Р E Ш Е Н И Е
№ 386
гр.Плевен, 01.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 215 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 57 от 04.02.2020 г., постановено по НАХД №
2464 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-001511 от 02.04.2019г. на Началника на сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен, с което е наложил на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Н.М.Н. ***, административни наказания
глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Н.М.Н.,
чрез адвокат С.Н. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че районният съд не е
отчел, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени
законовите разпоредби, които са нарушени, като в този смисъл е необходимо да е
налице правно единство между цифровата и словесната квалификация на
нарушението, посочена в АУАН и тази отразена в НП. Твърди се, че в акта като
нарушени разпоредби са посочени чл.104Б т.2 и чл.190 ал.3 от ЗДвП, а в НП е
посочено само чл.104Б т.2 от ЗДвП. Счита се, че посочването на различни
хипотези на нарушение в акта и НП създава неяснота относно приетото от
административнонаказващия орган за
нарушение. Сочи се, че от една страна е налице несъответствие между цифровата
квалификация на нарушението в акта и НП, а от друга е налице несъответствие
между цифровото и словесно описание на нарушението в НП, като по този начин се
накърнява правото на защита на нарушителя, който има правото да узнае какво
точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил. Счита се, че
нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Счита
се, че съвсем необосновано и в нарушение на материалния закон районният съд е
приел, че има осъществено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, тъй като по
никакъв начин не е установен умисъл в действията на водача на МПС за рязко
подаване на газ на автомобила. В заключение се моли за отмяна на решението на
районния съд като неправилно и незаконосъобразно, както и на бъде отменено
издаденото НП.
От ответника не е подаден отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът Н.М.Н. не се явява и не
се представлява. По делото е представени писмени бележки от адв.Н., в които са
наведени доводи за основателност на касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
се представлява. Представено е писмено становище от процесуален представител
юрисконсулт Ф. със съображения за законосъобразност на наказателното
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лева, както се прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Н. за това, че на 22.03.2019г. в
22:45часа в гр.Плевен, бул.”****” с посока
на движение към ул.”****” като водач на собственият си
лек автомобил ***** с рег.№*** извършва следното: 1.управлява, като умишлено и рязко
подава газ на горепосоченото МПС, вследствие на което поднася задната част на
автомобила и преминава от една пътна лента в друга, като застрашава останалите
участници в движението и не използва пътищата отворени за обществено ползване
по предназначение; 2.управлява без да е изпълнил финансовото си задължение да
заплати в законоустановения срок глоба наложена с НП
№18-0938-001199/16.03.2018г., връчено на 14.05.2018г. и влязло в сила на
22.05.2018г.; водачът пътува сам. Нарушението е квалифицирано по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие
показанията на контролните органи, тъй като същите са възприели непосредствено
констатираното нарушение. Приел е, че същите съответстват и на писмените
доказателства за състоянието на пътната настилка. При така установената
фактическа обстановка съдът е счел за безспорно доказано извършването на
нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Посочил е, че съобразно тази норма водачите
са длъжни да използват пътищата отворени за обществено ползване, като всички
останали действия следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособени
за тази цел места. Подробно и аргументирано съдът е посочил защо е приел, че
действията на Н. не представляват използване на пътя по предназначение, и че с
тях е създадена непосредствена опасност за движението. Приел е още, че не е
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и че правилно е приложена
санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. В заключение съдът е счел, че
при съставяне на акта и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и не е нарушено правото на защита на Н..
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на Н. нарушение.
Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния
съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Изложените в касационната жалба възражения са
неоснователни. На същите районният съд е дал отговор в своето решение и е
достигнал до правилния извод за безспорно извършено от Н. нарушение на чл.104Б
т.2 от ЗДвП, което вменява задължение на водачите да използват пътищата
отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на
пътници и товари. Правилно районният съд е посочил и, че в акта са констатирани
две нарушения по чл.104Б т.2 и чл.190 ал.3 от ЗДвП, но с обжалваното НП лицето
е санкционирано само за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП. С последното не му
е нарушено правото на защита, тъй като касаторът в настоящето производство е
разбрал за какво нарушение му е потърсена отговорност, което се потвърждава и
от изложеното от него в жалбата и съдебно заседание. Решението на районният съд
като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото е основателно искането за
присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 100лева, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 04.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 2464 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Н.М.Н. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР-Плевен разноски в размер на 100лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2. /П/