Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260097 Дата 07.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 24 март 2021 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 636 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение
№ 35 от 03.02.2020 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 58/2018
г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА Р.В.Ш., ЕГН ********** и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********,
като кредитополучате-ли, да заплатят
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., като
кредитодател, сумата 78 148.46 швейцарски франка, представляваща неплатена
главница по предсрочно изискуем договор за кредит за покупка на недвижим имот №
.../... г., ведно с Приложение № .../... г. към него и 96 лв. нотариални
разноски, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 6.VІІ.2018г. до окончателното им изплащане и 9
774.96 лв. съдебни разноски в настоящето производство, съобразно уважената част
от иска.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
„Ю.Б.“ АД срещу Р.В.Ш. и К.К.Е. – Ш. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ,
във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, както следва: за разликата от 78 138.46 швейцарски
франка до
82 840.73 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата
главница в размер на 113 950.11 швейцарски франка за периода от 10.ІХ.2016
г. до 18.ІV.2018 г. и за разликата от 96 лв. до 631.20 лв. – част от нотариални
разноски в общ размер на 1 176.75 лв. за периода от 23.ІV.2018 г. до
3.VІІ.2018 г., като неоснователен и недоказан.“
Ищецът „Ю.Б.“ АД е бил и осъден, на осн. чл. 38, ал. ЗА, да
заплати в полза на пълномощника на ответниците адвокат Д.Д. адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 1 601.82 лева. А в полза на ответниците Р.В.Ш. и К.К.Е. – Ш. са присъдени разноски в
размер на сумата 12.04 лева.
С молба вх. № 1105 от 17.03.2020 г. ищецът е поискал това
решение да бъде изменено в частта му за разноските. С Определение № 592 от
09.06.2020 г. съдът е оставил това искане без уважение.
С въззивна жалба вх. № 839 от 02.03.2020 г. Р.В.Ш. и К.К.Е.
– Ш. обжалват Решение № 35 от 03.02.2020 г., с подробни
съображения за неговата неправилност.
С
частна жалба вх. № 5018/16.07.2020 г. „Ю.
Б.“ АД обжалва Определение № 592 от 09.06.2020 г.
Всяка
от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата
на страните, съобразно
правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 430 ТЗ, между ищеца „Ю.Б.“ АД („Ю. И. Е. Д. Б.“
АД) и ответниците Р.В.Ш. и К.К.Е. – Ш. е сключен Договор за кредит за покупка
на недвижим имот ... от ... г. (л. 41 и сл.). Към този договор е съставено и
подписано Приложение от ... г. (л. 47), в което страните декларират, че
„предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 95 794 CHF“.
С цесия от 12.06.2008 г. (л. 175 и сл.) кредитодателят „Ю.Б.“
АД е прехвърлил вземанията си по договора за кредит на дружеството „Б. Р. С.“
АД, с което двамата солидарно отговорни кредитополучатели са сключили общо
дванадесет последващи Допълнителни споразумения:
- от 09.06.2009
г. (л. 48 и сл.);
- от 03.06.2010
г. (л. 50 и сл.);
- от 21.07.2011
г. (л. 58 и сл.);
- от 23.11.2011
г. (л. 72);
- от 30.11.2011
г. (л. 73 и сл.);
- от 28.08.2012
г. (л. 88 и сл.);
- от 15.02.2013
г. (л. 103);
- от 06.03.2013
г. (л. 104 и сл.);
- от 26.09.2013
г. (л. 120 и сл.);
- от 29.05.2014
г. (л. 135 и сл.);
- от 13.01.2015
г. (л. 151 и сл.) и
- от 23.12.2015
г. (л. 163 и сл.).
С договор за прехвърляне на вземания от 25.10.2017 г. (л. 181
и сл.) кредиторът „Б. Р. С.“ АД е прехвърлил на „Ю.Б.“ АД вземанията си по
договора за кредит ... от ... г. и съответно сключените допълнителни
споразумения, прехвърлянето е редовно съобщено на длъжниците (л. 190 – л. 196),
с това активната материална легитимация на „Ю.Б.“ АД е била установена.
Според ищеца, солидарно отговорните съдлъжници не
изпълнявали задълженията си по договора и „поради непогасяване на формираните
просрочия към 26.02.2018 г.“, в общ размер на 18 338.67 швейцарски франка,
с нотариални покани, съответно от 18.04.2018 г. (л. 197 и сл.) и от 22.05.2018
г. (л. 201), банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Плащания по
кредита не последвали и към датата 03.02.2018 г., включително, задълженията на
кредитополучателите – според ищеца – са били:
- 113 950.11 швейцарски франка – неиздължена главница, за периода от
10.08.2016 г. до 03.07.2018 г.;
- 16 265.99 швейцарски франка –
неиздължени договорни възнаградителни лихви за периода от 10.09.2016 г. до
18.04.2018 г.;
- 2 614.02 швейцарски франка – дължима наказателна лихва за просрочие
за периода от 10.09.2016 г. до 03.07.2018 г.;
- 656.79 швейцарски франка – банкови такси за периода от 10.12.2016 г.
до 03.07.2018 г.;
- 50.44 швейцарски франка – застраховки за периода от 04.05.2018 г.
до 03.07.2018 г. и
- 1 176.75 лева – нотариални такси за
периода от 23.04.2018 г. до 03.07.2018 г.
Или общо към 03.07.2018 г. – 133 537.35 швейцарски
франка.
А
предметът на предявените от ищеца две осъдителни претенции са:
- вземане за 82 840.73
швейцарски франка, представляващо „част от дължимата по договора главница от
общо 113 950.11 швейцарски франка, за периода от 10.09.2016 г. до
18.04.2018 г.“ и
- вземане за
631.20 лева, представляващо „част от дължими нотариални разноски в общ размер
на 1 176.75 лева, за периода от 23.04.2018 г. до 03.07.2018 г.“.
С
отговора на исковата молба (л. 216 и сл.) ответниците са заявили, че:
а) при
сключването на договора страните не са уговорили размер на кредита в швейцарски
франкове и договорът за кредит е нищожен, не само поради „липса на валидно
уговорен предмет“, но и поради написването му „на неясен и неразбираем език“;
б) кредитът не е
бил предоставен в швейцарски франкове, затова и твърдяното от ищеца вземане в
швейцарски франкове не е възникнало;
в) претендираният
размер на лихвите е бил определен според клаузи, които, на осн. чл. 146, във
вр. с чл. 143 ЗЗП, са нищожни;
г) размерът на
претендираната главница е бил образуван чрез капитализиране на неплатени лихви,
а това е било забранено от закона;
д) предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем липсват.
І. Относно
предмета на договора.
С разпоредбата по чл. 1, ал. 1, от договора страните са се
съгласили, че „Банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 112 500 лева, по курс „купува“
за швейцарския франк към лева на „Ю. И. Е. Д. Б.“ АД в деня на усвояване на
кредита“, като ясно е била посочена и единствената цел на кредита – за
„покупка“ на подробно описания в същата разпоредба недвижим имот. И тъй като
при подписването на договора още не се е знаело, кой ще е точния ден на
„усвояване“ на кредита, а валутните курсове се променят всекидневно, в ал. 3 на
чл. 1 е било уточнено, че „В деня на усвояване на кредита страните подписват
приложение № 1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в
което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на
„Ю. И. Е. Д. Б.“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер
на кредита в швейцарски франкове“.
По-горе се посочи, че на датата 20.05.2008 г. страните са
подписали въпросното приложение № 1 (л. 47), с което е било вече уточнено, че
към тази дата „приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на „Ю. И. Е. Д. Б.“
АД е 1.1744, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 95 794 CHF“.
Тоест, повече от ясно е, че банката е предоставила кредит в
размер на сумата 95 794 швейцарски франка, който е бил изцяло усвоен
от кредитополучателите на датата
20.05.2008 г.
Уговорено е (чл. 2, ал. 1), въпросното „усвояване“ на
кредита да стане чрез превод на сумата по конкретно посочена „блокирана сметка
в швейцарски франкове на кредитополучателя Р.В.Ш.“ и че тази сума може да бъде
усвоена (ползвана) при наличие на точно посочените в чл. 2, ал. 2, т. 1 – 7
условия, пряко отнасящи се до предоставеното от кредитополучателите обезпечение
на вземанията на банката по кредита – ипотека върху имота, който е трябвало да
бъде закупен със сумата от кредита. И пак в пряка връзка с целта на кредита и с
обещаното от кредитополучателите обезпечение, в разпоредбата по чл. 2, ал. 3 от
договора е посочено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по
ал. 1 „се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс „купува“ на
Банката за съответната валута в деня на усвояването“ и получената сума в лева
се превежда по конкретно посочена сметка на кредитополучателя, също в лева.
Това условие е разбираемо: първо, предназначението на сумата
е било да се плати не нещо друго, а точно цената на закупуван с кредитната сума
недвижим имот, а тази цена е била дължима в лева и второ, уговореното с
договора обезпечение на кредита е било ипотека, точно върху този недвижим имот.
Това е елементарното обяснение, защо с разпоредбата по чл. 2, ал. 5,
кредитополучателят се е задължил, „да извърши добросъвестно разплащането за
имота, предмет на финансиране с настоящия договор за кредит, чрез нареждане за
превод по сметка на преводача“, като сметката на продавача, която е в български
лева, е била и конкретно посочена.
Затова преценката на съда е, че описаното в чл. 2, ал. 3 от
договора „служебно превалутиране“ на отпуснатата от банката и усвоена от
кредитополучателя сума – от швейцарски франкове в лева, е било пряко свързано с
придобиването на предназначения за обезпечение на кредита недвижим имот и е
било не само оправдано, но в конкретния случай, при ясно посочената в чл. 1, чл. 2, ал. 2 и ал. 5
единствена цел на кредита – и необходимо, и желано от страните.
Изводът е, че неясноти в разпоредбите по чл. 1 и чл. 2 на
договора няма и възраженията, че страните не били уговорили размера на кредита
в швейцарски франкове и договорът за кредит бил нищожен, поради „липса на
валидно уговорен предмет“, поради непредоставянето на кредита в уговорената
валута швейцарски франкове и поради написването на тези клаузи „на ясен и
разбираем език“, са несъстоятелни. Кредитът е бил предоставен и усвоен в
швейцарски франкове и кредитната сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва,
е трябвало да бъде върната също в швейцарски франкове.
ІІ. По
възражението на кредитополучателите относно размера на претендираната от
Банката договорна лихва.
Според чл. 5 от договора, крайният срок за погасяване
(издължаване) на кредита, включително дължимите лихви, е 360 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, която по-горе бе установено, че съгласно
Приложение № ..., е 20.05.2008 г. А според чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 1,
кредитът е трябвало да бъде връщан „на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № .../
към настоящия договор, представляващ неразделна част от него“. Погасяването на
кредита е трябвало да става „във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове“ (чл. 5, ал. 2, изр. 1-во), а разпоредбата по чл. 7 е
следната: „Погасителните вноски се изплащат ежемесечно. Падежът на всяка
погасителна вноска е всяко ….. число на месеца, следващ датата на усвояване на
кредита“. Което означава, че при дата на усвояване на кредита 20.05.2008 г.,
падежът на всяка месечна вноска е бил на 21-во число от следващите 360 месеца.
А дължимата лихва (цената на кредита) се е формирала така:
Чл. 3, ал. 1: „За
усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент ва „Ю. И. Е. Д. Б.“ АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на
настоящия договор БЛП на „Ю. И. Е. Д. Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4.5 процента.“
Чл. 3, ал. 2: „Дължимите
лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита.“
` Или дотук е ясно, че при сключването на договора дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва е била 5.65 % (4.5% БЛП + надбавка от
1.15 пункта = 5.65 %).
Чл. 3, ал. 5: „Действащият
БЛП на „Ю. И. Е. Д. Б.“ АД за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
Кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.“
Според заключението по счетоводната експертиза на вещото
лице Б. Р. с вх. № 66/06.01.2020 г. (л. 449 и сл.), прието в съдебното
заседание от 15.01.2020 г. (л. 484 и сл.), след усвояването на кредита на
20.05.2008 г. БЛП на банката е бил едностранно променян от нея така:
- от 07.07.2008
г. – на 5 %, така договорната лихва става 6.15 %;
- от 10.10.2008
г. – на 7.20 %, така лихвата е станала 8.35 % и
- от 10.09.2012
г. – на 6.95 % ,така лихвата е станала 8.10 %.
Разпоредбата по чл. 3, ал. 5 от договора е – по смисъла на
чл. 143, т. 3 ЗЗП – очевидно неравноправна.
Тази уговорка позволява на банката едностранно, без
обяснения и без фиксирана периодичност,
да определя собствения си базов лихвен процент, който обаче, е елемент,
структурно образуващ размера на договорената с кредитополучателите възнаградителна
лихва (цената на кредита). Уговорката по чл. 3, ал. 5, не съдържа никакви
предвидими основания или поне някаква обоснована външна причина за извършване
на възможните изменения на договора, не съдържа дори и задължение за персонално
уведомяване на кредитополучателите за толкова съществени промени в задълженията
им по подписания от тях договор, както и за правото им, евентуално да възразят
срещу тези нови, едностранно променени от другата страна, включително и
увеличени по размер, техни задължения и съответно – да не се съгласят с тях и
да прекратят договора.
Затова преценката на Апелативният съд е, че при липса на
каквито и да било ангажирани от ищеца доказателства (чл. 154, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 146, ал. 4 ЗЗП), за наличие на изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
оспорените от ответниците клаузи – като неравноправни – следва бъдат приети за
нищожни, на основанието по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради наличие на предпоставките
по чл. 143, т. 3 и т. 10 ЗЗП.
Последицата е, че възнаградителната лихва по
процесния договор, за целия период на действието му, е била дължима така, както
е уговорена в първоначалната разпоредба по чл. 3, ал. 1 от договора: 5.65 % годишна лихва за периода до
издължаване на кредита.
И съответно, месечните вноски,
включващи главница и дължима лихва, без прилагане на нищожната клауза за възможност за изменяне на лихвата по чл. 3, ал. 5, е трябвало
да продължат да са същите, както са по договора. По-горе се спомена, че първоначален
погасителен план по чл. 6, ал. 1, не е представен по делото, защото – възможно
е – да не е бил дори съставен, но това съвсем не означава, че размерът на
дължимите месечни погасителни вноски е бил неопределяем.
Знае се:
- размерът
на главницата – 95 794 швейцарски франка;
- размерът
на договорната годишна лихва – 5.65 %;
- срокът
за връщане на кредита – 360 месеца от 20.05.2008 г. и
- начинът
на връщане – на месечни вноски, с точно определен ден на падежа им.
Затова липсата на конкретно съставен
първоначален погасителен план е без правно значение, а при установената по-горе
нищожност на разпоредбата по чл. 3, ал. 5 от договора и свързаните с нея
едностранно извършени от банката промени на дължимата договорна лихва – и без
фактическо значение.
ІІІ. По направеното
и поддържано от ответниците възражение за претендирания от Банката размер на
дължима главница – като образуван в резултат на забранено от закона добавяне
(капитализиране) на просрочени лихви.
По-горе се отбеляза, че след сключването на договора за
кредит от 13.05.2008 г., между страните са сключени общо дванадесет Допълнителни
споразумения: от 09.06.2009 г. (л. 48 и сл.); от 03.06.2010 г. (л. 50 и сл.);
от 21.07.2011 г. (л. 58 и сл.); от 23.11.2011 г. (л. 72); от 30.11.2011 г. (л.
73 и сл.); от 28.08.2012 г. (л. 88 и сл.); от 15.02.2013 г. (л. 103); от
06.03.2013 г. (л. 104 и сл.); от 26.09.2013 г. (л. 120 и сл.); от 29.05.2014 г.
(л. 135 и сл.); от 13.01.2015 г. (л. 151 и сл.) и от 23.12.2015 г. (л. 163 и
сл.).
В първото Допълнително споразумение, подписано на 09.06.2009
г., страните са констатирали, че към тази дата просрочената главница е в размер
на сумата 81.30 швейцарски франка (т. І.1.), просрочената лихва е в размер на
сумата 566.33 швейцарски франка (т. І.2.), а редовната главница, която към този
момент все още не е подлежала на връщане, е в размер на сумата 94 758.97
швейцарски франка (т. І.3.). Кредитополучателите са се съгласили (т. ІV), „сумата
по т. І.1. и т. І.2. да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница
по т. І.3.“. Предвиден е дванадесет месечен период на „облекчено погасяване на
Общия дълг“ и съставянето на нов погасителен план (т. V), както и условия за
прекратяване на споразумението. Тоест, никакво съмнение няма, че основната
причина за сключване на това първо Допълнително споразумение от 09.06.2009 г. е
била точно „преоформянето“ на просрочените главница и лихви „чрез натрупване
към редовната главница“ и образуването на нов „Общ дълг“, който да се олихвява.
Второто по ред Допълнително споразумение от датата 03.06.2010
г. е буквално същото, просрочената главница към тази дата е нямало, но пък
просрочената лихва е била 666.32 швейцарски франка (чл. 2, т. 2), имало е и
просрочени такси от 7.73 швейцарски франка (чл. 2, т. 3). И за разлика от
първото допълнително споразумение от 09.06.2009 г., когато „редовната главница
бе 94 758.97 швейцарски франка, сега редовната главница вече е нараснала на
97 885.18 швейцарски франка (чл. 2, т. 5). А страните отново са се
съгласили, че просрочените суми „се преоформят служебно от кредитора чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит“, но вече в в увеличения размер от
97 885.18 швейцарски франка (чл. 3). Отново е било предвиден период на
„облекчено погасяване“ и съставянето на нов погасителен план.
Останалите допълнителни споразумения са буквално идентични с
първите две. Просрочените суми, които са били констатирани във всяко от
споразуменията към датите на подписването им – било за главница, било за лихви,
била за такси, било за застраховки – винаги са „преоформяни“ чрез „натрупване
към редовната главница“, която – към датата на последното представено по делото
Допълнително споразумение от 23.12. 2015 г. и преди „преоформянето“ от тази
дата – вече е нараснала на сумата 109 490.55 швейцарски франка, а
просрочената лихва върху преди това „преоформените“ главници вече е била в
размер на сумата 3 339.30 швейцарски франка. Така, според погасителния
план, съставен към това допълнително споразумение, месечната вноска вече е
нараснала на 974.93 швейцарски франка.
В
тази обстановка изводът е, че основната определяща цел и на дванадесетте
допълнителни споразумения е била капитализирането на просрочените главница и лихви
към редовната непогасена главница, така договорената лихва е започнала да се
начислява не само върху сумата, предоставена и усвоена като кредит (главницата),
но и върху дължимите, но непогасени навреме лихви, добавени по този начин към
главницата.
Не е вярно, че сключените допълнителни споразумения – за добавяне
на просрочените задължения за лихви към неплатената част от главницата,
всъщност означавали не друго, а само променяне вида на задължението, тъй като
„просрочената лихва, бидейки капитализирана, вече не е лихва“ (вж.
Допълнителната искова молба, л. 319 и сл.) и не водели до понастоящем
забранения от закона (чл. 10, ал. 3 ЗЗД) анатоцизъм.
Напротив, дори и да е номинално прибавено към главницата,
по своето основание вземането за лихви продължава да е същото вземане за лихви,
защото по произход то няма (и няма как да има) нищо общо с първоначалното
договорно основание, на което вземането за главница е възникнало. Но щом
вземането за изтекли лихви е било променено на главница, върху която е
започнало начисляването на лихви, тогава е налице анатоцизъм. А издадена от Б...
наредба, която да е уредила по положителен начин олихвяването на изтекли лихви
в гражданските отношения, понастоящем няма.
Настоящата правна невъзможност (чл. 10, ал. 3 ЗЗД) страните
да уговарят капитализация на лихви, не отпадна с приемането на Наредба № 9 на Б...
от 30.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск, обн. ДВ, бр. 38 от
11.04.2008 г., сега отменена. Наредбата е действала по време на сключването на
допълнителните споразумения, но предвидената в чл. 10, ал. 3 ЗЗД, законодателна
делегация на Б... не е била упражнена. В наредбата няма каквото и да било
нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви, нито е предвидена
възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на банката чрез
споразуменията по чл. 13, ал. 2, във вр. с ал. 1, да се прибавят лихви и такси
към главницата на дълга.
По-горе бе извършена преценката, че основната определяща цел
и на дванадесетте допълнителни споразумения е била капитализирането на
просрочените лихви към редовната непогасена главница, за да е възможно,
договорната лихва да започне да се
начислява и към сумите, добавени по този начин към главницата. Затова Апелативният
съд приема, че без договореното „преоформяне“ на дълга, чрез натрупване
(прибавяне) на просрочената лихва към редовната усвоена и непогасена главница, нито едно от
тези допълнителни споразумения не би било сключено. Изводът е, че
предпоставката по чл. 26, ал. 4 ЗЗД липсва и тъй като хипотезата по чл. 294 ТЗ
е неналична, споразуменията следва да се приемат за изцяло нищожни, на основанието по чл.
26, ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Затова, при определяне размера
на оставащия дълг, вземанията, формирани по посочения по-горе начин, следва да бъдат
признати за несъществуващи.
Последицата в този
случай, заедно с резултата по-горе по т. ІІ-ра, е следната: месечните погасителни
вноски, включващи главница и дължима лихва, без прилагане:
а) на нищожните
клаузи за възможност за изменяне на лихвата по чл. 3, ал. 5 от договора и
б) на нищожните
допълнителни споразумения за „преоформяне“ на просрочените лихви чрез
добавянето им към редовната главница,
е трябвало по време на изпълнението на договора са останат
същите, както са били договорени при сключването на договора, в първоначалната му редакция от 13.05.2008 година, при:
- размер
на усвоената главница – 95 794 швейцарски франка;
- размер
на договорната годишна лихва – 5.65 %, общият размер на лихвата за целия
период, при навременно погасяване на главницата, е в размер на сумата
103 270.61 швейцарски франка;
- дължима
годишна такса управление за целия срок на договора – 5 325.82 швейцарски
франка;
- срок
за връщане на кредита – 360 месеца от 20.05.2008 г. и
- начин
на връщане – на месечни вноски, с точно определен ден на падежа им – 21-во
число на всеки месец, следващ усвояването на кредита.
ІV. Относно
обявената предсрочна изискуемост на задълженията на солидарните съдлъжници по
договора.
Посочените по-горе в т. ІІІ-та изходни данни са правно и
счетоводно достатъчни за определяне дължимия размер на всяка погасителна
месечна вноска, точно това е направила икономическата експертиза на вещото лице
Б. Р., вж. Приложение № ... (л. 454 и сл.) към приетото без възражения в
съдебното заседание от 15.01.2020 г. (л. 484 и сл.) допълнително заключение с
вх. № 66/06.01.2020 г., вж. и разясненията на вещото лице, дадени в това
съдебно заседание.
Според така съставения за нуждите на настоящия процес
условен погасителен план, с прилагане на първоначално действащите изходни данни
по договора от 13.05.2008 г., всяка една месечна погасителна вноска включва
съответна част от разсрочената за 360 месеца главница плюс дължимата върху
непогасената част от главницата годишна лихва от 5.65 % и е трябвало да бъде в
общ размер на сумата 552.96 швейцарски франка.
Няма спор, че за погасяване на своите задължения по кредита,
за периода от 20.06.2008 г. до 28.12.2017 г. (вж. Приложение № ... към
допълнителното заключение) кредитополучателите са внесли общо сумата
28 621.50 швейцарски франка. Тази платена сума, с приспадане на дължимите годишни
такси до 20.05.2012 г., които са общо в размер на сумата 1 109.63
швейцарски франка, покрива – според съставения от вещото лице условен
погасителен план – задълженията им за първите 49.75 вноски (28 627.50 CHF – 1 109.63 CHF = 27 517.87 CHF : 552.96 CHF = 49.75 вноски).
Тоест, двамата кредитополучатели са изпълнявали задълженията
си по договора само до датата 20.06.2012 г. Оттогава до днес изпълнение на тези
задължения няма. Затова предпоставката по чл. 18, ал. 2 от договора е била
налична още от датата 20.09.2012 г. и още оттогава дължимите по договора суми е
можело да бъдат обявени за изцяло и предсрочно изискуеми. Което банката е
направила с нотариалните покани, редовно връчени на всеки от двамата
съдлъжника, съответно на 18.04.2018 г. (л. 197 и сл.) и на 22.05.2018 г. (л.
201), с тях задълженията им по кредита основателно са били обявени за изцяло
предсрочно изискуеми.
Друг е въпросът, при приетата по-горе нищожност на
разпоредбата по чл. 3, ал. 5 от договора (т. ІІ-ра), обуславяща
недействителността на едностранното променяне на дължимия размер на лихвата и
нищожността на 12-те допълнителни споразумения (т. ІІ-та), в какъв точно размер
са били тези оставащи задължения.
V. Относно размера
на подлежащите на уважаване претенции.
Заявените от ищеца осъдителни претенции бяха две:
- за сумата
82 840.73 швейцарски франка, представляваща „част от дължимата по договора
главница от общо 113 950.11 швейцарски франка, за периода от 10.09.2016 г.
до 18.04.2018 г.“ и
- за сумата
631.20 лева, представляващо „част от дължими нотариални разноски в общ размер
на 1 176.75 лева, за периода от 23.04.2018 г. до 03.07.2018 г.“.
1. При
установеното по-горе в т. ІV-та погасяване на задълженията по договора само за
първите 49.75 вноски, сумите по тези вноски са покрили периода до 20.06.2012 г.
До края на срока на договора са останали неплатени общо 310.25 вноски (360
вноски – 49.75 вноски = 310.25 вноски). Сборът при елементарното събиране на
главниците по приетите за платени общо 49.75 вноски е в размер на сумата
5 699.03 швейцарски франка (Приложение № 1 към допълнителното заключение,
колона 5), така невърнатата от двамата кредитополучатели оставаща главница е в размер
на сумата 90 094.97 швейцарски франка (95 794 CHF – 5 699.03 CHF = 90 094.97 CHF).
За периода от 10.09.2016 г. до 18.04.2018 г., който е заявеният
от ищеца предмет на делото, са били дължими общо 20 месечни вноски (колона 2,
от № 100 до № 119 вкл. + 1/3 от вноска № 99). Дължимата по тези вноски главница
(колона 5) е в общ размер на сумата 3 448.66 швейцарски франка. Този
размер, конкретно за единствено заявения от ищеца период от 10.09.2016 г. до
18.04.2018 г., е по-малък от установения общ размер на дължима, но непогасена
главница от 90 094.97 швейцарски франка,
затова претенцията е била основателна и е следвало да бъде уважена, до
посочения размер от 3 448.66 швейцарски франка.
Тъй като искът е предявен за присъждане само на дължима
главница, в размер на сумата 82 840.73 швейцарски франка, претендирана
конкретно за периода от 10.09.2016 г. до 18.04.2018 г. и заявена като „част от
дължимата по договора главница от общо 113 950.11 швейцарски франка“, в
останалата му част, до размер на горницата от 79 392.07 швейцарски франка
(82 840.73 CHF – 3 448.66 CHF = 79 392.07 CHF) искът е бил неоснователен и е подлежал на
отхвърляне.
В останалата и част претенцията за присъждане само на
дължима главница, претендирана конкретно за периода от 10.09.2016 г. до 18.04. 2018
г. и заявена като „част от дължимата по договора главница от общо
113 950.11 швейцарски франка“, искът не е бил доказан и – в тази негова
част – е подлежал на отхвърляне.
При установената по-горе правна и фактическа обстановка,
въпреки констатацията в мотивите на обжалваното решение, че „за определяне на
размера на задължението по договора следва да бъде съобразен първоначалния
лихвен процент, без капитализиране на лихвата“, окръжният съд е приел платената
като „главница“ сума точно в размера по счетоводните записвания на банката –
1 225.30 CHF.
Без внимание са останали другите платени по договора суми, с част от
които – щом не са били предназначени за плащане на капитализираните лихви – би
трябвало да се покрие част от дължимата главница. И въобще не е ясно, защо е
била присъдена сумата 78 148.46 CHF като „неплатена главница по предсрочно
изискуем договор за кредит“, след като – според съда – това е размер на
главницата, но само „до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
банковия кредит – 25.V.2018 г.“ И още не е ясно, защо решението не е съобразено
с поставените от ищеца времеви граници на претенцията му, а тя е за
„82 840.73 CHF, като част от главницата в общ размер на 113 950.11 CHF,
но която част – според ищеца – е била дължима не въобще, а конкретно за
посочения в исковата молба период „от 10.09.2016 г. до 18.04.2018 г.“.
Заключението е, че в тази негова част обжалваното решение е
неправилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК,
по отношение на първия от двата предявени иска, ще следва – в обжалваната му
част – да се отмени изцяло.
А претенцията за главница по процесния договор за кредит,
която е била предявена за сумата 82 840.73 швейцарски франка и вече е
отхвърлена с влязлото в сила решение на окръжния съд до размер на сумата
4 692.27 швейцарски франка (82 840.73 CHF – 78 148.46 CHF = 4 692.27 CHF) и която понастоящем е в
оспорвания от ответниците размер от 78 148.46 CHF,
ще следва:
а) да се уважи
до посочения по-горе размер от 3 448.66
швейцарски франка и
б) да се отхвърли до размер
на сумата 74 699.80 швейцарски франка (78 148.46 CHF – 3 448.66 CHF = 74 699.80 CHF).
2. Втората
претенция на ищеца „Ю.Б.“ АД бе за присъждане на сумата 631.20 лева,
представляваща „част от дължими нотариални разноски в общ размер на
1 176.75 лева, за периода от 23.04.2018 г. до 03.07.2018 г.“. Тази
претенция е била уважена до размер на сумата 96 лева. В останалата и част – в
размер на сумата 535.20 лева (631.20 лева – 96 лева = 535.20 лева) искът е бил
отхвърлен и – в тази негова част, като необжалвано, решението на окръжния съд е
влязло в сила.
Представените от ищеца нотариални покани, свързани със
съобщенията по двете цесии, наистина нямат отношение към задълженията на
кредитополучателите по договора, а данни за извършено плащане на нотариални
такси по известията за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита, което да е било направено в периода от 23.04.2018 г. до 03.07.2018 г.,
по делото няма.
Признатият от окръжния съд разход от 36 лева за връчване на
нотариална покана № 1112/18.04.2018 г. (л. 199) е направен преди посочения от
ищеца период от датата 23.04.2018 г. до датата 03.07.2018 г., а придружителното
писмо с изх. № 7033/22.05.2018 г. (л. 200) не удостоверява извършването на
разход от 60 лева. Затова претенцията от общо 96 лева – като неоснователна – е
подлежала на отхвърляне.
В тази негова част обжалваното решение ще следва да се
отмени, а искът на „Ю.Б.“ АД – като недоказан – подлежи на отхвърляне.
VІ. Разноските.
1. Пред двете
съдебни инстанции ищецът е защитавал материален интерес в размер на сумата 82 840.73
CHF (139 266.04
лева при 1.68113 лева за 1 CHF по централния курс
на Б. към датата на завеждане на делото) и 631.20 лева. Или общо – 139 897.24
лева. Постигнал е уважаване на претенциите до размер на сумата 3 448.66
CHF или 5 864.89 лева по същия курс (чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро ГПК), като е
направил общо разноски, в размер на сумата 10 416.32 лева (10 401.32
лева първа инстанция + 15 лева ДТ по частната жалба).
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на „Ю.Б.“
АД ще се присъдят разноски пред двете съдебни инстанции, в общ размер на сумата
438.66 лева.
2. Пред двете съдебни инстанции ответниците
са защитавали материален интерес в размер на сумата 139 897.24 лева, постигнали са отхвърляне на исковете до размер на
сумата 79 392.07 CHF (или 133 468.39 лева) и 631.20 лева. Или общо –
134 099.59 лева, като са направили общо разноски в размер на сумата 200
лева.
На осн. чл. 273, във
вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на Р.В.Ш. и К.К.Е. – Ш. ще се присъдят
разноски, в общ размер на сумата 191.71 лева.
3. Всеки един от двамата ответника Р.В.Ш. и К.К.Е.
– Ш. е бил защитаван от адвокат Д.Д. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Заявените
от ответника по жалбата възражение за липса на условията по чл. 38, ал. 2 ЗА и искане
по чл. 78, ал. 5 ГПК, са неоснователни. Налице са неоспорените от „Ю.Б.“ АД декларации и договорите за правна помощ по
чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗА, представени както пред първата инстанция (л. 475 – л.
478), така и пред настоящата (л. 14 – л. 22).
Съобразно защитения в
полза на всеки един от двамата солидарно отговорни ответника материален интерес (134 099.59 лева), на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адвокат Д.Д. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки от ответниците,
поотделно за всяка съдебна
инстанция, в размер на сумата 4 211.99 лева. Или за всеки от тях двамата общо за двете съдебни
инстанции – по 8 423.98 лева.
4. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно материалния
интерес, защитен пред въззивната инстанция (134 099.59 лева) от освободените от внасянето на ДТ жалбоподатели, дружеството „Ю.Б.“ АД
ще следва да бъде осъдено, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 167, ЕИК (БУЛСТАТ) ..., дължимата държавна
такса, в размер на 2 % върху този интерес или сумата 2 681.99 лева.
При
настоящото решаване на въпроса за дължимите разноските (вж. по-горе, т. VІ, 1 –
3), обжалваното решение ще следва да се отмени и в частта му за разноските,
което на свой ред обуславя и отмяната на постановеното от окръжния съд
Определение по чл. 248 ГПК, с № 592 от 09.06.2020 г.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
1. ОТМЕНЯ Решение № 35 от 03.02.2020 г. постановено от Смолянския
окръжен съд по търг. дело № 58/2018 г., в частта му, с която Р.В.Ш.,
ЕГН ********** и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********, са били осъдени, солидарно да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., сумата 78 148.46 CHF (седемдесет и осем хиляди сто четиридесет и осем
швейцарски франка и 66 сантима), представляваща „неплатена главница по
предсрочно изискуем договор за кредит за покупка на недвижим имот .../... год.,
ведно Приложение № .../... год. към него, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 6.VІІ.2018 год. до окончателното и изплащане.
2. ОСЪЖДА
Р.В.Ш., ЕГН
********** и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********, солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ..., сумата 3 448.66 CHF (три хиляди четиристотин четиридесет и осем швейцарски франка и 66
сантима), представляваща невърната главница по сключения между тях Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL
34782 от 13.05.2008 г., дължима за периода от 10.09.2016 г. до 18.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2018 г. до
окончателното и изплащане.
3. ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., иск против Р.В.Ш., ЕГН ********** и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********,
солидарно да заплатят сумата 74 699.80 CHF (седемдесет и четири хиляди шестстотин деветдесет
и девет швейцарски франка и 80 сантима), претендирана като невърната главница
по сключения между тях Договор за кредит за покупка на недвижим имот ... от ...
г., дължима за периода от 10.09.2016 г. до 18.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.07.2018 г. до окончателното и изплащане.
4. ОТМЕНЯ Решение № 35 от 03.02.2020 г. постановено от Смолянския
окръжен съд по търг. дело № 58/2018 г., в частта му, с която Р.В.Ш.,
ЕГН ********** и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********, са били осъдени, солидарно да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., сумата 96 (деветдесет и шест) лева „нотариални
разноски“, направени във връзка с Договор за кредит за покупка на недвижим имот
... от ... г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда –
6.VІІ.2018 год. до окончателното и изплащане.
5. ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., иск против Р.В.Ш., ЕГН ********** и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********,
солидарно да заплатят сумата 96 (деветдесет и шест) лева, представляваща „част
от дължими нотариални разноски в общ размер на 1 176.75 лева за периода от
23.04.29018. г. до 03.07.2018 г.“ по сключения между тях Договор за кредит за
покупка на недвижим имот ... от ... г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.07.2018 г. до окончателното и изплащане.
6. ОТМЕНЯ Решение № 35 от 03.02.2020 г. постановено от Смолянския
окръжен съд по търг. дело № 58/2018 г.:
- в частта му, с която Р.В.Ш., ЕГН ********** и
К.К.Е. – Ш., ЕГН **********, са били осъдени, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ...,
сумата 9 774.96 лева „съдебни разноски в
настоящето производство, съобразно уважената част от иска;
- в частта му, с която дружеството„Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати на Р.В.Ш., ЕГН **********
и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********, сумата „разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 12.04 лева /дванадесет лева и 04 ст./ и
- в частта му, с която дружеството„Ю.Б.“
АД, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати „на
пълномощника на ответниците адв. Д.Д. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 ат Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер общо на
1 501.82 лева (хиляда петстотин и един лева и 82 ст.) съобразно
отхвърлената част от иска“.
7. ОТМЕНЯ
Определение
№ 592 от 09.06.2020 г., постановено от Смолянския
окръжен съд по търг. дело № 58/2018 г.
8. ОСЪЖДА Р.В.Ш., ЕГН **********
и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********, общо да заплатят на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ..., сумата 438.66 (четиристотин тридесет и осем лева и 66 ст.)
разноски по делото.
9. ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., да
заплати на Р.В.Ш., ЕГН ********** и К.К.Е. – Ш., ЕГН **********, общо сумата 191.71 лева (сто деветдесет и един лева и 71 ст.)
разноски по делото.
10. ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., да
заплати на адвокат Д.Д., САК, личен номер ..., общо сумата 8 423.98 лева
(осем хиляди четиристотин двадесет и три лева и 98 ст.), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна правна помощ на Р.В.Ш.,
ЕГН **********.
11. ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., да
заплати на адвокат Д.Д., САК, личен номер ..., общо сумата 8 423.98 лева
(осем хиляди четиристотин двадесет и три лева и 98 ст.), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна правна помощ на К.К.Е.
– Ш., ЕГН **********.
12. ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., да
заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 167, ЕИК (БУЛСТАТ) ..., дължимата за
производството пред настоящата инстанция държавна такса, в размер на сумата 2 681.99 лева (две хиляди шестстотин осемдесет
и един лева и 99 ст.).
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.