Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 5989
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 18.02.2020г. по гр.д.№ 73084/2018г. по описа на СРС, II ГО, 119
състав Застрахователно дружество ,,Б.И.“”АД е осъдено да заплати на А.О.П., на
основание чл. 432 от КЗ, сумата 1 500 лв.
-
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП,
настъпило на 05.06.2016г. на пътя между гр. Вършец и гр. Берковица, причинено от
водача на застрахования при ответника по застраховка ,,Гражданска отговорност“
лек автомобил ,,БМВ 318“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 15.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 116. 66 лв. – обезщетение за забава за периода
от 08.02.2018 г. до 14.11.2018 г., като е отхвърлен иска за главница за
разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., както и за
законната лихва за забава за разликата над сумата от 116. 66 лв. до пълния
предявен размер от 388. 89 лв.
Решението, в отхвърлителната му част, е
обжалвано от ищеца А.О.П., с доводи за неправилност, поради необоснованост и
нарушаване на материалния закон, изразяващо се в несъблюдаване на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Жалбоподателят сочи, че е претърпял контузия на
главата, както и травма на шията, като последното увреждане е било в тежка
степен, видно от съмненията за фрактура на дъгата вдясно на шиен прешлен С4,
поради които травматични увреждания ищецът е бил настанен за лечение и
наблюдение в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р С.И.“ – гр. Монтана в периода
от 05.06.2016г. до 07.06.2016г. Поддържа, че съдът, въпреки че е обсъдил
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза и
ангажираните свидетелски показания, не е оценил адекватно степента на
нанесените травми, тяхната продължителност и съответно – търпените болки и
страдания. От показанията на свидетелката Попова се установявали предизвиканите
психически и емоционални отклонения на ищеца във връзка с процесното ПТП. Тези обстоятелства
били непосредствено възприети от свидетелката, вследствие на съжителството с ищеца,
поради което показанията ѝ се явяват обективни и достоверни. С оглед на
това излага съображения, че определеното от съда обезщетение е занижено и не
отговаря на пълния обем на претърпените от ищеца вреди. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, вкл. в частта, с която е отхвърлена претенцията
за законна лихва, като уважи изцяло предявените искове, с присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна „З. „Б.И.“ АД, в
депозиран от него отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира
разноски.
Решението в частта за уважаване на иска
е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението в атакуваната част е
валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано
от страните в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е уважен до
размера на сумата от 1 500 лв. Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК,
решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно
установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание
на исковата претенция, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП,
предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС
по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към
датата на произшествието, претърпени от ищеца неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Спорният по делото
въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено съдът дължи
произнасяне, е свързан с размера на следващото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и
психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката
му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити
за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са
пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните
обстоятелства, установени със заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства /показанията
на свидетелката П.П./: 1/ характера, вида и тежестта на претърпяното от ищеца А.П.
телесно увреждане от пътно-транспортното произшествие, причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - мекотъканни травми на
главата и шията; 2/ продължителността на възстановителния период - по-малък от
месец, около 2-3 седмици, в които се е налагало да приема аналгитици, като
престоят в болница е бил само 2 дена; 3/ пълното възстановяване на ищеца от
физическата травма, без възникнали усложнения в здравословното му състояние; 4/
начинът на причиняване на телесните увреждания на ищеца А.П. – същият е бил пътник
в лек автомобил, напускал очертанията на пътното платно и паднал в дере с дълбочина
от 20 м. и преобърнал се на дясната си страна, което е в състояние да
предизвика уплаха и притеснение, особено при движение с автомобил; 5/ възрастта
на ищеца към датата на ПТП – 22 години; 6/ обществено-икономическите условия в
страната към настъпване на застрахователното събитие, намерили отражение и в
нивата на застрахователните лимити.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд
намира, че сумата от 1 500 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди.
Определянето на по-голямо по размер обезщетение, предвид относително лекия
характер на увреждането, което не е довело до трайно влошаване на
здравословното състояние на ищеца, относително бързото и пълно възстановяване
на здравето му, без създаване на значителни неудобства и без последващи
усложнения, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. Действително, произшествие от процесния вид е от
характера да създаде и уплаха и притеснение в пострадалото лице, но съдът
намира, че същите се явяват преходни и преодолими, особено като има предвид
младата възраст на ищеца.
При
така изложените съображения, предвид съвпадението на приетите от двете
инстанции крайни изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, в
частта, с която предявения от А.О.П. срещу З. „Б.И.“ АД е бил отхвърлен за
разликата над сумата от 1 500 лв. до размера на сума от 5 000 лв., както и в
частта, с която е отхвърлен иска за лихва разликата над сумата от 116. 66 лв.
до пълния предявен размер от 388. 89 лв., следва да бъде потвърдено.
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на
деловодни разноски разполага въззиваемата страна, на която следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 50
лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от
НЗПП, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.02.2020г. по
гр.д.№ 73084/2018г. по описа на СРС, II ГО, 119 състав, в обжалваната част за
отхвърляне на исковете.
ОСЪЖДА А.О.П., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, сумата 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението в осъдителната му част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.