Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
№ 260034, гр. Пловдив,30.11.2023 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Радка
Цекова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №2228 по описа за 2020г., взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И.М.М., ЕГН **********
*** против М.С.Я., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че с ответницата са с., чиито б., сключен на ****., е
прекратен с решение по бр.д. №1152/2018г. по описа на Карловски районен съд.
Твърди, че по време на б.а страните са придобили описаните в исковата молба
недвижими имоти – поземлен имот в с.В.Л.и поземлен имот в Р.Г.. Поддържа, че и
двата имота са придобити изцяло с негови лични средства, както следва:
1.имотът в с. В.Л.е закупен на цена от
257 300 лева и със средства, представляващи: сумата 250 000,00 евро и
добавени лични спестявания на ищеца, която представлява половината от
продажната цена, получена от продажбата на поземлен имот, находящ се в гр.С.,
която продажба е извършена на 14.02.2014г.; продаденият имот е бил закупен от
ищеца на 07.12.2005г. от „АФО” с предишно наименование „Прайвит файнанс юниън”;
другата половина от продажната цена е получена от бившата му с. П.Т.М.;
2. имотът в Г. е закупен на цена от
20 000,00 евро със средства, представляващи: получената от ищеца половина
от цената на два имота в гр.С., продадени от него и от бившата му с. П.Т.М. на ****г.
Ищецът твърди още, че от 2000г. изпълнява длъжността и. д. на ТД „Б. М.”АД,
чиято дейност е свръзана с производство на м.. Посочва, че ответницата по време
на б.а им не е работила, макар формално да била „зачислена“ към управляваното
от ищеца дружество; страните нямат деца от б.а, поради което ответницата не е
полагала грижи за издръжка на семейството; не е и помагала в домакинството,
благодарение на осигурения от ищеца висок стандарт на живот.
Въз
основа на горните твърдения от съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен
собственик на процесните имоти. При условия на евентуалност се иска да му се
определи по-голям дял от общото имущество /което според ищеца се изчерпва с
двата процесни имота/ в размер на 99.5%, тъй като приносът му в придобиването
значително надхвърля приноса на другия съпруг.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата М.С.Я.. Ответницата счита предявения като главен
иск за недопустим, като твърди, че тя е отчуждила притежаваната част от имота
по т.1 от исковата молба на 20.03.2019г. посредством нотариален акт за дарение
на недвижим имот №****.
М.Я. оспорва исковете като
неоснователни със следните аргументи:
-не
отговаря на истината твърдението, че тя не е участвала със свои средства в
закупуване на имотите и в издръжката на семейството;
-към
момента на сключване на б.а е разполагала с 200 000,00 евро;
-по
време на б.а е получавала доходи от трудово възнаграждение, от сделки с
недвижимо имущество /наеми, продажби/, с парични средства, получени от нейните родители
и от д. й; всички тези доходи били използвани за закупуване на имущество и за
издръжката на семейството;
-за
имота в с.В.Л.ответницата не само е предоставила средства за закупуване, но и е
положила лични усилия за постигане на промяна на предназначението на същия, без
което нямало да има настоящата стойност и потенциал;
-за
имота в Г. ответницата не само е предоставила средства за закупуването, но и е
вложила лични усилия и средства за извършване на скъпо струващи преустройства и
подобрения;
-ищецът
не е заплатил цената на имотите с лични средства от банковите си сметки, като дори
плащане да е извършено със средства от такива сметки, паричните средства не са
лични, а общи семейни такива, предоставени от ответницата и внесени по сметка
на ищеца единствено за целите на извършване на дължимото от негово име плащане;
-ищецът
предоставя недостоверни данни относно цената на закупения имот в Г., тъй като
реално договорената между страните по сделката цена е по-висока;
-приносът
на ищеца за придобиване на общото имущество не надхвърля значително приноса на
ответницата;
-ищецът
не е получил твърдените в уточняващата молба суми от продажба на други имоти,
придобити преди б.а, съответно не е
влагал такива лични средства в придобиването на процесните имоти.
