Р Е Ш Е Н И Е
№260048/17.8.2020г.
Гр.Варна,17.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 16908 по
описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх. №
76043/18.10.2019 г. депозирана от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес
***,
представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт
Пл.В.против ответника С.А.К., ЕГН **********, с адрес *** .
Предявените в условията на обективно
кумулативно съединяване специални положителни установителни искове съдът квалифицира с правно основание
чл. чл.422, ал.1 , вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.Със сезиращата искова молба, ищцовата страна желае да бъде установено съществуването на паричното вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по частно гр.дело № 9524/2019 год.по описа на РС Варна,L–ти състав, връчена на длъжника
при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Видно и от петитума на
иска ищцовата страна желае да бъде
прието за установено,че съществува в нейна полза парично
вземане за следните суми : 570,35 лв.,представляваща главница за ползвани и неплатени * услуги по партида с абонатен номер * за
периода
20.07.2016 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 72,71 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата по партида с абонатен номер * за периода от 18.09.2016 г. до 15.06.2019
г.; сумата от 164,38лв., представляваща главница за ползвани и неплатени * услуги по партида с абонатен номер *за
периода 30.06.2016 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 22,58 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер *за периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019
г.,ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване
на заявлението –19.06.2019г., до окончателното погасяване на задълженията, дължими за обект – имот, находящ
се в *, с клиентски номер *.
С Разпореждане № 50121/11.11.2019г.след констатирана редовност на исковата молба съдът е разпоредил
да се изпратят преписи от исковата молба на ответника по реда на 131 ГПК.
Видно от материалите по делото
ответникът не е бил открит
на посочения в исковата молба адрес, книжата са върнати в цялост
ведно с Уведомление по чл. 47 ГПК от 16.12.2019 г. Допълнително по делото съдът е предприел действия по установяване на актуален адрес и актуален трудов договор на
ответника .Видно от последно изготвените актуални справки от масивите на
ТД на НАП и НБДН се установява,че
няма друг начин по който да
бъде връчен преписа от искова молба на ответника,освен вече предприетия–на посочения
единствен регистриран настоящ
и постоянен адрес .Т.е.налице е хипотезата на чл.
47, ал. 6 ГПК, при коятоВРС с определение №
326/7.1.2020 г.е взел решение за предоставяне
на правна помощ на
ответника чрез
оказване на ПРОЦЕСУАЛНО
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по гр. дело № 16 908/2019
год. по описа на Варненски районен съд, ХLІI–ри състав, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК.Със същото Определение е
било указано на ищцовата страна да внесе депозит в размер на 300 лева по сметка
на РС Варна и след изпълнение на указанията и отправяне на искане до АС при АК
Варна по делото е бил назначен в качество на особен представител на отв. Св.К. ***
-Д.Д..
Ищцовото дружество
основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства: На първо място *ООД,
представлявано от юрисконсулт П.В.излага фактически твърдения в сезиращата съда
искова молба затова,че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги / обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни
изменения / предоставяло на ответницата С.К.
В и К услуги за имот , на адрес *, като К., в качеството си на
потребител ги получавала и ползвала на същия адрес.Ползваните В и К услуги на
този адрес , релевира ищцовата страна се отчитали по партида с клиентски номер *
/включващ задълженията по партида с абонатен номер 1004556 и по партида с
абонатен номер */.Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото
дружество потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото исково –
не сторил .Съгласно чл.33, ал.2 от същите ОУ потребителят на * услуги бил
длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните * услуги в 30 дневен срок
след датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в
забава.По повод задълженията на потребителя К. за ползвани, но неплатени *
услуги ищцовото дружество е навело в исковата си молба твърденията че на 19.06.2019
г.депозирало до РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК като по това заявление било образувано частно
гражданско дело №9524/2019 г. по описа на L –ти състав.На 20.6.2019 г.
заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело Заповед № 4721 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като са посочени главните,акцесорния
вземания, разноските,периода за който се търси плащането на задълженията и
основанията.Тези суми напълно съвпадат с петитума на иска,поради което не е
наложително да бъдат преповтаряни.Твърди се на следващо място от „В и К Варна „
ООД, че по повод издадената в полза на дружеството * оператор Заповед № 4721
дружеството - ищец било уведомено от заповедния съд на 19.09.2019 г. затова, че
може в срока по чл.415 ,ал.1 т.2 ГПК да предяви специалния положителен
установителен иск.Именно за установяване със СПН на съществуването на паричните
вземания за които е била издадена Заповедта по чл.410 ГПК ищцовата страна в
срок е предявила иска си по чл.422 ГПК като е образувано настоящото исково
производство.
По същество ищцовата
страна твърди, че паричните вземания са дължими като цена на ползвани * услуги
и желае ВРС да уважи предявения иск ведно с присъждане на разноските сторени
както в заповедното така и в исковото производство.Основателността на иска и
размера според ищцовата страна се основава и на подробно описаните в справката
за недобора фактури съдържащи размерите на главниците и лихвите.В подкрепа на
твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на
доказателства .
В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. ,чрез назначеният й при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен
представител- адвокат Д.Д. от ВАК изразява следното становище по
предявените специални положителни, обективно,кумулативно съединени
установителни искове :1.Ответникът
К. чрез адв.Д. намира предявените искове за процесуално допустими, но разгледани
по същество – неоснователни.Исковите претенции, според
адв.Д. се градят на справки за недобора на частен абонат № *. Същите
представлявали едностранно съставени от ищеца неподписани документи и не
притежавали противопоставима на ответницата доказателствена сила.2.Възразено е
в срока по чл.131 ГПК, че липсват доказателства, че претендираният обем вода
бил реално доставен и съответно отчетен посредством техническо средство, което
да е било изправно, сертифицирано и преминало метрологична проверка, поради
което не било налице възникнало изискуемо задължение към дружеството - ищец в
резултат на реално доставени от него и потребени * услуги.3.Ответницата
възразява чрез адв.Д., че не била уведомявана за издаването на фактури, по
които е получател на услуги и такива не са й били връчвани.От своя страна и
адв.Д. препраща към ОУ на дружеството - ищец, като сочи че съгласно чл.33 от
Общите условия за предоставяне на * услуги на потребителите от * оператор,
последният следва да издава ежемесечни фактури, чиито падеж на плащане е 30 дни
след датата на фактуриране. Тези фактури, твърди особеният представител на отв.К.,следвало
да бъдат връчени на съответния потребител, за да може той, ако прецени, да
упражни правото си на възражение по чл.34 от Общите условия в 30-дневния срок
за плащане на фактурата. След като не били връчени фактурите, извежда извода
особеният представител на ответницата, че не е текъл срок за плащане и за
ищцовото дружество не било налице изискуемо вземане.Ищецът според ответната страна
не бил спазил процедурата за отчитане на количествата вода, съгласно Глава
трета, Раздел II, чл.22 и чл.23 от Общите условия, даващи право на потребителя
да присъства при отчитането и да подписва отчета.Съгласно чл.23, ал.4 от Общи
условия на договорите за предоставяне на * услуги на потребителите от *
оператор - „Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение №ОУ-09 от 11.08.2014г., отчитането на водомерите се извършвало в
присъствието на потребителя или на негов представител.Липсвали данни за реално
отчитане на водомера в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си да е удостоверил съответствието на показанията с данните в
отчета, поради което особеният представител на ответницата извежда извода от
правна страна, че не било установено за целия процесен период какво е реалното
количество потребена вода.Твърди се още, че не било ясно дали се претендира
заплащане само на консумирана вода в жилището на ответницата или справката за
недобора съдържа и количества въз основа на разпределение извършено по реда на
чл.25 от ОУ поради принадлежност на абоната към етажната собственост с адрес:гр.Варна ж.к. „ * „,
бл.122, вх.2 .Според ответната страна още: не било установено и през какъв период от
време е било отчитано количеството вода и дали посоченото в справката е реално
отчетеното количество по измерващото устройство или има и служебно начисляване.С оглед гореизложеното намира
адв.Д. предявените
искове за неоснователни като недоказани, поради което желае ВРС да отхвърли изцяло исковете.В
отговора на искова молба не е изразено становище по доказателствените искания
на ищцовото дружество и не са направени искания за събиране на доказателства .
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 17.07.2020г.
ищцовото дружество,чрез юрисконсулт П.В-,моли ВРС да уважи предявените
искове. Безспорно за процесуалният представител на „*” ООД по делото се
установявало, че ответницата притежава правото на собственост върху недвижим
имот в „*”, съответно има качеството потребител на В и К услуги, ползвани в
този имот, респективно дължала и заплащането на същите, което същата тя не направила
в регламентираните за това срокове. Установявало се от представените писмени
доказателства, че бил извършван регулярен отчет на водомера за топла вода и
водомера за студена вода, а що се касаело до оспорването на ответника по
отношение номера на самия водомер, заявява юрисконсулт В-, че отново в
доказателствата, издадени от „*”, се съдържала информация за извършена смяна на
измервателния уред за топла вода, съответно това дружество не било длъжно да
уведомява *-оператора за номерата на монтираните водомери за топла вода, тъй като
до 2018 г. това дружество извършвало и отчета на същите, те не били
регистрирани при *-оператора а *-операторът ползвал само служебно
предоставените сведения за отчетени количества топла вода по водомера за топла
вода. Поради тази причина според
юрисконсулт В-, би могло да се приеме, че в регистрите на *-оператора се
съдържа информация за предходен измервателен уред, но това не компрометирало
регулярния отчет на действително монтирания водомер за топла вода, съответно и
дължимостта на сумите за ползваната услуга топла вода. Обективирано е и искане
за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В същото открито съдебно заседание отв.К.,представлявана от
особения й процесуален представител адвокат Д. от ВАК поддържа възраженията,
изложени в отговора но искова молба. По отношение на този водомер, който е за
измерване на студената вода, което се отчита от ищцовото дружество,обръща
внимание на съда адвокат Д., че ще се видият в представените карнети няколко
инцидентни подписа. Отделно от това, адв. Д. направил оспорване, че липсват
доказателства за изправността на измерващото устройство водомер. От ищцовата
страна в предходно съдебно заседание представили един талон за пломбиране на
водомери, в този талон бил описан номерът на водомера, който е посочен и в
карнетите ,като адв. Д. моли съда да
обърне внимание, че в този талон за пломбиране, който е от дата 18.06.2012 г.,
е записано, че е годен до 2016 г., от тогава до сега нямало данни този водомер
да е претърпял някаква проверка.Отделно от това, по отношение на водомера за
топла вода, от представените в о.с.з.на 17.07.2020 г. писмени доказателства,
твърди особеният представител на ответницата, че се установявало, че липсва
дата и час на монтаж, липсва и протокол и т.н. Ако се приеме, посочената дата
27.02.2017 г., но, час на монтиране: 23:51 ч., „посред нощите едва ли някой е
монтирал водомер”, заявява адвокат Д., но дори и да се приеме това, че е актуално, то за особеният
представител на ответницата - периодът,
който бил заявен, е от 18.09.2016 г. до 27.02.2017 г. ,като липсвали данни за
налично изправно измерващо устройство.Отделно от всичко друго,адвокат Д.
напомня,че е направил възражение в предходно заседание, че срокът, през който
трябва да бъде провеждано изпитване на годността на измерващото устройство, е 5
години. В тази връзка се позовава на чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията,
където било посочено, че периодичността на метрологичната проверка на
измерващите устройства се определя със Заповед на Директора на Държавна агенция
„Метрологичен и технически надзор” и за целия този период от 2012 г. до
настоящия момент били издадени три заповеди на този Директор : Заповед А-412/16.08.2004 г., другата Заповед А-333/29.05.2014
г. и последната, действаща и към настоящия момент 616/11.09.2018 г. В тези три Заповеди било посочено,
че водомерите подлежат на периодична проверка на период 5 г., които мисли адв. Д., че са до 15 куб.м/час, а тези, които са с по-голям
дебит - на 2 г., така че за адвокат Д. липсва годно измерващо устройство, което да
служи като база за определяне на количествата вода, които са разходвани - както
топла, така и студена вода.Отделно от това, адвокат Д. поддържа и другите
възражения, че фактури не са издавани, не са предоставени, като по този начин
било нарушено правото на абоната да се запознае и съгл. процедурата по чл. 33
от ОУ на „*” да направи възражения в 30-дневен срок, което на практика лишило
лицето Св.К., което представлява адв.Д., да извърши такова оспорване, ако е
преценила, че са налице предпоставки за това. С оглед тези съображения и
изложеното в отговора адвокат Д. моли ВРС да постанови Решението си,като
обективира и искане за издаване на РКО.
В хода на спора по
същество юрисконсулт В.е репликирала адвокат Д., че е неотносима
нормативната уредба, посочена от процесуалния представител на ответника, по
отношение извършването на метрологична проверка на индивидуални водомери, тъй
като в настоящия случай намирала приложение разпоредбата на чл. 34а от Наредба
№ 4/2004 г. на МРРБ, където ясно и безпротиворечиво било посочено, че
индивидуалните водомери на потребителите, какъвто бил процесния водомер за
студена вода, имат годност 10 г. След като водомерът бил монтиран през 2012 г.,
тази годност все още била налице. Ето защо, счита юрисконсулт В-, че това
позоваване не е резонно, молейки съд да съобрази това при постановяване на съдебния акт.
От своя страна адвокат Д.
е направил дуплика че Наредбата не може да противоречи на Закона за измерване, в
който закон изрично се сочи периодичност на метрологична проверка.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният
по делото при условията на обективно кумулативно съединяване специален
положителен установителен иск е с правна квалификация чл.422, ал.1,вр. чл.415,
ал.1 ГПК,вр.чл.86, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим ,т.к.е заведен от страна
имаща правен интерес да бъде установено със СПН съществуването на парично
вземане, за което в полза на ищцовото дружество е била издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415 ГПК
. Исковата молба е предявена във ВРС на дата 18.10.2019 год./ л.2 от делото/
след като на ищцовото дружество „*„ ООД заповедният съд е указал възможността в
срока по чл.415 ГПК да предяви иска за установяване на паричните вземания за
които е било водено заповедно производство по заявление на заявителя –сега
ищец.От материалите по приобщеното към исковото производство частно
гражданско дело № 9524 / 2019 г.по описа на ВРС, L-ти състав, безспорно се установява,
че заповедното дело с посочения
номер е било заведено първоначално във ВРС под
цитирания номер на база заявление по чл.
410 ГПК от дата 19.06.2019 г.Депозираното по чл.410 ГПК Заявление от
„*„ ООД против длъжника С.А.К. е приложено на
л. 2 -4 от частното дело и въз основа на Разпореждане № 26496/20.06.2019
г./ л.9 от ч.гр.д./ е било уважено,респективно и издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК .Заповед № 4721/20.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.л.410 ГПК е приложена на лист 10 –ти от
заповедното дело и от същата е видно,че заповедният съд е разпоредил длъжникът
да заплати на кредитора:
сумата от
570,35 лева -главница за ползвани и неплатени * услуги за периода от
20.07.2016 – 20-03.2019 г. за партида с аб.номер * ; 72,71 лв. лихва
за забава за периода от 18,09,2016 –
15,06,2019 г.
сумата от 164,38 лева -
главница за ползвани и неплатени * услуги по партида с
абонатен номер *за периода 30.06.2016 – 20.05.2019 г. и сумата от 22,58 лева-
лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер *за
периода 30.09.2016 – 15.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците,считано от датата на подаване на заявлението 19.06.2019 г. до
окончателното погасяване на задълженията , дължими за обект – имот, находящ
се в гр.Варна, ж.к.”* „, бл.122, вх. 2 , ап.46, с клиентски номер * .
Със
заповедта по чл. 410 ГПК са били присъдени и сторените от заявителя съдебно -
деловодни разноски а именно 25,95 лв. за заплатена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК . От всички останали писмени
доказателства по частното гр.дело се установява,че заповедта се счита връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и че в срока по чл. 415 ГПК дружеството
заявител е предявило пред исковия съд установителния си иск, иск по който е
образувано настоящото гр.дело № 16908/2019 г.по описа на ВРС ХLII –ри състав .
Извън цитираното частно
гражданско дело като писмени доказателства са приобщени по исковото
производство ангажираните от ищцовото дружество с исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия
на следните писмени доказателства, а именно: Общи условия за предоставяне на * услуги на потребителите от * оператор
„*” ООД; Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с публикация
във вестник; Решение № Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; Решение № БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във
вестник; Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник;
справка за недобора на частен абонат
за периода от 18.08.2016 г. до 15.06.2019 г., за абонатен № *; справка
за недобора на частен абонат за периода от 30.08.2016 г. до 15.06.2019 г.,
за абонатен № *.
Допълнително по делото са приобщени и представените в откритото
съдебно заседание от 17,07,2020 г. от процесуалния представител на ищцовата страна заверени копия на
следните писмени доказателства, а именно: Констативен протокол №
5717/27.02.2017 г.; история на показанията за отчет на уред № 1573131, партиден
№ 4545.
Приобщени по делото на листи 77 – 84
са и ангажираните от ищцовата страна заврени за вярност с оригинала копия на
справка от АВСВ за лице, копие на уведомително писмо, копие на талон за
пломбиране на водомери и 5 страници копия на карнети. Така цитираните писмени доказателства
са представени от ищцовото дружество за доказване и на основанието и на размера
на исковете.
За пълното изясняване на фактическата
страна на спора ,вкл. и за установяване
на размерите на главните и акцесорни вземания по делото е допусната и изготвена
съдебно счетоводна експертиза .
Изяснено е по делото на база заключението на в.л. експерт –счетоводител Д.П. /
л. 73 -76 /,че за адреса на потребеление на * услуги посочен по-горе с титуляр С.К.
дружеството * оператор е издало процесните фактури описани нв табличен вид на стр. 75 –та за периода от 30,06,2016 9 20,05,2019 г.
както и че за двата абонатни номера няма извършено плащане на исковите суми
570,35 лв.главница, 72,71 лв. лихва за периода от падежа на всяко едно
задължение до 15,06,2019 г. да абонатния номер * и сумите 164,38 лв.главница и
22,58 лв. зихва за забава за периода до 15,06,2019г. за абонатния номер *.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
При
така събраните доказателства по делото съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Спор няма по делото,че ищцовото
дружество е * оператор и като такъв доставя на ответницата * услуги.От
приложената по делото на лист 77 – ми справка за лице се вижда ,че в АВ СВ
Варна С.А.К. е вписана като собственик на недвижимия имот,представляващ обект
на потлебеление на * услуги, като това вписване е на база правна сделка от дата
10,07,2002 г.
Фактът че Св.К. е собственик на имота
и приложените от ответната страна справки за недобора и карнети води до единствения
извод че отв.К. е абонат на ищеца и като такава е и потребител на * услуги.
Безспорно е установено че на база
едностранно издавани от ищеца фактури за исковия период ответницата дължи и
главници и лихви за забава именно в търсения от *размер и основание.
Спорно е дали ищецът е
доказал реалното доставяне на * услуги на абоната и дали са спазени от *ООД
собствените ОУ на дружеството .
Съгласно Раздел Втори от Общите
условия на „*„ООД В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите питейна
вода с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство и
/или да отвежда и или пречиства отпадъчните води; да поддържа изградената В и К
система, вкл. водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с
техническите и санитарни изисквания и с изискванията за опазване на околната
среда и безопасност при работа ./ чл.7, т.1, т.4 /.Съгласно Глава Трета на
същите ОУ – *ООД –чл.16 –На водопроводните и канализационни отклонения и
сградните инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда
на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него или с оценено съответствие по реда
на Закона за техническите изисквания към продуктите.В ал.2 на чл. 16 е
записано,че средствата за измерване подлежат на задължителна първоначална
проверка преди техническия монтаж съгласно Закона за измерванията и
подзаконовата нормативна уредба към него а в ал. 3 на същия чл.16, че
средствата за измерване подлежат на следните проверки : периодична,след ремонт,
при нарушаване на целостта на пломбите/оловна и или пластмасова и при
обосновано искане на Ви К оператора или потребителя .В чл. 16,ал. 4 от ОУ на *ООД
е посочено,така както твърди и процесуалният представител на *ООД ,че
периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на
потребителите през 10 -ет години ,считано от датата на последната метрологична
проверка.
Видно от лист 79 –ти
водомерите обслужващи обекта на потребление са били пломбирани на 18,06,2012 г.
Т.е. съгласно чл. 16,ал.4 от ОУ на *ООД водомерите могат да отчитат
потребяваните количества вода до 18,06,2022 г.
Според адвокат Д. *** са в
противоречие с Наредбата към Закона за измерванията .
Цитираните по-горе разпоредби
съответстват на нормите Наредба № 4 от
14-ти септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на В и К системи, вкл. и чл.34 а , съгласно който периодичните проверки на водомерите се извършват на
10- ет години, когато водомерите са в сгради ЕС ,т.е. в случаи като настоящия .
Отделно от горното и за
водомера отчитащ топла вода по делото са представени писмени доказателства / л.
93 – 97 / налагащ извода ,че и водомерът за отчитане на потребени количества
топла вода също е в изправност .
Т.е. от фактическа и
правна страна съдът на база ангажираните от дружеството ищец писмени
доказателства стига до извод,че водомерите монтирани в обекта на потребеление
на В и К услуги са годни да измерват потребеното количество вода,като намира че
едва ли е отразено вярно часа на монтиране на водомера за топла вода .
Отделно от горното по
делото ищцовата страна е представила копия от карнети приложени на листи 80-84
, относими към исковия период.Върху същите тези карнети на л. 80 –ти има само един положен подпис за потребител , на
л. 81 –ви също един подпис ; на л. 82 ри седем подписа на лист 83 ти нито един а на л. 84 ти само
един . Варно е също така,че картените са частни документи, но подписите върху
същите не са оспорени от ответната страна.Ето защо съдът приема,че абонатът
потребител в случаите в които е осигурявал достъп на инкасатора е изразил
съгласието си отчетеното количество потребена вода .По отношение на частите на
карнетите в които няма положен подпис на абоната ,логичното обяснение е че
абонатът не е осигурил достъп до имота и поради това не се и подписал.Липсата
на подпис върху картнета автоматично не води до извода ,че * услугите не са
били доставени и или потребени .Напротив – факт е че още в заповедното
производство абонатът и потребител на * услуги не е бил открит на адреса на
който са му доставяни В и К услуги.По същите причини и Св.К. не е получила
лично преписа от искова молба по настоящото дело, което е довело до назначаване
на особен представител на ответницата при условията на чл. 47 ,ал. 6 ГПК .
Всъщност отсъствието на абоната на адреса на
потребление на * услуги установено и в заповедното и в исково
производство напълно кореспондира и с вписаното от инкасатора например на
карнета на л. 80 –ти „ ще отсъства до Х „,изписано след подписа на потребителя.Отделно
от горното количествата потребена вода са вписани във вярно едностранно
издаваните от * оператора фактури, но от заключението на в.л.П. се изяснява,че
издадените фактури от *ООД са с точно посочени суми и периоди кореспондиращи с
вписаното и в карнетите и в справките за недобора.
При така установеното по
делото,настоящият съдебен състав приема,че искът на *ООД е напълно доказан и по
основание и по размер ,поради което следва да бъде уважен ведно с присъждане на
законната лихва върху главните задължения, начиная от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – датата която се счита за началото на исковия
процес.
При този изход на спора
ВРС присъжда в полза на ищцовото дружество и сторените по делото съдебно
деловодни разноски.Видно от лист 98 –ми процесуалният представител на ищцовото
дружество е вписал точно и прецизно всеки един от разходите които са сторени и
в заповедното и в исково производство
–разходи напълно доказани и по основание и размер.Единствено по отношение на
размера на юрисконсултското възнаграждение съдът намира,че е напълно
справедливо в случая да се определи посоченото от юрисконсулт В.от 300 лева,
т.к. същия размер е внесен от ищеца за процесуалното представителство на
ответницата от особения й представител.Справедливо е при предприетите действия
по защита от страна и на юрисконсулта и от страна на адвоката възнагражденията им
да бъдат равни, т.к.от материалите по делото се вижда,че и двамата процесуални
представители са предприели и осъществили в пълен обем процесуално
представителство.Ето защо,исковият съд присъжда в полза на ищовата страна
сумата от общо 75,95 лева съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство /за платена д.т. и юрисконсултско възнаграждение / и сумата от 900,00
лева в исковото производство/за доплатена д.т., депозит за ССчЕ ,депозит за
особен представител, 1 бр. съдебно удостоверение и за юрисконсултско
възнаграждение / .
На последно място ВРС с
Решението си следва да разпореди и издаване на РКО в полза на адвокат Д. в
размер на внесения от ищцовата страна депозит от 300 лева за осъщественото пред
първоинстнационния исков съд процесуално представителство по реда на чл. 47, ал.6 ГПК .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищцовото
дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт Пл.В.и ответника С.А.К., ЕГН **********, с адрес *** СЪЩЕСТВУВАНЕТО на паричните вземания, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по частно гр.дело № 9524/2019 год.по описа на РС Варна,L–ти състав а именно парични вземания за следните суми : 570,35 лв.,представляваща
главница за ползвани и неплатени * услуги по партида с абонатен номер * за
периода
20.07.2016 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 72,71 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата по партида с абонатен номер * за периода от 18.09.2016 г. до 15.06.2019
г.; сумата от 164,38лв., представляваща главница за ползвани и неплатени * услуги по партида с абонатен номер *за
периода 30.06.2016 г. до 20.05.2019 г. и сумата от 22,58 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер *за
периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019 г.,ведно
със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване
на заявлението –19.06.2019г., до окончателното погасяване на задълженията, дължими за обект – имот, находящ
се в *, с клиентски номер *, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.
И. К. - В.“ ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес ***, представлявано от
управителя В. В. СУМАТА от общо 75,95 лева (седемдесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки )- сторените
от ищцовата страна съдебно – деловодни
разноски в заповедното производство – ч.гр.д.
№ 9524/2019 год.по
описа на РС Варна,L–ти състав и СУМАТА от общо 900,00
лева (деветстотин лева ) - сторените от ищцовата страна в
исковото производство,пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА
издаване на РКО в полза на особения представител на ответника Св.К. –адвокат Д.
от ВАК в размер на внесения за целта депозит от 300,00 лева (триста лева ), на основание чл.47, ал.6 ГПК за
осъщественото от адв.Д. процесуално представителство на ответника пред
настоящата инстанция .
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :