Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. С., 16.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Милена Кюркчиева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2624 по описа за
2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА М., с адрес: гр. С., ул. “**********, за откриване на производство по несъстоятелност на “И.” ЕООД, ЕИК**********, поради неплатежоспосоност и при условията на евентуалност - поради свръхзадълженост. Молителят твърди, че има качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, тъй като процесният имот, задълженията за който не са платени от ответника, е вписан като седалище и адрес на управление на ответното дружество – гр. С., ул. “**********, където то извършва търговска дейност по занятие и това определяло търговския характер на вземането. Твърди, че вземането му към ответното дружество е в размер на 24 120 лева, ведно със дължимите лихви и разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16174/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, и е образувано изпълнително дело № 20158460400770 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ. Молителят твърди също, че ответникът има задължения към НАП във връзка с търговската му дейност в размер на 977 623,33 лева. Твърди, че ответното дружество е спряло плащанията, поради което била налице презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
В дадения срок ответникът “И.” ЕООД подава отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ, в който оспорва материално-правната легитимация на молителя като кредитор на дружеството. Оспорва, че между страните по делото не е налице търговска сделка, оспорва вземането на етажната собственост по основание и размер. Твърди, че ответното дружество разполага с имущество, с което да покрие задълженията си по търговски сделки и към държавата. Твърди, че дори да се установят затруднения в дейността на дружеството, те имат временен характер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото е представено от молителя и прието като доказателство копие от изпълнителен лист от 18.09.2015 г., издаден по гр.д. № 16174/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, съгласно който “И.” ЕООД е осъдено да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА М., ул. “**********, кв. Б., гр. С., сумата от 24 120 лева, представляваща неплатени задължения към етажната собственост за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 25.03.2015 г. до изплащане на вземането и разноски по делото, а именно: 482,40 лева – държавна такса и 910 лева – възнаграждение на адвокат.
Представени са също молба до ЧСИ О.М. за образуване на изпълнително дело срещу ответното дружество въз основа на гореописания изпълнителен лист, както и покана за доброволно изпълнение с изх. № 3219/29.02.2016 г. по изпълнително дело № 20158460400770 по оипса на ЧСИ О.М., изпратена до длъжника “И.” ЕООД и удостоверение, че поканата е връчена на длъжника по изпълнителното дело на 29.02.2016 г.
Представен е от молителя и нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 200, том ІІІ, рег. № 8241, дело 465 от 2008 г. на В.Ч.– нотариус, с район на действие – СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № 210, съгласно който на 23.12.2008 г. продавачът “Т.Г.А.Е.Б.” ООД продава на купувача “И.” ЕООД 28,722% идеални части от сграда – басейн (изграден до степен “груб строеж”) към подземен възстановителен център на сградата “Хотелски апартаменти”, находяща се в гр. С., район “Витоша”, квартал Б., ул. “**********, заедно със съответното право на строеж върху УПИ І-603,768 от квартал 25а по плана на гр. С., местността вилна зона “Б. път”.
Представено е от молителя и удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 220371601498264/21.01.2016 г. на ТД на НАП – С., от което е видно, че ответното дружество има задължения към НАП в общ размер на 977 623,33 лева към 21.01.2016 г.
Представена е също справка от Имотния регистър относно вписвания,
отбелязвания и заличавания по персоналната пратида на ответното дружество за
периода от 01.01.2016 г. до 01.06.2016 г.
Представено е от ответника писмо от ГИС С., че за урегулиран поземлен имот І-603,768 от квартал 25а по плана на гр. С., местността вилна зона “Б. път”, е определен следният административен адрес: ул. “**********. Представена е и скица на имота.
Представени са от ответника удостоверение № 216/01.11.2007 г. на Главния архитект на Столична община, район “Витоша”, за въвеждане в експлоатация на строеж – вилна сграда в УПИ VІ-768, квартал 25а по плана на гр. С., местност в.з. “Б. път”, с административен адрес: гр. С., ул. “**********, както и удостоверение № 153/19.10.2006 г. на Главния архитект на Столична община, район “Витоша”, за въвеждане в експлоатация на строеж – жилищна сграда на два етажа в УПИ VІІ-768, квартал 25а по плана на гр. С., местност в.з. “Б. път”, с административен адрес: гр. С., ул. “**********.
Представено е също удостоверение № 474/28.05.2015 г. на Директора на ДОСК за въвеждане в експлоатация на строеж – жилищна сграда, възстановителен център, кафене, ателиета и подземни гаражи в УПИ І-674, кв. 25, местност “в.з. Б. път”, с административен адрес: гр. С., ул. “**********.
Представено е от ответното дружество възражение по чл. 423 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 16174/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, и от молителя – отговор на подаденото възражение по чл. 423 от ГПК, които съдът счита за неотносими към предмета на спора по настоящото производство.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че на името на ответното дружество е регистрирано един брой ППС. От НАП е постъпила информация за наложени обезпечителни мерки и е посочено, че няма започнало принудително изпълнение срещу ответното дружество по реда на ДОПК, като към писмото са приложени постановления за налагане на обезпечителни мерки. От Агенцията по вписванията е постъпила информация за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на ответното дружество за съдебен район – гр. С. за периода 01.01.1998 г. до 07.12.2016 г.
Представени са от ответника счетоводни баланси и отчети
за приходите и разходите за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както и списък
на кредиторите на ответното дружество към 31.12.2015 г.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебна финансово-икономическа експертиза на вещото лице С.М., като вещото лице е анализирало периода 2012 г. – 2015 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи. Когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,68 към 31.12.2012 г., 1,60 към 31.12.2013 г., 1,59 към 31.12.2014 г., 1,59 към 31.12.2015 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,64 към 31.12.2012 г.,1,58 към 31.12.2013 г., 1,57 към 31.12.2014 г., 1,57 към 31.12.2015 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период тези показатели са със следните стойности: 0,20 към 31.12.2012 г., 0,20 към 31.12.2013 г., 0,0004 към 31.12.2014 г., 0,0004 към 31.12.2015 г.
Вещото лице заключава, че стойностите на коефициента на обща ликвидност са в допустими граници към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г., а тези на коефициента на бърза ликвидност съответстват на референтните си стойности през целия изследван период от 2012 г. до 2015 г. включително. Към края на 2012 и на 2013 г. коефициентът на незабавна ликвидност е сравнително близко до минималната си референтна стойност, но извън допустимите граници, а коефициентът на абсолютна ликвидност достига минималната си гранична стойност. Към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. стойностите на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са изключително ниски, поради незначителния размер на паричните средства в сравнение с този на текущите задължения.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност не по-ниска от 0,33. Стойности над 3,00 на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,40 за 2012 г. , 0,45 за 2013 г., 0,44 за 2014 г., 0,44 за 2015 г. Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 2,49 за 2012 г. , 2,22 за 2013 г., 2,26 за 2014 г., 2,27 за 2015 г.
Вещото лице дава
заключение, че резултатите от изчисленията на показателите за финансова
автономност по данни от счетоводните баланси на ответното дружество сочат, че
през периода от 2012 г. до 2015 г. включително стойностите на коефициента на
финансова автономност и на коефициента на задлъжнялост на “И.” ЕООД са в допустими
граници (в границите на референтните си стойности).
Вещото лице посочва, че
през 2015 г. и 2016 г. не са настъпили никакви изменения в размерите на
описаните в таблицата текущи задължения, а през 2014 г. е намален с 8 202,84 лева
единствено размера на задължението за данък върху добавената стойност.
Размерите на всички останали задължения са останали непроменени от 31.12.2013
г. до 31.12.2016 г.
Вещото лице констатира,
че през периода 2012 г. - 2015 г. ответното дружество “И.” ЕООД е отчело следните
финансови резултати: за 2012 г. - печалба в размер 52 хил. лева, за 2013 г. - загуба
в размер 374 хил. лева, за 2014 г. - загуба в размер 66 хил. лева, за 2015 г. -
загуба в размер 4 хил. лева.
Вещото лице посочва осчетоводените
от ответното дружество задължения към датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност. Общият размер на същите към
13.04.2016 г., по данни от крайните салда на съответните счетоводни сметки, е 6
063 646,31 лева. Вещото лице констатира, че сред осчетоводените задължения към
кредитори в края на 2015 г., а така също и в края на 2014 г., липсва такова към
молителя ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ “СГРАДА
М.”. Посоченият от молителя размер на задължението е 24 120 лева - главница към
31.12.2014 г. и 26 012,48 лeва
към 31.12.2.15 г. (главница + законна лихва върху главницата за периода от
25.03.2015 г. до 31.12.2015 г.). В счетоводството на ответното дружество са
осчетоводени публични задължени в общ размер на 818 хил. лева, като не са
представени на вещото лице аналитични ведомости, а съгласно удостоверение за
наличие на задължения и обезпечителни мерки изх. № 220371601498264/21.01.2016
г., издадено от ТД на НАП – С. ответното дружество има задължения в общ размер
977 623,33 лева.
При изчисления от
вещото лице алтернативен вариант на показателите за ликвидност и за финансова
автономност към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г., при който са взети предвид
задълженията към молителя, които не са отразени в счетоводството на ответното
дружество, както и неосчетоводените публични задължения по Удостоверение за
наличие на задължения и обезпечителни мерки изх. № 220371601498264/21.01.2016
г., вещото лице дава заключение, че стойностите на коефициентите на обща и на
бърза ликвидност понижават незначително стойностите си, но остават в описаните
при първоначалните изчисления граници. Изводите, направени за стойностите на
показателите за ликвидност в алтернативен вариант, са аналогични и по отношение
на показателите за финансова автономност - последните влошават незначително
стойностите си, но остават в границите на референтните си стойности.
Вещото лице дава
заключение, че резултатите от изчисленията на показателите за ликвидност сочат,
ме към 31.12.2013 г. стойността на краткотрайните активи на “И.” ЕООД е била
достатъчна за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Към същата
дата дружеството е разполагало с достатъчно парични средства - 996 хил. лева,
даващи му възможност да разплаща своевременно текущите си задължения. В края на
следващите два отчетни периода - към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. паричните
средства са едва 2 хил. лева и изпълнението на текущите парични задължения е
силно затруднено. Същото е в непосредствена зависимост от своевременното
събиране на краткосрочните вземания с настъпил падеж.
Вещото лице дава
заключение, че през 2015 г. и 2016 г. не са извършвани плащания в брой и по
банкови сметки на “И.”
ЕООД. Последните плащания на задължения са извършени не по-късно от 31.12.2014
г. Към посочената дата, както и през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.
ответното дружество е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения
единствено при своевременно събиране на краткосрочните си вземания. Към
31.12.2016 г. паричните средства на “И.” ЕООД са били в размер на 2075,88 лева, а вземанията от
клиенти, доставчици и подотчетни лица - 5
430 479,84 лева. Дружеството не притежава други бързоликвидни активи в края на
2016 г. Според вещото лице, с оглед на така направените констатации може да се
твърди, че ответното дружество “И.”
ЕООД не притежава достатъчно парични средства за покриване на началните
разноски в евентуално производство по несъстоятелност. Такива биха били
набавени след събиране на краткосрочните вземания с настъпила изискуемост.
Вещото лице посочва, че, отчитайки липсата на обороти по всички счетоводни
сметки от сметкоплана на дружеството през 2015 г. и 2016 г., с достатъчна
степен на сигурност може да се твърди, че към 31.12.2016 г. ответникът не е
упражнявал икономическа дейност.
Вещото лице дава заключение, че по данни за крайните дебитни салда на счетоводните сметки, по които са осчетоводени активите на дружеството, общата балансова стойност на активите на “И.” ЕООД съм 31.12.2016 г. е 9 669 566,81 лева, от които парични средства - 2 075,88 лева. Дружеството не притежава достатьчно парични средства за покриване на началните разноски в евентуално производство по несъстоятелност. Такива биха били набавени след събиране на краткосрочните вземания с настъпила изискуемост.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на ефективност на приходите от дейността е в границите на референтните си стойности единствено към 31.12.2012 г. За 2013 г. разходите за дейността са превишавали приходите от същата, т.е. през отчетния период дейността на ответното дружество е била неефективна. За 2014 г. приходите от дейността са отрицателна величина, а за 2015 г. са отчетени нулеви приходи, поради което за тези два отчетни периода не са изчислени стойности на коефициента на ефективност на приходите от дейността.
Вещото лице дава заключение, че последните плащания към кредитори от ответното
дружество са направени до 31.12.2014 г. След тази дата по сметките от група 50 “Парични редства” не са отразени никакви обороти. От счетоводството
на “И.” ЕООД не са
представени хронологични ведомости на сметките от група 50 “Парични средства”, от които да е възможно извеждане на констатации
относно датите, на които са спрели плащанията към ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ “СГРАДА М.” и към НАП.
Вещото лице дава
заключение, че въз основа на извършения анализ на финансовото състояние на “И.” ЕООД може да се
твърди, че ответното дружество би могло да погаси задълженията си към
кредиторите - 7 667 хил. лева по счетоводния баланс към 31.12.2015 г., в
случай, че събере краткосрочните си вземания, чийто размер е 7 809 хил. лева по
данни от същия счетоводен баланс.
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието допълнително заключение на Съдебната
финансово-икономическа експертиза на вещо лице С.М.. Вещото лице посочва, че
ако от
размера на краткосрочните вземания на ответното дружество се изключат вземания от
клиенти и доставчици в размер на 5 378 хил. лева, към края на 2014 г., 2015 г.
и 2016 г. балансовата стойност на същите ще намалее до 739 хил. лева, а тази на
краткотрайните (текущите) активи - до 2 513 хил.лева. При тези данни вещото
лице изчислява показателите за ликвидност, както следва: коефициент на обща
ликвидност - 0,51 към 31.12.2014 г. и 0,51 към 31.12.2015 г.; коефициент на бърза ликвидност - 0,49 към
31.12.2014 г. и 0,49 към 31.12.2015 г.;
коефициент на незабавна ликвидност - 0,0004 към 31.12.2014 г. и 0,0004
към 31.12.2015 г.; коефициент на абсолютна ликвидност - 0,0004 към 31.12.2014
г. и 0,0004 към 31.12.2015 г. Вещото лице дава заключение, че при този
алтернативен вариант всички коефициенти на ликвидност са под
долните граници на референтните си стойности.
При разпита на
свидетеля Д.Л.се установява, че е бивш управител и собственик на ответното
дружество до края на 2013 г., поради което и съгласно чл. 172 от ГПК съдът
преценява показанията му с оглед всички други данни по делото доказателства,
като взема предвид възможната заинтересованост на свидетеля.
Свидетелят
казва, че от 2010 г. до 2016 г. е живял на ул. “Б. път”***. Казва, че той е изваждал и административните
адреси на всичките шест обекта - М. 1, М. 2 и другите четири сгради къщи, като всичките се
намират на административен адрес: ул. “Б. път”***.
Казва, че ответното дружество е имало офис, УПИ с жилищна сграда и е извършвало
своята дейност в този офис. На територията на етажната собственост дружеството
е притежавало два апартамента, получени като обезщетение, и не е извършвало
стопанска дейност на територията на етажната собственост. Извършваната дейност
е била в къщата на ул. “Б.
път”***. Свидетелят
казва също, че ответното дружество е притежавало апартаменти, но същите не са
се ползвали, нито като офиси, нито с друга стопанска дейност. Казва, че на
самата къща, в която се намира офисът на дружеството, има табела на
дружеството. Комплексът, който се състои от сгради и къщи, има порта, която се
затваря автоматично. Свидетелят казва, че отвън на портата няма означения на
фирмата, а само на самата къща. Казва, че в етажната собственост - на
апартаментите, на звънеца и на сградата, не е имало означение на фирмата на
ответното дружество. Казва, че е присъствал на общо събрание на етажната
собственост на комплекс М.. Казва, че не е организирал никакви огледи. Казва,
че има и други обекти, построени на същия административен адрес.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност
следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако
длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – ответникът “И.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор, който е включен в кръга на оправомощените лица по чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне,
или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и тези изрично
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В
производството по несъстоятелност на съда е възложено да събира служебно
доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника, но не и за
вземанията на молителя, който следва да установи твърдяното изискуемо вземане
по търговска сделка при условията на пълно и главно доказване.
В случая
съдът е сезиран от молителя ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА М., който твърди, че има изискуемо вземане към
ответното дружество във връзка с етажната собственост, което не е платено.
Съдът
намира, че в случая следва да се изследва характера на вземането и дали същото
произтича от търговска сделка или съответно дали е свързано с търговската
дейност на ответното дружество. Съгласно нормата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ,
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от
него занятие. Безспорно е, че ответното дружество е търговец, поради което
следва да се приеме, че е налице субективният критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ.
Следва да се изследва дали е налице обективният критерий, за да се определи
сделката като търговска – сделката да е част от упражняваната от търговеца
дейност въобще, респективно с икономическото обезпечаване или функциониране на
ответното дружество.
Заявеното от молителя вземане произтича от правилата, уредени в чл. 37-46
от Закона за собствеността и в Закона за управление на етажната собственост. По
своята правна същност етажната собственост представлява съчетание на правото на
собственост върху обект в една сграда и съсобственост върху общите части на
сградата. Същата е резултат на притежанието на обекти в една сграда от различни
лица. Етажната собственост възниква по силата на закона, а не от правна сделка
(облигационна или търговска). С оглед на това твърдяното от молителя вземане
към ответното дружество е корелативно свързано с качеството на ответника на
собственик на недвижим имот в етажната собственост, а не произтича от търговска
сделка.
Неоснователен е доводът на молителя, че ответното дружество е упражнявало търговската си дейност в етажната собственост, след като до 27.04.2016 г. вписаният в Търговския регистър адрес на управление ***. Самото вписване на адреса в Търговския регистър не е достатъчно, за да се установи упражняването в етажната собственост на търговската дейност на ответното дружество, а това следва да се установи от молителя при пълно и главно доказване.
В
случая молителят, който носи доказателствената тежест за установяване на
търговския характер на твърдените вземания, не установи, че ответното дружество
притежава недвижим имот в сградата на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА М., нито че ответното
дружество е упражнявало търговска дейност в този недвижим имот. Не се
представиха и доказателства, които да установяват приетите решения на Общото
събрание на етажните собственици относно задълженията на притежателите на
обекти в етажната собственост, съответно задължения на ответното дружество. При
проведеното насрещно доказване от ответника се установи, че на административен
адрес: ул. “********** в гр. С., има построени различни сгради
(жилищна сграда на два етажа, вилна сграда, жилищна сграда, възстановителен
център, кафене, ателиета и подземни гаражи).
От представения от молителя изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 16174/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, въз основа на заповед за изпълнение, също не би могло да се направи извод за търговския характер на вземането на молителя по делото. С оглед на това съдът намира, че не се установява от молителя, че ответното дружество е извършвало търговска дейност по занятие в обект от етажната собственост.
По
изложените съображения съдът намира, че не е налице обективният критерий по чл.
286, ал. 1 от ТЗ, за да бъде определена, че вземането на молителя към ответното
дружество произтича от търговска сделка при осъществяване на дейността му по
занятие.
Ирелевантно
за установяване на качеството на молителя в настоящото производство е
позоваването на публичните задължения на ответното дружество към НАП, доколкото
в случая НАП не е присъединен кредитор в производтвото.
Липсва
една от материалноправни предпоставки за уважаване на молбата по чл. 625 от ТЗ - твърдението на молителя, че е кредитор на
длъжника за изискуемо вземане, породено
от или отнасящо се до търговска сделка. Предмет на установяване в производството е не безспорността на вземането, а
неговото съществуване и неговата изискуемост, както и търговския му характер, което
в случая не се установява по делото. Липсата на
тази предпоставка прави безполезно обсъждане на финансово-икономическото
състояние на ответника относно състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост, тъй като двете предпоставки - наличието на вземане от
парично естество, което е изискуемо и чийто източник е търговска сделка, следва
да бъде
установено при условията на кумулативност със състоянието на
неплатежоспособност,
съответно свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал. 1 от ТЗ. Съдът изследва финансовото състояние на ответника
единствено във връзка с твърдяното изискуемо вземане на молителя, произтичащо от търговска сделка. Когато не е установена облигационна връзка по търговска
сделка, включително когато сделката страда от пороци, които я правят нищожна,
съдът е длъжен да отхвърли молбата, поради липсата на задължителна материална
предпоставка на закона (така
в Решение № 134 от 08.12.2009 г. по т.д. № 141/2009 г. на ВКС, Т.К.,
I Т.О.).
По изложените съображения, съдът намира, че не е налице
активна легитимация на молителя ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА М. по
молбата по чл. 625 от ТЗ и молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в размер на 3 400 лева – адвокатско възнаграждение, за което в представения договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство е посочено, че е платено в брой, поради което същият следва да се приеме като доказателство за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Молителят е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника, което е основателно и следва да бъде уважено. В случая минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се дължи за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Правилото на чл. 7, ал. 3 от същата наредба за определяне на минималното адвокатско възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност (така в Определение № 592 от 17.07.2014 г. по ч.т.д. № 1040/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.). С оглед на изложеното и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на молителя за един адвокат следва да бъде намалено на 300 лева.
На ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а за горницата над 300 лева до 3 400 лева искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА М., с адрес: гр. С., ул. “**********, молба с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “И.” ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост, като неоснователна.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ
СГРАДА М., с
адрес: гр. С., ул. “**********,
да заплати на “И.” ЕООД, ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 300
лева (триста лева)
– разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – С. в седмодневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ :