РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 212
гр.Пловдив, 31 . 01 . 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3821/2018г., за да се произнесе , взе предвид следното
:
Община Пловдив, гр.Пловдив, пл.”Стефан
Стамболов” № 1, ЕИК **, представлявана от Кмета на общината, с процесуален
представител гл.юрисконсулт С., обжалва Решение № РД-02-36-614/07.06.2018г. на
Заместник-министъра и Ръководител на управляващия орган /УО/ на Оперативна
програма „Региони в растеж” /ОПРР/ 2014-2020, с което е приключен сигнал за
нередности № 279 и е наложена финансова корекция /ФК/ в размер на 44 335,20лв.
с ДДС, представляваща безвъзмездна финансова помощ, която следва да не се
верифицира при обработка на следващи искания за заплащане, съставляваща 5 % от
стойността на допустимите разходи по засегнат от нарушението договор № BG16RFOP001-3.002-0034-C01-S-1 от 22.08.2017г. с изпълнител „***” ЕООД
на стойност 738 920,00 лв. без ДДС, с предмет : „Инженеринг /проектиране, СМР и
авторски надзор/ за подобряване образователната инфраструктура на ПГХТТ –
гр.Пловдив”.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно с искане за отмяна на административния акт. Поддържа, че
възражението на община Пловдив не е обсъдено от управляващия орган /УО/. Счита,
че не са нарушени нормите, уреждащи условията за участие в процедурата за
провеждане на обществена поръчка и не е налице твърдяното от УО необосновано ограничаване
на участниците и/или дискриминационни изисквания с възпиращ от участие ефект,
както и че не са нарушени условията на поръчката по отношение оценяването на
участниците в нея. Посочено е, че в случая възложителят е преценил, че ще
изиска документите за доказване съответствието с критерия за подбор на етапа на
подаване на офертата, което е в негова оперативна самостоятелност и не е в
нарушение на чл.67 ал.1 и ал.5 ЗОП, тъй като може да се възползва от това право
„по всяко време”. Участниците не са били възпрепятствани по никакъв начин да
изпълнят изискването на чл.67 ал.1 ЗОП, а напротив – в условията на
обществената поръчка изрично е посочено, че „чрез ЕЕДОП се декларират липсата
на основанията за отстраняване и съответствието с критериите за подбор…”. Относим е фактът, че в общите условия на поръчката се
съдържа текст, свързан с направеното заключение за съмнение за нарушение на
правилата за провеждане на обществени поръчки – В процедурата за възлагане на
обществена поръчка могат да участват български или чуждестранни физически или
юридически лица или техни обединения, както и всяко друго образувание, което
има право да изпълнява услугата, съгласно законодателството на държавата, в
която е установено. Посочено е, че в ЕЕДОП лицата декларират, че са в
състояние, без забава да предоставят документални доказателства за
декларираните данни, включително по отношение на критериите за подбор, което
предполага, че независимо дали ще бъдат приложени или не в офертата,
доказателствата следва да бъдат налице за участника, поради което прилагането
на наличен набор от документи към офертата не се явява ограничително изискване.
С позоваване на текстовете на чл.112 ал.1 т.4 ЗОП вр.
с чл.230 ал.5 ЗУТ и чл.16 от Закона за признаване на професионални квалификации
/ЗППК/, е заявено, че възложителят би дал срок за представяне на необходимите
документи от участника /експерти-чуждестранни лица/, с които да се докаже, че
същият е спазил изискванията на чл.230 ал.5 ЗУТ, на чл.16 ЗППК и чл.10 и чл.14а
от ЗКАИИП и чуждестранните експерти следва да минат през нарочна процедура,
което е условие за възможността да извършват проектиране на територията на РБ. Изтъкнато
е, че в процедурата не са постъпили запитвания към възложителя относно частта
от документацията, в която е поставено посоченото изискване, вкл. са разгледани
документите на шест участника. Поддържа се също, че констатираните нарушения са
формални и няма как да имат финансово отражение, поради което не е налице
нередност – с конкретната процедура е защитен публичния интерес и към момента
строителството се извършва качествено и в срок, с което са изпълнени целите на
проекта и е осигурена ефективност при разходването на публичните средства.
Поискано е присъждане на разноски.
По същество се поддържа писмено
становище от първото разглеждане на жалбата, в което повторно е възразено против констатациите за нарушение нормите на ЗОП
с последвал извод за наличие на нередност и наложена финансова корекция /ФК/.
Твърди се, че не е отчетен фактът на съдържащ се в документацията за обществената
поръчка текст относно участието на чуждестранни физически и юридически лица или
обединения, които могат да участват в случай, че имат право да изпълняват
услугата, съгл. законодателството на държавата, в която същите са установени.
Счита се, че възложителят е предоставил възможност и за участие на потенциални
чуждестранни лица, в случай, че отговарят на законовото изискване за изпълнение
на поръчката – да представят доказателства за това при представяне на офертното предложение. Посочено е, че предвидената
възможност в общите условия на поръчката за участие на чуждестранни лица и
техни обединения опровергава твърдението за нарушение принципа на осигуряване
максимално широка конкуренция и ограничаване на потенциални участници, респект.
за нарушения на материалното право и наличие на нередност. Заявено е, че
ответникът не доказва наличие на възможност за нанасяне на каквато и да е
вреда, което е задължително условие за установяване на нередност. Предвид
достигнатите в процедурата ценови параметри за изпълнение /цена за проектиране/
се счита, че хипотетично не може да бъде направен извод за нанасяне на вреда,
предвид доста по-високите стойности на цената на услугата в други страни от ЕС.
- Ответникът Заместник - Министър на
регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020г. с пълномощник адв.Т. оспорва жалбата като неоснователна. В писмено
становище при първото й разглеждане е изразена позиция за липса на спор по фактите,
при което следва да бъде прието за безспорно, че възложителят в обявлението за процесната обществена поръчка, раздел III.1.3 „Технически и
професионални възможности”, т.4 е изискал участниците в обществената поръчка
задължително да разполагат през целия период на изпълнение на договора – с
проектанти, притежаващи пълна проектантска правоспособност, съгл. чл.230 ЗУТ и
ЗКАИИП, по всяка една от частите на работния проект, който следва да бъде
изготвен. С арг. от текста на чл.230 ал.5 ЗУТ и чл.10
, чл.14а ЗКАИИП, твърдението на възложителя за липса на нарушение по см. на ЗОП
се счита за неоснователно – с изискването за наличие на пълна проектантска
правоспособност съгл. ЗУТ и ЗКАИИП, по същество е въведено изискване към момента
на подаване на офертата, а не съгл. чл.112 ал.1 т.4 ЗОП – към дата на сключване
на договора за обществена поръчка участникът да разполага с експерти с вече
призната по съответния ред правоспособност, без да е допусната възможността
чуждестранните участници да предложат такива експерти с правоспособност съгл.
законодателството в страната, в която са установени. По този начин според
ответника, възложителят необосновано е дал предимство или необосновано е
ограничил участието на стопански субекти – потенциални чуждестранни участници в
процедурата, които са включили в екипа си физически лица с пълна проектантска
правоспособност, установена в друга държава-членка, създавайки необоснована
административна тежест пред същите да предприемат административен разход по
преминаване на заложената в Закона за признаване на професионалната квалификация
/ЗППК/ процедура, без към този
момент да е налице каквато и да е сигурност, че чуждестранния кандидат ще
спечели поръчката, поради което за него не е налице интерес да приложи
предвидения в посочената нормативна уредба регистрационен режим преди сключване
на договора. Изтъкнато е изрично заявеното в жалбата признание, че изискването
е релевантно към момента на подаване на офертите. Посочено е, че нормата на
чл.67 ал.5 ЗОП, на която се позовава жалбоподателя – е неприложима към момента
на подаване на офертите, тъй като в противен случай би се достигнало до
противоречие с целта на ЗОП за улесняване достъпът до участие и намаляване на
административната тежест за участниците. В тази вр. –
нормата на чл.67 ал.5 ЗОП е приложима единствено към етапа на разглеждане на
заявленията за участие и офертите от комисията по чл.103 ЗОП, в който смисъл е
константната практика на КЗК / Решение № 837/13.10.2016г. по пр-ка № 556/2016г.; Решение № 836/13.10.2016г. по пр-ка № 554/2016г./.
За неотносим
се счита доводът за липса на постъпили при провеждане на поръчката запитвания
или забележки, тъй като всяко едно изискване, което необосновано способства или
допринася за намаляване кръга на потенциалните участници в процедурата, оказва
възпиращо въздействие върху тях. Затова в конкретния случай се счита за нарушен
принципа за осигуряване на максимално широка конкуренция при възлагане на
обществена поръчка, финансирана със средства от фондовете на ЕС, в нарушение на
чл.102 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012г. Тоест, в случая обществената
поръчка съдържа незаконосъобразен критерий за подбор, който е довел до
необосновано ограничаване на участието на потенциални лица в процедурата –
нарушение на забраната по см. на чл.2 ал.2 ЗОП, поради което е налице нередност
по см. на чл.2 т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013г. Ведно с това националният
законодател е приел, че посочените в приложението към чл.2 ал.1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова
корекция – нарушения на ЗОП, те винаги създават възможност за вреда на бюджета
на Съюза, поради което следва да се определи финансова корекция.
По отношение спорът дали правилно е
наложена ФК се поддържат съображенията от обжалваното решение – допуснатото
нарушение на ЗОП по естеството си не позволява определяне на количествено
изражение на финансовите последици, поради което в съответствие с чл.72 ал.3 вр. с ал.4 ЗУСЕСИФ размерът на ФК се определя чрез
процентен показател, установен в посочената наредба – приложим в случая
подзаконов нормативен акт. Поддържа се липса на изискване за наличие на реална
вреда /такова не е поставено в националното законодателство и в Регламент №
1303/2013г./, което разбиране е възприето и в практиката на СЕС относно идентични
дефиниции в Регламент № 2988/1995г., Регламент № 1063/2006г. и в др. секторни
регламенти /Решения по дела С-199/03 от 2005г., по С-465/2011г., т.47, С-59/14
от 06.10.2015г., т.24; по С-406/14 от 14.07.2016г., т.44 и др./. В случая
установеното нарушение попада в категорията на нарушения по т.9 от приложението
към чл.2 ал.1 от Наредбата, което съответства на характера на нарушения по чл.2
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.112
ал.1 т.2 вр. чл.67 ал.6 ЗОП и е приложим
пропорционалният метод при спазване критериите на чл.72 ал.1 ЗУСЕСИФ вр. с чл.3 ал.1 от наредбата и в съответствие с
установеното в приложението към чл.2 ал.1 от Наредбата. Ръководителят на УО е
съобразил вида и характера на нарушението и липсата на пряка вреда за общностния бюджет, при което е определил процентно
съотношение към минимума – 5% от разходите по сключения с изпълнителя по
обществената поръчка договор, за което са изложени конкретни мотиви. Заявено е
искане за присъждане за направените от ответника разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 232,07лв.
Окръжна прокуратура Пловдив не участва
в съдебното производство.
1. Жалбата се разглежда повторно след
произнасяне на ВАС с Решение № 15566/ 13.12.2018, по адм.д.№
11931/2018г. Допустима е – подадена в 14-дн.срок от адресат на неблагоприятен
акт, подлежащ на съдебно оспорване /с писмо № 99-00-6-281 /8/ от 07.06.2018г. е
изпратено оспореното решение, л.156; известие за доставяне с обр.разписка удостоверява дата на получаване на писмото и
решението – 11.06.2018г., л.157; жалбата е с вх.номер в АС-Пловдив от
22.06.2018г., л.2/.
2. Административният акт е мотивиран
от фактическа и правна страна : В обстоятелствената част на решението е
отразено, че се издава на основание чл.73 ал.1 във вр.
с чл.69 ал.1 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. с чл.112 ал.1 т.2
от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, чл.67 ал.6 вр.
с чл.2 ал.2 и чл.2 ал.1 т.1 и т.2 от ЗОП; чл.143, параграф 2, във вр. с чл.2, параграф 15 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 във вр. със Заповед № РД-02-36-902/25.08.2017г., изм. със
Заповед № РД-02-36-1118/12.10.2017г. и Заповед № РД-02-36-27/15.01.2018г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, становище на
бенефициента – Община Пловдив /чрез ИСУН 2020 с номер от 05.04.2017г./ и
разгледан постъпил сигнал за нередности с рег.№ 279, регистриран в Регистъра на
сигнали и нередности.
2.1. Органът – издател е Заместник –
Министър и Ръководител на УО на ОПРР, за компетентността на който преписката
съдържа посочените в оспореното решение заповеди /л.146-150/. Оправомощителните актове са основани на чл.25 ал.4 от
Закона за администрацията, чл.5 ал.4 и чл.5, ал.1 т.10 от УП на МРРБ, приет с
ПМС № 171 от 16.08.2017г., чл.9 ал.5 ЗУСЕСИФ, чл.9 ал.1 и 2 от Закона за
финансово управление и контрол в публичния сектор и чл.9 ал.5 СУСЕСИФ. Със Заповед
№ РД – 02 – 36 – 902/25.08.2017г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, г-жа Деница Николова – зам. - министър на регионалното
развитие и благоустройството, е определена за Ръководител на Управляващия орган
/УО/ на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013г. и на Оперативна
програма „Региони в растеж” 2014-2020г. /раздел I, т.1 от заповедта/, като са й
възложени функциите по ръководство и организация дейността на ОУ на ОПРР 2014 –
2020г., в частност да организира и провежда процедури по реда на ЗУСЕСИФ и
подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отношенията в областта на
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и да издава всички
индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ / раздел I, т.3
от заповедта/. Заповеди от 12.10.2017г. и от 15.01.2018г. изменят заповедта от
25.08.2017г. в раздели, които не касаят компетентността на заместник-министъра,
определен за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г.
Съгласно чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Според чл.9 ал.5
пр.последно с.з. : „Правомощия на ръководител на управляващия орган по този
закон може да се упражняват и от овластено от него
лице”. С приетите в съдебното производство заповеди – част от административната
преписка, компетентността на органа, издал оспореното решение се приема за доказана.
2.2. Данни от преписката :
Между Община Пловдив - бенефициент и
Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Управляващ орган на
ОП „Региони в растеж” 2014 – 2020 /ОПРР/ е сключен Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна Програма „Региони в растеж” /ОПРР/
2014-2020 по процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-3.002 „Подкрепа на
професионалните училища в Република България", № от ИСУН - BG16RFOP001-3.002-0034-С01,
№ РД-02-37-271 от 25.11.2016г., л.158 и сл. Съгласно чл.2, 2.1 и 2.2 от
договора - безвъзмездната финансова помощ е 100 % в максимален размер до
1 399 985,87 лв. по ОПРР 2014-2020, Приоритетна ос 3 „Регионална
образователна инфраструктура”, процедура BG16RFOP001-3.002 „Подкрепа за
професионалните училища в Република България“ за изпълнение на проектно
предложение BG16RFOP001-3.002 - 0034 „Модернизация на инфраструктурата и
подобряване качеството на образователната среда в ПГХТТ – гр.Пловдив”.
А / Във връзка с изпълнението на
проекта Кметът на Община Пловдив е стартирал процедура за провеждане на
обществена поръчка с Решение № 17РОП-13 от 16.02.2017г. /л.284 и сл./ за
„Инженеринг /проектиране, СМР и авторски надзор/ за подобряване на
образователната инфраструктура на ПГХТТ-гр.Пловдив по Проект № BG16RFOP001-3.002
– 0034 – С01 „Модернизация на инфраструктурата и подобряване качеството на
образователната среда в ПГХТТ – гр.Пловдив”. Процедурата е открита на основание
чл.73 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 т.1 и ал.2 ЗОП, с
прогнозна стойност от 821 024,96 лв. без ДДС. Обявлението за поръчка е
вписано в ОВ на ЕС на 21.02.2017г., а в АОП на 20.02.2017г., съгл. чл.36 ал.3
ЗОП.
В изпълнение задълженията по глава 13
„Нередности“ от Наръчника за управление и изпълнение на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020, Ръководителят на УО е уведомен за приключване на
сигнал за нередности № 279 /л.242 и сл./ във вр. с
договор № BG16RFOP001-3.002 – 0034-С01-S-1 от 22.08.2017г. с изпълнител ***
ЕООД на стойност 738 920,00 лв. без ДДС /л.277 и сл./ - констатирано
нарушение при възлагане на обществената поръчка : възложителят не е спазил
изискванията на чл.67 ал.6 ЗОП в приложима редакция на закона – ДВ, бр.79 от
13.10.2015г. В докладната записка до Ръководителя на УО /л.242 и сл./ е отразен
начин на подаване на сигнала – предварителен контрол преди верификация,
съответно на което дължимата сума следва „Да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане“ /л.182 гръб/ и са приложени
контролните листове във вр. с извършения
предварителен контрол преди верификация на обществена поръчка /л.183 и сл./.
Б / С уведомително писмо изх. №
99-00-6-281 /4/ от 22.03.2018г. /л.251 и сл./, ответникът съобщил на кмета на
Община Пловдив, че по повод регистриран сигнал за нередност № 279, е установил
нарушения при възлагане на обществената поръчка с предмет „Инженеринг
/проектиране, СМР и авторски надзор/ за подобряване на образователната
инфраструктура на ПГХТТ-гр.Пловдив по Проект № BG16RFOP001-3.002 – 0034 – С01
„Модернизация на инфраструктурата и подобряване качеството на образователната
среда в ПГХТТ – гр.Пловдив”, по която е сключен договор № BG16RFOP001-3.002 –
0034-С01-S-1
от 22.08.2017г. с изпълнител *** ЕООД на стойност 738 920,00 лв. без ДДС. Вписани
са констатациите от сигнала за нарушение на чл.67 ал.6 вр.
с чл.112 ал.1 т.4 ЗОП, както и установеност от извършена проверка от УО на ОПРР
относно броя на подадените оферти /шест/ и броя и основанията за отстраняване
на участници в процедурата по обществената поръчка /четирима участника/ - като
нито едно от основанията не е свързано с обстоятелствата по сигнала за
нередност, вкл. не са постъпили искания за разяснения. УО приел, че е налице и нарушение
на чл.112 ал.1 т.2 ЗОП, вкл. е нарушен и чл.2 ал.2 ЗОП. За нарушена разпоредба
на ЕС е посочен чл.102 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012г. на Европейския
парламент и Съвета. Общината е уведомена за стартиране на процедура по чл.73
ЗУСЕСИФ и възможност в двуседмичен срок от получаване на писмото да представи
бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях,
вкл. доказателства.
Бенефициентът подал възражение изх. №
от 05.04.2018г. /л.247 и сл./, в което поддържал, че не е налице нередност по
изложени съображения, които по същество са повторени и допълнени в жалбата до
съда. Към възражението не са представени доказателства.
В / С оспореното Решение №
РД-02-36-614/07.06.2018г. заместник - министър на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж 2014 – 2020“ е обсъдил подробно възражението /л.14 и сл.; б.Б,
т.7/, но не е уважил аргументите на бенефициента за липса на нарушения.
Ответникът възприел мотивите, изложени
в хода на производството по установяване на нередност и приел, че е налице
допуснато от бенефициента нарушение, отнесено към т. 9 „Неправомерни критерии
за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или
в документацията за участие“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентни показатели за определяне размера на финансовите корекции
по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г., в сила от 31.03.2017г.
/наредбата/
За нарушението е определена финансова
корекция - 5 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор № BG16RFOP001-3.002
– 0034-С01-S-1
от 22.08.2017г. с изпълнител *** ЕООД на стойност 738 920,00 лв. без ДДС с
предмет : Инженеринг /проектиране, СМР и авторски надзор/ за подобряване
образователната инфраструктура на ПГХТТ – гр.Пловдив.
Размерът на финансовата корекция /ФК/
е определен с прилагане на пропорционален метод и по реда на чл.5 от Наредбата,
тъй като предвид естеството на нарушението – ограничително условие, не е
възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение
на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.
Според представената форма за
изчисляване на финансовата корекция /л.246/ - подлежащи на неверифициране
недопустими разходи без дълг са - 85 % към ЕФРР, а 15 % - към националното
финансиране /без данни за собствен принос/. Формата за изчисление на
финансовата корекция /ФК/ съдържа ясна информация за размера на наложената ФК
по отношение на договора от 22.08.2017г. : стойност на договора 886 704,00лв.
с ДДС - 85 % ЕФРР – 37 684,92лв., 15% национално финансиране –
6 650,28лв. или общо 44 350,20лв. с ДДС, 5 %. Стойността на
финансовата корекция с ДДС, следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. Неправомерният разход следва
да бъде преизчислен върху реално отчетени и допустими за верифициране разходи
по договора /отразено като забележка/.
2.3. Съгласно чл. 73 ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за
определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен
да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок – не по
кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на
корекцията. Според данните от преписката органът е изпълнил това задължение и не
е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – в уведомително писмо изх. № 99-00-6-281 /4/ от 22.03.2018г. е
посочен двуседмичен срок. Община Пловдив
е уведомена за основанието и за размера на финансовата корекция по
смисъла на чл.73 ал.2 ЗУСЕСИФ с възможност да представи възражение и
доказателства в двуседмичен срок /”Законодателят императивно разпорежда
задължение на органа да осигури на бенефициера
възможност за запознаване с основателността и размера на финансовата корекция,
като и да представи доказателства. Това е законова гаранция за произнасяне на
органа, след като е събрал всички релевантни доказателства. Именно поради това
и разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ задължа органа да обсъди
доказателствата и възраженията на бенефициера в
издадения акт.” – Решение № 12799/2018г., ВАС/.
Правото на бенефициера
да се запознае с проекта на органа за определяне на финансова корекция е
регламентирано както в националния закон, така е и изрично установено в
практиката на Съда на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз е наложил
правото на страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с
неблагоприятна мярка, като общо правило. В практиката си Съдът изрично приема,
че "това задължение тежи върху административните органи на
държавите-членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно
изискване" - Решение от 18 декември 2008, Soprop
й, С-349/07, EU: C: 2008:746, точка 38; решение от 01 октомври 2009, F. S.,
С-141/08Р, EU: C: 2009:598, точка 83. Решението се издава в едномесечен срок от
представянето на възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат представените
от бенефициера доказателства и направените от него
възражения. В случая решението е издадено в двумесечен срок, считано от 05.04.2018г.
/вх. номер на възражението е посочено в решението/, но възражението на бенефициера е обсъдено. Ответникът не е допуснал нарушение
на процесуалните правила при издаване на акта - осигурил е участие на бенефициера в производството и е обсъдил възраженията му,
като срокът за издаване на административния акт следва да бъде възприет на инструктивен.
3. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма
като форма за валидност – чл. 59 ал. 2 АПК във вр. с
чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Основанията
за определяне на финансова корекция са установени в чл. 70 ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 143 /1, 2/ от Регламент №1303/2013 държавите-членки носят отговорност за разследването на
нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването
на дължимите суми, предотвратяват, откриват и коригират нередностите и
възстановяват неправомерно платените суми. Това задължение на държавите-членки
изисква доказване на нередността. Дефиницията за нередност по см. на чл. 2 /36/
Регламент №1303/2013 /съответно чл. 2 7 Регламент №1083/2006 с оглед на чл. 152
1 Регламент №1303/2013/, съдържа действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни
фондове, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на
националното право, свързано с неговото прилагането и има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете
неоправдан разход в общия бюджет.
На основание чл. 70 ал. 2 във връзка с чл. 72 ал. 4 и § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ, чл. 7а от Закона за
нормативните актове, с Постановление № 57 на Министерски съвет от 28.03.2017г.,
е приета Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обнародвана в ДВ бр.
27/31.03.2017г. /наредбата/.
Жалбоподателят
има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 /37/ Регламент
№1303/2013 - участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, „бенефициер” /чл. 2 т. 10 на
Регламент № 1303/2013г./. Като страна по договор за безвъзмездна финансова
помощ, Община Пловдив е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка
за разходване на получено безвъзмездно финансиране от ЕФРР. Съгласно
разпоредбата на чл. 70 ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на
Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на
някое от лимитативно посочените правни основания, а в хипотеза на чл. 70 ал. 1
т. 9 ЗУСЕСИФ – за нередност, съставляваща нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Установяване
на нередност във връзка с възлагане на поръчката, избор на изпълнител,
сключване и изпълнение на договора, е възможно във всеки един етап от
развитието на правоотношението по ЗОП, включително във фазата на приключило
изпълнение на обществената поръчка. Фактът
на осъществен върху процедурата по възлагане на обществената поръчка
предварителен контрол от АОП, не изключва правомощието на УО за последваща проверка. Установеното нарушение има финансово
отражение, предвид законовата цел средствата от европейските фондове да бъдат
изразходвани законосъобразно и ефективно /Решение № 12546/19.10.2017г. по адм.дело № 8538/2017г. на ВАС, VІІ-мо
О., Решение № 12921 от 27.10.2017г. на ВАС по адм.дело
№ 9124/2017г., VІІ-мо О., Решение № 10332/07.08.2017г.
по адм.дело № 14544/2016г. на ВАС, VІІ-мо О./. В реда на изложеното, неоснователно
жалбоподателят отрича последиците от установеното нарушение с позоваване на
данните за липса на постъпили при провеждане на поръчката запитвания или
забележки. Съответно, обоснована е ответниковата теза
- всяко изискване, което необосновано допринася за намаляване кръга на
потенциалните участници в процедурата, оказва възпиращо въздействие върху тях с
арг. от принципа за осигуряване на максимално широка
конкуренция при възлагане на обществена поръчка, финансирана със средства от
фондовете на ЕС, в случая - нарушение на чл.102 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №
966/2012г.
3.1. В оспореното решение е посочено
конкретно възприето нарушение на ЗОП /отм., в относимата
редакция/: чл.112 ал.1 т.2, чл.67 ал.6 ЗОП вр. с чл.2
ал.2 и чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП – възложителят е изискал участникът задължително
да разполага през целия период на изпълнението на договора с проектанти,
съгласно чл.230 ЗУТ и ЗКАИИП, по всяка една от честите на работния проект, без
да е предвидил възможност за чуждестранните участници да представят
еквивалентен документ съгласно националното си законодателство. Съобразено е,
че разпоредбите на чл. 2 ал. 2 и чл.2 ал.1 т. 1 и т. 2 ЗОП въвеждат
императивното правило обществените поръчки да се възлагат в съответствие
принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по - специално
с принципа на равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, свободна конкуренция, публичност и прозрачност. Съгласно ал. 2 на
същата правна норма при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат
право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания,
които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на
стопански субекти в обществените поръчки.
А / Управляващият орган приел
заключенията в сигнала за допуснато от възложителя Община Пловдив нарушение на материалния
закон, което се квалифицира като нередност, като изложил в оспореното решение и
самостоятелни съображения. Същите са основани на констатации от проверка на
документацията за провеждане на обществената поръчка и липсата на представени
допълнителни доказателства към възражението на Община Пловдив. Цитирана е
конкретна част от документацията
по обществената поръчка - „Участникът трябва задължително да
разполага през целия период на изпълнение на договора, специалисти, чиято
компетентност покрива спецификата на поръчката в част на работно проектиране и
осъществяване на авторски надзор, а именно
- проектанти,
притежаващи пълна проектантска правоспособност, съгласно чл. 230 от ЗУТ и
ЗКАИИП, по всяка една от частите на работния проект, които следва да бъде
изготвен, като това са минимум: - проектант част „ Архитектура“; - проектант
част „Енергийна ефективност Проектант част „ Конструктивна“; - проектант част
,“Електро“; - проектант част „ОВК“ /л.272 и сл. – част от приложената на
хартиен носител документация за участие в обществената поръчка – открита
процедура/. Съпоставени са приложимите норми : чл. 230 ал. 1 ЗУТ - Устройствени планове и инвестиционни проекти по този закон
се изработват от проектанти - физически лица, които притежават съответната
техническа и проектантска правоспособност. Условията и редът за признаване на
пълна проектантска правоспособност се определят със закон.; чл.230 ал.5 ЗУТ -
чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на други
държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
на които е призната професионалната квалификация по реда на Закона за признаване
на професионални квалификации, могат да извършват дейностите по чл. 229, ал. 1
в обхвата на квалификацията си при условията на Закона за камарите на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.; чл. 10 ЗКАИИП : „Право
да упражняват професиите "архитект", "ландшафтен
архитект", "урбанист" и "инженер в устройственото
планиране и/или в инвестиционното проектиране" в Република България имат
чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на други
държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или на Конфедерация Швейцария, на които е призната професионалната квалификация
по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.“, като в 14а от
с.з. е уточнено, че в случаите на временно или еднократно предоставяне на
услуги в областта на архитектурата и инвестиционното проектиране от граждани,
установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, се прилага част втора от Закона за признаване на професионални
квалификации и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.;
Закон за признаване на професионални квалификации урежда реда и условията -
възможност на граждани на страни членки да упражняват регулирана професия в
Република България като самостоятелно заети или наети лица, включително в
областта на архитектурата и инвестиционното проектиране.
Въз основа проверка на документацията
за провеждане на обществената поръчка УО достига до извод - с въведеното
изискване към момента на подаване на офертата участникът да разполага с
експерти с вече призната по ЗКАИИП правоспособност, възложителят не е допуснал
възможност за чуждестранните участници да предложат такива с правоспособност
съгласно законодателството в страната, в която са установени. Изискването за
наличие на пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП е следвало да бъде
приложено към момента на сключване на договора съгласно чл. 112 ал. 1 т. 4 ЗОП.
Според данните от проверката
- в откритата процедура
са подадени шест оферти и не са постъпили искания за разяснения. От участие са
отстранени четирима участника, като нито едно от основанията не е свързано с
обстоятелствата по сигнала за нередност. Посочената установеност мотивирала УО
да приеме, че е налице нарушение на чл. 112 ал. 1 т. 2 ЗОП, която норма
задължава възложителите да сключват с определения изпълнител писмен договор за
обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител
е изпълнил задължението си по чл. 67 ал. 6 ЗОП, което изисква преди сключването
на договор за обществена поръчка, на рамково споразумение или възлагане на
поръчка въз основа на рамково споразумение възложителят да изисква от
участника, определен за изпълнител, да предостави актуални документи,
удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и
съответствието с поставените критерии за подбор. За нарушена е посочена и нормата
на чл. 2 ал. 2 ЗОП.
УО се позовал на критериите за подбор,
съгласно които участникът следва задължително да разполага през целия период на
изпълнение на договора със специалисти, чиято компетентност покрива спецификата
на поръчката а частта на работно проектиране и осъществяване на авторски
надзор, а именно - проектанти, притежаващи пълна проектантска правоспособност,
съгласно чл. 230 ЗУТ и ЗКАИИП, по всяка една от частите на работния проект. Прието
е, че въведеното изискване за наличие на пълна проектантска правоспособност
съгласно чл. 230 ЗУТ и ЗКАИИП е ограничително спрямо чуждестранни участници,
които могат да докажат съответствието си с критерия за подбор чрез експерти със
съответната квалификация и правоспособност съобразно законодателството на
държавата, в която се установени. Според УО, възложителят въвежда изискване към
момента на подаване на офертата, участникът да разполага с експерти с вече
призната по ЗКАИИП правоспособност, без да е допуснал възможност за
чуждестранните участници да предложат такива с правоспособност съгласно
законодателството в страната в която са установени, като изискването за наличие
на пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП следва да е към момента на
сключване на договора съгласно чл. 112 ал. 1 т. 4 ЗОП.
Възприетата нередност е квалифицирана по т. 9 Неправомерни
критерии за подбор и/ или критерии за възлагане, посочени в обявлението за
поръчката или в документацията за участие от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредба за посочване на нередности, приета с Постановление № 57 от 28.03.2017г.
Отразен е предвидения
размер на финансова корекция:
за нередност по т.
9 „Неправомерни
критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за
поръчката или в документацията за участие“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, приета с Постановление № 57 от 28.03.2017г.,
се предвижда финансова корекция в размер на 25 % от разходите по сключените
договори. Корекцията може да бъде намалена на 10 на сто или на 5 на сто - в
зависимост от тежестта на нарушението. Конкретният размер на финансова корекция
/ФК/ е определен чрез пропорционален метод - 5 % от
стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор № BG16RFOP001-3.002-0034-C01-S-1 от 22.08.2017г. с изпълнител „***“
ЕООД на стойност 738 920,00 лв. без ДДС, с предмет на договора: „Инженеринг /проектиране,
СМР и авторски надзор/ за подобряване образователната инфраструктура на ПГХТТ-
гр. Пловдив“.
Минималният размер е основан на анализ
на фактическата обстановка, според който тежестта на нарушението не оправдава финансова
корекция в размер на 25 и 10 на сто от стойността на договора с изпълнител, тъй
като същата би била прекомерно завишена спрямо допуснатото нарушение -
ограничително изискване, по следните съображения: - прогнозната стойност на
поръчката е под праговете за публикуване в ОВЕС;- решението за откриване на
обществената поръча не е обжалвано - липсват индикатори, че потенциални
участници в поръчката са оценили изискванията, съдържащи се в документацията
като увреждащи правата им; - по процедурата не са искани разяснения относно
поставените от Възложителя критерии за подбор; - подадени са 6 броя оферти,
което е добро ниво на конкуренция. Съобразено е, че няма отстранени участници
на основание, свързано със същността на нарушението, предмет на сигнала за
нередност.
УО отчел, че спецификата на
разглежданото нарушение - ограничително изискване, не позволява да се определи
точен размер на загуба на публични средства, при което за определяне на
финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от
нарушенията разходи /чл. 5 ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, приета
с ПМС № 57 от 28.03.2017г./. В решението е посочено, че при установяване на
финансовото отражение на нарушението се съпоставят разходите в рамките на
предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора с бенефициента,
извършени след възникване на нарушението, и хипотетичния размер на разходите в
ситуация, в която не е имало нарушение.
Приоритет при избор на подход за
определяне размера на финансовата корекция с основание е даден на
пропорционалния подход, предвид характера на нарушението - ограничително
изискване, което води до накърняване на основните принципи, регламентирани в
чл. 2 ал. 1 ЗОП /отм,/, като финансовият му ефект
намира отражение в ограничително влияние /ограничава участниците, които имат
капацитет за изпълнение на поръчката/. В случая правилно УО приема, че
финансовото отражение не е и не може да бъде конкретно определено, но е определяемо
по реда на чл. 72 ал. 3 ЗУСЕСИФ : „Когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за
определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи“.
Б / Конкретиката
на фактите потвърждава извода на УО : Нормата на чл. 230 ал.5 ЗУТ регламентира
възможността чужди граждани, на които е призната професионална квалификация по
реда на Закона за признаване на професионални квалификации, да могат да извършват
дейностите по чл. 229 ал. 1 в обхвата на квалификацията си при условията на
Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Според ЗКАИИП изискването за упражняване на пълна проектантска правоспособност
на територията на страната е вписването в регистър на Камарата на инженерите в
инвестиционното проектиране, съответно в Камарата на архитектите. Установени са
два начина за придобиване право да извършват проектиране на територията на
страна - в чл. 10 и в чл. 14а от ЗКАИИП, в зависимост от продължителността на извършваната
на територията на страната дейност. И в двата случая чуждестранните експерти
следва да осъществят изрична процедура, която макар и с различна
продължителност, е условие за възможността да извършват проектиране на
територията на страната.
В документацията за участие в
обществената поръчка /открита процедура/ - „Изисквания за технически и
професионални способности“ е вписано : „Участникът трябва задължително да разполага през целия
период на изпълнение на договора, специалисти, чиято компетентност покрива
спецификата на поръчката в част на работно проектиране и осъществяване на
авторски надзор, а именно - проектанти, притежаващи пълна проектантска
правоспособност, съгласно чл. 230 от ЗУТ и ЗКАИИП, по всяка една от частите на
работния проект, които следва да бъде изготвен”, като това са минимум
посочените по горе експерти, респект. възложителят в обявлението за обществената
поръчка, раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности”, т.4 е изискал
участниците в обществената поръчка задължително да разполагат през целия период
на изпълнение на договора – с проектанти, притежаващи пълна проектантска
правоспособност, съгл. чл.230 ЗУТ и ЗКАИИП, по всяка една от частите на
работния проект, който следва да бъде изготвен. „Доказване съответствието
на участниците с критериите за подбор : т.1.
При подаване на офертата участниците предоставят (декларират) липсата на
основанията за отстраняване и съответствието с критериите за подбор чрез
предоставяне на Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) В него
се предоставя съответната информация, изисквана от възложителя, и се посочват
националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или
компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата, в която
кандидатът или участникът е установен, са длъжни да предоставят информация.; т.6.
Възложителят може да изисква от участниците и кандидатите по всяко време да
представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията,
посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на
процедурата.”.
Цитираният текст от обявлението за
обществената поръчка, раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности”,
т.4 действително е критерий за подбор, който следва да бъде изпълнен на етап подаване
на оферта. Тоест, както поддържа ответникът - с изискването за наличие на пълна
проектантска правоспособност съгл. ЗУТ и ЗКАИИП, по същество е въведено
изискване към момента на подаване на офертата, а не съгл. чл.112 ал.1 т.4 ЗОП –
към дата на сключване на договора за обществена поръчка участникът да разполага
с експерти с вече призната по съответния ред правоспособност, без да е
допусната възможността чуждестранните участници да предложат такива експерти с
правоспособност съгл. законодателството в страната, в която са установени. Последицата
е необосновано ограничаване участието на стопански субекти – потенциални
чуждестранни участници в процедурата, които са включили в екипа си физически
лица с пълна проектантска правоспособност, установена в друга държава-членка, посредством
създадена необоснована административна тежест пред същите да предприемат
административен разход по преминаване на установената в Закона за признаване на
професионалната квалификация процедура,
без към този момент да е налице каквато и да е сигурност, че чуждестранния
кандидат ще спечели поръчката, поради което за него не е налице интерес да
приложи предвидения в посочената нормативна уредба регистрационен режим преди
сключване на договора. Споделима е тезата на
ответника по отношение нормата на чл.67 ал.5 ЗОП, на която се позовава
жалбоподателя – същата не следва да води до противоречие с целта на ЗОП за
улесняване достъпът до участие и намаляване на административната тежест за
участниците. Нормата на чл.67 ал.5 ЗОП е приложима към етапа на разглеждане на
заявленията за участие и офертите от комисията по чл.103 ЗОП, в който смисъл е
константната практика на КЗК / Решение № 837/13.10.2016г. по пр-ка № 556/2016г.; Решение № 836/13.10.2016г. по пр-ка № 554/2016г./.
Съгласно чл. 67 ал. 1 ЗОП /отм./, при
подаване на заявление за участие или оферта, кандидатът или участникът
декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за
подбор чрез представяне на ЕЕДОП. Тоест, при подаването на заявление за участие
или оферта от кандидата или участника се изисква само да декларира липсата на
основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор. В чл. 67 ал. 5
и ал. 6 ЗОП са предвидени гаранции и механизми за проверка достоверността на
декларираните обстоятелства посредством възможността възложителите по всяко
време да изискват от участниците и кандидатите да представят всички или част от
документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това
е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата, както и
задължително изискване на документите, удостоверяващи липсата на основанията за
отстраняване от процедурата и съответствието с поставените критерии за подбор
преди сключването на договор за обществена поръчка, на рамково споразумение или
възлагане на поръчка въз основа на рамково споразумение от участника, определен
за изпълнител.
Принципът е - основанията за отстраняване се декларират в ЕЕДОП, който е лична
декларация за финансовото състояние, способностите и годността на дружеството
да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка. ЕЕДОП е достъпен на
всички езици на ЕС и представлява предварително доказателство, че участниците
отговарят на всички необходими условия за участие в процедури за възлагане на
обществени поръчки на територията на ЕС. С въвеждането на ЕЕДОП оферентите вече не трябва да представят пълен набор
доказателства, нито използваните до момента различни формуляри при процедури за
възлагане на обществени поръчки в ЕС, което улеснява участието в трансгранични
процедури за възлагане на обществени поръчки. Съгласно чл. 59 от Директива
2014/248/ЕС чрез този електронен формуляр се въвежда единна и официална
декларация на икономическия оператор, която замества сертификатите, издавани от
публичните органи и представлява предварително доказателство за декларираните
лично състояние и съответствие с критериите за подбор. Възприето е, че според
чл. 67 ал. 5 ЗОП, възложителят, при необходимост, може да изиска доказателства
за доказване на декларираните данни в ЕЕДОП по отношение основанията за
отстраняване. Следователно, регламентирана е ситуация на установена
необходимост, а не залагане на изискване към момента на подаване на офертите от
участниците. В тази вр. дори възложителите да могат
да изискват от участниците и кандидатите по всяко време да представят всички
или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП,
това не се въвежда като изискване в документацията към момента на подаване на
офертите към всички участници. Преди сключването на договор за обществена
поръчка, на рамково споразумение или възлагане на поръчка въз основа на рамково
споразумение възложителят изисква от участника, определен за изпълнител, да
предостави актуални документи, удостоверяващи липсата на основанията за
отстраняване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии за
подбор. Въвеждането на изискване за представяне на доказателство за доказване
на критерий за подбор на етап подаване на оферти е нарушение на националната
правна разпоредба, тъй като същото се явява ограничително, доколкото се създава
необоснована административна тежест за потенциалните участници в процедурата. В
този см., доколкото целта на процедурите по ЗОП е осигуряване възможност на
повече заинтересовани лица да участват, същата е постижимо именно в условия на равнопоставеност
и свободна конкуренция, гарантиращи целесъобразно разходване на обществени
средства и добро изпълнение на специфичните изисквания на възложителите. Както
бе посочено, възложителят може по всяко време да изисква от участниците и
кандидатите да представят всички или част от документите, чрез които се доказва
информацията, посочена в ЕЕДОП, но това не му дава право да изисква изначално
документи, доказващи декларираната информация, защото това на практика би
отрекло предназначението на въведения декларативен подход на фаза на допускане
и подбор /възложителят може да изиска документи, доказващи декларираната
информация, но това може да стане само в хода на самата процедура/.
Тоест, потвърждава се извода на УО за
това, че посоченото по - горе изискване на възложителя ограничава необосновано
изпълнението на заложените от законодателя цели, което противоречи и на
основните принципи на Директива 2014/24/ЕС за осигуряване на провеждането на
процедурата за обществени поръчки при свободна и честна конкуренция и равнопоставеност на всички участници. Според конкретните
факти обществената поръчка съдържа незаконосъобразен критерий за подбор, който
е довел до необосновано ограничаване на участието на потенциални лица в
процедурата – нарушение на забраната по см. на чл.2 ал.2 ЗОП, поради което е
налице нередност по см. на чл.2 т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013г. Ведно с
това националният законодател е приел, че посочените в приложението към чл.2
ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансова корекция – нарушения на ЗОП, винаги създават възможност
за вреда на бюджета на Съюза, поради което следва да се определи финансова
корекция.
В допълнение се отбелязва, че
допълнителните текстове от „Доказване съответствието на участниците с
критериите за подбор” не внасят яснота относно обстоятелството дали
чуждестранните лица биха могли да участват на етап подаване на оферта със
своята придобита правоспособност в областта на проектирането. Същите следва да
могат да участват чрез придобитата си пълна проектантска правоспособност
съгласно своето национално законодателство, като на етап сключване на договор
следва да преминат през предвидения национален режим за упражняване на
регулираната професия. Противното би означавало нарушаване на чл. 56 ДФЕС,
където е постановена свободата на предоставяне на услуги. В
този см., при неспазване принципите на чл. 2 ЗОП /отм./ за публичност и
прозрачност, възложителят
не е допуснал неопределен потенциален кръг заинтересовани от изпълнение на
поръчката икономически оператори да представят оферти, с което
обективно е понижил възможността за избор на
по-конкурентна оферта. Нередността се обосновава с обективно нарушение на
материалния закон, а настъпилата вреда -
ограничена конкуренция, води до неподаване/класиране на икономически
по-изгодни оферти, което уврежда общия
бюджет на ЕС или
националния.
Следователно,
коректно е позоваването на чл.102 от Регламент №966/2012, §1 Всички обществени
поръчки, финансирани изцяло или частично от бюджета, са в съответствие с
принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на
дискриминация. 2. Всички договори за възлагане на обществени поръчки са обект
на процедура, която се провежда при осигуряване на конкуренция на възможно
най-широка основа, освен когато се използва процедурата на договаряне, посочена
в член 104, параграф 1, буква г).
Според данните от документацията за
провеждане на обществената поръчка, следва да бъде прието, че възложителят е
включил условие, създаващо необосновано ограничение спрямо участието на
стопански субекти - чуждестранни участници в процедурата. Действието на това
нарушение има разубеждаващ ефект по отношение потенциални чуждестранни икономически
оператори с капацитет за изпълнение на поръчката, но които към етапа на
подаване на оферта следва да предприемат необоснован административен разход по
преминаване на заложената процедура в ЗППК, без да са сигурни в окончателния
резултат от провеждането на процедурата. Допуснато е нарушение, квалифицирано
правилно от правна страна с посочените в решението норми от ЗОП и в случая
нередността е обоснована с обективно нарушение на материалния закон -
необосновано е възпрепятствано участието / избора на други лица в процедурата,
като няма изискване за доказване наличието на точно финансово изражение /в този
см. Решения на Европейския Съд по Дело С-406/14 от 14 юли 2016г. - самото
създаване па предпоставки за отказване от участие се счита за негативно
финансово влияние за конкуренцията в поръчката/.
3.2. Допуснатото нарушение попада във
фактическия състав на понятието за нередност, респ. налице са фактически и
правни основания за прилагането на финансова корекция. Нередността представлява
нарушение на императивни правни норми, извършено чрез действие или бездействие
и от нередността трябва е настъпила или би настъпила вреда. Нередност има и тогава, когато е налице
възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се
докаже наличието на точно финансово изражение / Решение № 13016/17г.,
Решение № 11404/17г., ВАС
: „В действителност, нито
националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент
№ 1303/2013г., съответно Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 от Регламент
№ 1303/2013, поставят като изискване единствено наличието на реална вреда.
Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето
на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно
финансово изражение.”/. Съгласно чл. 4 от Регламент № 2988/1995 финансовата
корекция е административна мярка, а не административна санкция. Целта не е да
се възложи на бенефициера неблагоприятна последица,
която да компенсира Съюза за неправомерното деяние, а да не се допусне
финансирането от Съюза на дейности, осъществени при нарушение на правото /Решение
№ 3237/14.03.2018г. на ВАС по адм.д. № 8148/2017г./. Съгласно решение по съединени дела С
260/14 и С 261/14 на СЕС, чл. 98, пар.2 от Регламент
№ 1083/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че финансовите корекции, които
държавите-членки са длъжни да приемат поради нередност, съставляват
административна мярка по смисъла на чл. 4 от Регламент № 2988/95.
Съгласно чл. 143 /1/ от Регламент № 1303/2013 /чл. 98 от Регламент № 1083/2006,
с оглед на чл. 152 /1/ от Регламент № 1303/2013/ държавите-членки носят
отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите
финансови корекции и възстановяването на дължимите суми, а според чл. 122 /2/
от Регламент № 1303/2013 /чл. 70 /1/ от Регламент № 1083/2006/ държавите-членки
предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно
платените суми. Така формулираното задължение на държавите-членки изисква
доказването на нередността, което е налице в разглеждания случай.
Специфичните определения за нередност
и системна нередност относно програмите по ЕСИФ са посочени в Регламент №
1303/2013. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2 /36/ от Регламент №
1303/2013 /съответно чл. 2 /7/ от Регламент № 1083/2006, с оглед на чл. 152 /1/
от Регламент № 1303/2013/, съдържа действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни
фондове, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на
националното право, свързано с неговото прилагането и има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете
неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно
чл. 1 т. 1 вр. ал. 2 и Приложение № 1 към чл. 2, ал.
