Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/20.12.2019г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 14376 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Е.Е.“ ЕД, ЕИК *****,
подадена чрез пълномощник – адв. А.П.П.от САК, срещу Постановление от
14.10.2019г. за отказ да бъде прекратено производството по изп.дело №
20198380404570 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 от КЧСИ, с район на действие СГС.
В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е
незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че на 07.10.2019г. дружеството
получило съобщение за образуване на изп.дело№ 20198380404570, по което
взискател е Кооперация „П.“, ЕИК *******, като в законоустановения срок,
длъжникът по изп.дело представил банково извлечение от 13.02.2019г. от
разплащателната сметка на дружеството и преводно нареждане авизо от
12.02.2019г., за да удостовери, че дружеството е заплатило сумата по изпълнителния
лист от 16.08.2019г., издаден по гр.д.№ 71425/2018г. на СРС, 27 състав, в полза
на Кооперация „П.“ за сумата от 229,24лв., представляваща неизплатено
задължение по фактура № **********/11.07.2018г., още преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителния лист. Поддържа се, че при наличието на предпоставките по чл.433
ал.1 т.1 от ГПК ЧСИ незаконосъобразно е отказал да прекрати производството по
изпълнителното дело и се прави искане до съда да бъде отменено обжалваното
постановление на ЧСИ.
В срока за възражение е постъпило
такова от взискателя по изпълнителното дело – Кооперация „П.“, като жалбата
се оспорва. Излага се, че процесната фактура за сумата от 229,24лв. е издадена
на 11.07.2018г. и падежа за заплащане на сумата, посочена в нея, е настъпил на
16.07.2018г., като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
депозирано на 08.11.2018г. и въз основа на него е образувано ч.гр.д.№
71425/2018г. на СРС, а дължимата сума е платена повече от три месеца след
образуване на заповедното производство. Поради извършеното плащане в хода на
процеса и доколкото заявителят в заповедното производство не е оспорил
извършеното плащане на главницата, се поддържа, че длъжникът следва да понесе
отговорността и за направените по делото разноски, посочени в заповедта за
изпълнение, които не са платени не са платени.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, доколкото жалбоподателят е длъжник в изпълнителното
производство и жалбата му е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред.ДВ бр.86 от 2017г./ и е подадена в
законоустановения срок.
Изп.дело № 20198380404570 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№
838 от КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 24.09.2019г. по
молба на Кооперация „П.“, ЕИК ******* и въз основа на изпълнителен лист от 16.08.2019г., издаден въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.11.2018г. по гр.дело
№ 71425/2018г. на СРС – 27 състав, срещу „Е.Е.“ ЕД, ЕИК ***** за сумата от 299,24лв., представляваща неизплатено задължение по договор за
доставка на канцеларски материали и напитки, обективиран във фактура №
**********/11.07.2018г., ведно със законната лихва от 07.11.2018г. до изплащане
на вземането и 385лв. разноски по делото, а именно: 25лв.държавна такса и
360лв. възнаграждение за адвокат.
В молбата
за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил, че сумата от
299,24лв. е платена от длъжника на 12.02.2019г. и е поискал да се образува
изп.дело срещу него за принудително изпълнение на задълженията по разноските в
размер на 385лв. и законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018г. до
изплащане на вземането, ведно със съдебно-деловодните разноски по изпълнението
и адвокатското възнаграждение за завеждане и водене на изпълнителното дело в
размер на 240лв.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно
чл.426 ал.1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изпълнителният лист определя страните и предмета на
изпълнението, като има задължителна сила за съдебния изпълнител.
В
случая взискателят – Кооперация „П.“, е поискал да се събере сума, която е
по-малка от присъдената в изпълнителния лист, като още в молбата за образуване
на изпълнителното производство е посочено, че сумата от 299,94лв. е заплатена
от длъжника на 12.02.2019г., поради което и с поканата за доброволно изпълнение
длъжникът е поканен да заплати само поисканата от взискателя сума.
Съобразно
чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. За да се прекрати изпълнителното
производство на това основание, каквото искане е направил длъжника, е
необходимо цялата сума по изпълнителния лист да бъде внесена от длъжника, което
не е сторено от „Е.Е.“ ЕД.
Липсва спор между страните, а и от представените по
делото доказателства е видно, че длъжникът е извършил плащането на сумата от
299,94лв. в полза на взискателя, но изпълнителният лист включва освен платената
главница и други суми, тъй като освен главницата, в полза на взискателя е
присъдена и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявленито
до датата на плащането на главницата, както и сторенит разноски по гражданското
дело. Сумата от 299,24лв. – главница, е платена на 12.02.2019г., т.е. 3 месеца
след образуване на заповедното производство, като липсват данни по делото
длъжникът да е възразил при връчването му на заповедта за изпълнение.
От изложеното се налага извода, че с поведението си длъжникът
е дал повод за депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, т.е. станал е причина за завеждане на делото. Доколкото
плащането на главницата е извършено след подаване на заявлението и длъжникът не
е възразил срещу заповедта за изпълнение, дружеството-длъжник дължи и законната
лихва върху главницата, както и сторените в заповедното производство разноски, вкл.направените
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, които не е
заплатил, поради което и съдът счита, че жалбата му се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „Е.Е.“ ЕД, ЕИК *****, подадена чрез пълномощник – адв. А.П.П.от САК,
срещу Постановление от 14.10.2019г. за отказ да бъде прекратено производството
по изп.дело № 20198380404570 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 от КЧСИ, с район
на действие СГС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.