От
фактическа страна в процеса се установи следното:
С
Решение № 463 постановено на ***г. от Карловски районен съд, б.ът между И.М.М. и М.С.Я. е прекратен с допуснат развод
по взаимно съгласие. В постигнатото споразумение, страните изрично са посочили,
че не уреждат имуществените отношения помежду си. б. между тях е бил сключен на ****.
Представени
са документи за собственост, удостоверяващи придобиването на процесните имоти
от с.те – Заповед № ****г. на К. на Общ. К. и Договор за продажба на недвижим
имот, сключен с Общ. К., както и „Протокол от извънсъдебно решение на м. с. на
Р. със спонтанно посещение на страните по делото“ от ****. От посочените
документи се установява, че правото на собственост върху процесните имоти,
включени в предмета на настоящия спор, е придобито по време на б.а между
страните, поради което с оглед презумпцията на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс
следва да се считат за общо имущество до установяване на противното,
независимо, че са придобити на името на ищеца.
Представен
е предварителен договор за продажба на имота, находящ се в гр. К., Г., който е
сключен между продавача на имота – г-жа К. и И.М. – като к.. В договора е
предвидена продажна цена в размер на 200 000 евро, от които 30 000
евро представляват авансово плащане, като подписването на договора удостоверява
плащането на сумата. Представени са и други документи – фактури и квитанции
(част от тях на чужд език), от които се установява покупка на различни
строителни материали и мебели през 2018г., издадени на името на ответницата,
както и договор за изработка и монтаж на ламелни щори от 19.03.2018г.
Представени
са извлечения от банкови сметки на И.М.. Установява се от представеното
извлечение от банкова сметка ***, че на ***г. в полза на Т. К. е преведена
сумата от 5874 лв., която е сторнирана на същия ден и е преведена сумата от 58 725
лв. с посочено основание „покупка на имот“. На същата дата по посочената
банкова сметка ***. от „Б. мебел“ АД с основание „Договор за заем“, както и че
ищецът е изтеглил от сметката си сумата от 244 625 лв.
От
същата банкова сметка *** – за участие в търг и за заплащане на режийни разходи
във връзка с придобиване на имот от Общ. К., като сметката е била захранвана на
каса от ищеца с посочено основание „захранване по сметка“.
От
представени нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти от
04.02.2014г. се установява, че ищецът е продал притежавани от него недвижими
имоти за сумата в размер на 450 000 лв., а от приложената Справка от
Агенция по вписванията по партидата на лицето И.М.М. е видно, че същият е или е
бил собственик на множество недвижими имоти на територията на страната.
Приложени
са преводни нареждания от 10.10.2008г. в полза на ответницата, извлечения от
банкови сметки, извлечения от НАП и др., които са взети предвид при изготвяне
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
По
делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля А. М. се
установява, че ищецът е живял в голяма къща в кв. „В.“ в гр. С.. Свидетелят
заявява, че знае за закупуването от ищеца на имота в с. В. Л., с негови
средства. Също му е известно, че М. бил придобил имот в Г.. Познава ищеца като
изключително заможен човек.
Разпитан
е и А. П., който заявява, че познава страните. Според неговите показания, те са
живели няколко месеца в къща, намираща се в кв. „В.“ в С., която била
собственост на ищеца и неговото семейство. Познава ищеца като заможен човек, с
добри финансови възможности и бизнеси. След изнасянето им от къщата, страните
се преместили да живеят в хотел „М.“. Свидетелят съдействал с намирането на
жена, която да чисти в имотите на ищеца. Твърди, че именно той е плащал
разходите по тези услуги. Знае, че ищецът притежава къща в Г..
Разпитан
е свидетелят С. Д., който твърди, че бил семеен приятел на страните. Според
свидетеля, ответницата е разполагала с лично имущество и не е била зависима от
ищеца, плащала със собствени средства рокли, обувки и други неща, когато ходели
по екскурзии. Потвърждава, че страните са живели в хотел „М.“ в гр. С. и че са
закупили имот в Г.. Твърди, че имотът е бил в лошо състояние при покупката му,
но впоследствие е бил ремонтиран. Свидетелят заявява, че е присъствал на
покупката на вещи за имота – първоначално от И. и М., а впоследствие – само от М..