1 от Наредбата за посочване на нередности, приложното й поле обхваща случаите
на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез
действия или бездействия от бенефициента /в частност нарушения при възлагане на
обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки/, които имат или
биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ и които представляват основания за
извършване на финансова корекция по чл. 70 ал. 1 т. 9 ЗУСЕСИФ.
Видно от съдържанието на т. 9 от приложение
№ 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата /”Неправомерни критерии за подбор и/или
критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията
за участие”/, установеното нарушение е свързано с неспазване на основни
принципи при възлагане на обществени поръчки - публичност, свободна и лоялна
конкуренция, равнопоставеност, недопускане на
дискриминация, които произтичат пряко от Договора за функциониране на Европейския
съюз и които са въведени като
защитени принципи в националното ни законодателство с разпоредбата на чл. 2 ал.
1 ЗОП. Както бе посочено, нередност
има и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия
бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение.
Нарушението на правото на Съюза и в частност на принципите на свободна
конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, недопускане на
дискриминация, които обективно се явяват нарушени при неспазване на изискването
за неналагане на ограничителни изисквания, винаги създава потенциална
възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Няма основание да бъде прието, че липсва финансово отражение
на допуснатото нарушение, съответно, че не представлява нередност, защото не е
доказана вреда. В случая неспазването на основни принципи при възлагане
на обществени поръчки - публичност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, респект. първоначалното ограничаване на
конкуренцията, обективно води до подаване на по-малко оферти и невъзможност да
бъде избрана икономически най-изгодната оферта, съответно не може да се
оправдае целта на предоставянето на средства от ЕСИФ – ефективност и ефикасност
на разходваните средства. Посоченото обосновава
извода на УО за възможност за вреда на националния бюджет или бюджета на ЕС.
3.3. Предвид естеството на
установеното нарушение, същото правилно е отнесено към т. 9 „Неправомерни
критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за
поръчката или в документацията за участие“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на
Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентни показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г., в сила
от 31.03.2017г. /наредбата/. Не е възможно определяне на реално количествено
изражение на финансовите последици, но финансовото отражение е определяемо по
см. на чл.5 ал.1 от Наредбата за посочване на нередности : При определяне
размера на финансовите корекции по правилото на чл. 5 ал. 1 от Наредбата се
прилага пропорционалният метод, когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В
този случай за определяне на финансовата корекция се прилага процентен
показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. При прилагането на
пропорционалния метод изчисляването на финансовата корекция се извършва, като
процентният показател, посочен в приложения № 1 и 2, се отнася към сумата на
допустимите, засегнати от нарушението разходи, като се прилага формулата : К =
Пк x Ср, където: К е размерът на финансовата
корекция; Пк – процентният показател на финансовата корекция съгласно
съответното приложение; Ср – сумата на разходите по
съответния договор с изпълнител, за който е констатирано нарушението, поискани
от бенефициента за възстановяване от договарящия орган. Според т. 9 от
Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 на Наредбата - като нарушение, за което се
налагат финансови корекции, е посочено поставянето на неправомерни критерии за
подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в
документацията за участие, в резултата на които потенциалните
участници/кандидати са възпрепятствани от участие. В тези случаи се прилага Пк
в размер на 25 на сто, който може да бъде намален на 10 на сто или на 5 на сто
– в зависимост от тежестта на нарушението.
При определяне размерът на финансовата
корекция УО е отчел фактори, описани в решението, в изпълнение правилото на
чл.72 ал.1 ЗУСЕСИФ – взети са предвид : - прогнозната стойност е под праговете за
публикуване в ОВ на ЕС; - решението за откриване на обществената поръчка не е
обжалвано, при което се приема, че липсват индикатори за това, че потенциалните
участници в поръчката са оценили изискванията, съдържащи се в документацията
като увреждащи правата им; - липсват поискани разяснения относно поставените от
възложителя критерии за подбор; - подадени са 6 бр. оферти, което правилно е определено
за добро ниво на конкуренция, като няма отстранени участници на основание,
свързано със същността на нарушението, квалифицирано за нередност. УО преценил,
че тежестта на нарушението не оправдава финансова корекция в размер 25 и 10 на
сто от стойността на договора, тъй като същата би била прекомерно завишена спрямо допуснатото нарушение – ограничително
изискване. Изложените съображения са коректни спрямо останалите констатации по
отношение проведената процедура по ЗОП.
Определеното
финансово влияние на нарушението в размер на 5% е и най – ниският възможен процент на корекция, в
случаите на т. 9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане,
посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ от
Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Използваният алгоритъм е правилен,
тъй като с оглед характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде
установено конкретното финансово изражение на вредата. Когато финансовото
изражение на нередността не може да бъде точно определено, законодателят е
допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на
вредата. Това законодателно решение е в съответствие с чл. 143 /2/ във вр. с чл. 144 /1/ от Регламент № 1303/2013, с Насоките на
Комисията на Съюза и приетите от нея критерии за вземане на решение за
приложимите ставки за корекции, както и самите ставки. Установените ставки /показател
на корекцията в процент/ в случая са определени при спазване на изискванията на
Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата и тъй като това е валиден
нормативен акт, който не противоречи на национална разпоредба от по - висока
степен и в съответствие с Регламент № 1303/2006 и Насоките на Комисията, следва
да се приеме, че определените в нея пропорции са в съответствие с принципа на пропорционалност.
В този смисъл не се установява и нарушение на принципа за съразмерност,
установен с чл. 6 АПК, доколкото с оспореното решение не се цели да бъдат
засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на
законово установените задължения и правомощия на административния орган. Определянето на конкретния размер на
финансовата корекция е предоставено в оперативна самостоятелност на
ръководителя на управляващия орган и тази оперативна самостоятелност е
ограничена единствено от естеството и сериозността на нарушението, допуснато от
бенефициента и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху
средствата от ЕСИФ, при което съдът намира, че преценката на ръководителя на УО
на ОПРР е правилна в случая.
3.4. Финансовата корекция е в размер
на 44 335,20 лв. с ДДС и представлява безвъзмездна финансова помощ, която
следва да не се верифицира при обработка на следващи искания за плащане. Финансовата
корекция според чл. 70 ал. 1 ЗУСЕСИФ, е отмяна на финансовата подкрепа поради
допусната от бенефициера нередност, като размерът й
се налага върху определените като допустими разходи. В тази вр.
в решението е посочено, че Управляващият орган е определил финансова корекция
от 5 % от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушението
договор със съответния изпълнител /т.9, 9.6 от оспореното решение/. Така
определената основа съответства на правилото на чл. 1 ал.2 ЗУСЕСИФ /доп., ДВ
бр. 85 от 24.10.2017г./ според което, за средства от ЕСИФ се счита и
предвиденото в програмите национално съфинансиране.
Формата за изчисление на финансовата
корекция е част от преписката и размерът на наложената финансова корекция
/общо/ съответства на информацията за размера на наложената ФК по отношение на
договора : подлежащи на неверифициране недопустими разходи без дълг са - 85 %
към ЕФРР, а 15 % - към националното финансиране /без собствен принос/. Формата
за изчисление на финансовата корекция /ФК/ съдържа ясна информация за размера
на наложената ФК по отношение на договора от 22.08.2017г. : стойност на
договора 886 704,00лв. с ДДС - 85 % ЕФРР – 37 684,92лв., 15% национално
финансиране – 6 650,28лв. или общо 44 335,20лв. с ДДС, 5 % .
Хипотезата на финансова корекция е
регламентирана в чл. 71 ал.1-ал.5 ЗУСЕСИФ. Чрез извършването на финансови
корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства -
допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията,
при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в
съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за
отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Общият
размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на
реално предоставената финансова подкрепа по него. За една и съща нередност може
да бъде приложена само веднъж финансова корекция. В конкретния случай е
съобразена нормата на чл.71 ал.1 и ал.2 ЗУСЕСИФ, в частта за извършена
финансова корекция за отделен договор по см. на чл.71 ал.2 от закона. Предвид
установените факти в хода на административната процедура е приложена
разпоредбата на чл.72 ал.3 ЗУСЕСИФ – „Когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за
определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи. Определеният процентен показател по
изречение първо се прилага и за засегнатите от нарушението разходи,
включени в следващи искания за плащания, като в този случай не се издава
отделно решение за определяне на финансова корекция.”.
БФП в случая включва 85 % средства от
ЕСИФ и 15 % национално съфинансиране /не е налице
собствен на бенефициера принос, тъй като договора в
цялост е финансиран със средства от ЕСИФ; в тази насока Решение № 9889 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 6400/2018 г., VII о./. В решението е отразено, че определената
финансова корекция представлява безвъзмездна финансова помощ, която следва да
не се верифицира при обработка на следващи искания за плащане, което е основано
на характера на конкретната процедура – нередността е открита на етап
предварителен контрол. Това е причина във формата за изчисляване на финансовата
корекция да е отразено, че тя е без дълг – л.246. Тоест, поради откриване на
нередността в етап на предварителен контрол – преди разходите да бъдат
верифицирани и платени, не възниква задължение за възстановяване на суми. Конкретният
случай е разграничим от хипотезата на чл.75 ЗУСЕСИФ и последицата от оспорения
административен акт не е възникване на задължение за възстановяване на суми.
В тази вр. е
и становище на ответника /л.8, 9/ : Към момента на издаване на оспореното решение
/07.06.2018г./ е в сила изменението на чл.1 ал.2 ЗУСЕСИФ /ДВ, бр.85 от
24.10.2017г./, според което за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в
програмите национално съфинансиране. Посочено е, че
„национално съфинансиране“ е съфинансиране,
осигурено чрез трансфер от централния бюджет съгл. чл.60 т.2 от Закона за
публичните финанси, като според тази разпоредба – националното съфинансиране по програми и механизми на ЕС и по други
международни програми и договори може да се осигури от бюджета на бюджетната
организация – бенефициент и чрез трансфер от централния бюджет или от друг
бюджет. С позоваване на текста на чл.71 ал.1 ЗУСЕСИФ и цитираното изменение на
закона, се поддържа правилно определена основа за изчисляване на финансовата
корекция /цитирана съдебна практика с аргумент от противното – Решения на ВАС
№№ 15447/2017г., 5466/2018г., 5609/2018г., 8333/2018г. и др./.
Съгласно на чл. 71 ал. 1 ЗУСЕСИФ, чрез
финансовата корекция се отменя финансовата подкрепа от ЕСИФ или се намалява
размера на допустимите разходи, т.е. променя се основата, на която се изчислява
договореният процент финансова подкрепа, защото на финансиране подлежат само
допустимите разходи. Предоставената безвъзмездна финансова помощ към
бенефициента представлява 100% от общите допустими разходи по проекта, т.е. с
източници на финансиране от ЕФРР и от НФ. Стойността на договора с изпълнител ***
ЕООД /л.277 и сл./ с включен ДДС представлява допустими разходи по договора за
БФП, сключен между МРРБ и Община Пловдив и финансовата корекция се определя
върху общата стойност на договора с ДДС на съответния изпълнител, като в случая
– в размер на 886 704 лв. с ДДС, респект. 738 920лв. без включен ДДС.
5 % от стойността на допустимите разходи по договора с посочения изпълнител е
44 335,20лв. /886 704 х 5%/. Изрично бе заявено от представителя на
ответника и не е спорно обстоятелството, че по договора с определения
изпълнител не са налице средства от собствен принос на бенефициента /в
допълнение се отбелязва, че ЗУСЕСИФ регламентира само средствата от ЕСИФ,
според изричните разпоредби на чл. 1, 2, 3, 6 от закона, при което следа, че
липсва основание за определяне на финансова корекция върху средствата, които не
са предоставени от фонд на Европейския съюз, като дори и националното съфинансиране да се включва в основата при определяне на
корекцията, не е предвидено в основата да се включва собствения принос на бенефициера/. Така и в чл.7 от административния договор от
25.11.2016г. е посочено : „Разходите, описани като собствен принос на
Бенефициента, в случай, че е налице такъв, не могат да бъдат предмет на вземане
към Управляващия Орган. Те служат само за целите на отчитането на напредъка по
проекта и неговото изпълнение“. В случая за бенефициента не е възникнало
задължение за възстановяване на суми, предвид, че ФК представлява безвъзмездна
финансова помощ, която следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане.
3.5. Законосъобразността на
административният акт се преценява въз основа на фактическите и правни
основания, с приоритет на първопосочените. Фактическата
установеност съответства на волеизявлението на административния орган. В
конкретния случай фактическите основания за издаване на решението са безспорно
установени и ясно изложени в самия акт, поради което пропускът да бъде изрично
отразено основание от обхвата на чл.70 ал.1 ЗУСЕСИФ, не е съществено нарушение,
самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на оспореното решение. Такова е
разбирането на правната теория и на константната съдебна практика, тъй като
правното основание се извежда от фактическите основания, за които няма спор - жалбоподателят
е имал възможност да разбере за какво нарушение е наложена финансовата корекция
и не е ограничено правото на защита. Фактите, отразени в обстоятелствената част
от решението, са идентични на посочените в документацията от преписката и
съответстват на чл. 70 ал.1
т.9 ЗУСЕСИФ /съдържащ се в посочените от органа чл. 1 т. 1 вр. чл.2 ал. 1 и Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата
за посочване на нередности/. Тоест, в случая установеното
нарушение попада в обхвата на чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕСИФ – нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл.70 ал.2
ЗУСЕСИФ, нередностите по т.9 се посочват в акт на Министерския съвет - актът,
който определя видовете нередности по смисъла на чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕСИФ е
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, обн. ДВ, бр.
27 от 31.03.2017г., изм. ДВ, бр. 68 от 22.08.2017г. В реда на изложеното се
съобрази, че в оспореното решение изрично е посочено, че допуснатото нарушение
съставлява нередност по т. 9 на приложение № 1 към чл.2, ал.1 от наредбата –
неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в
обявлението за поръчката или в документацията за участие. Следователно, липсата
на изрично посочване на правното основание на чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕСИФ се
преодолява от квалификацията на нередността по цитираната наредба и обективното
и конкретно описание на фактическите основания за издаване на оспореното
решение.
Жалбата се приема за неоснователна и
на ответника се следва присъждане на разноски. Претенцията за присъждане на
разноски е заявена своевременно /Т.Р. № 6 от 06.11.2013г. на ВКС – т.11/ с
представен списък на разноските /л. 297 от адм.д.№
1922/2018г./ и се уважава до размера на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, който се явява минимален съгл. чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от
2004г. /анекс от 04.07.2018г. към договор от 13.04.2018г. и фактура № 24/05.07.2018г.
– договорени и реално заплатени 1 860,06лв.,
с ДДС – 372,01лв. общо – 2 232, 07лв., ведно с платежно нареждане, л.301 и
сл., съгл. § 2а от ДР на Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/. Размерът е минималния по см. на чл.8 ал.1 т.4 от
наредбата /вр. с обявяване нищожността на §2 ДР на
Наредба № 1/2004г. и т.3 от Т.Р. № 6 от 06.11.2013г. на ВКС/. Съобразно
посоченото в мотивите на Решение № 15566 / 13.12.2018г., по адм.д.№
11931/2018г. на ВАС : „По искането за разноски, в съответствие с чл.226 ал.3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд“
и представените пред ВАС - списък на разноските по чл.80 ГПК вр. с чл.144 АПК, ведно с анекс от 17.09.2018г. към договор
от 13.04.2018г., фактура № 37/18.09.2018г. и платежно нареждане /л.23 и сл. от адм.д.№ 11931/2018г. на ВАС/ - сума в идентичен размер /2
232,07лв./ следва да бъде присъдена на ответника.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Община Пловдив, гр.Пловдив,
пл.”Стефан Стамболов” № 1, против Решение № РД-02-36-614/07.06.2018г. на
Заместник-министъра и Ръководител на управляващия орган /УО/ на Оперативна
програма „Региони в растеж” /ОПРР/ 2014-2020.
Осъжда
Община Пловдив, ЕИК **,,
да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
сумата от 2 232.07 лв. - адвокатско възнаграждение и 2 232.07 лв. - адвокатско възнаграждение
по касационното производство /адм.д.№ 11931/2018г. на
ВАС /.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд чрез Административен съд-Пловдив, в 14-дневен
срок от съобщението за постановяването му.
Административен съдия :/п/