Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 441 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 98 ЗЛЗ от У. „С.Г.” ЕАД срещу К.К.И.
за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 133,20 лв., представляваща
стойността на предоставена медицинска
помощ на малолетното дете на ответницата Т.И.С. по време на болничното ѝ
лечение на 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 98 от
01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
255/2020 г. по описа на РС Свиленград.
В исковата молба се твърди, че
на 03.07.2017 г. ответницата потърсила медицинска помощ за малолетното си дете Т.И.С.
в У. „С.Г.”
ЕАД. По преценка на дежурния лекар детето било
насочено за хоспитализация в Клиниката по пластично-възстановителна и
естетическа хирургия. Поддържа се, че детето било прието в 11:20 ч. с приемна
диагноза „термично изгаряне от втора степен в областта на тазобедрената става и
долния крайник, без глезена и стъпалото” за лечение по клинична пътека № 233
„Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1 до 19 % от телесната
повърхност, с хирургични интервенции”. Посочено е, че ответницата била подписала
декларация, че е запозната с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното
заведение извършената дейност, както и че НЗОК няма да плати оказаната болнична
помощ, ако не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека. В декларацията е
записано, че в този случай медицинските услуги се заплащат от пациента съгласно
действащия ценоразпис. На същия ден, след като били извършени изследвания и
консултации, майката и детето напуснали в 17 ч. лечебното заведение. По този
начин клиничната пътека останала незавършена и стойността на получената
медицинска помощ не могла да бъде заплатена от НЗОК. Болницата обаче била
извършила разходи по лечението, стойността на които според ценоразписа възлизала
на 133,20 лв. – консултации, превръзка и лабораторни изследвания. Поради това,
че НЗОК не заплаща недовършените клинични пътеки, тяхната стойност следва да се
поеме от пациента, както е в конкретния случай. Тъй като длъжникът не
заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната сума. Въз основа на заявлението
било образувано ч. гр. д. № 255/2020 г. по описа на РС Свиленград и била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочената сум. Тъй като
заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
предявил установителен иск за вземането си. По тези съображения моли да бъде
уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно
заседание на 27.11.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса. В исковото
производство е извършил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 180 лв.
за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът К.К.И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца У. „С.Г.”
ЕАД направените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв., както и
тези в исковото – в размер на 205 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 98 ЗЛЗ по отношение на К.К.И., ЕГН: **********, адрес: ***,
че дължи на У. „С.Г.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 133,20 лв., представляваща
стойността на предоставена медицинска
помощ на малолетното дете Т.И.С. по време на болничното ѝ лечение на
03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 98 от 01.06.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 255/2020 г.
по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА К.К.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на У. „С.Г.” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 25 лв. – разноски в заповедното
производство, и сумата от 205 лв. – разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: