№ 89
гр. К., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500032 по описа за 2022 година
С решение № 250 от 23.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1380/ 2021 г.
по описа на Районен съд – К. е признато за установено по отношение на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт - К., че Ф. Н.
А,. от с.Я., общ.Ч. е положил трудов стаж в периодите от 01.09.1981г. до
31.05.1982г. и от 01.05.1989г. до 16.08.1989г. в АПК „Х-ти к.“ - с.Ч./с
последно наименование ТКЗС „О.“ с.Ч./ на длъжност „зоотехник“, при пълно
работно време, което време да бъде зачетено за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г., като е отхвърлил предявения иск в
останалата му част, за признаване за установено, че Ф. Н. А,. е положил
трудов стаж в периода от 07.07.1977г. до 01.01.1978г. в АПК „Х-ти к.“ - с.Ч.,
което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999г.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ф. Н.
А,., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок като
неправилно в частта, с която предявеният за разглеждане иск е отхвърлен за
признаване на трудов стаж за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК
„ X-ти к.“ – с.Ч. с последно наименование ТКЗС „О.“ – с.Ч.. Иска се
решението да се отмени в обжалваната му част, вместо което предявеният иск
да се уважи и в тази му отхвърлена част. Иска се присъждане на направените
в съдебните инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Териториално поделение на НОИ – К. не е постъпил.
В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по
1
пълномощие, който поддържа въззивната жалба. Претендира присъждане на
направените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба не се представлява в съдебно заседание
и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на въззивника, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
първоинстанционното решение въззивният съд констатира, че същото е
валидно, а в обжалваната му част е и допустимо. По останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Делото е образувано по иск по чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР, предявен от
Ф. Н. А,. от с. Я., общ. Ч., обл. К. срещу ТП на НОИ- К., за установяване на
време, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999 г. в АПК „X-ти к.“ с.Ч., с последно наименование ТКЗС „О.“ с.Ч..
Предмет на обжалване е решението в частта, с която искът е отхвърлен
за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. В останалата си част решението
като необжалвано, е влязло в сила.
Няма спор по делото, че имената Ф. Н. А,. и Ф. Н. А. са имена на едно и
също лице.
Видно от представеното с исковата молба заверено копие на трудова
книжка на ищеца № 6/15.09.1987 г., издадена от АПК „Х-ти к.“ с. Ч. на
16.07.1987 г., в графите на стр. 10 и 11 се съдържат следните данни: в АПК –
Ч. ищецът е заемал длъжност ръководител – ферма; всичко трудов стаж в
АПК – пет месеца и двадесет и три дни, изписани цифром и словом. Дата на
постъпване – 07.07.1977 г., дата на прекратяване на трудовия договор – 1978
г. В графата „подпис на ръководителя“ се съдържа положен подпис.
От представеното заверено копие на удостоверение с изх.№ 5506-08-
3138#1 от 17.09.2021 г., изд. от ТП на НОИ/Архивохранилище към ТП на
НОИ – гр. К. на основание чл. 30, ал.1, т.5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005г.
за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни
документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. с чл. 5, ал. 2
от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, се
установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от лицето Ф. Н. А,. труд за трудов/осигурителен стаж за периодите:
м. 07.1977 г. – м. 12.1977 г., м. 09.1981 г. – м. 05.1982 г. и м. 05.1989 г. – м.
12.1989 г. при работодател/осигурител ТКЗС „О.“ с.Ч..
Представено е и удостоверение с изх.№ 5506-08-2003#1 от 16.09.2016 г.,
издадено от ТП на НОИ /Архивохранилище към ТП на НОИ/ – гр.К., от което
се установява, че ищецът Ф. Н. А,. е работил в ТКЗС „О.“ с.Ч. за периода от
2
01.04.1978 г. до 31.08.1990 г. на длъжност „зоотехник“ със забележка, че за
периодите от м. 01.1977 г. до м. 03. 1978 г.; за периода от м. 09. 81 г. до м. 05.
82 г.; за периода от м.05.89 г. до м.12.89 г., както и за периода от м. 09.90 г. до
м. 12.90 г. лицето не фигурира в предадените разплащателни ведомости.
Отбелязано е, че няма данни дали е предадена пълната документация от
осигурителя.
По отношение на обжалвания исков период са събрани гласни
доказателства с разпита на св. О. Б. Т..
С оглед на описаните доказателства по делото, се извеждат и следните
изводи: липсва спор относно допустимостта на иска с оглед изпълнените от
ищеца особени изисквания на разпоредбите на чл. 3 ал. 2, чл. 5 ал. 2 и чл. 6 ал.
2 от ЗУТОССР. Спорният въпрос се свежда до допустимостта на
свидетелските показания с оглед разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от закона,
съгласно която по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не
се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния
стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа. В тази връзка следва да се приеме,
че представената от ищеца трудова книжка представлява писмено
доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от закона, установяващи
вероятната основателност на трудовия стаж. Същата е издадена от
работодателя на ищеца АПК „Х к.“ с. Ч., но не по време на полагане на
полагане на стажа (м.юли 1977 г. – 01.01.1978 г.), а след това – на 16.07.1978 г.
В тази връзка не може да се приеме като основателен аргументът във
въззивната жалба, че е общоизвестно обстоятелството, че при промяната на
имената на всички български граждани от турски произход по време на
възродителния процес през 1985 г., трудовите книжки на лицата с турски
имена са били преписани, като лицата са били посочени с новите им
български имена, поради което трудовата книжка на ищеца е с дата на
издаване след времето на полагане на стажа. Според въззивния съд соченото
от въззивника представлява твърдение, подлежащо на доказване на общо
основание от негова страна и каквото не е проведено от същия.
Доказателства, които да установяват, че трудовата книжка на ищеца, изд. на
16.07.1978 г. и представена по делото, представлява преписаната трудова
книжка на същия, издадена по време на полагане на стажа през изследвания
период, не са представени и такъв извод не може да бъде изведен. Така следва
да се приеме, че не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл.
6, ал. 1 от ЗУТОССР, обуславящи допустимостта на свидетелските показания,
а именно представената трудова книжка, представляваща писмено
доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, не е издадена по
време на полагане на стажа. При това положение показанията на св. О. Б. Т. са
недопустими и същите не следва да бъдат зачетени и обсъждани, независимо,
че същият притежава писмени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 4 от
закона. Същите биха били относими, ако изначално свидетелските му
3
показания биха били допустими.
Или искът в частта за установяване на трудов стаж на ищеца за периода
07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. е неоснователен и следва да се отхвърли, до
какъвто правилен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.
С оглед изхода на делото разноски в това производство не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/23.12.2021 г., постановено по гр. д. №
1380/2021 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявения от Ф. Н. А,. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Я.
№ 25, общ. Ч., обл. К. иск за признаване за установено по отношение на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – К., гр. К.,
ул. Б. № 2, че е положил трудов стаж в периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978
г. в АПК „Х-ти к.“ - с. Ч. /с последно наименование ТКЗС „О.“ с. Ч./ на
длъжност „зоотехник“, при пълно работно време, което време да бъде
зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчваните му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4