№ 1407
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500947 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266244 от 26.10.2021 г., което е допълнено по реда на чл.
250 от ГПК с решение № 266818 от 03.12.2021 г., постановени по гр.д. №
3874/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на
Република България е осъден да заплати на Ю. Р. Х., ЕГН **********, по
сметка на Адвокатско дружество „Е. Ф.“ в „Прокредитбанк“ АД, IBAN
**********, BIC ********:
- на основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушеното му право на разглеждане и решаване в
разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998
г. по описа на ВОП -София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП -
София, за периода от образуването му през януари 1991 г. до датата на
исковата молба – 12.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
12.05.2017 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до /30
000 лв./ до пълния предявен размер от 120 000 лв.;
- на основаниечл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на
1
сумата от 2.50 лева;
Решението /основно/ на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца
в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над уважения /30 000
лв./ до пълния предявен размер от 120 000 лева, с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от действията на прокурорите, които не са упражнили в досъдебното
производство предоставените им от процесуалния закон функции по
ръководство и решаване, поради което наказателното производство не е внЕ.о
за разглеждане в съда и не е постановена осъдителна присъда.
Жалбоподателят поддържа още, че първоинстанционният съд при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
се е отклонил от критериите на съдебната практика за справедливост и
конкретните обстоятелства по делото.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, за разликата над уважения до пълния
размер на предявения главен иск, в размер а сумата от 90 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2020 г.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Прокуратурата на Република България в осъдителната част с доводи за
недопустимост и неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът няма право на иск, поради което
моли да се обезсилят основното и допълнителното решение на
първоинстанцинния съд и да се прекрати производството по делото.
При условията на евентуалност моли:
- да се отмени основното решение като неправилно и да се отхвърлят
предявените искове;
- да се определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
по - нисък размер от присъденото с обжалваното решение, което да е
съобразено критериите на съдебната практика за справедливост и с
обстоятелствата по делото;
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Ю. Р. Х., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във вр.
с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е един
от пострадалите от престъпление, което се разследва 30 - години - сл. дело №
1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие
преобразувано и известно в общественото пространство като делото за
"възродителния процес", по повод принудителната смяна на турските имената
на българските граждани.
С декларация на Народното събрание от 11.01.2012 г. този процес е
признат като форма на етническа асимилация и прочистване, като
прокурорите, които са осъществявали функцията по ръководство и решаване
по посоченото следствено дело е трябвало да внесат обвинителния акт в съда
и да се постанови осъдителна присъда по отношение на виновните
подсъдими.
Твърди, че при реализацията на „възродителния процес“ от партийният
и държавен апарат българските граждани от турската етническа общност са
били уволнявани от работа, задържани в милицията, задържани в местата
лишаване от свобода в местата без наличие на влезли в сила осъдителни
присъди или въдворявани в малки населени места без документи за
самоличност и без право за напускането им.
Твръди още, че е бил задържан в периода от 05.01.1985 г. до 15.01.1985
г. в управлението на МВР гр. Момчилград, а в периода от 15.01.1985 г. до
24.09.1985 г. е бил в затвора на остров Белене без да е имало постановена
3
осъдителна присъда.
До задържането е работил като учител, а след това е уволнен от тази
длъжност поради непригодност, което сложило край на учителската му
кариера в България.
След като е бил освободен от Белене е било възможно да бъде само
строителен работник.
През юни 1989 г. е напуснал Р. България и се установил да живее в Р.
Турция.
Член е на неформално сдружение за издирване, установяване и търсене
на отговорност от виновниците за упражнената спрямо тях репресия.
В периода 1991 г. – 1994 г. досъдебното производство е било два пъти
внасяно с обвинителен акт в съда и два пъти връщано на прокурора с
указания за отстраняване на допуснатите нарушения.
През 2002 г. е разпитан като свидетел и са му разяснени правата по
същото дело.
На 11.01.2012 г. е приета декларация от 41 -вото Народно събрание, с
която е осъдена насилствената асимилация на българските мюсюлмани и е
призовано правосъдието и Главния прокурор на Р. България да направят
необходимото за приключване на делото, което не е сторено.
По негово заявление е било образувано ч.н.д. № 4719/2018 г. по описа
на на Софийски градски съд, който е определил на прокурора едномесечен
срок за проверка и оценка на доказателсдтвата и доказателствентие средства
съобразно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от НПК.
Досъдебната фаза на това наказателно производство е продължила
повече от 30 години, в които не е установена престъпната дейност на
обвиняемите и те не са предадени на съд, като това забавено правосъдие е
равносилно на липса на правосъдие и пряко е нарушило правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, прогласеното в чл. 6,
параграф 1 от Конвецията за защита на правата на човека и основните
4
свободи /КЗПЧОС/.
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със
законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 12.05.2020 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - Прокуратурата на Република България е подал отговор на
исковата молба /л. 43/, с който оспорил допустимостта и основателността на
исковете и поискал да прекрати производството по делото, а при условията на
евентуалност:
- да се отхвърлят исковете с доводи, че наказателното производство е
висящо и не е приключено по причина, че наказателното производство се
отличава с фактическа и правна сложност, а ищецът не е представил
доказателства, които да установяват претърпени неимуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от забавеното правосъдие;
- да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да
съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото в размер по – нисък от цената на главния иск.;
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Ю. Р.
Х., ЕГН ********** е роден на ******** г. в с. ***, Област ***.
Ищецът е бил записан с имената Ю. Р. М. /собствено, бащино и
фамилно/ в съставия акт за раждане, в издаденото сводетелство за завършено
основно образование /л. 54/; свидетелство за зрелост и завършено средно
образование /л. 55/; свидетелство за професионална подготовка.
На 04.11.1984 г. е сключил граждански брак, за което обтоятелство е
съставен Акт за граждански брак и е бил записан с имената Ю. Г. Х., които
имена не е прил по свое собствено желание, а са били наложени след решение
5
на управляващата партия и правителство.
Приложеното на л. 77 от първоинстанцинното производство писмо изх.
№ КИ-08-Ч/12639 от 07.10.2008 г., подписано от председателя на Комисията
за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на
българските граждани съм Държавна сигурност и разузнавателните служби на
БНА, адресирано до ищеца с имената Ю. Г. Х. се установа, че със Зоповед №
255 от 15.01.1985 г. е бил въдворен в ТВО – Белене по линия на ДС до датата
24.09.1985 г.
Ищецът е бил освободен от длъжността „начален учител“ със Заповед
№ 341 от 23.01.1985 г., издадена от Окръжен съвет за народна просвета – гр.
Кърджали– л. 57.
Страните не спорят за обстоятелството, че ищецът през лятото на 1989
г. е напуснал Република България и се е установил да живее в Р. Турция.
На 30.01.1991 г. е било образувано сл.д. № 1/1991 г. по описа на
Прокуратурата на Въоръжените сили и са повдигнати обвинения на пет лица
за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това,
че през периода 1984 – 1985 г., при условията на продължавано престъпление,
всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към
национална вражда и омраза.
Впоследствие, с постановление от 14.01.1993 г., на двама от
обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984 – 1985 г., при условията на
продължавано престъпление, обвиняемите, в съучастие, са злоупотребили и
превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация,
чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната,
включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани,
принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително
преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с
промяната.
6
Обвиняемите са били предадени на съд с обвинителен акт, внЕ. в съда
на 20.07.1993 г., но образуваното съдебно производство е било прекратено
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото
е върнато на прокурора с указания.
След проведено разследване делото повторно е внЕ.о в съда на
19.12.1997 г. и съдебно производство повторно е било прекратено, поради
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и върнато на
28.04.1998 г. на прокурора.
Наказателното производство е било преобразувано в ДП № ІІ-048/1999
г. по описа на на Военноокържна прокуратура София.
Поради настъпила смърт на двама от обвиняемите, производството
частично е било прекратено.
Прокуратурата е осъществила функциите по ръковоство и решаване по
досъдебното производство,по което са били установени 446 пострадали лица,
които е следвало да бъдат разпитани.
Разпитани са 369 лица.
С постановление от 08.10.2018 г. на прокурор при ВОП – София е спрял
производството, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, като са възложени
съдебни поръчки за осъществяване на разпит на пострадали.
Ищецът е един от пострадалите лица.
С решение на парламентарната комисия за разглеждане и решаване на
някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушения на
законността в държавния, обществения и икономичски живот е обявена
7
политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода
и въдворени в Белене 517 лица във връзка с насилствената промяна на
имената на една част от българските граждани.
Ищецът изрично е посочен във финалната част на списъка с имената Ю.
Г. Х..
Решението е публикувано в Държавен вестник, бр. 44 от 01.06.1990 г. –
л. 58 от първоинст п-во.
По молба на ищеца е образувано ч.н.д. № 4719/2018 г. по описа на
Софийски градски съд и последният е определил едномесечен срок за
проверка на доказателствата и доказателствените средства, съобразно
правомощията му по чл. 242, ал. 1 от НПК – л. 34 от първоинст. п-во.
С постановление от 31.05.2022 г. на прокурор при Военноокръжна
прокуратура София е прекратено наказателното производство по ІІ -048/1999
г., поради настъпилата смърт на последния от петимата обвиняеми – Т. Ж., Д.
С., П. М., П. К. и Г. А..
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
наличието на предпоставките, при които може да се осъществи отговорността
на Прокуратурата на Република България за нарушеното право на ищеца за
разглеждане и решаване на делото /досъдебното производство/ в разумен
срок, съгласно чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС, както и до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.
6, параграф 1 от КЗПЧОС:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б. от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
8
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок във вр. с чл. 6,
параграф 1 от КЗПЧОС.
Разпоредбата на чл. 6, параграф 1 от посочената Конвенция, към която
препраща чл. 2б. от ЗОДОВ установява неотменимото право на всяко лице
при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него да има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство
не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
Предявеният иск има за предмет присъждане на обезщетение за
нарушено право на справедливо и публично гледане на дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона на
ищеца, но не като лице, на което е повдигнато наказателно обвинение и е
поставено под угрозата да му бъде наложено наказание, което следва да се
изтърпи след влизане на присъдата в сила.
В разглеждания случай ищецът е предявил главния иск преди да
приключи наказателното производство, което е продължило от 30.01.1991 г.
до прекратяването на 31.05.2022 г., поради настъпилата смърт на всички лица,
привлечени в процесуалното качеството на обвиняеми.
Наказателното преследване на обвиняемите се е осъществило в
9
посочения период само в досъдебната фаза, в която единствено
наблюдаващият прокурор е осъществявал функциите по ръководство и
решаване.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца и неговото обществено положение;
- общата продължителност на наказателното производство, а то се е
развило само в досъдебната фаза;
- предметът на наказателното производство разкрива изключителна
фактическа и правна сложност, както и изпълнението на стотици съдебни
поръчки;
- здравословото състояние и възрастта на обвинените лица, препяствали
срочното извършване на процесуално-следствени действия;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се
полага на ищеца, вследствие на нарушеното му право на разглеждане и
решаване на наказателното дело в разумен срок, възлиза на сумата от 5 000
/пет хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот.
10
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до посочения размер – 5 000 лв. и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 120 000 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отвеникът дължи законната лихва върху обезщетението, така както е
поискано от ищеца – от деня, в който исковата молба е предявена в
канцеларията на съда – 12.05.2020 г.
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
подадената от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г., за
разликата над сумата от 5 000 лева до размер на сумата от 30 000 лева и
вместо това да се отхвърли главния иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г., до
размер на сумата от 5 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен главния иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 30 000 лева
до пълния предявен размер от 120 000 лева;
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата, подадена от
ищеца страните следва да понесат направените във въззивната инстанция
деловодни разноски.
11
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266244 от 26.10.2021 г., допълнено по реда на
чл. 250 от ГПК с решение № 266818 от 03.12.2021 г., постановени по гр.д. №
3874/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Ю. Р. Х., ЕГН
**********, по сметка на Адвокатско дружество Е. Ф.“ в „Прокредитбанк“
АД, IBAN **********, BIC ********, на основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ
във вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на
сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на
ВОП -София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП - София, за периода
от образуването му през 1991 г. до датата на исковата молба – 12.05.2020 г.,
ведно със законната лихва от 12.05.2020 г., за разликата над сумата от 5 000
/пет хиляди/ лева до размер на сумата от 30 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Р. Х., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България главен иск с правно основание чл. 2б.,
ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, имащ за пердмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от нарушеното му право на разглеждане и решаване в
разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998
г. по описа на ВОП -София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП -
София, за разликата над сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева до размер на
сумата от 30 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266244 от 26.10.2021 г., допълнено по
реда на чл. 250 от ГПК с решение № 266818 от 03.12.2021 г., постановени по
гр.д. № 3874/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
- Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Ю. Р. Х., ЕГН
**********, по сметка на Адвокатско дружество Е. Ф.“ в „Прокредитбанк“
АД, IBAN **********, BIC ********, на основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ
във вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на
сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на
ВОП -София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП - София, за периода
от образуването му през 1991 г. до датата на исковата молба – 12.05.2020 г.,
ведно със законната лихва от 12.05.2020 г., до размер на сумата от 5 000 /пет
хиляди/ лева, както и в ЧАСТТА, в която главният иск е отхвърлен, за
12
разликата над сумата от 30 000 лева до пълния предявен размер от 120 000
лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13