Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 3897 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Д.К., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0000670 от 14.08.2018 г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на жалбоподателката К., на основание
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди
лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози.
Жалбоподателката
намира издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и постановено при допуснати същетсвени
процесуални нарушения, без в самата въззивна жалба да
навежда някакви конкретни аргументи в защита на своето становище. Оспорва фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление, считайки, че административно – наказващият
орган не е изпълнил задълженията си да провери спорните обстоятелства, които са
наведени пред него. Поради гореизложените съображения, моли за пълна отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателката Д.К. не се явява
лично, а се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. П. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в
своята пледоария, че в случая е била извършвана туристическа услуга по
изхранване на туристи и липсват каквито и да е било доказателства, че е
заплатена цена за извършване на превоз.
Въззиваемата
страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител ст. експерт Ив. Г., който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, мотивирайки се, че на потребителите на услугата са били
предоставяни билети, а съобразно параграф 1, т. 43 от ДР на Закона за
автомобилните превози, билетът представлява превозен документ по смисъла на
закона.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Макар, че дружеството „Холидей Шоп“ АД, с ЕИК: ********* не притежавало лиценз за
обществен превоз на пътници в Република България, Лиценз на Общността за
международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз, около 09:40 часа на 08.08.2018
г. жалбоподателката Д.Д.К. управлявала
лек автомобил „УАЗ 469“ с рег. № Н 1941 АК от категорията М1G, собственост на Р.Гр.Ар.в
к.к. „Златни пясъци“, КПП „Воденицата“ в посока гр.
Варна, като извършвал обществен превоз на пътници на заплатена обща стойност от
152 лева именно за сметка на дружеството „Холидей
Шоп“ АД. Също така процесния автомобил от категорията
М1G не бил включен в списък към лиценз за извършване на обществен превоз на
пътници, както и не бил включен към списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
По същото време на 08.08.2018 г. на КПП „Воденица“ в к.к.
„Златни пясъци“ бил позициониран екип на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, съставна част от който бил св. Й.Р.Й., като св. Й. спрял за проверка
управлявания от жалбоподателката К. лек автомобил и
установил, че дружеството, за чиято сметка се извършва превоза на пътници не
притежавало лиценз за обществен превоз на пътници в Република България, Лиценз
на Общността за международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз, както и че автомобил „УАЗ 469“ с рег. № Н
1941 АК от категорията М1G не бил включен в списък към лиценз за извършване на
обществен превоз на пътници, както и не бил включен към списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Преценявайки, че с това
свое поведение на 08.08.2018 г. жалбоподателката
К. е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, на същата тази дата 08.08.2018
г. св. Й. й съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН било депозирано (като в него било посочено, че представените билети
удостоверяват заплатена стойност, но не към водача на лекия автомобил), като на
14.08.2018 г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, наложил на жалбоподателката административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за нарушение на чл.
6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на показанията на св. Й.Р.Й.,
както и всички останали налични по преписката и приобщени в съдебно заседание
писмени доказателства. От получено в съдебно заседание писмо от дружеството „Холидей Шоп“ АД е видно, че между дружеството и Р.Гр.Ар.не
е бил сключван договор за предоставяне на туристическа услуга.
На първо място съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Й. като
последователни, логични и най – важното – подкрепени от събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства и съвсем
конкретно разпечатката от програмата на ИА „Автомобилна администрация“, от
която е видно, че дружеството „Холидей Шоп“ АД не
притежава нито притежава лиценз за обществен превоз на пътници в Република
България, нито Лизенз на общността за международен
превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз.
Също така отново от приложената разпечатка от
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ се установява, че
автомобил „УАЗ 469“ с рег. № Н 1941 АК от категорията М1G не бил включен в
списък към лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, както и не бил
включен към списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. На практика тези факти не се оспорват между
страните, макар и във въззивна жалба бланкетно да е възразено, че се
оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
В пледоарията в хода на
делото по същество беше възразено, че липсват
доказателства извършвания превоз да е бил възмезден.
В случая обаче са налице достатъчно красноречиви писмени
доказателства, че превозваните пътници са заплатили цената на превоза, поради
което и възражението за безвъзмездност на превоза според съда е напълно неоснователно,
предвид наличието по преписката на издадените билети и фискални бонове, от
чието съдържание е видно, че туристите са заплатили цена на услуга разходка с
джип или сафари оф роуд.
При така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На първо място следва да
се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка
в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото й на защита. Нещо повече същото е било
реализирано в пълен обем с подаване на възражение срещу АУАН и впоследствие на
жалбата, предмет на разглеждане в производството.
Императивната разпоредба
на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда, че обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват по този закон.
Предвид липсата на лиценз
за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметрови превози на пътници, според съда в конкретния случай съвсем
правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на Д.Д.К. за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал.
1 от Закона за автомобилните превози.
В § 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за автомобилните превози е легално дефинирано понятието
„обществен превоз“, а именно превоз, който се извършва с моторно превозно
средство срещу заплащане. Предвид категоричните доказателства и извода на съда,
че осъществявания от жалбоподателката К. превоз
сутринта на 08.08.2018 г. е бил възмезден, а именно
срещу заплащане, очевидно е, че превозът следва да бъде квалифициран като
„обществен“, поради което и действително със своите действия сутринта на 08.08.2018 г. жалбоподателката е
нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Наложеното административно
наказание, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) е строго
фиксирано като вид и размер в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил
с него, поради което и съдът приема, че наказанието е правилно и коректно
индивидуализирано като вид и размер и не стои въпроса за неговата евентуална завишеност и респ. несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че наказателно постановление № 23 – 0000670 от
14.08.2018 г., издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0000670 от 14.08.2018
г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на жалбоподателката К., на основание
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди
лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: