№ 28
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000048 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2 от 10.01.2025 г., постановено по т.д. № 82/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, е отхвърлена молбата на ищеца “Банка ДСК”
АД за допълване на решение № 39 от 10.10.2024 г. по същото дело с
установяване, че ответникът дължи на ищеца законната лихва върху
главницата 29 251,06 лв. за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение (29.09.2021 г.) до пълното изплащане.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца “Банка ДСК” АД.
Поддържа се в жалбата, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. За присъждане на законната лихва върху главницата не
било необходимо да се спазват изискванията на чл. 214, ал. 1 ГПК, а било
достатъчно устно изявление. Законът не създавал ограничения и относно
крайния момент за предявяване на това искане, като то можело да се направи
и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество.
Задължението за лихва било акцесорно и следвало главното задължение. Дори
направено за пръв път във въззивното производство, производството по
искането за лихва не би било разгледано едноинстанционно, тъй като не се
касаело за нов спор. В случая претенцията на ищеца за законната лихва била
заявена за пръв път с молбата за допълване на решението.
Иска се отмяна на решението и допълване на решението чрез
признаване дължимост на законната лихва, както е поискано. Претендират се
разноски.
1
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника “Ремарт 85”
ЕООД чрез адв. М. Р.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Поддържа се, че съдът дължи произнасяне по направените искания, а искане
за признаване дължимост на законната лихва върху главницата не било
направено. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е сезиран с исковите претенции на “Банка ДСК”
АД против “Ремарт 85” ЕООД. Ищецът изложил в исковата си молба
твърдения, че е предоставил на ответника кредит, който поради
неиздължаване в срок е станал предсрочно изискуем. Ищецът поискал
издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 ГПК и по образуваното
ч.гр.д. № 4404/2021 г. на Районен съд – Сливен била издадена заповед за
незабавно изпълнение против длъжника за сумите: 64 251,06 лв. – главница;
3915,01 лв. – договорна лихва за периода 01.02.2019 г. – 30.11.2019 г.; 1450,01
лв. – лихвена надбавка за забава за периода 01.02.2019 г. – 30.11.2019 г.; 11
693,86 лв. – обезщетение за забава след настъпване на изискуемост за периода
01.12.2019 г. – 27.09.2021 г.; 114 лв. – такси и разноски. Поради постъпило
възражение от длъжника против заповедта за изпълнение ищецът поискал от
съда установяване на осн. чл. 422 ГПК съществуването на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение.
Ответникът оспорил претенциите.
С решение № 39 от 10.10.2024 г. по т.д. № 82/2021 г. Окръжен съд –
Сливен приел за установено, че ответникът дължи на банката: 29 251,06 лв. –
главница и 1396,53 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.03.2019 г. –
30.11.2019 г., като исковете били отхвърлени до размерите от съответно 64
251,06 лв. и 3915,01 лв. Отхвърлени били изцяло исковете за установяване
съществуването на вземания за сумите 1450,01 лв. – лихвена надбавка за
забава за периода 01.02.2019 г. – 30.11.2019 г., 11 693,86 лв. – обезщетение за
забава след настъпване на изискуемост за периода 01.12.2019 г. – 27.09.2021 г.
и 114 лв. – такси и разноски.
С молба на осн. чл. 250, ал. 1 ГПК ищецът поискал допълване на
постановено решение с произнасяне относно дължимостта на законна лихва
върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до пълното изплащане, която била
присъдена в заповедното производство.
Ответникът оспорил искането за допълване на решението от 10.10.2024
г.
С обжалваното решение съдът оставил без уважение молбата за
2
допълване на решението.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269
ГПК, Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното решение на осн.
чл. 250 ГПК е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен
състав препраща към мотивите му.
В допълнение:
Не може да бъде споделена тезата на въззивника, че съдът е сезиран с
искането за присъждане на законната лихва за забава върху главницата от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като сезирането е
станало с молбата за допълване на решението. В конкретния случай се е
развило исково производство на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК – след издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и след възражение от длъжника по чл.
414 ГПК кредиторът е поискал установяване на вземането си в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК. В тази хипотеза от волята на кредитора зависи дали ще
предяви иск за установяване със сила на пресъдено нещо на всички вземания,
които е заявил пред заповедния съд и които длъжникът е оспорил, или за част
от тях. Ако в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК кредиторът предяви иск за
установяване на част от вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение, той губи възможността след изтичането на същия срок да поиска
установяване съществуването и на други вземания, които е пропуснал. Срокът
за предявяване на иска е преклузивен.
В случая е издадена заповед за изпълнение за сумата 64 251,06 лв. –
главница по договор за овърдрафт … ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.09.2021 г. до окончателното изплащане. В срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК е предявен иск за установяване съществуване на вземането за
главница в размер на 64 251,06 лв., но не и за установяване на вземането за
законна лихва върху главницата от датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Искането за установяване на вземането за лихва е
направено с молбата по чл. 250 ГПК далеч извън срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Съдът не е бил надлежно сезиран с това искане и не дължи произнасяне по
него.
Отделен въпрос е, че законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за заповед за изпълнение е присъдена със заповедта
за изпълнение № 2009 от 01.10.2021 г., без това да е поискано от кредитора,
т.е. от самото начало на съдебното производство липсва надлежно сезиране с
искането за законна лихва за забава върху главницата от датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Тъй като крайните изводи на съдебните състави съвпадат, обжалваното
решение на Окръжен съд – Сливен следва да се потвърди.
Поради изхода на делото въззиваемият има право на разноски – 3350 лв.,
платени за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Р..
3
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 10.01.2025 г. по т.д. № 82/2021 г. на
Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА “Банка ДСК” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19, и съдебен адрес: гр. Стара Загора,
бул. Митрополит Методий Кусев № 8, РЦ – Стара Загора, да заплати на
“Ремарт 85” ЕООД, ЕИК **********, гр. Сливен, ул. Великокняжевска № 27,
сумата 3350 лв. – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4