Решение по дело №3630/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260192
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20194110103630
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

      гр. Велико Търново , 5.10.2020  година

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав  в публично заседание на  10.09.2020  г.  година в състав: 

   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Радева

 

при секретаря Д.Бабекова,  като разгледа докладваното от съдията гр.д.  № 3630  по описа на съда за 2019  година, за да се произнесе, взема предвид:

 

           Иск с правно основание  чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.    

 Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна   твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2851/2019 г. на Районен съд Велико Търново   за сумата от 425,03 /четиристотин двадесет и пет лева и 3 ст./ главница, представляваща незаплатена електрическа енергия за обект находящ се в с. Страхилово с клиентски № ********** и абонатен                 № **********, за което са издадени фактури за периода от 19.04.2019 г. до 22.07.2019 г.; сумата от 9,12  /девет лева и дванадесет ст./, представляваща мораторна лихва за всяка фактура от датата след падежа й до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -19.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 /седемдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски, от които 25 лева  платена държавна такса и 50 лева  юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение, поради което  предявява иск за приемане на установено дължимостта на сумата от общо 434,15 лева,  от които главница за неплатена ел.енергия от 406,03 лева и   такса възстановяване от 19 лева по издадени фактури за периода от 19.04.2019 г. до 22.07.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата от 9,12 лева представляваща сбора от мораторните лихви върху всяка фактура от падежа до 13.09.2019 г.  Претендира законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и разноски .  Твърди, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на ел.енергия на ответника за обект с аб.номер **********  по  кл.№ ********** находящ се в с.Страхилово. Изтъква, че ответникът А.С.Г. е собственик на обекта на потребление, поради което е встъпил в облигационното правоотношение с електроразпределителното  предприятие  на основание Закона за енергетиката.  Заявява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща дължимите суми за ел.енергия в срок, поради което дължи суми за доставена , но неплатена ел.енергия по издадени фактури описани в исковата молба за посочения период. В съдебно заседание редовно призован не изпраща представител. С писмено становище на процесуалния представител юк М. моли съда да уважи исковете така, както са предявени. Претендира  присъждане на разноски.  Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.   

        Ответникът А.С.Г. не е депозирал в срок отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.  Конституираният в качеството на ответник законен наследник на починалия в хода на производството ответник Г.- Ц.А.Ж. редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител, не взема становище по иска.     

         Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено решение  по чл. 238 от ГПК  намира същото  за основателно. Ответникът е бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба;  в първото по делото заседание редовно призованата ответница  не се е явила, не е изпратила представител, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, не е посочила уважителни причини за неявяването си.  Видно от книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК.  От приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че предявеният положителен установителен иск  е   вероятно основателен ,  поради което следва да бъде уважен така, както е  предявен, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 434,15 лева,  от които 425,03 лева главница / за неплатена ел.енергия от 406,03 лева и   такса възстановяване от 19 лева/  по издадени фактури за периода от 19.04.2019 г. до 22.07.2019 г., за обект находящ се в с. Страхилово с клиентски № ********** и абонатен                 № **********, сумата от 9,12  лева представляваща мораторна лихва за всяка фактура от датата след падежа й до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -19.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.  Ответникът следва да заплати сумата от 75 лева, от които 25  лева  заплатена държавна такса и  50 лева юрисконсултско възнаграждение  в заповедното производство  по ч.гр.д.№2851/2019 г. на ВТРС. Ищецът претендира разноски в исковото производство, включително за юрисконсултско възнаграждение.   Съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер от 175  лева, от които 75 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определено от съда  на основание чл.78,ал.8, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. .

Водим от горното  и на основание чл.239, ал.1 от ГПК  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание      чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД,   че Ц.А.Ж. с ЕГН ********** *** , като законен наследник на А.С.Г.,***, дължи на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав Варненчик № 258, сумата от  общо 434,15 / четиристотин тридесет и четири лева и 15 ст./ , от които 425,03 /четиристотин двадесет и пет лева и 3 ст./  главница /за неплатена ел.енергия от 406,03 лева и   такса възстановяване от 19 лева/  по издадени фактури за периода от 19.04.2019 г. до 22.07.2019 г., за обект находящ се в с. Страхилово с клиентски № ********** и абонатен   № **********; сумата от 9,12  /девет лева и 12  ст./, представляваща мораторна лихва за всяка фактура от датата след падежа й до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -19.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

          ОСЪЖДА Ц.А.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на  "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав Варненчик № 258, сумата от 75 / седемдесет и пет/ лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2851/2019 г.  на ВТРС и сумата от 175 / сто седемдесет и пет / лева направени разноски в исковото производство. 

 

На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение  не подлежи на обжалване.

 

Препис от решението да бъде връчен страните, като  ответника            при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: