РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. П., 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000692 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №209/26.VІ.2023год. постановено по т.д.
№113/2022год. Старозагорският окръжен съд е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ..... да заплати на П. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.С.З., ул.“Св.Княз Б.“ №124, ап.23, сумата 144 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, болки
и страдания от получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
1.ХІ.2021год. и сумата 1 574.60лв., представляваща обезщетение за
причинените и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 19.ХІ.2021год.-
датата на застрахователната претенция до окончателното им изплащане, като
е отхвърлил като неоснователни: искът за обезщетение на причинените
неимуществени вреди за сумата над 144 000лв. до претендираните 180 000лв.,
частично от 300 000лв., искът за обезщетение на причинените имуществени
вреди за сумата над 1 574.60лв. до претендираните 1 968.25лв., и искът за
заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от
1
8.ХІ.2021год. до окончателното им изплащане.
Осъдил е ЗД „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ..... да заплати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата
в размер на 5 329.79лв. с ДДС.
Осъдил е ЗД „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ..... да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 5 822.98лв. и
сумата 240лв. за възнаграждения на вещи лица, изплатени от бюджета на
съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Осъдил е П. Т. П., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“
АД гр.С., ЕИК ..... разноски в размер на 1 461.20лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С определение №610/13.ІХ.2023год. постановено по т.д.
№113/2022год. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение, като
неоснователна, молбата по чл.248 ГПК на адв. П. К., като пълномощник на
ищцата П. Т. П., ЕГН ********** за изменение на решение
№209/26.VІ.2023год. по т.д.№113/2022год. на ОС- С.З. в частта за
разноските.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№9257/25.VІІ.2023год. е постъпила
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК .....,
представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К., чрез
пълномощника му адв. С. М., против решение №209/26.VІ.2023год. по т.д.
№113/2022год. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която на П. Т. П. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000лв. до
присъдените 144 000лв., или за сумата 54 000лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.ХІ.2021год. до окончателното и изплащане,
както и в частта, с която е определено 20% съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца, която е пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на
ОС- С.З. е недопустимо, като постановено при липса на задължителна
процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск по чл.432ал.1 КЗ от ищцата, а именно- застрахователната
претенция от името на П. П. е подадена от адв. Б., който е имал пълномощно
да представлява пострадалата П. П. само в досъдебното производство. Тъй
като по делото не е представено надлежно пълномощно адв. Б. да
2
представлява ищцата пред застрахователя на деликвента, то счита, че в случая
пострадалата П. П. не е заявила застрахователна претенция по реда на чл.380
КЗ, поради което и предявения иск по чл.432ал.1 КЗ е недопустим. Счита и че
решението на първоинстанционният съд в обжалваните му части е неправилно
и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон- чл.52 ЗЗД
и чл.51ал.2 ЗЗД и съдебната практика по прилагането на тези разпоредби.
Счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
144 000лв. за прекомерно завишено и неотговарящо на изискванията на
закона, ППВС №4/1968год., икономическата конюктура в страната към датата
на деликта и практиката на ВКС по сходни случаи. А определеният като
процент принос на пострадалата за вредоносния резултат като занижен. Ето
защо жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението на ОС- С.З.
в обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано и му се
присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П. Т. П., ЕГН **********, чрез
пълномощника и адв. П. К. от САК, оспорва изцяло въззивната жалба на
застрахователното дружество, като неоснователна и моли ПАС да потвърди
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като
законосъобразно и правилно.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№9685/7.VІІІ.2023год. е
подадена от П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ул.“Св.Княз Б.“ №124,
ап.23, чрез пълномощника и адв. П. К. от САК против решение
№209/26.VІ.2023год. по т.д.№113/2022год. на Старозагорския окръжен съд в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове за
обезщетение на причинените и неимуществени вреди над 144 000лв. до
претендираните 180 000лв., частично от 300 000лв., както и за обезщетение на
причинените и имуществени вреди над 1 574.60лв. до претендираните
1 968.25лв., с оплаквания за неправилност, тъй като съдът е приел 20%
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което съпричиняване
счита за недоказано по делото. Присъдената сума за обезщетяване на
неимуществените вреди е занижена и не съответства на съдебната практика
при компенсиране на вреди от този тип, като не може да репарира в пълен
обем претърпените от П. П. вреди от морално естество. Ето защо моли
въззивният съд да отмени решението на ОС- С.З. в обжалваната му част и
постанови ново решение, с което уважи изцяло предявените искове като
3
основателни и доказани по размер. Моли да се присъди на основание
чл.38ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на адв. П. К. за оказаната безплатна
правна помощ и представителство на ищцата пред въззивната инстанция.
Подаден е отговор на въззивната жалба вх.
№11053/13.ІХ.2023год. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД
гр.С., ЕИК ....., представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К.,
чрез пълномощника му адв. С. М., с възражения за нейната неоснователност.
ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№12923/17.Х.2023год. е подадена
от адв. П. К. от САК, като пълномощник на П. Т. П., ЕГН ********** против
определение №610/13.ІХ.2023год. по т.д.№113/2022год. на Старозагорския
окръжен съд, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и съдебната практика при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА. Моли въззивният съд
да отмени определението на ОС- С.З. и постанови ново определение, с което и
присъди допълнително 7 123.17лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищцата пред
първата съдебна инстанция.
Подаден е отговор на частната жалба вх.
№14251/13.ХІ.2023год. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД
гр.С., ЕИК ....., представлявано от изпълнителните директори С. С.П. и К.Д.К.,
чрез пълномощника му адв. С. М., с възражения за нейната неоснователност,
поради което моли въззивния съд да я остави без уважение.
Въззивните и частната жалби са допустими, тъй като са
подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 КЗ, от надлежно
легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване актове на
първоинстанционния съд.
П.ският апелативен съд като взе предвид направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
4
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано.
Решението на първоинстанционния съд е и допустимо,
постановено по предявените от ищцата искове и при липса на съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд
счита за неоснователни възраженията на ЗД „Б.И.“ АД гр.С. за недопустимост
на решението на първоинстанционния съд, което се обжалва частично, а не
изцяло, тъй като по делото е било представено пълномощно /стр.177 от т.д.
№113/2022год./, издадено от П. Т. П., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка В.А.Т., ЕГН ......, с което адв. А. Б. от САК е бил
упълномощен да я представлява в ДП, да предявява иск, като сключва
спогодба, намалява, оттегля или се отказва от иска и т.н., а в договора за
правна помощ е посочено изрично, че е упълномощен да я представлява пред
всички застрахователни компании, включително пред Г.ф.. Т.е. по делото е
било безспорно установено, че застрахователна претенция е предявена от П. Т.
П. пред ЗД „Б.И.“ АД гр.С., чрез пълномощника и адв. А. Б., който е бил
надлежно упълномощен за това, по реда на чл.380 КЗ. Следователно е спазена
процедурата относно заявяване на застрахователната претенция по реда на
чл.380 КЗ и поради неизплащане на застрахователно обезщетение на
пострадалата ищца, последната е предявила прекия иск към застрахователя по
реда на чл.432ал.1 КЗ, който е допустим.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивните
жалби, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищцата П. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.С.З., ул.“Св.Княз Б.“ №124, ап.23 искове с правно
основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗД „Б.И.“ АД
гр.С., ЕИК ....., да и заплати обезщетение в размер на 180 000лв., частично
предявен иск от 300 000лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от травматичните увреждания, получени при ПТП,
5
настъпило на 1.ХІ.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил
„М. Ц 180“ с рег.№..... Д.Б.Н. и обезщетение в размер на 1 968.25лв. за
причинените и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8.ХІ.2021год., евентуално
от 19.ХІ.2021год.-датата на предявяване на застрахователна претенция до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП са
причинени телесни увреждания на П. Т. П., на 18 години. Излагат се
обстоятелства, че на 1.ХІ.2021год. в гр.С.З., по бул.„Св. П. Е.“ №163 и ул.З.
„С. п.“, при управление на лек автомобил марка „М.“, модел „Ц 180“ с рег.
№....., виновният водач Д.Б.Н., нарушила правилата за движение по пътищата,
като изгубила контрол над управляваното МПС, отклонила се и се блъснала в
бордюр и в дърво, след което се завъртяла и се блъснала в метална предпазна
решетка, в тротоар и спряла. Вследствие на настъпилото ПТП били
причинени телесни повреди на П. П. - пътник в същото МПС. По случая било
образувано ДП № 281/2021 г. на Сектор ПТП към ОД на МВР- , пр.пр.
№10367/2021год. на РП- Стара Загора, което към момента на депозиране на
исковата молба не било приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че
причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на
лекия автомобил Д. Н., нарушения на правилата за движение по пътищата. В
случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния
водач Д.Н. и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания
на П. П.. Твърди се, че за увреждащия лек автомобил “М. Ц 180” с peг.№.....,
управляван от Д. Н., имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, застрахователна полица №....., със срок на валидност една
година, считано от 28.VІІ.2021год. до 27.VІІ.2022год. със ЗД „Б.И.“ АД, гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявила претенция за
изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД гр. С., като били представени
всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с обратна
разписнка на 19.ХІ.2021год. По случая била заведена щета, по която
застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане
обезщетение. С оглед на изложеното, ищцата счита, че в случая били налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Б.И.“ АД гр. С. за
причинените й неимуществени и имуществени вреди.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът
6
оспорва исковете изцяло по основание и размер. Оспорва да е причинен
деликт от страна на водача на лек автомобил „М. Ц 180“ с рег.№....., Д.Н..
Оспорва да е действала противоправно и виновно в причинна връзка, с което
да е настъпило процесното ПТП. Посочва, че до настоящия момент няма
влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.300 ГПК.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Посочва, че единствено доказателство за механизма,
което ангажират ищците е съставения по случая КП за ПТП. Счита, че
представеният Констативен протокол за ПТП не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на
инцидента. Твърди, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде
направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл.45ал.2 ЗЗД. Оспорва иска по размер. Счита, че
претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата,
като се явява прекомерна. По твърдения в исковата молба на 01.11.2021г. П. Т.
П. е била участник в ПТП като пътник в самокатастрофирал лек автомобил.
Твърди, че няма представени медицински документи от мястото на инцидента,
които да удостоверят съС.ието на пострадалата П. Т. П. /Фиш за спешна
медицинска помощ/. Посочва, че представената медицинска документация
удостоверява, че на 1.ХІ.2021год. е била приета в болнично заведение в ясно
съзнание, имала спомен за случилото се, описаната консултация от
неврохирург не е приела наличие на черепно-мозъчна травма. Също така
ответникът взема отношение и по останалите описани в исковата молба
телесни увреждания, като предвид представените медицински данни по
делото и липсата на данни за усложнения счита, че адекватна сума за
обезщетение е около 90 000лева, ако искът се докаже по основание и без да се
отчита съпричиняване. Излага аргументи, че претендираната от ищеца сума за
обезщетяване на процесните неимуществени вреди е прекомерно завишена и
не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в
страната към датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по -
тежки вреди. Позовава се на чл. 52 от ЗЗД и на съдебна практика. Прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
7
пострадалата П. П., която е пътувала на предна дясна седалка в процесния
автомобил, без поставен предпазен колан.
По делото Старозагорският окръжен съд правилно е
приложил разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлото в законна
сила на 14.І.2023год. решение №574/29.ХІІ.2022год. по НОХД№2934/2022год.
на РС- С.З., което е задължително за гражданския съд, безспорно е установено
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с
решението подсъдимата Д.Б.Н., ЕГН ********** е призната за виновна в това,
че на 1.ХІ.2021год. в гр.С.З., по бул.“Св.П.Е.“, при управление на МПС- лек
автомобил марка „М.“, модел „Ц 180“, с рег.№ ....., е нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.5ал.1т.1 от ЗДвП-“Всеки участник в
движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“; чл.20ал.1 от ЗДвП- “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“; чл.21ал.1 ЗДвП- “При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: - пътно превозно средство - Категория В, в населено място -
50км/ч“ и по непредпазливост причинила на П. Т. П., ЕГН **********
многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване от III-то до
IX-то ребра в дясна гръдна половина, причиняващо трайно затруднение на
движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни; контузия на десен бял дроб
с набиране на кръв и въздух в дясна плеврална кухина, наложило оперативно
отваряне на дясна плеврална кухина и евакуиране на кръв и въздух,
причиняващо разстройство на здравето временно опасно за живота; открито
счупване на двата глезенни израстъка на лява подбедрица, причиняващо
трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни и счупване на дясна хълбочна кост, причиняващо трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни-
престъпление по чл.343ал.1б.“Б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК, като на
основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.. На
основание чл.78а, ал.4 НК във връзка с чл.343Г НК във връзка с чл.37ал.1т.7
НК подсъдимата Д.Б.Н. е лишена от право да управлява моторно превозно
средство за срок от четири месеца.
8
Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните
факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно: настъпването
на процесното застрахователно събитие на 1.ХІ.2021год., около 00.45часа в
гр.С.З., бул.“Св.П.Е.“, виновното му причиняване от водача Д.Б.Н., ЕГН
**********, която при управление на лек автомобил „М. Ц 180“ с рег.№ .....,
собственост на Р.К.О., ЕГН ....., виновно е нарушила правилата за движение,
като е управлявала МПС със скорост от 75км/ч, при максимално допустима
скорост от 50км/ч, поради което е загубила контрол над управляваното от нея
превозно средство, вследствие на което се отклонила наляво и се блъснала в
бордюр, последвало ротиране на автомобила, повторно блъскане в дърво,
следвано от ново завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка,
плъзгане на автомобила към десния бордюр и метална преграда и спиране
там. При втория удар пътничката П. П.ва, която е пътувала на предна дясна
седалка, е изхвръкнала от прозореца навън и е била затисната от предния ляв
сектор на автомобила и колело към бордюра и металната преграда. В резултат
на това ПТП ищцата П. П. е получила следните травматични увреждания:
гръдна травма - счупване на от 3-то до 9-то ребра в дясна гръдна половина,
контузия на десен бял дроб, набиране на кръв и въздух в дясна плеврална
кухина, което е наложило извършване на оперативна намеса в дясна плеврална
кухина /оперативно отваряне на дясна плеврална кухина и евакуиране на кръв
и въздух/; открито счупване на двата глезенни израстъка на лявата
подбедрица; счупване на фибулата в долната й четвърт и счупване на
тибиялния израстък на медиалния малеол /това са две счупвания на две
отделни кости/, счупване на дясната хълбочна кост; разкъсно-контузни рани
на главата.
Счупването на 3-то до 9-то ребра в дясна гръдна половина
осъществяват медико-биологичния квалифициращ признак - Трайно
затруднение на движенията на снагата. Контузията на десния бял дроб с
набиране на кръв и въздух в дясна плеврална кухина, наложили оперативно
отваряне на дясната плеврална кухина и евакуиране на кръв и въздух от
плевралната кухина, сами по себе си осъществяват медико-биологичния
квалифициращ признак- Разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Откритото счупване на двете кости на лявата подбедрица, са
причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник. Счупването на дясната хълбочна кост е причинило на пострадалата
9
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник.
Не е спорно, че травматичните увреждания на ищцата П. Т. П.
са в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил Д.Б.Н., което е установено с
влязлото в сила решение №574/29.ХІІ.2022год. по НОХД№2934/2022год. на
РС- С.З., което съгласно чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд.
Безспорно е по делото и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „М.“,
модел „Ц 180“, с рег.№....., управляван от деликвента Д.Б.Н. към датата на
настъпване на процесното ПТП- 1.ХІ.2021год., при ответното застрахователно
дружество ЗД „Б.И.“ АД гр.С. по застрахователна полица №...... валидна от
27.VІІ.2021год. до 27.VІІ.2022год..
В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищцата П. Т. П.,
ЕГН**********, действаща със съгласието на своята майка В.А.Т., чрез
пълномощника и адв. А. Б., е предявила застрахователна претенция, с молба,
връчена с писмо с обратна разписка на 19.ХІ.2021год. в ответното
застрахователно дружество, по която е образувана щети №**********. В
законоустановения срок застрахователно обезщетение не е изплатено на
пострадалата П. П.. Ето защо за ищцата е налице правен интерес да
претендира по съдебен ред /чрез искове по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на
обезщетения за причинените и неимуществени и имуществени вреди, в
резултат на получените травматични увреждания при процесното ПТП.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя
възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по
застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално
обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице
отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.
Спорни пред ПАС са въпросите на справедливия размер на
10
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, т.е. дали присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 144 000лв. следва да се намали или
увеличи съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и относно
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата П. П. и правилното
приложение на материалния закон- чл.51ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищцата П. Т. П. претендира обезщетяване на неимуществените
вреди- болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
1.ХІ.2021год. травматични увреждания: гръдна травма- счупване от III-то до
IX-то ребра в дясна гръдна половина; контузия на десен бял дроб с набиране
на кръв и въздух в дясна плеврална кухина, наложило оперативно отваряне на
дясна плеврална кухина и евакуиране на кръв и въздух /торакоцентеза/;
открито счупване на двата глезенни израстъка /малеола/ на лява подбедрица,
счупване на дясна хълбочна /илиачна/ кост и разкъсно-контузни рани на
главата. При увреждане на здравето или на телесната цялост, при намаляване
на трудоспособността и при причиняване на смърт, лицата претърпяват болки
и страдания- физически и душевни. В категорията на неимуществените вреди
се причислява всичко, което съставлява лишаване на увредения от радостите,
които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат
да се изброят загубата от удоволствията на живота, страдания, болки,
неудобства, досада от бездействието и физическото безсилие, чувството за
непълноценност, за нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да
изживее отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен
и щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се
обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат
стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.
Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди
следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно,
желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т. ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им да определи
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществеви вреди.
11
От друга страна при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства,
свързани с тежестта и характера на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, а така също и икономическото съС.ие на страната към момента на
увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху психиката
на увредения- например последния да е изпитал силен страх, смущение и пр.,
от които му е трудно да се освободи. Но най-често неимуществените вреди
идват като резултат от соматични увреждания- увреждания на тялото, на
материята, които рефлектират върху психическия и преди всичко
емоционален свят на увредения. От заключението на КСМАТЕ, изготвена от
вещите лица инж. Т. П.ва и д-р М.С. и заключението на СМЕ, прието от
въззивния съд, изготвено от вещото лице проф. д-р Б. Е. С. от УМБАЛ „Свети
Г.“ ЕАД гр.П., по делото безспорно е установено, че при настъпилото на
1.ХІ.2021год. ПТП, на пътувалата в лекия автомобил „М. Ц 180“ с рег.№..... П.
Т. П. са причинени следните травматични увреждания: гръдна травма-
счупване от III-то до IX-то ребра в дясна гръдна половина, причиняващо
трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни;
контузия на десен бял дроб с набиране на кръв и въздух в дясна плеврална
кухина, наложило оперативно отваряне на дясна плеврална кухина и
евакуиране на кръв и въздух /торакоцентеза/, причиняващо разстройство на
здравето временно опасно за живота; открито счупване на двата глезенни
израстъка /малеола/ на лява подбедрица, причиняващо трайно затруднение
движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и счупване на
дясна хълбочна /илиачна/ кост, причиняващо трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, разкъсно-
контузни рани на главата. Описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени, както от
детайли в купето на лекия автомобил, така и от изпадането на пострадалата на
терена и притискане на левия долен крайник от автомобила.
Според вещото лице д-р С., при правилно протичане на
оздравителния процес, за възстановяване на движенията на снагата е
12
необходим срок от около 2 месеца, на движенията на левия долен крайник-
срок от около 6месеца и допълнително още два месеца, тъй като фрактурата
на глезена на левия крак е от най-сложните и е открита, и на движенията на
десния долен крайник- срок от около 2 месеца.
Вещото лице д-р С. сочи, че счупването на 7броя ребра от
дясната половина на гръдния кош е силно болезнена травма. Болката се
изявява при поемане и при издишване на въздух. Тази болка е твърде остра
през първите 20-30 дни и след това постепенно отзвучава, но предизвиква
дискомфорт до края на втория месец. Счупването на двете кости на
подбедрицата в зоната на глезенната става е също много болезнен акт, който
продължава до оперативното лечение и първата седмица след това. Този
период е характерен и със силно изразен оток, който допълнително увеличава
болковия синдром. След операцията болката постепенно затихва, но
съпътства и целия рехабилитационен период. След премахване на помощните
средства и започване на натоварването на фрактурирания крак болката отново
се засилва за около 10-15 дни и след това затихва до изглаждане на походката.
Счупването на дясната хълбочна кост е болезнена травма през първите 10-15
дни. Ако е самостоятелна травма болката при нея затихва до възстановяване
на балансираната походка, т.е. за 2 месеца. Нараняванията на меките тъкани по
лицето или по крайниците са болезнени за няколко дни и предизвикват само
дискомфорт и временно неразположение.
На пострадалата П. П.ва в спешен порядък след ПТП-то е
извършена торакоцентеза в четвърто дясно междуребрие по предна аксиларна
линия с поставен дрен /№14/ и е включен на активна вакуумна аспирация,
като е евакуиран въздух и около 70мл кръвенист трансудат. След като е
установено, че плевралното пространство не събира повече хематогенен
ексудат, лечението на П. П. е продължило в Клиниката по ортопедия и
травматология, където на 9.ХІ.2021год. под обща анестезия е извършено
оперативно лечение на фрактурите в областта на левия глезен- открита
репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата на фибулата с 1/3
семитубуларна плака, фиксирана с 4 кортикални заключващи винта и
фрактурата на тибиалния, медиален малеол с 2 кортикални винта. За нуждите
на костното срастване- осигуряването на покой, глезенът е фиксиран с
Киршнерова игла, минаваща през пета, талус, тибия. На 17.ХІ.2021год. П. П. е
дехоспитализирана, с препоръки да продължи антикоагулантната терапия още
13
20 дни, да проведе назначената терапия от пулмолог, да рехабилитира
движенията в глезена в домашни условия, да ходи с 2 помощни средства, без
да натоварва оперирания крак, да се правят стерилни превръзки. На
15.ІІ.2022год. П. П. отново е постъпила в Клиниката по ортопедия и
травматология, където частично са извадени металните тела, блокиращи
движенията в глезенната и подглезенната стави, и по този начин осигуряващи
покой, необходим за калциране и срастване на фрактурите. А на 16.ІІ.2022год.
е отстранена и Киршнеровата игла. На 7.ІІІ.2022год. ищцата П. П. е
хоспитализирана в УМБАЛ гр.Стара Загора за рехабилитационни процедури.
При приемането са установени болезнени и ограничени движения в лявата
глезенна става, но самата пациентка е била с добър рехабилитационен
потенциал. Назначена е лечебна програма включваща активно-скелетни-
мускулни упражнения, физикална електротерапия, трениране на ходене с
патерици.
При извършения от вещото лице д-р М.С. преглед на ищцата
П. Т. П. на 23.ІІ.2023год., е установено, че в някои от травмираните зони при
ПТП-то, все още не е постигнато пълно възстановяване. Тъй като прегледът е
извършен 16 месеца след процесното ПТП, вещото лице сочи, че това не е
непостигнато възстановяване, а остатъчен дефект и усложнение. При
възрастта на П. П. /19-20години/ възстановяването на глезенно счупване би
трябвало да бъде около 8месеца. Но в случая 16 месеца след ПТП-то при
пострадалата е налице дефект- ограничени движения в лявата глезенна става.
При прегледа е установено, че дорзалната флексия на левия глезен е
ограничена /норма-15градуса/, а плантарната е 30 градуса /норма 30-
35градуса/. Ищцата среща затруднение при качване и слизане по стълби или
наклонен терен. Тя не може да кляка напълно с левия крак. Не може да
преминава големи разС.ия, понеже се засилва локалната болка в глезена.
Походката й е с леко провлачване на левия крак. На последната направена
рентгенова снимка на левия глезен са ясно видими началните изменения по
типа на ставната артроза. Дългия период на куцане вече е дал отражение и в
лявата колянна става. При нея има болка при свиване и разгъване на коляното.
Ребрените фрактури са напълно зарастнали и от тях ищцата няма оплаквания
и усложнения. Недислоцираната фрактура на крилото на дясната илиачна
/тазова/ кост също е напълно зарастнала с костен калус, без болка в зоната.
При студено време се засилва болезнеността там, където е имало фрактури.
14
От представената пред въззивния съд Епикриза на ИЗ
№39837/2023год. на УМБАЛ „С.мед“ АД се установява, че ищцата П. П. е
постъпила по спешност на 22.Х.2023год., с инфектирана рана в областта на
лява подбедрица, в Клиниката по ортопедия и травматология, хирургия на
ръката и реконструктивна хирургия. Установено е „по латералната
повърхност на лявата подбедрица наличие на инфектирала рана с размери
3х10см., неравни некротични ръбове, слабо кървящи. Т.е. налице е била тежка
мекотъканна инфекция с некрози, налагащи оперативното им отстраняване.
На 23.Х.2023год. е извършена операцията по отстраняване на некротиралата
тъкан. След гладък следоперативен период, П. П. е изписана на 27.Х.2023год.
Вещото лице проф. д-р С. недоумява, защо не е описана подробно
интероперативната находка, и защо не е взет секрет и тъкан от раната за
изпращането им за микробиологично изследване за установяване наличието и
вида на евентуален бактериален причинител и тестването му за
чувствителност на автибиотици, за определяне на терапията, както и за
хистологично изследване на тъкан и определяне на тежестта на
патохистологичните промени определени като „некрози“. Тези две
изследвания са задължително условие на НЗОК за изпълнение на клиничната
пътека, за да бъде изпълнена и реинбурсирана. Тези две изследвания биха
дали клинична яснота за причинителя, характера /тежестта/ на инфекцията,
най-адекватния лечебен подход, клинично протичане и риска от евентуални
усложнения, продължителнот на лечението, окончателен резултат и прогноза
и евентуални късни последици от инфекцията. От описанието в епикризана не
е ясно дали оперативната рана е дренирана, което е обичайно при операция на
мекотъканни инфекции, както е в случая. Но от описаните процедури в
епикризата, вещото лице проф. д-р С. сочи, че инфекцията не е била особено
тежка, за да може раната след некректомия, първичен шев, без дренаж, да
заздравее първично за кратък период от време. Всеки чужд материал в
човешкия организъм може да доведе до вторична инфекция хипотетично,
която може да се дължи на много причини. Но в случая получената при
ищцата инфекция не е животозастрашаваща, а тривиална инфекция, която
може да заздравее за 5дни.
Вещото лице проф. д-р Б. С. е извършил личен преглед на
П. Т. П. на 3.VІ.2024год. Установил е, че в момента на прегледа ищцата се
15
оплаква от интензивни болки дистално от лявото коляно- колянна става,
подбедрица, глезен и стъпало.Тя има почти ограничени движения в лявата
глезенна става, с трайни функционални и органични дефицити. П. П. е с
ограничена, накучваща походка, със затлъстяване, с белег от рана в лява челна
област, с ляво-аксиларно линеен белег 2см. Левият глезен е с видима
деформация- валгус /представлява видимо трайно или временно свиване
навътре на стъпалото спрямо подбедрицата/ и груби оперативни белези-
медиално вертикално 10см и втори-5см, почти невъзможна плантарна
флексия и дорзална екстензия и невъзможност за баланс на левия крак. Те
затрудняват движенията при качване и слизане по стълби и наклонен терен,
невъзможност за клякане с левия крак, преминаване на големи разС.ия,
поради локалната болка в левия глезен, походката е трайно променена с
провлачване на левия крак, което е резултат от получената травма и
последвалата ставна артроза. Куцането причинява болка при свиване и
разгъване на лявото коляно. Прогнозата за лявата глезенна става е лоша, най-
вероятно ще се наложи „артродеза“- дифинитивно имобилизиране
„заковаване“ или всъщност ликвидиране на глезенната става, с всички
последици от това. Лошата прогноза за лявата глезенна става се дължи на
много фактори- тежката раздробяваща фрактура, която е от много сложните
типове, която по принцип е трудно да се излекува и има трайни последствия,
както е в случая. На второ място е извършената остеосинтеза, витална с
винтове и плаки. Ако фрактурата е била лека, нямало да се използват толкова
стабилизиращи средства- плаки, винтове. На трето място е дългия
възстановителен период, който е довел до обездвижване на ищцата, с всички
произтичащи от това рискове- наднормено тегло, вторични последствия, които
допълнително натоварват тази вече нефизиологично функционираща става.
От разпитаните свидетели М. Н. Н., който е във фактическо
съжителство с майката на ищцата и майката на ищцата В.А.Т., чиито
показания за последователни, убедителни и непротиворечиви, по делото се
установява, че лечебния и възстановителния процес при ищцата е бил
продължителен /повече от 16 месеца/, както и че към настоящия момент
лявата глезенна става не е напълно възстановена, като и създава неудобства в
личен и социален аспект. Те я видели след ПТП-то, в Спешното отделение на
Окръжна болница- С.З., когато я извеждали от скенер на носилка със силни
болки, охкания и пъшкания, и с кръв по главата. Лекарите им казали, че има
16
счупени ребра, пукнат таз и счупена глезенна става. Първо била в ,,Спешен
център‘‘, след това около четири часа в Интензивно отделение. Престоят бил
ден и половина. Имала проблем с белия дроб, правили дренаж и заради удара
в главата трябвало да остане под наблюдение. След това била в отделение
,,Гръдна хирургия‘‘ три дни и след това била преместена, в отделението по
,,Ортопедия‘‘, където на четвъртия ден й направили операция на глезенната
става. След консултация, лекарският екип установил, че глезена не е
позициониран правилно и била направена повторна операция същия ден с
упойка, при което бил поставен шиш, който да държи глезена в правилна
позиция. Този шиш бил отстранен след три месеца- февруари месец 2022 год.
Имплантите стояли вътре. Майка й била с нея в болницата, тъй като тя не
можела да се движи, понеже имала счупени ребра, била на легло, изпитвала
ужасни болки. Само главата си местела, нищо друго. Счупен таз имала също.
В продължение на един месец била на легло. След това постепенно започнала
да се изправя, след като ребрата вече започнали да зарастват. Започнала да се
изправя, но била под грижите на майка си, самостоятелно не можела да се
оправя. В момента П. можела да ходи, но трудно се придвижвала и е с болки,
но на дълги разС.ия не може. Сама се придвижва за около десет, двадасет
минути. Изпитва болки, не може да си свива глезена нормално, няма
движение. Няма движение нагоре и надолу и странично до някъде. Правена е
рехабилитация в болницата в С.З.. Донякъде това подобрило съС.ието й,
движила глезена, но все още й е трудно. С патерици започнала да се
придвижва след първата рехабилитация, тъй като металния шиш, който й
поставили престоял около три месеца, излизала извън петата около два
сантиметра и тя нямало как да стъпва на тази пета. Основният проблем сега
бил в глезена. Глезенът зараснал накриво, така казвали лекарите. Не можела
да върви, с големи болки се движела, от къщи не можела да излиза. Сега като
ходи някъде била с придружител. Сама се страхувала, че в един момент няма
да може да ходи. Имала трудност при ходенето и болки. Към днешна дата
единственото, което предлагат лекарите е фиксиране на глезенната става. Това
е застопоряване на глезена за цял живот, необратима операция, която за млад
човек докторите казват, че не е препоръчително. Твърди, че са направени
консултации и извън С.З., с д-р Стефанов във ВМА гр.С. и д-р Б. в ,,С. мед‘‘,
които посочили, че трябва да се направи апротеза, фиксиране на глезенната
става. Апротеза е един вид да бъде закована глезенната става. На
17
немедицински език е фиксиране на глезенната става. Сочат, че към датата на
ПТП-то, ищцата била ученичка в 12-ти клас. Не успяла да завърши, поради
трудното предвижване. Част от уроците, поради Ковид ситуацията, били
онлайн, но някои преподаватели не й заверили годината. Допълнително се
явила на изпити и независимо външно оценяване, но не се справила. Към
момента не е завършила образованието си. Ходела редовно на училище.
Плановете й били да продължи образованието си или в гр.П. или в гр.С.. Но
сега и било трудно, заради трудното предвижване. Не да можела да ходи
свободно на занятията. Твърдят, че ищцата е променена. На моменти се
притеснявали какво ще се случи с нея. П. имала моменти на притеснение, че
ако не зарасне правилно крака може да се наложи ампутация, тъй като е
отворена рана и имало риск от инфекция. Плачела, притеснявала се как ще
продължи животът й. Имала чувството, че е тежест за семейството си. Преди
ПТП-то излизала след училище, разхождала се, събота и неделя ходила по
разходки, разнообразен живот водела, но сега за съжаление това не можело да
се осъществи. Сега приятелите й останали двама от съучениците й, които все
още продължавали да са до нея, поради това, че не можела да излиза.
Семейството я придружавало навън. Много рядко излизала с приятели.
Трябвало да има някой, който да й помага. Сама не можела да излезе, дори до
магазина не можела да отиде сама. Сринала се тотално, напълняла много,
дори на моменти имала суисидни мисли.
От заключението на СПЕ, изготвено на клиничния психолог
В.Н.Б. по делото се установява, че по време на ПТП, настъпило на
1.ХІ.2021год., П. П. е била в съС.ие на остра стресова реакция, която настъпва
при напълно здрави хора, след преживяно стресогенно събитие. Представлява
преходно психично разстройство със значителна тежест. Трае от часове до
няколко дни. Силата и интензитетът на острата стресова реакция е по-голяма,
когато са налице телесни увреждания и болки, както е в конкретния случай.
Преживяното ПТП е довело до значителна промяна в живота на ищцата.
Нарушен бил ежедневния й ритъм, пълноценното личностово и социално
функциониране. Продължителните терапевтични и рехабилитационни
процедури, съпроводени с усилия и болки, социалната изолация и липсата на
автономност нарушили психичното й равновесие. Продължителните
травматични преживявания довели до разстройство в адаптацията с елементи
на посттравматично стресово разстройство, с непълноценен сън и кошмари,
18
тревожност, потиснатост, емоционална лабилност и опасения за бъдещето.
Разстройството в адаптацията се дължи на последиците от силни стресогенни
събития, застрашаващи здравето и живота. Ходът му е флуктоиращ и може да
отзвучи спонтанно или да приеме хроничен ход и да премине в трайна
личностова промяна. В конкретния случай негативните психични
изживявания се подхранват от недоброто физическо възстановяване,
продължителните болки и общ физически и психически дискомфорт. Всичко
това води до засилване на тревожността и безпокойството за бъдещето и
опасения за липса на положителна перспектива. Прогнозата на
разстройството в адаптацията до голяма степен зависи от физическото съС.ие
и възстановяването на П. П..
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. От показанията на
разпитаните свидетели, заключението на СПЕ и на СМЕ безспорно е
установено по делото, че ищцата П. Т. П. е изпитвала силни болки и страдания
в резултат на получените от нея при ПТП на 1.ХІ.2021год. травматични
увреждания, както и психически стрес, до съС.ие на остра стресова реакция.
Преживяното ПТП е довело до значителна промяна в живота на ищцата.
Нарушен бил ежедневния й ритъм, пълноценното личностово и социално
функциониране. Продължителните терапевтични и рехабилитационни
процедури, съпроводени с усилия и болки, социалната изолация и липсата на
автономност нарушили психичното й равновесие. Продължителните
травматични преживявания са довели ищцата до разстройство в адаптацията с
елементи на посттравматично стресово разстройство, с непълноценен сън и
кошмари, тревожност, потиснатост, емоционална лабилност и опасения за
бъдещето. В случая негативните психични изживявания на ищцата се
подхранват от недоброто физическо възстановяване, продължителните болки
и общ физически и психически дискомфорт. Всичко това води до засилване на
тревожността и безпокойството за бъдещето и опасения за липса на
положителна перспектива, поради лошата прогноза за възстановяването на
левия и глезен. В резултат на продължителния възстановителен период,
ищцата напълняла, което също затруднявало възстановяването и.
Като се съобрази също с обективните критерии на чл.52 ЗЗД
19
относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, възрастта на пострадалата П. П.- 17години към
момента на настъпване на ПТП, икономическата конюктура в страната и
общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, вида и характера на получените увреждания,
доказателствата за дългия период на болки, страдания и житейски неудобства
вследствие травматичните увреждания при процесното ПТП, както и че в
резултат на същите, животът на ищцата трайно се е променил в негативен
аспект, намалявайки възможността и да се придвижва сама продължително
време, че е имала нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора
по време възстановителния период, както и да е физически активна както
преди произшествието, обстоятелството, че и към настоящия момент
движенията в левия глезен на ищцата не са възстановени в пълен обем и не
биха могли да се възстановят, тъй като е налице дефект в глезенната става на
лекия крак, довел до затруднение при качване и слизане по стълби или
наклонен терен, невъзможност да кляка напълно с левия крак, походката й е с
леко провлачване на левия крак, резултат от една от най-сложните глезенни
фрактури, които винаги са с негативни последствия и началните изменения от
типа на ставна артроза, недоброто физическо възстановяване,
продължителните болки и общ физически и психически дискомфорт, водещи
до засилване на тревожността и безпокойството на ищцата за бъдещето и
опасенията и за липса на положителна перспектива в живота, съдът счита за
справедлив размер на причинените на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес от телесните
увреждания, получени при при ПТП на 1.ХІ.2021год. сумата 180 000лв.,
частично предявен иск от 300 000лв.. При определяне на размера на
претърпените неимуществени вреди се има предвид и личния характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този, който
понася вредите.
Въззивният съд счита, че ищцата П. П. не доказа по
несъмнен начин причинно-следствена връзка между получената инфекция на
лявата подбедрица, заради която на 23.Х.2023год. е хоспитализирана, и
процесното ПТП. Вещото лице проф. д-р С. сочи, че след като не е направено
и липсват данни за микробиологично изследване на секрет от раната, не е
направено и липсват данни от патохистологично изследване на отстранен
20
материал от тъканта, както и липсва описание за вида и характера на раневия
оздравителен процес, той е категоричен, че не може да отговори дали е налице
причинна връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и
инфекцията. След като не са направени микробиологично и патохистологично
изследване на секрет и тъкан от раната, вещото лице твърди, че не може да се
посочи точно причинителят на инфекцията. Но от описаните процедури в
епикризата, вещото лице проф. д-р С. сочи, че инфекцията не е била особено
тежка, за да може раната след некректомия, първичен шев, без дренаж, да
заздравее първично за кратък период от време. Или в случая ищцата не
доказва, че е налице усложнение на травматичното увреждане на глезенната
става на левия крак с получената мекотъканна инфекция.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
уважил и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер
на 1 968.25лв., представляващи разходи за лечение, които безспорно са
установени от представените по делото счетоводни документи и касови
бонове. Безспорно е установено по делото, че тези разходи са били абсолютно
необходими при извършване на оперативната интервенция и последващото
консервативно лечение на ищцата П. П..
Следващият спорен въпрос в настоящето производство,
очертан с предметните предели на въззивните жалби, е процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата П. П., каквото
възражение застрахователят е въвел своевременно в производството пред
първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка по
делото, съдът намира, че при процесното ПТП е осъществено нарушаване на
правилата за движение по пътищата и от двамата участници в него, т.е. налице
е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пътничка
П. П., която е пътувала без поставен обезопасителен колан. В задължителната
практика на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че
обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от
ТР№1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС,
„съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Или само по себе си нарушението на установените
в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
21
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също
така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Т.е.
съпричиняване на вреди от пострадалото лице е налице тогава, когато за
настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица- деликвентът и
увреденият.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, изготвено от вещите лица д-р М.К. С.
и инж. Т. Ц. П.ва се установява следния механизъм на настъпване на ПТП: На
1.ХІ.2021 год,, около 00:45часа, в гр.С.З., по бул.„Св. П.Е.“, в посока от юг на
север със скорост на движение от 75 км/ч се е движил лек автомобил „М. Ц
180“ с per.№....., с водач Д.Б.Н.. На предна дясна седалка до водача е пътувала
П. Т. П.. Било е тъмната част на денонощието. Уличното осветление е
работило. Пътната настилка е била мокра. Автомобилът се е движил в дясната
пътна лента по посока на движението си. След кръстовището с ул.„А.Т.“,
водачът Д.Н. е завъртяла рязко кормилния кръг на автомобила наляво. Това й
действие е предизвикало загуба на напречна устойчивост на автомобила.
Опитвайки се да овладее автомобила е завъртяла рязко волана надясно. В
резултат от тези действия на водача, автомобилът е станал неуправляем и на
около 0,3 м - 0,4 м западно и на около 0,7 м - 0,8 м северно от Ор. е настъпил
първия удар МУ 1 с предно ляво колело в южния край на разделителната
ивица. Вследствие на него е настъпила деформация в предна лява джанта, а
гумата е останала без въздух. Последвало е въртене на автомобила около
вертикалната му ос в посока обратно на часовата стрелка, възкачване на
предна дясна гума върху разделителната ивица. На около 3,95 м северно от
Ор. автомобилът се е възкачил с предно дясно колело на бордюра на
разделителната ивица, от който е откъртило парче в горната част 40 см и
надолу 17 см. Автомобилът е продължил да се движи напред в посока север и
на 10 м северно и 1 м западно от Ор е последвал втори удар МУ2 с предна
дясна част в ствола на дърво, разположено на разделителната ивица.
Скоростта на движение към този момент е била около 66 км/ч. При този удар
лекият автомобил „М.“ се отлепил от земната повърхност с левите си състави
/видно от фотоалбума към ДП и по-точно снимка № 8 и снимка № 9 -
отпечатък на дърво по преден капак на автомобила/, а пътникът на предна
дясна седалка П. П. е изпаднала от него. Автомобилът се е завъртял в посока
обратно на часовата стрелка и е продължил движението си напред в посока
север. След около 9,27 м е последвал трети удар МУ З със задно дясно колело
в бордюра от източната страна на разделителната ивица. След последния удар
в бордюра, автомобилът се е насочил към източната част на платното за
движение, като е изминал разС.ие около 5,96 м. Установил се е в покой
ориентиран с предните си състави насочени на юг, като предна лява гума е
възкачена върху източния тротоар на бул.„Св. П.Е.“ така, както е описан в
22
протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. Към този момент
пострадалата П. П. се е намирала с крака под автомобила, тазът и кръстът й
били върху бордюра и тротоара, а гърбът и главата й били подпрени в
огънатата метална предпазна ограда на източния тротоар на бул.„Св. П.Е.“.
Левият крак на пострадалата бил затиснат от останалата без въздух гума на
предно ляво колело.
Според вещото лице инж. Т. П.ва причините за възникване
на ПТП-то са субективните действия на водача на МПС Д.Н., която
неконтролирано е завъртяла кормилния кръг наляво, при мокра пътна
настилка към този момент. Това й действие е довело до загуба на напречна
устойчивост и загуба на контрол над управлението на автомобила. Водачът
Д.Н. е имала техническа възможност да не допусне ПТП-то, като запази
разположението на автомобила, който управлява, в своята пътна лента. ПТП-
то не би настъпило дори и в конкретните пътни условия - мокра пътна
настилка, дори и при движение от 75 км/ч /при максимално допустима
скорост 50 км/ч в населеното място/, ако водачът Д.Н. не е предприела
неконтролирано въртене на кормилния кръг първо наляво, а после надясно.
Според вещите лица предназначението на предпазния колан е
да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при
отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява множество
средни и тежки травми- черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и
рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в
арматурното табло. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите
на внезапното забавяне на тялото върху по-големи и по-здрави негови части,
като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото
и да увеличи разС.ието на спирането му. В конкретното ПТП, ако ищцата П.
П. е била с правилно поставен предпазен колан, той би ограничил свободното
движение на тялото в купето на автомобила, а гръдната травма би била в
много по-лека степен и вероятно само в лявата гръдна половина.
Пострадалата нямало да изпадне от автомобила, ако е била с поставен
предпазен колан, а тогава глезенната и тазовата травми биха били по-леки.
Вещите лица са категорични, че пострадалата П. Т. П. е
пътувала на предна дясна седалка в лекия автомобил „М. Ц 180“ с рег.№.....,
без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е оборудван.
Категорични са, че ако пострадалата е пътувала с поставен колан, то тялото и
не би напуснало автомобила, тъй като би останала върху предната дясна
седалка. Сочат, че коланът предпазва предимно при челен удар и много по-
малко при страничен удар. В случая най-силен е бил първият удар във високия
бордюр на междулентовия остров, той е бил твърде силен за изчислената
скорост, и тогава е настъпило счупването в долната част на подбедрицата
около глезена, а последващият удар в дървото, когато е настъпило ротационно
движение на автомобила, тогава тялото на пострадалата се е отклонило
надясно и вероятно тогава е единият възможен момент на счупването на
ребрата или от изпадането от прозореца- не могат да посочат категорично.
23
Ако е била с поставен предпазен колан, от техническа гледна точка според
вещите лица, коланът би задържал тялото на пострадалата върху седалката, но
той не би възпрял движението на тялото й встрани, на дясно към вътрешния
интериор на купето вдясно. Със сигурност ако е била с предпазен колан,
крайниците могат да се движат, но няма да има свободно движение на цялото
тяло напред. Крайниците контактуват с вътрешния интериор, но бедрения
клон на колана би възпрял свободното движение напред. Уточняват, че
деформираната част на автомобила е отпред, в предна дясна част. Дясна част е
побита нагоре на 50см от десните състави, на 50см навътре. Тя е в предна
дясна част на автомобила в двигателния отсег, в това пространство отпред.
Според вещите лица пострадалата е изхвръкнала при втория удар през
прозореца и се е установила след това, като данните им са от досъдебно
производство. Травмата на глезена е настъпила или в купето, или след това
при затискането между предния ляв калник и мантинелата.
Или по делото безспорно е установено, че пострадалата П. Т.
П. е пътувала без поставен предпазен колан, което е нарушение на правилата
за движение по чл. 137а, ал.1, чл.137в, ал.1 от ЗДвП. Но съдът счита, че
приносът на деликвента Димитрива Бисерова Николова, която поради
неспазване на правилата за движение по пътищата по ЗДвП, при управление
на увреждащия автомобил, е причинила виновно процесното ПТП, и за това е
била надлежно осъдена с влязлото в сила съдебно решение по чл.78А НК,
значително превишава приноса на пострадалата П. П.. В случая приносът на
увреденото лице П. П. за настъпване на вредоносния резултат, не е
тъждествен на приноса на делинквента Д.Н., като въззивният съд счита, че
правилно и обосновано първоинстанционният съд е определил 20 %
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата П. П., при 80%
принос на деликвента Д.Н. за настъпване на процесното ПТП и вредоносния
резултат от него.
С определения процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата- 20%, следва уважените размери на обезщетенията за
причинените неимуществени и имуществени вреди да се намалят, съответно
на 144 000лв. на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди и на 1 574.60лв. на обезщетението за причинените и имуществени
вреди.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил исковете по
чл.432ал.1 КЗ за сумата 144 000лв., частично предявен иск от 300 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди и сумата 1 574.60лв.,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени на
пострадалата П. Т. П. при ПТП, настъпило на 1.ХІ.2021год., ведно със
законната лихва, считано от 19.ХІ.2021год.-датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното изплащане на сумите,
обжалваното решение на първоинстанционния съд ще следва да се потвърди,
като законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на
24
първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК.
Въззивният съд счита, че частната жалба вх.
№12923/17.Х.2023год., подадена от адв. П. К., като пълномощник на ищцата
П. Т. П. срещу определение №610/13.ІХ.2023год. по т.д.№113/2022год. на ОС-
С.З. е неоснователна.
За да присъди на адвокат П. К. на основание чл.38ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 5 329.79лв. с ДДС за оказаната
безплатна правна помощ на ищцата П. П., ОС-С.З. е изложил съображения, че
размера на адвокатските възнаграждение е определен, съгласно разпоредбата
на чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията преди последното и изменение,
обнародвано в ДВ бр.88/4.ХІ.2022год., тъй като договорът за правна помощ и
процесуално представителство е сключен на 18.ІІІ.2022год., т.е. преди
измененията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като разпоредбите на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер и в
изменението на този подзаконов нормативен акт не е предвидено обратно
действие. Адв. П. К. претендира освен присъдените 5 329.79лв. с ДДС
допълнително 7 123.17лв. с ДДС, съгласно редакцията на
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията, влязла в сила на 8.ХІ.2022год., тъй като
производството по делото пред първоинстонционния съд е приключило след
влизане в сила на новата редакция тази наредба, съгласно практиката на ВКС,
която сочи.
Съобразявайки се с направеното възражение на ответника
срещу адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата адв. П. К., с
решение С-438/25.І.2024год. на Съда на ЕС, последвалите актове на ВКС,
задължителната сила на решенията на Съда на ЕС по преюдициални
запитвания за всички съдилища в Република България, съгласно чл.633 ГПК,
както и противоречието на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на правото на Европейския съюз- в
частност на чл.101 §1 от ДФЕС, като ограничаване на конкуренцията без
наличие на легитимни цели, въззивният съд счита, че не е длъжен да приложи
националната правна уредба, предвиждаща задължително присъждане на
25
минимални размери на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че посочените в Наредба№1/9.VІІ.2004год.
минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а
следва да се приемат за примерни, отразяващи представата на адвокатското
съсловие за справедливо заплащане на положения от адвоката труд. При
оценяване на този труд, подхождайки с дължимото уважение към адвоката и
отчитайки висококвалифицирания характер на труда му, следва да се има
предвид не само очевидния количествен критерий /имуществен интерес,
респективно цената на исковете/, но и вида, фактическата и правна сложност
на делото, извършените от процесуалния представител на ищците правни
действия по него, продължителността на производството, фазата, на която е
приключило за страната, събраните по делото доказателства, които не само
позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и
продължителност на защитата е била осъществена от представителя на
ищците, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея, но в
същото време да се предотврати неоснователното обогатяване на едната
страна за сметка на неоснователното обедняване на другата /противната /
страна, като по този начин се гарантира правото на справедлив съдебен
процес и равно право на защита на двете страни в производството.
В случая като отчете всички горепосочени фактори,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, неговия обем и
извършените от адв. П. К. процесуални действия на защита на доверителката
и, то дължимото и адвокатско възнаграждение следва да се определи под
определения минимален размер, съгласно Наредба№1/9.VІІ.2004год., в
редакцията и в сила от 8.ХІІ.2022год. Въззивният съд счита, че така
определения размер на адвокатско възнаграждение от 5 329.79лв. с ДДС не
следва да се изменя и е справедлив размер за оказаната безплатна правна
помощ на ищцата и процесуалното и представителство пред
първоинстанционния съд.
Ще следва на основание чл.38ал.2 ЗА да се присъди
адвокатско възнаграждение на адв. П. К. за оказана безплатна помощ и
процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция в размер
на 2 580лв. с ДДС, съразмерно на отхвърлената въззивна жалба на ЗД „Б.И.“
АД гр.С.. Адвокатското възнаграждение на адв. П. К. е определено от
26
въззивния съд под определения минимален размер, съгласно
Наредба№1/9.VІІ.2004год., в редакцията и в сила от 8.ХІІ.2022год., по
гореизложените съображения.
Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъди
въззиваемата П. Т. П. да заплати на жалбоподателя ЗД „Б.И.“ АД гр.С.
разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 547.56лв., съразмерно на
отхвърлената и въззивна жалба.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
П.ският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №209/26.VІ.2023год. по т.д.
№113/2022год. на Окръжен съд С.З., с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ..... е осъдено да заплати на П. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.С.З., ул.Св. Княз Б.“ №124, ап.23 обезщетение в
размер на 144 000лв. /сто и четиридесет и четири хиляди лева/ за причинените
и неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес от
травматичните увреждания,получени при ПТП на 1.ХІ.2021год. и
обезщетение в размер на 1 574.60лв. за причинените и имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 19.ХІ.2021год.- датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното им изплащане, като е отхвърлил като
неоснователни иска за обезщетение на претърпените от ищцата
неимуществените вреди за сумата над 144 000лв. до претендираните
180 000лв., частично предявен иск от 300 000лв. и иска за обезщетение за
причинените на ищцата имуществени вреди за разликата над сумата
1 574.60лв. до претендираните 1 968.25лв..
ПОТВЪРЖДАВА определение №610/13.ІХ.2023год.
постановено по т.д.№113/2022год. на Окръжен съд С.З., с което е оставена без
уважения като неоснователна молбата по чл.248 ГПК на адв. П. К., действаща
като пълномощник на ищцата П. Т. П., за изменение на решение
№209/26.VІ.2023год. по т.д.№113/2022год. на Окръжен съд С.З. в частта му за
разноските.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ..... да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 2 580лв. /две хиляди петстотин и осемдесет лева/
27
с ДДС на адв. П. К. от САК за оказана безплатна правна помощ и процесуално
представителство на ищцата пред въззивната съдебна инстанция, съразмерно
на отхвърлената въззивната жалба на ЗД „Б.И.“ АД гр.С..
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“
АД гр.С., ЕИК ..... сумата 2 547.56лв. /две хиляди петстотин четиридесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки/ разноски пред въззивната съдебна
инстанция, съразмерно на отхвърлената и въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
РЕШИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28