Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и
първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с
участието на секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл.
съдия Генадиева в. гр. д. № 2573 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Столична община – Район - "Витоша", депозирана
от процесуален представител- юрк. С.Д.срещу решение № 20232898/22.10.2020 г. на
СРС, 87 съставв, по гр. д. № 31774/2012 г., с което са уважени искове предявени
от В.Д.М. с ЕГН ********** с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ срещу въззивника са били уважени, като уволнението,
извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр.1 от КТ със Заповед № РД –
15-51/17.05.2012г., е признато за незаконно и е отменено, ищеца е възстановен
на заеманата преди това длъжност "Главен експерт - търговия" в
отдел "ФСД" и на основание чл.
344, ал. 1,т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ответникът е осъден да заплати на
ищеца М. сумата 2147, 20лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение за период от 18.05.2012 г. до 18.11.2012г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датат на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, като иска е отхвърлен за разликата над
уважение размер от 2147, 20лв. до пълния предявен размер от 3220,80 лв. , като
погасен чрез прихващане със сумата от 1073,60лв., представляваща сбор от
заплатените от ответника абезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е по чл. 222,, ал.
1 от КТ.
Съдът с решението на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Столична община – Район - "Витоша" да
заплати на В.М., разноски по делото за адвокат в размер на 1000 лв. Ответникът
е осъден и за разноски в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от 208,83 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове.
С въззивна жалба, Столична община – Район - "Витоша" излага подробни доводи за неправилност и
необоснованост на съдебното решение, постановено при нарушение на материалния и
процесуален закон. Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на г-н М. е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие
със разпоредбите на чл. 128а, ал. 3 от КТ, чл. 335, ал. 1 от КТ, а от
представените пред СРС доказателства се установявало и изпълнение на всички
условия за извършване на законосъобразно прекратяване на договора на ищеца по
чл. 328, т. 2 КТ. Сочи се че в допълнително споразумение № РД -15/ТД –
56/06.04.2012г. било посочено длъжността на ищеца – „главен експерт- търговия“
и че същата е в отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност“ /РКТД/.
Подържа се, че според организационната структура на СО от 2008г. отдел РКТД е
отделен от отдел ФСД, като длъжността главен експерт- търговия не фигурира като
длъжност във отдел „ФСД“. Сочи се и че с
новото щатно разписание от 01.05.12г. отдел РКТД е окончателно закрит и няма
предвидени длъжности по щат. По
изложените съображения се моли да се отмени атакуваното решение и исковите
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна – В.Д.М.,
чрез надлежно упълномощения си процесуалния си представител – адв. К., в
отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата. Поддържа, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди оспорения акт изцяло.
В проведеното пред въззивния съд
съдебно заседание представителя на въззивника подържа въззивната жалба и
представя списък за разноски.
Представителя на въззиваемата страна подържа отговора, като претендира
направените по делото разноски, съгласно представения в това съдебно заседание
списък.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното :
Районният съд е сезиран и се е
произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,т.2
и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По реда на проверката, уредена в
чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за
валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата
законосъобразност е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи и
без довод за спазване на императивните материалноправни норми. Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. Решението е постановено при изцяло изяснена от СРС
фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея, предвид възможността уредена в чл. 272 ГПК.
Съдът ще обсъди само доказателствата относими към спорните по делото въпроси,
поставени за разглеждане във въззивното производство.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
Между страните не е спорно и от
представените пред СРС доказателства се установява, че между страните е сключен
безсрочен трудов договор № РД-15/ТД-51 от 09.03.2011г., по силата на който
ищеца бил назначен в отдел "ФСД" при Столична община – Район - "Витоша, на
длъжност на длъжност „Главен експерт – търговия“.
В представеното по делото допълнително
споразумение № РД -15/ТД-58 от 15.03.2011г., с което е уговорено допълнително
трудово възнаграждение също
е посочено, че длъжността на ищеца е „Главен експерт – търговия“ в отдел „ФСД“
в Столична община – район „Витоша“. По делото са представени като писмени
доказателства и заведи, както следва: Заповед
№ РД.15/О- 252 от 08.07.11г.; Заповед
№ РД.15/О- 326 от 12.08.11г.; Заповед
№ РД.15- 87 от 24.08.11г.; Заповед № РД.15/О- 418 от 06.12.11г., с които
кмета на СО – район „Витоша“ е разрешавал ползване на платен отпуск на В.М., като и в тях е посочено, че служителя
заема длъжност Главен експерт – търговия“ в отдел „ФСД“ в Столична община –
район „Витоша“.
Едва с допълнително споразумение
№ РД -15/ТД-56 от 06.04.2012г е посочено
че длъжността на ищеца „Главен експерт – търговия е в структурата на Отдел
„Регистрация и контрол на търговската дейност“ /РКТД/. Това е дало повод на
служителя М. в писмо – заявление с рег № 9400-1893 от 21.04.2012г. до
работодателя- Кмета на СО Район „Витоша“, да поиска поправка на явна техническа грешка в
изписване на отдела в който пола труд, позовавайки се на трудовия си договор, в
който е отразено, че заеманата от него длъжност е в отдел Финансово – стопански
дейности /ФСД/, а не в РКТД. В отговор с писмо с рег № 9400-1893(1) от25.04.2012г.
работодателят – СО Район „Витоша“ е посочил, че не се касае до грешка, а до привеждане
в съответствие с утвърденото от СОС с Приложение
№ 16 към решение № 197 по Протокол № 10 от 10.04.2008г длъжностното разписание.
Посочено е че към момента на сключване на трудовия договор с бившия кмет на СО
- Район „Витоша“ – Л.П., отдел РКТД е бил присъединен към отдел „ФСД“ и не е
съществувал самостоятелно. В писмото изрично е посочено, че независимо от
възстановяването на организационната структурата от 2008г., длъжността „Главен
експерт- търговия“ е непроменена, както и задълженията на служителя М. са
същите.
По делото е представено Приложение № 16 към
Решение № 197 по Протокол № 10/10.04.2008г. на СОС, действащо към момента на
сключване на трудовия договор с ищеца,
на което се е позовал и кмета на СО - Район „Витоша“ в цитирания отговор. Видно
от същото отдел „Финансово – счетоводни дейности“ е бил към общата
администрация, а отдел „Регистрация и
контрол на търговската дейност“ към специализираната администрация. В
потвърждение на тази организационна структура е приложеното по делото
длъжностно разписание от 01.01.2012г. В
последното е отразено че длъжността „Главен експерт – търговия“ е в отдел РКТД.
В последствие с решение № 184 на
Столичния общински съвет от 26.04.2012г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, в т. 17 е одобрена общата численост и структура на общинската
администрация в Район „Витоша“, съгласно Приложение № 17. Видно от последното
не е налице разделение в обща и специална администрация и отдели с
наименования: „Регистрация и контрол на
търговската дейност“ и „Финансово – счетоводни дейности“ не съществуват. В новата организационна
структура на „Финансово – счетоводни дейности“ е Отдел: „Финансово стопанска
дейност и човешки ресурси“. Представено и длъжностно разписание от
01.05.2012г., в съответствие с решение №
184 на СОС от 26.04.12г., в което са посочени длъжностите и числеността
персонала в съответните структурни звена.
Видното представеното по делото длъжностно разписание от 01.05.2012г. отдел
„РКТД“ е изцяло закрит.
Със Заповед № РД – 15-
51/17.05.2012 г. на кмета на СО - Район „Витоша“ трудовият договор на ищеца В.Д.М.
е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ - поради закриване
на част от предприятието и по конкретно поради закриване на отдел РКТД. Не е
спорно, че заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 18.05.2018 г.
В правилно приложение на
процесуалния закон СРС е приел, че изцяло в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение на посоченото в заповедта
основание, че има преустановяване на дейността на отдела, в който ищеца
заемал длъжност, че уволнението е извършено по законоустановения ред и при
спазване на императивните изисквания на закона. В тежест на ответника -
работодател е да установи и законосъобразността при извършване на подбор, по
смисъла на чл. 329 КТ, но само в случаите, в които осъществяването на подбор е
негово задължение.
Както е отбелязал и
първостепенния съд, спорния по делото въпрос се концентрира върху това каква е
била заеманата от ищеца – въззиваем в
настоящото производство, длъжност преди
уволнението.
Видно от представения по делото
трудов договор, ищеца е бил назначена на длъжност „Главен експерт – търговия“ в
отдел „ФСД“. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото
длъжностна характеристика, както и от множеството заповеди, с които на ищеца е
разрешавано ползването на платен годишен отпуск. В същото време видно от
представеното по делото длъжностно разписание от 01.01.2012г. длъжността на
ищеца е била в отдел РКТД.
В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно установената и константна съдебна практика промяната на
съдържанието на трудовото правоотношение е по взаимно съгласие и по правната си природа представлява
сключване на нов договор между същите страни. Промяната действа от момента на
постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа
постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. Законът изрично
регламентира начина за изменение на трудовото правоотношение, като въвежда задължителна
писмена форма за изразяване на съгласието на двете страни по трудовия договор (
чл. 119 КТ).
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ установява забрана за
едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е
от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира
стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните при
осъществяването на трудовото правоотношение, и гарантира спазването на принципа
за закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 от КТ. Едностранната
неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава
недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните съдържание
на трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на
работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия,
които страните могат да уговорят в трудовия договор. В този смисъл е Решение №
8837 от 20.07.2015 г. по адм. д. № 55 / 2015 на Върховния административен съд. Логическо продължение на установената в чл. 118, ал. 1 от КТ забрана е разпоредбата
на чл. 119 от КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен
начин - допустима е промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само
по взаимно съгласие на страните по трудовия договор, изразено в писмена форма -
по правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие на страните представлява сключване на нов договор между тях, с
който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото
правоотношение. От момента на постигането на съгласието за промяна трудовото
правоотношение продължава да съществува между същите страни, но с изменение на
негови елементи според постигнатото между страните съгласие. От тези законоустановени
изисквания следва, че ако едната страна по трудовия договор предложи на другата
страна изменение на трудовия договор и предложението не бъде прието, промяна в
трудовото правоотношение не може да настъпи - то продължава да съществува във
вида, в който е съществувало до този момент.
По делото липсват доказателства,
които да доказват наличието на съвпадащи между страните волеизявления за
промяна на заеманата от въззиваемия В.М. длъжност „главен експерт- търговия“ от
отдел ФСД в отдел РКТД. С допълнително
споразумение № РД -15/ТД-56 от 06.04.2012г., считано от 01.04.2012г. е
уговорено ищеца да получава допълнително трудово възнаграждение, но не е
постигнато съгласие между страните по трудовото правоотношение, че длъжността
заемана от ищеца ще се числи към отдел РКТД вместо към отдел ФСД, както е посочено в трудовия му договор и
в трудовата книжка. Няма пречка увеличението на трудовото възнаграждение да е с
едностранно волеизявление на работодателя, докато изменение на трудовото правоотношение във връзка с изпълняваната от
работника или служителя длъжност може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на
страните за конкретната клауза и в писмена форма. При това положение правилен и
законосъобразен се явява извода на първостепенния съд, че В.М. към момента на връзване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение № РД – 15- 51/17.05.2012 г. на кмета на СО -
Район „Витоша“ е изпълнявал длъжност „главен експерт- търговия“ в отдел ФСД, а
не в закрития отдел РКТД. Правилно съдът
е уважил иска на ищеца по чл. 344,ал. 1,т. 1 от КТ само на това основание, тъй
като липсват предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което и не са
обсъждани останалите наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на
уволнението.
В сезиращия въззивния съд документ
не са наведени конкретни доводи срещу изводите на първостепенния съд, че ищеца
към момента на връчване на заповедта за уволнение е заемал длъжност „главен
експерт- търговия“ в отдел ФСД, а не в закрития изцяло отдел РКТД, които се
споделят напълно и от настоящия състав. Във въззивната жалбата, а в последствие
и в уточнителна молба от 08.03.2021г. само декларативно се сочи, че решението
се обжалва в частта с която уволнението на В.М. е признато за незаконно. Наведените
от въззвника в жалбата доводи са изцяло в насока, че отдел РКТД е реално
закрит, като дейността на това структурно звено е окончателно и занапред
преустановена. Тези доводи на въззивника биха имали отношение, в случай, че
уволнението бе признато за незаконно поради неизвършване на реално съкращаване
на част от предприятието, в които случай работодател би бил длъжен да извърши
подбор.
Като съобрази изложеното в
съвкупност, въззивният състав споделя решаващите изводи на СРС, че искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, поради липсата на настъпило основание по чл.
328, ал. 1, т. 2,пр. 1 от КТ. Законосъобразно този иск е уважен, а заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните е била призната за
незаконосъобразна.
По
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Основателността на иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна. От изложеното до момента и доколкото уволнението е признато за
незаконно, искът за възстановяване на служителя на предишната длъжност също е
основателен, както приема и СРС.
Уважаването
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, респективно правото
на обезщетение за оставане без работа възниква отново при отмяна на заповедта
за уволнение и оставане без работа за срок от 6 месеца след уволнението.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът/служителят
има право на обезщетение, поради незаконното уволнение в размер на не повече от
6 месеца, т. е. работникът и/или служителят се обезщетява за времето, периода,
през който е останал без работа, поради незаконното уволнение.
По делото не е спорно, а и от
представените по делото от ответника фиш за заплата, трудовото възнаграждение
за последния пълен месеца предхождащ уволнението е в размер на 536, 80 лева.,
поради което обезщетението за оставане без работа за срок от 6 месеца се
равнява на сумата от 3220,80лв. От
представената в съдебно заседание пред първостепенния съд трудова книжка в
оригинал, съдът е направил констатация, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищеца е започнала работа при друг работодател на 01.03.2013г.,
т. е след изтичане на 6 месеца от уволнението. Предвид това по делотолипсват
доказателства, от които да се установи, че за исковия период въззиваемия – ищец в
първоинстанционото производство е получавал трудово възнаграждение, респективно
съгласно чл. 225 , ал. 1 от КТ на него му се дължи обезщетение за оставането му
за работа за периода от 18.05.2012г. до 18.11.2012г. С оглед направеното
възражение за прихващане от страна на въззвника за изплатените от него
обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1, и за
обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ и представените в
тази връзка фишове за заплати от месец май и юни 2012г., СРС правилно е отхвърлил иска за сумата от 1073,60 лева,
като в тази част решението не обжалвано и е влязло в сила.
Настоящият състав споделя
становищата на първостепенния съд, че в полза на ищеца се дължи обезщетение за
период от 6 - месеца след уволнението от 18.05.2012г. г. до 18.11.2012г., от което обезщетение,
следва да се приспадне получените от него обезщетения в размер на 1073,60 лв.
При това в полза на ищеца се дължи обезщетение за оставане без работа за
посочения период в размер на 2147, 20 лв.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с
което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1
от КТ, е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено
По отношение на разноските за
въззивното производство.
С оглед изхода на спора на
въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С
оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната
претенция на въззиваемата страна- ищец за присъждане на разноски, на основание
чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде осъден
да й заплати сумата от 600 лева, представляваща уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно приложен договор за
правна защита и съдействие от 22.03.2021г. и списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски
съд ГО, IV – А въззивен
състав,
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20232898 от
22.10.2020 г., постановено по гр.дело № 31774/2012 г. по описа на СРС, Г.О.,
87-ми състав.
ОСЪЖДА Столична община – Район -
"Витоша",представлявано от кмета Т. Б. П., с адрес: гр. София, кв. „Павлово“, ул. „*****
да заплати на В.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от
600 лв. / шестстотин лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
Решението може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.