МОТИВИ към Присъда № 260005/12.04.2022 г. по НОХД № 421/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд:
Обвинението срещу подсъдимия
Д.К.Р., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, със средно образование, осъждан, ЕГН **********,
е за това, че на неустановена дата в началото на месец ноември 2015 г. в заведение „К.“ в
гр. Стара Загора, като извършител, в съучастие със С.Т.Т.
– съизвършител, набрал отделно лице М.Д.Д., като й предложил и я уговорил да проституира, и
впоследствие на неустановена дата през втората седмица на месец ноември 2015 г. и ежеседмично през
периода от 01.01.2016 г. до средата на февруари 2016 г., в условията на
продължавано престъпление, транспортирал М.Д.Д. с лек
автомобил марка „П.“, *****, с неустановен регистрационен номер от град Стара
Загора до град П., с цел да бъде използвана за развратни действия - да прави
секс срещу заплащане с лица от мъжки пол (да проституира), като деянието е
извършено чрез обещаване на облаги - получаване на част от парите, платени от
клиентите, за извършената от нея дейност (проституция) – престъпление по чл.159а ал.2 т.6 във връзка ал.1, предложение „първо“ и предложение
„второ“, във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Обвинението срещу подсъдимия С.Т.Т.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, е за това, че:
- на неустановена дата в началото на месец ноември 2015 г., в заведение „К.“ в
гр. Стара Загора, като извършител в съучастие с Д.К.Р. – съизвършител,
набрал отделно лице М.Д.Д., като й предложил и я
уговорил да проституира, и впоследствие на неустановена дата през втората
седмица на месец ноември 2015
г. и ежеседмично през периода от 01.01.2016
г. до средата на февруари 2016
г., в условията на продължавано престъпление,
транспортирал М.Д.Д., с лек автомобил марка „П.“, *****,
с неустановен регистрационен номер от гр. Стара Загора до гр. П., с цел да бъде
използвана за развратни действия - да прави секс срещу заплащане с лица от
мъжки пол (да проституира), като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
- получаване на част от парите, платени от клиентите, за извършената от нея
дейност (проституция) – престъпление по чл.159а ал.2 т.6 във връзка с ал.1 предложение „първо“ и предложение
„второ“, във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК;
- на неустановена дата през месец март 2016 г., в гр. Стара Загора, набрал
отделно лице - И. M.A./с
настоящи променени имена И.Т.К./, като я убедил да
проституира, с цел да бъде използвана за развратни действия - да прави секс
срещу заплащане с лица от мъжки пол /да проституира/, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило 18 години - към месец март 2016 г. A.е била на
навършени 17 години и деянието е извършено чрез използване на принуда -
заплашил я, че ако не се съгласи ще я залее с киселина и чрез обещаване на
облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите за извършената от
нея дейност /проституция/ за да ги използва за покриване на заем и за лично
ползване – престъпление
по чл.159а ал.2 т.1 т.2 и т.6 във връзка ал.1 предложение
„първо“ от НК;
- на неустановена дата през месец юни 2016 г. в
гр. София, в жилище, находящо се на неустановен адрес
в кв. „***“, набрал отделно лице - А.Г.К., като й предложил и я убедил да
проституира с цел да бъде използвана за развратни действия - да прави секс
срещу заплащане с лица от мъжки пол /да проституира/, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги - получаване на част от парите,
платени от клиентите за извършената от нея дейност /проституция/ за покриване
на заем и за лично ползване – престъпление по чл.159а ал.2 т.6
във връзка ал.1 предложение „първо“ от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвиненията.
Предлага да се наложат на
подсъдимия Р. наказания около четири години лишаване от свобода при
първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000 лева. Счита, че по отношение
на подсъдимия Р. няма законови основания за прилагане на чл.66 ал.1 от НК. За
подсъдимия Т. предлага общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване
от свобода и 10 000 лева глоба. Сочи подробни съображения.
Подсъдимите не се признават
за виновни и пледират да бъдат оправдани. Оспорват обвиненията и правят искане
да бъдат признати за невинни и оправдани.
Защитниците считат, че няма никакви
убедителни доказателства подкрепящи обвинението, обвинителната теза е
недоказана и съдът следва да постанови оправдателен съдебен акт. Сочат подробни
съображения.
Като частни обвинители са
конституирани И.Т.К. /с предишни имена И. M.Ал.../ и М.Д.Д..
Частните обвинители са упълномощили повереник, който поддържа обвиненията и моли за справедливи
наказания на подсъдимите.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните, и на основание чл.14 от НПК, приема за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Д.К.Р. е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, със средно образование, семеен, осъждан на лишаване от свобода към
времето на процесните деяния, ЕГН **********.
Подсъдимият
С.Т.Т. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, несемеен,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите
Д.К.Р. и С.Т.Т. се познавали от години и поддържали
приятелски отношения.
През 2015 г. свидетелката М.Д.Д. работила като сервитьорка в заведение „Голд“ в град Стара Загора. Редовни клиенти там били подсъдимите.
Така Д. се запознала с подсъдимите. Д. често разговаряла с Т., който проявявал
разбиране към проблемите й и се държал мило с нея. По него време Д. имала лични
и финансови проблеми.
На неустановена дата в края
на месец октомври 2015 г. споделила за тях с подсъдимия Т.. В този разговор Т.
й казал, че имало начин да изкара пари, като й обяснил, че двамата с Р. можели да
й помогнат. След няколко дни Т. отново провел разговор с Д. като й напомнил, че
можел да й помогне да изкара повече пари, за да си оправи финансовото
положение. Д. пожелала да научи повече подробности и двамата се уговорили да се
срещнат допълнително.
На неустановена дата в
началото на месец ноември 2015 г. Д. се срещнала с подсъдимия Т. *** Загора. На
срещата присъствал и подсъдимия Р.. Подсъдимите обяснили на свидетелката Д., че
можела да изкарва много добри пари като проституира. Започнали да я убеждават
да се съгласи да проституира за тях, като тази дейност щяла да упражнява трайно
за даден период от време, и именно това щяло да бъде основното й занимание и от
това да се издържа, без да й се налага да прави нещо друго. Подсъдимите й
обяснили, че като проститутка ще предлага стандартен секс, анален секс и
фелацио с и без презерватив. Обещали й, че една част от изкараните от нея пари
от проституция ще остават лично за нея, а другата част за тях двамата. Уверили
я, че ще делят 50 на 50 от заработените от нея суми от проституция /за подсъдим
по 25%/. Също така я уверили, че при съгласие от нея, ако се съгласи да
проституира за тях, щели да я пазят от клиентите, за да не й се случи нещо лошо.
Двамата ще се погрижили да организират нещата, като й казали, че ще проституира
в друг град. През цялото време Д. разговаряла с подсъдимите, които активно и
дейно я убеждавали да започне да проституира. Всичко чуто в разговора, а и
добронамереното отношение, което двамата имали към нея, убедили Д. да започне
да проституира и тя дала съгласието си. Веднага след това Д.Р. й казал да
отидат до тоалетната на заведението. Там той поискал да види как изглежда Д.,
гърдите и тялото й. След това двамата се върнали при Т. и Р. казал, че Д. има
хубаво тяло и става за проститутка. След това подсъдимите дали пари на Д. да си
купи бельо и козметика. След като си купила бельо и козметика, още същият ден Т.
наел стая в неустановен хотел, находящ се в гр. Стара
Загора, на ул.„Цар Иван Шишман“. Д. облякла закупеното от Т. бельо и направили
снимки, за да може да я регистрира в сайтове „Адам и Ева“ и „Ало.БГ“. Д. и подсъдимите
се разбрали тя да проституира в гр. П.. През втората седмица на месец ноември
2015 г. Т. взел Д. от предварително уговорено място, управлявайки лек автомобил
„П. 307“ с неустановен регистрационен номер и с него я транспортирал от гр.
Стара Загора до гр. П.. С тях в автомобила пътувал Р.. След като пристигнали в
гр. П., Т. и Д. се настанили в предварително наето жилище, находящо
се на адрес град П., ул.“***“№ 23, ет.3, апартамент „Перла“. Р. не останал с
тях във въпросния апартамент. Т. дал на Д. телефон, на който й звънели
клиентите. Още от следващия ден Д. започнала да проституира. На ден когато
имала клиенти Д. изкарвала около 500 лева от проституирането си. Сексуалните
услуги, които предлагала били стандартен секс и фелацио с презерватив - 100
лева, фелацио без презерватив - 50 лева, анален секс - 50, които се доплащали
към основната цена. Т. останал за кратко заедно с Д. в наетото жилище в гр. П.,
като след това я оставял „да работи“ сама в апартамента. Ходил в различни дни
при Д., за да може да прибира парите, които тя изкарвала от проституция. Д. била
транспортирана от Т. *** ежеседмично през периода от 01.01.2016
година до средата на февруари 2016 година с горепосочения лек автомобил. В
повечето случаи в автомобила с подсъдимия Т. пътувал подсъдимият Р.. В наетото
жилище Д. предлагала и извършвала секс срещу заплащане с различни клиенти. Д.
се отчитала като предавала лично парите на Т. /с когото била по близка/, който
първоначално делял парите с Д.. Декември 2015 г. спрял да й дава нейната част
от парите, като й оставял само дребни суми за храна, под претекст, че си удържал
за гримове, бельо и пр. вложения, които били правили за нея. Д. проституирала
на адрес гр. П., *****около месец. След това, по предложение на Т., наели друга
квартира в близост до първата (на неустановен адрес) и Д. продължила да
проституира там. През първите две седмици от пристигането й в гр. П., Д.
общувала основно с Т., но в последствие и Р. започнал да я посещава заедно с Т.,
за да прибират заедно заработените от нея пари.
С времето между подсъдимите
и Д. започнали караници и скандали, тъй като подсъдимите смятали, че Д. прибирала
пари от заработеното за себе си и не им давала всичко, което е изработила, а
укривала от заработеното.
Еднократно клиент на Д. бил
свидетелят Е.П..
До средата на февруари 2016
г. Д. *** докъдето била транспортирана с горепосочения лек автомобил по
описания по – горе начин.
На неустановена дата през
втората седмица на месец ноември 2015 г. и ежеседмично през периода от 01.01.2016 г. до средата на февруари 2016 г., в условията на
продължавано престъпление, била транспортирана с лек автомобил марка „П.“, *****,
с неустановен регистрационен номер от град Стара Загора до град П., с цел да
бъде използвана за развратни действия - да прави секс срещу заплащане с лица от
мъжки пол (да проституира), използвана е за развратни действия - да прави секс
срещу заплащане с лица от мъжки пол (да проституира), като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите,
за извършената от нея дейност (проституция).
Последно връщайки се в Стара
Загора подсъдимите и свидетелката М.Д. отседнали в хотел „Сити“, където имали пререкания,
защото Д. не искала повече да проституира
и се отчита на подсъдимите. Там Т. я ударил по тялото и по главата с ръка. Взел
телефона на който й звънели клиентите. За да не пострада и за да се откъсне от
присъствието им, Д. обещала на подсъдимите, че ще продължат съвместната дейност
в друг град. След това се прибрала в ателието си в Стара Загора.
На 24.02.2016 година М.Д.
посетила съдебен лекар в 15 часа, за което е издадено съдебно медицинско
удостоверение на живо лице № 48/2016 г. – лист 90 том 1 от ДП. Видно от него, Д.
имала отоци и болка в окосмената част на главата, кръвонасядания
по дясна мишнична област и лява гривнена
област на горните крайници, контузия на ляво коляно. Заявила, че за времето
19-20 часа в хотелска стая в град Стара Загора и е нанесен побой от едно познато
за нея лице, като е ударена с ръце и юмруци.
На 24.02.2016 г. Д. ***,
където подала сигнал срещу подсъдимите и преустановила контактите си с тях.
Тази фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелката М.Д. в съдебното
следствие и прочетените и поддържани от досъдебното производство пред съдия,
прецизирани и уточнени в хода на съдебното следствие; от прочетените и
приобщени показания на свидетелите Н.Ф. и Ерик П.; протоколи за разпознаване,
видно от които П. е разпознал подсъдимите като мъже влезли при проститутката и
за които тя му обяснила, че са сводниците й; протокол
за разпознаване, в който П. е разпознал М.Д. като проститутката, с която е бил
в апартамента в П.; прочетените и поддържани показания на свидетеля А.К. от
досъдебното производство; съдебно-медицинско удостоверение на живо лице №
48/2016 г.
От тези доказателства, преценени
поотделно и в тяхната логическа връзка и взаимосвързаност
следва извода, че на неустановена дата, в началото на месец ноември 2015 г. в
заведение „К.“ в гр. Стара Загора, подсъдимите в съучастие като съизвършители, набрали М.Д.Д.,
като й предложили и я уговорили да проституира и впоследствие на неустановена
дата през втората седмица на месец ноември 2015 г. и ежеседмично през периода
от 01.01.2016 г. до средата на февруари 2016 г., в
условията на продължавано престъпление, М.Д.Д. транспортирали
с лек автомобил марка „П.“, *****, с неустановен регистрационен номер от град
Стара Загора до град П., с цел да бъде използвана за развратни действия - да
прави секс срещу заплащане с лица от мъжки пол (да проституира), като деянието
е извършено чрез обещаване на облаги - получаване на част от парите, платени от
клиентите, за извършената от нея дейност (проституция).
В съдебно заседание
свидетелката Д. поддържа в съществената част това, което е депозирала като
показания на досъдебното производство, като прецизира времето по
транспортирането й с горепосоченото моторно превозно средство.
От нейните показания е видно
и съдът приема за установено, че М.Д. 2015 година имала лични и финансови
проблеми, за които споделила с подсъдимия Т., който бил редовен клиент в
заведението, където тя работила. Свидетелката споделила на подсъдимите, а и не
криела от никого, че имала финансови затруднения и студентски заем. На
неустановена дата в началото на месец ноември 2015 година в заведение „К.“ в
град Стара Загора С.Т. й казал, че знае начин, по който да изкарала пари
набързо, а именно чрез проституция. Там в заведението подсъдимите й предложили
да работи като проститутка и да делят с нея 50/50.
Тарифата я определял С.Т.. Свидетелката се съгласила. Подсъдимите й дали пари,
за да си купи бельо, гримове и други неща. Когато купувала дрехите и бельото
подсъдимите искали да ги видят и изразявали мнение, „все пак те давали парите“.
Направила си снимки. Бельо и гримове свидетелката купила от Мола
като подсъдимите били с нея. Снимките били направени с телефон или фотоапарат, като
свидетелката не може да посочи с категоричност, не помни вече, но по скоро с
телефон. Тези снимки били направени, за да може да ги сложи в обявите. Обявите
били в сайтовете „АЛО.БГ” и „АДАМ И ЕВА”. Снимките представлявали нейни снимки
по бельо, лицето й не се виждало. Снимките направили в хотел, на който не помни
името, в центъра на Стара Загора. Снимките още на другия ден били публикувани в
обявите. Обработени от нея с програма „Фотошоп”, за
да не си личи коя е.
Свидетелката е категорична,
че „когато почнали с това нещо“ било ноември 2015 г. Тримата разговаряли в град
Стара Загора, където подсъдимите предложили и я уговорили да проституира, а проституцията
упражнявала в П.. С.Т. я откарвал със сив лек автомобил м.„П.“ до П.. Там, в
апартамент под наем, тя правила с клиенти сексуални услуги. Имала два телефона
- единият за клиентите, а другият за подсъдимия С.Т.. Подсъдимите я откарвали
от град Стара Загора до град П. с горното моторно превозно средство. Пред
родителите си свидетелката оправдавала отсъствията си, че е студентка във
Велико Търново. Това продължило до средата на февруари 2016 г. за около три
месеца. В един момент подсъдимите започнали да я тормозят, защото мислили, че тя
криела пари от тях от заработеното с клиентите.
Свидетелката установи, че винаги пътували до гр. П.
с автомобила на С.Т., сиво „П.”. Отсядали в П.. Тази стая, която били наели на
центъра я осигурили подсъдимите. За всяко нещо, „което е било свързано с това
нещо“ са се занимавали те…. „Те избираха квартирата, но тогава, като ме бяха
убедили да го правя това нещо и аз, но най-вече те..“.
В момента, в който й видели телефона в интернет,
клиенти започнали да звънят. После тя се чувала със С.Т. и му казвала кой кога
ще дойде. След това й звънял клиента, а тя прозвънявала на С.Т. да го уведоми. Прозвънявала
на Т., за да знае колко време клиентът е стоял при нея, защото всичко се
изчислявало на час. Сто лева на час била тарифата за стандартен секс, от които
50.00 лв. давала като се отчитала на С.Т., на ръка, тъй като с него се
познавала по – добре отколкото с Р.. Когато звъннел клиент, тя му казвала
адреса, на който е под наем. Не му казвала точния адрес в началото, а чак
когато клиентът е вече долу, като й звънне, тя му казвала в кой апартамент точно
да се качи.
Свидетелката установи, че живеела в град Стара
Загора, а е транспортирана с лекия автомобил „П.“ до град П. „да върши тези
неща“. С. я взимал, после я предвижвал до П. и свидетелката оставала там в квартирата
за няколко дни. Р. идвал с тях почти винаги, а особено към края /на съвместната
им дейност/ винаги идвал /“В началото идва основно само С., но към края идва
винаги и Д...“/. Подсъдимите я връщали обратно в Стара Загора. Освен тази
квартира, били пак на същата улица, но на друг номер, в съседен блок, апартамент
от малките гарсониери. И двете квартири се водили гарсониери - двойна стая,
баня и тераса. Когато идвали да я вземат с автомобила „П.“, за да я върнат в
Стара Загора, тогава им се отчитала. Винаги автомобила управлявал С.Т.. Всеки
път, абсолютно винаги с една и съща кола. Докато „работила за подсъдимите“
свидетелката започнала връзка със свидетеля А.К., с когото се познавала от
преди. До края на януари 2016 г. се виждали с него доста често. Срещали се в
гр. Стара Загора. Той й казвал, че е започнала да става притеснена, че й имало нещо,
задавал й въпроси с какво се занимавала и в един момент в края на февруари 2016
г. тя му разказала, че е откарвана до П. от подсъдимите и там е предоставяла
сексуални услуги срещу заплащане.
Свидетелят Е.П. отишъл като клиент една вечер в П. при
Д.. Тогава подсъдимите дошли изненадващо в квартирата. Докато подсъдимите се
качвали по стълбите се наложило П., по настояване на Д., да се качи на горния
етаж по стълбите, за да не се срещне с подсъдимите.
Предлагането на секс услуги от Д. *** срещу
заплащане и отчитайки се от заработеното на подсъдимите, които я транспортирали
от град Стара Загора до П. е продължило до средата на февруари 2016 г. След
това свидетелката прекратила взаимоотношения с подсъдимите, като подала сигнал
на 24.02.2016 г. в БОП - Стара Загора.
Свидетелката Д. установи, че в началото много се
страхувала от това прекратяване на отношенията с подсъдимите, но семейството и
приятелите й помогнали да се възстанови психически и вече не я е страх. Последно
с подсъдимите била в хотел в индустриалния квартал в Стара Загора, „където ни
беше раздялата. Там тръгнахме след като се разбрах с тях, че ще продължа
всичко, но в друг град. „Февруари месец в гр. Стара Загора излязох от хотела с
уговорката да продължа с това нещо, но в друг град. Обещах само, за да си
тръгна. От хотела излязохме преди обяд. По обяд ме оставиха в моя квартал. От
там вечерта останах при А., в която му разказах какво се е случило. На другия
ден отидохме в полицията… и се съгласих
да идем… А. усети, че нещо не е наред и му разказах и затова отидохме и
потърсихме полицейско съдействие“. В хотела С.Т. я ударил по главата, по тялото
малко. Р. не я е удрял, само си размахвал една палка. Сутринта С.Т. полял
лицето й с вода от високо с една чаша, „а уж се били разбрали, че няма проблеми“.
Тя им била вече обещала, че пак ще продължи всичко. Просто се съгласила с
всичко, за да се прибере у дома си. Тогава дори мислила, че ще бъде убита и
няма да се прибере никога вкъщи. Подсъдимите й казали, че от това нещо не се
излиза. След тази вечер в хотела, свидетелката Д. имала цицина на главата и
синини по тялото. След тази случка свидетелката се прибрала вкъщи, но „на никой
нищо не казала…“. Само разговаряла със свидетеля А.К.. Той й звъннал, за да я пита
какво прави и дали е в Стара Загора. Предложил да се видят, тя му разказала как
са нещата и свидетелят я посъветвал да отиде в полицията още на другия ден.
Това именно направила свидетелката Д. подавайки сигнал на 25.02.2016 година в
ТС - БОП - Стара Загора, за това, че е била склонена да осъществява развратни
действия на територията на град П., от есента на 2015 г. – февруари 2016 г. /лист
3 и 4 том 1 от ДП/. Написала е жалба входирана на
26.02.2016 г. в ОД МВР Стара Загора /лист 96 том 1 от ДП/. Д. посетила и съдебен
лекар.
В хода на съдебните прения направеното възражение,
че сигналът е бил подаден срещу друго лице, различно от подсъдимия Т. /явно се
има предвид докладната записка, в която има вписано друго егн
различно от това на подсъдимия Т./ е неоснователно, тъй като свидетелката в
съдебно заседание нямаше колебания, подсъдимите да са лицата/мъжете, за които е
подала сигнала посочен по – горе.
Свидетелката М.Д. сочи в показанията си в хода на
съдебното следствие, че: „Веднъж седмично се налагаше да ходя до гр. П.. Стоях
четири-пет дни и подсъдимите я връщали с горепосочения автомобил в гр. Стара
Загора. С. го няма, само ме оставя и си заминава, а моето семейство знаеше, че
съм във Велико Търново, защото бях прекъснала обучението си, а те си мислиха,
че съм там. За четири-пет дни седмично в гр.П., всеки ден упражнявах тази
дейност…..Ориентировъчно за седмица изкарвах, за ден имах между четири-пет
клиента, но имаше и за половин час, да кажем 500.00 лева на ден“.
Свидетелката установи, че подсъдимите в заведение „К.“
в град Стара Загора са я убедили с приказки и хубави обещания и тъй като имала
нужда спешно от пари се съгласила да извършва проституция в друг град като заработеното
от клиентите деляла 50 на 50 с подсъдимите. Свидетелката сочи, че „аз съм им давала пари за колата, те ми
удържаха парите за бельо и гримовете, защото ми беше казано, че са взели тогава
пари от някой на заем..“.
Свидетелката М.Д. сочи също, че: „Познавам Н..***
мои приятели. За това, което се случи
въобще не съм говорила с нея. Тя беше много тъжно момиче, което плачеше
постоянно и аз я бях успокоявала веднъж. Така се запознахме с нея. Тя нямаше
родители и имаше труден живот. Приятелят й беше в затвора и просто си спомням,
че я видях да плаче. Просто реших да я утеша и така. Това се лятото. След това
само съм я срещала по улиците. Ние не сме приятелки и не я познавам. Не сме
сядали никъде да си говорим.
Н. се познава с подсъдимите.
Знам само, че се познават със С.Т., защото най-вече с него съм си говорила за
нея. С. и Д. ми казаха някакви неща за Н.. Казвали са ми, че тя извършва такива
услуги. От тях знам, че тя прави такива услуги като мен. Аз лично с нея за
сексуални услуги не съм си говорила никога. Не са ми казвали за кого е
извършвала услугите.
Не сме си говорили с Н. пряко за това нещо, просто
всеки знае, че тя това прави. То си е известно, но не сме си говорили пряко за
това нещо. Както е написано, аз се придържам към тези факти, защото тогава ми е
било най-прясно“.
Съдът прочете на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показанията пред съдия на
свидетелката М.Д.Д., на л.28-37 от том I на
досъдебното производство от 25.02.2016 г. и показанията на л.42 от том I на
досъдебното производство от 19.04.2016 г. Свидетелката потвърди, че поддържа
прочетените показания, единствено не е сигурна дали е точно датата 21.02.2016
година, когато тръгнали със С.Т. последно от П. за Стара Загора и той й взел
телефона, който й дал да й звънят клиентите, но е категорична, че е било февруари
2016 г.
Свидетелката сочи, че в стаята в хотела в Стара Загора,
в който последно били тя и подсъдимите, на връщане от П., С.Т. я блъснал, тя падала
на земята, плакала.
Свидетелят Е.К.П. в съдебно заседание сочи, че е участвал
в разпознаване на лица. Бил извикан на разпит, получил призовка, заради това,
че видял някои от лицата, които…“някои си лица, които момичето твърди, че аз
съм ги видял“. Свидетелят в съдебно заседание заяви, че е ползвал секс услуги
като е намерил обявата на момичето и се обадил по телефона. Посетил квартирата й
апартамент в П., ползвал услугите на момичето и си заплатил. „Качих се в един
апартамент в П. и след като приключихме с услугите, за които си заплатих,
телефонът на момичето звънна – тя ми каза, че трябва да си тръгвам, аз си
тръгнах, тя ме посъветва да се кача горе, на горния етаж. Аз се качих. Тя ме
посъветва, след като телефонът й звънна, да се кача на горния етаж. Нямам
представа защо. Не знам сега, заплашена ли беше, нямам представа. Качих се
горе. Чух, че някой влиза. След като се затвори вратата, аз си тръгнах и повече
не съм я виждал. Момичето затвори вратата и аз си тръгнах. После не съм виждал
това момиче. Не ми обясни нищо във връзка с това обаждане, просто ми каза, че
трябва да си тръгна. Послушах желанието й и се качих на горния етаж…“... „Не си
спомням, но мисля, че влезна някой в апартамента и след като вратата се затвори
аз си тръгнах. Не мога да знам какво е станало. Аз не мога да знам кой й се е
обаждал. Не ми обясни защо трябва да се кача горе. Просто ми го каза и аз го
направих. Не ми е давала обяснение за ситуацията. Просто ми каза: „Качи се
горе. Трябва да си тръгваш.“.
Показанията на свидетеля от досъдебното производство
са прочетени и приобщени в хода на проведеното съдебно следствие. Тези прочетени
показания са пълни, категорични, изключително подробни, неколебливи. Видно от
тях свидетелят намерил обява в интернет, тъй като решил да ползва услуги на
проститутка. Позвънил на телефона, попитал какво предлага момичето и цената.
Момичето му казало адреса. Отишъл на посочения адрес. Ползвал услугите й. След
това, докато се оправял, телефонът на момичето звъннал и тя много се
притеснила. Казала му, че това са сводниците й, които
били пред блока и искали да се качат при нея. Казала му, че те не трябва да го
виждат защото ще стане проблем. Свидетелят се облякъл набързо, а момичето му
казало да се качи на горния етаж на блока, за да се скрие да не го видят.
Свидетелят се качил на горния етаж, клекнал на стълбите и стоял там, като
поглеждал от време на време какво се случва. Успял да види двамата мъже, които
влезли в апартамента при проститутката - били пълни, млади, късо подстригани.
След като горните показания бяха прочетени,
свидетелят П. заяви, че: „Вече не мога да разпозная момичето. Истината е, че
тези лица, които влязоха в апартамента, не мога да ги разпозная, тъй като не
съм ги виждал“.
На свидетеля се предявиха протоколи за разпознаване
на лица от 06.10.2016 г. лист 25,26,27 от досъдебното производство – том I.
Свидетелят заяви, че не може да разпознае мъжете, не ги е видял /„Не мога да ги
разпозная, защото не съм ги видял. Може би не съм го прочел или не ми е била
предоставена тази възможност да го прочета. Аз съм го разписал, но наистина, аз
не съм ги виждал тези лица, пак Ви повтарям. Аз съм се разписал, но тези лица
не съм ги виждал, за да ги разпозная“/. Не може понастоящем да разпознае и
самото момиче.
От показанията на този свидетел дадени на
досъдебното производство ведно с протокола за разпознаване се установява и
съдът приема, че свидетелят имал предвид М.Д. като момичето предоставило му
секс услуга в П.. Тези показания са дадени без да присъстват подсъдимите, при
което свидетелят е имал възможност да бъде необезпокояван, обективен и
непритеснен в разказа си, поради което съдът приема именно показанията от
досъдебното производство за достоверни, пълни, непосредствени и убедителни.
Свидетелят в съдебно заседание заяви, че не е видял и не може да разпознае двамата
мъже, които влезли след него при момичето. Това според съдебния състав е
обяснимо с оглед изминалия дълъг период от време, при което свидетелят няма как
да бъде сигурен дали точно подсъдимите е видял като тези две лица, респ. дали свидетелката
М.Д. е въпросното момиче, чийто услуги е ползвал. От друга, житейска гледна
точка, в залата свидетелят е логично да се притеснява от това какво казва за и пред
подсъдимите, за които още на досъдебно производство е заявил, че „мъжете ми
изглеждаха опасни или поне мен ме беше страх..след като чух че вратата на
апартамента се затваря, хукнах и избягах от входа…“.
Свидетелят
А.Т.К. установи, че се познават със свидетелката М.Д. покрай общ приятел. Имал кратка
авантюра с нея. Тя му обяснила с какво се занимава, че „си продава тялото“. Не
познавал подсъдимите. Изцяло поддържа показанията си от досъдебното
производство, които са прочетени в хода на съдебното следствие. Свидетелят
заяви „Това, което съм казал е било прясно тогава и съм го казал така, както
съм го чул. Това, което мога да кажа е, че не помня почти нищо“. От прочетените
и поддържани показания от досъдебното производство се установява, че М.Д. е
споделила с подсъдимия Т., проблемите си финансови и лични, тъй като той й се
сторил настроен приятелски. Т. известно време след това й предложил тя да
работи като проститутка, ще делят 50 на 50, като той щял да поеме всички
консумативи. Дейността щяла да осъществява в П., а Т. й обещал периодично да я
връща в Стара Загора, за да поддържа някаква версия пред семейството си какво
точно работи. На нейно име била наета квартира намерена от Т.. Той също така й
дал телефонен апарат с карта, за връзка с клиентите и е направил обява в
интернет за предлагане на секс услуги. В квартирата в П. първият път Т. останал известно време с Д., а
след това тя е оставяна там да работи сама. Т. непрекъснато я контролирал по
телефона, държал винаги когато я търси, тя да му вдига телефона. Т. идвал да я
взема с кола, за да я върне обратно в Стара Загора за няколко дни, след което
отново я връщал в П.. Т. я водил и вземал с един негов приятел и помощник – Д.
/подсъдимият Р./. Свидетелят сочи, че на 22.05.2015 г. понеделник търсил М.
продължително по телефона, а тя не отговаряла. Коогато
все пак успял да говори с нея, тя била много разстроена. Когато се видели в
Стара Загора тя му разказала, че се е върнала с подсъдимите в Стара Загора в
хотел Сити, имали спречкване, като подсъдимите й казали, че не може да се
откаже от това което е започнала, тъй като имали инвестиция в нея. Имала синина
на ръката „от боя в хотелската стая“, болели я коленото, китката и главата.
Свидетелят предложил и убедил М.Д. да отидат в полицията, което й направили. Свидетелят
А.К. заяви, че изцяло поддържа показанията си от досъдебното производство,
които са прочетени в хода на съдебното следствие. От тях се установява, че М.Д.
е осъществявала проституция в П. в наета квартира, като периодично е откарвана
там от подсъдимите. Подсъдимият Т. я возил и вземал с един негов приятел и
помощник /подсъдимият Р./.
Свидетелката Н.Ф. при разпита й в съдебното
следствие заяви, че уважава много подсъдимите, много са й помагали. След като
се прочетоха показанията й от досъдебното производство, свидетелката заяви, че
е била надрусана като е давала показания, не е удряна от подсъдимите, не са й
предлагали да работи за тях, не са й купувани от подсъдимите дрехи, козметика,
не е проституирала за подсъдимите, а работи сама като проститутка. Сама си
правила обявите. Истината била, че С.Т. счупил телефона й, но не е посягал да я
удря или нещо такова. Твърди, че „Истината е, че е говорила пълни глупости на
досъдебно производство, „явно съм била ядосана“. Тези показания на съдебното
следствие съдът приема за необективни и неправдиви. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелката дадени в хода на досъдебното производство приобщени чрез
прочитането им, като приема, че те са детайлни, подробни, логични. От тях е
видно и съдът приема, че два месеца в началото на 2015 г. свидетелката е живяла
при подсъдимия Р.. Той имал един единствен приятел с когото си викали брат, по
цял ден били заедно, били неразделни. Този приятел карал сиво „П.“ със софийска
регистрация. Занимавали се с проститутки, имали момичета, които работили за
тях. И на нея са й предлагали да работи за тях като проститутка и да делят
парите. Тя се съгласила защото имала нужда от пари да се издържа. Д. и неговият
приятел /С.Т./ й купили дрехи и бельо, за да изглежда добре. Завели я на
козметик да почисти лицето й, да й направят прическа и маникюр. Д. и приятелят
му я карали по адреси на клиентите, като тя трябвало да им звънне като влезе
при клиента. Р. и приятелят му стояли отвън в колата и я чакали. Така работила
около две седмици като на ден изкарвала около 300 лева. Изкараните по този
начин пари давала на Р. и приятелят му, а малка част оставала за нея. След тези
две седмици свидетелката решила, че не иска да се занимава повече с Р. и
приятелят му. Първоначално Р. много се ядосал за решението й, но я оставил да
си тръгне. Съдът кредитира с доверие прочетените показания дадени на
досъдебното производство като счита тях за правдиви и непосредствени. От същите
се установява, че описания от свидетелката приятел на Р. е подсъдимият Т..
Това, че подсъдимите нямат обвинение с пострадало лице Н.Ф. не може да е пречка
съдът да преценява прочетените показания съвкупно с останалия доказателствен материал подкрепящ обвинителната теза.
Същото се отнася и за прочетените от досъдебното производство показания на
свидетелката Д.Ф., които отново установяват близките, приятелски отношения
между подсъдимите. Подсъдимият Т. в тези й показания е описан като среден на
ръст, светла коса и светли очи, винаги гледа подозрително, отпуснат корем, и
винаги бил с подсъдимия Д.Р..
Свидетелката И. M.A.(понастоящем с имена И.Т.К.) е родена на *** г.
В началото на 2016 г. A.била ученичка в училище „***“ в град Стара Загора.
По същото време имала интимна връзка със свидетеля Б.И.А.. A.се познавала с подсъдимия Т. покрай свидетеля
А. и на няколко пъти тримата излизали заедно. А. дължал пари (около 1000 лв.)
на Т. и не можел да му ги върне. В началото на месец март 2016 г. А. споделил на
A.за тези си проблеми и я помолил да му помогне, за да върне по някакъв начин
парите на Т.. На неустановена дата през месец март 2016 г. Ал..., А. и Т. се
срещнали в кафене в гр. Стара Загора. По време на срещата им Т. казал на Ал...,
че приятелят й свидетелят А. му дължал пари и тя трябва да му помогне, за да ги
върне.
Т. знаел, че A.е непълнолетна към него момент и е ученичка.
Т. предложил на И. A./сега К./ да проституира с различни клиенти, като подробно
й обяснил какви сексуални услуги ще предлага тя в случай, че се съгласи да
работи за него като проститутка - стандартен секс и фелацио, като й разяснил,
че ще се занимава постоянно с тази дейност. За да я убеди да приеме
предложението му, Т. й обещал, че докато проституира ще може да вади добри пари
за самата себе си, както и за него, а и лично той ще се погрижи за
организацията, ще уреди и клиентите и мястото, където да ги приема. Т. й
обещал, че част от парите, които изкарва ще остават за нея, а другата част ще
послужи за покриване на заема на А. към него и за самия него.
Първоначално И. A.отказала предложението. Това ядосало подсъдимия Т.. Той я
заплашил, че ще я залее с киселина, ще каже на родителите й, че имала връзка с А.,
който бил затворник. Под страх да не осъществи заплахите си, а и за да погаси
паричното задължение на свидетеля Б.А. към подсъдимия Т. и да изкара пари за
себе си, на неустановена дата през март 2016 г. И. A.се съгласила да предоставя
сексуални услуги като проституира, като отчита заработеното от клиентите си на Т..
В следващите няколко дни подсъдимият Т. се заел с организацията на
дейността - направил
снимки на Ал..., създал и публикувал нейни обяви в интернет сайт „Ало.БГ“.
През месец март 2016 г. Т. и И. A.отишли в
МОЛ „Галерия“ - гр. Стара Загора. Подсъдимият й дал пари да си купи дрехи и
бельо. Осигурил на A.квартира, находяща се в ***(неустановен
номер), в която да проституира и да приема клиенти и й дал мобилен телефон, на
който да отговаря на обажданията им. Първоначално уговорката на И. с Т. била да
ходи в квартирата всеки ден от обяд и да си тръгва около полунощ. Подсъдимият Т.
й определил парите, които тя трябвало да взема от клиентите за предлаганите от
нея сексуални услуги, а именно: 80 лева за половин час секс, 100 лева за час,
като след полунощ цените били 100 лева за половин час и 120 лева за час, като
фелациото било включено в посочените цени.
И. A.започнала да проституира в края на месец
март 2016 г. като на неустановена дата в град Стара Загора е набрана от
подсъдимия Т., който прибирал всички изкарани пари от A.от проституцията.
A.ползвала горепосочената квартира около една
седмица, след което два дни проституирала в наета на нейно име стая в хотел
„Верея“ в гр. Стара Загора и след това около седмица в хотел „***“ в град Стара
Загора.
От изкараните от проституция пари от A.за този
период, Т. й дал 100 лева, а останалите взел за себе си. През месец април 2016
г. Т. предложил на A.да се преместят в гр. София. Така същият този месец, на
неустановена дата двамата пристигнали в гр. София, като Т. ***. Там свидетелката
И. A./сега К./ продължила да проституира. Т. излизал от
квартирата, когато A.имала клиенти. В средата на месец май 2016 г. A.и Т. наели
жилище, находящо се в на неустановен адрес в
гр.София, кв.„***“. Месец юни 2016 г. при тях в апартамента дошла да живее и свидетелката
А.Г.К., която в последствие също започнала да проституира за Т. като му
отчитала оборота получен от клиентите за предоставените от нея секс услуги.
Свидетелката И. A.решила да се
откаже от проституирането. На 28.06.2016 г. заявила на Т., че иска да се
прибере в Стара Загора. На същата дата A.се прибрала в гр. Стара Загора, под
претекст, че трябва да отиде на рожден ден на майка си /рождения ден е на 03
юли/ и на морето и спряла да отговаря на обажданията на Т., прекратила
контактите си с него и започнала да се укрива, като в последствие подала жалба
в МВР.
Тази фактическа обстановка съдът
приема от взаимната логическа и последователна взаимовръзка между показанията в
хода на съдебното следствие на свидетелката И. A./сега К./, Б.А., Т.И., И.Д., Р.Д. /сега Ал.../, прочетените показания на
свидетелката А.К. от досъдебното производство, който кредитира с доверие.
От тези доказателства следва
несъмнен извод, че на неустановена дата през месец март 2016 г. в град Стара
Загора, Т. е набрал отделно лице - И. M.A./понастоящем с имена И.Т.К./, като я
убедил да проституира, с цел да бъде използвана за развратни действия - да
прави секс срещу заплащане с лица от мъжки пол /да проституира/, като деянието
е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години - към месец март 2016 г. A.е
била на навършени 17 години и деянието е извършено чрез използване на принуда -
заплашил я, че ако не се съгласи ще я залее с киселина и чрез обещаване на
облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите за извършената от
нея дейност /проституция/ за да ги използва за покриване на заем и за лично
ползване.
Свидетелката И.К. /преди Ал.../
сочи, че се запознала със С.Т. през март 2016 г. чрез гаджето си Б.А.. Излизали
заедно няколко пъти по заведения, на кафе в „К.”. Б. й бил споделил, че имал да
връща на С.Т. заем от хиляда лева и че по някакъв начин трябва да се оправят
тия пари. С.Т. си искал неговите пари. Свидетелят Б.А. й казал, ако може и
желае, то тя да направи нещо. Казал й също, че: „Моят приятел може да ти
помогне, да си стъпиш на краката”. С.Т. й предложил, че парите могат да се
върнат чрез проституция и че така тя ще изкара бързи пари. Това й говорил
докато бил с нея в кафе. Свидетелката първоначално отказала. С течение на
времето се съгласила.
Свидетелката първо отказала на Т.
и след като отказала, С.Т. попитал Б. тези пари как ще се връщат. Б. казал: „Не
знам какво да направя вече”. С.Т. обяснил на И.К. „все пак да си помислила“.
След като И. отново говорила със С.,
той й казал, че може да се изкарат пари от проституция, без да се разбере, че е
тя. Свидетелката се съгласила, защото държала на връзката си с Б., а не искала
майка й да разбира за Б., че е бивш затворник. На неустановена дата през март
2016 г. се съгласила/приела/ на предложението на Т. да бъде проститутка и така
с платените от клиентите й средства да покрие паричния заем към Т., а друга
част от заработеното да ползва за свои нужди. С телефон даден й от подсъдимия Т.
си направила снимки в хотел „Сити”, без да се вижда лицето й. Заедно със С.Т. направили
обявата, която била пусната в сайтове „АЛО.БГ” и в „АДАМ И ЕВА”.
Ходили в апартамент на
ул.„Подполковник Калитин” от обяд до вечерта. След
това в хотел „***”. В апартамента на ул.„Подполковник Калитин”
били една седмица. Всеки ден били там от следобед или до вечерта. Най-късно до
01.00 часа. След това на хотел „***” била също една седмица. Общо като време
продължило всичко до края на юни 2016 г.
Свидетелката установи, че вземала
парите в левове. Давала ги на С.Т.. Процентът бил 50/50.
Сочи, че: „Би трябвало да ги делим, ама аз ям, имам дрехи... Той всичко това го
написал и така излязло, че имам да му връщам заем…“. Наемът за квартирите го
заработвала тя. Последното място, където упражнявала тези услуги около 10 дни е
в София, квартирата на „***”…Упражнявах това нещо иначе в апартамента на ул.
„Подполковник Калитин” в Стара Загора“.
До този момент „не се била занимавала
с такива услуги“, затова се двоумила дали да приеме предложението на подсъдимия
Т., да стане проститутка.
С.Т. я заплашил, че щял да каже на
родителите й за връзката й с Б., който бил търпял присъда и се занимавал с
наркотици. Имала заплаха от подсъдимия Т., че ще я полее с киселина, ако не
приеме да проституира.
Квартирата на ул.„Подполковник Калитин” я осигурил С.Т.. Връзката й с клиентите се
осъществявала през телефон. „..Чрез телефон се осъществяваха разговорите ми с
клиенти. Говорихме за френска или без и т.н. Аз им казвах адреса и идваха на
ден един, двама или трима най-много. Цените бяха 80.00 лева за половин час и
100.00 лв. за един час. Предлагах само стандартно, без анални и т.н. С. не беше
в мястото докато бях с клиентите, а някъде около блока. Той не се е качвал.
Само в началото. Аз си слизах сама долу, като си свърша работата. Имах телефон,
от който да прозвънявам, когато клиентът идва и когато си тръгва. Освен в хотел
„***”, бях във „Верея” за три дни. Извън Стара Загора бях в *** за десет дни.
След това в София в кв.„***” в апартамент с договор“.
Свидетелката сочи, че: „Квартирата
на ул.„***” № 14 беше за десет дни, като наема беше 60.00 лева на вечер. С.
плащаше квартирата от парите, които аз му давах.
Аз плащах на наемодателя. В тези
квартири бях само аз.
След това тази А.К. беше при мен,
когато бях на „***” в квартирата.
За А. знаех, че е на лечение на метадон, но то нейното беше трагично. Тя толкова искаше да
се излекува, но за разходи се даваше всичко. В началото тя беше на лечение,
докато не се опита да работи и това /да бъде проститутка/, но това беше много
трагично. След това аз си хванах пътя и си тръгнах. Беше много трагично… Тя /А./
не можеше да си мине лечението, а толкова искаше….
Аз проституирах до края на юни в
София. Тръгнах си, защото повече не можех да издържам. Видях, че само набутвация, разходи много, не ми е в кръвта и не исках това
да продължавам с това нещо. Излъгах, че майка ми има рожден ден, че трябва да ида на морето
след това и си тръгнах. Дадох си време за размисъл, защото влезнах в депресия,
нито ядох, нито излизах, защото аз като имам нещо не споделям на никой.
Трудно ми е, да. Да, споменавала
съм му на С.. Той казваше, че няма друг начин, и той го и виждаше, че не ми е в
кръвта. То се виждаше, личеше си….
Аз бях обявена за издирване и
след като се появих трябваше да се обадя, че съм добре. Накрая са ме взели от
леглото.
Точно една седмица ми трябваше да
си помисля дали така да платя дълга на Б.... Б. се оттегли и ние си поехме със С..
Едното е, че аз нямах нужда. Направих го, защото трябваше нещо някой да
направи. Аз не съм имала огромното желание. Да, може да се каже, че бях
влюбена, най-глупавата ми грешка. Бях на 17 години тогава. Влюбена в Б..
Да, с Б. имахме разправии в хотел
„Железник”. Той не ми вярваше. Филмираше се и мислеше, че нарочно съм го
правила това. Той си мислеше, че и С. иска и аз искам. Имахме кавги с него.
Физическо да, само Б. ми е посягал. След това аз вече споделих на С. за
разправията с Б., защото имаше много крайни решения. Не съм пускала сигнал
срещу Б.. Това беше в началото. С Б. прекъснахме взаимоотношенията си, когато
вече бях започнала и да работя със С.. Заемът тогава все още не го бях върнала.
Той Б. мислеше, че съм се наговорила със С.…“.
Тъй като са констатирани противоречия с показанията дадени на
досъдебното производство пред съдия, съдът прочете показанията на свидетелката И.К.
от досъдебното производство. След прочита свидетелката заяви, че поддържа
прочетеното. От прочетените показания е видно и съдът приема, че на
неустановена дата през месец март 2016 г. в гр. Стара Загора, подсъдимият С.Т.
е набрал И. M.A./понастоящем с променени имена И.Т.К./, като я убедил да
проституира, с цел да бъде използвана за развратни действия - да прави секс
срещу заплащане с лица от мъжки пол /да проституира/, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило 18 години - към месец март 2016 г. A.е била на
навършени 17 години и деянието е извършено чрез използване на принуда -
заплашил я, че ако не се съгласи ще я залее с киселина и чрез обещаване на
облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите за извършената от
нея дейност /проституция/ за да ги използва за покриване на заем и за лично
ползване.
Свидетелката Р.И.Д. /понастоящем Ал.../ е майка на И.К..
Свидетелката установи, че със С.Т. се запознала на 04.07.2016 г. като той й се
представил по телефона така: „Аз съм Г., познат на И.. Искам да я видя.”. Казала
му: „И. я няма в момента”. Впоследствие се запознала със С.Т., който първо й се представил като Г.,
после като слязла долу да отвори входната врата на блока, казал: „Аз съм С.”.
Свидетелката установи, че дъщеря
й И. се появила при нея на 29.06.2016 г., била зле, не говорила, 11 дни въобще
не чула гласа й, нито нищо. До този момент свидетелката не знаела, че И. е в
София.
Свидетелката сочи, че: „Това,
което знаех в момента беше, че тя март месец беше облечена с хубави дрехи и я
попитах: „От къде намери парички, маме, за да се
облечеш толкова хубаво?”, като всяка една майка, която вижда как се движи
живота в България и детето й е младо и красиво и я вижда така, какво може да ми
мине през акъла. Тя вика: „Запознах се със С., той ми ги купи и ме облече”.
Това беше март месец 2016 г. когато И. се е запознала със С...“.
Свидетелката сочи също, че:„ Със С.
се видяхме на „Трите чучура” и той ми каза, че И. била на квартира за 650.00
лева наем и 650.00 лева депозит. Това са 1300 лева, които тя му дължала. От
тези 1300.00 лева трябвало и за храна, той също й давал издръжка. Това ми беше
обяснено от него, че той се грижил за нея, той й заплатил квартирата. Аз реших
да освободя детето, за да не плаща пари на С.. Реших да подпиша, че ще върна
тези пари по малко. Заплатата ми беше 730.00 лева и можех да си позволя да
платя, за да може детето ми да не плаша по някакъв начин..“.
Свидетелката сочи, че не е
получавала никакви пари от С.Т.. Подписала е договор, че й е заел 4000 лева, за
да освободи детето си И. да не плаща пари на Т..
Свидетелката сочи, че „..Подписах
договора за 4 000.00 лева /има предвид
договор за заем от 12.07.2016 г. със заемодатал
подсъдимият Т. и за който е изслушано и прието заключение на вещите лица Т. и И./……Той
/С.Т./ каза, че И. изразходвала тези пари за два месеца. Исках да подпиша
договора при адвокат Илчо Р., но С.Т. отказа да бъде при моя адвокат и той
избра нотариуса. След което подписах, реших да се посъветвам с адвоката ми, С.
изчака отвън. Господин Р. почна да задава въпроси какви са тези пари, какви са
тези работи, тъй като има отношения във връзка с издирването на детето ми. С.
дойде до вратата да слухти, отвори вратата и каза: „Вие говорите по мой адрес”.
Викам: „Тия пари, където ще ги връщам е напълно нормално да знам какви са”….“.
Дъщеря ми й стана лошо, месец след като подписах договора припадъците
зачестиха, започнаха да й се изкривят ръцете и краката... Каза, че е видяла
абсолютен тормоз в София с А., която била дъщеря на полицай и също живяла в
София със С.. И. е била обект на проституция. И. сподели и направо се разплака,
като каза: „Мамо, неудобно ми е да говоря какво съм правила, в каква депресия
изпаднах, работих за пари, които не ми бяха дадени”. Викам: „Защо не ми го каза
това, за да не подписвам този договор за заем, че ти нищо не дължиш?”, а тя
вика: „Мамо, неудобно ми беше. Мислих, че ще ме набиеш.”…..Разбрах, че тя е
живяла в София….Работила е на сила, за да връща пари, които не дължи. Тя имала
връзка с някакво момче и впоследствие се запознала със С.. Б. се казвало
момчето………След като се раздели със С., И. се запозна с Т.И., който беше нейн приятел. Тя се запозна с него и поиска защита от Т....“.
Мина се една година след
договора, С. дойде на спирката до „Парк мол” с
колата. Както караше в посока „Зора” до бензиностанцията на „Парк мол” обърна в отсрещното платно и спря на спирката. Аз бях
със сина ми, който работи там. С. каза: „Качи се в колата да се разберем”.
Викам: „Няма какво да се разбираме, нищо не ти дължа, по-скоро това, което
трябва да стане е да си потърся правата чрез адвокат”. И затова господин З.
представлява сега детето.
Всичко, което мога да кажа за
03.10.2017 г. в 22.10 ч. е, че бях легнала на леглото, когато чух по стъклото
на прозореца откъм терасата, че се чука с камъче или сачма, не мога да определя
точно, не видях какво е. Излязох на терасата, С. беше долу на шосето между
блока и детската градина. Бях с гипсирана ръка в болничен. Казах му: „Не мога
да сляза сега, за какви пари става въпрос, като този договор за заем въобще не
е верен”. С. не ми е давал никакви пари.
Март месец 2016 г. И., тя си
дойде облечена и направо направена за целта…..
Свидетелката Р.Д. е майка на И. A./сега
К./ и макар да има интерес и да е заинтересована от изхода на делото, съдът
приема, че показанията й са добросъвестни и ги кредитира с доверие.
Свидетелката сочи, че дъщеря й И. се появила март 2016 година, изцяло с нови
дрехи /купени от С.Т./, добре облечена и „направо направена за целта“/.
Свидетелката Р.Д. сочи, че е подписала
договор за 4000 лева, на заемодател С.Т., който й казал, че това е изразходена
сума от И. за два месеца докато била в София на квартира.
Свидетелката установи, че дъщеря
й когато се появила на 29.06.2016 г. при нея в Стара Загора била много зле, почнала
да трепери, да припада. Впоследствие й разказала, че била проститутка, работила
насила, за да връща пари. Имала връзка с Б., а после се запознала със С.. И.
след като се разделила със С.Т. поискала защита от Т.И.. Показанията на
свидетелката намират подкрепа с показанията в хода на съдебното следствие на
свидетелката И.К. /преди Ал.../, Т.И., Б.А. /“разбрал впоследствие, че И. проституирала,
за да му погасява дълга….., че майка й е била обвързана с 4000 лева..“/, И.Д.
/“знам, че С. е карал И. да предлага сексуални услуги против волята й. Била в
апартамент в София и са й вземали всичките пари..избягала по някакъв начини
успяла да се укрие…“/; показанията на свидетеля А.К., прочетени от досъдебното
производство и кредитирани с доверие.
Свидетелят Б.И.А. сочи, че познавал
подсъдимите и И.. Към днешна дата нямал никакви отношения с подсъдимите. „Преди
години сме имали взаимоотношения, приятелски чак – не, но сме се виждали през
годините. Не, не сме дружали всеки ден. Аз дължах
пари на С., но преди много години. Около 1 000.00 лева му дължах…….С И. имахме
някакви близки отношения, като гаджета, как да го обясня и тя, докато е с мен,
сме се срещали със С. и така се запознаха.
Излизали сме няколко пъти, два или три пъти, не мога точно да кажа. След
което те почнаха да се виждат, не знам как и защо. Още имам да му давам тези
пари.
Впоследствие разбрах, че е било,
за да ми погасява дълга. Впоследствие разбрах за този дълг, че едва ли не
заради моя дълг тя отива да проституира, което никога с никой не съм се
разбирал, нито с него, нито с нея.
С. предлагаше някакви неща - да
проституира, но не знам къде и как. Аз като разбрах за какво става въпрос,
просто не исках да имам нищо общо с цялата работа. Бях точно излязъл от
затвора, на няколко месеца.
С И. ***. Като излязох от затвора
мисля, че през 2014 г. за кратко живяхме заедно вкъщи.
За заплахи не зная, знам само, че
майка й е била обвързана с някакви си 4 000.00 лева.
След като разбрах за това, аз бях
напълно против и дори не исках нито да се виждам с него, нито да се чувам и
скъсах всякакви контакти.
Докато мен ме нямаше примерно,
имам някаква работа, аз разбирам, че те двамата С. и И. се уговарят и са
излизали на срещи. От там нататък не знам какво са правили и къде са ходили.
Никога не ми е давала пари,
по-скоро аз на нея“.
От показанията на свидетелите Б.А.
и И.К. се установява, че двамата са ***и
за кратко на семейни начала. Свидетелят е дължал около 1000 лева заем на
подсъдимия Т.. И. и Т. започнали да се виждат и подсъдимият Т. й предложил да
почне да извършва сексуални услуги с
клиенти и й обещал облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите
за извършената от нея дейност /проституция/, за да ги използва да погаси дълга
/покриване на горепосочения заем/ и за лично ползване.
Тъй като са налице законовите
основания, показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство от
25.10.2016 г. се прочетоха в съдебното следствие. Свидетелят заяви, че поддържа
прочетените показания – „Минаха три години от тогава и не мога да си спомня
точно. Да, сега си спомням, майка й, тоест срещаме я ли как се получи, не
знам.То беше в зародиш, мен докато ме нямаше, понеже С. е с кола, и като имах
някакъв ангажимент, те заедно почнаха да си излизат на кафета. На мен това не
ми хареса и прекратих взаимоотношенията си с нея, какво да правя.“.
Свидетелката И.Б.Д. в съдебно
заседание в показанията си посочи, че познавала подсъдимия С.Т., който два-три
пъти търсил приятелят й Б.А. в апартамента, в който живеела тя. Търсил го по
случая с момичето И., за да го уговаря да си променя показанията. Пускал му
телефонни записи, как е записал майката на И., „че едва ли не ние сме виновни,
че И. е някъде. Ние не искаме да имаме контакт с лицето С.“.
Свидетелката сочи, че: „Ние с Б. бяхме
заедно, бяхме се разделили за едно известно време и пак се събрахме…. Б. приключил взаимоотношенията си с И., защото С.
правил някакви неща с нея, интриги и т.н. и Б. решил да се отдръпне……….Знам, че
Т. карал И. да предлага сексуални услуги против волята й. Това го разбрах от И.
и от лицето С., че е бил при нея. Споделяла ми е, че била в апартамент в София
против волята й и че са й взимали всичките пари и избягала по някакъв начин и
успяла да се укрие при приятеля си…..Не съм влизала в такива подробности.
Попитах я, но до там. Деликатно избегнах темата, може би не е приятна за нея, не продължих да питам. …..Не
знам за задължения на Б. към С.. Финансови може да са имали преди, но аз не
знам………..И. точно тогава на пазара ми каза за случилото се в София, не ми е
споделяла какво й предстои да предприеме. Точно, че пред него не можахме да
говорим много-много. Това, което преди малко казах е разговора, който
проведохме на този пазар.
По принцип, когато се е случило
това нещо, той /С.Т./ идва и я търси при нас, съответно това е ден след ден
дали в апартамента на Б. или у нас, той идваше. При положение, че този човек не
може да го скриеш в джоба си и продължаваш да идваш, на мен ми беше
притеснително и затова реших, че трябва да сигнализирам на службите.
Знам, че половин час С. ни гонеше
да ни пуска записи. Била записана майката на И..
В хода на съдебното следствие са
прочетени показанията на свидетелката И.Б.Д., приложени на л.75-76 от
досъдебното производство от 16.11.2016 г. След прочита им свидетелката заяви,
че:“Всичко е вярно, единствено не поддържа това последното изречение, че е чувала,
че Р. се занимава с наркотици и проститутките, не помни да го е казала.
Прочетените показания кореспондират в съществената си част с установеното от
свидетелката И.К. относно това, с каква дейност последната се е занимавала в
София, а именно, че е предлагала сексуални услуги, а подсъдимият Т. й е вземал
парите платени от клиентите и че К. е избягала и е успяла да се укрие.
Свидетелката Д.Д.Ф. в съдебно заседание заяви, че нищо не знае за подсъдимите,
просто ги познава като лица. Нищо не си спомняла, минало е много време. При
тези изявления са налице законовите основания за прочитане показанията на
свидетелката от досъдебното производство. От показанията приобщени чрез прочита
им се установява и съдът приема, че Р. е предлагал на свидетелката да стане
проститутка, казал й, че можел да й помогне в страната или в чужбина да стане
елитна проститутка, че ще изкарва много пари, като трябва да дава една част на
него. Той щял да се грижи за всичко тя да няма проблеми. „Ще й осигурят
квартира и всякакви удобства. Говореше в множествено число, а не че ще го прави
сам това нещо.“. Свидетелката му казала, че не я интересува. Това станало
септември 2017 година в заведение в Стара Загора, където свидетелката работила
като сервитьор и барман. На тръгване от заведението Р. казал на свидетелката „все
пак да си помисли“. Свидетелката била взела от Р. 50 лева на заем, които му
върнала няколко дни след посочения разговор.
Независимо, че не е повдигнато
обвинение срещу Р. по което тази свидетелка да е пострадало лице, то тези
показания неминуемо са индиция и от тях може да се
направи изводи, че Р. и Т. имат съвместна дейност по осигуряване на квартира и пр.
удобства на момиче, което приеме да работи за тях, като им отчита пари от
заработеното от клиенти от предоставяне на секс услуги.
Свидетелят Т.Г.И. установи, че познава
И. Ал..., понастоящем К.. Тя му споделила, че има проблем с подсъдимия С.Т.,
който я притеснявал и ходил до тях и по нейни думи „е стрелял с пистолет със
сачми“. И. пожелала да идат да говорят със С., нещо да си изяснят. Свидетелят
откарал И. до блока на Т. в кв.Зора в Стара Загора. Т. тъкмо слизал от колата
си и И. и И. точно в същия момент отишли.И. се опитала да говори с Т., но той
реагирал бурно. Повишил тон, помислил си, че го заплашват и се обадил на 112,
при което се наложило тримата да отидат в районното полицейско управление, за
да изяснят случая.
Свидетелят сочи, че: „Имаше много
моменти, в които тя си изключва личния телефон и с дни не можех да я открия.
Заради това скъсахме…. Случвало се е един два пъти да сменя телефони. Често ми
се обаждаше от други телефони, които не знаех…. Ние се виждахме един път на
два-три дни и носеше един телефон, обаче често се случваше да ми се обажда от
различни номера, които не знаех. Свидетелят сочи също, че „И. претендираше, че
е проституирала за него /има предвид подсъдимия Т./… Пред мен той никога не я е
търсил и не я е тормозил…“. Този свидетел е разбрал от И., че тя имала проблеми
с подсъдимия С.Т., че искала да го съди.
От показанията на свидетеля Т.И.
се установява, че той и свидетелката И.К. били гаджета август – октомври 2017
г. Впоследствие И. му казала, че е проституирала за С.Т.,*** и имала проблеми
със С., който сега я заплашвал. Свидетелят е откарал И. до блока на подсъдимия Т.
в кв.“Зора“, за да може тя да говори с него и да си изяснят нещата. Разговор не
се получил, защото подсъдимият Т. помислил, че го заплашват, реагирал бурно и
се обадил на тел.112 /виж постановление на прокурора за отказ да се образува
досъдебно производство по повод жалба на Т. срещу свидетеля Т.И., прието като
писмено доказателство/. Свидетелят установи, че И. му е споделила, че е
проституирала за Т. и че той я „бил заплашвал.., притеснявал я“.
Свидетелката А.Г.К. познавала подсъдимият
Т. като познат на нейната майка. К. била наркозависима.
През месец май 2016 г. К. се срещнала с Т. в кафене близо до МОЛ „Галерия“ -
гр. Стара Загора. Целта на срещата била К. да си поговори с Т. за зависимостта
си към наркотиците и той да й помогне по някакъв начин. На срещата присъствал и
Р.. Т. и Р. започнали да й обясняват, че трябва да откаже наркотиците и да се
лекува. На тази среща К. останала с впечатление, че подсъдимите са свестни хора
и искат да й помогнат. След този разговор К. започнала често да се среща с Т.,
като той винаги бил на разположение за нея и изказвал желание да й помага с
каквото може.
К. споделила с Т. за финансовите
си задължения към различни лица, като на няколко пъти Т. и обяснявал, че ако
проституира ще си реши всички проблеми и ще си оправи финансовото положение. В
края на месец май 2016 г. Т. предложил на К. да й намери клиника в гр. София, където да се
лекува от зависимостта си към наркотиците и тя се съгласила. В началото на
месец юни 2016 г. свидетелката А.К. заминала за гр.София, за да се лекува в
клиника, която Т. намерил. К. отседнала при Т. в квартирата му, находяща се на неустановен адрес в гр. София кв.„***“. С.Т.
настанил К. в квартирата. По това време там живеела и проституирала свидетелката
И. Ал.... На следващия ден К. заедно с Т. *** с име „Надежда“ за лечение на наркозависими, където била прегледана и подписала договор
за лечение. Записана е в метадонова програма. С.Т. бил вписан като лице за контакт
на К.. Свидетелката К. останала да живее при подсъдимия Т. и свидетелката И. Ал....
На третия ден, след като започнала да приема метадон,
К. се почувствала добре и по-спокойна. Тогава С.Т. провел разговор с К., като й
обяснил, че има начин да си оправи финансовото положение и й предложил да
проституира. Т. й разказал, че така тя може да изкара много пари. Казал й, че ако
и тя се съгласи да проституира за него, ще може да вади много пари. К. му
отказала. На следващия ден Т. отново подхванал разговор с нея за това, като
добронамерено и спокойно започнал да я убеждава да започне да проституира,
обяснил й, че в това няма нищо лошо, че ще проституира и от това ще вади
достатъчно пари за себе си. Т. й обещал част от изкараните от нея пари от
проституция да остават лично за нея, а другата част за него, което щяло да бъде
достатъчно, за да си върне всички заеми,
щели да остават пари и за самата нея, включително и паричния дълг, който
тя има към него самия, който растял непрекъснато /до времето когато тя живяла в
София при Т. в кв.“***“ станал, според прочетените показания на К. от
досъдебното производство, около 3000 лева/. Т. я уверил, че той ще организира
всичко и че нейните близки няма да разберат за случващото се. Това се случило
на неустановена дата месец юни 2016 г. в София в квартирата в кв.“***“. След
като изслушала всичките му доводи, К. склонила да стане проститутка. Подсъдимият
Т. й обяснил как трябва да се държи с клиентите, направили снимки, създал нейни
обяви в интернет. В края на втората седмица от престоя си в град София 2016 г.,
К. започнала да проституира в апартамента в гр. София, кв.„***“. Клиентите се
обаждали по телефон, който Т. осигурил.
Цените на сексуалните услуги, които К. предлагала, били 100 лева за половин час
стандартен секс с фелацио и 150 лева за един час стандартен секс с фелацио. К.
проституирала до началото на месец август 2016 г., след което се прибрала в гр.
Стара Загора, започнала да се укрива от Т. и да не отговаря на обажданията му.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от взаимната логическа взаимовръзка на показанията
на свидетелката К. дадени на досъдебното производство пред съдия, които
кредитира като убедителни и правдиви; показанията на свидетелката И.К. /преди Ал.../;
приобщените ВДС от том 3 на ДП установяващи разговори, които Т. е водил с лекар
относно състоянието на свидетелката А.К. когато е била при него и И.К. /преди Ал.../
в София и е лекувала наркозависимостта си.
Свидетелката К. в съдебно
заседание установи, че познава подсъдимия Т. чрез майка си, а Р. познава бегло.
Разбрала, че И. и Т. ***. Искала да се откъсне от средата си в Стара Загора,
затова началото на лятото 2016 година приела да отиде да се лекува в София,
като се настанила в квартирата при Т.. В квартирата била и свидетелката И.К.,
която проституирала там, а преди това проституирала в Стара Загора. К. твърди,
че тя самата също е започнала да проституира в апартамента в София, тъй като й
трябвали парични средства. Имала да връща заем и на Т. около 3000 лева. Сочи,
че била неадекватна когато давала показания на досъдебното производство. Показанията
й в съдебно заседание в значителната си част се различават от тези дадени пред
съдия на досъдебното производство. След като последните бяха прочетени и
приобщени, свидетелката заяви: „не че не е вярно прочетеното, но нещата са
преувеличени…“ и че „Казала ги е тогава нещата защото се страхувала да не бъде
обвиняема“. При преценка показанията на тази свидетелка съдът отчете това, че
същата дълго време отказваше да се явява доброволно в залата, за да избегне
среща и непосредствен контакт с подсъдимия Т.. Поведението й в залата по време
на разпита също не е без значение – неуверена и плаха. Свидетелката понастоящем
е поставила ново начало в битието си, има родено дете и е логично и житейски
обяснимо желанието й да забрави частта от миналото си докато е пребивавала в
София с подсъдимия Т.. Самата свидетелка всъщност в хода на съдебното следствие
реално потвърди истинността на показанията дадени вече пред съдия в период по
близък до процесните събития, когато спомените и
възприятията й са били много по пресни, пълни и обективни, като посочи, че
„..не че не е вярно прочетеното…“. Колко и дали са „преувеличени нещата“, то
това е субективно усещане, но не може да игнорира крайния извод на съда, че на
неустановена дата през месец юни 2016 г. в гр. София, в жилище, находящо се на неустановен адрес в кв. „***“, подсъдимият Т.
е набрал свидетелката А.Г.К., като й предложил и я убедил да проституира с цел
да бъде използвана за развратни действия - да прави секс срещу заплащане с лица
от мъжки пол /да проституира/, като деянието е извършено чрез обещаване на
облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите за извършената от
нея дейност /проституция/ за покриване на заем и за лично ползване.
Дори хипотетично да се
приеме, че показанията „са преувеличени“/виж заявеното от К. в съдебното
следствие/, самата К. няма как да знае подробности и случаи касаещи
свидетелката И.К., а показанията на свидетелката И.К. именно кореспондират с
тези на К. дадени на досъдебното производство. Ето защо, съдът приема,
показанията на свидетелката А.К. от досъдебното производство, прочетени в
съдебно заседание, за непосредствени, достоверни и правдиви и ги кредитира с
доверие.
Възражението, че тази
свидетелката не е пострадало лице и затова не е предявила граждански иск и/или
частно обвинение срещу Т. е неоснователно. Правото на тези две претенции е
субективно и свидетелката преценя дали да го упражни или не. В случая житейски
е по логична приетата от свидетелката позиция на неучастие като страна единствено
и с оглед мотив да избегне всякакви контакти с Т., напомнящи й за преживяната от
нея сексуална експлоатация.
Дали свидетелите А.К. и И.
A./сега К./ са били проститутки преди запознанството си с подсъдимия Т.,
респективно дали свидетелката М.Д. се е занимавала с предлагане на секс услуги
срещу заплащане преди запознанството си с подсъдимите, е без значение за
правилното решаване на делото. По делото се установи по несъмнен и категоричен
начин, че свидетелките А.К. и И. A./сега К./ са набрани от Т. да работят като проститутки с клиенти, като
отчитат на Т. получените парични облаги
от предлаганите секс услуги. За да започнат тази си дейност подсъдимият Т. им е
обещал облаги – получаване на част от парите платени от клиентите. Установи се
по несъмнен начин също така, че свидетелката М.Д. е набрана от подсъдимите да
„работи като проститутка“, като са й обещали получаване на облаги - получаване
на част от парите получени от клиентите за извършената от нея проституция.
Без значение за правилното
решаване на делото е това дали трите пострадали лица упражняват подобна дейност
и след прекратяването на процесните отношения.
Т. възразява, че
показанията на свидетелите М.Д. и И.К. /преди Ал.../ не са правдиви и
обективни, защото и впоследствие Д. се занимавала с проституция и имала обяви.
Това възражение е неоснователно. В закона няма забрана относно това лица занимаващи
се с проституция да дават показания и няма ограничение и за съда да ги ползва.
Но от друга страна следва да се посочи, че показанията на частните обвинители
не са изолирани и противоречиви, а намират категорична опора в останалия събран
доказателствен материал, обсъден по – горе, подкрепящ
обвинителната теза и извода на кого са се отчитали момичетата от заработеното
при предоставяните на клиенти секс услуги.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за установена от взаимната, логическа и последователна
връзка на следните доказателства и доказателствени
средства:
- заключение на съдебно-почерковата експертиза, което приема за
добросъвестно и компетентно дадено. Експертите са ползвали предоставения им от
разследващите органи сравнителен материал, посочен подробно в заключението.
Видно от заключението на съдебно-почерковата
експертиза том 2 лист 75 от ДП – подписът на „заемател“
в оригинала на договор за заем от 12.07.2016 г. сключен между заемодател С.Т. и
„заемател“ свидетелката Р.Д. за сумата 4000 лева с нотариална заверка на подписа е положен от свидетелката
Р.И.Д.. Съдът счита, че не са налице основания за извод за некомпетентност и
евентуална недобросъвестност от страна на експертите П.Х.Т. и К.В.И. и приема
заключението на експертизата, като отговарящо в пълнота на задачата поставена в
постановлението от 06.12.2017 г.;
За пълнота следва да се
посочи също така, че хипотетично, дори да се изключи договорът с нотариална
заверка на подписа от доказателствената маса, то и
без това доказателство изводите досежно реализираната престъпна дейност на Т.
описана по – горе, намират подкрепа в достатъчно убедителни и непротиворечиви
доказателства, каквито са показанията на свидетелите, обсъдени по – горе и
кредитирани с доверие от съдебния състав и приложените вдс;
-предявените
на страните ВДС от досъдебното производство в том III, със съдържание потвърждаващо
дейност на подсъдимия Т. ***; негови разговори с жени и с лекар относно лечение
на А.К. ***; за това, че за свидетелката И.К. е търсил кожен специалист;
разговори от началото на август с жена с телефон „…785234“ /ползван от свидетелката
Р.Д., майка на И.К. /преди Ал...//, в които коментират И., състоянието й,
отношенията й с Б.; за това как майката на И. настоява да разбере истината къде
е ходила И. тия три-четири месеца, какви ги е вършила, как се е запознала И.
със С.Т., къде за първи път я е видял той; защо И. е в това състояние да
припада и се е „покрила заради С.Т.“; Показателен е също разговор, в който Т.
признава, че е купувал на И. бански, давал пари за пътни, кафета и каквото
поиска да иде на море, при което майката на И. сочи, че това нарочно го е
казала, че отива на море /лист 27/, за да можела да избяга от С.; /лист 31/ -
майката на И. заявява на Т., че ще я принуди да й каже това което той крие.. че
в София е станало нещо.. майката изразява съмнения, че И. е била проститутка
някъде с него… това е единствената причина И. да се депресира… кой я е бил, кой
я е тормозил всичко ще излезе наяве.“. Това подкрепя показанията на
свидетелката Р.Д. /сега Ал.../, че когато е подписвала договора от 12.07.2016
г. не е знаела истината за това къде е била И. и с какво се занимавала;
- показанията на свидетелите
разпитани в съдебно заседание - М.Д.Д., Р.И.Д., Б.И.А.,
И.Б.Д. и А.Т.К.;
- прочетените в хода на
съдебното следствие показания от досъдебното производство на М.Д.Д. и И.Т.К., Б.И.А., И.Б.Д. и А.Т.К.. От тези показания, преценени
съвкупно в тяхната логическа взаимовръзка по несъмнен начин се установява
участието на всеки подсъдим в конкретната престъпна дейност, за която му е повдигнато
обвинение;
- прочетените и приобщени по
реда на чл.283 от НПК протоколи и други документи от досъдебното производство
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: протоколи за
разпознаване на лица и предмети от 06.10.2016 г.; сигнал; протокол за
доброволно предаване от 01.03.2016 г.; справка от Хотел „Сити“; протокол за
доброволно предаване от 25.02.2016 г.; съдебно-медицинско удостоверение на живо
лице № 48/2016 г.; разписка № 06000412261659/06.02.2016 г.; разписка №
06000416781773/18.02.2016 г.; листи с телефонни номера; жалба от М.Д. от
25.02.2016 г.; протокол за доброволно предаване от 19.04.2016 г.; справки от
„Адам и Ева“; справка от „Резон“ ООД; справки от „Ало.БГ“ ЕООД; справка от „Булсатком“; справки от „Ало.БГ“ ЕООД; договор за заем от
12.07.2016 г.; протокол за предупреждение от 26.10.2016 г.; постановления за
привличане на обвиняем; договор за заем от 08.09.2016 г.; протокол за вземане
на образци за сравнително изследване;
протокол за доброволно предаване; договор за заем от 12.07.2016 г.;
справки от регистър на нотариус Бойко Георгиев; постановление на СРП от
20.04.2018 г.; постановление за привличане на обвиняем Д.Р. от 11.05.2018 г.;
постановление за привличане на обвиняем С.Т. от 14.05.2018 г.; постановление за
привличане на обвиняем С.Т. от 10.08.2018 г.; справки за съдимост; определение
по ЧД № 9437/2018 г. по описа на СРС; постановление за повдигане спор за последственост; постановление на ВКП от 13.04.2018 г.;
постановления за удължаване срока на разследване; протоколи за предявяване на
разследване; справки от УИС на Прокуратура на Република България; справки за
съдимост подсъдимите;
- приетите като писмени доказателства справки за съдимост на подсъдимите;
свидетелство за съдимост на Р.; постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по образувана преписка № 3852/2017 г. по повод жалба на Т. срещу свидетелят Т.И. за
отправена заплаха на 04.10.2017 г., ведно с жалбата на Т. по този повод.
Свидетелката И.К. /преди Ал.../
в показанията си установи, че докато била непълнолетна на 17 години била
интимна приятелка със свидетеля Б.А.. Той имал да връща пари на С.Т., заем
около 1000 лева. Подсъдимият Т. й обещал облаги, парите плетени от клиентите за
извършваната от нея проституция да ги използва за покриване заема на А. и за
нейно лично ползване. Когато казала на Т., че не иска да проституира, той я
заплашил, че ще я залее с киселина. Свидетелката сочи, че се съгласила да
работи за С.Т. като проституира. Заработвала наема за квартирата, където
предоставяла секс услуги срещу заплащане. Делили със С.Т. спечеленото от нея 50
на 50. Показанията на тази свидетелката намират подкрепа в изложеното от свидетелите
И.Д. и Т.И.. Д. сочи, че разбрала от И., че С.Т. я карал да прави секс услуги
против волята й в апартамент в София. Вземал й парите, тя избягала и се укрила.
С.Т. търсил И. след като се е укрила. Свидетелят Т.И. също посочи, че пред него
свидетелката И.К. споделила, че е проституирала като се е отчитала на
подсъдимия Т., проституирала е за него и докато е била в София, че той я „бил
заплашвал.., притеснявал я“.
Свидетелят Д.Ф. заяви, че не
си спомня нищо и поради това бяха прочетени показанията й на досъдебната фаза. След
прочита им свидетелката заяви, че не помни да е казвала такива неща. Съдът
приема, че показанията от ДП том 2 са обективни и правдиви и установяват
близките, приятелски отношения между подсъдимите, които все са заедно. Всъщност
изявлението в съдебното заседание, че свидетелката не помни, не означава, че не
е депозирала така прочетените показания. Промяната в позицията намира логично
обяснение от страх от подсъдимите.
По искане на подсъдимия Т.
като свидетел е разпитан А.Б.. Б. е в приятелски отношения с подсъдимия Т..
Сочи, че е виждал обяви в интернет на М.Д. за секс услуги. Тя имала връзка с П.
/понастоящем покойник/, който бил най-добрия приятел на този свидетел. Обаждал
се е на обявата и по гласа е разпознал М.Д.. Свидетелят и Д. се познавали
покрай П.. Д. никога не е споделяла да има проблеми с подсъдимия Т., даже
свидетелят не е знаел, че тя се познава със С.Т.. Според свидетеля, П. и Т.
били добри познати и нямали разногласия. Съдът приема, че тези показания по никакъв начин не оборват обвинителната
теза. Всъщност свидетелката Д. в нито един момент не е отричала с какво се е
препитавала преди и след като на 24.02.2016 г. е подала сигнал срещу
подсъдимите в сектор БОП. Това, че тя се познава с този свидетел покрай
приятеля му П., не е повод тя да разказва пред този свидетел какви проблеми има
с подсъдимите и в частност с Т.. Това обяснява и твърдението на този свидетел,
че той не знаел, Т. се познава с М.Д..
Съдът не намира основания да
не кредитира с доверие показанията на свидетелите частни обвинители в съдебно
заседание ведно с направените от тях уточнения и прецизиране на изложеното от
свидетелката М.Д., наложило изменение на обвинението; прочетените от
досъдебното производство показания на свидетелката А.К., които приема за непосредствени
и достоверни. Нормално и житейски логично и обяснимо е свидетелката К. в залата в присъствието на подсъдимите да се
притеснява от това да е откровена и да говори истината, която не е в полза и
интерес на подсъдимите предвид спецификата на отношенията. Житейски е нормално
свидетелите К. и Ф. да се страхуват от подсъдимите и да не искат да споделят в залата,
в тяхно присъствие престъпните обстоятелства, в които са били участници и на
които са станали свидетели. Показанията на досъдебното производство са непротиворечиви
в съществената си част, взаимно допълващи се, убедителни и логични и се
подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Показанията на свидетелката М.Д. разпитана в хода на съдебното
следствие звучат искрено и убедително. Свидетелката подробно сподели личните си
и непосредствени преживявания свързани със запознаването й с подсъдимите,
дейността, която са предложили и убедили да упражнява, обещаването на облаги –
получаване на средства, на част от заработката от
проституцията.
Показанията на свидетелката И.
A./сега К./ разпитана в хода на съдебното следствие звучаха искрено и
убедително. Свидетелката подробно изложи личните си и непосредствени преживявания свързани
със запознаването й с подсъдимия Т., поводът и дейността, която й е предложил
да упражнява, обещаването на облаги от част от заработката
от проституцията. Правдиво и убедително звучат показанията на тази свидетелка в
частта им, в която описва конкретната ситуация, когато Т. я е заплашил, че ще я
залее с киселина, ако откаже да бъде проститутка.
Свидетелката К. не заяви
категорично и еднозначно, че не поддържа показанията си от досъдебното
производство. Напротив, след прочита им свидетелката бе неуверена, неубедителна,
колеблива и всячески се стараеше да
отклони отговорите си сякаш търси извинение за позицията си в залата. Тази
несигурност и витиеватост в отговорите демонстрирана пред съдебния състав още
веднъж мотивира съдът да приема и кредитира с доверие показанията на свидетелката
К. от досъдебното производство като непосредствени и достоверни.
Подсъдимите отричат
обвиненията, считат себе си за невинни, поради което искат съдът да ги
оправдае. Обясненията съдът приема за защитна позиция, която подсъдимите упражняват
по свое усмотрение. Съгласно НПК подсъдимият има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината.
Анализът на установената в
хода на съдебното следствие фактическа обстановка и събрания доказателствен
материал дават основание на настоящия състав да направи извод, че подсъдимите
са автори на престъпленията, за които са обвинени.
Съдът приема за установено,
че подсъдимите са осъществявали съвместна дейност със съвместна специална цел –
използване на свидетелката М.Д. за развратни действия с цел – извличане на парична
облага от нейните действия.
В случая изводът на съда
досежно авторството се изгражда на база
преценката на всички доказателствени средства в
тяхната логическа последователна връзка и взаимосвързаност.
На следващо място,
показанията на свидетелите М.Д. и И.К. /преди Ал.../ в досъдебната фаза в
съществената си част не противоречат с тези дадени от тях в хода на съдебното
следствие. В съдебна фаза показанията на свидетелите звучаха искрено,
убедително, подробни и категорични са, като свидетелите желаят и съдействат да
се разкрие обективната истина в пълнота. В случая е налице система от
доказателства, които потвърждават правдивостта и достоверността на изложеното
от свидетелките частни обвинители.
С оглед така събраните по
делото доказателства, авторството на подсъдимите по отношение на
инкриминираните деяния е установено по безспорен и категоричен начин. По
несъмнен начин бяха установени и всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото.
Относно престъпленията
в раздела „Трафик на хора“ следва да се посочи за пълнота следното: Изпълнителното
деяние според разпоредбата на чл.159а ал.1 от НК се изразява в два акта –
първият е установяването на една от четирите форми на изпълнителното деяние,
предвидени в чл.159а, ал.1 от НК – набиране, транспортиране, укриване или
приемане на отделни лица или групи от хора; вторият е използването им за
развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за
да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им. От
субективна страна престъплението се характеризира с два момента: 1. пряк
умисъл, деецът да съзнава, че набира, транспортира, укрива или приема отделни
лица или групи от хора; 2. специфична цел – да бъдат използвани за развратни
действия, принудителен труд, отнемане на телесни органи или пък да бъдат
държани в принудително подчинение. Предвидени са и шест квалифициращи случаи,
когато деянието е извършено: - спрямо лице, ненавършило 18 години; - чрез
използване на принуда или въвеждане на лицето в заблуждение; - чрез отвличане
или противозаконно лишаване от свобода; - чрез използване състояние на зависимост;
- чрез злоупотреба с власт; - чрез обещаване, даване или получаване на облаги
/чл.159а ал.2 от НК/.
С тези изменения в
НК бяха криминализирани общественоопасни
деяния, които са породени в периода на прехода към пазарна икономика и са
свързани с транснационалната престъпност. Разделът „Трафик на хора” е създаден
в изпълнение на международните ангажименти на Република България по
ратифицираната Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана
престъпност /ДВ бр.42/2001 г./, както и приетия към тази Конвенция Протокол за
предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора и особено на жени и
деца /наричана за кратко Протокола за трафик/. В изпълнение на същите
международни ангажименти бе приет и Законът за борба с трафика на хора /ДВ
бр.46/2003 г./. Следва да с отбележи, че законодателят в нормата на чл.159а,
ал.1 от НК е разширил приложното поле на понятието „трафик” в сравнение с обема
на това понятие в чл.3, б.”а” от Протокола за трафик. В разпоредите на
Протокола за трафик /който са цялостно произведени по-късно в Параграф 1, т.1
от ДР на ЗБТХ/, понятието „трафик” е формулирано като: „набиране,
транспортиране, прехвърляне, укриване и приемане на хора, независимо от
изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване
от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост
или чрез даване, получаване, или обещаване на облаги, за да се получи
съгласието на лице упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с
цел експлоатация. От друга страна, „експлоатацията” включва противозаконно
използване на лица за развратни действия; за отнемане на телесни органи; за
осъществяване на принудителен труд; за поставяне в робство или в положение
сходно с робството /В тази насока виж чл.3, б.”б” от Протокола за трафик и
параграф 1, т.2 от ДР на ЗБТХ/. „Трафик на хора” по силата на чл.3 б.”а” от
посочения Протокол означава набирането, транспортирането, укриването или
приемането на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на
принуда, отвличане, измама, подвеждане, злоупотреба с власт или със зависимостта на дадени лица или чрез даване
или получаване на плащания или други ползи за получаване съгласието на лице,
което има контрол върху друго лице, с цел експлоатиране. Експлоатацията включва
като минимум експлоатиране на проституцията на други лица. За криминални
престъпления се обявяват опитът и съучастието, както и организирането и
насочването на други лица към извършване на тези престъпления /чл.5 от
Протокола/. По смисъла на посочените разпоредби трафикът на хора представлява
осъществяването на някоя от формите на изпълнителното деяние /набиране,
транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане/, което осъществяване е
станало, чрез използване на някой от посочените начини /принуда, отвличане,
противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, с положение
или чрез даване, получаване или обещаване на облаги/ и със съответната
специфична цел /използване за развратни действия; за отнемане на телесни
органи; за осъществяване на принудителен труд; за поставяне в робство или в
положение сходно с робството /. Разпоредбата на чл.159а от НК има по-широк обем
за разлика от разпоредбите на Конвенцията. Смисълът на посочената законова
разпоредба „трафик на хора” представлява „набирането, транспортирането,
укриването или приемането на отделни лица или група от хора с цел да бъдат
използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни
органи или за да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от съгласието
им”, т.е. по смисъла на чл.159а от НК, за да е осъществен „трафик” е достатъчно
да е осъществена някоя от формите на изпълнителното деяние /набиране,
транспортиране, укриване или приемане/ със съответната специфична цел за
експлоатация /използване за развратни действия/, без да е необходимо това
деяние да е осъществено, чрез някой от специфичните средства /специфичните
начини/. В разпоредбите на НК специфичните начини /средства/ на осъществяване
на изпълнителното деяние, както и такова деяние чрез обещаване, даване или
получаване на облаги са възведени като квалифициращи /отежняващи/
обстоятелства по чл.159а ал.2 от НК.
Съществено е също
така, че при престъплението „трафик”, съгласието на жертвата на трафик е ирелевантно, априори
законодателят е изключил волята на жертвата, т.е. дори деянието да е извършено
със съгласието на жертвата /трафикираното лице/, това
не изключва наказателната отговорност на лицето, осъществило някоя от формите
на трафик. С други думи всяко лице осъществило някоя от формите по чл.159а,
ал.1 от НК с целта посочена там, извършва престъпление трафик независимо, че
това е станало със съгласието на трафикираното лице.
Съгласието или
съдействието на жертвата не изключват отговорността на дееца при осъществяване
на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението „трафик
на хора” – виж Тълкуватено решение 2 от 16.07.2009 г.
на ВКС.
Поради това
трафикът на хора е формално престъпление – същото е налице, когато е
осъществена някоя от формите на изпълнителното деяние със съответната цел,
независимо дали тази цел е била реализирана. Измененията на НК, с включването
на престъпния състав по чл.159а ал.1 и 2 от НК е обнародван в ДВ и е сведен до
знанието на всички граждани, който са длъжни да познават закона и да го
спазват.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От приетата за установена
фактическа обстановка съдът приема за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че:
- подсъдимият Д.К.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.159а ал.2 т.6 във връзка с ал.1 предложение „първо“ и предложение
„второ“, във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като на неустановена
дата в началото на месец ноември 2015
г. в заведение „К.“ в град Стара Загора, като извършител,
в съучастие със С.Т.Т. – съизвършител,
набрал отделно лице М.Д.Д., като й предложил и я уговорил да проституира, и
впоследствие на неустановена дата през втората седмица на месец ноември 2015 г. и ежеседмично през
периода от 01.01.2016 г. до средата на февруари 2016 г., в условията на
продължавано престъпление, транспортирал М.Д.Д. с лек автомобил марка „П.“, *****, с неустановен
регистрационен номер от град Стара Загора до град П., с цел да бъде използвана
за развратни действия - да прави секс срещу заплащане с лица от мъжки пол (да
проституира), като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги - получаване на част от парите, платени от
клиентите, за извършената от нея дейност (проституция).
- подсъдимият С.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
основание чл.159а ал.2 т.6 във връзка с ал.1 предложение 1 и 2 във връзка с
чл.20 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като на
неустановена дата в началото на месец ноември 2015 г., в заведение „К.“ в гр.
Стара Загора, като извършител в съучастие с Д.К.Р. – съизвършител,
набрал отделно лице М.Д.Д., като й предложил и я
уговорил да проституира, и впоследствие на неустановена дата през втората
седмица на месец ноември 2015 г. и ежеседмично през периода от 01.01.2016 г. до средата на февруари 2016 г., в условията на
продължавано престъпление, транспортирал М.Д.Д., с
лек автомобил марка „П.“, *****, с неустановен регистрационен номер от гр.
Стара Загора до гр. П., с цел да бъде използвана за развратни действия - да
прави секс срещу заплащане с лица от мъжки пол (да проституира), като деянието
е извършено чрез обещаване на облаги - получаване на част от парите, платени от
клиентите, за извършената от нея дейност (проституция).
На първо място, подсъдимите са
осъществили изпълнителното деяние „набиране” на отделно лице, което осъществили
с активни действия - привличане, убеждаване и вербуване на Д. да проституира за
тях, с което са я склонили и мотивирали да проституира. Мотивационното
въздействие в конкретния случай е осъществено и чрез обещаване на материални
облаги - обещали на Д., че ще получава част от изкараните от нея от проституция
пари, „ще дели 50 на 50 с подсъдимите“. Налице е и квалифициращия признак „обещаване
на облаги“. В случая доброволния характер на поведението на Д. не може да има
значение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимите.
На следващо място, подсъдимите са
осъществили изпълнителното деяние „транспортиране” на отделно лице - извършили
действия, свързани с превозването на Д. ***, като пътували/съпровождали свидетелката Д.. Т. е управлявал л.а. марка „П.“,
***** с неустановен регистрационен номер и с него превозвали Д. ***, където да
проституира, като в автомобила в повечето случаи пътувал подсъдимият Р..
От субективна страна,
подсъдимите са извършили престъплението с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК – всеки е съзнавал обществено опасния характер на деянията си включително
и квалифициращите му признаци, предвиждал техните обществено опасни последици,
и искал настъпването на същите и е бил наясно, че това съзнание е налице и у
другия съизвършител. Подсъдимите са съзнавали, че набират
и транспортират Д., като е налице и специалната цел, с която са действали и
която предвижда закона – действали са с целта Д. да бъде използвана за
развратни действия. Подсъдимите съзнавали, че деянието е осъществено и чрез
обещаване на материални облаги. Същевременно всеки от подсъдимите е съзнавал,
че действа в съучастие като съизвършител с другия
подсъдим, като всеки от тях е съзнавал собственото си неправомерно поведение,
обществено опасните последици от него, като е целял същите. Съзнавал е и противоправното поведение на другия подсъдим, обществено
опасните последици от него, като е целял съвместно извършваната на престъпна
дейност с другия съизвършител и настъпилия от нея общ
престъпен резултат, като заедно са се стремили към общата цел – парична облага.
Подсъдимият Т. е съзнавал както своя принос, така и приноса на другия
съучастник, а именно на подсъдимия Р., за осъществяване на съвместната престъпна
дейност, бил е наясно, че в своята дейност са подпомагани един от друг и
съвместно са действали за съвместната
цел. Подсъдимите при
осъществяване на престъпната си дейност с пострадалото лице М.Д., са действали
като съучастници, като формата е съизвършителство,
а именно същите са участвали в самото изпълнение на престъплението от обективна
и субективна страна съгласно чл.20 ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Съгласно чл.20 от НК
- съучастието е задружно, умишлено участие на две или повече лица в осъществяването
на едно умишлено престъпление. Съучастници в
извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и
помагачите. За да бъде налице съизвършителство от обективна страна деецът следва да участва
в самото изпълнение на престъплението /чл.20 ал.2 от НК/. От субективна страна
трябва да има умисъл за участие в самото изпълнение на престъплението –
изпълнителят да знае, а също така да иска или да допуска да осъществи онова,
което спада към изпълнителното деяние.
От обсъдените по -
горе доказателства се установява, че подсъдимите са съучастници
в извършване на умишлено престъпление, за което са дадени на съд. В тази насока
са изцяло показанията на свидетелката частен обвинител М.Д..
Съдът намира за
безспорно доказано, че подсъдимите са осъществявали престъпната си дейност по
транспортирането на свидетелката М.Д. с цел предоставянето й за развратни
действия в съучастие като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. При осъществяване
на гореописаната дейност подсъдимите са поддържали връзка помежду си, при
общност на умисъла и със съзнание за специфичната цел. Безспорно се доказа
общност на умисъла за извършване на деянието с пострадалата Д.. Подсъдимите
имат задружност в действията си и извършват дейността си със специфичната цел
по чл.159а ал.1 от НК, която е обективирана в общите
им действия за нейното постигане. Поведението на всеки подсъдим следва да се
разглежда спрямо изпълнението на признаците на състава, който в случая се
състои от отделни акта.
Когато една или
няколко от формите на изпълнение по чл.159а от НК са осъществени от две лица
при общност на вината, и със съзнанието за целта по чл.159а ал.1 от НК,
независимо къде те са извършени, деянието ще се квалифицира по чл.159б вр.чл.20 ал.2 от НК – виж Тълкувателно решение № 2 от 2009
г. на ВКС/.
От установената
фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимите следва извода, че всеки от тях е действал при пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Всеки подсъдим е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал, пряко целял настъпването на
обществено опасните последици.
Всеки от подсъдимите
е участвал в умишлената престъпна дейност, като е искал задружното
осъществяване на престъплението. Налице е общ умисъл и съзнание за общ принос
за постигане на престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК и съзнание за
специфичната цел за съответната експлоатация на момичето М.Д., да бъде
използвана за развратни действия с цел извличане на материална облага от
нейните действия.
Деянията се извършени
през непродължителен период от време, при еднородност на вината и при една и
съща обстановка, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което
подсъдимите са осъществили и състава на чл.26 ал.1 от НК.
От приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че:
- подсъдимият С.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.159а ал.2 т.1 т.2 и т.6 във връзка с ал.1 предложение
„първо“ от НК, тъй като на
неустановена дата през месец март 2016 г. в град Стара
Загора, набрал отделно лице - И. M.A./понастоящем с имена И.Т.К./, като я убедил да проституира, с цел да бъде използвана за развратни
действия - да прави секс срещу заплащане с лица от мъжки пол /да проституира/,
като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години - към месец март
2016 г. A.е била на навършени 17 години и деянието е извършено чрез използване
на принуда - заплашил я, че ако не се съгласи ще я залее с киселина и чрез
обещаване на облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите за
извършената от нея дейност /проституция/ за да ги използва за покриване на заем
и за лично ползване.
От обективна страна, Т. е
извършил престъплението чрез действие, като е осъществил изпълнителното деяние
„набиране” на отделно лице по смисъла на чл.159а ал.1 от НК, което осъществил с
активни действия на привличане, убеждаване и вербуване на свидетелката И. A.да бъде
проститутка и му отчита заработката от платените от
клиентите парични средства. От обективна страна подсъдимият е осъществил
деянието по отношение на лице, ненавършило 18-годишна възраст. Мотивационното
въздействие в конкретния случай е осъществено, както чрез използване на принуда
- заплашил е Ал..., че ако не се съгласи да проституира ще я залее с киселина,
така и чрез обещаване на материални облаги - обещал й, че ще получава част от
изкараните от нея от проституция пари. Налице са квалифициращи признаци, а
именно „спрямо лице, ненавършило 18-годишна възраст“, „използване на принуда” и
„обещаване на облаги“
– получаване на част от парите платени
от клиентите за извършената от нея дейност /проституция/, за да ги използва за
покриване на заем и за лично ползване.
От субективна страна подсъдимият
е извършил престъплението с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
включително и квалифициращите му признаци, предвиждал е неговите общественоопасни последици, и искал настъпването на същите.
Т. е съзнавал, че набира И. A./сега К./ с цел тя да бъде използвана за
развратни действия. Т. е съзнавал, че деянието е осъществено и чрез използване
на принуда и обещаване на материални облаги, както и че A.няма навършени 18
години към момента на извършване на деянието.
От приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че:
- подсъдимият С.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.159а ал.2 т.6 във връзка с ал.1
предложение „първо“ от НК, тъй като на неустановена дата през месец юни 2016 г. в гр. София, в
жилище, находящо се на неустановен адрес в кв.„***“,
набрал отделно лице - А.Г.К., като й предложил и я убедил да проституира с цел
да бъде използвана за развратни действия - да прави секс срещу заплащане с лица от мъжки пол /да проституира/, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги - получаване на част от парите, платени от клиентите за
извършената от нея дейност /проституция/ за покриване на заем и за лично
ползване.
От обективна страна, Т. е
извършил престъплението чрез действие, като е осъществил изпълнителното деяние
„набиране” на отделно лице по смисъла на чл.159а ал.1 от НК, което осъществил с
активни действия на привличане, убеждаване и вербуване на К. да проституира за
него. Мотивационното въздействие в конкретния случай е осъществено чрез
обещаване на материални облаги — обещал на К., че ще получава част от
изкараните от нея от проституция пари.
От субективна страна
е извършил деянието с пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е
обществено опасния характер, включително и квалифициращите му признаци,
предвиждал е неговите обществено опасни последици, и е искал настъпването на
същите. Т. е съзнавал, че набира К. с цел тя да бъде използвана за развратни
действия. Т. е съзнавал, че деянието е осъществено чрез обещаване на материални
облаги - получаване на част от
парите платени от клиентите за извършената от нея дейност /проституция/ за
покриване на заем и за лично ползване.
От събраните доказателства
безспорно се установява, че са касае до незаконен трафик на хора с цел да бъдат
използвани, предоставяни за развратни действия, независимо от съгласието им. Безспорно
е, че убеждаването за предоставяне на платени сексуални услуги по същество е
поведение, което противоречи на моралните норми и в този смисъл представлява
развратно действие. Наличието на съгласие от страна на трите свидетелки за
извършване на последните не изключва отговорността на подсъдимите. Разпоредбата
на чл.159а ал.1 от НК сочи, че престъплението „трафик на хора” е налице
независимо от съгласието на момичето. В този смисъл неоснователни са възражения,
че не е налице състава на престъпление, тъй като момичетата извършващи
проституция са действали доброволно.
След съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че обвиненията срещу подсъдимите
са доказани по несъмнен и убедителен начин, поради което следва да понесат съответната
отговорност.
ВИД и РАЗМЕР на наказание на
подсъдимия Д.К.Р.:
Съдът съобрази
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в
чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а така също съобрази и целите залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на НК, действащ по време на извършване на престъплението, е
предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода и глоба от 10 000
до 20 000 лева.
Понастоящем не е налице по –
благоприятен закон.
С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът отчете като:
-
смекчаващи
отговорността обстоятелства – семейно и трудово ангажиран.
-
отегчаващи
отговорността обстоятелства – съдебно минало.
Това, че не се признава за
виновен е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение,
но не следва да се отчита за отегчаващо отговорността обстоятелство.
Касае се за престъпление
особено опасно в настоящия етап от развитие на обществото, когато
икономическите условия довеждат и до занижени морални критерии. Деянието е със
сравнително висока степен на обществена опасност. Степента на обществена
опасност на подсъдимия не е ниска предвид съдебното минало. Наказанието следва
да се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като няма многобройни и/или
изключителни вината обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Ето защо, съдът наложи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в
размер на законоустановения минимум, а именно три
години лишаване от свобода при
първоначален “общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Следва да се наложи и
второто кумулативно предвидено в закона наказание, а именно глоба в размер на
минималния законоустановен 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
Съдът счита, че в максимална
степен ще се изпълнят целите на наказанието по чл.36 от НК за превъзпитаване на
подсъдимия, така и за възпиращо действие спрямо останалите членове на
обществото.
Не е приложимо условно
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Видно от приетите като
писмени доказателства справки за съдимост, не е възможна реабилитация по чл.86
от НК, тъй като наказанията са ефективни и над три години лишаване от свобода,
а и деянието по нохд № 326/99 г. е в изпитателен срок
на осъждането по нохд № 382/96 г.
Подсъдимият има осъждане по нохд № 326/99 г. в сила на 09.02.2000 г. - пет години лишаване
от свобода, като е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК да изтърпи и друго
предишно наказание пет месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият има осъждане по нохд № 779/99 г. в сила на 07.07.2000
г. – една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим,
групирано с наказанието по нохд № 326/99 г. На 07.07.2004 г. е освободен с условно предсрочно освобождаване с
изпитателен срок 11 месеца и 7 дни.
Подсъдимият има осъждане по нохд № 96/08 г. в сила на 15.02.2008 г. - две години и 10
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е изтърпял на
07.06.2010 г. По дело № 779/99 г. и № 96/2008 г. осъжданията не са в условия на
съвкупност.
Подсъдимият има и друго,
ново осъждане по нохд № 551/2011 г. за умишлено деяние
извършено на 09.02.2011 г., присъда в влязла в сила на 31.03.2011 г.
Към времето на извършване на
деянията предмет на настоящото дело не е изтекъл реабилитационен
десетгодишен срок по чл.88а ал.2 от НК от изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, считано от 07.06.2010 г. Ето защо, следва извода, че подсъдимият, към
датата на деянията, за които е даден на съд по настоящото дело е осъждан /не е реабилитиран/
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Поради гореконстатираното не е възможно прилагане на условно
осъждане по чл.66 ал.1 от НК по настоящото производство. Приетото като писмено
доказателство свидетелство за съдимост на подсъдимия, не игнорира горните
изводи на настоящия съдебен състав.
ВИД и РАЗМЕР на наказание на
подсъдимия С.Т.Т.:
При определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази
с принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното
престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
личността на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а
така също съобрази и целите залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на НК, действащ по време на извършване на всяко от престъпленията,
е предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода и глоба от 10
000 до 20 000 лева.
Понастоящем не е налице по –
благоприятен закон.
С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът отчете като:
-
смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало; липсват данни за други противообществени
прояви след процесните деяния;
-
отегчаващи
отговорността обстоятелства - проявена
престъпна упоритост.
Това, че не се признава за
виновен е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение,
но не следва да се третира за отегчаващо отговорността обстоятелство.
Касае се за престъпления
особено опасни в настоящия етап от развитие на обществото, когато
икономическите условия довеждат и до занижени морални критерии. Деянията са със
сравнително висока степен на обществена опасност. Степента на обществена
опасност на подсъдимия е към ниска предвид чистото съдебно минало. Наказанието,
за всяко от престъпленията посочени по – горе, следва да се определи при
условията на чл.54 от НК, като няма многобройни и/или изключителни вината обстоятелства
по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Ето защо, съдът наложи на
подсъдимия за всяко от престъпленията, посочени по – горе, наказание в законоустановения минимум, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок
от пет години.
Следва да се наложи за всяко
от престъпленията и второто кумулативно предвидено в закона наказание, а именно
глоба в размер на минималния законоустановен 10
000.00 /десет хиляди/ лева, като се отчетат принципите в разпоредбата на чл.47
ал.1 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо най – тежко наказание три години лишаване
от свобода, изпълнението на което отложи за изпитателен срок от пет години и
глоба общо в размер на 10000 лева.
Подсъдимият е с чисто
съдебно минало и в конкретния случай изолирането му в затвор би било прекалено
използване на наказателната репресия. Целите на наказанието ще се постигнат в
пълнота с определяне на изпитателен срок в максималния допустим размер от пет
години. Така ще се изпълнят целите на наказанието както за превъзпитаването на
подсъдимия, така и за възпиращото действие спрямо останалите членове на
обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимите се възложиха направените
разноски.
Подсъдимият Д.К.Р. бе осъден
да заплати:
- на частния обвинител М.Д.Д. сума в размер на 400.00 лева разноски за повереник; - на частния обвинител И.Т.К. сума в размер на
400.00 лева, разноски за повереник; - сума в размер
на 53,85 лева, по бюджетната сметка на Главна Дирекция „Национална полиция“
направени на досъдебното производство
разноски; - сума в размер на 33.69 лева, по бюджетната сметка на ОД МВР
Стара Загора, представляваща направени разноски на досъдебното производство; -
сума в размер на 57.00 лева, представляваща направени разноски в съдебното
производство.
Подсъдимият С.Т.Т. бе осъден да заплати:
- на частния обвинител М.Д.Д.
сума в размер на 400.00 лева, разноски за повереник;
- на частния обвинител И.Т.К. сума в размер на 400.00 лева, разноски за повереник; - сума в размер на 53,85 лева, по бюджетната
сметка на Главна Дирекция „Национална полиция“ направени на досъдебното
производство разноски; - сума в размер на 33.69 лева, по бюджетната
сметка на ОД МВР Стара Загора, представляваща направени разноски на досъдебното
производство; - сума в размер на 57.00 лева, представляваща направени разноски
в съдебното производство.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: