МОТИВИ
към присъда от 18.07.2019 година по НОХД № 267/2019 год. по
описа на Специализирания наказателен съд, 12 състав
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен
съд, като е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.М.С.
затова, че:
1.
На 29.05.2018 год. и на
до 02.06.2018 год. при условията на продължавано престъпление в град С. и в
град С.З., извършил следното:
На
29.05.2018 год. в центъра на гр. С. пред Съдебната палата запалил знамето на
Република България, след това уринирал върху него и създал видео запис на тези
обстоятелства, като по този начин знамето на Република България било опетнено,
На
02.06.2018 год. в гр. С.З.публикувал видеозаписа на този акт /горепосоченият/ в
Интернет пространството, като по този начин знамето на Република България било
опетнено
-
престъпление по чл. 108, ал.2 от НК, вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
2. На 29.05.2018 год. и на до 02.06.2018 год.
при условията на продължавано престъпление в град С. и в град С.З., в идеална
съвкупност с горепосоченото престъпление, със същите две деяния, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянията по своето съдържание се отличават с
особени цинизъм и дързост, както следва:
На
29.05.2018 год. в центъра на гр. С. пред Съдебната палата извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като запалил знамето на Република България, след това уринирал
върху него и създал видео запис на тези обстоятелства
На
02.06.2018 год. в гр. С.З.извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като публикувал
видеозаписа на този акт /горепосоченият/ в Интернет пространството,
-
престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, вр.
с чл. 23 ал.1 пр.1 от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.С.
за престъпления по чл. 108, ал.2 от НК, вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по чл.325,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, вр. с чл. 23 ал.1 пр.1 от НК. Представителят на държавното обвинение прави извод досежно виновността на
подсъдимия С., като намира, че от събрания и проверен в производството
доказателствен материал по несъмнен и категоричен начин е установено, че същия
е извършил вменените му деяния. Предвид поддържаната в хода на цялото
производство линия на защита за липса на годен предмет на посегателство по чл.
108, прокурорът обръща особено внимание на нормативната уредба касателно националния флаг и в частност Закон за държавния
печат и националното знаме на Република България. Изтъква, че съгласно този
норматив, националното знаме на Република България е трицветно – бяло, зелено и
червено, с полета, поставени водоравно, отгоре надолу, а при поставяне на
националното знаме във вертикално положение същите се подреждат от ляво на
дясно. Според представителя на държавното обвинение, това е напълно достатъчно,
за да се установи, че това което е запалил и опетнил подсъдимият С. е именно
българското знаме. Прокурорът акцентира върху обстоятелството, че в
инкриминирания видеоклип, самият подсъдим пояснява, че тъкмо това прави. В заключение,
прокурорът моли Съда при определяне на наказателната отговорност на подсъдимия С.
да бъде взета предвид практиката по сходни дела, като за първото престъпление
бъде наложено наказание 2 години "Лишаване от свобода" при общ режим,
за второто – 3 години и като общо наказание по реда на чл. 23 от НК да бъде
определено наказание "Лишаване от
свобода" в размер на 3 години.
Прокурорът не взема отношение по веществените доказателства и разноските по
делото.
Адв.
Т., защитник на подс. С., пледира за изцяло оправдателна присъда по отношение
на последния. Според защитата, в настоящето производство не са събрани
доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се направи
единственият възможен извод за виновността на подзащитния й. Счита, че с
действията си подс. С. по никакъв начин не е опетнил знамето на Р България,
като самият той многократно е казвал, че парчето плат, заснето на видеоклипа,
не представлява българското знаме, защото не отговаря на изискванията, посочени
в приложение 2 към Закона за държавния печат и националното знаме на Р България.
В пледоарията си, адв. Т. прави обстоен доказателствен анализ по делото като
стига до извод, че не са събрани годни доказателства в подкрепа на обвинението.
Според защитника, деянията са несъставомерни, поради липса на умисъл у подс. С.,
който не е целял да опетни националното знаме и да извърши хулигански действия,
а да изрази своето мнение. Акцентира върху личностните особености на
подзащитния ѝ и моли Съда да вземе предвид заключението на вещо лице М.
досежно особеностите в характера на подсъдимия и препоръките му относно
телесните и здравословни проблеми на същия. В заключение, моли Съда ако признае
подсъдимия за виновен, да определи наказание в минимален размер.
Подсъдимият,
редовно призован, се яви в с.з., но след изразено ясно нежелание да участва в
наказателното производство напусна съдебната зала. Същият не участва в
съдебните прения и последната дума.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
М.М.С. е роден на ***г***, българин е и е български гражданин. Същият не е женен,
осъждан е , има средно образование, не работи и е с ЕГН**********.
На
29.05.2018г. около 6.00 - 6.30 часа сутринта подсъдимият М.С., бил в района на
Съдебната палата в гр. С.. В интервала от посоченото време подсъдимият монтирал
на срещуположния на палатата край видеокамера с ракурс към нея, така че същата
да може да бъде заснета. След като поставил камерата, С. застанал между нея и
Съдебната палата с лице към камерата, държейки българското знаме. Знамето,
представляващо плат в цветове на три ивици – бяло, зелено и червено, С. държал
с лявата ръка, а с дясната поднесъл към него пламък (запалена запалка). След
като знамето се запалило, подсъдимият го хвърлил на земята, разкопчал панталона
си и уринирал непосредствено върху него.
Действията
по запалване на знамето били непосредствено възприети от св. М.Н.. По това
време последният изпълнявал служебните си задължения като ватман в Столичен Електротранспорт
ЕАД гр.С.. В посочения по-горе интервал от време свидетеля Н. изпълнявал
служебните си задължения и управлявал трамвайна мотриса № 2051 по десета
трамвайна линия. Трамваят се движел в посока от Западен парк към Илиянци и в
инкриминираното време бил на ул. „Алабин“. Преминавайки по ул.“Алабин“ с
мотрисата и движейки се покрай Съдебната палата, свидетелят Н. възприел подсъдимия
С., като ясно и категорично разпознал българското знаме в цветовете бяло ,
зелено , червено и видял лично всички действия от негова страна по запалване на
българското знаме – видял флага да гори. Свидетелят имал видимост към флага,
тъй като ръката, с която подсъдимия държал българското знаме, била встрани от
него, а с другата държал запалката, с която го запалил. Видяното предизвикало у
св. М.Н. силни чувства на гняв и възмущение, почувствал се изнервен и неприятно
от факта, че подсъдимия опетнява българския флаг.
Описаните
по-горе действия, подсъдимият заснел с поставената пред него видеокамера. Записът
подсъдимият извършил върху видео касета марка “Panasonic”
с надпис “Hawaii”, иззета на 03.06.2018г. при
претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. С.З., ул. „В. Л.“ № 89,
ползвано от М.М.С.. Освен този запис, С. съхранявал клипа
в два видеофайла с имена „ОПИКАХ ЗHAMETO.avi“ и
„ОПИКАХ ЗHAMETО-ГOTOB.avi“, записани в директорията
1_работни\1_видео\_миг-31, съхранени на диск марка „ExcelStor"
c капацитет 250 GB и сериен номер T2A3AYC. Посоченият диск е бил част от компютърна
конфигурация (настолен компютър) иззет при извършеното претърсване и изземване
от дома на подсъдимия в гр. С.З., ул."В. Л." № 89 и приобщен като веществено
доказателство по делото.
По същото време на
гореописаните деяния, подсъдимият М.С. имал административен достъп до интернет страницата:
„Гласът на С.З." с адрес: https://zagoran.fiona.icnhost.net,
което му позволявало да променя, добавя или изтрива материали от този сайт.
Именно на този сайт подсъдимият публикувал на 02.06.2018г. в интернет
пространството записания и монтиран преди това от него клип, отразяващ
запалването на българското знаме и уринирането върху него. Запис с идентично
съдържание с публикуваното видео в интернет страницата „Гласът на С.З.", подсъдимият съхранявал и във видео файл с име „ЗАПАЛИХ
ЗНАМЕТО - CYPOBO.avi" на компютъра си, както и
две снимки с имена PIKANO_ZNAME.bmp и PIKANO_ZNAME.jpg. Видеоклипът
бил качен от подсъдимия и в интернет сайт за видеосподеляне „YouTube“ на същата дата. В клипа, преди да излъчи извършените и записани от него гореописани действия
пред Съдебната палата, подсъдимият обяснява своята позиция и се заканва да
запали българския флаг, допълвайки заканата с думите „Дейба
и парцала, дейба“. Така оформеният и
публикуван с името „Мълния:
М.М. запали българското знаме, после го омоча" клип,
бил съпроводен с изписан под него текст: „Днес,
02.06.2018г. отидох пред Съдебната
палата – С.. Това е бърлогата на двете най-големи
престъпни групи в България – Съда и Прокуратурата. Там запалих националния флаг
на България, а после и се измочах отгоре му. Не
очаквам жеста ми да трогне престъпници като Сотир Цацаров
или Лозан Панов, както и мафиотските структури, които управляват – Съда и
Прокуратурата. Надявам се чужди войски, без значение дали руски или османски,
да дойдат и да изринат тази паплач!“
На 02.06.2018г.,
в деня на качването му, клипът бил гледан от св. В.К.. Последният отворил споделена
връзка във Фейсбук, която го пренасочила към платформата на You Tube, където изгледал
съдържанието на качения от подсъдимия видеоклип. Свидетелят К. бил привлечен от
заглавието на клипа: „Мълния: М.М. запали българското знаме, после го омоча",
тъй като бил по професия журналист и имал професионален интерес да
наблюдава такъв вид заглавия. К. изгледал и възприел както действията на
подсъдимия по запалването на българското знаме (което разпознал по формата,
цветовете и разположението им) и
уринирането върху него, така и описаните по-горе негови думи. Видяното
предизвикало у К. силно чувство на възмущение, свързано с гореописаните
действия на С. спрямо българското знаме, поради което и подал незабавно онлайн
сигнал до Прокуратурата на Република България и други български медии.
Свидетелят К. посетил и сайта на М. ***,където
също възприел съдържанието на посочения по-горе клип.
На
същата дата /02.06.2018г./ св. С.Л. - служител в ГД „БОП“ – МВР изпълнявал
служебните си задължения, които включвали ежедневен мониторинг на интернет
пространството. По време на мониторинга свидетелят попаднал на сайта: „Гласът
на С.З." с интернет адрес zagoran.fiona.icnhost.net.
След като възприел всички действия и думи на подсъдимия и изписания по-горе
текст към видеото (който се излъчвал в You
Tube), свидетелят С.Л. сезирал Специализирана
прокуратура. Л. възприел българското знаме в цветовете му бяло , зелено ,
червено и разположението им. Ясно видял
как подсъдимия С. запалил единия край на знамето със запалка и как
демонстративно показал пред камерата, че знамето гори, след което възприел
хвърлянето на флага на земята, разкопчаването на панталона и уринирането върху
него, като клипа завършвал с думите „Смърт на съдебния фашизъм“. Няколко дни
по-късно свидетеля Л. отново направил справка и установил, че клипа продължавал
да съществува в интернет пространството. Л. се възмутил от действията на
подсъдимия С. и възприел поведението му
като нередно и неприлично спрямо
български флаг – запалването и уринирането.
Описаният
по-горе и публикуван на страницата „Гласът на С.З." с адрес: https://zagoran.fiona.icnhost.net
клип, подсъдимият С. съхранявал във видео файл с име „ЗАПАЛИХ ЗНАМЕТО - CYPOBO.avi" записан на външен хард диск с надпис „ Adata“ Nobility NHB с № *******
иззет при извършеното претърсване и изземване от дома на подсъдимия в гр. С.З.,
ул."В. Левски" № 89 и приобщен като ВД по делото.
В
хода на воденото досъдебно производство били извършени претърсвания и
изземвания, както с разрешение на съответния първоинстанционен Съд, така и в
случай на неотложност и при спазване на изискванията на чл.161 от НПК (поради
което се ценят от Съда), а именно:
На
03.06.2018 год. е било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия М.С.
***), като от съставения за това действие протокол (л.6-8, т.6 от ДП) е видно,
че са били иззети: 1 бр. настолен компютър, черен на цвят със сребриста долна
част и преден панел, без изписани марка и сериен номер; 1 бр.видеокамера м. „Sony" с надпис „DIGITAL 700х" с поставени касетки
в камерата с надпис с черно мастило „РАБОТНА-2"; 1 бр.видеокамера м. „Canon" с надпис „2.0 MEGA PIXELS" без сериен
номер, ведно с касетка с нечетлив надпис изписан със синьо мастило; - 1
бр.видеокамера м. „Canon", сребриста на цвят с №
162703945036 поставен на етикет в задната част; 1 бр. компактдиск с надпис
„CD-R", марка „HP", поставен в кутия за дискове; 1 бр. компактдиск
OVD+RW 4Х, марка „HP", 1 бр. компактдиск с надпис „CD-RW-12х", марка
„HP"; 1 бр. аудиокасета м. „Sony",
1 бр. аудиокасета м. „maxell",
1 бр. флаш - памет черна на цвят с надпис „ТОSНIВА 4GB", 1 бр. флаш памет
тъмносива на цвят без надпис; 1 бр. видеокамера м. „JVC", тъмносива от
едната страна и светлосива от другата с № ****; 1 бр. външен харддиск с надпис
„ADATA" Nobility NHB с № 1Е0220182530, черен на
цвят, ведно с касетка M."Panasonic", черна
на цвят; 1 бр. външен харддиск м. „SEAGATG" LSEWD00D, светлосив на цвят; 1
бр. SD карта м. „Canon", синя на цвят със ситно
изписани черни на цвят цифри в предната част, които не се четат; 1 бр. мобилен
телефон „Теlеnог", с IMEI *****, черен на цвят,
ведно със сим карта на мобилен оператор „Telenor".
При
извършеният обиск на С. на същата дата (л.13, т.6 от ДП) не са били намерени
вещи, които да са били в интерес на воденото наказателно производство.
С
разрешение на съдия от СпНС съгласно Определение по ЧНД №1561/2018г. от
04.06.2018г., дадено по реда на чл.161,ал.1 от НК (л.25,т.6 от ДП) е било извършено претърсване и изземване на жилище,
находящо се в гр. С., ж.к. Люлин, бл.208, вх.А, ет.1, ап.1, като от съставения
протокол от 11.06.2018г. (л.48-49, т.6 от ДП) се установява ,че са били
намерени и иззети: 1бр. настолен компютър, черен на цвят със зелен стикер в
задната част с № ***; 2бр. флаш - памети, дървени, светлокафяви на цвят и двете
с надпис „Европейски съюз/Оперативна програма Околна среда“; 1бр. флаш - памет,
бяла на цвят с ключодържател в края и с надпис „Оперативна програма Регионално
развитие 2007-2013 год.“ ; 1 бр. флаш - памет, златиста на цвят с надпис от
едната страна „Kingston“ и надпис от другата страна “Joint
Vienna Institute www.jivi.org“; 1 бр. настолен
компютър, черен на цвят със залепен стикер на него с № *****. Всички иззети при
това процесуално следствено действие вещи са неотносими към воденото
производство и върнати на правоимащото лице съгласно постановление от
02.08.2018г.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключенията
на вещите лица по извършените експертизи (в хода на досъдебното
производство посочени по-долу), като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата
доказателствена съвкупност.
В
хода на ДП са назначени и извършени 2бр. съдебно-психиатрични експертизи от
вещо лице проф. д-р П.М.М., приложени съответно в
оригинал по НЧД № 2032/2018г. и заверено копие от същата в т.5, л. 116-117 от
ДП и оригинал, приложен по НЧД № 2235/2018г. и заверено копие от същата в т.5,
л. 118-124 от ДП. Горните са изслушани и приети в съдебно заседание от
18.06.2019г. Според заключението на вещото лице (т.5, л. 124 от ДП) няма данни,
които да потвърждават наличие на симптоми на психично заболяване у М.М.С.. По време на изследванията не са открити симптоми на
психични разстройства, който да отговарят на реда и критериите /интелектуален,
мисловен и волеви/ на чл. 89 от НК, а именно краткотрайно или продължително
„разстройство на съзнанието". Според заключението, към инкриминирания
период С. не е имал пречки от медицински характер да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. При подсъдимия се
изразяват определени акценти на личността, които не го лишават от базисните
психични годности да разбира и ръководи постъпките си. Експертът е категоричен,
че С. е бил и е със запазени годности да разбира свойството и значението на
случващото се. Той е бил в състояние да ръководи постъпките си. В заключение
според вещото лице няма пречки от медицинско естество, които да възпрепятстват
подсъдимия да се защитава сам.
От
разпита на ВЛ в съдебно заседание се установява, че поддържа заключението.
Експертът дава становище, че установената в хода на изследването „почертана
особеност на характера“ у подсъдимия не изисква провеждането на лечение и не
пречи на възприятията му на факти от действителността. Експертът е категоричен,
че към момента на инкриминираните деяния не е имало никакви пречки от
медицински характер подс. С. да разбира постъпките си, последиците от тях и да
ги ръководи. Такива симптоми или диагностични категории, които да му пречат да
разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, не са установени и
към момента на изготвяне на експертизата.
По
делото е извършена и приета компютърно – техническа експертиза от 27.06.2018г.,
изготвена от вещо лице Ц.А., находяща се в том 5, л. 17 – 29 от ДП. От заключението на извършената експертиза е видно, че обект на
изследване са намерени и иззети по делото 1 бр. настолен компютър, обозначен
като Обект № 1, 1бр. флаш –памет, чернана цвят с
надпис „Toshiba4GB“ и 1бр. флаш –памет, тъмносива на цвят без надпис,
обозначени като Обект № 6, 1 бр. външен хард диск с надпис „ Adata“ Nobility NHB с № *****,
черен на цвят, ведно с касетка Panasonic, черна на цвят – обозначени като Обект № 8, 1
бр. външен харддиск „Seagate“ LSEWDOOD, обозначен
като обект № 9 и 1 бр. SD карта марка „Canon“,
обозначена като обект № 10. От Обект №1 – настолен компютър са свалени и
изследвани 3 броя диска: диск марка „ExcelStor“ с
капацитет 250GB и сериен номер T2ZAYC, диск “Hitachi”
с капацитет 164BG и сериен номер **** и диск марка Hitachi,
с капацитет 164GB и сериен номер ****. От изследването на обект диск марка „ExcelStor“ с капацитет 250GB и сериен номер T2ZAYC се
установява, че на него се съхраняват два видеоклипа с имена “ОПИКАХ ЗНАМЕТО.aví “ и „ОПИКАХ ЗНАМЕТО-ГОТОВ.аvi”.
Според заключението на вещото лице, двата посочени файла съдържат видео клип,
който е идентичен с публикувания в интернет страницата със заглавие „Гласът на С.З.“
с адрес: https: //zagoran. fiona.icnhost.net/. Освен двата файла,
в изследвания обект са открити две снимки с имена PIKANO_ZNAME.bmp И PIKANO_ZNAME.jpg.
При
изследването на обект -диск марка Hitachi, с капацитет
164GB и сериен номер Z20US11J вещото лице е установило, че на него са
инсталирани операционната система и приложните програми. Според експерта,
потребителят на компютъра е имал административен достъп до интернет страницата
„Гласът на С.З.“ с адрес https: //zagoran. fiona.icnhost.net
/, което му позволява да променя, добавя или изтрива материалите на този сайт.
Цялата извлечена информация от посочените по-горе два диска е извлечена и и
съхранена на оптичен диск, приложен към експертизата. Според вещото лице,
третият диск - “Hitachi” с капацитет 164BG и сериен
номер **** е повреден и не може да бъде изследван.
От
изследването на Обект № 9 - външен харддиск „Seagate“,
се установява че същият е използван като средство за архивиране на данни; на него
са записани инсталационни компютърни програми и копия на интернет страницата:
„Гласът на С.З.“ правени през 2016 и 2017 година.
От
изследването на външен твърд диск марка „Adata“
(Обект № 8) се установява, че на него са съхранени различни данни, част от
които са свързани с интернет страницата „Гласът на С.З.“, а другите
представляват музикални файлове, инсталационни компютърни програми, различни
документи - голяма част от които свързани със съдебни дела и други. Според
експерта от анализа на информацията е установено наличие на видео файл с име
„ЗАПАЛИХ ЗНАМЕТО - СУРОВО. Avi“, съхранен в
директорията Видео. Пояснява, че от прегледа на файла е установил, че той е
идентичен със съдържанието на публикацията в интернет страницата със заглавие:
„Гласът на С.З.“ с адрес: https: //zagoran. fiona.icnhost.net/.
Извлеченият файл е записан в приложения
оптичен диск.
Относно
изследвания носител на информация флаш памет марка “Toshiba”
с капацитет 4GB, черна на цвят експертът е посочил, че на нея са записани три
документа, които представляват молби от лицето М. Михаилов С. до СГС,
Административен съд гр. С. и Главния прокурор на РБ. Допълва, че и трите файла
са съхранени на носителя през 2017г. и не са свързани с публикацията в интернет
страницата със заглавие: „Гласът на С.З.“ с адрес: https: /zagoran.
Fiona.icnhost.net/. В останалите обекти, предмет на експертизата - 1бр.
флаш –памет, тъмносива на цвят без надпис, и 1 бр. SD карта марка „Canon“ вещото лице
не е установило информация с предмета на разследване. От заключението се
установява, че изследването на изтритите файлове от всички предоставени за експертизата
обекти не са свързани с предмета на разследване.
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2019г.
вещото лице поддържа заключението. Експертът уточнява, че е установил
идентичност на видео файл с име „ЗАПАЛИХ
ЗНАМЕТО - СУРОВО. Avi“ –предмет на изследването, със
съдържанието на публикацията в интернет страницата със заглавие: „Гласът на С.З.“
с адрес: https: //zagoran. fiona.icnhost.net/, след като е влязъл
през компютъра си в интернет в страницата на сайта „Гласът на С.З.“ и изгледал
каченото там видео. Вещото лице е категорично, че изследвайки цялото
съдържание, цялата потребителска информация, съдържаща се в компютъра, може да
се направи извод, че именно подсъдимият М.С. е бил физическото лице, което е
работило на компютъра – обект на експертизата.
От
заключението на изготвената и приета Компютърно – Техническа експертиза от
27.07.2018г., находяща се в т.5, л. 35-39, се установи, че обект видео касета
марка “Panasonic” с надпис “Hawaii”,
иззета на 03.06.2018г. при претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. С.З.,
ул. „В. Л.“ № 89, ползвано от М.М.С., ЕГН: **********
е съхранен видео материал от 23:50 минута
на записа до 30:20 минута представляващ първоначалният необработен
вариант на видеозаписа качен в интернет страницата със заглавие: „Гласът на С.З.“
с адрес: https: /zagoran. fiona.icnhost.net/. По отношение на
останалите изследвани обекти експертът е констатирал, че не са свързани с
поставените му въпроси. От разпита на вещото лице А. в съдебно заседание е
видно, че същия поддържа изготвеното от него заключение в неговата цялост.
Съдът
не кредитира компютърно – техническа експертиза от 06.06.2018г.,
изготвена от вещо лице Ц.А., находяща се в том
5, л. 3 – 5, от ДП, ведно с приложенията в т.5, л.6-10 от ДП и компютърно-техническа
експертиза от вещото лице Ц.А. от 27.07.2018 г., находяща се на л. 43-л. 51, т.
5 ДП, тъй като същите са неотносими и не допринасят за разкриване на
обективната истина на делото и настоящият състав не ги взе предвид при
формиране на своята воля.
От заключението на Протокол № 127 за извършена
видео-техническа и лицево –идентификационна експертиза от 27.07.2018г.
/л.74-90, т. 5/ се установи, че след преглед на съдържанието на представения за
изследване оптичен носител, същия е с много лошо качество и не е годен за
произвеждане на идентификационно изследване. Ето защо Съдът не цени посочената
експертиза и не я ползва при направата на изводите от фактическа и правна
страна.
От
заключението по извършената и приета видео-техническа и лицево –
идентификационна експертиза –Протокол № 128 от 31.07.2018 год. ( т. 5, л.
102-112 от ДП) , се установява, че e извършено изследване на оптичен носител
„DVD -R maxell", с ръкописен надпис с черен
флумастер „ДП 74/2018 година Данни" с фабричен № ****, като същото е
установило, че съдържа два видеофайла с имена “ОПИКАХ ЗНАМЕТО.aví “ и „ОПИКАХ ЗНАМЕТО-ГОТОВ.аvi”
. Според вещото лице двата файла
съдържат едни и същи записи на едни и същи действия и коментари на едно лице от
видим мъжки пол. Извлечени са снимкови
кадри, които са подредени в хронологичен ред в изследователската част на
експертизата и същите са годни за лицево- идентификационно изследване. Според
заключението на вещото лице на кадрите
от представените за изследване видеоклипове с имена „ОПИКАХ 3HAMETO.avi" и „ОПИКАХ ЗНАМЕТО- ГОTOB.avi"
е заснето лицето М.М.С., ЕГН**********. В съдебно
заседание, проведено на 18.06.2019г. вещото лице поддържа заключението си и прави
уточнение, че сравнителния материал, който е ползвал при изготвянето на
експертизата са снимки на лицето, които са му предоставени - албум със снимки
на лицето М.С. от 16.07.2018 година. Експертът разяснява, че до извод за
идентичност е достигнал по външните анатомични признаци на лицевите черти на
лицето, онагледени на стр. 9 и на стр. 10 от експертизата.
Съдът не цени
заключението на извършена съдебнопсихиатрична експертиза (л. 116-117, т. 5 от
ДП) при направа на своите изводи, тъй като подсъдимия М.С. е отказал да
съдейства при изготвянето на експертизата, поради което и вещите лица не
са отговорили на поставените им въпроси.
Предвид и последното Съдът и не подложи на разглеждане в съдебно заседание
представеното по делото заключение и не извърши разпит на вещите лица.
Фактическата
обстановка по делото се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията
на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на
чл.281 от НПК и кредитирани от съда в посочените по-долу части, а именно на: М.Н.
(в това число и частично приобщените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 НПК
от ДП), В.К. и С.Л., както и частично на обясненията на подсъдимия С.(в
т.ч. и на приобщените от ДП). Съдът
кредитира и дава вяра на показанията на посочените свидетели като еднопосочни, житейски
логични, последователни и непротиворечащи си.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля М.Н., дадени в хода на съдебното следствие
пред съдебния състав и частично прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал. 1,
т. 1 от НПК. Същите кореспондират напълно с възприетата по-горе фактическа обстановка и събрания в
производството доказателствен материал. Свидетелят Н. подробно разказва за
възприетия лично от него акт на поругаване на националното знаме от страна на
подс. С. на 29.05.2018 год. , около 6.00 часа сутринта. На инкриминираната
дата, свидетелят е изпълнявал задълженията си като ватман към Столичен
Електротранспорт ЕАД гр.С. по трамвайна линия № 10, видно и от писмо – справка
от Столичен Електротранспорт ЕАД (т.1, л.32 от ДП). Около 6.00 часа,
подминавайки с трамвайната мотриса Съдебната палата по ул.“Алабин“, същият е
станал непосредствен свидетел на това как подс. С. лично пали българското знаме,
което го разпознава по форма и цветове. Свидетелят многократно заяви, че
категорично е разпознал флага в ръцете на С. именно като българското знаме и
видяното го е изнервило и възмутило като човек националист и родолюбец. Изпитал
е гняв и възмущение. Анализирайки показанията на свидетеля, дадени пред
съдебния състав и прочетените от досъдебното производство, Съдът констатира разминаване
досежно инкриминираната дата, което отдава на липсата на спомен у свидетеля с
оглед изминалия период от време от датата на събитията, за които същият
разказва. Свидетелят потвърди непосредствено пред Съда показанията си дадени
пред разследващия орган и заяви, че
тогава спомените му са били по ясни. Поради което и Съдът кредитира в тази
насока и дава вяра на показанията на свидетеля Н. от досъдебното производство, като
намира че същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
Показанията на свидетеля Н., досежно
възприятията му във връзка с показан му от полицейски служители
видеоклип, „качен“ в сайта на You Tube
от М.С. и представляващ запис на
действията на подсъдимия пред Съдебната палата по запалването на българското
знаме и уринирането върху него. Видяното от свидетеля Н. и възпроизведено
впоследствие пред съдебния състав изцяло
е еднопосочно и взаимосвързано с показанията на свидетеля К. и свидетеля
Л., възприели същото съдържание.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св. В.К.. В показанията си, последният подробно
разказва за възприетите от него факти от действителността на процесната дата
02.06.2018г., когато се чества деня на Христо Ботев и на загиналите за
свободата и независимостта на България. Свидетелят последователно и логично
възпроизвежда действията си по възприемане на качения в интернет пространството
клип, съдържанието на същия и последващите си действия по сезиране на
компетентните органи и медиите. В съдебно заседание свидетеля К. е категоричен
за това, че качването на клипа и съдържанието му, а именно действията на подс. С.,
е възприел като поругаване на националното знаме и за него не съществува
никакво съмнение, че именно националният символ е бил обект на опетняване от
страна на С.. Показанията на този свидетел напълно съответстват с показанията
дадени за същите факти от св. С.Л., поради което Съдът дава вяра на последните.те
са еднопосочи и последователни относно релевантните
за делото факти. Показанията на свидетеля Л. изцяло кореспондират с всички
доказателства по делото, в т.ч. писмени и гласни и приобщените веществени
доказателства. Показанията на Л. не се опровергават от
други доказателства и Съдът ги цени в пълнота.
В
хода на съдебното следствие не са били разпитани свидетели, посочени в
обвинителния акт по делото, а именно М.С.,
за която се установи че е починала на
23.04.2019 год. и М.Ж.С. – починал на 16.11.2018 год. Свидетелят С.М.С. пък се
позова на правото си да не свидетелства като брат на подсъдимия и се възползва
от привилегията предвидена в чл.119 от НПК.
В
хода на съдебното следствие подсъдимия дава кратки обяснения пред съдебния
състав, които като цяло кореспондират и с дадените от него в хода на досъдебното
производство - приобщени към доказателствения материал на основание чл. 279,
ал. 2 вр. с ал.1, т.2 от НПК. Обясненията от досъдебно производство са дадени в
присъствие на защитник. В тази връзка Съдът следва да посочи, че обясненията на
подсъдимото лице е необходимо да се анализират изключително внимателно, тъй
като същите имат двойствена природа – защитна и доказателствена функция. В
случая, Съдът приема че същите имат защитна, но не и доказателствена стойност,
тъй като частично те не кореспондират с показанията на свидетелите, дадени пред
съдебния състав досежно твърденията на подсъдимия, че не е докосвал българското
национално знаме и не е заснемал, монтирал и публикувал видеоклип, на който то
да присъства. Обсъждайки тези обяснения в съвкупност с останалия събран
доказателствен материал, не може да обоснован извод за невиновност на
подсъдимия С.. Същевременно, от обясненията на подсъдимия не остава никакво
съмнение за негативното му отношение и липсата на респект към националния
символ, доколкото съдебния състав лично възприе думите на подсъдимия „… не съм
докосвал българското национално знаме. Ще добавя, че мен ме е гнус да го докосвам… гнус ме е да
си обърша задника с него…“
Съдът
намира, че приобщените по делото (в досъдебното и съдебното производство)
писмени доказателства подкрепят изцяло възприетата фактическа обстановка и се
кредитират като достоверни. Съдът цени като достоверни и кредитира следните
писмени доказателства, приобщени по делото, а именно :
- от досъдебното производство: Том 1 –
Експертна справка (л.13 – 16); писмо – справка от Столичен Електротранспорт ЕАД
(л.32); Том 3 - справка за съдимост (л.16);
Справка НСлС (л.28 -29); Том 4- Протокол за следствен експеримент (л. 24 – 26);
Том 6 – Протокол за претърсване и изземване от 03.06.2018г. в условията на
неотложност на жилище, находящо се в гр. С.З., ул. „В. Левски“ № 89, обитавана
от М.М.С., ведно с видеозапис (л.6 – 9); Определение
на СпНС по чл. 161, ал.2 НПК (л.12); Протокол за личен обиск от 03.06.2018г. в
условията на неотложност на М.М.С. (л.13);
Определение на СпНС по чл. 164, ал.3 НПк (л.16);
Определение на СпНС по чл.161, ал.1 НПК (л.25); Протокол за претърсване и
изземване на жилище, находящо се в гр. С., ж.к. Люлин 208, вх. А, ет.1, ап.1
(л.48-49); Том 7 – писмо справка от Агенция по вписванията (л.2); писмо –
справка от БНБ (л.5-6); писмо-справка от МВР (л.8); писмо-справка Виваком
(л.10); писмо-справка Теленор (л.12); писмо-справка
„А1“(л.14);
-
от съдебно
производство: материали от РП гр. С.З.с изх. № *** от 22.04.2019г. и от Министерство на правосъдието, ГДИН с вх.
№ *** от 17.04.2019г., както следва: справка от Министерство на
правосъдието-ГДИН; писмо от РП гр. С.З.(л.327-338); 2 бр. акт за смърт на М.С. (л.341-344)
и акт за смърт на М.Ж.С. (л.286-287); молба – вх. № *** от 18.06.2019 година
ведно с приложени уведомление и фиш (л.422-424); протокол от 10.06.2019
година по НОХД № 1546/19 по описа на РС
– С.З.(л.419-421); писмо от ГДИН, Затвор – гр. С.З.със ЗД № 189/2019 от
11.06.2019 година (л.404); писмо от ГДИН, Затвора – гр. С.З.с изх. № 1241 от
06.06.2019 година (л.395-396); писмо от ГДИН, Затвор
– гр. С.З.със ЗД № 189 от 07.06.2019 година ведно с писмо от началника на
Затвора - Колев и приложени копия от медицински документи - резултат от изследване
на М.С. от 10.05.2019 година, кардиограма и фиш за медицинска помощ от
10.05.2019 година (л.405-407); психиатрична консултация на М.М.С. с изх. № 43/04.04.2019 г. от
ЦПЗ – гр. С.З.– ЕООД, ведно с приложения (л. 411 – 417); постановление за
връщане на веществени доказателства от 2 август 2018 г. на СП, както и
приемо-предавателен протокол от 24 август 2018 г. между С. Б. и С.С.; НЧД № 2235 от 2018 година и НЧД № 2032 от 2018 година
по описа на СНС.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се установи по несъмнен и
категоричен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали: от
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н., К. и Л.. Кредитираните
свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства,както и от приетите и предявени по реда
на чл.284 НПК веществени доказателства. Съдът възприе и кредитира в присъдата
си заключенията на вещите лица по
извършените експертизи (подробно посочени по-горе), като изготвени обективно,
пълно и компетентно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област и кореспондиращи на останалата доказателствена съвкупност. Горните доказателства са непротиворечиви досежно изнесените
в настоящите мотиви факти и в тях не се съдържат противоречия, които следва да
бъдат изследвани.
От
наличните по делото и приети за
достоверни доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвиден в НПК, се установи по безсъмнен начин осъществяването на
деянията, предмет на настоящото наказателно производство, в т.ч. по време,
място, механизъм на извършване, както и авторството.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, Съдът намира следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:
1.С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки
и косвени доказателства, Съдът намира от правна страна, че с деянието
подсъдимият М.М.С. е осъществил обективните и
субективните признаци на състава на престъплението по чл. 108, ал.2 от НК, вр.
с чл. 26 ал.1 от НК, затова че:
На
29.05.2018 год. и на до 02.06.2018 год. при условията на продължавано
престъпление в град С. и в град С.З., извършил следното:
На
29.05.2018 год. в центъра на гр. С. пред Съдебната палата запалил знамето на
Република България, след това уринирал върху него и създал видео запис на тези
обстоятелства, като по този начин знамето на Република България било опетнено,
На
02.06.2018 год. в гр. С.З.публикувал видеозаписа на този акт /горепосоченият/ в
Интернет пространството, като по този начин знамето на Република България било
опетнено
От
събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът
намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимият М.М.С. е извършил престъплението по чл. 108, ал.2 от НК, вр.
с чл. 26 ал.1 от НК, като авторството се установява безспорно от всички
кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.
Подсъдимият
М.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е
извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост. Посоченият извод Съдът
прави въз основа на заключенията на приетите и кредитирани изцяло съдебно-психиатрични
експертизи.
Престъплението
по чл. 108, ал. 2 от НК има за обект на посегателство обществените отношения,
свързани с идейните устои на държавата. Поради това неговото систематично място
е в Раздел 4-ти от Глава 1-ва от особената част на Наказателния кодекс -
"Престъпления против Републиката". Престъпното деяние има за предмет
един от символите на държавната власт - знамето на РБ. Изпълнителното деяние се
заключава в неговото опетняване. То може да бъде осъществено по различни
начини, но във всички случаи опетняването се изразява в открито незачитане,
пренебрежение към държавния символ. От субективна страна престъплението по чл.
108, ал. 2 от НК се характеризира с форма на вината умисъл, по см. на чл. 11,
ал. 2 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимия С. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 108, ал. 2 от НК. Действията му (за извършването на които всички доказателствени източници на
делото са еднопосочни и непротиворечиви), изразяващи се в запалване на знамето
на РБ, хвърлянето му на земята и уринирането върху него осъществяват
изпълнителното деяние "опетняване" на националния флаг. Настоящият
съдебен състав приема, че с публикуването на видеоклип, в който се показват
същите действия, по запалване на българския флаг и уринирането върху него,
самостоятелно е осъществено изпълнителното деяние на инкриминираното
престъпление. Горните действия по естеството си са такива, че могат да бъдат
извършени само умишлено, с желани и настъпили общественоопасни
последици, като чрез тях подсъдимият е изразил незачитане и пренебрежение към
държавния символ, както и е засегнал достойнството на нацията.
Обективно,
двете деяния осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление (по
108, ал.2), извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото и тази обективна и субективна
връзка между тях ги характеризира като едно продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 НК. Съдът прие за
доказано по категоричен начин и обстоятелството, че правилно престъпната
дейност на подс. С. следва да се квалифицира като „продължавано престъпление”
по смисъла на чл.26 от НК.
Съдът
намира възраженията на подсъдимия за липса на годен предмет на престъплението,
за неоснователни. В хода на настоящето производство, подс. С., а и чрез
защитника си сочи, че парчето плат, което пали и върху което в последствие
уринира и се вижда в процесния видеоклип не е българското знаме, защото не
отговаря на нормативните изисквания за изработването му, инкорпорирани в Закона
за държавния печат и националното знаме на Република България.
В
тази насока следва да се посочи ,че:
Съгласно
Конституцията на Република България „Знамето
на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно
отгоре надолу“ (чл. 166 КРБ).
Законът
за държавния печат и националното знаме на Република България повтаря текста на
конституцията и допълва: „При поставяне
на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се
подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.
Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са
еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника. Размерите на националното знаме, структурата
на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към
материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този
закон. (чл.15)
В
посоченото приложение № 2 към същия закон е добавено, че правоъгълната форма е
със съотношение на широчина към дължина - 3:5. Във фигура едно към това
приложение са посочени няколко възможни размера на знамето, като в Забележка
към същата е отбелязано, че се допускат по изключение и други размери на
националното знаме при спазване на съотношението широчина към дължина 3:5.
От
изложеното е видно, че в Закона за държавния печат и националното знаме на
Република България са посочени примерни размери на националното ни знаме, като
при размери, различни от посочените, е необходимо единствено да се спазват
определени пропорции. Съдът отново ще подчертае, че всички свидетели, възприели
действията на подс. С. са категорични, че „парчето плат“ е имало три цветни
ивици – бяло, зелено и червено, разположени в тази последователност водоравно.
Ноторно известно е, че в българската народо-психология
представата за националния флаг се свързва именно с тези му характеристики,
заложени в Конституцията, а не с конкретните му размери и материалите, от които
е изработено. Ergo, не може да се приеме, че
подсъдимия е извършил гореописаните действия върху нещо, различно от
националното ни знаме единствено и само поради несъществуващо несъответствие с
изискванията на закона.
Причина
за извършване на престъплението е явното неуважение на подсъдимия към
съществуващия в страната правов ред.
2.
По отношение на обвинението за престъпление чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
вр. с чл. 26 ал.1 от НК, извършено от М.М.С.:
С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки
и косвени доказателства, Съдът намира от правна страна, че с деянието
подсъдимия М.М.С. е осъществил обективните и
субективните признаци на състава на престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, вр. с чл. 23 ал.1 пр.1 от НК, затова че:
На
29.05.2018 год. и на до 02.06.2018 год. при условията на продължавано
престъпление в град С. и в град С.З., извършил следното:
На
29.05.2018 год. и на до 02.06.2018 год. при условията на продължавано
престъпление в град С. и в град С.З., в идеална съвкупност с горепосоченото
престъпление, със същите две деяния, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянията по своето съдържание се отличават с особени цинизъм и дързост, както
следва:
На
29.05.2018 год. в центъра на гр. С. пред Съдебната палата извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като запалил знамето на Република България, след това уринирал
върху него и създал видео запис на тези обстоятелства
На
02.06.2018 год. в гр. С.З.извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като публикувал
видеозаписа на този акт /горепосоченият/ в Интернет пространството.
От
събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът
намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия М.М.С. е извършил престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, вр. с чл. 26 ал.1, като авторството се установява безспорно от
всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по
делото.
Подсъдимият
М.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е
извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост. Както бе посочено вече, в
тази насока Съдът прави изводите си въз основа на заключенията на приетите и
кредитирани като достоверни съдебно-психиатрични експертизи.
Престъплението
по чл. 325 от НК по своето систематично място се намира в Глава 10-та от
особената част на Наказателния кодекс, озаглавена "Престъпления против
реда и общественото спокойствие". Родов обект на посегателство при този
вид престъпни деяния са обществените отношения, свързани с нормалното
функциониране на обществения живот на гражданите. Престъпленията против реда и
общественото спокойствие накърняват интересите на обществото като цяло, но и на
отделни негови членове. Изпълнителното деяние е обозначено чрез оценъчния израз
"извършване на непристойни действия". Множественото число във фразата
сочи само на възможно разнообразие, а не на необходимост извършените действия
да са поне две на брой. В действителност хулиганството може да бъде извършено и
само с едно действие, стига то да е по своя характер непристойно. Такова е
всяко неприлично, скандализиращо действие, което явно противоречи на възприетия
морал. Действията на подс. С. (за извършването на които всички доказателствени
източници на делото са еднопосочни и непротиворечиви), изразяващи се в
запалване на знамето на РБ, хвърлянето му на земята, уринирането върху него и
последващото им качване в интернет пространството като видеоклип осъществяват
изпълнителното деяние "извършване на непристойни действия".
На следващо място, възможно е, но не е
задължително действието да бъде извършено на обществено (публично) място или
пред други лица, както и да бъде извършено на обществено място, но без
очевидци. Във всички случаи обаче, дори тогава, когато не присъствува
никой, извършеното едно или няколко непристойни действия трябва да бъдат
обективно годни да станат достояние на обществеността, на неограничен кръг
хора.
Престъплението
по чл. 325 от НК е резултатно. Престъпният резултат се изразява в грубото
нарушаване на обществения ред. То е налице, когато непристойните действия и
последиците от тях предизвикват силно възмущение у околните. По тази причина,
за разлика от непристойните действия, които осъществяват изпълнителното деяние
на хулиганството, грубото нарушаване на обществения ред, с което се осъществява
престъпният му резултат, трябва във всички случаи да бъде възприето от други
лица - ако не веднага, то поне по-късно, при това като брутално и
демонстративно незачитане на обществения ред. Формата на вина при това престъпно
деяние е умисълът. Характерен за хулиганството е и един специален субективен
признак - хулиганският мотив. Той се заключава в "явно неуважение към
обществото" от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите
хулигански действия деецът показва, че не се смята за обвързан от
съществуващите социални норми на поведение, а стои над тези норми и се отнася
пренебрежително към тях. С действията си по запалване и уриниране върху
българското знаме на 29.05.2018г. пред Съдебната палата в гр. С., подс. С.
безспорно е извършил инкриминираните действия на публично място. Същите са
станали достояние на всички, намиращи се там граждани и в частност на св. М.Н.,
който е изпитал гняв и възмущение от видяното. Подсъдимият е осъществил
обективните признаци на престъпния състав по чл. чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК самостоятелно за
втори път като е публикувал на 02.06.2018г. видеозапис с извършените от него
действия на 29.05.2018г. в интернет сайта „Гласът на С.З.“. Последният се
намира в публичното интернет пространство. Съдържанието на сайта е достъпно за
неограничен кръг от хора, като в производството бе безспорно установено, че
същото е станало достояние на поне две лица – свидетелите К. и Л.. Гледайки
клипа св. К. е бил „възмутен от оскверняването на националния символ“.
От
субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл- съзнавал
е общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. За настоящия съдебен състав няма съмнение, че
подсъдимия С. е съзнавал, че извършва непристойни действия спрямо българското
знаме на публично място като е целял същите да станат достояние на неопределен
кръг от хора и с това да покаже явното си незачитане на установения в страната
правов ред. Съвсем съзнателно С. е положил всички усилия да създаде и утвърди представата,
че обекта върху който посяга е именно българското знаме като национален символ.
Държавните символи имат изключително важна роля при създаването и
утвърждаването на институционалната идентичност на държавната администрация. Те
символизират независимостта и суверенитета на българския народ и държава. С
действията си, подсъдимият недвусмислено е демонстрирал явното си неуважение
към обществото, чувството си за необвързаност към спазването на обществените
норми за поведение и явното си пренебрежение към тях.
Според
адв. Т. и подзащитният й, ранният час на инкриминираните деяния и липсата на
свидетели-очевидци прави извършеното несъставомерно. Предвид горното, Съдът
намира тези възражения за несъстоятелни и категорично оборени от събрания в
производството доказателствен материал.
Квалифициращите
елементи по ал. 2 на чл. 325 от НК са налице, когато хулиганството се отличава
с особен цинизъм и дързост. Според съдебната практика деянието по своето
съдържание се отличава с особен цинизъм, когато непристойните действия са
особено нагли и безсрамни и грубо нарушават морала, а по своето съдържание се
отличават с изключителна дързост, когато в много груба форма засягат
обществените интереси и те упорито не се прекратяват. От действията на
подсъдимия, категорично се установява, че умисълът е обхващал и квалифициращите
признаци. С. е извършил инкриминираните деяния пред Съдебната палата в гр. С. –
символ на съдебната власт – гарант на законността и установения в страната
правово ред, посягайки на един от националните символи с действия, изразяващи
явно незачитане на обществения морал, каквито са запалването и публичното
уриниране.
Съдебният
състав прие, че обективно двете деяния осъществяват поотделно състави на едно и
също престъпление (по чл.325, ал.2), извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото и тази обективна и субективна връзка между тях ги характеризира
като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК. Съдът прие за доказано по
категоричен начин и обстоятелството, че правилно престъпната дейност на подс.С.
следва да се квалифицира като „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26
от НК. Времето, в което са извършени отделните деяния безспорно може да се
приеме като “непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се
изхожда и от принципно установеното в съдебната практика положение за
продължителността му (ТР №52/09.11.1988
г. по н.д. № 34/1988 г., ОСНК, Сб., стр. 46).
Видно
от представената и приета в производството справка за съдимост на подсъдимия
към момента на извършване на деянията, същият не е бил осъждан с влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, предвид което Съдебният състав прие, че с
двете си деяния, осъществени на 29.05.2018г. и на 02.06.2018г. подсъдимият е
осъществил самостоятелно съставите на престъпленията по чл. 108 ал. 2 вр. чл.
26 ал.1 от НК и това по чл. 325 ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 при условията на идеална съвкупност.
ОТНОСНО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне и индивидуализацията на наказанията за всяко от престъпленията на
подсъдимия М.М.С., от съдебния състав, се взеха
предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се и целите
по чл. 36 от НК.
Във
връзка с искането на държавното обвинение за налагане на наказание в размер на
2 години лишаване от свобода при общ режим за престъплението по чл. 108 от НК,
3 години за престъплението по чл. 325 от НК и като общо наказание по чл. 23 от НК да бъде определено - 3 години, настоящият състав приема следното: настоящето
производство е второ по ред, след като с Решение № 1 от 15.01.2019 г. на АСНС
по в. н. о. х. д. № 528/2018 г. присъда от 27.09.2018 г. по нохд
№ 2530/2018 г. СНС е отменена и делото върнато за ново разглеждане. Със същата
присъда, подс. С. е бил осъден на ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъплението по чл. 108 НК, ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по
чл.325 НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо,
най-тежко наказание, в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Срещу така постановената присъда не е имало подаден
протест, а въззивното производство било образувано
само по жалби на подсъдимия и защитника му. Принципът Reformatio in pejus e
една гаранция, която осигурява свободата на подсъдимия да обжалва всяка присъда.
Благодарение на тази забрана, подсъдимият е сигурен и затова е винаги свободен
да обжалва всяка присъда, защото няма да стане причина сам със собственото си
действие, обжалвайки присъдата да се влоши положението му. Тази забрана не е
абсолютна. Тя може да бъде дерогирана със съответен
протест на прокурора. Съответен означава, че в него трябва да се съдържа искане
за влошаване положението на подсъдимия в някоя от възможни хипотези:
увеличаване на наказанието, за прилигане на закон за
по-тежко наказуемо престъпление или за отмяна на оправдателна присъда. Липсата
на такъв протест е абсолютна процесуална пречка за определяне на наказание над
първоначално определеното и в тази връзка искането на прокуратурата се явява
неоснователно.
За да наложи на подсъдимия М.М.С. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че
за престъплението по чл. 108 ал.2 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
до две години или глоба до три хиляди лева. В тези законови рамки и при
условията на чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимият С. наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
определено над средния размер.
За да наложи на подсъдимия М.М.С. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че
за престъплението по чл.325, ал.2 във
вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ до пет години. В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК Съдът наложи на подсъдимият С. наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено под средния
размер.
При
индивидуализирането на наказанията на подсъдимия С. и за двете престъпления,
Съдът отчете като смекчаващи вината сравнително ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия С. - чистото съдебно минало (към датата на
извършване на инкриминираните деяния) и изтеклият период от време от датата на
инкриминираните събития и фактът, че е налице второ разглеждане на делото, след
като присъда, постановена по НОХД № 2530 по описа за 2018г. на СпНС е отменена
поради незаконен състав и делото е върнато за ново разглеждане). Като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха: процесуалното поведение на С., личностните му
особености на характера с оглед възприетия от него начин за публична изява и
изразяване на мнение по социални, политически и др.въпроси, включените деяния (по
две на брой за всяко престъпление) в продължаваните престъпления. Преценените от Съда отегчаващи
отговорността обстоятелства, не доведоха и до извод, че на подсъдимия следва да
бъде наложено алтернативното наказание „глоба“, предвидено за престъплението по
чл. 108 ал.2 от НК.
Определените
от Съда наказания, като вид и размер се
явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което са и справедливи.
Съдът
намира, че не са налице основания за определяне на наказания под предвидения за
престъплението минимум за всяко едно от деянията. Основания за
индивидуализацията им по този ред не са налице. Нито едно от приетите по делото
смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им
не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанията по
двете престъпления по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма
да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху
подсъдимия и останалите членове на обществото. По тези съображения не се
приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 или т.2 от НК за горепосочените престъпления.
С присъдата си Съдът прие, че са
налице основанията чл.23,ал.1 от НК за определяне на едно общо, най-тежко
наказание на подсъдимия за извършените от него престъпления, тъй като всяко
едно е било извършено преди да има
влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. На подсъдимия бе наложено
едно общо, най-тежко, наказание в размер
на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като така
определеното и наложено общо, най - тежко наказание би изиграло необходимата
поправително - възпитателна и предупредително - възпираща роля спрямо
подсъдимия.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК спрямо подсъдимия
М.М.С.:
Съдът
намира, че няма законови пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо
наложеното на подсъдимия М.М.С. общо, най - тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поначало условното
осъждане по чл. 66 НК се прилага при три задължителни условия: наказанието
лишаване от свобода да е до три години; лицето да не е осъждано преди това на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер; по този начин
да могат да се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенция. Наказателният кодекс дава приоритет на т. нар. „лична превенция“,
т.е. на поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В конкретиката на настоящия
случай така определеното наказание не надвишава три години, деецът към
инкриминираната дата не е осъждан, и за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия М.М.С., според решаващия съдебен състав,
не се налага да изтърпява ефективно наказанието. С оглед реализиране целите на
специалната превенция, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, не е нужно този подсъдим да бъде поставян в
условията на затворническа среда и обкръжение. Съдебният състав зае
становището, че една евентуална социална изолация на виновния, чрез
установяването му в пенитенциарно
заведение, в случая би се явила неоправдано тежка репресия, като същата би
надхвърлила целите, които се преследват с наказанието - преди всички поправяне
на извършителя. Решаващият съдебен състав отчете, че определеното общо
най-тежко наказание трябва да постига справедлив баланс на принудително -
предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е
наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на
самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване
и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните
особености на подсъдимия М.М.С., Съдът прие, че така определеното условно общо, най -
тежко наказание не пренебрегва генералната превенция. Генералната превенция не
може да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително
въздействие върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на
конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на
конкретното деяние. По тези съображения на основание чл. 66, ал. 1 от НК се
отложи за изпълнение така определеното на подсъдимия М.М.С.
общо, най - тежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ С
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК Съдът приспадна от определеното на
подсъдимия М.М.С. наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ времето, през което същия е бил задържан под
стража по реда на ЗМВР и по НПК, считано от 04.06.2018 год. до 14.03.2019 год.,
като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
присъдата Съдът отне в полза на Държавата вещите, които принадлежат на виновния
и са послужили за извършване на престъплението на основание чл. 53 ал. 1 б. „А“
от НК, иззетите по делото веществени доказателства: настолен компютър, черен на
цвят със сребриста долна част и преден панел, без изписани марка и сериен
номер; външен харддиск с надпис „ADATA“ Nobility NHB
с № ****, черен на цвят, ведно с касетка марка “Panasonic“,
черна на цвят.
Съдът
постанови да се върнат на М.М.С. веществени
доказателства, които са били иззети в хода на досъдебното производство както
следва: видеокамера марка „Sony“ с надпис „DIGITAL
700х“ с поставени касетки в камерата с надпис с черно мастило „РАБОТНА-2“;
видеокамера марка „Canon“ с надпис „2.0 MEGA PIXELS“
без сериен номер, ведно с касетка с нечетлив надпис изписан със синьо мастило;
видеокамера м. „Canon“, сребриста на цвят с №
162703945036 поставен на етикет в задната част; компактдиск с надпис „CD-R“,
марка „hp“, поставен в кутия за дискове; 1 бр.
компактдиск OVD+RW 4Х, марка „hp“, 1 бр. компактдиск
с надпис „CD-RW-12х“, марка „hp“; аудиокасета
м. „Sony“, 1 бр. аудиокасета
м. „maxell“, 1 бр. флаш - памет черна на цвят с
надпис „ТОН1ВА 4GB“, 1 бр. флаш памет тъмносива на цвят без надпис; видеокамера
м. „JVC“, тъмносива от едната страна и светлосива от другата с № Y 0663; външен
харддиск м. „SEAGATG“ LSEWD00D, светлосив на цвят; SD карта марка „Canon“, синя на цвят със ситно изписани черни на цвят цифри
в предната част, които не се четат; мобилен телефон марка „Теленор“,
с IMEI ****, черен на цвят, ведно със СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
При
този изход на делото решаващият съдебен състав отсъди, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият М.М.С. да заплати в полза на
Държавата направените по делото разноски в размер общо на 5 135.06 лв. (пет
хиляди сто тридесет и пет лева и шест ст.), като от тях 3 967лв. (три
хиляди деветстотин шестдесет и седем лева) представляващи разноски направени в
хода на досъдебното производство, които да заплати по сметка Специализирана
прокуратура и 718.06лв. (седемстотин и
осемнадесет лева и шест ст.) представляващи разноски направени в хода на
съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС, както и 450лв. (четиристотин
и петдесет лева) представляващи разноски по делото за предоставена правна
помощ, които да заплати по сметка на НБПП.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: