О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 257 Дата 20.06.2019 година
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател:Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
в закрито
заседание разгледа докладваното от Емил Митев
частно търговско
дело номер 339 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274,ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частната жалба на
„Б.И. „АД ЕИК ,представлявано от изпълнителния директор Г.С.С. против Определение № 832 от 19.11.2018 г, постановено от Пазарджишкият
окръжен съд по търг. дело № 197/2018 г.
по описа на съда.
Постъпил е отговор на частната
жалба от И.Л.К., в качеството си на синдик на ответника „Б. М. –С.“АД – в
несъстоятелност, съгласно който
частната жалба е неоснователна.
Писмен отговор е постъпил и от
третото лице-помагач „ М.И.Б.“ООД- ***, съгласно който частната жалба е неоснователна.
По делото е депозирана и втора
частна жалба от ищеца „Б.И.“АД против
Определение № 101 от 14.02.2019
г.постановено от Пазарджишкият окръжен
съд по търг.дело № 197/2018 г. по описа на съда. Частната жалба е срещу определението ,постановено по
чл.248 ГПК, с което ищеца „Б.И.“АД е осъдено да заплати ДТ в
размер на 1500 лева, както и сумата 4 530 лева, представляваща съдебни разноски,дължими на ответника поради
прекратяване на делото на основание
чл.78,ал.4 ГПК.
Писмен отговор на частната жалба е депозиран от И.Л.К. ЕГН: **********,в
качеството си на синдик на „Б.М. „АД- в н. който отговор частната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частните
жалба оплаквания, приема за установено следното:
По първата частна жалба, подадена от „Б. „АД против Определение № 832 от 19.11.2018 г,постановено от Пазарджишкият
окръжен съд по търг.дело№ 197/2018 г.
по описа на съда. По силата на обжалваното определение съдът е
прекратил производството по
делото поради невнасяне на определеното
възнаграждение за особен представител в размер на 4 530лева в определения
от съда срок.
Според становището на „Б.И.“АД
ищеца не следва да заплаща възнаграждение за особен представител, тъй
като задължителното участие на синдика в
производството по предявеният иск по
чл.694 ТЗ гарантира интересите и на двете страни, както на
длъжника, така и на кредиторите.Това е така, според ищеца , дори при наличието
на противоречие между интересите на представител и представляван.
Първоинстанционният съд е
констатирал, че лицето Г.С.С. е
изпълнителен директор на дружеството –ищец, като същевременно е член на
Съвета на директорите на ответното
дружество. В настоящия случай едно и също лице представлява и двете насрещни
страни в процесуалното правоотношение. В
този случай разпоредбата на чл.29,ал.4 ГПК изисква назначаването на особен представител.
Разноските за неговото
назначаване следва да са за сметка на
ищеца, тъй като именно той е инициирал
съдебния спор.
Според въззивната инстанция синдика не може да представлява
ответното дружество, тъй като по силата на чл.694,ал.4 ТЗ е
самостоятелна страна в това производство.
Наред с това съгласно чл.635,ал.3
ТЗ дружеството в несъстоятелност чрез своите управителни органи може да извършва всички процесуални действия,
които не са изрично предоставени на синдика,включително и да участват в производството
по чл.694 ТЗ.
Правилно първоинстанционния съд е приел,
че са налице условията на
чл.29,ал.4 ГПК за назначаване на особен
представител, като разноските за неговото назначаване са за сметка на ищеца.
Първоинстанционният съд е
постановил Определение № 725 от 10.10.2018 г., с което исковата молба е
оставена без движение до внасяне на сумата от 4 530 лева,представляваща
възнаграждение за особен представител.
Ищецът не е внесъл определената сума,а внасянето на разноски за
назначаване на особен представител безсъмнено е предпоставка за развитието на процеса.
При тази
фактическа обстановка съдът
правилно е прекратил производството по
делото.
По втората
частна жалба ,депозирана от „Б.И.
„АД- жалбата е против определението,
постановено по реда на чл.248 ГПК. По
силата на това определение съдът е осъдил ищеца да заплати на „Б. М. –С. „АД/ в несъстоятелност/ адвокатско
възнаграждение в размер на 4 530 лева,дължими на основание чл.78,ал.4 ГПК.
В случая на основание чл.621 ГПК субсидиарно
приложение намира разпоредбата на чл.78,ал.4
ГПК, съгласно която при прекратяване на производството направените от
ответника разноски се възлагат в тежест на ищеца.
Тези разноски са документално установени в размер на 4530
лева,представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. За тази сума е получено разрешение от
синдика на „Б.- М. –С. „АД – в несъстоятелност да бъде преведена от особената банкова сметка *** Н.Т.
за осъществяване на процесуално представителство по делото. Сумата
действително е преведена като в
извлечението за движението по сметката
като основание за плащане е посочено „адв.хонорар по търг.дело №
197/2018 г“.
По отношение на частта от определението, с която съдът е осъдил ищеца
да заплати ДТ в размер на 1500
лева ПАС споделя виждането, че при
прекратяване на делото, образувано по
иск по чл.694 ТЗ именно ищецът следва да понесе разноските
за държавна такса, за която
законодателят го е освободил само за първоначалното внасяне на ДТ.
Изрично в този смисъл и Определение № 56 от 26.01.2018 г. на ВКС,постановено по
ч.т.д.№3078/2017 г на Първо т.о.,
докладчик: съдията Людмила Цолова, на което
първият съд правилно се е позовал.
Следва да се потвърди като законосъобразно и второто
определение,постановено в производството
по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение№ 832 от 19.11.2018 г.,
постановено от Пазарджишкият окръжен съд
по търг.дело № 197/2018 г. по описа на съда, с което производството по делото е
прекратено поради невнасянето на възнаграждение за особен представител.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 101
от 14.02.2019 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело №
197/2018 г. по описа на съда.
Определенията подлежат на обжалване с частта жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването им на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.