РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 23.11.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4632 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
Ищцата Н.И.И., твърди, че на 21.11.2015 г. на път І-5, между гр. Р. и гр. Бяла е настъпило ПТП с
участието на неидентифицирано моторно превозно средство, управлявано от
неизвестен водач и лек автомобил „Ауди 80“ с per. № *******, управляван от Ш.К.И., вследствие
на което Н.И.И. е пострадала, като пътник в горепосоченото моторно превозно
средство.
Поддържа,
че на посочената дата, около 08.00 часа Ш. И. управлявал лек автомобил „Ауди
80“ с per. № *******
по път I - 5 с посока на движение към гр. Р.. В района на км 16+500 насрещно
движещ се неизвестен водач, управляващ неидентифицирано моторно превозно
средство, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за
движение на автомобила „Ауди 80“ с per.
№ *******, управляван от Ш. И., вследствие на
което последният задействал спирачната система и насочил управляваното превозно
средство надясно, в резултат на което, излязъл от пътя. Водачът Ш. И. извършил
маневра с цел да върне автомобила на пътя, но същият изгубил устойчивост,
поднесъл странично и се преобърнал. Водачът на неидентифицираното моторно
превозно средство напуснал местопроизшествието.
Във
връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 2667/2015 г. по описа на ОД-МВР-
Р., РУП - Две могили, пр. пр. 5477/2015 г. по описа на РП - Р. (ДП № 3389/2015
г. по описа на РП - Р.). Същото е спряно с постановление за спиране на
наказателно производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.
В
исковата молба се излага, че Н.И. е откарана по спешност и хоспитализирана в
„МБАЛ - Р.“ АД, като й е поставена следната диагноза: конваксацио манус декстра; фрактура луксацио
осис трапеции декстра; фрактура осис метакарпи II манус декстра. Претърпяла е операция - остеосинтезис металика,
изразяваща се в открита репозиция и фиксация
с К-игли на фрактурите на трапециум и 2-ра метакарпална кост. На 11.12.2015 г. Н.И.
е претърпяла втора операция, като била , като била извършена некректомия и дебридман на
раневата повърхност. На 05.01.2016 г. Н.И.
е претърпяла операция, като била извършена свободна кожна пластика. На 26.01.2016 г. Н.И. е хоспитализирана в „МБАЛ - Р.“ АД,
отделение по физиотерапия и рехабилитация, със следната диагноза: контрактура; последици от счупване
на дясна китка и длан. На 17.05.2016 г. Н.И.
е хоспитализирана в „МБАЛ - Р.” АД, отделение по физиотерапия и рехабилитация.
По своя медико-биологичен характер получените от ищцата телесни увреждания са
довели до трайно затруднение движенията на десен горен крайник за срок повече
от 30 дни и загрозяване на десен горен крайник, като представляват средни телесни повреди, като лечебният и възстановителен период
продължава и към момента.
Сочи, че е
предявила претенция за заплащане на застрахователно със заявление №
24-01-46/16.01.2017 г. и е образувана в Г. Ф. щета № 210022/16.01.2017 г. С писмо
изх. № 24-01- 46/28.02.2017 г. ответникът е отказал да изплати обезщетение за
неимуществени вреди.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди Г. Ф. да й заплати, на основание чл. 288, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.) сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за травматичните
увреждания от процесния деликт, ведно със законната лихва за забава от датата на
събитието - 21.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗА.
Ответникът Г.
Ф. оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че не са представени
доказателства за наличието на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ (отм.), даваща право на ищеца да претендира обезщетение от Ф.а. Сочи, че не е установено
противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
като от приложените доказателства се установява, че водачът на
лек автомобил „Ауди 80“ ДКН*******, в който е пътувала пострадалата, е самокатастрофирал,
изгубил е контрол над управлението на автомобила, а действията му с органите на
управление са довели до страничното унасяне и преобръщане на автомобила. Счита,
че доколкото за посочения в констативния протокол за пострадали лица № 1532/347
за участник 1 – лек автомобил „Ауди 80“ ДКН*******и рама *******
е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
полица № BG/22/115002341898 със ЗК „Л.И.за периода 19.09.2015 до 18.09.2016 г., претенцията срещу Ф.а е недопустима. Оспорваме
изцяло твърденията в исковата молба
относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП, като твърдението в исковата
молба, че „уврежданията съответстват по начин и време на процесното ПТП”, не
изключват възможността за получаването на същите по механизъм
самокатострофиране. Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП, по
аргумент от чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.). Моли иска
да бъде отхвърлен, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на неидентифицирано МПС, фактическият състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди.
По делото е
представено постановление за спиране на наказателното производство от 12.09.2016
г., по досъдебно производство № 2667/2015 г. по
описа на ОД-МВР- Р., РУП - Две могили, пр. пр. 5477/2015 г. по описа на РП - Р.
(ДП № 3389/2015 г. по описа на РП - Р.), в мотивната част на което е посочено,
че от събраните доказателства не може да се установи кой е автор на престъпното
деяние.
Приет е
констативен протокол № 1532/347 за
пътнотранспортно произшествие, изготвен на 21.11.2015 г., като в графа
обстоятелства и причини е посочено: образувано е досъдебно производство.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, на 21.11.2015 г. около 08:00 ч. в светлата част на
денонощието на път 1-5 км 16+500 между гр. Р. и гр. Бяла в землището на с.
Иваново в посока гр. Р. със скорост 86,86 км/ч се движи лек автомобил марка
„Ауди“ модел „80“ с per.
№*******, управляван Ш.К.И..
Опасната зона за пълно спиране на автомобила е 76,16 м. Като пътник на предната
дясна седалка в лекия автомобил пътува Н.И.И.. Времето на 21.11.2015 г. около
08:00 ч. е през есенния сезон, светлата част на денонощието, сухо, нормална
видимост. Максималната скорост на движение на леки автомобили е 90 км/ч. Причините
за настъпване на пътнотранспортното произшествие според вещото лице инж. Д.Х. са
три: 1. Насрещно движение на изпреварващ
лек автомобил в пътната лента на лекия автомобил „Ауди“ (според показанията в
Протокола за разпит на свидетелката Н.И.И. в Досъдебното производство, цитиран
в автотехническата експертиза, извършена от инж. О.Д.); 2. Стойността на сумата от опасните зони за
спиране - 151,67 м на двата автомобила -
изпреварващия неизвестен автомобил и лекия автомобил „Ауди“, е по-малка от
далечината на 153,98 м и затова в най-ранния миг, когато неизвестният автомобил
е станал видим за водача на лекия автомобил„Ауди“ водачите на двата леки
автомобила биха могли да избегнат удар чрез едновременно спиране с максимална
интензивност; 3. Твърде голямо излизане на лекия автомобил „Ауди“ надясно върху
терена, при което водачът му не се справя с управлението и създава предпоставки
за изгубване на устойчивостта на автомобила срещу странично преобръщане по
време на движение.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, ищцата Н.И., е получила следните
увреждания: смачкване на дланта на дясна ръка; счупване и изкълчване на
трапецовидната киткова кост на дясна ръка; счупване на 2- ра дланна кост на
дясна ръка; множество рани в областта на пръстите и дланта на дясна ръка. По медикобиологичния
характер на получените увреждания представляват трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за срок повече от 30 дни. Проведено е неколкократно
оперативно лечение, изразяващо се в наместване на изкълчването и счупването и фиксиране
на костите с метални К-игли. Проведено е и оперативно лечение с изрязване на
получилата се некроза на кожата на дясна ръка и заместването и с кожа, взета от
бедрото. Проведено е и оперативно лечение за подобряване на функциите на
ръката. Прогнозите за възстановяване са песимистични.
В тази насока са показанията на св. Й.Ш.К.,
син на ищцата, който заявява, че дясната ръка много я е боляла, останала е в
болница около три месеца, претърпяла е три операции и не е можела за този
период да се обслужва сама.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на
ответника по силата на чл. 288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че няма
обективни данни за удар между неустановен автомобил и лек автомобил „Ауди“, като
данни, че причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие е неизвестен автомобил се съдържат единствено в протокола за
разпит на Н.И.И. в досъдебното производство, съобразно заключението на
автотехническата експертиза.
От всичко
изложено следва изводът, че не е доказано по делото, при условията на пълно и
главно доказване, че произшествието се дължи на действия на водач на
неидентифицирано МПС, съответно че не представляват случайно събитие или са
причинени от действията на водача на автомобила, в който е пътувала ищцата.
Следователно
не е възникнало задължение за ответника по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на сочените от ищеца вреди. Предвид горното, искът следва
да бъде отхвърлен за пълния предявен размер, като недоказан и неоснователен. При неоснователност на главната претенция, на
отхвърляне подлежи и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата.
Относно
разноските
При този
изход на делото, на ответника Г. Ф. следва да бъдат присъдени разноски, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер на 100 лв. – за възнаграждение за юрисконсулт,
определен съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 150 лв., сторени
разноски за депозит за автотехническа експертиза по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.И.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.Й.Н.,***, срещу Г. Ф., ***, иск по чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ (отм.), за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, за травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие на
21.11.2015 г. на път І-5, между гр. Р. и гр.
Бяла, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2015 г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.Й.Н.,***, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. -
разноски за депозит за автотехническа
експертиза и сумата от 100 лв. - разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: