Решение по дело №14281/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8337
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20191100514281
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                         Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.София, 04.12.2019 г.

                   В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                             

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
                 Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ч.гр.дело № 14281 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

 Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „З.А.Д.„ОЗК - З.“ АД, гр.София - длъжник по изпълнително дело № 20199210400852 по описа на ЧСИ С.П., подадена чрез  адв. С., срещу постановление от 13.09.2019г., с което е присъединен за събиране в изпълнителното производство претендирания допълнителен адвокатски хонорар в размер на 72.00 лв. В жалбата се излагат доводи за прекомерност на поискания адвокатски хонорар. Твърди се, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Изложени са аргументи, че извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за  изпълнение и не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. Изожени са аргументи, че определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна, като са наведени доводи, че включването на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, в събраната сума по смисъла на т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Моли съда да отмени обжалваното постановление, като намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 240 лв., събразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да коригира размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението ЗАД „А.Б.“, чрез пълномощника си адв.  Б., в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

ЧСИ С.П. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20199210400852 по описа на ЧСИ С.П. е образувано на 14.06.2019 г. по молба на ЗАД „А.Б.“, подадена чрез пълномощника му адв.  Б., въз основа на изпълнителен лист от 23.05.2019 г., издаден от Софийски районен съд, ГО, 54 състав, срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, за заплащане на сумите посочени в него.

            Взискателят по изпълнителното дело ЗАД „А.Б.“, чрез пълномощника си адв.  Б., е подал молба на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да присъедини за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 72.00 лв. с вкл. ДДС.

С постановление на ЧСИ С.П. от 13.09.2019г. е присъединен за събиране в изпълнителното производство претендирания допълнителен адвокатски хонорар в размер на 72.00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая обжалваното постановление на ЧСИ С.П. от 13.09.2019г. е присъединен за събиране в изпълнителното производство претендирания допълнителен адвокатски хонорар в размер на 72.00 лв. има характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява неоснователно.

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 14.06.2019 год., пълномощникът на взискателя не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Подаването на молба за извършване на справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки, а след това и за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в определена банка не представляват същински действия по водене на изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат единствено е подал молба за образуване на процесното изпълнително дело на 14.06.2019 год. и е подал две молби, подаването на които не представлява същинско действие по водене на изпълнителното дело. В тази връзка съдът приема, че към дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 240 лв. с ДДС - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му и още две молби за извършване на справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки в конкретно посочена банка/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски на ЧСИ С.П. от 13.09.2019 год., с което е присъден за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Съдът намира, че не следва да се произнася по възражението изчисляването на пропорционална такса по т. 26 от ТРРЗЧСИ, тъй като длъжникът следва да направи това възражение пред съдебния изпълнител и едва издаденият от съдебния изпълнител в тази насока акт би подлежал на съдебно обжалване.

          По отношение на разноските:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

 ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановлението за приети по делото разноски от 13.09.2019 год., по изпълнително дело № 20199210400852 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921, с район на действие СГС, с което е присъединен за събиране в изпълнителното производство претендирания допълнителен адвокатски хонорар в размер на 72.00 лв.

                    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                                                              2.