РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Плевен, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Снежина И.
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина И. по адм. дело № 110 по описа
за 2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Административното
дело е образувано по жалба на “С-М. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Долни Дъбник ,
ул. „Струма“ № 13 представляващ М.И.С. срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11166/04.01.2022 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -запечатване на обект- павилион за бърза
закуска, находящ се в гр.Плевен, ул. „Д.Константинов“ № 11, стопанисван от
дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн. чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС .
В жалбата се
посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като ще се наруши естеството на работа и
неоснователно е наложена същата. Моли за отмяна на акта .
В съдебно
заседание жалбоподателят – „С-М. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Долни Дъбник ,
ул. „Струма“ № 13 се представлява от М.И.С. – управител. Посочва, че работи
сама и има семейни проблеми и не е
направила това нарочно и няма да се повтори, като моли за отмяна на акта и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново,
към дирекция „Оперативни дейности“ към
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, се
представлява от юрк Г., който намира жалбата за неоснователна и заповедта за
законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата. Представя писмена защита, в
която посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, изложени са мотиви
, че с неиздаването на фискална касова бележка е налице нарушение на реда на
отчитане на продажбите в търговските обекти, което води до неотчитане на доходи
и ощетяване на бюджета. Посочва, че срокът на мярката е съобразен с вида на обекта, характера на дейността, място, на което се намира и с оглед факта, че
е установено при проверката разлика в касовата наличност и средства , отчетени
от фискалното устройство и именно с цел преустановяване на административното
нарушение е наложена мярката. Посочва, че същата не е несъразмерна и има за цел
да се предотврати възможността за укриване на приходи. Моли за отхвърляне на
жалбата.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 23.12.2021 г в 8.45 ч. е извършена
проверка на търговски обект по см на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион за
бърза закуска в гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 11, стопанисван от
дружеството и при извършена контролна
покупка на член на проверяващия екип на 1 бр. пирожка с шоколад и 1 брой
мекица с пудра захар на обща стойност 1,80 лева, сума, заплатена в брой с
банкнота от 5 лева, е върнато ресто , но не е издадена фискална касова бележка.
Разпечатен е КЛЕН на 23.12.2021 г. за
периода от 8.30 часа– 8.55 часа, от който е видно, че последната бележка е за
стойност от 5 лева.
При извършване на проверката са засечени
паричните средства в касата на проверявания обект, при което е установено
разчетена касова наличност от ФУ- 46,40 лева, фактическа наличност- 52,57 лева,
въведена сума в касата— 40,00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв.
Установеното наличие на касова разлика между наличните парични средства в
касата и тези, маркирани във фискалното устройство са с положителна стойност в
размер на 6,35 лева
Прието е , че търговецът, в качеството
си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин е нарушило чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ - не издава и не предоставя фискална касова бележка и наложена ПАМ по см. на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС.
Представен е акт за установяване на
административно нарушение № F640522/18.01.2022г.
година за установеното нарушение при
проверката.
Приложена е заповед №ЗЦУ-1146/25.08.2020
година на изпълнителен директор на НАП,
с която се определя компетентност на началник на отдел „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Не са
представени данни за издадено НП към 31.03.2022 г..
Издадена е заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11166/04.01.2022 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП -запечатване
на обект- павилион за бърза закуска, находящ се в гр.Плевен, ул.
„Д.Константинов“ № 11, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни, на осн. чл. 186, ал.
1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС . Излагат се
мотиви относно нарушение на фискалната дисциплина и неотчитане на продажби, невъзможност
за отчитане на приходи от продажби и по този начин ощетяване на фиска, като са излагат и мотиви относно срок на
мярката, съобразен с място на обекта и факта, че с наличието на неотчетени суми
е налице потенциална възможност за укриване на приходи и именно , за да се
създаде организация за спазване на данъчното законодателство се налага
прилагането на тази мярка.
Представен протокол от извършена проверка, опис на
паричните средства в касата и клен от 23.12.2021
година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л. 14 от делото е приложена заповед, с които изпълнителният
директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл.
186 ЗДДС и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи нарушение – неиздаване на фискален касов бон – нарушение на
чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съдът намира, че
оспорената заповед е мотивирана, като са изложени мотиви , че с оглед
местоположение на обекта, вид на предлаганите стоки – закуски и разчетената
разлика в касовата наличност, и неограничен кръг лица, които могат да се
ползват от услугата и характера на
засегнатите обществените отношения, свързани с отчетността, с факта на
правилно определяне на реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне
пряка щета на държавния бюджет, като неправилното отчитане на продажбите води
до неправилно определяне на задълженията към държавата а и с оглед местоположение е налице
потенциална възможност за реализиране на значителни приходи, то всички тези
обстоятелства мотивират органа да наложи именно тази ПАМ. Посочено, е че именно
с така създадената организация на работа – неиздаване на касова фискална
бележка се препятства възможността за контрол. Неоснователен е в тази насока
довод на жалбоподателя за неоснователно налагане на мярката, тъй като именно
такива са изложени, като е съобразен вид, място на търговския обект и характер на
установените нарушения – неиздаване на фискален бон за продажба и разлика в
касовата наличност, което е индиция за укриване на приходи.
Съдът намира, че
правилно е определен и срокът за налагане на мярката. В разпоредбата на чл.
186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове, защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност, на тежестта на извършеното нарушение и
оборота на същия – размер на отчетена продажба и установената разлика между
фактическа наличност на паричните средства и разчетена касова наличност на
работещо фискално устройство и последиците от тези нарушения – неточно
деклариране на оборота, местоположение на обекта и възможност да се извърши
друго нарушение. В тази връзка с налагането на мярката се предоставя възможност
на търговеца да организира режим на работа при спазване н изискванията за точно
отчитане на продажбите и по този начин деклариране на реализирания оборот и
определяне на данъчните задължения, а и управителят на дружеството не
отрича извърешеното нарушение, като
посочва, че няма да се повтори. Органът е посочил и целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането на мярката, а именно-гарантиране на правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане вреда за
фиска с оглед правилно определяне на дължимия данък.Тези мотиви в достатъчна
степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената
мярка.
В производството
пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните
правила, като оспорената заповед съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл.
186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.25
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която
съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1
б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Член 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18
изрично вменява в задължение на лицата по чл. 3, да издават фискална касова
бележка. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за издаване на
фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД. В случая, независимо, че нарушението е за първи
път, то то дава основание на органа да приеме, че е налицеиндиция за системно
неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не
позволява нормалното отчитане на продажбите, като неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186
ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина
на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна
мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на
такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството
не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност
за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане и неотчитане на продажбите. В случая издадената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Определеният срок
за прилагане на мярката е към средния размер, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона . В
случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност и срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде
отхвърлена жалбата.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „С-М.
Г.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Долни Дъбник , ул. „Струма“ № 13 представляващ М.И.С.
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
11166/04.01.2022 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В.
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП
-запечатване на обект- павилион за бърза закуска, находящ се в
гр.Плевен, ул. „Д.Константинов“ № 11, стопанисван от дружеството и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на осн.
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 Решението да се съобщи на страните.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/