Р Е Ш Е Н И Е
260005/12.1.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Г.
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3016 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД и насрещен осъдителен иск също с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от М.И.Г. - А., с ЕГН**********,***, чрез адв.Е.В.
от ДАК срещу Г.Т.К., с ЕГН**********,
със съдебен адрес: ***, офис №204, чрез адв.Г.В.Г. от
ВАК.
Ищцата М.И.Г.
- А. твърди, че работела в земеделски институт, гр.Шумен, където на 20.03.2018
год. се провела среща между Директора на
института проф.А.А. и членовете на отдел
Растениевъдство. След приключване на събранието
А. се отправила кабинета си, който се намирал на третия етаж на
сградата, а ответникът я последвал. Между двамата възникнал конфликт, като
ищцата твърди, че ответникът започнал да я обижда, като използвал думата
„лигла“, а впоследствие я заплашил, че „ще я убие и физически ще я ликвидира“,
като се приближил до нея и я ударил силно в лицето с юмрук, а впоследствие и в
лявата част на лицето, при което се почувствала замаяна и й причерняло. В
момента, в който се опитала да стане от стола получила още няколко удара в
лицето, главата и по цялото тяло, като ответникът й хванал главата и започнал
силно да я блъска в стената. След това започнал да я дърпа за косата и да рита
стола, на който била седнала и краката й. След като ищцата му попречила да
вземе мобилния й компютър, К. започнал да хвърля предмети и документи, които се
намирали върху бюрото. След като ответникът си тръгнал бегом стигнала до кабинета на Директора, където
по това време се намирала секретарката му и подали сигнал до телефон 112.
По повод инцидента било образувано НЧХД №2339/2018
год. по описа на ШРС, което впоследствие било прекратено, тъй като ответникът
се извинил на ищцата. След инцидента ищцата се принудила да напусне института.
С настоящата искова молба предявява осъдителен
иск, като моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 10000 лева,
представляваща претенция за обезщетение
на причинените й болки, страх и обиди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деянието – 20.03.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата. Моли да й бъдат заплатени и
направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание ищцата не се явява
лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.Е.В.
от ДАК, като поддържа изцяло предявения иск. В съдебно заседание и в представена по делото
писмена защита излагат конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. От негово име е депозиран писмен отговор, в
който излага, че счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Оспорва
изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка, като заявява, че не е
използвал никакви нецензурни думи спрямо ищцата и не е извършвал нито едно от
посочените в исковата молба действия. Твърди, че след приключване на
проведеното на 20.03.2018 год. съвещание се е отбил в кабинета на ищцата, за да
разбере на какъв етап е нейната дисертация, но у А. се породил необясним изблик
на гняв и го изгонила от кабинета си.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. В същото време предявява насрещен
осъдителен иск, като моли съдът да постанови решение, по силата на което да
осъди ищцата по първоначалния иск да му заплати сумата от 10000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от
20.03.2018 год. до 29.11.2019 год., ведно със законната лихва върху посочената
сума. В тази връзка излага, че вредите се изразяват в причинения стрес при
посещението на Директора на института и
полицейски служители по повод подадения от ищцата сигнал, което се случило на
20.03.2018 го в 14.00 часа. Изложените от ищцата твърдения бързо станали
достояние на целия колектив, което му причинило унижение и срам. В същото време
на 21.03.2018 год. по заповед на директора му се наложило да изготви писмен
доклад за случилото се. Тези събития го разстроили и стресирали, станал
тревожен и потиснат, трудно заспивал и имал чести събуждания. В същото време му
било неудобно да контактува с колегите си. Всичко това наложило да потърси
медицинска помощ.
Препис от насрещния иск е бил изпратен на ищцата
по първоначалния иск. В законоустановения срок от нейна
страна е бил депозиран отговор, в който излага изцяло твърденията на ищеца по
насрещния иск. Счита, че болките и
страданията на ответника, ако има такива не се дължат на извършени действия от
нейна страна, а на факта, че е осъзнал грешката си и е осмислил поведението си.
Счита, че така предявения насрещен иск е неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с
упълномощени представители - адв.Т.Д.от ШАК и адв.Г.Г. от ВАК, като поддържат
отговора и направените с него искания, както и предявения насрещен иск. В
съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки молят първоначалния
иск да бъде отхвърлен и да бъде уважен предявения от тяхна страна насрещен иск,
като излагат конкретни мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата по
първоначалния иск М.И.Г. - А. и ответникът по първоначалния иск Г.Т.К. работели
в Земеделски институт, гр.Шумен. На 20.03.2018 год. в института се провела
среща между Директора на института проф.А.А. и членовете на отдел Растениевъдство, на която били
обсъждани теми, свързани с работата на института. Двамата присъствали на
срещата, като били седнали непосредствено едни до друг. След приключване на събранието А. се отправила кабинета си, който се намирал
на третия етаж на сградата, а ответникът я последвал. След като ищцата влязла в
кабинета си и седнала на стола зад бюрото, К. влязъл след нея. Между двамата
възникнал вербален конфликт, който прерастнал във
физически, при което ответникът нанесъл на ищцата удар в областта на главата и
лицето. След като ответникът си тръгнал А.
отишла до кабинета на Директора на Института, където по това време се намирала
секретарката му и подали сигнал до телефон 112.
Видно от издаденото Медицинско удостоверение
№238/2018 год., издадено от Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД при
прегледа на А. са били констатирани контузия на главата, травматичен оток и кръвонасядане
по долния клепач на лявото око. По повод на посочените травматични увреждания
ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за времето от
21.03.2018 год. до 23.03.2018 год. След това е ползвала платен годишен отпуск,
а впоследствие е напуснала института.
Посетила е психиатър, който й е поставил диагноза
„разстройство в адаптацията“, като е било проведено медикаментозно лечение.
След случилото се ищцата подала жалба до Районна
прокуратура-Шумен, по която била образувана преписка вх.№685/2018 год. С
Постановление от 11.07.2018 год. било отказано образуване на досъдебно
производство. Същото е било обжалвано и потвърдено от ОП-Шумен и АП-Варна.
Впоследствие от името на ищцата е била подадена
частна тъжба, във връзка с която е било образувано НЧХД №2339/2018 год. В
съдебно заседание по същото, провело се на 10.12.2018 год. ответникът Г.Т.К. се
извинил на ищцата, като й заплатил направените в хода на производството
разноски в размер на 514 лева, в резултата на което А. оттеглила частната тъжба
и производството по делото е било прекратено.
След инцидента ответникът по първоначалния иск и
ищец по насрещния станал напрегнат, тревожен, потиснат, което станало причина
да посети няколко медицински специалисти и да му бъде проведена медикаментозна
терапия. Ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 29.03.2018
год. – 07.04.2018 год., 01.10.2018 год.-10.10.2018
год. и 25.11.2019 год. – 08.12.2019 год., като му били поставени диагнози
„депресивен епизод, неуточнен“, „лек депресивен епизод“, „посттравматично
стресово разстройство“.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите Б.И.Г., Д. В.Г., Р.
Ж. С., Ц. Т.К., Г. В. З., Д. Г. Й., В. В. И., С. Б. Е., А. Д. М., К. Д. К.-К., А.П.А., С.С.И. и на приетите
като писмени доказателства по делото: Медицинско удостоверение №238/2018 год.,
болничен лист от 21.03.2018 год., Амбулаторен лист №835/22.03.2018 год.,
Документ за заплатена държавна такса и договор за правна защита и съдействие,
ведно с адвокатско пълномощно, Тъжба, ведно със призовка за съдебно заседание,
Протоколи от съдебни заседания по НЧХД №2339/2018 год., Доклад от проф. д-р Г.К.,
Доклад от проф. Ц.К., Становище, Мнение – 2 бр., Личностна характеристика – 2
бр., Уведомително писмо изх. №НООЗ-42/19.01.2018 год., Извлечение от
кореспонденция по електронен адрес, Договор за правна защита и съдействие,
Разписка, пълномощно, документ за заплатена държавна такса, Амбулаторен лист
№000928/29.03.2018 год., Болничен лист от 29.03.2018 год., Амбулаторен лист
№411/02.10.2018 год., Болничен лист от 02.10.2018 год., Амбулаторен лист
01730/25.11.2019 год., Амбулаторен лист №1737/26.11.2019 год., Амбулаторен лист
№1322/26.11.2019 год., Болничен лист от 26.11.2019 год., Медицински рецепти,
Касови бонове, Искова молба, материалите, приложени по НЧХД №2339/2018 год. по
описа на ШРС, материалите приложени по преписка вх.№685/2018 год. на РП-Шумен,
копие на електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалване,
касаещи периода към 11.02.2020 год., копие на служебна бележка изх. №К002-102/18.06.2020 год.,
ведно със заверено копие на болничен лист
№Е20140970162, копие на амбулаторен
лист №001591/06.07.2020 год., заверено копие на болничен лист №Е20197650155,
заверено копие на рецептурна бланка, заверено копие
на амбулаторен лист №002870/23.07.2020 год.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
назначената и изготвена в хода на съдебното производство комплексна
съдебномедицинска и психиатрично-психологична експертиза на ищцата М.И.Г.-А.,
по която вещите лица дават заключение, че на 20.03.2018 год. на ищцата са били
причинени следните травматични увреждания: контузия на главата в лявата
орбитална област, кръвонасядане и оток на долния ляв
клепач, че отока и кръвонасядането на долния клепач
би следвало да се разнесе напълно до
една-две седмици, че посочените травматични увреждания не изискват някакво
задължително лечение, като са показани обезболяващи средства – очни капки и
мазила, че инцидентът е бил преживян от ищцата като субективен дистрес, последван от период на мисловна фиксираност към станалото, леко повишена тревожност,
нарушение на съня, известни ограничения в ежедневното функциониране и
редуциране на контактите, които представляват признаци на кратка адаптационна
реакция. Вещите лица дават заключение
също и че случилото се не е оставило съществени последици /заболяване от
някакъв тип/ в психиката на освидетелстваната и не е довело до трайни нарушения
в адаптацията и функционирането, както и че ищцата няма склонност към
самонараняване и че посочените травматични увреждания не биха могли да бъдат
получени от падане, а са получени от
действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност по механизма на удар и
притискане.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на
съдебното производство е била допусната и изготвена и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза на ответника Г.Т.К., по която вещото лице дава заключение, че
възникналия инцидент е оказал непосредствено влияние върху здравословното
състояние на лицето, като е довело до симптоми на кратка депресивна реакция, че
поредицата от последващи събития /водени преписки,
призоваване като подсъдим, образуваното наказателно производство/, преживени
като психотравмени и уронващи престижа и
достойнството му, са довели до хроничен субективен дистрес,
нарушаващ обичайното му социално функциониране във всички сфери, като
диагностично отговарят на разстройство в адаптацията със смесено нарушение на
емоциите и поведението по МКБ Х, протекло с флустрации
и непълен ефект от провежданото лечение,
че актуалното състояние на К. към момента на съдебнопсихиатричното освидетестване носи клиничните признаци на Смесено
тревожно-депресивно разстройство с протрахиран ход,
като липсва информация преди обсъжданите събития да е страдал от някакво
психиатрично заболяване, да е провеждал лечение за такова и да е ползвал
психиатрична помощ по някакъв повод.
По отношение събраните гласни доказателства съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Б.И.Г.,
Д. В.Г., Р. Ж. С., А.П.А. и С.С.И., доколкото същите са видели ищцата непосредствено след
събитието, възприели са както външния й вид, така също и нейното психично и
емоционално състояние и показанията им почиват на техни преки и непосредствени
възприятия на фактите, за които свидетелстват. Показанията на посочените
свидетели са последователни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и с останали, събран по
делото доказателствен материал. Независимо от факта,
че първите две свидетелки са близки родствени на ищцата /свидетелката Б.И.Г. е
нейна сестра, а свидетелката Д. В.Г. е
нейна майка/, показанията им са непротиворечиви и се подкрепят от показанията
на свидетелите А.П.А. и С.С.И., както и от събраните
в хода на производството писмени доказателства и най-вече от Медицинско
удостоверение №238/2018 год., болничен лист от 21.03.2018 год., Амбулаторен
лист №835/22.03.2018 год., комплексна съдебномедицинска и
психиатрично-психологична експертиза на ищцата М.И.Г.-А. и др. С оглед на
изложеното съдът намира, че същите са непредубедени и достоверни и следва да
бъдат кредитирани изцяло.
По отношение показанията на свидетелите Ц.Т.К., Г.
В. З., Д. Г. Й., В. В. И., С. Б. Е., А. Д. М., К. Д. К.-К.,
съдът намира, че същите следва също да бъдат кредитирани, въпреки, че същите не
допринасят пряко за изясняване на фактическата обстановка, свързана с инцидента
и състоянието на пострадалата, непосредствено след това. В същото време
доколкото същите са се намирали в един или друг момент в института, възприели
са отношенията между страните и част от тяхното поведение, то показанията им
следва да бъдат кредитирани относно тези факти и обстоятелства.
Относно
допустимостта на предявения иск:
С
отговора на исковата молба от страна на ответника по първоначалния иск е
направено възражение за недопустимост на иска, с оглед на проведеното
наказателно производство по НЧХД №2339/2018 год. по описа на ШРС, което е било прекратено. Съдът като съобрази материалите по делото
установи, че действително в хода на проведеното съдебно производство по НЧХД №2339/2018 год. по описа на ШРС от страна на частният тъжител
е бил предявен граждански иск за причинените му с деянието неимуществени вреди.
С определение на съдията – докладчик в съдебно заседание на 10.12.2018 год.
наказателното производство по делото е било прекратено. Разпоредбите на НПК и
по-конкретно нормата на чл.307 от НПК предвижда задължение за съдията-докладчик
да се произнесе по предявения в наказателното производство граждански иск само
в изрично предвидени случай - когато
признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Като в същото
време нормата на чл.88, ал.3 от НПК предвижда, че когато съдебното производство
се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред
граждански съд. Видно от материалите по делото в настоящия случай наказателното
производство е било прекратено, поради оттегляне на частната тъжба от страна на
тъжителя, поради което за съда не е съществувало задължение да се произнася по
предявения граждански иск. С
оглед на обстоятелството, че липсва произнасяне по предявения граждански иск,
което да създава сила на присъдено нещо, не съществуват процесуални пречки
искът да бъде предявен и разгледан по реда на ГПК, поради което съдът намира,
че искът е допустим и подлежи на разглеждане.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние
/действие ли бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и причинената вреда и вина.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че описаните по-горе телесни повреди са
причинени на пострадалата М.И.Г.-А., докато същата се е намирала в кабинета си
в Земеделски институт, гр.Шумен. Твърдението на ищеца, изложено в исковата
молба, че именно ответникът Г.Т.К. й е причинил посочените телесни увреждания
се подкрепят от показанията на свидетелите Б.И.Г., Д. В.Г., Р. Ж. С., А.П.А. и С.С.И.,
които в съдебно заседание заявяват, че са видели ищцата, непосредствено след
инцидента и същата е била със следи от нанесения удар. В този смисъл
свидетелите Б.И.Г. и Д. В.Г. заявяват, че след инцидента окото й е било синьо и
оточно, изпитвала е болки в лявата страна на главата
и лицето. В същата насока са и показанията на свидетелите А.П.А. и С.С.И., които са възприели състоянието на ищцата
непосредствено след инцидента, когато е слязла в кабинета на директора, за да
съобщи за случилото се. В този смисъл
свидетелят А. свидетелства, че при влизането си в кабинета ищцата е имала
синина на окото от лявата страна. В същото време свидетелката И. в съдебно
заседание заявява, че при влизането си в кабинета й М. е била рошава,
подплашена, имала е някаква синина на лицето си и е заявила, че колегата й К. я
е ударил.
Изложеното се подкрепя по безспорен начин и от
заключението на изготвената и приета от съда комплексна съдебномедицинска и
психиатрично-психологична експертиза на ищцата М.И.Г.-А., по която вещите лица
дават заключение, че причинените на ищцата травматични увреждания: контузия на
главата в лявата орбитална област, кръвонасядане и
оток на долния ляв клепач са получени от действието на твърд тъп предмет с
ограничена повърхност по механизма на удар и притискане, какъвто се явява
човешкия юмрук.
Въпреки, че по делото липсват преки свидетели на
развилите се между страните събития, доколкото са налице множество свидетели,
които пряко са възприели състоянието на ищцата, както преди инцидента, така
също и непосредствено след него, се налага извода, че посочените травматични
увреждания са й били причинени именно на 20.03.2018 год. и то в следобедните
часове на деня, след проведената среща в кабинета на директора на Земеделски
институт, гр.Шумен. Безспорно се установява и че същите са причинени именно от
ответника К. по посочения от вещите лица и ищцата начин. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че в хода на образуваното НЧХД №2339/2018 год. по
описа на ШРС по време на проведеното на 10.12.2018 год. съдебно заседание
ответникът Г.Т.К. се е извинил на ищцата, като е изказал е съжаление за
случилото се и й е заплатил направените в хода на производството разноски в
размер на 514 лева, в резултата на което А. е оттеглила частната тъжба и
производството по делото е било прекратено. Изложеното представлява косвено и
извънсъдебно признание на извършеното от последния деяние.
Съдът намира за доказано, както причинената на
пострадалата вреда, а така също и причинната връзка на същата с поведението на
ответника, което се явява противоправно и виновно.
При изследване въпроса за вината на ответника
съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
предвижда, че във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното. В настоящото производство от страна на ответника по
първоначалния иск не са представени доказателства, които да оборват или да
поставят под съмнение посочената законова презумпция. Още повече, че по изложените
и обсъдени по-горе съображения, съдът намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин наличието на причинна връзка между поведението на К.
и причинения резултат, в случая – нанесените на пострадалата телесни повреди с
произтичащите от тях вреди, поради което съдът намира, че следва да се приеме,
че поведението му се явява противоправно и виновно.
А факта, че неправомерното и правно укоримо от
субективна гледна точка деяние, е засегнало неблагоприятно чужда правна сфера,
налага извода, че това поведение следва да бъде коригирано, чрез предвидената в
закона санкция, която в случая се изразява в задължение за възстановяване на
нанесените на пострадалото лице щети.
Нанесената на ищцата щета е в пряка причинно-следствена връзка с
извършеното от ответника неправомерно деяние, поради което предявения от нейна
страна иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
При преценка на размера на иска съдът съобрази
обстоятелството, че се претендира заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. При изследване на размера на същите съдът взе предвид
претърпените от А. болки и страдания, които са продължили в определен период от
време и са й причинили значителни притеснения и неудобства. В тази връзка съдът
съобрази заключението на изготвената комплексна съдебномедицинска и
психиатрично-психологична експертиза, която дава заключение, че причинените на
ищцата оток и кръвонасядане на долния клепач би
следвало да се разнесе напълно до една-две седмици, че посочените травматични
увреждания не изискват някакво задължително лечение, като са показани
обезболяващи средства – очни капки и мазила /по делото липсват доказателства на
ищцата да са били предписани такива/, че инцидентът е бил преживян от ищцата
като субективен дистрес, последван от период на
мисловна фиксираност към станалото, леко повишена
тревожност, нарушение на съня, известни ограничения в ежедневното функциониране
и редуциране на контактите, които представляват признаци на кратка адаптационна
реакция. Вещите лица дават заключение
също и че случилото се не е оставило съществени последици /заболяване от
някакъв тип/ в психиката на освидетелстваната и не е довело до трайни нарушения
в адаптацията и функционирането.
При обсъждане на въпроса за претърпените от
пострадалата болки и страдания, съдът съобрази и обстоятелството, че по повод
инцидента същата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност, който е
продължим в рамките на три дни, но че дълго след инцидента се е срамувала да
излиза на улицата, ходела е с тъмни очила, имала е нарушения на съня,
притеснявала се е да се върне на работа.
В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите Б.И.Г., Д. В.Г., Р. Ж.
С., които са контактували с ищцата в периода след инцидента и имат пряко
впечатление над нейното състояние и преживените от нея страх, безпокойство,
срам, унижение и безпокойство. В същото време съдът, като съобрази естеството
на причинените травматични увреждания и по-конкретно контузията на главата, травматичен
оток и кръвонасядане по долния клепач на лявото око, намира
че същите по естеството си са свързани с причиняване на болки, главоболие, неудобство
за един не много продължителен период от време, поради което преценявайки
същите намира за справедливо и съответно на изложеното ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000
лева, като иска за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В този смисъл съдът съобрази Решение
№134 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV г.о., ГК, което
има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения
за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и доколкото е
постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год.
на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК е
задължително за съдилищата.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към
момента на деликта. От този момент виновният им причинител изпада в забава,
като съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът се счита в забава и
без покана. Като носимо парично задължение при забава
на плащане длъжникът дължи законната лихва, определения от Министерския съвет
за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради изложеното,
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната
лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на деянието
– 20.03.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
По
отношение на приетия за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от ответника
по първоначалния иск, съдът установи от правна страна следното:
Ищецът по насрещния иск претендират заплащане на
обезщетение за нанесени му от страна на ищеца вреди, изразяващи се в претърпени
от него в периода 20.03.2018 год. –
17.06.2020 год. болки, страдания, страх,
стрес, притеснения, унижения, лишения и дискомфорт,
нарушение на здравето и спокойствието, повишено кръвно налягане, безсъние,
невъзможност да си изпълнява служебните задължения и др. Конкретно твърди, че
посочените вреди е претърпял вследствие на предприетите спрямо него от страна
на ищцата М.И.Г.-А. действия, изразяващи се в подаване на жалба по Районна
прокуратура – Шумен, тъжба, в резултат на която е било образувано НЧХД, в
резултат на които му били връчвани множество призовки, налагало му се да се
явява на разпити, в съдебни заседания и други.
С оглед на изложеното по-горе за отговорността по
чл.45, ал.1 от ЗЗД, за да възникне същата е необходимо установяване на
елементите на фактическия състав, а именно: деяние /действие ли бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина. В настоящия случай от материалите по делото се
доказват твърденията, изложени от страна на К., както в отговора на
първоначалната искова молба, а така също и в предявената от негова страна
насрещна искова молба, а именно, че от страна на ответницата по насрещния иск
са били осъществени множество действия – подадени жалби, тъжби и др.. В тази
връзка обаче следва да бъде прието, че същите представляват изпълнение на нейно
конституционно и гарантирано право да защитава правата си по предвидения правов
ред и да търси възмездие за причинените й със съответните деяния вреди.
Посочените действия не са неправомерни и противоправни,
поради което се налага извода, че по отношение на предявения насрещен иск не е
налице първата кумулативно предвидена предпоставка за неговото уважаване, а
именно наличие на противоправно деяние, изразяващо се
в действие или бездействие. А доколкото
не се установява някакво противоправно и виновно деяние, извършено от страна на
А., което да е довело до причиняване на сочените вреди на пострадалия, то не
може да бъде ангажирана и отговорността на ищеца по първоначалния иск и
ответник по насрещния за твърдяното в насрещната искова молба деяние.
Дори да приемем, че ответникът по първоначалния
иск и ищец по насрещния действително е
претърпял сочените от негова страна болки, страдания, неудобства, унижения и
други, то същите са в резултат на неговото поведение и по-конкретно същите са
последица от причинените от негова страна травматични увреждания на
пострадалата А.. В тази връзка доколкото по изложените по-горе правни
съображения съдът намира, че поведението на К. е неправомерно, следва да бъде
съобразен и общоизвестния правен принцип, че никой не може да черпи права от
своето неправомерно поведение.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения от
Г.Т.К. насрещен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
доколкото предявената от страна на ищеца по първоначалния иск претенция е
уважена частично, то ответникът следва
да бъди осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство. В тази връзка при преценка
на направеното от страна на процесуалният представител на ответника възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира
същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от ищцовата
страна писмени доказателства във връзка с предявения осъдителен иск е било
заплатено възнаграждение в размер на 830 лева. Имайки предвид естеството на иска
и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по него,
визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира,
че възнаграждението е определено съобразно размера, посочен в разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба. С оглед на изложеното се налага извода, че
същото не е прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на основание
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. С оглед на изложеното ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноски в общ размер на 174 лева, включващи
държавна такса, възнаграждение за вещи лица и свидетели и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска и съгласно представен списък. При преценка
размера на разноските съдът съобрази обстоятелството, че посочените от страна
на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение са направени във връзка с
първоначалния иск, а не с насрещния, поради което същите се дължат съразмерно с
оглед изхода на делото по първоначалния иск.
В същото време ответникът по първоначалния иск и
ищец по насрещния иск също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената
част от първоначалния иск. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът по
първоначалния иск и ответник по насрещния следва да заплати на ответника по
първоначалния иск направените от негова страна разноски. В тази връзка при
преценка на направеното от страна на процесуалният представител на ищеца възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съдът
намира същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени
доказателства във връзка с предявения първоначален осъдителен иск е било
заплатено възнаграждение в размер на 850 лева /доколкото в представените по
делото писмени доказателства изрично е посочено, че за първоначално предявения
осъдителен иск е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева, а за насрещния иск –
също 850 лева/. Имайки предвид естеството на иска и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение по него, визирани в разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от същата наредба. С оглед на изложеното и обстоятелството, че от
материалите по делото не се установява същото да е с фактическа или правна
сложност, настоящият състав намира, че са налице условията за намаляване на
така определеното възнаграждение, дължимо на страната по първоначалния иск. В
тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за предявения
осъдителен иск, изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в
размер на 830 лева. Доколкото
заплатеното и претендирано от страната възнаграждение
е в размер на 850 лева се налага извода, че същото е прекомерно, поради което и
възражението за неговото намаляване на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважена. В същото време на основание разпоредбата на чл.7,
ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адвоката се дължи и допълнително възнаграждение с оглед на
обстоятелството, че по делото са проведени повече от едно съдебни заседания. С
оглед на изложеното ищцата по първоначалния
иск следва да бъде осъдена да заплати на ответника по първоначалния иск разноски в общ размер на 1697.18 лева,
включващи възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съобразно
уваженото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска и
съгласно представен списък. При преценка на дължимите разноски съдът съобрази и
обстоятелството, че част от направените от ищеца по насрещния иск разноски са
във връзка с предявения насрещен иск, който е отхвърлен изцяло, поради което във връзка с него разноски на
страната не се дължат.
Доколкото в предоставения на страните срок ищцовата страна не е заплатила дължимата от нейна страна
сума за допълнително определеното възнаграждение на вещите лица по изготвените
експертизи на основание разпоредбата на чл.77 от ГПК страната следва да бъде
осъдена да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 281.25
лева, представляваща допълнително възнаграждение за вещите лица по изготвените
две експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Г.Т.К., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***,
офис №204, чрез адв.Г.В.Г. от ВАК на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на М.И.Г. - А., с ЕГН**********,***,
чрез адв.Е.В. от ДАК
сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, настъпили
вследствие на извършено от ответника на 20.03.2018 год. деяние, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на деянието – 20.03.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска в
останалата му част за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от
10000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Т.К., с ЕГН**********,
със съдебен адрес: ***, офис №204, чрез адв.Г.В.Г. от
ВАК срещу М.И.Г. - А., с ЕГН**********,***, чрез адв.Е.В.
от ДАК насрещен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в периода от 20.03.2018 год. до 17.06.2020 год.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Т.К., с ЕГН**********,
със съдебен адрес: ***, офис №204, чрез адв.Г.В.Г. от
ВАК да заплати на М.И.Г. - А., с ЕГН**********,***,
чрез адв.Е.В. от ДАК
сумата от 174.00
лева /сто седемдесет и четири лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство, включващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и свидетели и адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък и съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.И.Г. - А., с
ЕГН**********,***, чрез адв.Е.В. от ДАК да
заплати на Г.Т.К., с ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, офис №204, чрез
адв.Г.В.Г. от ВАК сумата от
1697.18 лева /хиляда
шестстотин деветдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, включваща възнаграждение
за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съобразно уваженото възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявения иск и съгласно
представен списък.
ОСЪЖДА М.И.Г. - А., с ЕГН**********,***, чрез адв.Елена В. от ДАК на основание разпоредбата на чл.77 от ГПК да
заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от
281.25 лева /двеста осемдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща допълнително определено възнаграждение на вещите лица
по изготвените в хода на производството експертизи, за които страната е
останала задължена, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: