РЕШЕНИЕ
№ 1354 от 21.11.2022г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, деветнадесети състав, на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: ХРИСТО ХРИСТОВ
Членове: 1.
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.
НЕЛИ СТОЯНОВА
При участието на секретаря И.Л. и в присъствието на
прокурора А.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 1713
по описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас,
чрез процесуален представител юрисконсулт С.Н., против Решение № 69/05.08.2022
година, постановено по АНД № 192/2022 година по описа на Районен съд - Царево,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 02-2200011 от 23.03.2022 година
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (Д
„ДИТ“- Бургас), с което на „Кесар-Груп 2“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова” № 46, представлявано от управителя К.Й.Г.-П., в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда КТ), на основание 416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С касационната жалба изцяло
се оспорва съдебното решение. Излагат се твърдения, че оспореното съдебно
решение е необосновано и постановено в противоречие със закона при неправилно
тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуалноправни норми. Иска се
неговата отмяна и потвърждаване на НП. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът, не изпраща представител и не изразява
становище. Не ангажира доказателства.
Ответникът по касация, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище
за основателност на касационната жалба и за отмяна на решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд - Царево е НП № 02-2200011 от 23.03.2022 г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, въз основа на
АУАН № 02-2200011/31.01.2022г., с което на „Кесар-Груп 2“ ЕООД, в качеството му
на работодател за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1
ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414,
ал.3 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
От представените по делото
доказателства съдът е установил от фактическа страна, че на 09.12.2021г. около 11:30 часа, служители на Дирекция „Инспекция
по труда“-Бургас, сред които и св. Ася Динева на длъжност гл. инспектор в
ДИТ-Бургас при извършена проверка
на място в строителен обект: „20 броя жилищни сгради (къщи) с номерация от 1 до
20 и площадкови ел. и ВиК
мрежи, находящи се в УПИ І-683, УПИ ІІ-683, УПИ
ІІІ-683, УПИ ІV-683, УПИ V-683, УПИ VІ-683, УПИ VІІ-683, УПИ VІІІ-683, УПИ
ІХ-683, УПИ Х-683, УПИ ХІ-683, УПИ ХІІ-683, УПИ ХІІІ-683, УПИ ХІV-683, УПИ
ХV-683, УПИ ХVІ-683, УПИ ХVІІ-683, УПИ ХVІІІ-683, УПИ ХІХ-683, УПИ ХХ-683 и УПИ
ХХІ-683 (УПИ
І-683 - УПИ ХХІ-683), кв. 103 по плана на гр. Ахтопол, общ. Царево, установили извършване на строително монтажни
работи (СМР) на четири броя къщи, като три от тях били на груб строеж до втора
етажна плоча, а четвъртата - на изкоп. В обекта на две от къщите проверяващите
установили да полагат труд 18 работника, като един от тях бил Е.Х., който
полагал кофраж на втора етажна плоча на една от къщите. Установеният да полага
труд на място работник Х. се вписал под № 2 в съставения на място на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ Списък на работещите в строителен обект – жилищен комплекс „Соната-Ахтопол“
– къща № 20, като декларирал собственоръчно, че работи на обекта от 06.12.2021
г. на длъжност „общ работник“ с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа и
трудово възнаграждение 650 лева.
Установено било още, че на строителния обект имало
поставена информационна табела, на която като изпълнител на строежа било
посочено единствено дружеството жалбоподател – „Кесар - Груп 2“ ЕООД.
В хода на проверката били снети обяснения от
„техническия ръководител“ на обекта - Б.Б., служител
на дружеството-жалбоподател „Кесар - Груп 2" ЕООД, който устно обяснил на
проверяващите броя на къщите, тяхното разположението и тяхната номерация, както
и по кои къщи в момента полагат труд работниците.
С призовка
от 09.12.2021 г. по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК служители
на ДИТ-Бургас поканили дружеството "Кесар - Груп 2" ЕООД на
05.01.2022 г. да предостави за проверка посочените в призовката документи.
Упълномощен представител на дружеството се явил на 05.01.2022 г. и на
31.01.2022 г. в ДИТ-Бургас и представил Договор за СМР от 01.10.2021 г. между „Прогресстрой Инженеринг“ ЕООД, като възложител и „Кесар -
Груп 2“ ЕООД, като изпълнител. До приключване на проверката трудов договор с
лицето Е.Х.не бил представен. На 31.01.2022г. бил съставен Протокол за
извършена проверка №ПР-2140763 в присъствието на представител на дружеството.
При проверката по документи, било установено, че въз основа на Договор за СМР
от 01.10.2021г. „Кесар - Груп 2“ ЕООД приело да изпълни възмездно СМР на процесния строителен обект. Установено било, че строителя „Кесар
- Груп 2“ ЕООД не е представил сключен писмен договор между него и лицето Е. Х.,
което било установено да полага труд на процесния
строителен обект, както и че в Информационната система на ИА“ГИТ“ регистър
„Трудови договори“ към НАП няма данни за подадено уведомление за сключен трудов
договор между страните към датата на проверката - 09.12.2021 г.
Въз основа на така установеното при извършената
проверка на място и по документи, актосъставителя Д.
приела, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, като на
09.12.2021 г. в качеството си на работодател в процесния
строителен обект не е уредило като трудово правоотношение отношението при
предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма
с лицето Е.А.Х.с ЕГН **********,
за което съставила акт за
установяване на административно нарушение № 02-2200011 от 31.01.2022 г., препис
от който бил връчен на дружеството чрез упълномощено лице. В законоустановения срок по ЗАНН, дружеството депозирало
писмени възражения, като посочило, че АУАН е издаден в нарушение на чл.42,
ал.1, т.3 от ЗАНН - липса на описание на
конкретното място на нарушението. Възразило още, че към дата
09.12.2021г. строителството на къща № 20 не било започнало. Така също посочило,
че АНО може да получи необходимата строителна документация, имаща отношение към
изясняването на обективната истина, както от Община Царево, така и от фирмата,
осъществяваща строителен надзор върху строителството. В направеното възражение
дружеството не е посочило, че има сключен договор с подизпълнител за
строителството на процесния обект.
На 23.03.2022 г. директорът на ДИТ-Бургас издал
атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5
от КТ и чл. 414, ал. 3
от КТ.
Въз основа на така приетата от фактическа обстановка, Районният съд е
обосновал извод, че санкционираният правен субект не е осъществил състава на
посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че
на 09.12.2021 г. е допуснал до работа лицето Е.А.Х., без преди това да е
сключил писмен трудов договор с него. Изложил е съображения, че събраните по
делото писмени и гласни доказателства не доказвали по несъмнен начин процесното нарушение.
Посочил е, че е установено обстоятелството, че Е. Х. действително е полагал
труд на строителен обект: „20
броя жилищни сгради (къщи) с номерация от 1 до 20 и площадкови
ел. и ВиК мрежи, находящи
се в УПИ І-683 - УПИ ХХІ-683, кв. 103 по плана на гр. Ахтопол, общ. Царево, но недоказано останало
твърдението, че именно дружеството „Кесар-Груп 2“ ЕООД, в качеството му на
работодател е наело лицето Е.Х. да изпълнява трудови функции.
На следващо място е изложил мотиви, че наличието на информационна табела,
на която било посочено, че изпълнител на строежа е „Кесар-Груп 2“ ЕООД, не
можело да бъде единственото доказателство, че установените на обекта да полагат
труд работници са наети именно от това дружество. Приел е, че последното внасяло
съмнение за субекта на нарушението – качеството на работодател на „Кесар-Груп
2“ ЕООД и че за него като работодател е престирало
труд лицето Е.Х.. Първоинстанционния съд посочил още,
че на базата на представените му доказателства, наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, съгласно която норма, преди да се
произнесе по преписката, АНО е следвало да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните
обстоятелства, каквито в случая безспорно били въведени от жалбоподателя с
депозираните в хода на проверката писмени възражения срещу съставения АУАН. В
случая от РС е прието за спорно обстоятелството кое е юридическото лице - автор
на нарушението, както и дали именно посоченото дружество в качеството му на
работодател е наело Х.. Посочил е, че административнонаказващият
орган е носител на доказателствената тежест да
установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното
постановление, което в случая не било сторено.
В заключение РС-Царево е направил извод, че при противоречивите данни,
събрани по делото, не можело да се приеме за установено по безспорен и несъмнен
начин извършването от страна на санкционираното дружество деяние, което да
осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно
нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Предвид това е отменил
обжалваното наказателно постановление и е присъдил разноски в полза на
жалбоподателя.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Решението на
РС-Бургас е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на
закона.
Възраженията на
касатора са основателни.
Административнонаказателната отговорност на
дружеството „Кесар-Груп 2“ ЕООД е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ,
според която работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер
от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. От
правна страна наказанието е обосновано с нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, според която отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в
писмена форма.
При така посочената нормативна уредба настоящият
касационен състав не споделя направения от решаващия съд краен извод за
фактическа и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение.
Неправилни са изводите на районния съд, че по делото
не са доказани всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на
вмененото на санкционираното лице административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В
настоящия случай фактите, съставляващи съставомерните
признаци на нарушението по чл. 414, ал. 3 КТ, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ са: наличието на
работодател и работник и допускане до работа от страна на работодателя на
работника или служителя, т. е. престиране на работна
сила без наличие на сключен писмен трудов договор. В този смисъл, касационната
инстанция намира, че изводът на РС за наличие на неправилно приложение на
материалния закон по отношение на установяване
на субекта на нарушението в НП е неправилен.
Анализа на посочените
по-горе разпоредби води до извода, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател. В
настоящия случай е установено и не се спори, че изпълнител на процесния обект жилищен комплекс „Соната-Ахтопол“ е „Кесар-Груп 2“ ЕООД
съгласно Договор за СМР от 01.10.2021г. Това обстоятелство се установява и от
поставената на обекта информационна табела, както и от дадените от техническия
ръководител на обекта обяснения пред служителите на ДИТ-Бургас – Д. и Д.. Спорни
са фактите дали в момента на проверката лицето Х. е полагал труд на обекта,
както и факта дали „Кесар-Груп 2“ ЕООД е работодател на посоченото лице.
За да формира извод за наличие на трудово правоотношение,
контролният орган се е позовал на следните факти: първо - поставената информационна
табела относно изпълнението на обекта, данните вписани от Е.Х. в Списък на
работещите, съдържащ данни по чл. 402, ал. 1, т. 3, вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, както и снетите обяснения от техническия ръководител
присъствал на място на проверката. В тази връзка не се споделят мотивите на
съда относно липсата на доказателства за факта на престиране
на труд в полза на дружеството като работодател от лице, с което не е сключен
трудов договор в писмена форма. Неправилни са изводите на първоинст.съд
досежно липсата на трудовоправни
отношения между страните, като те се опровергават от съдържащите се в
административната преписка доказателства. Е. Х. собственоръчно се е вписал в списък на работещите като „общ работник“, с
работно време от 08: 00-17: 00 часа, както и конкретно трудово
възнаграждение в размер на 650 лв., за което е положил и подпис.
Нещо повече, възражение,
относно това дали дружеството е работодател на лицето не е направено по време
на проверката от негов представител, такова възражение не е вписано в
съставения АУАН, нито е постъпило в законоустановения
срок. Възражението за това че „Кесар-Груп 2“ ЕООД няма
качеството на работодател спрямо лицето Х. е наведено за първи път едва с жалбата до първоинстанционния
съд. Тогава са представени за първи път и следните писмени доказателства: Договор за строително-монтажни
работи от 30.11.2021г., сключен между „Кесар - Груп 2“ ЕООД и „Талас“ ЕООД, за
подизпълнител и трудов договор, сключен на 1.12.2021г. между „Талас“ ЕООД и Е.А.Х.за
длъжността „работник строителство“.
Настоящия състав намира, че представените едва пред
първата инстанция писмени доказателства са с цел изграждане на защитна теза и
същите не следва да бъдат кредитирани. Представеният трудов договор не
съответства като съдържание на декларираното от лицето Х. в Списъка на работещите
договорено възнаграждение. В приложения към административната преписка списък на
работещите, лицето е посочило трудово възнаграждение в размер на 650 лв., а в
представения с жалбата до РС трудов договор е посочено трудово възнаграждение в
размер на 360 лв.
На следващо място видно от представената пред
касационната инстанция справка, уведомлението до НАП по чл.62, ал.3 от КТ е
направено на 22.03.22г., т.е. 4 месеца след сключване на трудовия договор от
01.12.2021г., а не в изискуемия 3 –дневен срок. Настоящата касационна инстанция
счита, че представеният договор представлява частен документ и не се ползва с
материална доказателствена сила. В този смисъл
верността на изложените в него обстоятелства следва да се съобразят с
останалите доказателства, които опровергават извода за достоверността му. По
посочените съображения съдът счита, че изводът за наличието на трудово
правоотношение е съобразен със събраните по делото доказателства.
В настоящия
случай в преписката е приложен Протокол ПР2140763 от 31.01.2022 г., в който е
описан начина на провеждане на проверката за спазване на трудовото
законодателство от „Кесар - Груп 2“ ЕООД на
конкретния обект на 09.12.2021 г. и допълнително установеното при проверката на
документите на 31.01.2022 г. в присъствието на пълномощник на дружеството,
както и собственоръчно попълнен от лицето Е.Х. на 09.12.2021 г. в 11. 30 часа
на обекта в гр.Ахтопол списък на работещите. Отразеното в тези писмени
документи е взето предвид при съставяне на АУАН на 31.01.2022 г. и описано като
факти и обстоятелства, свързани с нарушението и не е оспорено като невярно нито
с възражения в АУАН при връчването му на пълномощника на дружеството, нито в
допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В подаденото възражение срещу АУАН от представителя на
дружеството единствено са наведени доводи че мястото на извършване на нарушението
не е къща № 20, както и че всяка къща представлявала самостоятелен обект, тъй
като за нея има издадено отделно разрешение за строеж. Посочено е още че строителството
не било започнало към датата на проверката.
С оглед
спазените изисквания на ЗАНН за описание на нарушението, за посочване на
доказателствата, въз основа на които е установено и за връчване на екземпляр от
АУАН на лицето, срещу което е съставен, „Кесар - Груп 2“ ЕООД е имало процесуална възможност още в
производството по издаване на НП, да ангажира доказателства за релевантните за
нарушението факти и обстоятелства касаещи работодателя на Е.Х.към 09.12.2021
г., ако те са били различни от описаните в АУАН и в НП. Страната, която има
тежестта да докаже твърденията в жалбата и да опровергае установяванията
в АУАН не е представила доказателства, нито е направила доказателствени искания
за извършване на справки в ТД на НАП, чрез които да установи еднозначно и
безсъмнено, че на 09.12.2021 г. Е.Х. е бил в трудово правоотношение с друг
работодател, с каквато процесуална възможност е разполагала.
Също така съдът неоснователно
е кредитирал представените едва пред него писмени доказателства - Договор за
строително-монтажни работи от 30.11.2021г., сключен между „Кесар - Груп 2“ ЕООД
и „Талас“ ЕООД, според който първото дружество възлага на второто да извърши
строително монтажни работи по част „АС“ за процесния
обект и трудов договор, сключен на 01.12.2021г. между „Талас“ ЕООД и Е.А.Х.за
длъжността „работник строителство“. Следва да се посочи, че Протокол
№ ПР2140763 от 31.01.2022 г. и АУАН са съставени в присъствието на представител на дружеството и
същия при съставянето им не е представил посочените доказателства. Посочените два
документа - Договора за
подизпълнител и трудовия договор, сключен на 01.12.2021г. между „Талас“ ЕООД и Е.А.Х.нямат достоверна
дата, тъй като по своя характер те са частни документи и са представени за първи
път в хода на съдебното производство, поради което те разполагат единствено с формална
доказателствена сила и не обвързват съда със
съдържанието си, още по-малко да оборят материалната доказателствена
сила на редовно съставените по време на проверката от контролните органи актове. Следва
да се посочи че съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи, като редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното.
На следващо място РС е приел, че от показанията на св.Д.,
се установявало, че след съставянето на акта, контролните органи били извършили
последващи проверки на обекта, при които им е бил
предоставен сключения на 30.11.2021г. между „Кесар Груп 2“ ЕООД като главен
изпълнител и „Талас“ ЕООД като подизпълнител договор за извършван на СМР на процесния обект, което обстоятелство внасяло спор относно
субекта на нарушението. Неправилен е и този извод на съда. Действително св.Д.
посочва че е имало последващи проверки на обекта и
тогава е бил представен този договор за подизпълнител, но не се посочва кога са
били извършени проверките и каква връзка имат същите с конкретното административнонаказателно производство. В редовно
съставените Протокол за проверка, АУАН и НП няма отразяване за извършване на последващи проверки, нито данни за представени допълнителни
писмени доказателства, по повод конкретния случай.
По тези съображения обжалванoто решение следва да бъде отменено и вместо него
да се потвърди издаденото НП.
С оглед
изхода на спора е основателно своевременно предявеното от процесуалния
представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 69/05.08.2022 г., постановено по АНД № 192/2022г. по опис на
Районен съд гр. Царево и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 02-2200011 от 23.03.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Бургас.
ОСЪЖДА „Кесар Груп 2“ ЕООД с ЕИК ЕИК ********, представлявано от управителя К.Й.Г.-П., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.Бургас сумата от 80
(осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.