Твърди, че М. е довършила ремонта на къщите в Г.. Според свидетеля, ответницата
е участвала в покупката на имота и със свои средства. Свидетелят сочи, че знае
за покупката на имот в с. В. Л., както и че същия е с променено предназначение,
за което съдействала ответницата, която по това време работила в Министерството
на образованието.
Свидетелката
И. Д. посочва,че познава страните от 2016г.-2017г. Не знае на каква цена са
купили имота в Г., но предполага, че сумата е около 230-250 хил. евро, защото
имотът се бил предлагал за толкова преди покупката. След покупката, двамата с.
правили ремонт на имота, а накрая М. го довършила, като свидетелката е виждала
ответницата да плаща на майстори, да оставя пари за сметки и др. Свидетелката
заявява, че не е присъствала на сделката за къщата в Г., но смята, че
действителната цена, която с.те са платили, била около 200 000 евро.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза,се установява следното:
доходите на ищеца според данните от
данъчното му досие за периода от 2014г. до 2017г. са в размер на
310 986,75 лв., а тези на ответницата – в размер на 47 674,53 лв. Установени
са приходите на страните и от други източници на средства преди и по време на б.а.
С експертизата, в. л. проследява плащанията на ищеца за въпросните имоти, както
и средствата, които са използвани за тяхното придобиване. От заключението на в.
л. се установява, че на 16.10.2014г. И.М. внесъл на каса по личната си банкова
сметка ***., като на същата дата тази сума е преведена на Общ. К. с основание
„депозит за участие в търг“. На 19.12.2014г., ищецът внесъл по личната си
банкова сметка ***,** лв., като впоследствие в полза на Общ. К. били преведени
224 452,80 лв. с основание „Заповед № ****г.“. Към дата ***г. (датата на издаване на заповедта от К. на Общ.
К.), наличността по банковите сметки на ищцата била както следва: по сметка в ПИБ
- 1157,10 лв. и по сметка в Е. – 54,28
лв. Досежно имота в Г. са установени следните обстоятелства: на 27.03.2017г. по
личната банкова сметка *** „Б. Мебел“ АД е постъпила сумата от 230 000 лв.
На същата дата ищецът е превел в полза на Т. К. сумата от 5874 лв., която е
сторнирана на 28.03.2017г. и е преведена сумата от 58 725 лв. (30 000
евро) с основание „покупка на имот“. На същата дата е постъпил превод от „Б.
Мебел“ АД за сумата от 80 000 лв., а впоследствие ищецът е изтеглил на
каса от собствената си банкова сметка ***. Наличността на ответницата към
28.03.2017г. по едната й сметка в ПИБ е била 40 001,11 лв., а по другата –
127 798,69 евро. Съдът кредитира заключението като безпристрастно и компетентно изготвено.
При така установените фактически обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.23, ал.1 от СК и съединен с него при условията
на евентуалност иск с правна квалификация чл.29, ал.3 от СК.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс, вещните права, придобити по време на б.а в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата с., независимо от
това на чие име са придобити. Цитираната разпоредба не се отнася до личните
имущества на с.те, които не се причисляват към имуществената общност, а именно:
вещните права, придобити преди б.а, както и придобитите по време на б.а по
наследство и по дарение, вещните права, придобити от единия съпруг, когато
кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава
четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права,
които са съпружеска имуществена общност; движимите вещи, придобити от единия
съпруг по време на б.а, които му служат за обикновено лично ползване, за
упражняване на професия или на занаят; вещните права, придобити от
съпруг-едноличен търговец, по време на б.а за упражняване на търговската му
дейност и включени в неговото предприятие. Съгласно чл. 23, ал. 1 от СК, лични
са вещните права, придобити по време на б.а изцяло с лично имущество.
Законът
изрично регламентира хипотезите, при които не се прилага предвидената
презумпция за съвместен принос. За да се установи, че едно лично имущество е
преминало в друго под формата на вещно право, т.е. че е налице т.нар.
трансформация на лично имущество, следва да се обори предвидената в чл. 21, ал.
1 от Семейния кодекс законова презумпция за общност, като се установи на първо
място, че съпругът – ищец е притежавал имущество, което има характера на лично
такова по см. на закона, както и че е вложил това имущество в придобиването на
друго. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на б.а
имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването
средства. Връзката между паричните средства, ползвани за придобиване през време
на б.а на имущество, следва да бъде категорична и непрекъсната.
По
настоящото дело безспорно се установи, че страните са сключили б. на ****.,
който е прекратен с решение на Карловския районен съд от ***г. По време на б.а,
на името на ищеца са придобити два имота – един находящ се в с. В. Л., придобит на 27.10.2014г. и един, находящ се в
Р.Г., придобит на 30.03.2017г. Ищецът навежда твърдения, че средствата, вложени
в придобиването на тези два имота, са от продажба на преди това придобити
собствени имоти, като се сочи, че имотът в с. В.Л.е придобит след влагане на
средства, получени от продажба на имот в гр. С., извършена на 14.02.2014г., а
имотът в Г. – със средства от продажба на имоти в гр. С., осъществена на
06.11.2015г.
Същевременно
обаче, въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не доказа по
безспорен начин, че именно тези средства са вложени в покупката на процесните
имоти. От данните по делото – приложените извлечения от банковата сметка на М.,
както и изготвената по делото ССЕ е видно, че средствата за закупуване на
училището в с. В.Л.са внесени на каса по банковата сметка на ищеца от самия
него, като в основание на вноските е посочено „захранване на сметка“, което
само по себе си не може да обуслови категоричен извод, че тези средства
представляват лично имущество. По делото липсват доказателства, от които да се
установи, че същите са лични средства.
По
отношение на покупката на имота в Г., от банковите извлечения се установява, че
на 27.03.2017г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сумата от 230 000
лв., преведена от „Б. Мебел“ АД, а на 28.03.2017г. от дружеството постъпва още
сумата от 80 000 лв. (с основание „заем“, които данни са установени в
изготвената по делото експертиза). На същата дата е осъществен преводът в полза
на купувача в Г., а сумата от 244 625 лв. е изтеглена на каса от ищеца.
Същевременно,
в представения предварителен договор от 12.02.2017г., сключен между И.М. и г-жа
К. е уговорена продажна цена на имота в размер на
200 000 евро. Свидетелката И. Д. заявява, че продажната цена на имота е
била около 200 000 евро, за което била разбрала от страните, както и
предвид обстоятелството, че имотът бил обявен от агенцията, която го продавала,
за сумата от около 230 – 250 хил. евро. Освен това, на 28.03.2017г., ищецът е
превел на продавача сумата от 30 000 евро. Всичко изложено опровергава
твърдението на ищеца, че имотът в Г. е бил закупен за сумата от 20 000
евро, и която сума е записана в съдебното решение, представляващо акт за
придобиване на собствеността.
Независимо
от по-високата продажна цена обаче, съдът счита, че и по отношение на този имот
не се доказва пълна трансформация на лично имущество, доколкото при
проследяване на паричните средства, чрез които е платена цената на имота, е
видно, че същите не произхождат от продажбата на притежавани от ищеца лични
имоти, каквито са наведените от негова страна твърдения.
По
изложените съображения ,съдът намира, че исковете по чл. 23, ал. 1 от Семейния
кодекс по отношение на процесните имоти, следва да бъдат отхвърлени.
С отхвърлянето
на главните искове, съдът дължи произнасяне по предявения евентуално съединен
иск по чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс, за определяне на по-голям дял от
придобитото по време на б.а имущество.
Съгласно
чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс, при прекратяване на общността поради развод
или по чл. 27, ал. 2, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество
на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса
на другия съпруг. За да се определи по-голям дял от имуществото на с., следва
да се обори предвидената в чл. 28 от Семейния кодекс презумпция, съгласно която
при прекратяване на имуществената общност дяловете на с.те са равни.
При
определяне на по-голям дял от личното имущество, за разлика от иска по чл. 23,
ал. 1 от СК, следва да се разглежда цялото имущество, придобито от страните по
време на б.а. В случая, с оглед твърденията на ищеца и липсата на оспорване
и/или възражение от страна на ответницата, следва да се приеме, че имуществото
на бившите с. – страни в настоящото
производство, се състои от двата процесни имота.
Доколкото
в конкретния случай страните нямат общи деца, за да се определи наличието на
по-голям дял, следва да се вземат предвид положените труд и усилия за семейно
благополучие, доходите на лицата, грижите за домакинството и др.
От
събраните по делото доказателства се установява, че страните в производството
са поддържали висок стандарт на живот, не са имали общи деца, които да отглеждат,
използвали са помощен персонал за домакинската работа (което се установява от
събраните гласни доказателства).
В трайната
си съдебна практика, ВКС приема, че за изменение на установеното от закона
равенство на дяловете, следва да се имат предвид както доходите на с.те, така и
полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от б.а
, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на
семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест. В
конкретния случай,съдът приема, че двамата с. имат еднакъв принос по отношение
на нематериалните последици, съпътстващи сключването на б.а. При това
положение, при наличие на еднакъв нематериален принос на с.те, следва да се
вземат предвид и техните финансови възможности по време на б.а.
Видно
е от събраните по-делото доказателства, че ищецът е разполагал със значително
по-високи доходи и имущество в сравнение с ответницата, което се установява от
приложените данни от данъчното досие на страните (за сравнение през периода на б.а
ищецът е получил общ облагаем доход в размер на 310 986,75 лв., а
ответницата – 47 674,53 лв.), от данните за собствени недвижими имоти на
ищеца, свидетелските показания.
Когато
обаче с.те имат еднакъв нематериален принос по чл. 21 ал.2 СК, състоящ се във
влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от б.а, многократно
по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай,
биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на
общия принос на този съпруг по чл. 29 ал.3 СК. Ето защо, в настоящият случай
съдът намира, че приносът на ищеца е по-голям от този на ответницата, като
същият следва да се определи в размер на ¾ (75 %) от общото имущество,
който размер съответства на вложените от страните средства и усилия за семейно
благополучие. Ето защо, евентуалният иск следва да бъде уважен до този размер,
като се отхвърли до пълния предявен размер от 99,5 % от общото имущество на
страните, придобито по време на б.а.
По
разноските: С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски
съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Процесуалният представител
на ответницата е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Това възражение следва да се остави без уважение
като неоснователно, доколкото претендираното от ответницата възнаграждение е в
по-голям размер от претендираното такова от ищеца. При това положение
разноските следва да се присъдят така както са сторени от страните, като се
определят съобразно изхода на спора.
Ищецът
е сторил разходи за адвокатско възнаграждение, държавна такса и разноски по
делото в размер на 6 263,17 лв., от които в негова полза следва да се присъдят
4697,38 лв. Ответницата претендира разходи в размер на 3850 лв., като с оглед
изхода на спора й се дължат 962,50 лв.
По изложените съображения, Окръжен съд
Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.М.,
ЕГН ********** *** ПРОТИВ М.С.Я.,
ЕГН ********** *** иск по чл. 23, ал. 3 от Семейния кодекс за призанаване на
установено, че ищецът е изключителен собственик на придобитите по време на б.а
имоти в с. В.Л.и Р.Г., като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 29 ал.3 СК на И.М.М., ЕГН ********** *** по-голям дял в
размер на ¾ (75 %) от общото имущество, състоящо се от поземлен имот в с.В.Л.и поземлен
имот в Р.Г., придобито по време на б.а му с М.С.Я., ЕГН ********** ***, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 99,5 %, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.С.Я., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.М., ЕГН **********
*** СУМАТА от 4697,38 лв. (четири
хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и тридесет и осем ст.),
представляващи сторени разходи в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и разноски, определени по съразмерност.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.Я., ЕГН ********** *** СУМАТА
от 962,50 лв. (деветстотин шестдесет и два лева и петдесет ст.),
представляващи сторени разходи в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение и разноски, определени по съразмерност.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия: