№ 2702
гр. София , 07.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503873 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 24.08.2020 г. на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу
определението от 18.08.2020 г. по гр. д. № 14885/2019 г. на Софийския градски съд, І-11 състав, с което е оставено
без уважение искането на същия за изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Благоевград.
В жалбата се твърди, че СГС неправилно е приел, че делото му е местно подсъдно. Твърди се, че приложима
за определяне на подсъдността е разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, поради което делото е подсъдно пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Сочи се, че тъй като процесното ПТП е
реализирано в района на ОС – Благоевград, то и делото е подсъдно на този съд.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да изпрати
делото по подсъдност на ОС – Благоевград.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Исковото производство е било първоначално образувано като гр. дело № 53574/2016 г. на СРС, 142 състав, по
искова молба от 21.09.2016 г., подадена от К. И. Т., Р. Г. Т., Е. К. Т., И. И. Т. и К. И. Т., с която срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ са били предявени частични искове за заплащане на сумите 1 000 лв. за всеки ищец,
представляващи част от обезщетения за неимуществени вреди от по 200 000 лв., заедно със законната лихва от
26.11.2011 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на 26.10.2016 г. около 23:00 ч. в с.
Първомай, община Петрич, е настъпило ПТП, при което управляваният от И. К. Т. л.а. марка „Нисан“, модел
„Терано“ с рег. № ******* е пропаднал в дълбока пропаст в необезопасен участък от пътя при извършване на
ремонти дейности, вследствие на което водачът е получил тежки травматични увреждания, от които на 26.11.2016
г. е настъпила и смъртта му. Твърди се, че инцидентът е настъпил поради неизпълнение на ответната АПИ на
нормативните й задължения по поддържане на републиканските пътища. Ищците се явявали родители, съпруга и
деца на починалия водач, като смъртта му причинила сериозни неимуществени вреди на ищците.
От ответника е подаден отговор на исковата молба от 11.05.2017 г., в който не е направено възражение за
1
неподсъдност на спора.
В съдебното заседание на 14.03.2019 г. ищците са изменили предявените частични искове, като са увеличили
размерите на същите, както следва: за ищците К. И. Т. и Р. Г. Т. – за сумата 50 000 лв. за всеки, а за ищците Е. К.
Т., И. И. Т. и К. И. Т. – за сумата 60 000 лв. за всеки.
С определение от 25.04.2019 г. СРС е изпратил делото по подсъдност на СГС на осн. чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК
предвид извършеното увеличение на размерите на исковете. Частната жалба на ответника срещу това
определение е било оставена без уважение с определение от 24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 11389/2019 г. на СГС, VІ-11
състав.
В СГС делото е било насрочено за 5.05.2020 г., а впоследствие пренасрочено за 18.08.2020 г.
С молба от 12.08.2020 г. ответникът е поискал прекратяване на производството пред СГС и изпращането му на
ОС – Благоевград по съображения, аналогични на изложените и в частната жалба.
За да постанови обжалваното протоколно определение от 18.08.2020 г. СГС е приел, че възражението за местна
неподсъдност е направено от ответника извън срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, а освен това е и неоснователно,
доколкото местната подсъдност по деликтни искове е изборна между общата подсъдност по седалището на
ответника и местоизвършването на деянието, като от ищеца зависи коя подсъдност ще избере.
Определението е правилно.
От една страна, самото възражение за местна неподсъдност се явява преклудирано, доколкото същото не е
било своевременно направено от ответника нито в срока за отговор на исковата молба, нито в първото заседание
по делото, проведено пред СРС на 8.02.2018 г., които процесуални действия са запазили правното си значение
дори и след изпращането на делото по подсъдност на СГС вследствие на увеличения размер на исковете /чл. 118,
ал. 2 ГПК/. Срокът за това възражение произтича както от разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова от ДВ, бр.
65/7.08.2018 г./, така и от тази на ал. 4 /предишна ал. 3/ и той не е спазен от ответника. Само това е достатъчно за
неоснователност на възражението.
От друга страна, възражението е неоснователно и по същество. Противно на доводите на ответника
неприложима към определянето на местната подсъдност по настоящия спор е актуалната редакция на чл. 108, ал.
2 ГПК, предвиждаща, че искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на
последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът,
освен в случаите по чл. 109 и 110. В частта й относно исковете срещу държавни учреждения разпоредбата е
допълнена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.), което изменение не е било в сила към
датата на подаване на исковата молба /21.09.2016 г./, който е меродавният момент за определяне на подсъдността
/по арг. от чл. 120 ГПК/. Към този момент исковете срещу държавни учреждения са били в приложното поле на
чл. 108, ал. 1 ГПК, като е важала общата подсъдност по седалището и управлението на юридическото лице, която
в случая е спазена – ответникът е със седалище в гр. София. Предмет на делото са деликтни искове, за които в чл.
115, ал. 1 ГПК е установена и подсъдност и по местоизвършване на деянието, но тя е изборна, като ищецът не е
длъжен да я избере, а може да избере и общата местна подсъдност. Подсъдността по чл. 115 ГПК е специална
спрямо общата подсъдност на исковете срещу държавни учреждения по чл. 108 ГПК, доколкото касае само
предметно посочените в чл. 115 искове, докато подсъдността по чл. 108 ГПК касае всички други, за които няма
специално уреждане според техния предмет. Ето защо възражението за неподсъдност е неоснователно.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение –
потвърдено.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – т. 9, буква „в“ от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС
– ОСГТК.
2
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 18.08.2020 г. по гр. д. № 14885/2019 г. на Софийския градски съд, І-11
състав, с което е оставено без уважение искането на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ за изпращане на
делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3