пешеходец Д.Г.З., от което последният получил множество травми в областта на главата и крайниците.

Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпял силни физически и емоционални болки и страдания. Наложило се да посети болнично заведение, където му били извършени множество интервенции. Последвал  продължителен период на лечение и възстановяване, като болките и страданията не са отшумяли и към момента.

За ПТП бил съставен КП № К-20/08,01,2017г. от СДВР Отдел „Пътна полиция“.

Отговорността на водача А.В. Д. била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001427162/16г., валидна от 18,05,2016г. до 17,05,2017г.

Във връзка с лечението извършил разходи на стойност 447,13лв., подробно индивидуализирани по пера и размер в исковата молба, с приложени счетоводни документи.

Депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени вреди на 28,02,2017г., но по образуваната преписка по щета бил постановен отказ за изплащане на обезщетение.

Претендира присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата 447,13лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на претенцията за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба ЗК „Б.И.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № *******.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Счита, че ПТП не е настъпило по вина на водача на л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № ******* А.В.Д., а изцяло по вина на ищеца, който аварирал в лентата за движение с управляваният от него л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, където и в нарушение на ЗДвП спрял същия и предприел ремонтни дейности  заставайки пред предният му капак без да постави задължителният светлоотразителен триъгълник на пътя и облече светлоотразителна жилетка, като ударът между двете МПС е бил непредотвратим за водача на л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № *******.

Възразява, че не е налице пряка причинна връзка между твърдяните травматични увреждания и ПТП, като от последното ищеца е получил само няколко леки охлузвания.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа КП № К-20/08,01,2017г. от СДВР Отдел „Пътна полиция“ и приетото заключение по САТЕ, което намира за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира изцяло, както и въз основа показанията на св. А.В.Д., които намира за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, поради което също кредитира напълно съдът приема, за установено следното:

На 08,01,2017г., около 14,20ч., в гр.София, на ул. „Пернишко шосе“, на около 200м след бензиностанция „Лукойл“, посока с.Владая – с.Драгичево, А.В.Д. при управление на л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № *******,  допуснал нарушение на ЗДвП, като управлявал л.а. с технически несъобразена скорост при конкретните пътно-климатични условия хлъзгав, заледен път при минусови температури и отклоняване вниманието от пътната обстановка, в резултат на което реализирал ПТП, като се блъснал със спрелия в дясна пътна лента л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, от което л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******* отскача напред и удря намиращия се непосредствено пред него пешеходец Д.Г.З..

Л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № ******* се е движил със скорост около 60км.ч., при максимална скорост за безопасно движение в конкретната пътна обстановка – 39км.ч. Не е възприел паркирания автомобил и поставен светлоотразителен триъгълник, а само включените аварийни светлини на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******. Задействал е автомобила за екстрено спиране от около 45м, при необходими предвид скоростта му на движение 90м. Водачът на л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № ******* е разполагал с техническа възможност да извърши манелна заобикаляне на паркирания автомобил отляво, т.к. не е имало други движещи се ПС в лява пътна лента. За водачът на л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № ******* е имал необходимата далечна видимост не по малко от 100м към спрелия автомобил с включени аварийни светлини и за него ударът е бил предотвратим независимо дали на място е бил поставен от водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******* светлоотразителен триъгълник на не по малко от 30м зад автомобила. Последният само подпомага възприемането на автомобила, като от техническа гледна точка водачите въприемат ПТ – в случая паркирания л.а. като препятствие на пътното платно. Предвид местоположението на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******* – пред предният капак, при отворен преден капак и наведен над двигателя носенето на светлоотразителна жилетка не би спомогнало за предотвратяване на удара.

 Описаните телесни увреждания в работната диагноза по пострадалия пешеходец са в причинно следствена вързкас процесното ПТП и са последица от същото.

Съдът намира заключението на допълнителна СМЕ за обективно и компетентно дадени и съответстващи на останалите доказателства по делото. Същото е по задълбочено, пълно и обосновано, поради което съдът кредитира именно него. Въз допълнителното заключение приема за установено следното:

Вследствие ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:

1, в областта на главата - охлузване в дясна теменна област на главата, контузия, охлузване и травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челно-слепоочно-скулна област, разкъсно контузна рана в дясна скулна/ябълчена/област на лицето, травматичен кръвоизлив на клепачите на дясно око;

2, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/, контузия на шията;

3, множество контузии и охлузвания в областта на лява длан, дясна мишница, долните крайници, дисторзио /навяхване/ на дясно коляно.

По повод уврежданията са извършени множество прегледи и изследвания, подробно описани в заключението. Поради продължилите оплаквания е постъпил на лечение в клиника по нервни болести, където е поставена диагноза: шийно черепен синдром, окципито-атланто-аксиален отдел. В резултат на множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки са настъпили болки в отдела засилващи се при движение, често главоболие и тилно шийна локализация, чувство на нестабилност и замайване пред погледа. Настъпва изглаждане на лордозата в отдела. Препоръчва се при тази диагноза носене на мека, шийна яка в първите пет-шест дни и прием на медикаменти обезболяващи, витамини и минерали, както и в следващ етап физикални процедури. Не са установени травматични промени в областта на шията след проведените изследвания от в.л. При проведен личен преглед при екстензия/максимално навеждане на главата назад/, както и при ротация в ляво в крайната фаза има затруднение и лека болка.

От показанията на свидетеля Н.Н.З.– съпруга на ищеца се установява, че видяла за първи път последния в деня след ПТП. Довели го брат му и техният кум. Бил в безпомощно състояние. Не можел да стои сам на краката си и те му помагали да се придвижва, едното му око било напълно закрито от превръзка. Краката били отекли и сини. Бил отпаднал и се чувствал много зле след ПТП, Тя му помагала за тоалет и хранене. Първите дни не можел да се движи самостоятелно и върти главата си поради болка и оток в коленете и във врата. Имал силно главоболие и пръстите на дясната му ръка тръпнели. Изпускал предмети. Не можел да се храни. По късно се появили усложнения и посетили невролог. Наложило се болнично лечение, при което направили изследвания и установили травми на гръбначния стълб. Изписали му шийна яка, която носел непрекъснато около два месеца, а след това при нужда. Куцал, болели го коленете. Направил физиотерапия. Започнал да спи лошо. Будел се често. Получил страх от затворени пространства. Спрял да спортува и не можел да работи прецизно както преди по ппрофесията си - електроженист заради болките в гърба и краката.

Въз основа събраните и неоспорени писмени доказателства – счетоводни документи съдът приема за установено, че във връзка с лечението си ищеца е извършил разходи на стойност 447,13лв., подробно индивидуализирани по пера и размер в исковата молба.

Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на водача И.С.Б.била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001427162/16г., валидна от 18,05,2016г. до 17,05,2017г.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск  с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим. На 28,02,2017г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът е постановил отказ да заплати застрахователно обезщетение, след което е предявен настоящият иск.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.

Установява се, че с поведението си водачът А.В. Д.е нарушил разпоредбите на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, като е управлявал л.а. с несъобразена скорост с климатичните условия и състоянието на пътя и допуснал сблъсък със спрелия в лявото платно л.а. на ищеца, станал причина за травматичните увреждания.

Възражението за наличие на принос от страна на ищеца е останало недоказано. Установено е, че дори да е поставен светлоотразителен триъгълник и същият да е бил със светлоотразителна жилетка, това не би спомогнало за избягване на удара. Ударът е бил предотвратим и е настъпил изцяло по вина на А.В.Д..

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 5 000,00лв., поради което и предявения иск за сумата 25000,00лв., която е разлика над присъдените 5 000,00лв. до пълния претендиран размер от 30000,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в работоспособна възраст – 31 години към датата на произшествието, претърпял увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: в областта на главата  - охлузване в дясна теменна област на главата, контузия, охлузване и травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челно-слепоочно-скулна област, разкъсно контузна рана в дясна скулна/ябълчена/област на лицето, травматичен кръвоизлив на клепачите на дясно око; множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/, контузия на шията; множество контузии и охлузвания в областта на лява длан, дясна мишница, долните крайници, дисторзио /навяхване/ на дясно коляно. Постъпил е на последващо лечение в клиника по нервни болести. Носел е мека шийна яка в първите 5-6 дни. Търпял е болки засилващи се при движение, често главоболие и тилно шийна локализация, чувство на нестабилност и замайване пред погледа. Травматичните увреждания са отшумели. При екстензия/максимално навеждане на главата назад/, както и при ротация в ляво в крайната фаза има затруднение и лека болка.

Доказана е и претенцията за присъждане на имуществени вреди в претендирания размер от 447,13лв., формирани от разходи за лечение.

 

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните. Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 28,02,2017г., от когато следва да се присъди законна лихва върху главницата,  до окончателното изплащане на сумата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.

Адв. М.Н. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Същото възлиза на 1716,00лв. с ДДС. Ищецът претендира присъждане на сумата общо 630,00лв., представляваща платени в производството съдебни разноски.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 1500,00лв., формирани от платен за защита от адвокат хонорар. Съдът, като съобрази изричното възражение за прекомерност на платения хонорар от странана ищеца, предмета на спора и извършените процесуални действия намира, че претендираният хонорар е адекватен на фактическата и правна сложност на спора. Поради това възражението за прекомерност е неоснователно.

Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. М.Н. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 286,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и сумата 105,00лв. в полза на ответника, представляваща сторените в производството съдебни разноски.

Съобразно отхвърлената част от иска ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1250,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 200,00лв., съобразно уважената част от иска. Разходи от бюджета на съда не са направени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.З. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. М.Н., сумата 5000,00 /пет хиляди/лв., които са част от сумата общо претендираните 30000,00лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,  претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08,01,2017г., около 14,20ч., в гр.София, на ул. „Пернишко шосе“, на около 200м след бензиностанция „Лукойл“, посока с.Владая – с.Драгичево, където А.В.Д. при управление на л.а. марка „Форд галакси“ с рег. № *******,  допуснал нарушение на ЗДвП, като управлявал л.а. със скорост несъобразена с характера и интензивността на движението и състоянието на пътя – хлъзгав асфалт и реализирал ПТП, като се блъснал със спрелия в дясна пътна лента л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, в резултат на което л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******* отскочил напред и ударил намиращия се непосредствено пред него пешеходец Д.Г.З., чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116001427162/16г., валидна от 18,05,2016г. до 17,05,2017г., както и сумата 447,13 /четиристотин четирдесет и седем, 0.13/лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците считано от 28,02,2017г.  – датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв., която е горница над присъдените 5000,00лв., до общо претендираните  в размер на 30000,00лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28,02,2017г.  – датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното и изплащане, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Н. – САК, в качеството на процесуален представител на Д.Г.З. ЕГН **********, сумата 286,00 /двеста осемдесет и шест/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.З. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. М.Н. сумата 105,00 /сто и пет/лв., представляващи сторените пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА Д.Г.З. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. М.Н. ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 200,00 /двеста/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: