Решение по дело №1083/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 11
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20197150701083
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          11 / 7.1.2020г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1083 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, срещу Решение № 73 от 05.08.2019г., постановено по а.н.дело №160 по описа на Районен съд Пещера за 2019 г., с което е изменено Наказателно постановление № 13-001519 от 21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик,  съответно с което на земеделски производител Д.С.Ч., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в размер на 1600,00лв., като размера на размера на наказанието е намален на 160,00лв. 

Счита се, че процесното административно нарушение е несъмнено установен факт, осъществен при извършване на дейността на земеделския производител, като констатациите и съображенията на районния съд в тази насока се приемат за обосновани и правилни.

Възраженията на касационния жалбоподателя се концентрират единствено по отношение на приложението на правилото на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че полагането на труд при липсата на писмен трудов договор е нарушение, което не може да бъде отстранено „незабавно“, поради което правилото на чл. 415в, ал. 1 е неприложимо. 

Иска се оспореното решение да бъде отменено, като съответно се потвърди наказателното постановление.

 

3. Ответника по касационната жалба, земеделски производител Д.С.Ч., ЕГН **********,***, чрез процесуалният си представител адв. К. е на становище, че същата е неоснователна. Твърди се, че в случая не е несъмнено установена идентичността на С.Ю.И., за която се твърди да е полагала труд без наличието на писмен трудов договор.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Обжалваното решение е редовно връчено на инспекцията на 13.08.2019г. Според представената по делото товарителница(л.27), жалбата е предадена на куриер на 27.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Според Протокол № ПР 1916734 от 30.05.2019г., била е извършена проверка на 23.05.2019г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, относно спазване на трудовото законодателство  от земеделски производител Д.Ч. при която е установено, че на 23.05.2019г., същият в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е приел на работа С.Ю.И., от с. Исперихово, родена на ***г. и Самет Рамизов Кръчмалов, от с. Исперихово, роден на ***г., като „берач на рози“, без сключени в писмена форма трудови договори.

От С.Ю.И. е била попълнена декларация по чл. 402 от КТ.

 

7. Въз основа на тези два документа и удостоверените в тях данни, от Г.Т.С., на длъжност гл. инспектор в Дирекция „ИТ“, Пазарджик е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13 – 001519 от 30.05.2019г., за това, че на 23.05.2019г., Ч. в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е приел на работа С.Ю.И., от с. Исперихово, родена на ***г., като „берач на рози“, без сключен в писмен форма трудов договор.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал.1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

 

8. Тези фактически констатации и правни изводи са били възприети и възпроизведени изцяло в Наказателно постановление №13-001310 от 15.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на земеделския производител Ч., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена глоба в размер на 1600,00лв.

 

9. В хода на първоинстанционното производство са били разпитани съставителя на акта за установяване на административно нарушение и посоченият в него свидетел Д.. Двамата безпротиворечиво са заявили, че нито в деня на проверката на 23.05.2019г., нито в деня на съставяне на акта 30.05.2019г., от страна на Ч. е представен писмено съставен трудов договор с И.. Такъв не е представен и в хода на съдебното производство.

Разпитана е била и свидетелката А.А.С., която е заявила, че в деня на проверката С.Ю.И. не е представила лична карта на контролните органи от Дирекция „ИТ“, Пазарджик.  

 

10. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е счел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на административно производствените правила, като осъществяването на процесното нарушение в рамките на дейността на земеделския производител е несъмнено установено.

Първоинстанционният съд обаче е приел, че в случая  е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като  е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, като „…нарушението  е явно   за „първи път“….“. Според решаващия съд, жалбоподателят е закупил  договори по чл.114а от КТ, като от 11-15 май е началото на розобера. Като смекчаващи  отговорността обстоятелства са изброени: липса на налагани  предишни  наказания  за нарушения по КТ, липса на вредни последици за работника И., съдействие при проверката.

При това положение е прието, че са налице предпоставките  на чл. 93, т. 9 от НК,  във вр. с чл.11 от ЗАНН за определяне на извършеното  административно нарушение като маловажно и че следва да се измени наказателното постановление, в частта относно размера и основанието, като административното наказание следва да се определи на основание  чл. 415в, ал. 1, пр. 2 от КТ, като размера на глобата  се намали от 1600 лв. на 160 лева.

 

V. За правото :

 

11. Както се посочи, спор по отношение на фактите и осъществяването на процесното административно нарушение не се формира по делото.

Възражението на процесуалния представител на Ч., направено в хода на настоящото производство за това, че не било несъмнено установена самоличността С.Ю.И., само по себе си не променя констатацията, че на 23.05.2019г., земеделския производител е приел на работа две физически лица, с които не е сключил съответния писмен трудов договор. От съществено значение за да се формира извод за допуснато нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ е факта на наемане на работна сила без съставен писмен трудов договор, а не формалното удостоверяване на самоличността на наетото по трудово правоотношение лице.

Впрочем, в деня на проверката, нито Ч., нито И. са направили възражения относно погрешно определената самоличност на работника, като И. е подписала декларацията по чл. 402 от КТ.

Все в тази насока трябва да се добави, че в депозираните писмени възражения вх. № 19068906 от 03.06.2019г., срещу Акт за установяване на административно нарушение № 13 – 001519 от 30.05.2019г., Ч. изрично е заявил, че е безспорен факта, че на 23.05.2019г., именно С.Ю.И. е била наета за беритба на рози, като с нея не е бил сключен писмен трудов договор.

 

12. При това положение, спора в настоящото производство се концентрира единствено по отношение на приложение на правилото на чл. 28 от ЗАНН, с оглед квалифициране на деянието като маловажен случай.

В тази насока трябва да се съобрази, че нито в деня на проверката, нито пък седем дни по-късно, в деня на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, Ч. е представил съответния писмен трудов договор, бланки за който явно е бил закупил. Това ще рече, че нарушението на материалното правило за поведение въобще не е било отстранено.

На следващо място, наемането на И. на работа без съставен писмен трудов договор, очевидно не е първо и единствено нарушение на Ч.. Каза се, в Протокол № ПР 1916734 от 30.05.2019г., за извършена проверка на 23.05.2019г. е отразено, че освен И., на работа като „берач на рози“, без сключен в писмена форма трудов договор е бил нает и С.Р.К.от с. Исперихово, роден на ***г..

Това налага необходимостта, процесното деяние да не бъде разглеждано самостоятелно и изолирано, което пък, само по себе си изключва възможността, административното нарушение да бъде определено като маловажен случай.

 

14.  Извода който следва е, че като краен резултат, обжалваното пред настоящата инстанция решение е неправилно и следва да бъде отменено, като съответно се потвърди измененото с него наказателно постановление.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 73 от 05.08.2019г., постановено по а.н.дело №160 по описа на Районен съд Пещера за 2019 г., с което е изменено Наказателно постановление № 13-001519 от 21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик,  съответно с което на земеделски производител Д.С.Ч., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в размер на 1600,00лв., като размера на размера на наказанието е намален на 160,00лв., като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-001519 от 21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик,  съответно с което на земеделски производител Д.С.Ч., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в размер на 1600,00лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1.

 

                                    

                                  2.