№ 21
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Ив. Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600570 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл.
419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на НОХД № 1420/2020г. по
описа на Районен съд – Кърджали, подадено от осъденото лице Р. П. П..
Искането се позовава /макар и не изрично, но изводимо от съдържанието му/
на касационните основания по чл.348 ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от НПК – съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди се, че и първоинстанционната присъда, и
потвърдителният въззивен акт страдат от липса на мотиви, тъй като на
изрично наведени от П. възражения и доводи в процеса не е даден нарочен
отговор и така волята на съдилищата е останала неясна, противоречиво
заявена и декларативна. Възразява се и срещу неправилното приложение на
материалния закон, до което нарушение е довело, според искането,
игнорирането на приложимата в казуса Наредба №1/2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
1
наркотични вещества или техни аналози. И накрая, наложеното на осъденото
лице наказание се счита за явно несправедливо, тъй като не е съобразено с
наличните смекчаващи отговорността на П. обстоятелства. Въз основа на това
се правят искания, заявени в условията на алтернативност, присъдата да се
отмени и осъденият да се признае за невинен и да се оправдае по предявеното
му обвинение, или, делото да се върне в досъдебната му фаза, или, съдебните
актове да се изменят с редуциране размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание осъденият, лично и чрез адв.Б., поддържат искането
по изложените в него съображения, които се доразвиват в пледоариите по
съществото на делото.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за
неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни и
несъобразени с процесуалния закон и приложимите материално – правни
норми. Поради това пледира искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок,
отправено е от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК,
страна до компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат
доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от
НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен
ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е
процесуално ДОПУСТИМО. Разгледано по същество, в контекста на
очертаната в него аргументация, искането е основателно по едно от
наведените с него касационни основания – по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
С присъда №260023/26.02.2021г. по НОХД №1420/2020г. Р. П. П. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за
което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“
за срок от 8м., изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3г.,
както и на „Глоба“ в размер на 500лв. П. е лишен и от правото да управлява
МПС за срок от 1г.
Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение
№36/15.10.2021г. по ВНОХД №159/2021г. по описа на ОС – Кърджали, е
2
потвърдена изцяло.
За да постановят съдебните си актове с осъдителен характер, и районният,
и окръжният съд, са приели от фактическа страна, че на 06.05.2020г., поради
съмнение за управляване на МПС след употреба на наркотици, подс. Р.П. като
водач на лек автомобил „Д.“ с рег. № **** бил спрян за проверка от
служители на РУ – К. и изпробван за употреба на наркотични вещества от
св.Й.Х.. Техническото средство Дрегер „Д.“ с идентификационен номер А.
отчело положителен резултат за наличие на кокаин. Водачът П. оспорил
резултата от теста с твърдение, че не е употребил наркотични вещества,
поради което бил издаден талон за изследване, в който саморъчно отразил, че
не приема показанията на техническото средство. Съставен бил и АУАН,
който П. подписал без да възрази срещу отразеното в него. Предвид
изразеното несъгласие с показанията на дрегера водачът бил отведен в
болнично заведение - МБАЛ – К., където дал проби от кръв и урина за
изследване. Според заключението на изготвената в НИК – МВР – С.
токсикохимична експертиза / Протокол № 20/ ТКХ – 215 / в кръвната проба
на Р.П. не е доказано наличие на упойващи или наркотични вещества под
контрол, съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, а в пробата му от урина е установено наличие на
кокаин и на негови метаболити. При изслушването си вещото лице е
разяснило, че метаболитите на кокаина обичайно се откриват в кръвта до 24 –
часа след употребата на наркотика, защото периода на полуразпад е по-малък
от този за урината, в която следи от употребата на наркотика остават до около
48 часа след употребата му.
Стъпвайки на описаните факти, и двете съдебни инстанции са формирали
правни изводи, които са вътрешнопротиворечиви, неясни, лишени от
конкретен отговор на наведени от осъденото лице възражения и доводи.
Извън обсега на дължимият се правен коментар са останали показанията
на полицейските служители, в частта им, обслужваща защитната теза на П., а
именно липсата на видими признаци водачът да е под влиянието на
наркотични вещества и изразеното от него категорично отричане да е
употребявал наркотици, възмущението му от показанията на техническото
средство. Не е било отговорено ясно и на основното защитно възражение –
че при оспорен резултат от техническо средство дрегер употребата на
3
наркотични вещества от водач на МПС се установява по реда и начина,
предвиден в Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като приложими са чл.23 вр. с чл. 3а, т.2 от Наредбата. Прочитът на
мотивите към присъдата и на решението показва, че и двете инстанции са
изразили противоречиво становище по отношение на част от доказателствата
- резултата от техническото средство и изготвената токсикохимическа
експертиза. Веднъж са приели, че при отказ на водача да се съгласи с
резултата от дрегера показанията на техническото средство не могат да се
ползват и задължително талон за медицинско изследване се издава и въпреки
това виновността на П. са мотивирали именно с резултата от дрегера. После
са отрекли валидноста на изготвената експертиза, в частта й, отричаща
наличие на наркотици в кръвта на П. поради неприложимост на Наредба №
1/2017г. и разписаният в нея ред за установяване употребата на наркотични
вещества, и в същото време същата експертиза, изготвена по същият ред и
процедура, предвидени в същата Наредба, но в частта й, сочеща наличие на
наркотични вещества в урината на водача са ползвали и на нея са се позовали,
за да постановят осъдителни съдебни актове. И така, за страните в процеса, а
и за този съд, не става ясно кои доказателства са ползвани, за да се формират
осъдителните правни изводи. Без никакъв коментар са оставени и
възраженията за субективна несъставомерност на деянието, а такъв се е
дължал в казуса и предвид становището на вещото лице токсиколог, че след
като има следи от наркотични вещества само в урината П. ги е употребил
около 48 часа преди да бъде изследван.
Допуснатото и от двете инстанции съществено нарушение – липса на
мотиви, прави безпредметно излагането на становище по доводите за
нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените
наказания. Все пак ще се отбележи, че напълно се споделя виждането на
предходните инстанции, че без значение за съставомерността на деянието е
дали и как употребилият наркотично вещество водач е бил повлиян от
наркотика, както и че нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не изисква специален
ред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а употребата на наркотични вещества може да се доказва с всички
допустими доказателствени средства по НПК. Но именно в този аспект е
допуснатият съществен порок, защото и в присъдата, и в решението не се
4
сочат кои са доказателствата, мотивиращи без никакво съмнение по смисъла
на чл.303, ал.2 от НПК виновността на П. и каква е правната им оценка,
дадена от съдилищата.
Констатираното съществено процесуално нарушение, допуснато и от
двете съдебни инстанции, предпоставя възобновяване на двете дела - НОХД
№1420/2020г. по описа на РС – Кърджали и ВНОХД №159/2021г. по описа на
ОС – Кърджали и връщане на делото на РС, друг съдебен състав за новото му
разглеждане.
Мотивиран от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №1420/2020г. по описа на РС – Кърджали и ВНОХД
№159/2021г. по описа на ОС – Кърджали.
ОТМЕНЯ постановените по посочените дела Присъда №260023/26.02.2021г. и
Решение №36/15.10.2021г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5