Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 05.11.2020г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД,
първи граждански състав на първи октомври две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1930
по описа за 2019г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът твърди, че на основание дарение
е придобил 4/5 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ ПИ №99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден,
ведно с 4/5 идеални части от всички приращения и подобрения – сграда с
идентификатор №99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м. и сграда с идентификатор
№99088.18.128.2 с площ от 64 кв.м. Договорът е сключен на 04,12,2008г.
Независимо от това на 12,04,2010г. неговите праводатели – И. Колевски и Стойна
Колевска са се снабдили с нотариален акт, за това, че са придобили правото на
собственост върху същия имот по давностно владение, след което на същия ден са
го дарили на ответника.
Тъй като страните са придобили един и
същи имот от едни и същи лица, то е налице конкуренция на вписванията на
сключените сделки, при което приоритет има по-рано вписания акт или този на
ищеца. Ето защо към момента на изповядване на втората сделка на 12,04,2010г.
дарителите И. и Стойна Колевски вече не са били собственици на процесния имот
до размер на 4/5 идеални части, а съставеният нотариален акт №51, том ІІ, дело
№239/2010г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова невярно удостоверява това
право. Сключената сделка, която има за предмет същото право, не е породила
вещно-транслативния си ефект, поради което ответникът не е придобил правото на
собственост върху него. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено по отношение на него, че ищецът е собственик на 4/5 идеални части от недвижим имот,
представляващ ПИ №99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден,
ведно с 4/5 идеални части от построените в него сграда с идентификатор
№99088.18.128.1 с площ от 368 кв.м. и сграда с идентификатор №99088.18.128.2 с
площ от 64 кв.м.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че при сключване на договора за дарение на процесния имот
присъствал и ищецът, който бил наясно с волята на дарителите. Поради това за
ответника не възникнало никакво съмнение, че те били собственици на вещта. На
09,07,2015г. по настояване на ищеца ответникът му учредил право на ползване
върху 4/5 идеални части от имота и сградите. Поради това и към настоящия момент
той действително ползва същия, като го отдава под наем. Евентуално твърди, че
от сключването на договора за дарение до 12,04,2015г. той е бил добросъвестен
владелец на имота, поради което е придобил правото на собственост върху него на
това основание. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
И.Г. Колевски е
придобил на основание покупко-продажба 3/5 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, съставляващ ПИ 99088.18.128 по КККР на гр.
Асеновград, кв. Долни Воден (нотариален акт №119/2006г.). Не са представени
преки доказателства, но с оглед съдържанието на този договор, а именно, че
същото е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ, както и с оглед представеното
удостоверение за наследници на Георги Савов Колевски (от което е видно, че
продавачите са негови братя и сестри, а наследодателят им е имал пет деца),
съдът приема, че той е притежавал 1/5 идеална част от същото право по
наследство и след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Липсват доказателства,
че тази сделка е сключена през време на брака му със Стойна Христева Колевска,
но тъй като няма спор между страните по този въпроси съдът приема, че 3/5
идеални части от това право са станали съпружеска имуществена общност. Впоследствие
с нотариален акт №25/2008г. двамата съпрузи са дарили В.И.Г. притежаваните от
тях 4/5 идеални части от правото на собственост върху горния имот, ведно с 4/5
идеални части от всички приращения и подобрения в него. Не е спорно между
страните, а и от представената скица на същия се установява, че в него се
намират две сгради – с идентификатор 99088.18.128.1 със застроена площ от 368
кв.м. и с идентификатор 99088.18.128.2 със застроена площ от 64 кв.м. Тъй като
те не са изключени изрично от предмет на сделките, то правото на собственост
върху тях следва това на земята, или 4/5 идеални части от него са придобити от
ищеца по силата на горния договор за дарение.
На 12,04,2010г.
дарителите по него са признати за собственици по давностно владение на целия
поземлен имот № 99088.18.128, ведно с построените в него две сгради с
нотариален акт №51, том ІІ, дело №239/2010г. Основателни са доводите, че същият
не удостоверява вярно принадлежността на правото на собственост, тъй като от
момента, в който И.Г. Колевски и Стойна Христева Колевска са се разпоредили с
него до момента на извършване на обстоятелствената проверка не е изтекъл период
от 10 години. Ето защо те не са притежавали правото на собственост към момента
на сключване на договора за дарение от 12.04.2010г., оформен с нотариален акт
№52, том ІІ, дело №240/2010г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова,
съответно не са могли да го прехвърлят на К.А.Ш.. Този договор за дарение от
12.04.2010г., въпреки че няма транслативен ефект, съставлява правно основание,
годно да го направи собственик по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Същата
разпоредба предвижда още, че владелецът е добросъвестен, ако не знае, че
праводателят му не е собственик. Релавнтният момент, към който е необходимо да
е налице това условие, е при възникване на правното основание, тоест при
сключване на договора за дарение. Съгласно чл. 70, ал.2 от ЗС добросъвестността
се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори тази
презумпция, но същият не е направил това чрез пълно и пряко доказване. Липсват
доказателства, че ответникът е знаел, че праводателите му И.Г. Колевски и
Стойна Христева Колевска не са притежавали правото на собственост на посоченото
в нотариален акт №51, том ІІ, дело №239/2010г. основание – давностно владение.
Показанията на свидетелите Митров и Шопов, че бабата и дядото на К.Ш. са му
казали, че са прехвърлили имота, както и че ищецът му е съобщил това, не са
основани на непосредствени впечатления, поради което не могат да установят този
факт. По-важното в случая обаче, е, че те говорят за извършеното разпореждане в
полза на В.Г.. Те не свидетелстват относно това дали К.Ш. е знаел, че дарителите му не са придобили по давност
правото на собственост при прехвърлянето му. Или към момента на сключване на
договора той е бил добросъвестен, тъй като не е знаел че праводателите му не са
собственици – те са се легитимирали с нотариален акт, чиято доказателствена
сила не е била оборена. Нещо повече, самият ищец е превозил майка си и баща си
до нотариуса, за да сключат този договор, поради което за ответника не би могло
да възникне съмнение относно принадлежността на правото на собственост. Още
повече, че веднага след изповядване на сделката В.Г. е признал пред свидетеля
Тодор Стоянов, че К.Ш. вече е собственик на имота. От този момент ответникът е
установил своята фактическа власт върху имота, като казал на ищеца да ползва
имота докато е жив, като ползва сградата и получава гражданските плодове –
наемите, от нея. Така постигнатата уговорка между двамата е станала известна на
свидетеля Тодор Стоянов, чийто показания са основани на непосредствени
впечатления. Той е съдружник на ответника, като двамата извършват търговската
си дейност в процесния имот от 13 години. Ето защо съдът кредитира същите
изцяло. Те не противоречат на показанията на свидетелите Стоян Митров и Димитър
Шопов, от които се установява, че В.Г. е отдавал помещенията в една от сградите
под наем, както и на приетите за това писмени доказателства. От тях се
установява безпротиворечиво, че В.Г. е бил страна по наемните договори с трети
лица, както и че е получавал наемните цени. По този начин той е упражнявал
фактическата власт върху сградата, но чрез него К.Ш. е държал същата като своя.
Въз основа на постигнатата между тях уговорка в този смисъл ищецът е извършвал
всички описани от свидетелите Шопов и Митров ремонтни дейности на сградата,
както и поддръжката на дворното място. Ремонтни дейности на сградата и поддръжка на дворното място е била извършвана и от К.Ш. и свидетелят Тодор
Стоянов, които ползвали другата сграда, която се намира в поземления имот. По
този начин през целия период от 13 години ответникът е упражнявал и лично
фактическата власт върху тази сграда и поземления имот. Тук следва да се
съобрази, че не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху
имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата
власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота
стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица. В този
смисъл е Решение № 68
от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на Върховен касационен съд. Трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС се възприема, че когато
владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от предишния
собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа
презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се приема, че имотът
се владее за себе си.
В настоящия случай към 2010г. владението
върху имота е упражнявано от Стойна Колевска и И. Колевски, макар че преди това
същите са прехвърлили правото на собственост на В.Г.. Изводът, че те са
продължили да своят вещите се налага както с оглед на съставения нотариален акт
през 2010г., с който са признати за собственици по давностно владение, така и
поради обстоятелството, че споразумението към договор за наем от 25,03,2009г. е
сключено от В.Г., но действащ като пълномощник на И.Г. Колевски (който е държал
вещта чрез наемателя). Косвено доказателство в тази насока са и показанията на
свидетеля Стоян Митров, според които „те си възстановиха имота 2008г. и оттам
нататък поеха нацяло поддръжката на имота. В. я пое, защото неговите родители
бяха доста възрастни.“, или В. е действал от тяхно име. След това те са предали
владението на ответника, а той от своя страна е предоставил на ищеца В.Г. възможността
да ползва сградата и земята, като отдава същите под наем на трети лица. Поради
това действията на К.Ш. за упражняване на фактическата върху имота не са били
прекъсвани, а презумпцията, че държи имота за себе си не е оборена.
Описаната по-горе уговорка между страните по делото, по силата на която
ответникът е владял спорния имот, като е държал същия чрез ищеца, впоследствие
е оформена с нотариален акт №137, том 5, дело №888/2015г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова, с който К.Ш. е учредил на В.Г. право на ползване върху
процесния недвижим имот. Към този момент – 09,07,2015г. е изтекъл период от пет
години, през който ответникът е владял непрекъснато този имот, вследствие на
което е придобил правото на собственост върху него по давностно владение, тъй
като същото е било добросъвестно. Сключването на договор за учредяване на
ползването от страна съставлява извънсъдебно признание на този факт от ищеца,
тъй като няма основание за учредяване на право на ползване в случай, че същият
е собственик на недвижимия имот. След като се е съгласил ответникът да му
учреди такова, то той очевидно признава, че към 09,07,2015г. К.Ш. е притежавал
правото на собственост върху ПИ №99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, ведно с всички
приращения и подобрения – сграда с идентификатор №99088.18.128.1 с площ от 368
кв.м. и сграда с идентификатор №99088.18.128.2 с площ от 64 кв.м. В подкрепа на
този извод е и фактът, че по-късно – на 13,12,2017г. К.Ш. се е разпоредил с
87/368 идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор №99088.18.128.1
с площ от 368 кв.м. и 445/2224 идеални части от правото на собственост върху ПИ
№99088.18.128, като е продал същите на Георги Славчев Г. с нотариален акт №122,
том 8, дело №1445/2017г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова.
По изложените
съображения възражението, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот по давностно владение е основателно, съответно предявеният иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на 4/5
идеални части от него е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените в производството разноски в размер на 1800 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.И.Г., ЕГН **********
***, за признаване на установено по отношение на К.А.Ш., ЕГН
********** ***, че е собственик на 4/5 идеални части от поземлен имот №99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград,
р-н Долни Воден, адрес: „Под селото“, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 3, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
018128, съседи: №99088.18.154, №99088.18.170, №99088.18.173, №99088.18.152, №99088.18.157,
ведно с 4/5 идеални части от сграда с идентификатор №99088.18.128.1 с площ от
368 кв.м., брой етажи:1, предназначение: складова база, склад и 4/5 идеални
части от сграда с идентификатор №99088.18.128.2 с площ от 64 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.Ш., ЕГН ********** ***, сумата от 1800 лева (хиляда и
осемстотин лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: