№ 398
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20211100510344 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от „Д.З.“ АД срещу постановление за разноски от
18.06.2021 г. по изпълнително дело № 20218440400881, с което ЧСИ С.Я. е отказал да
намали приетото в изпълнителното производство възнаграждение за адвокат до сумата от
200 лв. и съответно да редуцира таксата по т. 26. Твърди, че плащанията от застраховател са
гарантирано събираеми в кратък срок чрез нормативно наложен финансов резерв по всички
доброволно или съдебно предявени претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение, съответно от Обезпечителния фонд, администриран от Гаранционния фонд.
Застъпен е и довод, че при единственото действие на процесуалния представител –
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, възнаграждението следва да бъде
ограничено до предвидения размер по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Иска се адвокатското възнаграждение да бъде намалено до
сумата от 200 лв. и на тази основа да бъде определен размерът на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и съответно постановлението да бъде
отменено. Претендират се разноски в настоящото производство и юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят в изпълнителното производство – „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, представляван от
адв. Я., застъпва теза, че възнаграждението е определено в предвидения минимален размер
като включва действията по образуване на изпълнителното дело и процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парично вземане. Сочи, че съдебният изпълнител не е
овластен да действа служебно, а взискателят е определил изпълнителния способ, при
приложението на който е събрана сумата, обуславящо и хипотезата на чл. 10 т. 2 от
Наредбата. Твърди и че ангажираното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, което
следва да бъде отчетено и при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски.
1
В мотивите, изложени от помощник съдебен изпълнител при ЧСИ С.Я. – П.В., се
сочи, че възнаграждението съответства на определените от Наредба № 1 граници и начин на
изчисляване. Застъпва теза, че липсващото доброволно изпълнение преди образуване на
изпълнителното производство ангажира длъжника да възстанови и авансово заплатеното
възнаграждение понеже взискателят няма как да предвиди със сигурност развитието на
изпълнителното производство. Взискателят не е предоставил и права по чл. 18 ЗЧСИ
досежно определяне начина на изпълнение, което пряко го ангажира с изпълнителното
производство включително и с депозиране на становище по постъпилото възражение. Сочи,
че действията на длъжника и липсващото доброволно изпълнение преди образуване на
изпълнителното дело води до усложняване на делото, а процесуалният представител на
ищеца осъществява представителство и по повод подадената жалба като предоставя
специфични юридически познания в обосновка на предприетите действия. Изразено е
становище, че тези действия не се ограничават до образуване на изпълнителното дело,
поради което налице е и хипотезата на чл. 10 ал. 2 от Наредбата.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да
инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена. Това
определя правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване
действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано по молба, подадена от адв. Г. Я. като
пълномощник на „ДЗИ О.З.“ АД с искане да бъдат събрани от „Д.З.“ АД сумите 534,50 лв. –
главница, законна лихва върху нея, считано от 13.08.2020 г. и разноски в исковото
производство в размер на 710,00 лв. С молбата е поискано пристъпване към принудително
изпълнение с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. От представения
договор за правна защита и съдействие в нечетливо копие не се установява размера на
договореното възнаграждение, но страните не спорят, а и ЧСИ Я. е констатирал да възлиза
на 430,28 лв.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя длъжник на
26.05.2021 г. като в нея е отразена общо такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 332,95 лв.
Издадена е сметка с начислени такси съответно за образуване на дело, изпращане на покана
за доброволно изпълнение и изпращане на запорно съобщение с начислено ДДС върху тях.
От данните по делото се установява, че в изпълнение на запорно съобщение на
02.06.2021 г. от У.Б. АД е нареден превод на сумата 2051,23 лв., съответстваща на указаната
в поканата за доброволно изпълнение.
Подаденото от длъжника възражение е оставено без уважение като ЧСИ Я. не е
обосновал отказа си.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Отговорността за разноски и в рамките на изпълнителното производство се опира на
породена вреда в резултат на укоримо поведение на длъжника. Паричното задължение е
носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от
длъжника. Влязлото в сила съдебно решение еднозначно утвърждава задължението за
плащане. Бездействието на длъжника да стори това доброволно го ангажира да възстанови и
направените от кредитора допълнителни разноски за принудителното събиране на вземането
– арг. от чл. 79 ГПК. При все това обаче и в рамките на изпълнителното производство
2
намира приложение общоутвърдената граница на отговорността за обезвреда. На
възстановяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от укоримото
поведение. В тази връзка и законът не признава пълно възстановяване на направените
разноски от взискателя, а ангажира длъжника да възстанови тези, които се били необходими
за удовлетворяване на притезанието. С други думи, макар и липсващото доброволно
изпълнение да предполага допълнителни усилия за кредитора в рамките на изпълнителното
производство, само по себе си не го освобождава от ангажимент да следи за собствения си
интерес, редуцирайки разноските до необходимите, за да бъде получено удовлетворение.
Направените разноски, които не са обусловили реализация на притезанието, остават в
негова тежест – арг. от чл. 79 ГПК.
Квалифицираната юридическа защита е гаранция за пълноценна реализация на
притезанието, поради което и направеният разход за осигуряването й чрез ангажиране на
адвокат и в изпълнителното производство е необходим. Размерът на този разход обаче
пряко зависи от избора на адвокат. От регламентацията на отношенията между взискателя и
адвоката зависи и кога ще бъде заплатено възнаграждението – законът не предписва това да
става авансово, но ефективното му плащане легитимира взискателя да изисква
възстановяването му. Установеният минимален размер на адвокатското възнаграждение
осигурява от една страна предвидимост на този присъщ за защитата на права разход, а от
друга – определя установеното от самоуправляващата се адвокатура адекватно
възнаграждение за типизирани по предмета си производства. С оглед ангажимента на
неизправния длъжник да заплати освен дължимото и допълнително провокираните от
неизпълнението разноски обаче в негова тежест е да възстанови и договорено
възнаграждение в по-висок размер, ако конкретното производство се отличава с фактическа
и/или правна сложност. Нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява водещия производството
орган да прецени превишението с оглед оказаните критерии като гарантира, че размерът е
съобразен с присъщия, но с оглед спецификите на конкретния случай. С други думи,
нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК утвърждава правомощие, чието упражняване е наложително
винаги, когато при подадено възражение за прекомерност превишението над стантартното
възнаграждение не може да бъде обосновано с фактическа и/или правна сложност на случая.
Съдебният изпълнител дължи да редуцира авансово заплатеното възнаграждение за адвокат,
оказал се ненужен разход за постигане на търсения резултат – събиране на вземането.
При очертания механизъм за разпределяне на отговорността за обезвреда при
контролиран от взискателя размер на разхода за адвокатско възнаграждение следва да се
отчете спецификата на изпълнителното производство. Процесуалният закон го определя
като двуфазно. С тази особеност може да бъдат обяснени и диференцираните минимални
размери на следващото се адвокатско възнаграждение.В рамките на гарантирания от закона
срок за доброволно изпълнение принудата като средство за реализация на подлежащото на
изпълнение притезание е изключена. От тази гледна точка и ангажиментите на адвоката са
предопределени по съдържание и са ограничени във времето. При обективно
предначертания обем от ангажимент логично следва и предписанието на чл. 10 т. 1 от
Наредбата – предвидена е сумата от 200 лв. Съдебният изпълнител дължи да очертае обема
на дължимото в това число и размера на приетото в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение, но както бе посочено е и обвързан от правилото на чл. 78 ал. 5
ГПК. От длъжника единствено зависи дали ще откликне на поканата за доброволно
изпълнение, за да ограничи отговорността си за допълнителни разноски в това число и
възнаграждение за адвокат в същинската фаза на принудително изпълнение. Нормата на чл.
10 т. 2 от Наредбата предписва принципно различен подход за остойностяване на
адвокатския труд при обективна невъзможност за предвиждане на продължителността и
обхвата на ангажиментите с цел удовлетворяване на парично притезание. Както бе
посочено взискателят е свободен да прецени дали и кога да договори ангажимент за
3
процесуален представител – адвокат и за факултативната фаза на изпълнителното
производство (развива се само, ако притезанието не е напълно удовлетворено в срока за
доброволно изпълнение). Този избор на взискателя обаче не обосновава връзка с укоримо
поведение на длъжника, за да бъде ангажиран с възстановяване и на калкулираното
възнаграждение за ангажименти в несъстоялата се фаза на извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното притезание. Кумулирането на възнагражденията
противоречи на чл. 79 т. 3 ГПК.
Липсата на доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното
производство не обуславя усложнение, а го определя като типична последица. Ето защо
възнаграждението, превишаващо определения от 200 лв. размер не може да бъде обосновано
с това обстоятелство.
Несъмнено воденето на изпълнителното производство предполага допълнителни
усилия, но законът гарантира възможност на взискателя да се освободи от този ангажимент
като го възложи на частния съдебен изпълнител без това да рефлектира върху размера на
дължимите такси. Изборът на процесуалния му представител да се ангажира пряко с водене
на изпълнителното дело не обосновава усложнение, провокирано от укоримото поведение
на длъжника, за да обоснове допълнителни разноски в негова тежест. Съгласно чл. 426 ал. 2
ГПК при липсващо възлагане взискателят дължи да посочи в сезиращата съдебния
изпълнител молба и изпълнителния способ. Затова и избраният изпълнителен способ не
обуславя извършване на действие с цел удовлетворяване на паричното притезание, а
съставлява елемент от дължимото при иницииране на изпълнителното производство,
Без значение е и обстоятелството, че сумата е събрана в резултат на наложен запор.
При все, че съдебният изпълнител не може да осъществи принуда преди да е изтекъл срокът
за доброволно изпълнение, законът го овластява да обезпечи реализацията на притезанието.
Изпълнението по силата на запора по реда на чл. 508 ал. 3 ГПК се осъществява от името и за
сметка на длъжника и е равнозначно на доброволно изпълнение.
Делото не се явява усложнено и с оглед развиващото се производство по защита
срещу претендирано възнаграждение. Както бе посочено вече основание за ангажиране
отговорността на длъжника е собственото му укоримо поведение. Възражението срещу
размера на адвокатското възнаграждение е процесуално средство за сезиране на органа,
ръководещ съответното производство да съобрази договорения с обективно обоснование
предвид спецификата на спора. Провокираното от възражението усилие за процесуалния
представител на взискателя не сочи на действия, насочени към удовлетворяване на
признатото с изпълнителния титул притезание, а на участие в производство, утвърждаващо
нововъзникнало вземане за допълнителни разноски. Ангажиментът за длъжника да понесе и
разноските за адвокатска защита както бе посочено вече е ограничен до необходимите, за
събиране на дължимото. Осъществената защита по образуване на изпълнително дело
включва и отстояване на предявеното в рамките на изпълнителното производство акцесорно
вземане за разноски в това число и за адвокатско възнаграждение. С други думи, това
развитие макар и да предполага допълнителни усилия за адвоката, то не произтича от
липсата на доброволно изпълнение на дължимото по изпълнителния лист да обоснове
усложнение по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК при оценка на фактическата и правна сложност
на изпълнителното производство.
Настоящият състав приема, че както систематичното място, така и съдържанието на
правилото на § 2а от ДР на Наредба № 1 го определя за относимо към определена категория
адвокати – регистрираните по ЗДДС. Нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК обаче не отдава значение
на обстоятелства, относими към статута на ангажирания адвокат. Именно защото съдът
дължи да разреши материалноправния въпрос за обема на отговорността за разноски при
4
утвърдените от закона правила, текстът на § 2а се явява необходимо уточнение с оглед
нормата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС, че размерът на косвения данък не е включен в определената
минимална цена на адвокатската услуга. По тази причина няма основание за извод, че § 2а
от Наредбата утвърждава ДДС в допълнение към определения минимален размер на
адвокатското възнаграждение, обуславящо и противопоставим на длъжника разход. С оглед
очертаната вече граница на отговорността за обезвреда направеният от възложителя избор
на адвокат сам по себе си не е в състояние да обоснове задължение за възстановяване на
произтеклия от това допълнителен разход към фиска.
По изложените съображения настоящият състав приема за меродавен установения
размер на минимално възнаграждение от 200 лв. Тъй като делото не разкрива усложнение
нито от правна, нито от фактическа страна спрямо типичното, приетото от съдебния
изпълнител вземане за адвокатско възнаграждение като подлежащо на събиране в
производството следва да бъде редуцирано до установения размер.
С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е ограничен до поисканата в процеса
защита или в случая. Жалбоподателят оспорва да дължи разликата над съответна сума за
признатото задължение за адвокатско възнаграждение, което налага редуциране на
резултатната такса по т. 26 от Тарифата. При постъпилата сума в изпълнителното
производство и според установения в подзаконовия нормативен акт механизъм съответна на
изцяло удовлетвореното притезание е сума в размер на 166,85 лв. с ДДС.
По разноските
Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от
правна гледна точка предизвикан съдебен спор. По изричен текст на чл. 78 ГПК,
регламентиращ този въпрос, отговорността за разноски е обусловена от изхода на
провокиралия го гражданскоправен спор. Това придава на отговорността за разноски
акцесорен характер. Предвиден е и нарочен ред за преразглеждане на решението за
разпределение отговорността за разноски, а институционалният контрол за
законосъобразност се явява негова факултативна фаза. В случая предмет на разглеждане не
е спор за материално право, а преценка законосъобразността на упражненото от органа на
принудителното изпълнение правомощие да разпредели отговорността за разноски. Тази
специфика в предмета на съдебното производство не се включва в хипотезата на чл. 78 ГПК,
поради което и не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на отговорността за
разноски. Ето защо и заявеното искане от страна на жалбоподателя следва да бъде оставено
без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не се установява направения
допълнителен разход от жалбоподателя да е провокиран от необосновано предизвикан спор
от страна на взискателя. Законът регламентира нарочен ред за възмездяване на вреди,
произтекли от незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител – чл. 74 ЗЧСИ.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.З.“ АД постановление за разноски от 18.06.2021 г. по
изпълнително дело № 20218440400881 на ЧСИ С.Я. в обжалваната част за сумата над 200
лв. - адвокатско възнаграждение и определя такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 166,85 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д.З.“ АД да бъдат присъдени разноски в
5
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6